Изграждане на мостове и преодоляване на различията



страница2/15
Дата22.07.2016
Размер2.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Признаване
Континуумът на ученето през целия живот, както е посочено по-горе, предполага възможност за отделния индивид да бъде мобилен, да придобива и да актуализира своите знания, умения и компетентности на всеки етап от професионалния и личния си живот, както и в различни контексти. Това, обаче, означава, че предишните квалификации трябва да бъдат взети под внимание за по-нататъшното учене и/или за целите на пригодността за заетост и да бъдат признати за достатъчни за всяка от идентифицираните цели. Необходимо условие за това е признаването на предходното образование - формално, неформално и индивидуално – в рамките на национална или международна система за образование и обучение. Признаването на квалификациите претърпя много промени през последните двадесет години. От "нострификацията" (обикновено при чуждестранна квалификация, за която се гарантира, че е почти идентична със съответната национална квалификация) през "еквивалентността" (когато се очаква, че квалификацията на учащия може да замени предоставената от съответната институция) до процедурите, които днес наричаме признаване на квалификациите. Тази съществена промяна е кодифицирана в подхода за признаване на чуждестранни квалификации и техните компоненти в → Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите на Съвета на Европа / ЮНЕСКО - (пълното наименование е Конвенция за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион, приета в Лисабон през 1997 г. и по-нататък обозначена като Конвенцията от Лисабон). В нея признаването се дефинира като "официално потвърждение от компетентен орган на стойността на чуждестранна образователна квалификация с оглед на достъпа до образователни и/или трудова дейност".

Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите работи и с термина "съществени разлики", т.е. оценка на предишната квалификация, която води дорешение дали тя може да се приеме и дали са налице съществени различия, които възпрепятстват признаването. Новото, което е залегнало в Лисабонската конвенция за признаване, се крие във факта, че тя прехвърля отговорността за признаване от отделното лице към институцията. Според разпоредбите на Конвенцията, институцията трябва да докаже наличието на гореописаните съществени различия, а не обратното, а именно, че лицето трябва да докаже своите способности.

Оценителите на акредитацията обикновено оценяват нивото на постигнатата квалификация, нейното съдържание и времето, необходимо за постигане на определена квалификация. Моментът на преосмисляне е, че този подход може да се прилага в по-широкия контекст на ученето през целия живот, където резултатите от обучението могат да бъдат придобити в сферата на формалното, неформалното или индивидуалното обучение. Това изисква значителна промяна в начина на възприемане на квалификацията. Вместо оценка на процедурите и съдържанието на предишното образование, трябва да се осъществи преход към оценка на вече постигнатите резултати от обучението. По този начин подходът, ориентиран към резултатите от обучението, основан на постигнатите знания, умения и компетентности, е фундаментът за осъществяване на промяната. Ще бъдат подложени на оценка единствено резултатите от обучението по съответните квалификации. Днешната реалност, обаче, е далеч от тази концепция. Ако разгледаме сериозно идеята за учене през целия живот, без такъв подход няма да сме в състояние да установим признаването на неформалното и индивидуалното обучение и няма как да продължим по-нататък с прилагането на концепциите за обучение през целия живот. Бързото увеличаване на броя на възрастните учащи ясно подчертава нарастващата необходимост от такъв подход.

Един общ европейски подход може да направи разнородния пейзаж на образованието и обучението по-разбираем и по-хармоничен. Това ще ни даде възможност да се възползваме от общите инструменти, които са били разработени досега: кредитната система, Дипломното приложение и Удостоверението, други документи, включени в Europass, и, не на последно място, Европейската квалификационна рамка – мета-рамката, която да бъде допълнена от отделните национални квалификационни рамки. Всички тези инструменти днес са свързани и/или се основават на резултатите от обучението.


