“Изграждане на кариера за добив на варовици в концесионна площ „Кофалджа“, землище на гр. Главиница, община Главиница, област Силистра”

• 
  изготвяне на обоснована концепция за преизчисляване на запасите и ресурсите;
  
• 
  изготвяне на издържани технически проекти на минно – добивните работи с цел рационална разработка, опазване на земното богатство, растителността и животинския свят;
  

• 
  стриктно спазване на приетите проектни величини при извършването на добива на варовици;
  
• 
  да се използват определените взривни вещества по сертификат, без изтекъл гаранционен срок с цел отделяне на по малко токсични газове. Стриктно спазване на нормите за безопасност.
  
• 
  при провеждане на масови взривявания да се извършват периодично измервания на шум и прахови емисии и се определи зоната на елементите на взрива, и стойността на показателя количество ВВ в серия.
  
• 
  При необходимост да се извършват контролни замервания за определяне на фактическата концентрация на отровни газове.
  
• 
  При провеждане на масови взривявания да се съобразява посоката на вятъра която към момента да не насочена към близките населени места.
  
• 
  извършване на обезпрашителни мероприятия чрез оросяване с вода през летния сезон;
  
• 
  при образуване на ерозия в определените за експлоатация терени да се правят заграждения от дървета или насип от скални късове;
  
• 
  недопускане замърсяване на кариерите с промишлени, битови, строителни или други отпадъци;
  
• 
  предпазване на района около кариерите от горски пожари. Осигуряване на необходимата наличност от предупредителни табели, лични средства за гасене – лопати, хармански метли от тънка дървесина, водоноска с вода, кофи и др.;
  
• 
  недопускане на добивни работи извън определените граници по проекта;
  
• 
  да не се допуска разпиляване на отработен скален материал извън определените места за взривената скална маса или депо за насип.
  
• 
  при изчерпване и ликвидация на добивните полета, строго да се спазват правилата за охрана на земните недра.
  

15. 
    Риск от инциденти
    

Те са свързани с правилата, осигуряващи безопасна и безаварийна работа при разработването на находища с открит характер, съгласно Правилника за безопасност на труда (1996 г.), Кодекса на труда и други действащи инструкции.

При експлоатацията на обекта считаме, че съществува риск от инциденти, свързани с аварии при следните видове дейности:

• 
  при извършването на подготвителните и откривни работи в кариерата;
  
• 
  при товарно – разтоварните работи;
  
• 
  при пробивно-взривните работи;
  
• 
  при свличане на материал;
  
• 
  при падане от височина;
  
• 
  при наводнения, пожар и снегонавяване.
  

• 
  контрол на въздушната среда и изключване на възможността за образуване на взривоопасна среда;
  
• 
  машините и транспортните средства ще се поддържат в изправност, ще бъдат защитени от механични повреди и ще имат бързодействащи спирателни устройства;
  
• 
  ще бъдат взети всички необходими мерки за недопускане на пожар в околните пустеещи терени;
  
• 
  обекта ще е снабден с необходимите изправни противопожарни уреди и съоръжения.
  

• 
  предотвратяването и недопускането на аварии, както и тяхното ликвидиране за всяко работно място;
  
• 
  принципите на действие и ползването на личните предпазни средства;
  
• 
  използването на първичните средства за противопожарна защита;
  
• 
  запознаване с правилата за даване на долекарска помощ.
  

Пред започване на работа водачът на автосамосвали и сменният механик ежедневно проверяват изправността на работната, спирачната и кормилните уредби, на подемните механизми, както и херметичността на горивото и маслопроводите на двигателя.

Движението по черните пътища ще се извършва в пълно съответствие с изискванията на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение.

През зимата полските пътища също ще се почистват от сняг и лед и ще се посипват с пясък и луга, а през лятото ще се оросяват с вода или друга безвредна течност или разтвор.

При извършване при крайна необходимост на заварочни и други огневи работи ще се спазва стриктно Наредбата на МВР за пожарна безопасност. При използването на ацетиленови генератори ще се спазват изискванията на Правилника за безопасност на труда при заваряване и рязанае на металите. Такива дейности ще бъдат допускани само в крайни и екстрени случаи.

Няма да се допусне складиране в добивните и транпортни машини на бутилки с кислород, газ пропан – бутан или сгъстен въздух. Всички машини ще са оборудвани с прахови пожарогасители.

Общите правила ще се поставят на видно място и ще се използват при провеждане на периодични инструктажи. До управление на съоръжения и машини ще се допускат само лица с документ за правоуправление. Машините и транспортните средства ще са в изправно състояние и снабдени със звукови и светлинни сигнали, спирачни системи и ограждения за движещите се части и работни площадки. Ще се поддържат винаги в изправност извозните пътища, пътните знаци, водоотливните канавки и др.

