2.5.2. Сиви горски почви
От сивите горски почви са разпространени само тъмно сивите. Те заемат територии в землищата на селата Водица, Засмяно, Зорница, Любен Каравелово, Ботево, Крумово, Въглен, Яребична, Доброглед и Генерал Кантарджиево. Имат плитък 40-45 см. хумусен хоризонт, от 1,5 до 2,0 % хумусно съдържание в него, средно до тежко песъкливо-глинест механичен състав, слабо кисела реакция. През влажно време се мажат и лепнат, а при суша се спичат. Подходящи са за отглеждане на царевица, люцерна, слънчоглед, фий, костилково-овощни насаждения.
2.5.3. Изводи и изисквания към ОУПО
Почвите представляват изключително ценен естествен ресурс за развитие на земеделието и животновъдството - традиционен поминък за региона.
Със зонирането и устройствените режими ОУП на общината следва да осигури максимално запазване на предназначението на онези части от общинската територия, които са заети от качествени, продуктивни земеделски земи.
2.6. Геоложки условия и полезни изкопаеми.
2.6.1. Геоложки строеж
Най-старата геоложка формация е представена от седиментите на долната креда – Разградската и Русенска свита. Това са сиви, глинести варовици, мергели, глауконитни варовици и варовити пясъчници. Общата дебелина на седиментите на долната креда е 250м.
Горната креда е с ограничено разпространение, представена от седиментите на Мездренската свита. Това са тебешироподобни варовици с голямо количество кремъчни конкреции.
Палеогенът е представен от седиментите на следните литостратиграфски единици – Белославска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска, Русаларска свита. Комплексът включва сивозелени глинесто-варовити пясъчници, сивосинкави до жълтеникави кварцови пясъци, светло сиво нумулитни варовици, сивозелени варовити мергели, сивозелени слоисти глини. Общата дебелина на палеогенския комплекс е 150м.
Неогенът е представен от седиментите на Ботевския член на Галатската свита, Евксиноградската, Франгенската, Одърската и Карвунската свити. Комплексът му се състои от пясъчници, песъчливи варовици, диатомитни глини, жълтеникави разнозърнести пясъци, детритусни, оолитни варовици и бели до ръждивокафяви шуплести варовици. Дебелината му е 150 м.
Представители на кватернера са алувиални образувания, изпълващи руслата и заливните тераси на реките и суходолията. Представени са от чакъли, пясъци и песъчливи глини с дебелина 10 м.
В зависимост от физико-механичните показатели на скалите са направени следните поделения на строителните почви:
- скали, към които се отнасят тебешироподобните варовици и пясъчници на долната и горна креда, глинесто-варовитите и нумулитни пясъчници на палеогена, оолитните и шуплести варовици на неогена. Притежават много добри физико-механични показатели като земна основа;
- полускални, вкючващи долно кредитните мергели и палеогенските варовити мергели. Предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;
- глинести, обхващащи палеогенските слоисти глини и неогенските диатомитни глини, които са със занижени физико-механични показатели;
- рохкави: делувиални и алувиални отложения в долините на реките. Предлагат сравнително добри условия за фундиране на сгради и съоръжения.
2.6.2. Инженерно-геоложки условия. Сеизмичност.
Инженерно-геоложките условия, в т.ч. и инженерно-геоложкото райониране на територията, сеизмичният риск и свлачищните процеси са представени и коментирани в раздел ХІ – Състояние и опазване на околната среда, т.т. 11.5.2 и 11.5.3.
Направените там изводи мотивират следните изисквания към ОУП на общината:
При зонирането на територията и определянето на общите устройствени и застроителни правила и нормативи, както и в изискванията по отношение последващото му прилагане чрез подробните планове, ОУПО следва да се съобрази със спецификата на инженерно-геоложките условия на отделните части на територията, с оглед превенция на риска от активизиране на съществуващи и предизвикване на нови свлачища.
2.6.3. Характеристика на морския бряг
Характеристиката на морския бряг, вкл. Черноморския шелф, е също представена и коментирана в раздел ХІ – Състояние и опазване на околната среда, т. 11.5.4. Тук следва да се подчертае ресурсовото значение на рекреационния й потенциал, рибното богатство и дълбоководните органогенно-минерални утайки, приложими за рекултивация на кисели, бедни на микроелементи и деструктирали почви, както и на земи, замърсени с тежки и радиоактивни елементи.
ОУП на общината трябва да създаде необходимите устройствени условия за ефективна реализация на този ресурсов потенциал, като съблюдава едновременно с това и ограничителните режими, произтичащи от обстоятелството, че крайбрежната суша и акватория попадат в зони “А” и „Б” за териториалноустройствена защита, съгласно чл.чл. 9-12 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
2.6.4. Полезни изкопаеми
Основните полезни изкопаеми, налични на територията на общината, са от групата на нерудните и включват основно пясъци и глини.
Находища на пясъци са установени по долината на Суха река под с. Крумово (Пясъчник) и при с. Ботево. До сега не са правени геоложки проучвания за установяване на запасите и определяне на качеството им. Край с. Крумово има и глини с набъбващи свойства. Използвани са за получаване на керамзит.
Анкетирането на място показва обществена нагласа за възстановяване функционирането на кариерата за пясък в землището на с. Ботево. Добивът на пясък, както и на глина за производство на керамични изделия, са посочени сред потенциалите за развитие и в анкетата на кметско наместничество Крумово.
Находища на пясъци, годни за строителни разтвори, има още в землищата на с. Осеново, както и край пътя Аксаково-Суворово. Условията на експлоатация на първото са усложнени от свлачищния характер на терена. Второто не се експлоатира поради наличието на пласт здрави, дебелослоести варовици, разположен над него.
Диатомитни глини (кизелгур) има разпространени между селата Игнатиево, Припек и Слънчево. Разработват се тези около с. Припек. Суровината се употребява главно за нуждите на циментовия завод в Девня. Има големи запаси при добри качествени показатели.
Устройствените задачи, свързани с експлоатацията на находищата и последствията от нея, които трябва да реши ОУПО, са три групи: развитие на обслужващата техническа и в частност – пътна инфраструктура по начин, с който се гарантира ненарушаване на екологическите, функционалните характеристики и сигурността в прилежащите населени места и други урбанизирани територии; съхраняване в максимална степен на качествените характеристики на естествения ландшафт, респ. предвиждане на мерки за възстановяването им; определяне на необходимите рекултивационни действия и начина на бъдещо земеползване на терените на обектите, чиято експлоатация е приключила.
2.7. Гори
2.7.1. Обща характеристика
На територията на общината има 11513,8 ха3, гори и земи, включени в горски фонд, които заемат 24,91% от територията на общината.В сравнение със средния за страната - 33,6%, този дял е нисък. Териториално горите са събрани в два големи комплекса - “Батова”, и този покриващ западната част на Франгенските възвишения. В границите на горския фонд попадат гори от две горски стопанства: горско стопанство Варна и горско стопанство Суворово, като по-голям дял имат тези от Варненското стопанство - 70,8%.
Горите са главно нискостъблени широколистни насаждения от долния лесорастителен пояс. Най-разпространени са цер, благун, келяв габър, ясен, липа и др. При реконструкция на горите и особено на места с по-големи наклони е залесено с акация, която дава многобройни издънки, които имат укрепващо въздействие. Издънковият произход на по-голямата част от горите предопределя количеството и вида на лесокултурните мероприятия (реконструкции, залесявания, огледни сечи и др.) за превръщането им във високостъблени.
Преобладаващи в цялостния горски фонд на общинската територия са горите със стопанско предназначение, курортните и защитните гори. Дървесният им състав включва основно габър цер, акация, бук, благун, чер бор и др.
Горите със стопанско предназначение са с обща площ 5922.7 ха и съставляват 51,4% от целия фонд. В преобладаващата си част те са разположени в землищата на селата Ген. Кантарджиево, Осеново, Крумово, Зорница, Засмяно, Ботево, Водица и Любен Каравелово, Аксаково, Въглен, Изворско, Яребична. Въпреки значителния им дял, тяхното стопанско значение не може да се оцени като съществено.
Курортните гори съставляват 17,5 % от фонда и са разположени в землищата на гр. Аксаково и селата Игнатиево, Доброглед, Припек и Слънчево. Включените в тях шроколистни гори заемат ок. 1600 ха, а иглолистните – 410 ха. Курортните гори имат важно екологично значение и са с добри възможности за естествено развитие и възпроизводство .
Защитните гори на ловни райони са разположени в землищата на селата Долище и Яребична. Те заемат общо 1471.8 ха или 12,8 % .
Защитни гори на вододайни зони има в землищата на Орешак, Куманово и Долище. Те заемат общо 1091.4 ха или 9.5 % .
Горите и земите от горския фонд, попадащи в режим на природозащита (природен парк и защитена местност), заемат общо 597,8 ха или 5.2 %. Те са представени подробно в т. 11.7.4.
2.7.2. Изводи и изисквания към ОУПО
Общината разполага със значителен горски фонд от предимно издънкови широколистни гори със средно добри качествени характеристики. Стопанското значение на дървопроизводителните гори не е голямо. Курортните тори са с добри възпроизводствени възможности.
Задачите на ОУПО по отношение на горските територии са:
- отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони и ловното стопанство, както и устройствения им статут, съгласно чл. 4 на Закона за горите;
- определяне на обхвата на горите и горските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7);
- формулиране на предложение за увеличаване дела на курортните гори и горските паркове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии;
- регламентиране на поемния капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра, осигуряването им с транспортен достъп и водоснабдяване, както и свързването им със мрежите на електроснабдяването
ІІІ. културно-историческо наследство4
3.1. Недвижими паметници на културата извън границите на населените места
Както е посочено и в увода, община Аксаково се характеризира със значителна наситеност с архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието. Значителна част от тях са разположени извън границите на населените места. В обхвата на извънселищната територия са обявени за паметници на културата от местно значение 30 археологически обекта и 4 исторически паметника; деклариран е и един архитектурно-строителен паметник на културата – чешма (вж. списъка в Приложение № 2)5. Най-голяма е концентрацията на обекти около Аксаково, Осеново, Орешак, Изворско и някои др.
С най-изявена атрактивност за широко посещение е късноантичната и средновековна крепост “Михлюз-кале”, разположена североизточно от гр. Аксаково, в залесена местност. Обхваща площ около 10 дка и е със сравнително висока степен на съхраненост. Понастоящем няма условия за масово посещение.
3.2. Недвижими паметници на културата в населените места
Освен описаните паметници на културата с изявени качества, разположени извън границите на населените места, недвижимото културно-историческо наследство на общината, като ресурс с познавателно, възпитателно, естетико-емоционално и стопанско значение (за развитие на културен туризъм), е представено и като елемент на урбанизираната среда.
От културно-историческите паметници в урбанизирана среда основно публичен интерес предизвикват обектите с религиозен характер, основно – църкви, представени в следващата таблица:
Населено място
|
Обект
|
Вид
|
Статут
|
гр. Аксаково
|
Църква “Успение Богородично”
|
Художествен и архитект.-строителен
|
деклариран
|
с. Ботево
|
Църква “Св. Илия”
|
Художествен
|
деклариран
|
с. Генерал Кантарджиево
|
Църква “Св. Спас”
|
Художествен и архитект.-строителен
|
деклариран
|
с. Долище
|
Църква “Св. Св. Кирил и Методий” /
джамия
|
Художествен и архитект.-строителен
|
деклариран
|
с. Изворско
|
Църква “Св. Троица”
|
Художествен
|
деклариран
|
с. Кичево
|
Църква “Св. Георги”
|
Художествен и архитект.-строителен
|
деклариран
|
с. Климентово
|
Църква “Св. Св. Константин и Елена”
|
Художествен и архитект.-строителен
|
деклариран
|
с. Куманово
|
Църква “Св. Троица”
|
Художествен
|
деклариран
|
с. Любен Каравелово
|
Църква “Св. Николай”
|
Художествен
|
деклариран
|
с. Осеново
|
Църква “Св. Св. Кирил и Методий”
|
Архитект.-строителен
|
деклариран
|
с. Осеново
|
Джамия
|
Архитект.-строителен
|
деклариран
|
Освен църквите, като обект на широк (неспецилизиран) интерес може да се третира късноантичната гробница със стенописи в с. Осеново, обявена за археологически ПК от местно значение.
По една къща в с. Слънчево и с. Крумово са обявени за исторически ПК . Съгласно писмо № 4349/04.12.1992 г. на НИПК, декларирани като исторически паметници на културата са и всички възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 г.г.
Извън посочените в горната таблица, според официалната информация, предоставена от НИПК, архитектурно-строителните паметници на културата, наброяват общо за общината 124 бр., от които 117 – жилищни сгради, 2 воденици , 5 селски чешми, всичките – декларирани. Разпределени са неравномерно в общо 15 от селищата. Най-голяма е концентрацията в с. Орешак – 61 обекта. Никъде обаче, дори и в Орешак, няма селищни територии със статут на групови паметници на културата. Декларационните списъци са от 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, като междувременно не са били актуализирани. През изтеклия период преобладаващата част от обектите не са били поддържани в съответствие със специализираните изисквания или в тях и тяхната среда е осъществявана строителна намеса, компрометираща автентичността им. Някои от декларираните паметници вече не съществуват реално. В този смисъл е препоръчителна актуализация на списъците до началото на работата по ОУПО, с оглед основаване на проектните предвиждания, респ. изискванията към последващото подробно устройствено планиране, на реалната обстановка.
3.3. Изисквания към ОУПО
Общият устройствен план на общината следва да оцени обектите на културно-историческото наследство, като елементи на цялостни териториториални и функционални системи, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да осигури условия за физическото опазване на паметниците и тяхната среда, за промотиране и социализация на познавателните, възпитателните, мемориалните, емоционално-естетическите им качества, за реализация на стопанския им потенциал – като обект на туристически интерес и посещения.
За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството:
- според пространствената им структура и териториален обхват;
- според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период;
- според културно-историческата им стойност.
В плана следва да се отразят устройствените аспекти на режимите за опазване на паметниците и на охранителните им зони, вкл. изричните предписания по отношение опазването, ако такива бъдат издадени от компетентния държавен орган по законоустановения ред.
При липса на изпреварващо изрично решение за това, на база посочената по-горе актуализирана информация (декларационни списъци, регистър), планът трябва да установи основанията за прилагане разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/2003 на МРРБ, за отделни населени места и по-специално – за с. Орешак, респ. за разработване на специфични правила и нормативи по чл. 13, ал.2 и 6 от ЗУТ.
ОУПО може да предпише по-подробни изисквания към последващите нива на устройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на паметниците на културата в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инструментариум в комплексния процес на опазването на наследството.
Планът следва да третира устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура при онези от обектите, които представляват ресурс на туризма или имат значение за процесите в живота на местното население.
ІV. Териториална структура и земеползване
4.1. Териториална структура
Общата площ на общинската територия е 46223,1 ха. Тя е разпределена в 23 землища със значителни различия в собствените площи:
– землищата на Игнатево, Ботево и Генерал Кантарджиево са с площи над 3000 ха;
- землищата на Долище, Зорница, Изворско, Куманово, Новаково, Радево, Яребична са с площи между 1000 и 2000 ха;
- землищата на Доброглед, Засмяно и Припек са с площи под 1000 ха;
- останалите землища са с площи между 2000 и 3000 ха.
Различията в усвоеността на територията като функционално съдържание и съотношението в застъпеността на отделните функции като земеползване – традиционно и актуално състояние, се обуславят от разнообразието в природогеографските характеристики на територията.
4.2. Основни елементи на териториалната структура
Основните елементи на териториалната структура на общината са:
-
Земеделските земи, които заемат най-голям дял от територията – 65,99 %. По-голяма концентрация на такива земи (с обща площ над 2000 ха) има в землищата на Ботево, Гевнерал Кантарджиево, Игнатниево, Климентово, Крумово;
-
земите от горския фонд съставляват 24,91% от общинската територия. По-значителни по площ – в землищата на Любен Каравелово и Слънчево (по над 1000 ха), както и на Ботево, Въглен, Генерал Кантарджиево, Климентово, Новаково (по над 700 ха);
-
урбанизирани територии, съставляващи общо 5,19 % от общинската територия. Населените места са общо 23 и тяхната площ съставлява 3.62 % от територията. Данните по населени места са представени подробно по-долу, в р-л VІІ;
-
терените, заети от транспортна инфраструктура, обхващат 1.31 % от територията, като най-високи са стойностите в землищата от южната част от общината, където са концентрирани най-значимите обекти на транспортната инфраструра – автомагистрала и др. пътища от републиканската мрежа, ж.п. ареал, летище;
-
останалите 2.6 % от територията е с други предназначения, описани в следващата таблица:
-
БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА АКСАКОВО
ПО НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ6
Вид територия по основно предназначение
|
Площ (в ха)
|
Дял (%)
|
|
Територии на селското стопанство
|
30499,5
|
65,99
|
|
Територии на горското стопанство
|
11513,8
|
24,91
|
|
Урбанизирани територии *
|
2400,6
|
5,19
|
|
Водни площи и течения
|
193,2
|
0,42
|
|
Добив на полезни изкопаеми
|
17,5
|
0,04
|
|
Транспортни територии
|
604,4
|
1,31
|
|
Ресурси за възстановителни мероприятия
|
666
|
1,44
|
|
Скали и пясъци
|
289
|
0,62
|
|
Депа и отпадъци
|
39,1
|
0,08
|
|
ОБЩО
|
46223,1
|
100
|
|
* в това число селища
|
1675,5 ха (3,62 %)
|
4.3. Териториален обхват на зоните за териториалноустройствена защита по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие
Зоните за териториалноустройствена защита по ЗУЧК включват в обхвата си територии с различно основно предназначение. В границите на община Аксаково тяхната площ е, както следва:
- зона "А" – която обхваща
-
територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границата на морския бряг или общо 38 ха (0,08 % от общинската територия), съдържаща основно земеделски земи (в т.ч. – плажна ивица) и горски фонд ок. 5 ха в южната част;
-
частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2 на закона – ок. 80 ха
- зона "Б" – около 480 ха (1 % от общинската територия), заета почти изцяло от горски фонд, основно – ПП „Златни пясъци”, с изключение на североизточната част, по протежението на първокласния път І-9, където в ивица със средна ширина ок. 300 м. са разположени селищно образувание – вилна зона, и земеделски земи.
4.4. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност
Инвестиционна активност за териториално развитие на населените места (за увеличение дела на урбанизираните територии) и/или за урбанизация на извънселищни територии се констатира основно:
-
В южната част на територията, около общинския център, основно за обекти с производствено-складово предназначение и търговско-складово предназначение.
-
В източната част, във връзка с концентрирания туристически ресурс и близостта до областния център. Интересът тук е насочен основно към развитие на обитаването (“второ жилище”) и на отдиха.
Промени в териториите, заети от транспортната инфраструктура, ще произтекат при реализация на проектните предвиждания, свързани с изграждането на АМ “Черно море”, съответно произтичащите от това промени в съществуващата пътна мрежа, както и от реализацията на нови пътни връзки в границите на общината и със съседни общини, на първо място – Варна и Балчик. Развитието на Международно летище Варна и особено – на обслужването на карго-полети, ще стимулира инвестиционния интерес към инфраструктурата на интермодалното транспортно обслужване.
V. Демография и трудов потенциаЛ
Настоящият анализ се основава на актуалната статистическа информация, предоставена от отдел “ГРАО” при община Аксаково, като са взети предвид и данните и изводите от анализите, включени в предходни разработки.
5.1. Численост и динамика на населението
Данните от проучването на динамиката на населението в исторически план (по периоди между две преброявания) сочат следното:
- в периода от 1946 до 1965 г. населението на общината намалява;
- в периода 1965-1975 г. – нараства;
- в периода 1975-1985 г. отново намалява;
- в периода 1985-2001 – нараства;
По данни от ГРАО, между 2001 и 2007 се констатира слабо намаление с около 3 %. Но през последните две години отново се проявява тенденция на нарастване на населението.
Актуалното състояние е представено в следващата таблица в сравнение с 2006 г.
Настоящ адрес – населено място
|
Към 24. 07. 2006
|
Към 22. 07. 2008
|
Ръст, %
|
Гр. Аксаково
|
7 642
|
7 719
|
Нарастване с 1.0 %
|
с. Ботево
|
231
|
221
|
Намаление с 3.9 %
|
с. Водица
|
185
|
240
|
Нарастване с 29.7 %
|
с. Въглен
|
990
|
1 050
|
Нарастване с 6.0 %
|
с. Генерал Кантарджиево
|
440
|
462
|
Нарастване с 5.0 %
|
с. Доброглед
|
123
|
177
|
Нарастване с 43.9 %
|
с. Долище
|
342
|
366
|
Нарастване с 7.0 %
|
с. Засмяно
|
159
|
163
|
Нарастване с 2.5 %
|
с. Зорница
|
123
|
130
|
Нарастване с 5.7 %
|
с. Игнатиево
|
4 258
|
4 327
|
Нарастване с 1.6 %
|
с. Изворско
|
894
|
918
|
Нарастване с 2.7 %
|
с. Кичево
|
1010
|
1005
|
Намаление с 0.5 %
|
с. Климентово
|
248
|
247
|
Без промяна
|
с. Крумово
|
170
|
189
|
Нарастване с 11,2 %
|
с. Куманово
|
320
|
369
|
Нарастване с 15.3 %
|
с. Любен Каравелово
|
1 454
|
1 514
|
Нарастване с 4.1 %
|
с. Новаково
|
114
|
156
|
Нарастване с 36.8 %
|
с. Орешак
|
208
|
220
|
Нарастване с 5.8 %
|
с. Осеново
|
277
|
308
|
Нарастване с 11.2 %
|
с. Припек
|
72
|
89
|
Нарастване с 23.6 %
|
с. Радево
|
71
|
66
|
Намаление с 7.0 %
|
с. Слънчево
|
836
|
919
|
Нарастване с 9.9 %
|
с. Яребична
|
147
|
168
|
Нарастване с 14.3 %
|
ОБЩО:
|
20314
|
21023
|
Нарастване с 3.5 %, (средногодишно - 1.75 %)
|
В абсолютно изражение най-голямо е нарастването в Аксаково, както и в Слънчево, Игнатиево, Любен Каравелово, т.е. населените места с висок дял малцинствено население, но също - попадащи в икономически по-активната част на общината. Отрицателен ръст се отбелязва само в Радево, Ботево, Кичево.
Динамиката на населението, която е функция на естествения и на механичния прираст, се основава традиционно на положителния естествен прираст в общинския център, както и в селата Игнатиево, Въглен, Изворско и Любен Каравелово (с преобладаващо малцинствено население), съчетан и с положителен механичен прираст. В останалите населени места ръстът на населението се дължи почти изключително на механичен прираст.
От гледна точка на териториалното разпределение на населението е налице сериозна неравномерност. В общинския център е концентрирано около 36,7 % от населението, а общо в Аксаково и Игнатиево – 57,3 %. Като се изключат общинският център и селата в низината, на платото населението е неравномерно разпределено между западната и източната му част, съответно 4 514 срещу 2 992 д. Още по-фрапантна е неравномерността между северната и южната част на платото, съответно 1 893 срещу 5 693 д.
Половата структура на населението показва тенденция към приближаване. Съотношението между половете към 24.07.2006 г. е било 1026 жени на 1000 мъже, а към 22.07.2008 г. - 1023 жени на 1000 мъже. Тази структура е по-балансирана от структурата в Североизточния район за планиране (104/100) и от средната за България (106/100).
Изследването на числеността на населението по настоящ, а не по постоянен адрес е подходящо за нуждите на бъдещото разработване на ОУПО, защото се констатира, че освен населението с постоянна адресна регистрация в населените места на общината, на територията сезонно или целогодишно обитава значително по брой население с постоянна адресна регистрация в населени места, разположени в границите на други общини, основно Варна (за сравнение с посочените горе стойности, официално обявеният брой на постоянното население на общината е 19 983 д.). Проучванията сочат значителна концентрация на такова обитаване в и около Долище, Кичево, Осеново, Доброглед, Климентово, Припек, Генерал Кантарджиево, Орешак, Зорница. Процесът на закупуване на съществуващи и строителство на нови сгради за “второ жилище” в и извън границите на населените места продължава. Проведеното на място анкетиране показва, че данните в горната таблица, особено по отношение на временно пребиваващите през летния сезон (те като правило не се регистрират адресно), не показват реалното състояние - броят на пребиваващите е още по-висок.
5.2. Възрастова структура.
На долната таблица в подтрудоспособното население е обхваната възрастовата група 0-17 г. вкл., а в трудоспособното – 18-58 г. вкл. (жени) и 18-62 г. вкл. (мъже).
Настоящ адрес – населено място
|
Подтрудоспособно
|
Трудоспособно
|
Надтрудоспособно
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
Гр. Аксаково
|
1 309
|
16.96
|
5 047
|
65.38
|
1 363
|
17.66
|
Ботево
|
8
|
3.62
|
73
|
33.03
|
140
|
63.35
|
Водица
|
16
|
6.66
|
91
|
37.92
|
133
|
55.42
|
Въглен
|
281
|
26.76
|
656
|
62.48
|
113
|
10.76
|
Генерал Кантарджиево
|
22
|
4.76
|
189
|
40.91
|
251
|
54.33
|
Доброглед
|
5
|
2.82
|
68
|
38.42
|
104
|
58.76
|
Долище
|
19
|
5.19
|
167
|
45.63
|
180
|
49.18
|
Засмяно
|
33
|
20.24
|
79
|
48.47
|
51
|
31.29
|
Зорница
|
7
|
5.38
|
54
|
41.54
|
69
|
53.08
|
Игнатиево
|
1 109
|
25.63
|
2 639
|
60.99
|
579
|
13.38
|
Изворско
|
291
|
31.70
|
538
|
58.61
|
89
|
9.69
|
Кичево
|
92
|
9.15
|
565
|
56.22
|
348
|
34.63
|
Климентово
|
3
|
1.21
|
115
|
46.56
|
129
|
52.23
|
Крумово
|
0
|
0
|
64
|
33.86
|
125
|
66.14
|
Куманово
|
19
|
5.15
|
181
|
49.05
|
169
|
45.80
|
Любен Каравелово
|
520
|
34.35
|
887
|
58.59
|
107
|
7.06
|
Новаково
|
3
|
1.92
|
57
|
36.54
|
96
|
61.54
|
Орешак
|
9
|
4.09
|
75
|
34.09
|
136
|
61.82
|
Осеново
|
30
|
9.74
|
128
|
41.56
|
150
|
48.70
|
Припек
|
1
|
1.12
|
30
|
33.71
|
58
|
65.17
|
Радево
|
2
|
3.03
|
18
|
27.27
|
46
|
69.70
|
Слънчево
|
154
|
16.76
|
509
|
55.39
|
256
|
27.85
|
Яребична
|
14
|
8.33
|
76
|
45.24
|
78
|
46.43
|
ОБЩО:
|
3 947
|
18.77
|
12 306
|
58.54
|
4 770
|
22.69
|
Таблицата показва по-ниски стойности на дела на населението в трудоспособна възраст и по високи – в подтрудоспособна и особено – в надтрудоспособна възраст в сравнение със средните за страната към 31.12.2007 г. – съотв. 16,6 % подтр.; 67,6 % трудосп.; 15,8 % надтр. Делът на населението в трудоспособна възраст е по-голям от посочения в предходни проучвания (към проект за ТУП на общината, към Общински план за развитие 2007-2013 г.), което се обяснява с настъпилите междувременно промени в законодателството – нарастване на осигурителния стаж и възраст. Запазен е регресивният характер на възрастовата структура, както и тенденцията на непрекъснато намаляване на относителния дял на населението в подтрудоспобна възраст.
Потвърждава се също така, че с прогресивна възрастова структура са само селата Игнатиево, Изворско, Любен Каравелово и Въглен, а със стационарна – гр. Аксаково. Най-неблагоприятна е възрастовата структура в селата Ботево, Водица, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Зорница, Климентово, Крумово, Новаково, Орешак, Припек, Радево. В девет от населените места населението в подтрудоспособна възраст заема дял, по-нисък от 5 %, като в с. Крумово няма жители в подтрудоспособна възраст.
5.3. Образователно равнище
По данни от ОПР, общото образователно равнище на населението в общината е ниско. Около 65 % от населението е с образование по-ниско от средното. Такава е характеристиката и по населени места с изключение на гр. Аксаково, където с висше образование са над 5 %, с полувисше - над 3 %, и със средно – над 35 % от населението.
5.4. Етническа структура
По етнически признак населението е структурирано, както следва:
-
|
90,2 %
|
българи;
|
-
|
6,6 %
|
роми;
|
-
|
1,5 %
|
турци;
|
-
|
1,7 %
|
други.
|
Съгласно отбелязаното в ОПР, според институции, занимаващи се с проблемите на малцинствата, тази информация не е обективна – броят на населението, принадлежащо на малцинствените групи е много по-голям. В селата Любен Каравелово, Изворско и Въглен 85 % от населението е с малцинствен произход. Делът безработни сред тази група от населението е най-висок.
5.5. Заетост
Предходни проучвания относно икономическата активност на населението в трудоспособна възраст сочат, че около 80 % от него е икономически активно. По-значителен контингент незаето трудоспособно население има в селата Игнатиево, Любен Каравелово, Изворско, Въглен, както и в гр. Аксаково.
По данни, публикувани от Регионалната служба по заетостта – Варна, през 2008 г. са отбелязани най-ниски стойности на безработицата от 1991 г. насам. За община Аксаково са посочени 3,49 %. Спрямо данните за 2005 г. тази стойност е по-ниска с 9,95 пункта, а спрямо 2000 г. – с 15,73 пункта.
Социално - икономическото развитие на община Аксаково предлага ниска степен на заетост на населението в териториалните си граници. Делът на местните кадри, заети в границите на общината, възлиза на ок. 42% от работещото й население. Налице е висока подвижност на активното население, измерена с ежедневните трудови пътувания извън общината.
5.6. Ежедневни трудови пътувания.
Активността на ежедневните трудови пътувания се определя от неравномерното териториално разположение на производствените мощности, дейности и социална инфраструктура във Варненски район.
Непосредствената близост на гр. Варна, с неговата добре развита икономика, туризъм и социална инфраструктура, го прави притегателен център за работната сила на община Аксаково. Вторият отправен пункт за ежедневните трудови пътувания от община Аксаково е гр. Девня. Общо изходящите трудови кадри представляват 58 % от заетите. От тях над 90 % ежедневно пътуват за гр. Варна и ок. 6 % за гр. Девня. Най голям контингент от изходящи трудови кадри дават Аксаково и Игнатиево - изчислява се на ок. 77 % от общия брой изходящи. Слаби по линията на ежедневните трудови пътувания са връзките между центъра на общината - гр. Аксаково и останалите населени места.
Горното, наред със също значителни по обем културно-битови пътувания (за образование, здравно обслужване и др.) към Варна, очертават характеристиката на ежедневната миграция.
Териториалният ресурс на общината и наличието на стимулатори, като обекти на транспортната инфраструктура с регионално, национално и наднационално значение, осигуряват потенциал за развитие на стопански дейности, предизвикващи нарастване на входящите ежедневни трудови пътувания. Ръстът на трудовите пътувания като цяло e фактор, който би следвало да се отчете при бъдещото устройствено планиране, основно по отношение предвижданията за развитие на комуникационните връзки със съседните общини, на първо място – Варна, в т.ч. и на системите на обществения пътнически транспорт.
5.7. Демографска прогноза.
5.7.1. Перспективен брой население
Перспективният брой и териториалното разпределение на населението по населени места в общината са тясно свързани с динамиката на протичащите демографски процеси – естествен прираст на населението и интензитет и посока на миграционните процеси.
Прогнозите за следващите пет-десет години сочат тенденция към сближаване на показателите за раждаемост и смъртност, което ще доведе до минимизиране или преодоляване на отрицателния естествен прираст.
Отчитайки тази тенденция, както и перспективите за социално-икономическо развитие на региона и мястото, което община Аксаково би могла да заеме в него и при запазване на досегашното положително миграционно салдо, в демографските прогнози на Националния център за териториално развитие за региона се предвижда възможен средно годишен темп на нарастване + 0,48 %. Това очертава един перспективен брой на населението на общината по настоящ адрес от порядъка на 22 250 ч.
На база на естествен прираст се предвижда се нараства населението на гр. Аксаково и селата Въглен, Игнатиево, Изворско и Любен Каравелово. Ще запазят положителното си миграционно салдо Аксаково, селата в Батовската долина - Долище, Орешак, Куманово, Яребична, Новаково, както и населените места в тил на черноморските курорти - Кичево, Осеново, Климентово и Генерал Кантарджиево, но то не е достатъчно и в качествен състав, че да осигури ръст и възпроизводство на перспективното им население. Преимущественото концентриране на механичен прираст в селата от източната половина на платото ще преодолее в известна степен съществуващия дисбаланс. Той обаче ще се запази и дори засили между северната и южната част на общинската територия.
5.7.2. Перспективна възрастова структура.
Процесът на застаряване на населението, изразяващ се в намаление на относителния дял на подтрудоспосбното и трудоспособно население, ще продължи и в перспектива. Поради по-доброто им демографско развитие, този процес ще бъде по-слабо изразен в Аксаково и селата Въглен, Игнатиево, Изворско и Любен Каравелово, които ще намалят относителния дял на населението в под- и в трудоспособна възраст, но ще запазят характера си на прогресивна възрастова структура - Игнатиево, Изворско и Любен Каравелово, и на стационарна възрастова структура - Аксаково и Въглен. От останалите 18 населени места 12 се очертават без население в подтрудоспособна възраст и значително намален контингент на население в трудоспособна възраст. Така в перспектива се очертават три населени места с прогресивна, две населени места със стационарна и осемнадесет населени места с регресивна възрастова структура.
5.8. Изводи и изисквания към ОУПО
Анализът очертава една относително по-благоприятна от средната за страната демографска картина в община Аксаково, както и вероятност за по-нататъшно нарастване на населението й. Налице са възможности за поддържане на едно добро ниво на заетост, принос за което ще продължи да има непосредствената близост на агломерацията Варна-Девня с трудовия си пазар. Независимо от сближаването (дори изравняването) на показателите за смъртност и раждаемост на населението, регресивната възрастова структура няма да бъде преодоляна напълно в перспективата на 2020 г. и обезлюдяването на част от селата (предимно в северозападната част на общината) ще продължи. Като демографски фактор с отрицателен знак трябва да се отчете и ниското образователно ниво на населението на общината. В този перспективен срок няма да бъдат преодолени и очертаните диспропорции в териториалното разпределение на населението. Вероятно ще се запази, а дори и засили интензивността на ежедневните трудови и културно-битови пътувания към общините Варна и Девня.
В съответствие с горните изводи към ОУПО се адресират следните изисквания:
- при определяне на перспективното устройствено развитие на отделните населени места да се отчитат териториалните различия в перспективното им демографско развитие;
- да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общинската територия);
- наред с демографските прогнози, планирането на териториалното развитие на системите да се съобрази с ресурсовите възможности и с потребностите за осигуряване реализацията на външни инвестиционни инициативи, значими за социално-икономическото развитие на общината;
- да се предложат устройствени мерки за подобряване на връзките на общинския център с отаналите селища от общината, особено от най-източната й част;
- да се предложат устройствени мерки за подобряване на комуникационните връзки със съседните общини, респ. средоточията на места за полагане на труд
VІ. Икономически активности – състояние и
тенденции. Устройствени условия за развитие
6.1. Обща характеристика и структура
Въпреки природогеографските си ресурси, Община Аксаково се включва в икономиката на Варненска област с незначителен дял - около 1%. Преобладава селското стопанство, а Черно море не играе особено голяма роля за развитието й, както е при другите крайморски общини (Варна, Белослав), с които тя граничи.
В основния стратегически документ – Общинския план за развитие до 2013 г., е формулирана визията за бъдещото развитие на общината. В нея, като икономическа база за осигуряването на висок жизнен стандарт и привлекателна за живеене среда, са посочени леката промишленост, туризмът и селското стопанство.
Индикатор за жизнеността на тези планови предвиждания е актуалната инвестиционна активност в посочените и други отрасли, констатирана на територията.
В следващите подточки са представени състоянието и перспективите за развитие на така определените за територията основни отрасли, наред с други присъщи стопански дейности, като търговия и услуги, строителство и пр., с оглед формулиране на изисквания за устройственото осигуряване на реализацията им с ОУПО.
6.2. Селско стопанство
6.2.1. Обща характеристика
Традиционно селското стопанство доминира икономическите активности на територията, стимулирано от близостта до крупни консуматори, като гр. Варна и курортните комплекси. Климатът е особено благоприятен за развитието на земеделието.
Поземлените ресурси, които според трайното си предназначение представляват база осигуряваща развитието на селскостопанските дейности, заемат значителен дял от територията на общината – 30499.5 ха7 (в т.ч. стопански дворове, животновъдни комплекси и ферми и полски пътища), което представлява 66 % от територията на общината. Те се разпределят, както следва:
Тип земеделска земя
|
Площ (в ха)
|
Дял (%)
|
Ниви (орна земя)
|
24150.3
|
79,18
|
Трайни насаждения
|
2109.1
|
6.92
|
Естествени ливади
|
165
|
0.54
|
Пасища, мери
|
2570.2
|
8.43
|
Стопански дворове и производствени бази на селското стопанство
|
210.3
|
0.69
|
Животновъдни комплекси и ферми
|
88,2
|
0.29
|
Полски пътища
|
906.7
|
2.97
|
Други територии във фонд ЗЗ
|
299.7
|
0.98
|
ОБЩО
|
30499.5
|
100
|
Забележка: в Приложение № 1 са представени актуалните данни по землища и по елементи
Видно от горните данни, преобладаващият дял е зает от орни земи, което е в съответствие със земеделските традиции в региона. Най-големи площи орна земя са разположени в землищата на Крумово, Любен Каравелово, Ботево, Генерал Кантарджиево, Игнатиево, Климентово.
6.2.2. Растениевъдство
Преобладаващата част от обработваемата земя представлява ниви. Традиционни култури за територията са като пшеницата, ечемикът, слънчогледът, царевицата, лещата.
Климатът е благоприятен и за развитие на трайни насаждения - лозя, кайсии, както и за зеленчукопроизводство - домати, краставици и др. Преобладават лозята с обща площ около 6730 дка. Те са концентрирани основно в землищата на Слънчево, Припек, Игнатиево, Аксаково и Генерал Кантарджиево. Отглеждат се винени и десертни сортове. Съгласно ОПР, предвижда се създаване на нови насаждения от 1000 дка винени сортове. От овощните насаждения най-характерна е кайсията. Тенденцията е да се възстановят кайсиевите насаждения, както и да се създадат масиви от вишни, череши и бял орех в южната част на общината, като за целта е необходимо подобряване механизираната обработка и напояването, респ. изграждане на необходимата инфраструктура за обслужване на тези дейности.
От зеленчуковите култури най-разпространени са доматите. Перспективно е развитието на оранжерийното производство. В района на Аксаково се намира най-големият в областта оранжериен комплекс, който предлага целогодишна заетост на голяма част от населението. Застъпено е и оранжерийно производство на цветя. Общинският план за развитие сочи потребността от изграждане на нови оранжерии с обща площ около1000 дка, като за функционирането им се използват и естествени ресурси – термални води. Ориентировъчното им териториално насочване и други устройствени изисквания са описани в т.6.2.4. “Инфраструктура за обслужване на селскостопанските дейности”.
Предвид климатичните и почвените условия и с цел подобряване на сеитбооборота, специализирани проучвания препоръчват отглеждането и на други култури, като шафран, кориандър, градински грах, нахуд, тикви, селибум, еспарзета, фий, памук, тревни смески, етерично-маслени култури, билки.
Представеният накратко “профил” на земеделието в община Аксаково очертава многопосочни възможности за съхраняването и развитието му като основен и рентабилен отрасъл в общинската икономика. За гарантирането му ОУПО следва да осигури опазването в максималната възможна степен на основния ресурс – продуктивните земеделски земи. За целта, със средствата на устройственото зониране, планът трябва да определи обхвата на земеделските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т.4 на Наредба 7) и/или промяната на предназначението, респ. застрояването, се извършва при определен ограничителен режим.
Сподели с приятели: |