Изготвил: / п



страница4/9
Дата31.10.2017
Размер1.94 Mb.
#33570
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2.5.2. Сиви горски почви

От сивите горски почви са разпространени само тъмно сивите. Те заемат територии в землищата на селата Водица, Засмяно, Зорница, Любен Каравелово, Ботево, Крумово, Въ­г­лен, Яребична, Доброглед и Генерал Кантарджиево. Имат плитък 40-45 см. хумусен хо­ри­зонт, от 1,5 до 2,0 % хумусно съдържание в него, средно до тежко песъкливо-глинест меха­ни­чен състав, слабо кисела реакция. През влажно време се мажат и лепнат, а при суша се спи­чат. Подходящи са за отглеждане на царевица, люцерна, слънчоглед, фий, костилково-овощ­ни насаждения.



2.5.3. Изводи и изисквания към ОУПО

Почвите представляват изключително ценен естествен ресурс за развитие на земеде­лието и животновъдството - традиционен поминък за региона.



Със зонирането и устройствените режими ОУП на общината следва да осигури макси­мално запазване на предназначението на онези части от общинската територия, които са за­е­ти от качествени, продуктивни земеделски земи.
2.6. Геоложки условия и полезни изкопаеми.

2.6.1. Геоложки строеж

Най-старата геоложка формация е представена от седиментите на долната креда – Раз­градската и Русенска свита. Това са сиви, глинести варовици, мергели, глауконитни варо­ви­ци и варовити пясъчници. Общата дебелина на седиментите на долната креда е 250м.



Горната креда е с ограничено разпространение, представена от седиментите на Мез­дрен­ската свита. Това са тебешироподобни варовици с голямо количество кремъчни конкре­ции.

Палеогенът е представен от седиментите на следните литостратиграфски единици – Бе­лославска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска, Русаларска свита. Комплексът включва сивозелени глинесто-варовити пясъчници, сивосинкави до жълтеникави кварцови пясъци, светло сиво нумулитни варовици, сивозелени варовити мергели, сивозелени слоисти глини. Об­щата дебелина на палеогенския комплекс е 150м.

Неогенът е представен от седиментите на Ботевския член на Галатската свита, Евкси­но­градската, Франгенската, Одърската и Карвунската свити. Комплексът му се състои от пя­съчници, песъчливи варовици, диатомитни глини, жълтеникави разнозърнести пясъци, детритусни, оолитни варовици и бели до ръждивокафяви шуплести варовици. Дебелината му е 150 м.

Представители на кватернера са алувиални образувания, изпълващи руслата и за­лив­ните тераси на реките и суходолията. Представени са от чакъли, пясъци и песъчливи глини с дебелина 10 м.

В зависимост от физико-механичните показатели на скалите са направени следните по­деления на строителните почви:

- скали, към които се отнасят тебешироподобните варовици и пясъчници на долната и горна креда, глинесто-варовитите и нумулитни пясъчници на палеогена, оолитните и шуп­лести варовици на неогена. Притежават много добри физико-механични показатели като зем­на основа;

- полускални, вкючващи долно кредитните мергели и палеогенските варовити мерге­ли. Предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;

- глинести, обхващащи палеогенските слоисти глини и неогенските диатомитни гли­ни, които са със занижени физико-механични показатели;

- рохкави: делувиални и алувиални отложения в долините на реките. Предлагат срав­ни­телно добри условия за фундиране на сгради и съоръжения.

2.6.2. Инженерно-геоложки условия. Сеизмичност.

Инженерно-геоложките условия, в т.ч. и инженерно-геоложкото райониране на тери­то­рията, сеизмичният риск и свлачищните процеси са представени и коментирани в раздел ХІ – Състояние и опазване на околната среда, т.т. 11.5.2 и 11.5.3.



Направените там изводи мотивират следните изисквания към ОУП на общината:

При зонирането на територията и определянето на общите устройствени и застрои­тел­ни правила и нормативи, както и в изискванията по отношение последващото му прилагане чрез подробните планове, ОУПО следва да се съобрази със спецификата на инженерно-гео­лож­ките условия на отделните части на територията, с оглед превенция на риска от ак­тиви­зи­ране на съществуващи и предизвикване на нови свлачища.

2.6.3. Характеристика на морския бряг

Характеристиката на морския бряг, вкл. Черноморския шелф, е също представена и ко­мен­тирана в раздел ХІ – Състояние и опазване на околната среда, т. 11.5.4. Тук следва да се подчертае ресурсовото значение на рекреационния й потенциал, рибното богатство и дъл­бо­ководните органогенно-минерални утайки, приложими за рекултивация на кисели, бедни на микроелементи и деструктирали почви, както и на земи, замърсени с тежки и радиоактивни еле­менти.



ОУП на общината трябва да създаде необходимите устройствени условия за ефектив­на реализация на този ресурсов потенциал, като съблюдава едновременно с това и огра­ни­чи­телните режими, произтичащи от обстоятелството, че крайбрежната суша и аква­то­рия по­па­дат в зони “А” и „Б” за териториалноустройствена защита, съгласно чл.чл. 9-12 на Закона за ус­тройство на Черноморското крайбрежие.

2.6.4. Полезни изкопаеми

Основните полезни изкопаеми, налични на територията на общината, са от групата на нерудните и включват основно пясъци и глини.



Находища на пясъци са установени по долината на Суха река под с. Крумово (Пясъч­ник) и при с. Ботево. До сега не са правени геоложки проучвания за установяване на запасите и определяне на качеството им. Край с. Крумово има и глини с набъбващи свойства. Изпол­зва­ни са за получаване на керамзит.

Анкетирането на място показва обществена нагласа за възстановяване функциони­ра­нето на кариерата за пясък в землището на с. Ботево. Добивът на пясък, както и на глина за производство на керамични изделия, са посочени сред потенциалите за развитие и в анкетата на кметско наместничество Крумово.

Находища на пясъци, годни за строителни разтвори, има още в землищата на с. Осе­но­во, както и край пътя Аксаково-Суворово. Условията на експлоатация на първото са ус­ложнени от свлачищния характер на терена. Второто не се експлоатира поради наличието на пласт здрави, дебелослоести варовици, разположен над него.

Диатомитни глини (кизелгур) има разпространени между селата Игнатиево, Припек и Слънчево. Разработват се тези около с. Припек. Суровината се употребява главно за нуж­ди­те на циментовия завод в Девня. Има големи запаси при добри качествени показатели.

Устройствените задачи, свързани с експлоатацията на находищата и последствията от нея, които трябва да реши ОУПО, са три групи: развитие на обслужващата техническа и в ча­ст­ност – пътна инфраструктура по начин, с който се гарантира ненарушаване на еколо­ги­чес­­ките, функционалните характеристики и сигурността в прилежащите населени места и дру­ги урбанизирани територии; съхраняване в максимална степен на качествените харак­те­ристики на естествения ландшафт, респ. предвиждане на мерки за възстановяването им; определяне на необходимите рекултивационни действия и начина на бъдещо земеползване на терените на обектите, чиято експлоатация е приключила.
2.7. Гори

2.7.1. Обща характеристика

На територията на общината има 11513,8 ха3, гори и земи, включени в горски фонд, които заемат 24,91% от територията на общината.В сравнение със средния за страната - 33,6%, този дял е нисък. Териториално горите са събрани в два големи комплекса - “Батова”, и този покриващ западната част на Франгенските възвишения. В границите на горския фонд попадат гори от две горски стопанства: горско стопанство Варна и горско стопанство Суворово, като по-го­лям дял имат тези от Варненското стопанство - 70,8%.

Горите са главно нискостъблени широколистни насаждения от долния лесорастителен пояс. Най-разпространени са цер, благун, келяв габър, ясен, липа и др. При реконструкция на горите и особено на места с по-големи наклони е залесено с акация, която дава многобройни издънки, които имат укрепващо въздействие. Издънковият произход на по-голямата част от горите предопределя количеството и ви­да на лесокултурните мероприятия (реконструкции, залесявания, огледни сечи и др.) за превръщането им във високостъблени.

Преобладаващи в цялостния горски фонд на общинската територия са го­рите със стопанско предназначение, курортните и защитните гори. Дървесният им състав включва основно габър цер, акация, бук, благун, чер бор и др.



Горите със стопанско предназначение са с обща площ 5922.7 ха и съставляват 51,4% от целия фонд. В преобладаващата си част те са разположени в землищата на селата Ген. Кантарджиево, Осеново, Крумово, Зорница, Засмяно, Ботево, Водица и Любен Каравелово, Аксаково, Въглен, Изворско, Яребична. Въпреки значителния им дял, тяхното стопанско значение не може да се оцени като съществено.

Курортните гори съставляват 17,5 % от фонда и са разположени в землищата на гр. Аксаково и селата Игнатиево, Доброглед, Припек и Слънчево. Включените в тях шроколистни гори заемат ок. 1600 ха, а иглолистните – 410 ха. Курортните гори имат важно екологично значение и са с добри възможности за естествено развитие и възпроизводство .

Защитните гори на ловни райони са разположени в землищата на селата Долище и Яребична. Те заемат общо 1471.8 ха или 12,8 % .

Защитни гори на вододайни зони има в землищата на Орешак, Куманово и Долище. Те заемат общо 1091.4 ха или 9.5 % .

Горите и земите от горския фонд, попадащи в режим на природозащита (природен парк и защитена местност), заемат общо 597,8 ха или 5.2 %. Те са представени подробно в т. 11.7.4.



2.7.2. Изводи и изисквания към ОУПО

Общината разполага със значителен горски фонд от предимно издънкови широколис­т­ни гори със средно добри качествени характеристики. Стопанското значение на дървопро­из­водителните гори не е голямо. Курортните тори са с добри възпроизводствени възможнос­ти.



Задачите на ОУПО по отношение на горските територии са:

- отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони и ловното стопанство, както и устройствения им статут, съгласно чл. 4 на Закона за го­ри­те;

- определяне на обхвата на горите и горските земи, чието пред­назна­че­ние не може да бъде променя­но (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7);

- формулиране на предложение за увеличаване дела на курортните гори и горските пар­кове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски те­ри­тории;

- регламентиране на поемния капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра, осигуряването им с транс­пор­тен достъп и водоснабдяване, както и свър­зването им със мре­жите на елек­троснабдява­нето
ІІІ. културно-историческо наследство4
3.1. Недвижими паметници на културата извън границите на населените места

Както е посочено и в увода, община Аксаково се характеризира със значителна наси­те­ност с архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието. Значителна част от тях са разположени извън границите на населените места. В обхвата на извънсе­лищ­ната територия са обявени за паметници на културата от местно значение 30 археологически обекта и 4 исторически паметника; деклариран е и един архитектурно-строителен паметник на културата – чешма (вж. списъка в Приложение № 2)5. Най-голяма е концентрацията на обек­ти около Аксаково, Осеново, Орешак, Изворско и някои др.

С най-изявена атрактивност за широко посещение е късноантичната и средновековна крепост “Михлюз-кале”, разположена североизточно от гр. Аксаково, в залесена местност. Об­хваща площ около 10 дка и е със сравнително висока степен на съхраненост. Понасто­я­щем няма условия за масово посещение.
3.2. Недвижими паметници на културата в населените места

Освен описаните паметници на културата с изявени качества, разположени извън границите на населените места, недвижимото културно-историческо наследство на общи­на­та, като ресурс с познавателно, възпитателно, естетико-емоционално и стопанско значение (за развитие на културен туризъм), е представено и като елемент на урбанизираната среда.

От културно-историческите паметници в урбанизирана среда основно публичен инте­рес предизвикват обектите с религиозен характер, основно – църкви, представени в след­ва­­ща­та таблица:


Населено място

Обект

Вид

Статут

гр. Аксаково

Църква “Успение Богородично”

Художествен и архитект.-строителен

деклариран

с. Ботево

Църква “Св. Илия”

Художествен

деклариран

с. Генерал Кантарджиево

Църква “Св. Спас”

Художествен и архитект.-строителен

деклариран

с. Долище

Църква “Св. Св. Кирил и Методий” /

джамия


Художествен и архитект.-строителен

деклариран

с. Изворско

Църква “Св. Троица”

Художествен

деклариран

с. Кичево

Църква “Св. Георги”

Художествен и архитект.-строителен

деклариран

с. Климентово

Църква “Св. Св. Константин и Елена”

Художествен и архитект.-строителен

деклариран

с. Куманово

Църква “Св. Троица”

Художествен

деклариран

с. Любен Каравелово

Църква “Св. Николай”

Художествен

деклариран

с. Осеново

Църква “Св. Св. Кирил и Методий”

Архитект.-строителен

деклариран

с. Осеново

Джамия

Архитект.-строителен

деклариран

Освен църквите, като обект на широк (неспецилизиран) интерес може да се третира късноантичната гробница със стенописи в с. Осеново, обявена за археологически ПК от мес­т­но значение.

По една къща в с. Слънчево и с. Крумово са обявени за исторически ПК . Съгласно писмо № 4349/04.12.1992 г. на НИПК, декларирани като исторически паметници на кул­ту­рата са и всички възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във вой­ни­те от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 г.г.

Извън посочените в горната таблица, според официалната информация, предоставена от НИПК, архитектурно-строителните паметници на културата, наброяват общо за об­щи­ната 124 бр., от които 117 – жилищни сгради, 2 воденици , 5 селски чешми, всичките – декла­ри­рани. Разпределени са неравномерно в общо 15 от селищата. Най-голяма е концентрацията в с. Орешак – 61 обекта. Никъде обаче, дори и в Орешак, няма селищни територии със статут на групови паметници на културата. Декларационните списъци са от 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, като междувременно не са били актуализирани. През изтеклия период преобладаващата част от обектите не са били поддържани в съответствие със специализи­ра­ните изисквания или в тях и тяхната среда е осъществявана строителна намеса, компроме­ти­раща автентичността им. Някои от декларираните паметници вече не съществуват реално. В този смисъл е препоръчителна актуализация на списъците до началото на работата по ОУПО, с оглед основаване на проектните предвиждания, респ. изискванията към последващото по­дробно устройствено планиране, на реалната обстановка.


3.3. Изисквания към ОУПО

Общият устройствен план на общината следва да оцени обектите на културно-историческото наследство, като елементи на цялостни териториториални и функционални системи, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да осигури условия за физическото опазване на паметниците и тяхната среда, за промотиране и социализация на познавателните, възпитателните, мемориалните, емоционално-естетичес­ките им качества, за реализация на стопанския им потенциал – като обект на туристически ин­терес и посещения.

За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството:

- според пространствената им структура и териториален обхват;

- според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период;

- според културно-историческата им стойност.

В плана следва да се отразят устройствените аспекти на режимите за опазване на па­метниците и на охранителните им зони, вкл. изричните предписания по отношение опаз­ва­не­то, ако такива бъдат издадени от компетентния държавен орган по законоуста­но­вения ред.

При липса на изпреварващо изрично решение за това, на база посочената по-горе ак­ту­ализирана информация (декларационни списъци, регистър), планът трябва да установи основанията за прилагане разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/2003 на МРРБ, за отделни населени места и по-специално – за с. Орешак, респ. за разработване на специфични правила и нормативи по чл. 13, ал.2 и 6 от ЗУТ.

ОУПО може да предпише по-подробни изисквания към последващите нива на ус­тройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на паметниците на култу­рата в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инстру­мен­тариум в комплексния процес на опазването на наследството.

Планът следва да третира устройстве­ните проблеми на достъпа и изграждането на при­емната инфра­структура при онези от обектите, които представляват ресурс на туризма или имат значение за процесите в живота на местното население.



ІV. Териториална структура и земеползване

4.1. Териториална структура

Общата площ на общинската територия е 46223,1 ха. Тя е разпределена в 23 зем­ли­ща със значителни различия в собствените площи:

– землищата на Игнатево, Ботево и Генерал Кантарджиево са с площи над 3000 ха;

- землищата на Долище, Зорница, Изворско, Куманово, Новаково, Радево, Яребична са с площи между 1000 и 2000 ха;

- землищата на Доброглед, Засмяно и Припек са с площи под 1000 ха;

- останалите землища са с площи между 2000 и 3000 ха.

Различията в усвоеността на територията като функционално съдържание и съотношението в застъпеността на отделните функции като земеползване – традиционно и актуално състояние, се обуславят от разнообразието в природогеографските характеристики на територията.
4.2. Основни елементи на териториалната структура

Основните елементи на териториалната структура на общината са:



  • Земеделските земи, които заемат най-голям дял от територията – 65,99 %. По-голяма концентрация на такива земи (с обща площ над 2000 ха) има в землищата на Ботево, Гевнерал Кантарджиево, Игнатниево, Климентово, Крумово;

  • земите от горския фонд съставляват 24,91% от общинската територия. По-значителни по площ – в землищата на Любен Каравелово и Слънчево (по над 1000 ха), както и на Ботево, Въглен, Генерал Кантарджиево, Климентово, Новаково (по над 700 ха);

  • урбанизирани територии, съставляващи общо 5,19 % от общинската територия. Населените места са общо 23 и тяхната площ съставлява 3.62 % от територията. Данните по населени места са представени подробно по-долу, в р-л VІІ;

  • терените, заети от транспортна инфраструктура, обхващат 1.31 % от територията, като най-високи са стойностите в землищата от южната част от общината, където са концентрирани най-значимите обекти на транспортната инфраструра – автомагистрала и др. пътища от републиканската мрежа, ж.п. ареал, летище;

  • останалите 2.6 % от територията е с други предназначения, описани в следващата таблица:



БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА АКСАКОВО

ПО НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ6



Вид територия по основно предназначение

Площ (в ха)

Дял (%)




Територии на селското стопанство

30499,5

65,99




Територии на горското стопанство

11513,8

24,91




Урбанизирани територии *

2400,6

5,19




Водни площи и течения

193,2

0,42




Добив на полезни изкопаеми

17,5

0,04




Транспортни територии

604,4

1,31




Ресурси за възстановителни мероприятия

666

1,44




Скали и пясъци

289

0,62




Депа и отпадъци

39,1

0,08




ОБЩО

46223,1

100




* в това число селища

1675,5 ха (3,62 %)



4.3. Териториален обхват на зоните за териториалноустройствена защита по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

Зоните за териториалноустройствена защита по ЗУЧК включват в обхвата си територии с различно основно предназначение. В границите на община Аксаково тяхната площ е, както следва:

- зона "А" – която обхваща


  • територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границата на морския бряг или общо 38 ха (0,08 % от общинската територия), съдържаща основно земеделски земи (в т.ч. – плажна ивица) и горски фонд ок. 5 ха в южната част;

  • частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2 на закона – ок. 80 ха

- зона "Б" – около 480 ха (1 % от общинската територия), заета почти изцяло от горски фонд, основно – ПП „Златни пясъци”, с изключение на североизточната част, по протежението на първокласния път І-9, където в ивица със средна ширина ок. 300 м. са разположени селищно образувание – вилна зона, и земеделски земи.
4.4. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност

Инвестиционна активност за териториално развитие на населените места (за увеличение дела на урбанизираните територии) и/или за урбанизация на извънселищни територии се констатира основно:



  • В южната част на територията, около общинския цен­тър, основно за обекти с производствено-складово предназ­на­чение и търговско-складово предназначение.

  • В източната част, във връзка с концентрирания туристически ресурс и близостта до областния център. Интересът тук е насочен основно към развитие на обитаването (“второ жилище”) и на отдиха.

Промени в териториите, заети от транспортната инфраструктура, ще произтекат при реализация на проектните предвиждания, свързани с изграждането на АМ “Черно море”, съответно произтичащите от това промени в съществуващата пътна мрежа, както и от реализацията на нови пътни връзки в границите на общината и със съседни общини, на първо място – Варна и Балчик. Развитието на Международно летище Варна и особено – на обслужването на карго-полети, ще стимулира инвестиционния интерес към инфраструктурата на интермодалното транспортно обслужване.

V. Демография и трудов потенциаЛ

Настоящият анализ се основава на актуалната статистическа информация, предоста­ве­на от отдел “ГРАО” при община Аксаково, като са взети предвид и данните и изводите от ана­лизите, включени в предходни разработки.


5.1. Численост и динамика на населението

Данните от проучването на динамиката на населението в исторически план (по пе­ри­оди между две преброявания) сочат следното:

- в периода от 1946 до 1965 г. населението на общината намалява;

- в периода 1965-1975 г. – нараства;

- в периода 1975-1985 г. отново намалява;

- в периода 1985-2001 – нараства;

По данни от ГРАО, между 2001 и 2007 се констатира слабо намаление с около 3 %. Но през последните две години отново се проявява тенденция на нарастване на населението.

Актуалното състояние е представено в следващата таблица в сравнение с 2006 г.




Настоящ адрес – населено място

Към 24. 07. 2006

Към 22. 07. 2008

Ръст, %

Гр. Аксаково

7 642

7 719

Нарастване с 1.0 %

с. Ботево

231

221

Намаление с 3.9 %

с. Водица

185

240

Нарастване с 29.7 %

с. Въглен

990

1 050

Нарастване с 6.0 %

с. Генерал Кантарджиево

440

462

Нарастване с 5.0 %

с. Доброглед

123

177

Нарастване с 43.9 %

с. Долище

342

366

Нарастване с 7.0 %

с. Засмяно

159

163

Нарастване с 2.5 %

с. Зорница

123

130

Нарастване с 5.7 %

с. Игнатиево

4 258

4 327

Нарастване с 1.6 %

с. Изворско

894

918

Нарастване с 2.7 %

с. Кичево

1010

1005

Намаление с 0.5 %

с. Климентово

248

247

Без промяна

с. Крумово

170

189

Нарастване с 11,2 %

с. Куманово

320

369

Нарастване с 15.3 %

с. Любен Каравелово

1 454

1 514

Нарастване с 4.1 %

с. Новаково

114

156

Нарастване с 36.8 %

с. Орешак

208

220

Нарастване с 5.8 %

с. Осеново

277

308

Нарастване с 11.2 %

с. Припек

72

89

Нарастване с 23.6 %

с. Радево

71

66

Намаление с 7.0 %

с. Слънчево

836

919

Нарастване с 9.9 %

с. Яребична

147

168

Нарастване с 14.3 %

ОБЩО:

20314

21023

Нарастване с 3.5 %, (средногодишно - 1.75 %)

В абсолютно изражение най-голямо е нарастването в Аксаково, както и в Слънчево, Иг­натиево, Любен Каравелово, т.е. населените места с висок дял малцинствено население, но съ­що - попадащи в икономически по-активната част на общината. Отрицателен ръст се отбе­ляз­ва само в Радево, Ботево, Кичево.

Динамиката на населението, която е функция на естествения и на механичния при­раст, се основава традиционно на положителния естествен прираст в общинския център, както и в селата Игнатиево, Въглен, Изворско и Любен Каравелово (с преобладаващо малцинствено население), съчетан и с положителен механичен прираст. В останалите населени места ръс­тът на населението се дължи почти изключително на механичен прираст.

От гледна точка на териториалното разпределение на населението е налице сериоз­на неравномерност. В общинския център е концентрирано около 36,7 % от населението, а об­що в Акса­ко­во и Игнатиево – 57,3 %. Като се изключат общинският център и селата в низи­ната, на платото населението е неравномерно разпределено между западната и източната му част, съответно 4 514 срещу 2 992 д. Още по-фрапантна е неравномерността между северната и южната част на платото, съответно 1 893 срещу 5 693 д.



Половата структура на населението показва тенденция към приближаване. Съот­но­шението между половете към 24.07.2006 г. е било 1026 жени на 1000 мъже, а към 22.07.2008 г. - 1023 жени на 1000 мъже. Тази структура е по-балансирана от структурата в Северо­източ­ния район за планиране (104/100) и от средната за България (106/100).

Изследването на числеността на населението по настоящ, а не по постоянен адрес е подходящо за нуждите на бъдещото разработване на ОУПО, защото се констатира, че освен населението с постоянна адресна регистрация в населените места на общината, на терито­ри­ята сезонно или целогодишно обитава значително по брой население с постоянна адресна ре­гистрация в населени места, разположени в границите на други общини, основно Варна (за срав­нение с посочените горе стойности, официално обявеният брой на постоянното насе­ле­ние на общината е 19 983 д.). Проучванията сочат значителна концентрация на такова обита­ване в и около Долище, Кичево, Осеново, Доброглед, Климентово, Припек, Генерал Кантар­джиево, Орешак, Зорница. Процесът на закупуване на съществуващи и строителство на нови сгради за “второ жилище” в и извън границите на населените места продължава. Прове­де­но­то на място анкетиране показва, че данните в горната таблица, особено по отношение на вре­менно пребиваващите през летния сезон (те като правило не се регистрират адресно), не по­казват реалното състояние - броят на пребиваващите е още по-висок.
5.2. Възрастова структура.

На долната таблица в подтрудоспособното население е обхваната възрастовата група 0-17 г. вкл., а в трудоспособното – 18-58 г. вкл. (жени) и 18-62 г. вкл. (мъже).