При започване на работа всяко работно място трябва да бъде огледано от ръководителя на обекта. Ще се работи с предпазни средства и работно облекло.

Ще бъде изготвен авариен план, съдържащ планирани действия, мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни ситуации, съгласуван с РС ”ПАБ” и ДА ”Гражданска защита”.

3. 
   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
   

1. 
   Планове, карти, снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи на националната екологична мрежа
   

2. 
   Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи
   

Преди провеждане на добива, фирмата ще сключи договори за земеползване със собствениците на терените в добивните полета, съгласно чл. 75 от Закона за подземните богатства.

Пашува се в терените, северно и източно от кариерата, в по влажните месеци от годината, когато тревата не е изгоряла. Прилежащите земи са също с ниска категория и са необработваеми. В този смисъл, реализацията на инвестиционното предложение няма да внесе промяна в традиционното за последното десетилетие земеползване в района.

Ще бъде сменено предназначението на земята в двата фонда, на части и етапно, в зависимост от последователността на развитие на минните работи, описана в цялостния работен проект. Тази процедура изисква изработването на ПУП, оценка на земята и растителността от лицензиран специалист, отразяване в земеразделителните планове на съответното землище и др.

3. 
   Зониране или земеползване съобразно одобрени планове
   

Концесионната площ е на терени от Държавен горски фонд и Общински поземлен фонд, върху имотите: 037006, 037007, 037009, 037010, 037057, 037058, 037065, 037103, 037108, 037304. Приложен е списък на собствениците и начина на трайно ползване на имотите.

4. 
   Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно – охранителни зони и др. Национална екологична мрежа
   

Няма питейни и други водохващания.

Изцяло липсват археологически, исторически и културни паметници.

В района няма защитени територии и близко разположени местообитания и месторастения на защитени видове от защитените зони на „Натура 2000”.

Инвестиционното предложение не попада в границите на Защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Тя попада в границите на защитена зона”Лудогорие” за птиците и не попада в защитена зона „Лудогорие” за хабитатите от екологичната мрежа „Натура 2000”“ по Закона за биологичното разнообразие. Няма вероятност, инвестиционното предложение да окаже отрицателно въздействие върху гореописаната защитена зона от екологичната мрежа „Натура 2000”, ако се прояви такова, то ще бъде локално и незначително.

Основните цели за обявяване на зоните от „Натура 2000“ са:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  

Няма находища на билки със стопанско значение и такива, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Зооценозата е бедна, предвид описаният характер на местообитанието по отношение на фитоценозата.

Птиците са предимно от видове, свързани с открити терени. Птиците от орнитокомплекса на защитената зони, са само преминаващи или скитащи екземпляри за концесионната площ, поради нейното състояние.

Вероятни са някои дребни гризачи – полска мишка (Apodemus agrarius), домашна мишка (Mus musculus), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus); сива полевка (Microtus arvalis). Липсата обаче на достатъчна по количество и качество хранителна база лимитира почти пълната им липса на терена. Това го прави неподходящ и непривлекателен за дневните и нощни грабливи птици, както и за едрите хищни бозайници.

В географско отношение, районът на концесионната площ попада в Лудогорско – Добруджанска подобласт, Северен Лудогорско – Добруджански район. Районът има платовидно – ридов релеф, развит предимно в низинния височинен пояс. Долините на лудогорските реки и големите суходолия са всечени каньоновидно. Хипсометричните граници на района са между 80 и 220 м надморска височина, като преобладават площите с височина между 150 и 200 м. Денивелацията на площта е 42 м, между нива 98 и 140 м.

Концесионната площ е разположена на десния бряг на р. Далакдермене, която отводнява площта. След с. Стефан Караджа, реката се загубва и нейното корито на север е едно от многото суходолия на района.

Срещат се два основни почвени типа – черноземи и сиви горски почви. Черноземите са представени от подтип излужени черноземи, а сивите горски почви от трите си подтипа: тъмносиви, сиви и светлосиви.

По дълбочина излужените черноземи варират от плитки до много дълбоки, но процентът на дълбоките и много дълбоките почви надвишава 95%. Те са от глинесто – песъчливи до средно и тежко песъчливо – глинести, с високо съдържание на калциев карбонат.

Тъмносивите горски почви са добре запасени с хранителни вещества почви. Сивите горски почви се отличават от тъмносивите с по-малкото съдържание на хумус в хумусно – акумулативния хоризонт и от там по светлия му цвят. Светлосивите горски почви са сравнително бедни, каменливи и слабо овлажнени. Те имат най-малко съдържание на хумус в хумусно – акумулативния хоризонт и са най-светли на цвят.

Във фитогеографско отношение територията на района попада към Дунавския район от равнинно – хълмистия дъбов пояс. Естествената растителност е под формата на гори, естествени ливади, пасища и пустеещи земи. Културната растителност е представена от ниви, трайни насаждения, изкуствени пасища и паркове.

Растителността се характеризира със средноевропейски тип дъбови гори, при което най-широко разпространение имат церът и благуна, спрямо габър, клен, келяв габър, липа, летния дъб, косматия дъб, брястът и др. От храстите най-често срещани са: глог, дрян, люляк, шипка, трънка, драка и други. Иглолистните масиви са съставени от чер бор и частично от смърч. По поречието на реките се наблюдават блатна и водна растителност, представена предимно от влаголюбиви храсти и високи треви.

От животинския свят, най-голямата група са безгръбначните – насекомите, в България са установени около 30000 вида. В язовирите на Общината е разпространен предимно шаранът, толстолоб и сом. Най-малочислената група са земноводните, в цялата страна се срещат едва 16 представители на групата. В България са установени 36 вида влечуги – костенурки, гущери, змии и други. На територията на общината най-многообразни са следните видове: посевна врана, фазан, полска чучулига, гугутка, кос, полско и домашно врабче, сврака, сива врана, които са характерни за селищните райони и посевните площи. От най-висшите в систематично отношение животни ( бозайниците) в страната са установени 94 вида, от които повече от една трета се срещат и на територията на общината.

Природните ресурси в концесионната площ са варовиците (полезното изкопаемо), почвите, тревната, храстовата и дървесната растителност.

След изземване, варовиците не се регенерират, те са безвъзвратно унищожени.

В площта се наблюдават черноземите и сивите горски почви, последните преобладават. След рекултивацията, ще се възстанови хумусния слой в площта.

В площта липсват находища със стопанско значение на ресурсни видове растения и животни, поставени под специален режим на опазване и ползване. Характерът на фито  и зооценозата е свързан с наличието само на ограничен брой широко разпространени видове и изграждането на обекта няма да внесе увреждания на популациите им в района и страната.

В концесионната площ не са установени видовете, които са предмет на опазване в гореописаната защитена зона.

Растителността ще бъде възстановена, след изпълнение на одобрените проекти за рекултивация, което ще доведе до възстановяване и на характерната фито  и зооценоза за тази площ.

5. 
   Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение
   

От икономическа гледна точка, площадката на инвестиционното предложение за фирмата, няма друга алтернатива, освен добива и обработката на варовици за пътни настилки, битумни смеси и бетони.

Нарушените терени в площта, вследствие на добива на варовици и обработката им в миналото, силно ограничават избора на други предложения за развитието на площадката, защото те противоречат на нейното състояние:

- Централната част на концесионната площ е заета от стара кариера с дължина до 730 м и ширина до 250 м с две кариерни стъпала;

- По голямата част от концесионната площ е заета от горска растителност и горски поляни, останалата част от пасище, обработваеми и изоставени ниви;

-Поляните са запустели, затревени, с рядка храстова и дървесна растителност, нискостеблени и издънкови фиданки, наблюдават се стари изкопи;

- Терените са заети от Държавен горски фонд (начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора) и Общински поземлен фонд (начин на трайно ползване: изоставена орна земя; ниви; пасище; изоставено трайно насаждение; полски пътища; друг вид земеделска земя), в местността „Коджа Екинлик”. Тя е разположена в землището на гр. Главиница, община Главиница, област Силистра.

4. 
   Характеристики на потенциално въздействие: кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализирането на инвестиционното предложение
   

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи и др.
   

Процесът на разработване на кариерата и добива на варовици ще бъде съобразен с всички норми и изисквания и няма да води до значими негативни последици по отношение на хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи и др. Същото се отнася и за компонентите на околната среда: атмосферния въздух, водите, почвите, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, защитените територии, паметници на културата и т. н.

За да се намали значително вредното въздействие на минно – добивната дейност върху хората и тяхното здраве и върху материалните активи ще бъдът разгледани компонентите на околната среда и изяснени факторите, които замърсяват или увреждат околната среда:

- компонентите на околната среда в и около находището са: атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, защитените територии, биологичното разнообразие и неговите елементи, единични и групови паметници на културата;

- факторите, които замърсяват или увреждат околната среда са: естествени и антропогенни вещества и процеси; различните видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Основната възстановителна дейност, която ще се провежда относно екологичните нарушения ще се свежда до изпълнение на рекултивационните работи. Рекултивирането ще премине през два основни етапа:

- минно – технологичен, при който се намаляват ландшафтните нарушения. Извършва се етапно;

- биологически, при който се нормализират или подобряват условията за растителната и животинска среда. Извършва се в края на експлоатационните работи.

Рекултивацията ще бъде комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5 - годишен период след изпълнение на рекултивацията.

Варовиците ще се изземват по кариерен способ с епизодични пробивно-взривни работи: система за експлоатация по открит начин. Компонентите на околната среда са разгледани обстойно по-долу, заедно с факторите, които ги замърсяват или увреждат.

С този компонент се обозначава най-ниската, приземна част от атмосферата, в която функционират живите организми на планетата. Тя включва частта от атмосферата, в която се отделят и се поемат най-голямото количество замърсители от човешката дейност. Под замърсяване на атмосферния въздух се разбира присъствието във въздуха на различни газове, пари и частици, които влияят неблагоприятно на живите организми.

Факторите, които го замърсяват са: изгорелите газове от двигатели с вътрешно горене на автосамосвалите; праховите емисии, отделени при тяхното движение; същите фактори и от добивната техника при изкопните и насипните работи; газове и прах от пробивно-взривните работи. При разкриването, добива и транспорта се емитират прах и отработени газове в атмосферния въздух. Отработените газове са под формата на въглероден двуокис, азотни окиси, различни въглеводороди, сажди и др.

При добива на варовици се използват пробивно-взривни работи, те се провеждат 6 пъти годишно, поради което замърсяването на въздуха от тях е епизодично, локално, преди всичко, в рамките на добивното поле.

Влиянието върху чистотата на въздуха е резултат от следните отделни дейности:

- разкриване и изземване на откривката;

- депониране на откривката под формата на насипи;

- пробивно-взривни работи за отбиване на скална маса;

- изгребване и натоварване на отбитата варовикова маса с размер на късовете до 0.3 м, като се отстраняват негабаритите;

- транспорта на суровината с автосамосвали за използването й за пътни основи и обратни насипи през първия етап от концесионния срок;

- през втория етап от концесионния срок, с изгребаната отбита варовикова маса с размер на късовете до 0.3 м, се захранва мобилната ТСИ, която произвежда стандартните фракции трошени за пътни настилки, битумни смеси и бетони;

Оценката на влиянието върху атмосферния въздух се извършва по следните критерии: териториален обхват, основно в рамките на добивното поле, като се допуска влияние в радиус от 30 до 50 м от крайния контур на полето; близостта на населените места, в случая, те се намират извън периметъра на възможното въздействие; честотата на поява на силни ветрове, тогава е възможно радиусът на запрашаемост да достигне до 100 м от крайните контури на добивното поле; степента на въздействие, тя се счита за незначителна; продължителността на замърсяването, тя е краткотрайна; честота на замърсяването, тя е много рядка; възможност за възстановяване на чистотата на въздуха, до 1 час след спиране на вятъра.

Общата оценка на влиянието върху атмосферния въздух се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е незначително въздействие върху атмосферния въздух.

Атмосфера

Атмосферата на Земята се простира до 800 км височина. Физическата граница на атмосферата е височината, до която въздухът е все още достатъчно плътен, за да се регистрират редица физични явления, съотносими към земните, а не към космическите. Тя се поделя на отделни зони, от които най-близката до земята е тропосферата. Под увреждане на тропосферата се разбира присъствието в нея на различни газове, пари и частици, които променят нейния състав. Уврежданията на тропосферата се извършва посредством нейните елементи: температурните разлики; изпаренията и валежите; ветровете.

Факторите, които увреждат тропосферата са: изгорелите газове от двигатели с вътрешно горене на автосамосвалите; праховите емисии, отделени при тяхното движение; същите фактори и от добивната техника при изкопните и насипните работи; газове и прах от пробивно-взривните работи. При разкриването, добива и транспорта се емитират прах, отработени газове и газове от взривяването в атмосферния въздух. Газовете са под формата на въглероден двуокис, азотни окиси, различни въглеводороди, сажди и др.

Минно – добивната дейност в кариерата може да окаже незначително въздействие върху най-долния слой на тропосферата, а върху горните й слоеве чрез основните й елементи: температура, валежи и ветрове.

Най-общият показател за топлинните условия на района на изследване е температурата. Средната месечна температура на въздуха за януари е от  1.6º до  2ºC. Минималната температура през зимата достига от  25º до  29ºC. Средната месечна температура на въздуха през юли е от 22º до 23ºC, като максималната достига 42ºC. В района, благоприятни за работа на открито са 9 месеца от годината.