Принципна схема на биогазова инсталация

Органичните отпадъци се събират в специален приемник, където се извършва подготовка и очистване (хигиенизация) на биомасата. Тя се подава във ферментатора (биореактора), в който има серпентина, по която се подава топла вода за поддържане на температурния режим.

При подаването на порция биоотпадъци еквивалентно количество ферментирала маса преминава от ферментатора в резервоара за тор. Полученият биогаз постъпва в генератор за производство на електрическа и на топлинна енергия или в горелка, ако се произвежда само топлинна енергия. Газовия резервоар гарантира равномерното захранване на генератора с биогаз.

Съществуват системи с двустепенен процес на ферментация. Тя се състои от: хоризонтален първичен ферментор, степен за термична дезинтеграция и вертикален цилиндричен вторичен ферментор.

Когенерацията е комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. В сравнение с традиционното производство на електроенергия, тук допълнително отделената топлина (считана иначе за страничен ефект от работата на инсталацията), се използва за задоволяване на отоплителните нужди на потребителите.


Избраната от нас принципна схема включва няколко основни технологични елемента. Торът и растителните отпадъци постъпват в приемен бункер, от където се подават в смесител с обем 200 м³, където се извършва хомогенизиране и хигиенизация на „суровината” в съотношение 20 % растителна и торова маса и 80 % вода. Посредством помпи хомогенизираната смес се подава в три ферментационни кули (биореактори), всяка с обем от 1500 м³. В тях се поддържат анаеробни условия и температура от 37^о-38^оС. Съоръжени са с обтекаем гъвкав покрив, който се издува и позволява да се задържа отделяното количество газ. От там биогазът се подава в двигател с вътрешно горене с мощност до 500 кW след преминаване през филтърна система. Двигателят задвижва генератор за електрически ток.

Произведеният от генератора електрически ток се подава в мястото за присъединяване към националната електроразпределителна мрежа. След ферметацията и отделянето на биогаза остатъчната маса постъпва в бункер.

Течната фракция се отделя и подава по хранителните пътеки на отделните оранжерийни блокове (общо 7 броя), като количеството се регулира от компютърна система. Твърдата маса се изнася за торене на обработваемите земи в района по договори със собственици и арендатори.

Топлината получена от охлаждането на димните газове от ауспуха, от охлаждането на смазващото масло и от охлаждане на основния блок на двигателя е почти равна като мощност на електрическата, мощност на синхронния генератор. Тази топлина се използува при анаеробния процес на отделяне на газ от говеждата и птича тор и за отопление на оранжериите.

За фирмата е от особено значение използването на отделяната при охлаждането на двигателя и генератора топлина, която в други случаи при основно електропроизводство, се явява отпадъчен продукт и се налага отделянето й чрез специални охладителни кули или басейни. В случая цикълът е затворен. Топлата вода преминава през тръбите и радиаторите на отоплителната система на оранжерийния комплекс и се връща за охлаждане на електроизводителните съоръжения.

Присъединяването към националната електроразпределителна и електропреносна мрежа ще се извърши съгласно получено становище за начина на присъединяване на еелктрическата централа към електроразпределителната мрежа от ЕVN „България Електроразпределение”.

Електрически съоръжения за присъединяване:

„ЕВН ЕР” АД се задължава да проектира и изгради следните електрически съоръжения за присъединяване на електрическата централа:

• 
  кл 20kV от п/ст „Речица" 110/20kV до ЖР стълб 39 на ВЛ 20kV „Речица";
  
• 
  Изграждане на въздушно кабелен преход с РОММ и ВО на ЖР стълб 39 на ВЛ 20kV „Речица";
  
• 
  Проектиране и изграждане на стандартизирана РУ 20 kV за присъединяване на генераторни съоръжения на СрН;
  
• 
  Изграждане на въздушно-кабелен преход с РОММ и ВО от ЖР-стълб 50 от ВЛ 20KV "Речица" от п/я "Речица"110/20 кV до стандартизирана ру 20 kV за присъединяване на генераторни съоръжения на СрН;
  
• 
  Доставка и монтаж на измервателна група /токови и напреженови измервателни трансформатори/ в KPY-20KV "Мерене" на стандартизирана РУ 20kV за присъединяване на генераторни съоръжения на СрН ;
  
• 
  Захранване на ру СрН на съществуващия обект (Когенератор Оранжерии) от стандартизирана РУ 20 kV за присъединяване на генераторни съоръжения на СрН .
  

• 
  Кабелна линия 20 kV от стандартизирана РУ 20 kV за присъединяване на генераторни съоръжения на СрН до БКТП-20/0,4 кV ситуиран в имота на Производителя, по одобрено и съгласувано трасе;
  
• 
  БкrП-20/0,4 кV ситуиран в имота на Производителя на място удобно за обслужване със специализиран транспорт, в която да се предвиди:
  

• 
  Връзка с разпределителната мрежа - КРУ 20 kV с оразмерен прекъсвач и с моторно задвижване, включвателна и изключвателна бобини и РЗ с възможност за заземяване към линията;
  
• 
  Цифрови РЗ с максимално напреженови защити, ЗЗ и МТЗ;
  
• 
  Да се предвиди оперативно напрежение за РЗ и управленията на прекъсвачите. КРУ-20 kV захранване и защита на трансформатор;
  
• 
  Повишаващи трансформатори 0,4 120 kV, с намотка СрН свързана в триъгълник с мощност съобразена с номиналната мощност на ел. централата;
  
• 
  Табло ниско напрежение с необходимия брой изводи;
  
• 
  Проектиране и изграждане на инсталация за преработка на биомаса в имота на производителя;
  
• 
  Проектиране и изграждане на кабелна линия НН от главно разпределително табло на инсталация за преработка на биомаса до ТНН на БКТП-20/О,4кV ;
  
• 
  Защитна техника и автоматика съгласно приложенията;
  

Сервитутните зони на нови и към съществуващи съоръженията ще са съгласно Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Границата на собственост между електрическите съоръжения на ЕВН ЕР и тези на Производителя се определя съгласно чл. 70 от Наредба № 26 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и е: мястото на присъединяване на кабелните накрайници от БКТП-20/Q,4кV към кРу "ВХОД" на стандартизирана ру 20kV за присъединяване на генераторни съоръжения на СрН.

5. 
   Схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура
   

5. 
   Програма за дейностите, вкл. за строителство и експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване.
   

Програмата за дейностите включва няколко етапа.

• 
  На първо място ще бъде утвърден разработения ПУП-ПЗ с цитираните в т. 6 устройствени показатели.
  

• 
  Инвестиционното проектиране следва традиционните стъпки от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - скицата (виза) за проектиране, идеен проект, технически проект, работен проект.
  

• 
  Разрешения и лицензии. На този етап логично фирмата ни вече е получила становище за начина на присъединяване на елктрическата централа към електроразпределителната мрежа от ЕVN „България Електроразпределение” АД, стъпка преди изготвянето на инвестиционния проект в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Наредба за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
  

Не е необходимо получаването на лицензия от ДКЕВР тъй като съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за енерегетиката такава е необходима в случаите за производство на електрическа и/или топлинна енергия в инсталации на биомаса/биогаз с обща инсталирана електрическа мощност над 5 MW и обща инсталирана топлинна мощност над 5 MW .

Заявителят се явява производител по смисъла на т. 46 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, която определя, че „производител” е „лице, произвеждащо електрическа и/или топлинна енергия”.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗЕ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII или с които участва на балансиращия пазар, а съгласно ал. 2 от същия член електрическата енергия се изкупува по преференциални цени, определени от ДКЕВР. Ще се издаде решение за цената на произвежданата електрическа ерегия.

За фирмата ни за изградената когенераторна система вече е издадено Р Е Ш Е Н И Е № Ц - 047 от 27.12.2010 г. На ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ за преференциална цена след „подписване на констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа образец 15, съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството”.

• 
  Изграждане на обекта. Завършване на строителството.
  

• 
  Договори между участниците в строителството - проектант, строител и консултант;
  
• 
  Откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво. За начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга - чл. 157, ал. 1 от ЗУТ.
  

• 
  Застраховане в проектирането и строителството.
  
• 
  След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, ще регистрираме пред община Сливен - органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представим окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и документ от Агенцията по кадастъра, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5 от ЗУТ - чл. 177, ал. 1 от ЗУТ.
  

• 
  Присъединяването на инсталацията към електрическата мрежа се осъществява поетапно, съгласно чл.чл. 63÷68 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи - издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004).
  

• 
  Разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация. Ще се извърши въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството – чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.
  

5. 
   Предлагани методи за строителство.
   

Водоснабдяването е съществуващото до момента. Ще се изгради разделна канализационна система и локално пречиствателно съоръжение за целия оранжериен комплекс и площадта за инсталацията.

Избраните методи за преустройство и строителство са класически с прилагане на най-добрите практики, утвърдени в страните на Европейския съюз.

Ще се използват готови елементи и масивно строителство, като необходимите бетони, арматури, хоросанови разтвори и инертни материали ще се закупуват от лицензирани производители в град Сливен.

5. 
   Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията
   

Основни суровини ще са:

• 
  растителна маса, остатък от производсвото на оранжерийни зеленчуци в 7 обособени блока - до 30 т/дневно на два цикъла. При предвижданата 71 % натовареност на инсталацията от годината общата подадена остатъчна растителна биомаса от стъбла, листа и корени от домати, краставици, пипер, патладжан и др. ще е 7 680 т/годишно.
  
• 
  Пресен птичи тор и постеля ( смес от фекалии и слама ) – 15-20 т/дневно или 5120 т/годишно. Основен източник ще е яйцефермата в село Панаретово, община Сливен;
  
• 
  Пресен говежди оборски тор – 5-10 т/дневно или 2 560 т/годишно. Основен източник ще е кравефермата в село Самуилово, община Сливен.
  

• 1 крава;

• 5 телета ;

• 6 свини;

• 250 кокошки;

За производството е необходима технологична вода за охлаждане от около 20 000 литра на час, която обаче е циркулационна. Цикълът е напълно затворен, а загубите във вид на пара ще са пренебрежително малки.

Оранжериите са водоснабдени от собствени водоизточници – 5 броя сондажни кладенци с издадени разрешения за водоползване от БД „ИБР” с център град Пловдив.

За битови нужди съгласно изискванията се предвижда 65 л дневно при ползване на душ /баня. Максимално на месец ще се генерират 1950 л отпадъчни води на човек от персонала – 4-5 човека. Ще се заустват в локално пречиствателно съоръжение. Ще се използват битовите сгради на оранжерийния комплекс.

5. 
   Отпадъци, които се очаква да се генерират – видове, количество и начин на третиране.
   

Дейността на инсталацията не е свързана с генериране на промишлени отпадъци, създаващи проблеми по отношение на тяхното събиране, извозване и депониране.

При изграждането на обекта ще генерират незначителни количества строителни отпадъци:

- код 17.05.06. “Изкопани земни маси” – ще се използват за рекултивация на терена при изграждането на присъединителните съоръжения;

- код 17.09.04. “Смесени отпадъци от строителството”, които ще се извозят на указано от Кмета на Община Сливен депо.

При ремонтната дейност на машините ще се отделят малки количества металните отпадъци, които ще бъдат събирани и продавани на лицензирани фирми като вторични суровини.

Отработените масла ще се съхраняват в специални съдове (бидони), които ще се предават на специализирани фирми за преработка и оползотворяване. Количествата им са незначителни.

При експлоатацията на обекта практически ще се генерират незначителни количества битови отпадъци от обслужващия персонал - до 4-5 души.

Очакваното количество смесени битови отпадъци /код 20.03.01/ са около 0,01 м³/ч и средно 0,3 м³ за месец или 3.6 м³ за година. . Те ще се събират ежедневно и изхвърлят периодично в контейнерите за разделно сметосъбиране на град Сливен.

5. 
   Информация за разгледани мерки за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда.
   

Чрез въвеждане на биогазова технология се предотвратява увеличаването на количествата на метан в атмосферата, получаван така или иначе при неконтролируемите ферментационни процеси в отпадната биомаса. Трябва да се има предвид, че при еднаква концентрация в атмосферата метанът има 30 пъти по-голям парников ефект, отколкото въглеродният двуокис. При производството на биогаз чрез анаеробно разграждане се намаляват и емисиите на диазотния оксид (N₂O), отделяни при съхраняването и използването на оборски тор за наторяване

Ферментационния процес редуцира броя на патогенните микроорганизми, а с това се намалява и възможността за разпространяване на болести в природата.

Спецификата на предлаганият обект определя и мерките за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда.

В тази връзка на първо място следва да бъде разгледано въздействието върху компонента атмосферен въздух. Съставът на произведения газ е в следните граници по проспектни данни:

СПЕЦИФИКАЦИИ НА ГАЗА	ед-ца	мин.	макс.
Метан СН4	Vol %	50	85
Въглероден моноксид CO2	Vol %	15	40
Водород H2	Vol %	<1	<1
Въглероден моноксид CO	Vol %	-	-
Азот N2	Vol %	<2	<2
Кислород О2	Vol %	<2	<2
Сероводород H2S	Vol %	<1	<1
Амоняк NH3	Vol %	<1	<1

Добивът на метан зависи от съдържанието на протеини, мазнини и въглехидрати в суровините

Системата при нормална есплоатация не допуска изпускането му. Това се гарантира от качеството на материалите и изработката на критично важните компоненти на газификатора, изработени от специални и подходящи сплави. Някои части ще са изработени от мека стомана с реквизитна плътност - SS сплави с MS фланци, където е необходимо. Филтрите са от мека стомана. Системата се обслужва съгласно изискванията на всеки 100, 400 и 1000 часа.

След отработването, отделените в приземния атмосферен слой емисии на въглероден диоксид са драстично редуцирани, както и тези от прах, сажди и не-метановите въглеводороди, които са пренебрежително малки. Общо очакваме емисиите на въглероден оксид и азотни оксиди да са два до три пъти под установените за Европейския съюз норми, а нивата на изпусканите хидрокарбони и фини прахови частици значително под ПДК.

Няма да бъде допуснато дори приближаване до нормите за допустими емисии (НДЕ) по контролирания показател СО, регламентирани в Приложение № 7 на Наредба №1 за НДЕ на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници.

По време на анаеробното разграждане на тора, значително намаляват субстанциите с неприятна миризма (сяросъдържащи летливи мастни киселини, фенол и производни на фенола). Опитът показва, че до 80% от миризмите могат да се намалят при анаеробното разграждане на тора. Освен редуциране на интензивността и устойчивостта на миризмите има и положителна промяна в техния състав, тъй като вторичната биомаса вече няма неприятната миризма на оборския тор, а мирише повече на амоняк. Дори да се съхранява за по-дълъг период от време, вторичната биомаса не показва завишаване на емисиите от миризми.

Влияние върху качествата на въздуха в приземния атмосферен слой ще окаже и трафикът на моторни превозни средства, доставящи биомаса. Очаква се в съответствие със спецификата на обекта количество на автомобилите да не надвишава 20 на ден. Това определя и минимално количество на отделяните в приземния атмосферен слой вредности, което се вмества и е многократно по-малко от фоновите показатели за района, лимитирани от натоварването на прилежащия път ІІ-66. За минимизиране на това влияние ще разработим оптимална схема за влизане, разтоварване и излизане на транспортните средства.

Изграждането на централата ще бъде свързано с минимални по обем изкопно-насипни работи, изкопаване и преместване на земни маси и други материали. За това по време на строителство се очаква отделяне на суспендирани частици прах. Получените прахове са дезинтеграционни и кондензационни. Те засягат най-вече работещите на обекта хора. Най-опасни за здравето на човека са най-фините частици от праха, наречена „респираторна“ фракция /големина на частиците под 2 микрона/.  Периодът на строителство на обекта ще бъде в рамките на 12 месеца. Изкопните работи ще са с продължителност не повече от един месец. Поради това праховото замърсяване ще бъде незначително и то основно в рамките на обекта т.е. ще има определено локален характер. След завършване на строителството ще се извърши озеленяване на свободните площи с подходяща храстова и дървесна растителност. Голяма част от атмосферните замърсители ще бъдат поети от предвиденото озеленяване. Растенията имат силно изразена филтрираща способност.

Емисиите, получени при изграждането и експлоатация на обекта, не дават основание както по количество, така и по състав да се счита, че ще повлияят върху качествата на атмосферния въздух, както в регионален, така и в локален мащаб.

Не се очаква негативно въздействие върху качествата на повъхностните и подземни води в района тъй като не се формират производствени отпадъчни води. Присъствието на моторни превозни средства създава известни опасения за аварийно изпускане на горивосмазочни материали, поради което ще се изгради и площадкова канализация с каломаслоуловители.

Битовите отпадъчни води ще се заустват в общо за комплекса локално пречиствателно съоръжение. Изпускане на циркулационна вода в него е допустимо, тъй като тя отговаря на показателите и се отклонява от битовите само по по-виското си съдържание на частици – до 431 mg/l, малко по-алкална реакция – до 8.40, а съдържанието на хлориди достига 127 mg/l. Не съдържа тежки метали. Общата й твърдост е до 315 mg/l. Въпреки това такова изпускане може да е единствено аварийно, а прочиствания не се предвиждат по технологични изисквания през едногодишния експлоатационен цикъл.

Като допълнителни средства ще се използват покриващи текстилни материи, плътно затваряне на входове и изходи и други мерки. При необходимост ще се извършва и оросяване на подхода към обекта и асфалтираната или бетонирана площадка.

Шумовото натоварване в района ще се формира от :

• 
  фоновия шум на движещите се автомобили, обслужващи дейността;
  
• 
  производствен шум при работа на машините и съоръженията.
  

Изграждането и експлоатацията на обекта обаче няма да причини шумово наднормено натоварване на жизнената среда на жителите на град Сливен, както и на растителния и животински свят. Двигателите и генераторите ще бъдат заобиколени с шумозаглушителни стени. Озеленяването по границите на площадката също ще тушира това влияние спрямо околните територии. Няма да допуснем дори приближаване до установените норми от 70 дБ регламентирани в Т а б л и ц а № 2 „Пределно допустими нива на звуково налягане в различните територии и зони на населените места” по „Хигиенните норми за пределно допустимите равнища на шума в жилищните и обществените сгради и жилищните райони”, издадени от Министерството на народното здраве.

Всички мерки за опазване на околната среда ще бъдат описани в различните части на цялостния и годишните проекти.

Както вече изтъкнахме фирмата ще използва за основното си производство-оранжерийни зеленчуци, само течната фракция на получения след отработването на биомасата тор. Твърдата ще се продава за земеделските производители в района и интересът към нея е голям, което се определя от качествата й и цената.

• 
  Винаги да има постоянно покритие или изолиращ воден слой в резервоарите за съхранение на вторичната биомаса.
  
• 
  Вторичната биомаса да се напомпва от дъното на резервоара, за да се избегне прекаленото размесване и да се разбърква непосредствено преди прилагане.
  
• 
  Резервоарът за съхранение да е на сянка и да се защити от вятър.
  
• 
  Отделянето на голямо количество газови емисии се предотвратява чрез директното инжектиране на вторичната биомаса в почвата.
  
• 
  За приложение на вторична биомаса трябва да се предпочитат смукателни ръкави вместо разпръскващи технологии. Разпръскващите технологии повишават амонячните емисии и пръскат нежелателни аерозоли в широки пространства
  
• 
  Приложението трябва да се извършва при оптимални климатични условия (хладно,влажно и без вятър време).
  
• 
  Съществува възможност вторичната биомаса преди полагането да се третира с разтвори на киселини. Това намалява стойността на pH и ограничава емисиите на NH₃, като го стабилизира.
  

• 
  Непрекъснат контрол върху стабилността на анаеробното разграждане (температура, хидравлично време на престой и т.н.) с цел да се получи стабилен краен продукт (биогаз и вторична биомаса).
  
• 
  Хигиенизиране на вторичната биомаса според стандартите в Европейските разпоредби за ефективно намаляване на патогените.
  
• 
  Периодично взимане на проби, анализи и отчитане на количествата вторична биомаса.
  
• 
  Въвеждане на вторичната биомаса в плана за наторяване на обработваемите земи и използване на „добрите селскостопански практики” при нейното приложение.
  
• 
  Сортиране по източници на органичните отпадъци и отделно събиране на ферментируемите фракции.
  
• 
  Подбор и изключване от процепроцеса на анаеробното разграждане на неподходящи видове суровини или товари като се използва придружаващата ги документация за произход, състав, съдържание на тежки метали и устойчиви органични структури, замърсяване с патогени, други потенциални рискове и т.н.
  

Площадката за строеж е подходяща и се намира на достатъчно разстояние от жилищните зони, за да се избегнат конфликти, свързани с повишения трафик от и към инсталацията за биогаз. Взети са предвид посоката на преобладаващите ветрове, за да се избегне възможността за разнасяне на миризми към жилищните зони на квартала.

Практиката е показала, че за построяването на инсталация за биогаз с електрическа мощност 500 kWel е нужна площ от около 8 000 m².

Изграждането и работата на инсталациите за биогаз са свързани с взимане на някои важни мерки за обезопасяване, които намаляват потенциалните рискове и опасности за хората, животните и околната среда. Взимането на правилните предпазни мерки и обезопасяването имат за цел да се предотвратят всякакви рискови и опасни ситуации, а също така е свързано и с осигуряване на безопасна работа на инсталацията. Получаването на разрешително за строеж зависи освен от всички други неща и от изпълняването на някои важни предпазни мерки за безопасност, както и на ясни предохранителни мерки като:

• 
  предотвратяване на експлозии;
  
• 
  пожарообезопасяване;
  
• 
  избягване на механични опасности;
  
• 
  подсигуряване на невибрираща конструкция;
  
• 
  електрическа безопасност;
  
• 
  инсталиране на гръмоотводи;
  
• 
  термична безопасност;
  
• 
  предпазване от шум;
  
• 
  предотвратяване на задушаване и отравяне;
  
• 
  хигиенна и санитарна безопасност;
  
• 
  избягване на замърсяването на въздуха;
  
• 
  предотвратяване на замърсяването на повърхностните и подземните води;
  
• 
  ограничаване на газовите емисии, отделяни при съхранението на отпадъците;
  

• 
  осигуряване на безопасност при наводнения.
  

Вдишването на значително количество биогаз може да доведе до отравяне и симптоми на задушаване, дори и до смърт. Освен рисковете от задушаване и отравяне, другите потенциални източници на инциденти включват опасност от падане от стълби или открити площадки (фунията за подаване на суровината, шахтите за поддръжка), а също така има опасност от нараняване от някои от подвижните части на инсталацията (бъркалки). Съоръженията за подаване на суровините, бъркалките и помпите работят с високоволтажен ток. Неправилната работа с тях или дефекти на инсталациите за комбинирано производство на електрическа и топлоенергия могат да причинят фатални токови удари.

Също така, съществува риск от изгаряне на кожата от системите за отопление и охлаждане на биогазовата инсталация (газоохладители, отопление на биореактора, отоплителни помпи). Това също е възможно и при част от инсталациите за КПТЕ и при газовия факел. За да се предотвратят тези опасности, ще се разположи ясна предупредителна сигнализация на съответните части от инсталацията и персоналът ще бъде добре обучен.

Анаеробното разграждане на животински тор и органични отпадъци, може да доведе до нови пътища за предаване на патогенни организми между животните, хората и околната среда. Отпадъците от животински произход, и съдържат множество различни патогенни бактерии, паразити и вируси. Най-често, срещаните патогенни организми в животинските разтвори и отпадъците от домакинствата са бактерии от родове Salmonella, Enterobacter, Clostridiae, Listeria, паразити от семействата на Ascarididae, Trichostrongylidae, Coccidae, вируси и плесени.

Получената при анаеробното разграждане вторична биомаса, най-често, се използва като тор за обработваеми земи. Опасността от разпространяване на патогени при използването й трябва да бъде предотвратена чрез изпълняването на стандартни санитарни изисквания. Не трябва да се използват тор и течности от животни със здравни проблеми и биомаса с потенциално високо съдържание на патогенни организми. Самостоятелното предварително хигиенизиране на отделни категории суровини е задължително, и е посочено в Европейския Регламент EC 1774/20022. В зависимост от категорията на суровината, Изисква се или пастьоризация (при 70^oC за един час) или стерилизиране под налягане (при температура минимум 133^oC за най-малко 20 минути и абсолютно налягане на парата от минимум 3 бара). В случай, че се използват суровини от категории, които не изискват самостоятелно предварително хигиенизиране съгласно EC 1774/2002, комбинацията от температурата на анаеробното разграждане и минималното необходимото време на престой във ферментатора при тази температура ще доведе до ефективна редукция/дезактивиране на патогенните организми във вторичната биомаса.

Ефективността на намалението на патогените не приемаме за даденост, а ще го доказваме чрез използване на методи с достоверни индикатори. За целта ще бъде изградена и оборудвана специална лаборатория и наети квалифицирани кадри.

В крайна сметка фирмата ще заложи всички щрихирани изисквания в разработваните технически проекти и специален авариен план за дейности при бедствия, аварии и катастрофи.

5. 
   Други дейности, свързани с инвестиционното предложение (напр. добив на строителни материали, нов водопровод, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство и т.н.)
   

5. 
   Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение.
   

5. 
   Замърсяване и дискомфорт на околната среда
   

При вземане на необходимите мерки за стриктно спазване изискванията, заложени в техническите проекти, то ще бъде минимално, локализирано само в рамките на ограничен район – работната площадка и халето и няма да предизвика въздействие върху жителите на град Сливен и растителния и животински свят.

5. 
   Риск от инциденти.
   

Мерките и средствата за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на евентуалните аварийни изпускания на замърсяващи вещества и възникване на аварийни ситуции ще бъдат подробно разгледани в работния проект и бяха описани в общи линии в изложението до тук – т.12.

Те са свързани с правилата, осигуряващи безопасна и безаварийна работа при разработването на обекта, съгласно Правилника за безопасност на труда /1996 г./, Кодекса на труда и други действащи инструкции.

Mерките за предотвратяване на аварии ще са предвидени в проекта, като част от тях ще бъдат свързани с:

• 
  Изключване на възможността за образуване на взривоопасна среда ;
  
• 
  Контрол на въздушната среда;
  
• 
  Машините, инсталациите и транспортните средства ще се подържат в изправност, ще бъдат защитени от механични повреди и ще имат бързодействащи спирателни устройства;
  
• 
  Ще бъдат взети всички необходими мерки за недопускане на пожари в технологичните и складови помещения и площадки;
  

• 
  Обектът ще е снабден с необходимите изправни противопожарни уреди и съоражения.
  

Ръководният персонал ще следи за:

♦ предотвратяването и недопускането на аварии, както и тяхното ликвидиране за всяко работно място;

♦ принципите на действие и ползването на личните предпазни средства;

♦ използването на първичните средства за противопожарна защита;

♦ правилата за даване на долекарска помощ.

Районът ще се обозначи с указателни, предупредителни и забранителни табели, както и пътищата за хора, машини и животни.

Ще се използват машини и моторни превозни средства, преминали качествен годишен технически преглед и в отлично състояние по отношение техниката на безопасност.

Няма да се допусне складиране в добивните и транпортни машини и съоръжения на бутилки с кислород, газ пропан-бутан или сгъстен въздух. Всички машини ще са оборудвани с прахови пожарогасители.

Ще бъде изготвен авариен план, съдържащ планирани действия, мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни ситуации, съгласуван с Областната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.

Общите правила ще се поставят на видно място и ще се използуват при провеждане на периодични инструктажи. До управление на съоръжения и машини ще се допускат само лица с документ за правоуправление. Машините и транспортните средства ще са в изправно състояние и снабдени със звукови и светлинни сигнали, спирачни системи и ограждения за движещите се части и работни площадки.

Ще се поддържат винаги в изправност извозните пътища, пътните знаци, водоотливните канавки и др. При започване на работа всяко работно място трябва да бъде огледано от ръководителя на обекта. Ще се работи с предпазни средства и работно облекло.

Наред с тези общи правила, ще се осигурят и стриктно ще се спазват специфичните изисквания за работа на инсталацията, поставени от производителя:

Барометрично налягане	kPa	<100
Температура на окръжаващата среда	℃	<50
Надморска височина	m	<2000
Относителна влажност	%	<90 (при 35℃)
Около елементите на системата не трябва да има пясък, прах и корозивни газове

Стриктно ще се изпълняват и задълженията по обслужване на безопасната и безаварийна експлоатация на елементите на централата /График на обслужване по проспекта на производителя /.

3. 
   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
   

1. 
   План, карти снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи на националната екологична мрежа
   

За реализацията на инвестиционното предложение ще се обособят два имота в масив 709:

• 
  67338.709.10 с площ 323.608 дка остава за оранжерии
  
• 
  67338.709.9 с площ 30.189 дка ще се използва за изграждане на инсталацията.
  

На около 7 км североизточно е разположен Природен парк „Сините камъни”, обявен със Заповед № 893/28.11.1980 г.на КОПС, прекатегоризиран със Заповед № 410/07.05. 2000 г. на МОС и разширен със Заповед № 767/05.08.2002 г. на МОСВ. Площта му в момента е 11 380.8 ха в землищата на град Сливен и селата Ичера, Сотиря, Глушник, Калояново и Тополчане, община Сливен.

Имотът не е част от защитени зони, но районът е богат на предложения за обявяване на обекти по европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

Най-близко разположените защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС са:

• 
  Защитена зона „Река Тунджа 1”, записана с идентификационен код   BG0000192 и площ от 8159.75 ха, която отстои на около 800 м западно/югозападно от оранжериите.
  
• 
  Защитена зона „Сините камъни”, записана с идентификационен код BG0000164 и територия от 11919.68 ха. Отстои на около 7 км североизточно.
  

• 
  Защитена зона „Сините камъни-Гребенец”, записана с идентификационен код BG0002058 и площ от 15926.00 ха – на около 7 км североизточно от площадката;
  
• 
  Защитена зона „Адата-Тунджа”, записана с идентификационен код BG0002094 и площ от 5636.60 ха – на около 800 м западно/югозападно от обекта;
  
• 
  Защитена зона „Каменски баир”, записана с идентификационен код BG0002059 и площ от 1651.64 ха – на около 7 км югоизточно от имота.
  

В подрайона се срещат средиземноморските растения кукуч, грипа, кървава къпина, подземна детелина, памуклийка, нардурус, монпелийски полигопон, лагеция и др. Терциерни реликти са кавказката копривка (Celtis caucasica) и чинарът, от балканските субендемити край Харманли се среща стояновата дрипавка (Crepis stojanovii), а от българските ендемити - тракийската класица (Alopecиrus thracicus). За флората на този подрайон освен средиземноморските форми са характерни и представители на някои други флорни елементи като златното секирче от южноевксинските видове, скрипка, критска зайчина (Соronillа cretica), космат опопанакс (Орораnах hispidиs), теснолистнo клинавче (Astragalus angиstifolius) от азиатските видове, жерардова дзука (Jиncиs gerardii) от средноевропейските видове и др. Само в този подрайон се срещат у нас редките растения кълбестосеменно лютиче (Ranunculus sрhaerosреnnum)-Древно Средиземноморие), източна челебитка (Nigella orientalis) - Източна Тракия, Мала Азия, а освен това той е една от малкото територии на страната, в които са се съхранили редките южни видове азиатска каменоломка (Saxifraga mollis), едролистна метличина (Centaurea amplifolia) и ресничеста вулпия -субирански вид (Vulpia ciliata).

Фауната е богата на южни топлолюбиви видове - змия пясъчница (Eryx jaculus), a каменарката (Vipera aspis), изчезнал български палеоендемит и реликт, е обитавала у нас до неотдавна единствено този подрайон. От птиците характерен е харманлийският кеклик (Alectoгis сhикаr kleiпi). Особено голям е броят на южните видовe насекоми, между които на първо място са субмедитеранските и източносредиземноморските. Срещат се и много предноазиатски видове. Само тук е намиран водният бръмбар (Agabus pseudoпeglectus) (Свиленград). Като ендемичен вид на района се приема Mecinus bulgaricus (сем, Curculioпidae ),а като субендемичен - единственият у нас ендемичен бозайник Myomimus roachi bulgaricus .

Top of Form

Bottom of Form

Изследваната площадка, предмет на устройване с ПУП и където ще се реализира дейността, е разположена в урбанизирана от 1968 година територия. Изградени са оранжерии с трайна конструкция. Междуоранжерийните пространства се обработват срещу плевели и зарази, а технологичните пътища са бетонирани.

Липсва естествена растителност. Озеленяването включва декоративни дървесни и храстови видове. Тревиста рудерална растителност съществува ограничено около пътищата - полски синап (Sinapis arvensis), полска поветица (Convolvulus arvensis), млечка (Euphorbia sp), черен синап (Brassica nigra), коноп (Cannabis sativa), троскот (Cynodon dactylon), обикновен щир (Amaranthus retroflexus), полско подрумче (Anthemis arvensis), овчарска торбичка (Capsella bursa­-pastoris)..

В този си вид в оранжерийния комплрекс и в близост до него, не са формирани и няма местообитания, описани в Приложение № 1 на Директива  92/43/ЕЕС и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие. Такива са формирани около водното течение на река Тунджа, отдалечени от имотите. Върху тях до момента не е оказано въздействие от дейността на оранжериите и когенератора и не се очаква такова и от инсталацията за биомаса.

Зооценозата е бедна, предвид силния антропогенен натиск и урбанизирания характер на терена.

Дейността няма да се отрази на комплекса безгръбначни в района.

Няма да засегне и видове, свързани с водна среда.

Предвид предимно застроения характер на терените в имотите херпетофауната е бедна и са установени преминаващи зелена крастава жаба (Bufo viridis), кримски гущер (Podarcis taurica), зелен гущер (Lacerta viridis)...