В заключение следва да се подчертае, че Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) и Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET) съдържат много отворени и гъвкави концепции: проектът Be-TWIN предлага много общ подход, който подчертава резултатите от обучението, опитвайки се да остави достатъчно гъвкави възможности за отделните институции и обучаващите се в тях лица. Окончателните постижения на проекта Be-TWIN почиват върху съгласуваността на подхода: Be-TWIN представлява система на взаимно допълване, която позволява частично припокриване въз основа на резултатите от обучението. Както е посочено в изданието → Да опознаем по-добре ECVET, Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение. Въпроси и отговори, философията на Be-TWIN се основава на идеята, че "едни и същи резултати от обучението не може да се оценяват два пъти".
3. Прозрачност
Предвид, че кредитите са ясно свързани с резултатите от обучението, а не единствено с пакета от учебни дейности, какъвто често е случаят в Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), предложената методология увеличава прозрачността като цяло. Европейските инструменти за прозрачност, като Дипломното приложение, Удостоверението и Europass мобилността ще имат особена полза от подхода на Be-TWIN, тъй като съдържанието на информацията ще нарасне значително. Това може да допринесе за улесняване и оптимизиране на процедурите по признаване и да създаде европейски инструменти, които са по-ясни и по-достъпни за една по-широка целева група.

Подкрепата на мобилността, възможностите за транснационални програми, диверсификацията на висшето/следгимназиалното образование и нарастващата нужда от установяване на ученето през целия живот като всеобхватна рамка за цялата образователна система ще допринесат за разширяването на кръга от кандидати за участие във висшето/следгимназиалното образование. Като естествена последица, в системата ще влязат новите типове учащи с различен образователен и социален произход. Те ще дойдат с различен опит и очаквания, които ще имат за резултат на нарастващо нужда от по-голяма пропускливост на територията на цялата система. Така Дипломното приложение ще придобие още по-голямо значение в момент, в който традиционната образователна кариера, често тясно обвързана с „изпращащата” институцията, става по-рядко срещана. Това е паневропейски информационен инструмент, който предоставя "достатъчно независими данни за подобряване на международната "прозрачност" и справедливо академично и професионално признаване на професионалните квалификации (дипломи, степени, удостоверения и др.)."8 и допринася за по-голяма разбираемост и сравнимост на европейските дипломи за висше образование. Този инструмент не замества дипломата, но е валиден само заедно с такава. През 2005 г. министрите, отговарящи за висшето образование, се съгласиха, че всеки възпитаник трябва да получи Дипломно приложение, издадено на широко разпространен език. Приложението Удостоверение ще се възползва от разпространението на Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET), обвързана с натрупаните единици резултати от обучението, тъй като ще придаде още по-голяма полза и прозрачност на този инструмент.


Освен това, Europass мобилността, приложима в рамките на европейските схеми за мобилност, ще бъде по-полезна, ако придобитите резултати от обучението, описани в нея, се свържат с кредитите, т.е. с Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) или Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET), или и с двете.

Чрез този нов подход всички тези европейски инструменти в крайна сметка ще спечелят от гледна точка на полезност, прозрачност и яснота.