Настоящ адрес – населено място

Подтрудоспособно

Трудоспособно

Надтрудоспособно

брой

%

брой

%

брой

%

Гр. Аксаково

1 309

16.96

5 047

65.38

1 363

17.66

Ботево

8

3.62

73

33.03

140

63.35

Водица

16

6.66

91

37.92

133

55.42

Въглен

281

26.76

656

62.48

113

10.76

Генерал Кантарджиево

22

4.76

189

40.91

251

54.33

Доброглед

5

2.82

68

38.42

104

58.76

Долище

19

5.19

167

45.63

180

49.18

Засмяно

33

20.24

79

48.47

51

31.29

Зорница

7

5.38

54

41.54

69

53.08

Игнатиево

1 109

25.63

2 639

60.99

579

13.38

Изворско

291

31.70

538

58.61

89

9.69

Кичево

92

9.15

565

56.22

348

34.63

Климентово

3

1.21

115

46.56

129

52.23

Крумово

0

0

64

33.86

125

66.14

Куманово

19

5.15

181

49.05

169

45.80

Любен Каравелово

520

34.35

887

58.59

107

7.06

Новаково

3

1.92

57

36.54

96

61.54

Орешак

9

4.09

75

34.09

136

61.82

Осеново

30

9.74

128

41.56

150

48.70

Припек

1

1.12

30

33.71

58

65.17

Радево

2

3.03

18

27.27

46

69.70

Слънчево

154

16.76

509

55.39

256

27.85

Яребична

14

8.33

76

45.24

78

46.43

ОБЩО:

3 947

18.77

12 306

58.54

4 770

22.69

Таблицата показва по-ниски стойности на дела на населението в трудоспособна въз­раст и по високи – в подтрудоспособна и особено – в надтрудоспособна възраст в сравнение със средните за страната към 31.12.2007 г. – съотв. 16,6 % подтр.; 67,6 % трудосп.; 15,8 % надтр. Делът на населението в трудоспособна възраст е по-голям от посочения в пред­ходни проучвания (към проект за ТУП на общината, към Общински план за развитие 2007-2013 г.), което се обяснява с настъпилите междувременно промени в законодателството – на­раст­ване на осигурителния стаж и възраст. Запазен е регресивният характер на възрастовата струк­тура, както и тенденцията на непрекъснато намаляване на относителния дял на на­се­ле­нието в подтрудоспобна възраст.

Потвърждава се също така, че с прогресивна възрастова структура са само селата Иг­на­тиево, Изворско, Любен Каравелово и Въглен, а със стационарна – гр. Аксаково. Най-не­бла­гоприятна е възрастовата структура в селата Ботево, Водица, Генерал Кантарджиево, До­б­роглед, Зорница, Климентово, Крумово, Новаково, Орешак, Припек, Радево. В девет от на­се­лените места населението в подтрудоспособна възраст заема дял, по-нисък от 5 %, като в с. Крумово няма жители в подтрудоспособна възраст.
5.3. Образователно равнище

По данни от ОПР, общото образователно равнище на населението в общината е ниско. Около 65 % от населението е с образование по-ниско от средното. Такава е характеристиката и по населени места с изключение на гр. Аксаково, където с висше образование са над 5 %, с полувисше - над 3 %, и със средно – над 35 % от населението.


5.4. Етническа структура

По етнически признак населението е структурирано, както следва:



-

90,2 %

българи;

-

6,6 %

роми;

-

1,5 %

турци;

-

1,7 %

други.

Съгласно отбелязаното в ОПР, според институции, занимаващи се с проблемите на мал­цинствата, тази информация не е обективна – броят на населението, принадлежащо на мал­цинствените групи е много по-голям. В селата Любен Каравелово, Изворско и Въглен 85 % от населението е с малцинствен произход. Делът безработни сред тази група от насе­ле­ни­е­то е най-висок.
5.5. Заетост

Предходни проучвания относно икономическата активност на населението в тру­до­спо­собна възраст сочат, че около 80 % от него е икономически активно. По-значителен кон­тин­гент незаето трудоспособно население има в селата Игнатиево, Любен Каравелово, Из­вор­ско, Въглен, както и в гр. Аксаково.

По данни, публикувани от Регионалната служба по заетостта – Варна, през 2008 г. са отбелязани най-ниски стойности на безработицата от 1991 г. насам. За община Аксаково са посочени 3,49 %. Спрямо данните за 2005 г. тази стойност е по-ниска с 9,95 пункта, а спрямо 2000 г. – с 15,73 пункта.

Социално - икономическото развитие на община Аксаково предлага ниска степен на заетост на населението в териториалните си граници. Делът на местните кадри, заети в границите на общината, възлиза на ок. 42% от работещото й население. Налице е висока подвижност на активното население, измерена с ежедневните трудови пътувания извън общината.


5.6. Ежедневни трудови пътувания.

Активността на ежедневните трудови пътувания се определя от неравномерното тери­то­риално разположение на производствените мощности, дейности и социална инфраструк­тура във Варненски район.

Непосредствената близост на гр. Варна, с неговата добре развита икономика, туризъм и социална инфраструктура, го прави притегателен център за работната сила на община Ак­саково. Вторият отправен пункт за ежедневните трудови пътувания от община Аксаково е гр. Девня. Общо изходящите трудови кадри представляват 58 % от заетите. От тях над 90 % ежедневно пътуват за гр. Варна и ок. 6 % за гр. Девня. Най голям контингент от изходящи трудови кадри дават Аксаково и Игнатиево - изчислява се на ок. 77 % от об­щия брой изходящи. Слаби по линията на еже­дневните тру­дови пътува­ния са връзките между центъра на общината - гр. Аксаково и останалите насе­ле­ни места.

Горното, наред със също значителни по обем културно-битови пътувания (за образо­вание, здравно обслужване и др.) към Варна, очертават характеристиката на ежедневната ми­г­рация.

Териториалният ресурс на общината и наличието на стимулатори, като обекти на транспортната инфраструктура с регионално, национално и наднационално значение, осигуряват потенциал за развитие на стопански дейности, предизвикващи нарастване на входящите ежедневни трудови пътувания. Ръстът на трудовите пътувания като цяло e фактор, който би следвало да се отчете при бъдещото устройствено планиране, основно по отношение предвижданията за развитие на комуникационните връзки със съседните общини, на първо място – Варна, в т.ч. и на системите на обществения пътнически транспорт.
5.7. Демографска прогноза.

5.7.1. Перспективен брой население

Перспективният брой и териториалното разпределение на населението по населени ме­с­та в общината са тясно свързани с динамиката на протичащите демографски процеси – ес­тествен прираст на населението и интензитет и посока на миграционните процеси.

Прогнозите за следващите пет-десет години сочат тенденция към сближаване на пока­зателите за раждаемост и смъртност, което ще доведе до минимизиране или преодоляване на отрицателния естествен прираст.

Отчитайки тази тенденция, както и перспективите за социално-икономическо разви­тие на региона и мястото, което община Аксаково би могла да заеме в него и при запазване на досегашното положително миграционно салдо, в демографските прогнози на Национал­ния център за териториално развитие за региона се предвижда възможен средно годишен темп на на­растване + 0,48 %. Това очертава един перспективен брой на населението на общи­ната по настоящ адрес от порядъка на 22 250 ч.

На база на естествен прираст се предвижда се нараства населението на гр. Ак­са­ково и селата Въглен, Игнатиево, Изворско и Любен Каравелово. Ще запазят положителното си миграционно салдо Аксаково, селата в Батовската долина - Долище, Орешак, Куманово, Яре­бична, Новаково, както и населените места в тил на черноморските курорти - Кичево, Осе­ново, Климентово и Генерал Кантарджиево, но то не е достатъчно и в качествен състав, че да осигури ръст и възпроизводство на перспективното им население. Преимущественото ко­н­центриране на механичен прираст в селата от източната половина на платото ще прео­долее в известна степен съществуващия дисбаланс. Той обаче ще се запази и дори засили между се­вер­ната и южната част на общинската територия.

5.7.2. Перспективна възрастова структура.

Процесът на застаряване на населението, изразяващ се в намаление на относителния дял на подтрудоспосбното и трудоспособно население, ще продължи и в перспектива. Поради по-доброто им демографско развитие, този процес ще бъде по-слабо изразен в Аксаково и селата Въглен, Игнатиево, Изворско и Любен Каравелово, които ще намалят относителния дял на населението в под- и в трудоспособна възраст, но ще запазят характера си на прогресивна възрастова структура - Игнатиево, Изворско и Любен Каравелово, и на стацио­нарна възрастова структура - Аксаково и Въглен. От останалите 18 населени места 12 се очертават без население в подтрудоспособна възраст и значително намален контингент на население в трудоспособна възраст. Така в перспектива се очертават три населени места с прогресивна, две населени места със стационарна и осемнадесет населени места с регресивна възрастова структура.



5.8. Изводи и изисквания към ОУПО

Анализът очертава една относително по-благоприятна от средната за страната демо­графска картина в община Аксаково, както и вероятност за по-нататъшно нарастване на на­се­лението й. Налице са възможности за поддържане на едно добро ниво на заетост, принос за което ще продължи да има непосредствената близост на агломерацията Варна-Девня с тру­до­вия си пазар. Независимо от сближаването (дори изравняването) на показателите за смърт­ност и раждаемост на населението, регресивната възрастова структура няма да бъде прео­до­ля­на напълно в перспективата на 2020 г. и обезлюдяването на част от селата (предимно в се­ве­ро­западната част на общината) ще продължи. Като демографски фактор с отрицателен знак тряб­ва да се отчете и ниското образователно ниво на населението на общината. В този перс­пек­тивен срок няма да бъдат преодолени и очертаните диспропорции в териториалното раз­пре­деление на населе­нието. Вероятно ще се запази, а дори и засили интензивността на еже­днев­ните тру­до­ви и културно-битови пътувания към общините Варна и Девня.



В съответствие с горните изводи към ОУПО се адресират следните изисквания:

- при определяне на перспективното устройствено развитие на отделните населени места да се отчитат териториалните различия в перспективното им демографско развитие;

- да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното терито­ри­ално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общин­ска­та територия);

- наред с демографските прогнози, планирането на териториалното развитие на системите да се съобрази с ресурсовите възможности и с потребностите за осигуряване реализацията на външни инвестиционни инициативи, значими за социално-икономическото развитие на общината;

- да се предложат устройствени мерки за подобряване на връзките на общинския цен­тър с отаналите селища от общината, особено от най-източната й част;

- да се предложат устройствени мерки за подобряване на комуникационните връзки със съседните общини, респ. средоточията на места за полагане на труд

VІ. Икономически активности – състояние и

тенденции. Устройствени условия за развитие
6.1. Обща характеристика и структура

Въпреки природогеографските си ресурси, Община Аксаково се включва в икономи­ка­та на Варненска област с незначителен дял - около 1%. Преобладава селското стопанство, а Черно море не играе особено голяма роля за развитието й, както е при другите крайморски об­щини (Варна, Белослав), с които тя граничи.

В основния стратегически документ – Общинския план за развитие до 2013 г., е фор­му­лирана визията за бъдещото развитие на общината. В нея, като икономическа база за оси­гу­ряването на висок жизнен стандарт и привлекателна за живеене среда, са посочени леката про­мишленост, туризмът и селското стопанство.

Индикатор за жизнеността на тези планови предвиждания е актуалната инвести­ци­онна активност в посочените и други отрасли, констатирана на територията.

В следващите подточки са представени състоянието и перспективите за развитие на така определените за територията основни отрасли, наред с други присъщи стопански дей­нос­ти, като търговия и услуги, строителство и пр., с оглед формулиране на изисквания за ус­тройственото осигуряване на реализацията им с ОУПО.

6.2. Селско стопанство

6.2.1. Обща характеристика

Традиционно селското стопанство доминира икономическите активности на терито­ри­ята, стимулирано от близостта до крупни консуматори, като гр. Варна и курортните ком­плекси. Климатът е особено благоприятен за развитието на земеделието.

Поземлените ресурси, които според трайното си предназначение представляват база осигуряваща развитието на селскостопанските дейности, заемат значителен дял от територията на общината – 30499.5 ха7 (в т.ч. стопански дворове, животновъдни комплекси и ферми и полски пътища), което представлява 66 % от територията на общината. Те се разпределят, както следва:


Тип земеделска земя

Площ (в ха)

Дял (%)

Ниви (орна земя)

24150.3

79,18

Трайни насаждения

2109.1

6.92

Естествени ливади

165

0.54

Пасища, мери

2570.2

8.43

Стопански дворове и производствени бази на селското стопанство

210.3

0.69

Животновъдни комплекси и ферми

88,2

0.29

Полски пътища

906.7

2.97

Други територии във фонд ЗЗ

299.7

0.98

ОБЩО

30499.5

100

Забележка: в Приложение № 1 са представени актуалните данни по землища и по елементи
Видно от горните данни, преобладаващият дял е зает от орни земи, което е в съответствие със земеделските традиции в региона. Най-големи площи орна земя са разположени в землищата на Крумово, Любен Каравелово, Ботево, Генерал Кантарджиево, Игнатиево, Климентово.

6.2.2. Растениевъдство

Преобладаващата част от обработваемата земя представлява ниви. Традиционни култури за територията са като пшеницата, ечемикът, слънчогле­дът, царевицата, лещата.

Климатът е благоприятен и за развитие на трайни насаждения - лозя, кайсии, както и за зеленчукопроизводство - домати, краставици и др. Преобладават лозята с обща площ около 6730 дка. Те са концентрирани основно в зем­ли­щата на Слънчево, Припек, Игнатиево, Аксаково и Генерал Кантарджиево. Отглеждат се винени и десертни сортове. Съгласно ОПР, предвижда се създаване на нови насаждения от 1000 дка винени сортове. От овощните насаждения най-характерна е кайсията. Тенденцията е да се възстановят кайсиевите насаждения, както и да се създадат масиви от вишни, череши и бял орех в южната част на общината, като за целта е необходимо подобряване механизи­раната обработка и напояването, респ. изграждане на необходимата инфраструктура за об­служ­ване на тези дейности.

От зеленчуковите култури най-разпространени са доматите. Перспективно е разви­тието на оранжерийното производство. В района на Аксаково се намира най-големият в об­ласт­та оранжериен комплекс, който предлага целогодишна заетост на голяма част от населе­нието. Застъпено е и оранжерийно производство на цветя. Общинският план за развитие со­чи потребността от изграждане на нови оранжерии с обща площ около1000 дка, като за фун­к­ци­о­нирането им се използват и естествени ресурси – термални води. Ориентировъчното им те­риториално насочване и други устройствени изисквания са описани в т.6.2.4. “Инфра­стру­к­тура за обслужване на селскостопанските дейности”.

Предвид климатичните и почвените условия и с цел подобряване на сеитбооборота, специализирани проучвания препоръчват отглеждането и на други култури, като шафран, ко­риандър, градински грах, нахуд, тикви, селибум, еспарзета, фий, памук, тревни смески, ете­рично-маслени култури, билки.



Представеният накратко “профил” на земеделието в община Аксаково очертава мно­гопосочни възможности за съхраняването и развитието му като основен и рентабилен от­ра­съл в общинската икономика. За гарантирането му ОУПО следва да осигури опазването в максималната възможна степен на основния ресурс – продуктивните земеделски земи. За целта, със средствата на устройственото зониране, планът трябва да определи обхвата на земеделските земи, чието пред­назначе­ние не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т.4 на Наредба 7) и/или промяната на предназначението, респ. застрояването, се извършва при определен ограничителен режим.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница