Изготвил: рени жекова петрова



Дата11.01.2018
Размер121.75 Kb.
#43098



ИЗГОТВИЛ:

РЕНИ ЖЕКОВА ПЕТРОВА

Е-MAIL: RENI_PETROVA@ABV.BG

http://renipetrova.hit.bg


Кариера” – успешната кариера на делови човек е идея, която вълнува съзнанието на много млади хора, които се надяват, че ще успеят да реализират потенциала си. „Кариера”, „човек от кариерата” – звучи много сериозно, делово, някак си като част от представата за винаги забързания западен свят, където сякаш всичко се върти около тази „кариера”. Но дали средностатистическият български студент има реалния шанс да постигне кариерата, за която мечтае?


***

Ще започна с определение на понятието „кариера”, дадено в тълковния речник, а именно: 1. място, където се вадят камъни. 2. напредване в професията, издигане в служебната йерархия. Въпреки че обект на вниманието ми ще бъде естествено понятието във второто си значение, то и първото тълкувание създава една алюзия за това, пред което е изправен почти всеки млад човек в нашата страна, решен да се посвети на изграждането на кариера. Защото за да се справи с трудностите, които го очакват по пътя към професионален растеж, са необходими не по-малко воля, усилия и постоянство от тези на каторжниците, осъдени да копаят камъни, за да изкупят греховете си пред обществото. Но достатъчно с повърхностните асоциации. Акцентът в значението на понятието кариера пада върху развитието, напредването, издигането на дадена личност в дадена професионална област и/ли дадена организация. А това развитие, издигане и т.н. е съзнателно, целенасочено. Тогава какви са предпоставките, стимулиращи личността към преследване на това развитие? Това е най-вече личното удовлетворение от това, че си добър в областта, в която работиш, от това, че другите оценяват това, че си добър, от това, че се развиваш като личност и като професионалист. За хората, стремящи се към изграждане на кариера може би най-голямо значение има задоволяването на потребностите от най-високите нива по скалата на Маслоу – оценка (постижения, достойнство, престиж, признание, репутация, статус, приемане) и самоактуализация (самоосъществяване, максимално използване на сили, способности и потенциал). Именно тези, които се стремят към професионално развитие, са най-ценни за организацията, за която работят, защото за тях успехите на организацията са лични успехи. Те се възприемат като много важно звено от структурата на компанията, без което тя не би могла да функционира ефективно, а това ги кара да влагат максимални усилия, за да постигнат лично удовлетворение посредством успехите на организацията. Но за да се прояви в пълна степен този стремеж към професионално развитие, е необходимо организацията да предложи определени условия, удовлетворяващи потребностите на служителите си. По този начин те ще бъдат привлечени и лично заинтересовани от постигане целите на организацията. И именно разработването на тези условия би трябвало да е сред приоритетите на организациите, които искат да привлекат целеустремен и мотивиран персонал.

Тук е мястото да се отбележи, че в последните няколко години и в България се забелязват все повече организации, които разработват програми за набиране и обучение на кадри, създаване на бази данни с информация за кандидатите, стажантски програми и т.н. Това особено се улеснява от навлизането на Internet и информационните технологии в бизнеса, тъй като достъпът до информация за свободни позиции, условия и т.н. е много по-голям и всеки, който желае, би могъл да кандидатства за дадена длъжност, дори за работно място в друг град, а това осигурява известна мобилност на работната ръка и по-широки възможности пред хората, стремящи се към професионално развитие. В България тази практика се прилага най-вече от големите организации – банки и финансови институции, предприятия от сферата на компютърните, информационните и телекомуникационните технологии, както и големи транснационални компании с филиали (или с договори за франчайзинг) в България. Положителното е обаче, че тенденцията е към развитие на този вид отношения между работодател и служител, което създава добри перспективи пред младите специалисти в България.

Предпоставките за изграждане на кариера в България са наличие на достатъчно на брой предприятия, предлагащи възможности за професионално развитие на служителите си. А това означава най-вече достатъчно големи предприятия, които имат нужда от отдадени на работата си специалисти, за да постигнат целите си. Именно тук би могла да се намеси държавата, за да осигури правните рамки за подпомагане на изцяло местни предприятия, осигуряващи по-голям брой работни места при добри условия на труд, тъй като последните години вниманието беше насочено предимно към привличане на чуждестранни инвестиции и стимулиране на микропредприятията. Защото за разлика от дребния бизнес, големите предприятия с добре изградена йерархия и съподчиненост на длъжностите, с ясни и точни задължения и отговорности за отделните длъжности, могат да предложат много по-добри условия за реализация на хората, стремящи се към професионално развитие. Освен това допълнително се повишават възможностите за професионален растеж в организации, където управлението е отделено от собствеността върху капитала. Което отново ни връща към по-големите по размер предприятия, регистрирани под правната форма на капиталови дружества, тъй като при персоналните дружества най-често собственикът (собствениците) на капитала извършват голяма част от дейностите и наемат служители само за дейности, които не могат да извършат те самите. А това означава, че като цяло йерархия почти не съществува, тъй като над наетия служител стои само собственикът на капитала, а и материалните стимули за професионално развитие не са много големи, тъй като от техния размер пряко се влияе печалбата на собственика. Следователно държавата би могла да подпомогне професионалното развитие на настоящите и бъдещи специалисти чрез предоставяне на условия за разрастване на местните предприятия или привличане на инвестиции.



Развиващият се все още пазар на труда и безработицата (особено скритата безработица сред младите хора) в България са пречка пред възможностите за изграждане на удовлетворителна кариера. Тъй като дори човек да работи при незадоволителни условия и да осъзнава, че работата му е безперспективна, то като цяло е по-добре от това да си безработен. Високото равнище на безработицата поставя служителите/търсещите работа в по-неизгодната позиция на зависими, а работодателите – в позицията на силните, имащи ако не правото, то поне свободата да определят условията, които в повечето случаи са неблагоприятни за служителите. Така се получава „омагьосан кръг” – за да увеличи пряко собствената си печалба, предприемачът намалява материалните стимули на работниците си, а оттам се намалява тяхната мотивация за работа и професионално развитие, което пък косвено води до снижаване на рентабилността от дейността, извършвана от предприемача. Така, чрез поставяне на работодателите в по-силната позиция при отношения, които би трябвало да бъдат равнопоставени, тъй като двете страни предоставят една на друга равностойни блага (знания, умения, съотв. работна заплата), се нарушава равновесието, намалява се желанието и готовността за работа, увеличава се неудовлетвореността от заеманата длъжност и като резултат – текучество на персонала. Нито една от тези последици няма положителен ефект върху рентабилността на предприятието и би трябвало да се избягват. В момента обаче много от по-дребните предприятия функционират именно при тези условия – немотивиран, неудовлетворен, недобре заплатен персонал с голямо текучество. В това отношение държавата би могла да предприеме допълнителни мерки за намаляване на безработицата, за ограничаване на произвола и незаконосъобразните условия на труд – незаконосъобразно работно време, неизплащане на суми за временна нетрудоспособност и платен годишен отпуск, неизплащане на суми за работа през почивни и празнични дни, неспазване на трудовите договори. За да се даде шанс на хората, които имат необходимите знания и умения, да се развиват професионално, е необходимо да се насърчават именно предприятията, които предлагат на служителите си удовлетворителни условия на труд. А това са най-вече големите предприятия с установена организационна структура и легална дейност, в които целта е реализиране на печалба, а за постигането на тази цел се назначават най-подходящите и способни хора. Защото именно приобщаването към целите на организацията съдейства за постигането им.
От гледна точка на съдействието на държавата за създаване на кариера от младите хора, много добра стъпка е текста на Глава 6, Раздел ІІІ Заетост на младежи от Закона за насърчаване на заетостта, според чиито разпоредби: „Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.” и „Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на обучението и/или стажуването на приетото лице, но за не повече от 6 месеца.”
***

Какво означава за мен „кариера в България”?



На първо място: да работя по специалността, която съм завършила;

На второ място: да работя в перспективна организация, която преследва икономическите си интереси и в изпълнение на това търси да назначи добре подготвени специалисти;

На трето място: Вариант А) да получа потенциалната възможност за издигане в йерархията на организацията в зависимост от показаните професионални и личностни качества или:

Вариант Б) ако организацията, за която работя, не предлага възможност за професионално развитие, да имам свободата без страх от продължителна безработица да потърся позиция в друга организация, където условията отговарят на потребностите ми и уменията ми ще бъдат оценени.

Естествено, областта, в която човек работи, в много голяма степен определя възможностите за реализиране на кариера и определя пътищата за това.

Счетоводството като професия ми дава необходимата гъвкавост на пазара на труда, тъй като позволява работа в организация без ограничение на предмета на дейност, формата на собственост (публична или частна) или пък преследваните цели (стопанска или нестопанска). Освен това професията на счетоводителя сама по себе си предполага необходимост от постоянно обновяване на знанията и уменията – следене на промените в нормативната база, работа с нови програмни продукти, адаптивност към промените в информационните потребности на управлението на организацията. Като професия счетоводството дава и възможност за издигане в йерархията на организацията, за професионално развитие като одитор или преподавател по счетоводство, а позволява и работа на свободна практика.

Това са част от предпоставките, предопределили избора ми на специалност, а това е много важно решение за всеки млад човек, тъй като подходящото образование е първата стъпка към изграждането на кариера. Според мен между образованието и професионалното развитие има (или поне би трябвало да има) така да се каже „правопропорционална” връзка, защото не могат да се развиват и усъвършенстват знания и умения, които не съществуват. Образованието дава основата, върху която всеки човек гради бъдещето си на професионалист в зависимост от способностите и желанията си. Образованието дава много повече от съвкупност от знания – факти, закономерности и теории или пък понятиен апарат. Специализираното образование формира най-вече специфичен начин на мислене, възприемане и оценяване на фактите и явленията от една специфична гледна точка. А именно това е, което прави от един човек специалист в дадена професионална област. Освен това процесът на обучение създава допълнителни навици и умения, които са необходими в работата, като например възприемане и запаметяване на голям обем информация, логически синтез и анализ на информацията и т.н. Развиват се самодисциплината и желанието за самоусъвършенстване, придобиват се умения за организиране на времето и ресурсите, за работа под напрежение и при ограниченост на разполагаемото време, формират се умения за екипна работа. Без специализирано образование човек може да върши дадена работа въз основа на натрупан опит, но ще бъде ограничен само до практическото изпълнение на поставената задача. Докато образованието (най-вече висшето) дава теоретичната подготовка, посредством която специалистът предвижда, планира и анализира, поставя цели и формира приоритети, разработва проекти и въвежда иновационни решения. И това е именно благодарение на познаването на проблема „в дълбочина”.

Затова ако човек иска да се развива професионално, образованието е изходната позиция, основата, върху която се градят и разширяват практическите умения и теоретичните знания.

Освен това съвременното образование включва изучаване на чужди езици и компютърни технологии, които спомагат и улесняват комуникациите, събирането и обработката на информация, а за голяма част от производствата и дейностите са направо „жизнено” необходими.

Съществуващите форми на обучение за получаване на висше и полувисше образование (редовно, задочно, дистанционно) осигуряват достатъчно възможности пред желаещите да се развиват като професионалисти. Това, което би подпомогнало бъдещите специалисти при изграждането на кариера, е създаването на по-тясно сътрудничество между образователните институции и работодателите, по силата на което да се осигуряват на студентите стажове по специалността в различни форми – почасово по време на семестъра, летни стажове или такива с продължителност от няколко месеца за вече дипломиралите се. Освен това едно такова сътрудничество би подпомогнало работодателите при подбора на кадри – могат да изберат сами студенти, които а наблюдават и да привлекат за служители, като могат да получат препоръки пряко от преподавателите. Освен това могат да се разработят от образователните институции програми, по които студентите да работят почасово по проекти към университета, където ще получат допълнителна професионална подготовка, необходима за бъдещата им кариера.

В тази насока инициативата на JobTiger за университетски кариерни центрове е „липсващото звено” във веригата, което ако се реализира по-широко, би било изключително полезно за бъдещите професионалисти.

***

В съвременния свят компетенциите, които един професионалист трябва да притежава, се увеличават непрекъснато, паралелно с развитието на науката, технологиите и пазарните условия. А това означава, че за да бъде един специалист конкурентноспособен на пазара на труда, трябва да притежава широк набор от знания и умения, за да успее да отговори на очакванията и потребностите на организацията, за която работи и да се утвърди като специалист в една динамично развиваща се среда. А това изисква постоянни усилия, силна мотивираност, гъвкавост и адаптивност. Тъй като за мен изграждането на кариера е приоритет с първостепенна значимост, то изискванията, които поставям пред себе си, са свързани с това, което е необходимо на един професионалист в областта на счетоводството и контрола. А това е най-вече:



  • непрекъснато актуализиране и задълбочаване на професионалните знания и умения (познаване на данъчното, търговското, трудовото и осигурителното законодателство, както и на специализираните нормативни актове в областта на счетоводството и на текущите промени в тях);

  • разширяване на допълнителните компетенции в областта на информационните технологии, специализирания счетоводен софтуер и чуждите езици.

Изпълнението на тези изисквания и постигането на професионален растеж е отговор на личната ми потребност от себеразвитие. Защото ако човек работи на длъжност, за която се изисква по-ниска (или никаква) квалификация, когато ръководителят му има по-ниска степен на професионална подготвеност, се чувства неудовлетворен, неоценен, намалява се готовността му за работа. Затова работейки на позиция, за която имам необходимата компетентност, в организация, в която ще получа признание за усилията си, ще се чувствам удовлетворена и оценена.

Възможностите за професионално развитие, които виждам пред себе си, са в следните насоки:



  • щатен счетоводител в организация (което осигурява сигурността на постоянната работа, възможността за професионален растеж и издигане в йерархията)

  • преподавател по счетоводство (което осигурява възможност за себеразвитие, за предаване на натрупаните опит и знания);

  • счетоводител на свободна практика или дипломиран експерт-счетоводител (след придобиване на необходимия стаж и полагане на определените в ЗНФО изпити) (което осигурява свободата и независимостта, от които се нуждае един утвърдил се професионалист).

Естествено, всяка една от тези възможности има съответните задължения и отговорности. При работата като преподавател отговорността е най-вече морална – пред себе си, пред учениците и пред обществото като цяло. Като счетоводител в дадено предприятие отговорността пред организацията е свързана с професионалната преценка за определяне оценки, на съществени за дейността обстоятелства, при избиране на най-правилните подходи при осчетоводяване на ситуации, в които има повече от една законосъобразни възможности. Съществува разбира се и материална отговорност, доколкото се борави с ресурси, както и произтичащата от закона имуществената отговорност за неспазващите нормативните разпоредби. При работата като одитор отговорността за изразената в изготвения одиторския доклад преценка е професионална и най-вече имуществена и произтича от Закона за независимия финансов одит.

Както вече споменах в началото, статусът и признанието са неизменна част от потребностите на тези, които се стремят към кариера. А външен израз на социалния статус на даден човек могат да бъдат работното му място, наличие или липса на подчинени/помощници, отношение на висшестоящите към него, съобразяване с професионалното му мнение, а дори и наименованието на длъжността му. Естествено е човек, който има за цел изграждане на кариера, да очаква да получи като добавка към признанието за професионалното си развитие и тези „символи” на получения статус в организацията. Самостоятелният, добре обзаведен кабинет например може да създаде у останалите представа за повишаване на статуса на служителя, а него самия да накара да се чувства по-значим за компанията, дори ако нито едно друго условие (заплата, отговорности и т.н.) не се е променило. В това отношение в книгата „Езикът на тялото” Алън Пийз и Алън Гарнър дават идея как „Някои предмети, стратегически поставени тук и там из офиса, могат да бъдат използвани ненатрапчиво, за да повишат по несловесен начин статуса и властта на неговия обитател.”1

***


В по-общ план кариерата и възможността за професионално развитие може да накара един човек да се чувства достоен и значим за обществото, а освен това да бъде и реално полезен за последното и за организацията, в която работи. Затова създаването на възможности за реализиране потенциала на служителите би трябвало да е сред приоритетите на всяка организация у нас. А тъй като има достатъчно млади хора с желание за развитие и реализация в избраната професионална област, то би могло да се каже, че развиващата се пазарна икономика в България е осигурена с един от най-ценните ресурси – човешкият фактор.

1 Пийз, А., Гарнър, А., „Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите”, ИК „Сиела”, София, 2000 г.


Каталог: winners scholarship
winners scholarship -> Надежда Аргирова
winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата?
winners scholarship -> София, юли 2004 Да дадем думата на цифрите
winners scholarship -> От уеб сайт към уеб клуб
winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата?
winners scholarship -> Международни отношения
winners scholarship -> Решение За първи път правя нещо съвсем самостоятелно За първи път
winners scholarship -> Моята кариера в българия
winners scholarship -> Моята кариера в България
winners scholarship -> Мирослав Юруков "Защо съм студент?"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница