Изготвил: Научен ръководител: / / / / 2014, София съдържание

Социалните медии осъществиха революция в маркетинговите комуникации и онлайн маркетинговите инструменти. Те създадоха нови възможности, но създадоха и заплахи и препятствие пред бизнеса.

• 
  Да имат думата;
  
• 
  Смислен диалог;
  
• 
  Да бъдат ангажирани и да участват в процеса;
  
• 
  Да имат взаимодействия с други;
  
• 
  Да бъдат изслушвани;
  
• 
  Да спомогнат за оформянето на това, което те намират за полезно;
  
• 
  Да се свързват с други хора, занимаващи се с подобни дейности.
  
• 
  Открита беседа
  
• 
  Комуникацията да е истинска и уместна.
  
• 
  Да се прави бизнес с компании, които работят по прозрачен начин .
  
• 
  Да бъдат в партньорство.
  

• 
  Разговор – комуникацията вече не е еднопосочна , предаване или изпращане на някакво съобщение до пасивна аудитория . Социалните медии са най-малко един двупосочен разговор , а по-често представляват и многопосочен разговор. Социалните медии ангажират всички участници.
  
• 
  Принос – социалните медии насърчават обмен и реакции от всеки, който е заинтересуван . „Насърчават” е ключът тук; социалните медии се стремят да получат взаимодействие, положително и отрицателно , правейки го лесно за осъществяване.
  
• 
  Сътрудничество – социалните медии насърчават обмен на информация между бизнеса и неговата аудитория . Създаването на бърз и опростена платформа за сътрудничество изисква тази информация да бъде организирана лесно разпространяема.
  
• 
  Връзка - достъпът до информация в интернет отнема само един клик. Социалните медии процъфтяват благодарение на връзки, в рамките на своята собствени уеб страници и чрез линкове към други сайтове, ресурси, хора и автоматични емисии. Хората дори могат да създават свои собствен персонализиран сайт от връзки.
  
• 
  Общност - фундаменталната характеристика на социалните медии е създаването на общност: присъединяването и връзката с други, които споделят общи нагласи, интереси и цели (като например приятелство, професионализъм, политика и фотография). Общностите се формират бързо и общуват ефективно. Те се изграждат на добра воля от страна на членове на приемащата организация и сред членове. Докато тези общности са само виртуален и членовете им рядко да се срещат лице в лице, те са не по-малко силни от физическите общности, в който живеем, и в много аспекти по-силни поради простия факт, че пречките са отстранени.
  

• 
  Чрез социалните медии Audi AG имах възможност да получава от потребителите реални оценки и коментари за техния опит с продукти на компанията;
  
• 
  Използване на социални медии от компанията става все по-широко – Facebook, Twitter, Youtube.
  
• 
  Audi AG разглежда социалните/новите медии като възможност за контрол на диалога, но следвайки своята комуникационна политика в медийното пространство;
  
• 
  Audi AG трябва да се стреми да променя своята комуникационна политика бързо и често, следвайки „поведението”, „ритъма” на социалните медии. В този аспект, ако не се използват правилно, социалните медии могат да носят реален риск за фирмената репутация.
  
• 
  Засилва се предлагането и контрола върху качеството на продуктите от компанията, защото с помощта на социалните медии некачествените продукти стават още по-видими, разпространяват се факти за тях, което предполага и мигновена реакция.
  
• 
  Чрез социалните медии Audi AG осигурява придадена ценност за своите клиенти – по-голям достъп до съдържание и ресурси, възможности за създаване на съдържание.
  
• 
  Дава се възможност на потребителите да създадат свой собствен комуникационен профил.
  

Този превод по-добър ли е от първоначалния?

Да, изпрати превода

Благодарим ви за изпратения превод.

Nyakoi ot zaklyucheniyata otnosno chetvŭrtata izsledvaniya veche sa bili
otgovoreno v treti edin , zashtoto edin ot osnovnite izvodi imashe
izmervane na dyasnata tselevata grupa , koyato sŭshto prinadlezhi kŭm protsesa na otsenka na
firmi. Tova se naricha " monitoring na sotsialnite medii " ot druzhestvata i tova bi moglo da bŭde
edin bŭdesht instrument za analizirane na sŭotvetnata pazarna sreda na vseki sotsialnite medii
kompaniyata , koito sa reklama chrez sotsialnite medii. No toĭ mozhe da se zaklyuchi, che tozi
nablyudenie ne e izobshto napŭlno razvit vŭv vsyaka kompaniya , no tova e zashto mnogo kompanii
vse oshte ima kakvo da se podobri , za da se otseni i da se izmeri nadezhdno.
Provedenoto izsledvane se posochva sŭshto osnovnite kanali , izpolzvani ot kompaniite i
sŭshto taka vednŭzh razglezhda kato naĭ-vazhnata ot marketingova agentsiya i sotsialnata mrezha .
V rezultat ot tova mozhem da zaklyuchim, che Twitter ne razpolaga s takŭv golyam lobi
v sravnenie s Facebook ili YouTube. Tova e naĭ-veche zashtoto na Twitter e mnogo spetsifichen
s tsel da se privlekat samo ili predimno malki auditorii. Ot druga strana , Facebook i
YouTube ima golyama auditoriya, vklyuchitelno pochti vsyaka tseleva grupa , a ot Facebook
e po-bogat ot Google , tya dostigna novo nivo v ĭerarkhiyata na marketingovi otdeli
i agentsii.

Този превод по-добър ли е от първоначалния?

Да, изпрати превода

Благодарим ви за изпратения превод.

Privlichane na dyasnata tselevata grupa vinagi e bilo trudno, no sŭshto taka vazhen vŭpros za
firmi, koito se zashto e bilo mnogo interesno i pokazatelno , za da vidite kak razlichnite
kompanii se nasochvat svoyata auditoriya , kakto i tova, koeto gledna tochka e ot sotsialna mrezha
i marketingova agentsiya . Kompanii vse oshte ne sa nasocheni samo onlaĭn, zashtoto vse oshte ima
tselevite grupi, koito ne sa onlaĭn , ili koito ne izpolzvat sotsialnite medii. No vse oshte e ogromna
rastezh mozhe da se vidi v tazi sfera na deĭnost i, kato spomena ot vsichki uchastnitsi , tova e
samo nachaloto . Tova e interesno da se vidi kak kompaniite se opitvat da vliyayat na khorata v
emotsii i chuvstva, za da vlyazat v komunikatsiya s tyakh ili prosto da se svŭrzhete s tyakh, tŭĭ kato
kakto i tezi kompanii vizhdat tozi instrument, a ne kato instrument za prodazhbi, no oshte kato usluga
i informatsionen instrument . Ot druga strana, stanovishtata na sotsialnata mrezha i
marketingova agentsiya sa , che sotsialnite medii za komunikatsiya ot strana na druzhestvata , e da uvelichi prodazhbite
za predpriyatieto , vŭpreki che komunikatsiyata i informatsiyata kharakter se postavya v pŭrvata
myasto .
Dopŭlnitelni izvodi ot tova prouchvane po otnoshenie na izsledvaniya vŭpros treta sa skorostta
za dostigane na tselevata grupa v sravnenie s Vednŭzh na traditsionnite medii. Razbira se, tova e
ne e nova , no v dneshno vreme tova e vse po- vazhen vŭpros za firmi, i sledovatelno

Да, изпрати превода

Благодарим ви за изпратения превод.

RQ1 : Kakvi sa predimstvata i nedostatŭtsite za firmite ot izpolzvaneto na
sotsialnite medii kato sredstvo za marketingova komunikatsiya ?
Spored g-n Falco Myunkh tam sa pochti edinstvenite predimstva za Audi AG , kogato stava
vŭpros za tsifrovi komunikatsionni instrumenti . Osnovnoto predimstvo e, korporativniya
komunikatsiya i vrŭzki s obshtestvenostta kato tsyalo , poradi spetsifichniya podkhod na reklamata
chrez sotsialni medii. Tya e po-lesno i po-rentabilno da obshtuvat chrez tezi " novi"
kanali i dori mnogo po-lesno da se nasochite v pravilnata auditoriya , zashtoto na vsichki funktsii
sotsialnite medii predlaga na reklamodatelya . Drugo predimstvo ili osnovna tsel na Audi e zhelanieto
da vlyazat v dialog s potrebitelite , za da razberete za tekhnite predpochitaniya i tyakhnoto
chuvstva kato tsyalo . Kogato Audi e s pomoshtta na tsifrovite kanali ne e pŭrvata im tsel e da
uvelichavane na prikhodite ili prodazhba na kola , dori i ako tova e tyakhnoto prednaznachenie , Audi iska da sŭzdade
po-lichna komunikatsiya i spored g-n Falco Myunkh chrez tezi medii go
stava vse po litse -v-litse komunikatsiyata , koeto razbira se e po-lichna i
individualni problemi ili pritesneniya mogat da bŭdat razgledani v po-dobŭr nachin .
Osven tova Audi vizhda tezi novi medii, nova vŭzmozhnost , za da poluchat predimstva
ot po-dobra komunikatsiya i protsesa na personalizatsiya . Edinstveniyat nedostatŭk
te priznakha, e problemŭt za - Pŭrvi nechii prŭsti izgoreni - poradi sŭshtestvuvashta
neopitnost i poradi novite tekhnologii nosyat novi problemi zaedno , no Audi , taka che
Dosega ne e imal po-golemi problemi . Spored g-n Falco Myunkh tya sŭshto ne e golyam problem
za tyakh, zashtoto te vinagi se opitvat da sledyat razlichnite sotsialni medii i kompaniyata e
ne sushene da se napravi " ludi " neshta , za da ima dŭlgosrochen kanal i ne samo e kratkosrochno
edno , samo zashtoto tya e / e moderen . No vse pak tazi zelenina se posochva kato osnoven
Nedostatŭk na digitalnite medii. Kato tsyalo mozhe da se kazhe , che Audi izpolzva svoyata sotsialna
medii da zagrazhdat obshtoto im marketingovo poslanie , tŭĭ kato te vse oshte izpolzvat vsichki traditsionni
reklamni instrumenti , kakto dobre.

Още 27 превода

1. 
   Бабаева Ю.Д., Войскунский А.Е., Смыслова О.В. Интернет и личность. - Интернет. Общество. Личность. Тезисы докладов Международной конференции. - СПб: Институт "Открытое общество", 1999.
   
2. 
   Багиев Е.Г. Конкуренция и конкурентоспособность услуг. В кн.: Маркетинг услуг. Под ред. акад. Багиева Г.Л. - СПб.: Изд-во СПбУЭФ, 1997.
   
3. 
   Белинская Е.П. К обоснованию социокультурного подхода в анализе виртуальной реальности.- М.: Российская сеть информационного общества, 1999 г.
   
4. 
   Берн Э. Игры, в которые играют люди. Психология человеческих взаимоотношений. Люди, которые играют в игры. Психология человеческой судьбы.-СПБ.: 1992.
   
5. 
   Гренроос К. Маркетинг и менеджмент услуг - "Lexingston Books", 1990
   
6. 
   Каган М.С. Мир общения. - М.: «Наука», 1988.
   
7. 
   Лэйхифф Д.М., Пенроуз Д.М. Бизнес-коммуникации. - СПБ.: „Питер”, 2001.
   
8. 
   Михайлов С.А. Мировые тенденции и национальные особенности в современной зарубежной журналистике. - СПб., Изд-во „Роза мира”, 2002.
   
9. 
   Шейнов В.П. Скрытое управление человеком. Психология манипулирования. - Минск: „Харвест”, М.: „Аст”, 2000.
   
10. 
    Abdul-Rahman, A., Hailes,S. Supporting Trust in Virtual Communities. in Proceedings of the 33rd Annual Hawaii International Conference on System Science. 2000. Hawaii.
    
11. 
    Ace, C. 2001, Successful Marketing Communications: A Practical Guide to Planning and Implementation. Oxford, Auckland, Boston, Johannesburg, Melbourne, New Delhi: Butterworth Heinemann. p. 180.
    
12. 
    Bobinski, D. 2005, Keys to capitalising on feedback. Management Issues. http://www.management-issues.com/display_page.asp?section=bobinski&id=1856
    
13. 
    Boyd, E. D., & Spekman, R. E. 2004. Internet Usage Within B2B Relationships. Journal of Business-to-Business Marketing, Vol 11, 2004. The Haworth Press. p. 19
    
14. 
    Boyd, D.M. & Ellison, N.B. (2007) “Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship”, Journal of Computer-Mediated Communication, Vol. 13, pp. 210-230.
    
15. 
    Casare, S., Sichman,J. , Towards a Functional Ontology of Reputation. Proceedings of the fourth international joint conference on Autonomous agents and multiagent systems 2005: p. 505-511.
    
16. 
    Dellarocas, C., The Digitization of Word-of-Mouth: Promise and Challenges of Online Reputation Systems. Management Science, 2003. 49(10): p. 1407-1424.
    
17. 
    Dwyer and Tanner, 2008. Business Marketing, 4th ed., McGraw Hill Higher Education.
    
18. 
    Egan, J., 2007. Marketing Communications, Cengage Learning.
    
19. 
    EU Interact – Communication Seminar (Prague) Part 1, PowerPoint Presentation of
    

20. 
    Fill, C., 2005. Marketing communications engagement, strategies and practice, 4th ed., Pearson Education.
    
21. 
    Goldberg, D.e.a., Using collaborative filtering to weave an information tapestry. Communications of the ACM, 1992. 35(12): p. 61-70.
    
22. 
    Josang, A., Ismail, R. , Boyd, C. , A Survey of Trust and Reputation Systems for Online Service Provision. Decision Support Systems, March 2007. 42(2): p. 618-644.
    
23. 
    Kaplan, A.M. & Haenlein, M. (2009) “Users of the World, Unite, The Challenges and Opportunites of Social Media”, Business Horizons, Vol.53.
    
24. 
    Kirkpatrick, D. The Facebook Effect: The Inside Story of the Company That Is Connecting the World, Simon & Schuster.
    
25. 
    Lahtinen J & Isoviita A. 1994. Customer Service. Tampere. Avaintulos Oy. p.37.
    
26. 
    Lehtimäki, T., Salo, J., Hiltula, H. & Lankine, M. (2009) “Harnessing Web 2.0 for Business to Business Marketing- Literature Review and an Empirical Perspective from Finland”, Faculty of Economics and Business Administration, University of Oulu Working Papers, No.29.
    
27. 
    Malaga, R., Web-Based Reputation Management Systems: Problems and Suggested Solutions. Electronic Commerce Research, 2001: p. 403-417.
    
28. 
    Miles and Huberman, 1994. Qualitative data analysis, 2nd ed., Sage Publications.
    
29. 
    Miltiadis, D.L., Ernesto, D. & Patricia, O.P. (2009) Web 2.0, The Business Model, Springer, New York.
    
30. 
    Olsson, O. Trust in eCommerce- the Ontological Status of Trust. In ECOM-02-Electronic Commerce-Theory and Applications. 2002. Gdansk.
    
31. 
    Phillips, P. 2003. E-Business Strategy. Maidenhead UK: The McGraw-Hill Companies. pp. 35-37.
    
32. 
    Resnick, P., Zeckhauser,R., Friedman, E. , Kuwabara, K. , Reputation Systems. Communications of the ACM, December 2000. 12: p. 45-48.
    
33. 
    Rubin, E. (2009) “Social Networking: Walking the Talk”, Journal of the Association for Laboratory Automation, Vol. 14, No. 4.
    
34. 
    Shimp, T., 2007. Advertising Promotion and other aspects of Integrated Marketing Communications, 8th ed., South-Western College Publishing.
    
35. 
    Silverstein, B. 2000. Business-to-Business Internet Marketing, Second Edition. Florida: Maximum Press. p. 7.
    
36. 
    Thornhill P., 2007. Research Methods for Business Students, Saunders, 4th edition,.
    
37. 
    Yin, R. K., 1994. Case study research: design and methods, 2nd ed., Sage Publications.
    
38. 
    Westland, J.C. (2010 “Critical Mass and Willingness to Pay for Social Networks”, Electronic Commerce Research and Applications, Vol. 9, pp. 6-19.
    
39. 
    Zacharia, G., Moukas, A. , Maes, P., Collaborative Reputation Mechanisms in Electronic Marketplaces. Proceedings of the 32nd Hawaii International Conference on System Science, 1999. 8: p. 8026.
    
40. 
    http://www.apple.com
    
41. 
    https://www.audi.de
    
42. 
    http://www.census.gov/populatiion/www.popclockus.html
    
43. 
    http://www.davdeolak.com
    
44. 
    http://ebay.com
    
45. 
    http://editiion.cnn.com/2011/TECH/social.media/07/06/facebook.announcement/
    
46. 
    https://www.facebook.com
    
47. 
    http://www.publicity.bg/e-marketing-dictionary-opt-in-e-mail
    
48. 
    http://www.spannerworks.com/fileadmin/uploads/eBooks/What_is_Social-Media.pdf
    
49. 
    https://www.twitter.com
    
50. 
    https://www.youtube.com
    
51. 
    http://www.whiteboardadvisors.com/news/2011-01
    
52. 
    http://www.wikipedia.com
    

• 
  Как намирате правилните социални медии, където искате да рекламирате вашите продукти или услуги или просто да поддържате връзка с клиенти?
  
• 
  Какво прави Вашата компания подходяща за маркетинговата комуникация в рамките на социалните медии?
  
• 
  Къде виждате предимствата или основните компетенции на социалните медии в
  предлагането на рекламна/комуникационна платформа, към която си струва да се насочи компанията?
  
• 
  Къде виждате недостатъците в рамките на социалните медии като маркетингово
  средство за комуникация?
  
• 
  Какво предимство, съответно какво прави по-лесно за компаниите да използват социалните мрежи като реклама/комуникационен канал в сравнение с други/ традиционни канали?
  
• 
  Как получавате обратна връзка от вашите маркетингови усилия в социалните медии? Как реагирате на отрицателна обратна връзка?
  
• 
  Коя е най-често срещаната форма на реклама в социалните медии реклама, която използват във вашата компания (блог/социална мрежа/YouTube)?
  
• 
  Какви други потенциали виждате за разширяване в сегмента на социалните медии за да се привлекат нов клиент или да им помогнете да получат достъп до интерактивна комуникационна платформа ?
  
• 
  Как вашата компания вижда бъдещето на тази сфера на бизнеса (например, конкуренти /потенциал за растеж)?
  

• 
  Каква е целта на компанията, когато рекламират на платформа на социални медии (да привлича нови клиенти/да поддържа връзка със съществуващите и т.н., просто за да присъствате)?
  
• 
  Какви са общите стратегии на компанията, когато рекламират на такива платформи (какви кампании )?
  
• 
  Компанията Ви дефинирала ли е целите или използва инструментите на социалните медии само защото е „модерно”?
  
• 
  Наясно ли сте с рисковете, които социални мрежи носят, поради пренасянето на негативен коментар от уста на уста, например?
  

• 
  Каква стратегия използвате, за да привлечете правилната целева група или пазар в рамките на социалните медии?
  
• 
  Колко различни видове социални медии (блогове, социални мрежи, YouTube, сайтове за споделяне на снимки) присъстват като маркетингов канал за комуникация?
  
• 
  Имате ли някакви предпочитания в рамките на социалните медии, които използвате, за да се привлекат много потенциални клиенти? (Facebook - обща платформа и др.)
  

• 
  Какъв процент от Вашия бюджет за маркетингова комуникация използвате за онлайн реклама в социалните медии?
  
• 
  Как разходите за онлайн реклама/ реклама в социалните мрежи са се променили през последните години?
  
• 
  Как да се измери ефективността на усилията за онлайн маркетинг
  (измерване на успеха на рекламата)?
  
• 
  Какви са най-ефективните канали за комуникация в рамките на социалните медии за вашия тип бизнес, за да привлечете или за да поддържате връзка с клиентите?
  
• 
  Анализирате ли маркетинговата комуникация на преките конкуренти в социалните медии , за да не пропуснете някоя тенденция?