ГЕНЕЗИС И КОНТЕКСТ НА ДВЕТЕ КРЕДИТНИ СИСТЕМИ
Основи на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS)
Кратка история
Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) първоначално е разработена през 1989 г. като пилотна схема по програма "Еразъм" с цел да се улесни международната мобилност на студентите и по-специално да се улесни по-ефективното признаване на периодите, прекарани в чужбина. През последните две десетилетия системата претърпя значителни промени, най-вече защото Болонският процес въведе радикални промени. Първо, тя се превърна от основен инструмент за трансфер (на кредити) в механизъм за трансфер и натрупване. През последните две години, в светлината на нарастващото значение на ученето през целия живот, системата е преосмислена в рамките на формулирането на квалификационни рамки и е синхронизирана с цялостната промяна на Болонския процес към подход, ориентиран към студентите. Опитът да се измести фокусът на системата на образованието от учителите към учащите доведе до важни промени в Европейската система за трансфер на кредити (ECTS): тя е превърната в ориентирана към учащия система за натрупване и трансфер на кредити, въз основа на прозрачността на резултатите от обучението и процеса на учене. Така Европейското пространство за висше образование придобива още един инструмент за улесняване на планирането, осъществяването, оценяването, признаването и валидирането на квалификациите или част от тях.
Реалността днес
Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) е приложена от повечето висши учебни заведения в Европа, и в повечето страни е залегнала в законодателството.9 В останалите страни Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) получава широка подкрепа, в някои случаи дори финансова. Въпреки това, досегашните практики за прилагане се различават и все още са далеч от визията, описана по-горе.9
Проучването на мрежата „Евридика”, подготвено за конференцията на министрите в Льовен / Лувен-ла-Ньов, през април 2009 г., показа различия при дефинирането на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) в европейските страни, различни разбирания и/или различни етапи на развитие. В някои страни Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) се основава на броя часове по изучаваните учебни дисциплини и резултатите от обучението, а в други страни Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) се основава само на броя часове. Някои държави определят Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) на базата на контактни часове или контактни часове и броя часове по учебните дисциплини. В някои страни институциите за висше образование използват Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) с различни дефиниции на понятието "кредит". От тези наблюдения е изведена необходимостта от общ методологически наръчник за потребителите. Днес Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) се намира в преходен период между системата на кредитите, определяни от хорариума по различните учебни дисциплини и " ECTS кредитите, базирани спрямо резултатите от обучението ", както е описано в → Ключови характеристики на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) (декември 2008 г.) и → Ръководство за потребителя в Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), 2009 г. - както са публикувани от Европейската комисия.

Трябва да се постигне допълнителен напредък по реалното изпълнение на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) в институциите за висше образование, за да бъде в съответствие с препоръките на Ръководството на потребителя за Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) от 2009. Поставяйки резултатите от обучението в самото ядро ​​на методологията, Be-TWIN насърчава диалога между професионалното образование и обучение и институциите за висше образование. Be-TWIN може да допринесе за засилване и подобряване на прилагането на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) във висшите училища.


Основни характеристики на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) и Ръководство на потребителя за Европейската система за трансфер на кредити (ECTS): нова ECTS система, базирана на резултатите от обучението
В края на 2007 г. Европейската комисия публикува изданието „Основни характеристики на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS)”. В този документ, ECTS кредитите се основават на "учебните дисциплини, чрез които студентите трябва да постигнат очакваните резултати от обучението". Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) е описана като инструмент, който позволява на учащите да събират кредити за знанията, които получават в системата на висшето образование. Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) се използва широко във формалното висше образование и може да се прилага спрямо всяка форма на предоставяне или присъственост на този тип образование (редовна, задочна или дистанционна форма). Новият подход, основаващ се на резултатите от обучението, разкрива възможности за използване на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) и в други дейности в областта на ученето през целия живот, както и за предишно обучение, неформално и/или индивидуално обучение.
ECTS кредитите се основават на хорариума от часове по учебните дисциплини, чрез които учащите трябва да постигнат очакваните резултати от обучението. 60 ECTS кредита се равняват на едногодишна учебна натовареност в редовна форма на формално обучение (академична година) и свързаните с нея резултати от обучението. В повечето случаи, учебната натовареност на учащите варира от 1500 до 1800 часа за една академична година, при което един кредит се равнява на 25 до 30 учебни часа. Това означава, че "ECTS кредитът е количествен начин за изразяване обема на студентска заетост (въз основа на учебното натоварване), от която студентите имат нужда, за да постигнат очакваните резултати от учебния процес на конкретно ниво. " (Ръководство на потребителя за Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), 2009 г.). ECTS кредитът дава възможност за измерване на учебната натовареност на студентите.
"Учебното натоварване е у казание за времето, от което студентите обикновено имат нужда, за да завършат всички учебни дейности (като лекции, семинари, проекти, практическа работа, самоподготовка и изпити),, необходими за постигане на очакваните резултати от обучението" (Ръководство на потребителя за Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), 2009 г.). Типични примери могат да бъдат дадени за 180 ECTS кредита в първия цикъл / програмата за бакалавърска степен и 120 ECTS кредита във втория цикъл / програмата за магистърска степен.
Разпределението на кредитите е свързано с курсове/единици/модули, въпреки че кредитите могат да бъдат приложени и към практическа заетост и/или международна мобилност и др. (наричани по-нататък за краткост учебни дейности). Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) съдържа едновременно два компонента: изразява обема на учебната натовареност (хорариум от часове), необходима за изпълнение на изискванията за дадена учебна дейност, докато в същото време посочва относителната тежест на учебната дейност в рамките на учебната програма за съответната образователна степен. Въпреки това, тъй като квалификацията е "многоизмерна"10, ECTS кредитите сами по себе си не описват знанията, уменията и компетентностите, придобити от учащия, успешно завършил обучението си.
Разпределение на ECTS кредити

Кредитите се разпределят за цели квалификационни или образователни програми, както и за техните образователни компоненти, т.е. учебни дейности.11 Разпределението на кредити по учебни дейности е интегрирано в процеса на разработване на учебната програма. Съществуват различни методи за начините на свързване на кредитите с учебните дейности. Ръководството на потребителя за Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) от 2009 г. описва два подхода. Описват се учебните дейности и се оценява хорариумът от часове, който обикновено е необходим за един студент, за да завърши дадената учебна дейност. Предложенията се събират от персонала, оценяват се, систематизират се, а натовареността по учебните дейности се изразява чрез кредити. Така учебните дейности могат да бъдат завършени с различен брой кредити - 3, 5, 8 и пр. Алтернативният подход, описан в Ръководството на потребителя, препоръчва да се вземе предварително решение относно обхвата на учебните дейности, като на всяка една от тях се придаде еднаква или умножена стойност. Например, основният размер е 5 ECTS кредита. Какъвто и метод да бъде избран, обхватът на учебните дейности трябва да бъде разумен - твърде тесните дейности може да доведат до фрагментация, докато твърде широкият обхват би могъл да възпрепятства мобилността.


Поради това е важно да се подчертае, че днешното разпределение в рамките на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) зависи от начина, по който учебните програми са разработени от компетентните институции, а също така да се подчертае, че за в бъдеще изборът за доставчик на образователни услуги (общо казано) по прилагането на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) и/или Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET) по дадена програма за обучение ще зависи от съвместимостта на предложението за обучение в рамките на една и/или друга кредитна система.
През 2009 г. в Льовен / Лувен-ла-Ньов и през 2010 г. в Будапеща и Виена европейските министри се събраха, за да обсъдят резултатите от Болонския процес. На юбилейната конференция в Будапеща-Виена на 11 и 12 март 2010 г. е обявено официалното начало на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО).
И за двете срещи бяха публикувани редица доклади от независими експерти и от заинтересовани страни въз основа на анализ и оценка на десетте години от прилагането на Болонския процес. Тъй като Европейската система за трансфер на кредити е сред оригиналните инструменти на Болонския процес, залегнали в Болонската декларация от 1999 г., акцентът в някои доклади е поставен по-специално върху нейното разпространение и прилагане сред страните, обхванати от Болонския процес12. Според доклад, изготвен от → Мрежата "Евридика" (Фокус върху висшето образование в Европа през 2010 г.: Влиянието на Болонския процес), Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) е приложена изцяло от 36 страни от Болонския процес. Повече подробности за действителното изпълнение са публикувани в → Доклад на Мрежата "Евридика" през 2009 г. (Висшето образование в Европа 2009 г.: Развитие на Болонския процес). Целта на този доклад е да обясни до каква степен Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) намира приложение във висшите учебни заведения. И двата доклада работят с дефиницията, според която Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) трябва да се разглежда като приложена изцяло, ако "75% от институциите и програмите използват Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS) и когато отговаря на изискванията за присъждане на кредити въз основа на определени резултати от обучението и/или учебна натовареност". В повечето страни от Болонския процес Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) е закрепена в националното законодателство. Въпреки това, остава въпросът по какъв начин системата е въведена в отделните държави и във висшите учебни заведения. Докладът от 2009 г. разделя страните в три групи. В първата група, състояща се от 13 държави, Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) се използва за трансфер и натрупване и действа концепцията за резултатите от обучението и учебната натовареност, която заменя предишните подходи (въз основа на контактни часове и/или учебна натовареност на студентите и учебните програми). Оказва се, че седем държави използват Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), без да е въведен подходът, основан на резултатите от обучението. В третата група, състояща се от седем страни, Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) се използва за трансфер и натрупване на обучение, но подходът на резултатите от обучението не е възприет и дори концепцията за учебното натоварване не е изцяло приета. В тези държави ECTS кредитите все още са разпределени въз основа на контактните часове по отделните курсове/модули или комбинация на този подход с учебното натоварване. През 2010 г. Европейският студентски съюз (ESU) представи резултатите от свое проучване сред студентски съюзи в Будапеща.13 "Само 12 национални системи (т.е. само малко повече от една четвърт от всички страни) използват и учебното натоварване, и учебните резултати като основа за разпределение на кредити." Освен това "функцията на натрупване и трансфер по Европейската система за трансфер на кредити не намира пълно приложение." По този начин неправилното използване на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) води до претоварване на учебните програми и оказва вредно въздействие върху мобилността. Докладите, изготвени през 2009 г. и 2010 г., за Болонската конференция на министрите и за Конференцията на министрите по повод годишнината от Болонския процес, ясно показват, че прилагането на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) трябва да остане приоритет и предизвикателство за в бъдеще, и по-специално на институционално ниво.

ОСНОВИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КРЕДИТНА СИСТЕМА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ (ECVET)
Кратка история
Европейската кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET) е нов европейски инструмент, разработен като европейска кредитна система, съвместима със спецификата на професионалното образование и обучение. Нейната цел е да насърчи по-голямата пропускливост в професионалното образование и обучение, мобилността на учащите и работниците в Европа и да им предостави по-гъвкави пътища за постигане на мобилност. Системата си поставя за цел да гарантира безпроблемно признаване - не само на квалификациите, но също и на съответните им компоненти, както и да оцени и валидира предишното обучение. Инструментът е приет като → Препоръка на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET) през април 2009 г.
Реалността днес
Европейската кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET) е тествана в редица пилотни проекти, често подкрепяни и съ-финансирани по програма „Леонардо да Винчи.” Чрез тези пилотни проекти концепцията и принципите на Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET) не само преминават изпитанието на тестовия период, но получават и широко разпространение. Предвижда се процесът по постепенното внедряване на тази система да завърши до 2012 г.
Основни характеристики и основни елементи на ECVET
Според техническите характеристики на Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET), квалификациите се определят според конкретни единици за резултатите от обучението. Препоръката за Европейската кредитна система за професионалното образование и обучение (ECVET) (2009 г.) определя единицата резултати от обучението като "компонент на дадена квалификация, състоящ се от съгласуван набор от знания, умения и компетентности, които могат да бъдат оценени и валидирани". От друга страна, кредит за резултатите от обучението означава "набор от резултатите от обучението на дадено лице, които са били оценени и които могат да се натрупват за придобиване на квалификация или да се прехвърлят към други учебни програми или квалификации". Това означава, че оценката на единица резултати от обучението води до получаване на кредит за резултатите от обучението. По този начин кредитите описват какви знания, умения и компетентности е придобил един студент, успешно завършил дадена единица.
ECVET точките са "числен израз на цялостната тежест на резултатите от обучението в квалификацията и на относителната тежест на единиците спрямо квалификацията". Прието е, че 60 ECVET кредитни точки се дават за резултатите от обучението, които се очаква да бъдат постигнати за една година на формално професионално образование и обучение (ПОО) в редовна форма. Поради това кредитните и ECVET точките са различни по своята същност. Докато кредитът представлява набор от знания, умения и компетентности, постигнати от учащия, ECVET точките предоставят информация за тежестта на единиците в рамките на професионалната квалификация.

Системата е проектирана така, че да даде възможност на учащите да събират кредити за резултатите от обучението, постигнати чрез формално, неформално и индивидуално обучение. По този начин тя създава база за оценка, валидиране и натрупване на резултатите от обучението от предишно образование.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница