Изготвил: / п
Изтегляне 1.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.2.4. Инфраструктура за обслужване на селскостопанските дейности
- 6.4. Промишленост 6.4.1. Състояние и тенденции
- 6.4.3. Изисквания към плана
- 6.5. Туризъм 6.5.1. Туристически ресурси и инфраструктура
- 6.5.2. Възможности за развитие
- За да се реализира потенциалът на морския ресурс
- Защитените природни територии и зони
- Каньонообразната долина на р. Батова
- Селският характер на района
- Културно-историческото наследство
- Нематериалното наследство
- 6.5.3. Изисквания към ОУПО
- 6.6. Търговия и услуги 6.6.1. Състояние и проблеми
- 6.6.2. Изисквания към ОУПО
- 6.7. Строителство Макар и с намаляващи мащаби, строителната активност
- На нивото на ОУПО, устройствената проблематика
- VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА – СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ 7.1. Селищна мрежа 7.1.1. Общи данни за селищната мрежа
Разрастването на описаните земеделски дейности и на обема продукция, както и условията за тяхната реализация съобразно европейските стандарти по отношение качеството, външния вид, опаковката и пр., е свързано с потребността от развитие на обслужващата инфраструктура – бази за първична обработка и съхранение на селскостопанската продукция по видове, за специализирана техника, за растителна защита и пр. Изискванията към ОУПО за устройствено осигуряване на този процес са описани по-долу, в подт. “Инфраструктура за обслужване на селскостопанските дейности”, а по отношение преработвателните производства – в подт. “Промишленост”.6.2.3. Животновъдство През последните 15-20 год. делът на животновъдството непрекъснато намалява. Като основна причина за това може да се посочи фрагментирането и “удребняването” на производствените единици в сектора, лишаването му от стопански ефективна концентрация, даващи възможности за въвеждане на съвременни технологии. Освен на рентабилността, тези условия се отразяват негативно върху качеството на продукцията, хигиената, екологосъобразността на самия процес, т.е налице е несъответствие с европейските изисквания и стандарти. Специализираните проучвания, отразени в предвижданията на ОПР, очертават необходимите мерки за развитие на модерни животновъдни ферми и друга специализирана инфраструктура. От това произтичат конкретни изисквания към ОУПО, които са описани в следващата подт. “Инфраструктура за обслужване на селскостопанските дейности”.6.2.4. Инфраструктура за обслужване на селскостопанските дейностиПланът трябва да предложи териториалната организация на селищни образувания (урбанизирани територии извън границите на населени места), за разширяване и модернизация на селскостопанската инфраструктура. При устройването на дейностите, осигуряващи развитието, да се вземат предвид вече съществуващите локализации на подобна инфраструктура, напр. зърнобазите край Игнатиево и Крумово. Да се предвидят възможности за изграждане на нови оранжерии в районите на Игнатиево, Слънчево, Генерал Кантарджиево, Осеново и Климентово. На основание конкретните насоки, заложени в ОПР по отношение развитието на инфраструктурата, обслужваща животновъдството, ОУПО следва да осигури устройствени условия за разширение на съществуващите и изграждане на нови ферми, при съобразяване със следните експертни виждания:
При определянето на съответните устройствени зони следва да се преценят възможностите за съвместяване на обекти на инфраструктурата, обслужващи земеделието и животновъдството, с преработвателни предприятия на селскостопанска продукция, доколкото това е допустимо от санитарно-хигиенна гледна точка. Правилата за прилагане на плана следва да изискват изграждане на локални пречиствателни съоръжения за отпадните води към съществуващите и новопредвидените обекти на животновъдството и преработката на животинска продукция, респ. в устройствените зони, в които е допустимо разполагането на такива обекти. Сред елементите на селскостопанската инфраструктура следва да се споменат и тържищата (борсите) на земеделска продукция и за търговия на едро с добитък. Създаването на такива е предвидено в ОПР (мярка 4.4. към приоритет 1). Подходящо териториално насочване - с. Крумово, с. Любен Каравелово, с. Игнатиево. В този случай, при териториалното насочване могат да се вземат предвид и възможностите за обслужване на прилежащи селскостопански територии от съседни общини, в духа на мярка 2.3. към приоритет 3. Описаното по-горе ориентировъчно насочване на различните видове дейности по землища и съответното конкретно разполагане на устройствените зони с ОУПО следва да бъдат съобразени с другите природни и териториални ресурси със значение за регионалното и социалното развитие по места, за да се избегне рискът от компрометирането им. Необходимо е да се вземат предвид вече настъпили промени на предназначението на земеделски зами за сходни нужди. Новопредвидените образувания да не засягат висококатегорийни земеделски земи. Да се отчитат възможностите на транспортната и друга техническа инфраструктура. При оформянето на плановите решения за локализация на нови обекти на селскостопанската инфраструктура в максимална степен следва да се използват дворовете на бившите ТКЗС и ДЗС, доколкото още не са изчерпани резервите им. 6.3. Горско стопанство Въпреки наличието на гори със стопанско предназначение, съставляващи 51,4 % от горския фонд на територията на общината, техният потенциал за развитие на мащабни дърводобивна и дървопреработвателна дейности не може да се оцени като значителен. Поради това и заради близостта на курортните комплекси, с ОУПО следва да се осигури опазване и възстановяване на залесените територии, респ. увеличаване дела на курортните гори и горски паркове за сметка на горите със стопанско предназначение, като въведе правила и нормативи за устройството и опазването им. 6.4. Промишленост 6.4.1. Състояние и тенденции Промишлеността на територията на общината е сравнително слабо развита. До голяма степен това е обусловено от близостта на големите индустриални центрове Варна и Девня. Производствените активности са съсредоточени основно в и около общинския център. Близостта и удобната транспортна връзка с Варна са също причина за развитие на такива активности и в други населени места, като Игнатиево, Слънчево, Яребична. По конкретно, изградените през последните пет години обекти с производствено и складово предназначение се разпределят по землища, както следва: - гр. Аксаково – 7 бр.; - с.Яребична – 3 бр.; - с.Игнатиево – 3 бр.; - с.Слънчево –2 бр.; - с.Кичево – 1 бр.; - с.Водица – 2 бр.; - с.Орешак – 1 бр. По-значителните като териториален обхват производствено-складови съсредоточия са тези в местност „Варненски път” (площ 120 ха) и в местност „Чанлъка” (площ 85ха). Основно се развиват подотрасли на леката промишленост. На първо място следва да се посочат производствените дейности, в т.ч. нови инвестиционни реализации, свързани с изкупуване и преработка на селскостопанска продукция, както и други в сферата на хранително-вкусовата промишленост: месопреработвателна (в с. Яребична и др.), за производство на хайвер (в с. Водица), за обработка на риба (с. Въглен). Традиции вече има шивашката промишленост. В гр. Аксаково функционира най-големият у нас завод за опаковъчно фолио. Близостта до курортните комплекси стимулира развитието на мебелно производство, като българо-италианското дружество “Булит-глас” за производство на огънати стъкла и стъклени мебели.
Общинският план за развитие поставя акцент върху развитието на различни отрасли на леката промишленост, като възможност за осигуряване на повече работни места. За това се предвижда широк набор от мерки, вкл. стимулиране форми на публично-частно партньорство, участие с общинска поземлена собственост (вж. мярка 1.2. към приоритет 1 на ОПР) и пр. Като приоритетни, освен хранително-вкусовата, с акцент върху екологично чистите производства, са посочени текстилна и шивашка, както и мебелна промишленост. Заявените намерения и реализации през последните години очертават териториите, привличащи инвестиционните интереси в сферата на производствените и складови дейности (последните следва да се свържат и с темата “търговия на едро”). Съгласно проведената анкета, интересът е насочен към землищата на Аксаково, Игнатиево, Кичево, Куманово, Въглен, Изворско, Яребична, предимно в близост до или в удобна връзка със съществуваща пътна инфраструктура.
Горните обстоятелства предопределят набор от изисквания към ОУПО. Той трябва да предложи териториалната организация на приградски и главно междуселищни производствени зони за малки и средни предприятия, предимно за хранително-вкусова промишленост и други подходящи подотрасли, целящи стабилизиране на работната сила на селата и приближаване преработката на селскостопанската продукция до местопроизводството й. За целта е необходимо ОУП на общината: - да определи по местоположение и разновидност редица локализации, като в отделни случаи може да се посочи и отраслов профил на зоната, с оглед съблюдаване на изисквания от санитарно-хигиенно естество. За осигуряване на условия за провеждане на общинската политика, месторазположението да бъде съобразено с наличието на поземлени имоти - общинска собственост; - в съответствие с предвиждането на ОПР, да отреди производствена зона “Аксаково-Игнатиево-Слънчево” за развитие на други производствени мощности и складови стопанства; - новопредвидените урбанизирани територии, предназначени за производствени и складови дейности, да съобразят вече настъпилите промени на предназначението на земеделски земи. Да се ограничи до максималната възможна степен включването на висококатегорийни земеделски земи; - при наличие на наднормен шум или замърсяване на въздуха, с Правилата за прилагане на плана да се изисква от последващите подробни устройствени планове обектите да се ситуират така, че необходимият сервитут да бъде в обхвата на промишленото съсредоточие; - да осигурява пряка връзка с републиканската пътна мрежа, без преминаване през населени места или селищни образувания за отдих; - да предвижда при необходимост изолационно озеленяване. Международното летище, преминаването през територията на двете автомагистрали, както и близостта на Варненския пристанищен комплекс, са дадености, провокиращи развитието на мащабна инфраструктура на логистично-складовите дейности. Следва да се проучат възможностите за развитие на общинската територия на селищни образувания за разполагане на такава инфраструктура, наред с необходимите за функционирането й транспортни връзки. 6.5. Туризъм 6.5.1. Туристически ресурси и инфраструктура Общинският план за развитие определя туризма като един от трите основни отрасъла, осигуряващи развитието на общината. Стратегическият документ посочва, че на територията потенциал за развитие имат краткосрочният активен отдих, еко-, културно-познавателен, селски и ловен туризъм, както и крайпътното туристическо обслужване. Ресурсите, с които разполага общината за изпълнение на тази задача са:
За сега наличната туристическа инфраструктура не може да се оценява като самостоятелен ресурс. Представена е от малък брой легла в частни бази за настаняване (такива има в землищата на Долище, Кичево, Изворско и в с. Игнатиево) и места в „механи” и други заведения за хранене, като липсват дори хижи и къмпинги. Стратегическите документи сочат и други слаби страни, причина за моментното незадоволително състояние на отрасъла, както и потенциални рискове, отнасящи се към устройствената проблематика. Между тях са лошото състояние на техническата и обслужващата инфраструктури, влошаването качествата на средата поради свръх застрояването и функционалното претоварване на околните крайморски територии, обезлюдяването на селата (застаряването на населението). 6.5.2. Възможности за развитие Оценката на потенциала на туристическите ресурси на общината не дава основание да се очаква развитието на туризъм в мащаби, които да му определят като дестинация самостоятелно място на регионалния, националния и международния туристически пазар. Независимо от това възможностите за развитие не са малко и туризмът може да заеме достойно място в общинската икономика. За да се реализира потенциалът на морския ресурс следва да се подпомага развитието на туристическа инфраструктура в дълбочина. Необходимо е, освен обновяването на сградния фонд в границите на населените места, да се формират и нови селищни образувания – вилни зони, ваканционни селища, в които “оборотното” посещение на курортисти се съвместява с периодично или сезонно ползване от собственици (“вилен отдих”), както и с практически постоянно обитаване от собственици с постоянен адрес и месторабота извън границите на общината. Значението на тази относително отдалечена от морския бряг инфраструктура ще нараства предвид огранчителните режими на охранителните зони „А” и „Б” за устройствена защита по ЗУЧК. Защитените природни територии и зони, ПП ”Златни пясъци”, ЗМ „Побити камъни”, ЗЗ „Батова” и ЗЗ „Суха река” представляват изключително ценен ресурс за развитие на познавателен и еко-туризъм, при подходящо изграждане на приемна инфраструктура, а в „Батова” и устройване на места с уреди за наблюдение на уникалното орнитологично богатство. Каньонообразната долина на р. Батова, с обграждащият я горски масив, по-голямата част от който попада в границите на общината, предлага отлични условия за развитие на еко-туризъм и кратковременен активен отдих с атракции, като конна езда, велокрос, риболов, голф и др. Селският характер на района може да бъде добра основа за развитие на алтернативен селски (или агро-) туризъм. Такъв може да се развива в повечето от населените места в общината, но особено атрактивни за целта са Долище, Орешак, Куманово, Генерал Кантарджиево. Тези села могат да се визират и като приемно-изходни пунктове на ловния туризъм. За реализиране на тези възможности е необходимо да се преодолее незадоволителната степен на инфраструктурна обзаведеност и на благоустроеност. Културно-историческото наследство, разглеждано като част от един значителен ресурс в регионален мащаб, допълва набора от туристически атракции. Елементите на недвижимото материално наследство едновременно формират средата и представляват обект на познавателен интерес. Нематериалното наследство – фолклор, фестивали (събор-надпяване “Батова”, “Великденско надпяване” в Генерал Кантарджиево, “Есенно плодородие” в Кичево и пр.), местни традиции в кулинарията, винопроизводството, специфични занаяти и пр. могат да бъдат основа за развитие на съответни форми на алтернативен туризъм. 6.5.3. Изисквания към ОУПО Реализирането на потенциала на туристическите ресурси на общината предявява към Общия й устройствен план следните основни изисквания: - с устройствените си предвиждания, правила и нормативи планът да осигури в максимална степен едновременно социализацията и опазването на всички ценни природни и антропогенни дадености - природозащитени обекти, културно-историческо наследство; - да създаде условия за развитие на териториите, подходящи и привлекателни за разполагане на инфраструктура, обслужваща курортния туризъм и отдиха – ваканционни селища, хотели, почивни станции, както и вили, организирани в селищни образувания, - да определи териториите, подходящи за развитие на нови селищни образувания с курортно предназначение, и да въведе (чрез Правилата за прилагане на плана) правила и нормативи за устройството и застрояването им, които да гарантират недопускане на експлоатационно пренатоварване, безконтролно ползване на ресурса, необратими промени в естествената среда, всякакъв вид замърсяване от човешки дейности, включително с наднормен шум; - развитието на инфраструктурата на търговията, услугите и спорта в локализационен аспект да отчита териториалното разположение на средоточията на туристическа и курортна активност в и извън общинските граници, а така също и преминаващите магистрали и други републикански пътища, с оглед увеличаване на обслужвания контингент, в т.ч. и транзитните потоци; - да предвиди развитие на транспортната и друга техническа инфраструктура, осигуряващо качествено обслужване на туристическите обекти и на населените места и селищните образувания за настаняване и друго обслужване на туризма и отдиха, както и с курортните дестинации в и извън границите на общината с акцент към курортните комплекси „Златни пясъци” и „Албена”; - при определянето приоритетите и последователността на реализацията на предвидените в плана мероприятия с публичен характер, основно – за доизграждане и модернизация на техническата инфраструктура, сред критериите да се включи и потенциалът на отделните населени места, селищни образувания или обекти като база и стимулатори за развитие на рекреацията и туризма. 6.6. Търговия и услуги 6.6.1. Състояние и проблеми Дейностите, съставляващи сектора, естествено се вписват сред онези, които определят развитието на общината, доколкото: - обогатяват стопанския потенциал на общината и осигуряват допълнителни работни места, предвид възможностите за обслужването и на значителни външни контингенти, съсредоточени основно в прилежащите курортни територии, както и транзитно преминаващи по комуникационните артерии с регионално, национално и наднационално значение; - осигуряват повишаване качеството на живот на населението, респ. допринасят за стабилизирането на селищната мрежа и балансираното развитие на отделните части на територията чрез обогатяването си в териториален план и като асортимент. Общинският план за развитие до 2013 г. отчита значението на тези фактори, като в Приоритет 1 “Развитие на конкурентноспособна и динамична местна икономика, реализираща местните потенциали и сравнителни предимства и повишаване на нейната инвестиционна привлекателност” включва някои конкретни мерки за развитие на сектора и обогатяване на обслужващата го инфраструктура, напр. “Изграждане на търговски комплекси Аксаково, Игнатиево, Слънчево”. Понастоящем функционирането на сектора се изчерпва с обслужването на местното население, като само в общинския център е развит по-широк набор от елементи, вкл. на периодичното и епизодично обслужване (по-подробно състоянието е отразено в подт. 7.2.1.3). 6.6.2. Изисквания към ОУПО Планът трябва да осигури условия за реализация на заложеното в ОПР развитие на сектора, като предложи подходяща териториалната организация чрез посочване на локализации край и извън населените места за формиране на селищни образувания - средоточия за търговско и друго обслужване. В зависимост от разположението и адресирания контингент, в тях ще се развива ежедневно и периодично обслужване или епизодично обслужване, търговия на едро и пр. Така, освен цитираното в т.6.6.1 териториално насочване в зоната около общинския център и главните комуникационни трасета, планът следва да предложи локализации и във вътрешността, с оглед подобряване на обслужването на цялата общинска територия, в частност – на малките населени места със затруднено обслужване, както и на прилежащите територии в съседни общини. Локализирането на тези дейности да се търси във връзка със средищните селища, както и в удобна близост (връзка) до прилежащите курортни комплекси, вилни зони, ваканционни селища, приемната зона на летищния комплекс и пр. 6.7. Строителство Макар и с намаляващи мащаби, строителната активност в региона ще продължава да бъде генератор на стопанска активност, експлоатираща местните ресурси и създаваща работни места. И понастоящем, освен добивът на инертни материали и суровини за нуждите на строителството, на територията функционират малки производствени предприятия за изработка на алуминиева и PVC дограма, дърводелски услуги, арматурни дворове и др. На нивото на ОУПО, устройствената проблематика, свързана с развитието на отрасъла, включва определянето на режими, с които да се осигури ненарушаване на общата екологическа обстановка и жизнените условия в населените места, респ. предпазване на ценни ресурси, подходящи за развитие на други обществено значими дейности, от компрометиране или унищожаване. С оглед на това с Плана следва: - да се елиминират възможностите за неблагоприятно съвместяване (въздействие) на дейности по изработване на строителни материали - керамични изделия, бетонови или битумни смеси и др. с чисти производствени дейности, обществено обслужване или обитаване; - да се осигурят възможности за ограничаване интензивното преминаване през населените места на транспортна техника, обслужваща добивната и производствената дейности; - да се предвидят рекултивационни мероприятия за местата на добив на материали след приключване на експлоатацията им, както е посочено в подт. 11.4.4. и 11.6 .3. VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА – СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ 7.1. Селищна мрежа 7.1.1. Общи данни за селищната мрежа Гъстотата на селищната мрежа в общината е 4,9 населени места на 100 кв.км. Тя е близка до средната за страната (4,8) и по-висока от средната за общините от Северното Черноморие (4,3). Средното разстояние между селищата е 6,5 км. Поради много специфичната теренна конфигурация, средното разстояние не дава пълна представа за комуникативността на мрежата. Тя има изявена гроздовидна структура. По тази причина напречните връзки са силно затруднени, а някои селища комуникират значително по-лесно с Варна, отколкото с центъра на общината Аксаково. Най-близко разположеното до Аксаково селище е Игнатиево (отстои на 4 км), а най-отдалеченото - Ген. Кантарджиево - на 28 км. В същото време средното разстояние до центъра на агломерацията – Варна, е 23 км, а най-близко разположеното до нея село Кичево отстои на 9,5 км.
Населените места в общината, с оглед доминиращият функционален профил, могат да бъдат обособени в три селищни зони: - първа селищна зона обхваща селата в северозападната част на общинската територия. Според категоризацията на населените места по броя на населението е съставена почти изцяло от “много малки села”, с изключение на Любен Каравелово, което е от категорията “средни села”. Зоната има предимно селскостопански характер; - втора селищна зона – селата в източната част на територията. В зоната попада Кичево от категория “средни села”, а останалите са “малки” и “много малки села”. Териториално към нея гравитира и Въглен (“средни села”), макар че хинтерландът му е със земеделски характер. Профилът на зоната се обуславя от близостта до морския бряг и курортните комплекси. Характеризира се с благоприятни за обитаване природогеографски условия и добре развита пътна мрежа. Обект е на засилен инвестиционнен интерес в сферите на обитаването и отдиха; - трета селищна зона включва общинския център и разположените около него села. Към нея може да се включи и с. Изворско, което, макар и по-отдалечено във вътрешността на общинската територията, е пряко свързано с гр. Аксаково по път ІІ-29 и привлича инвестиционен интерес за развитие на производствени и складови дейности. Селищната мрежа в тази зона е с по-голяма гъстота; налице е и концентрация на население (основно – в Аксаково, Игнатиево и Слънчево). Освен структурата и населението, фактори, определящи профила на зоната, са близостта до агломерационния център и основните за територията елементи на транспортната инфраструктура – автомагистралата, международното летище – със значителен пътнико- и товаропоток, както и близостта до промишления комплекс Девня. Тези условия провокират инвестиционен интерес за развитие на извънселищни търговски и производствено-складови средоточия, както и за жилищно строителство около общинския център. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|