Изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания – cebder



Дата17.01.2017
Размер320.93 Kb.
#12860
ТипОтчет
ОТЧЕТ

за изпълнение на Първия етап (18 март 2009 г. – 18 май 2010 г.) по проект


Изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания –

CEBDER


Входящ № CVP01/117/2008

Договор ДОО2-15/17.02.2009 г.

Проектът е финансиран по конкурс
“Развитие на научната инфраструктура” – 2008 г.
от Фонд “Научни изследвания”
при Министерство на образованието, младежта и науката
на Република България
Координатор:

проф. д.б.н. Бойко Б. Георгиев

Централна лаборатория по обща екология при БАН

Базова организация:

Централна лаборатория по обща екология при БАН

Директор: доц. д-р Вълко Бисерков

София, юни 2010 г.

Увод

Проектът “Изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания – CEBDER” се изпълнява от консорциум от 10 изследователски организации:



  1. Централна лаборатория по обща екология при БАН – базова организация на проекта

  2. Институт по зоология при БАН

  3. Институт по ботаника при БАН

  4. Институт за гората при БАН

  5. Национален природонаучен музей при БАН

  6. Институт по океанология при БАН

  7. Институт по експериментална патология и паразитология при БАН

  8. Софийски университет „Св. Кл. Охридски”

  9. Аграрен университет – Пловдив

  10. Тракийски университет – Стара Загора

Работната програма на проекта е разделена на шест работни пакета:

Работен пакет 1. Разширяване и надграждане на специализираното лабораторно научно оборудване. Ръководител: проф. Б.Б. Георгиев (Централна лаборатория по обща екология при БАН)

Работен пакет 2. Развитие и окомплектоване на мрежата от полеви станции. Ръководител: член-кор. Б. Роснев (Институт за гората при БАН)

Работен пакет 3. Повишаване на квалификацията на изследователския персонал за усвояване на новото оборудване. Ръководител: доц. В. Пенева (Централна лаборатория по обща екология при БАН)

Работен пакет 4. Мобилност на кадри – индивидуални краткосрочни специализации. Ръководител: доц. М. Стойнева (Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет)

Работен пакет 5. Развитие инфраструктурата за съхраняване научните колекции в областта на биоразнообразието. Ръководител: доц. П. Стоев (Национален природонаучен музей при БАН)

Работен пакет 6. Разпространение на резултатите по проекта. Ръководител: доц. Г. Василева (Централна лаборатория по обща екология при БАН)

Съгласно утвърдения план, по време на първия етап от проекта бяха извършени дейности, отнасящи се до работни пакети 1, 3, 4, 5 и 6. Всички дейности по Работен пакет 2 “Развитие и окомплектоване на мрежата от полеви станции” са планирани за втория етап на проекта.

Първоначалният план предвиждаше първият етап от проекта да бъде завършен за 12 месеца. В хода на изпълнението бяха срещнати трудности от различен характер, които забавиха осъществяването на програмата.

На първо място, срещнахме затруднения при осигуряване на необходимото съфинансиране. Проектът беше подготвен по схемата “Центрове за върхови научни постижения”, по която се изисква 10% съфинансиране от страна на консорциума. По решение на Фонд “Научни изследвания”, нашият проект беше финансиран по конкурса “Развитие на научната инфраструктура”, по която се изисква 20% съфинансиране на стойността на закупената апаратура. Поради изпадането във финансови затруднения, ръководството на БАН отказа предоставянето на средства от централизирания бюджет за съфинансирането на оборудването, предвидено за локализиране в седемте института на академията, участващи в консорциума CEBDER. Същевременно, изграждането на изцяло нова лабораторна инфраструктура на повечето места (а не само надграждане съществуващата) наложи участващите институти и университети да заделят средства за реализиране на строителни ремонти и адаптиране на помещения. Във връзка с това, през май 2009 г. Изпълнителният съвет на ФНИ прие нашата молба разходите за ремонти и преустройство на помещения да се считат за неразделна част от изграждането на научната инфраструктура, а вложените средства по дейността “Ремонтни и преустройство на помещения” от членовете на консорциума да бъдат считани за съфинансиране и по този начин да участват във формирането на 20-те процента от изискваното съфинансиране при закупуване на оборудване за изграждане на научната инфраструктура (Писмо изх. № 94ББ-5/20.05.2009 г.). Това даде възможност да започнем подготовката на двете тръжни процедури, необходими за реализиране на програмата на първия етап по проекта.

На второ място, значителна роля в забавянето на изпълнението имаше това, че тръжната процедура за обновяване на инфраструктурата за научните колекции беше двукратно обжалвана пред Комисията за защита на конкуренцията и по нея беше сезирана прокуратурата (по обвинения за “корупционна схема”) от страна на една от фирмите, която не представи изискваните сертификати за качество на продукцията и беше отстранена от участие. Всички решения на компетентните държавни органи бяха в полза на базовата организация и комисията, провела търга, но наложеното изчакване на решения забави финализирането на процедурата.

Поради това през м. март 2010 г. ние се обърнахме към Фонд “Научни изследвания” с молба да ни бъде разрешено удължаване на времетраенето на първия етап от 12 на 14 месеца, т.е. срокът за приключване на дейностите по него да се промени от 18 март 2010 г. на 18 май 2010 г. Това ни беше разрешено, за което бяхме уведомени с писмо № 090417-2 / 29.03.2010 г. от Фонд “Научни изследвания”.

Настоящият отчет включва информация за дейностите, извършени през първия етап на проекта с продължителност 14 месеца (18 март 2009 г. – 18 май 2010 г.).

Общата координация на дейностите по проекта беше реализирана от екип за управление в състав проф. Бойко Георгиев, ЦЛОЕ (координатор), доц. Гергана Василева, ЦЛОЕ (заместник координатор и ръководител на Работен пакет 6), Елена Семерджиева, ЦЛОЕ (администратор на проекта), н.с. Стела Лазарова (отговорник за тръжните процедури и договорните отношения с доставчиците), Ценка Томова, Антоанета Димова и Цветанка Филипова, ЦЛОЕ (административно и счетоводно обслужване), Гергана Гергова, ЦУ на БАН (юристконсулт), член-кор. Боян Роснев и проф. Георги Георгиев (представители на Института за гората), доц. Десислава Димитрова (представител на Института по ботаника), доц. Снежана Мончева (представител на Института по океанология), доц. Павел Стоев (представител на Националния природонаучен музей и ръководител на Работен пакет 5), доц. Златка Димитрова (представител на Тракийския университет), гл. ас. Кирил Стоянов (представител на Аграрния университет), доц. Майя Стойнева (представител на СУ “Св. Климент Охридски” и ръководител на Работен пакет 4), доц. Х. Делчев и доц. В. Попов (представители на Института по зоология), доц. Яна Мизинска (представител на Института по експериментална патология и паразитология), доц. Влада Пенева, ЦЛОЕ (ръководител на Работен пакет 3) и Снежана Христова, ЦЛОЕ (технически сътрудник).



Работен пакет 1. Разширяване и надграждане на специализираното лабораторно научно оборудване. Ръководител: проф. Б. Георгиев

Работата по този пакет беше разделена на 6 работни задачи. Четири от тях бяха свързани с надграждането на капацитета на консорциума за прилагане на молекулярни методи в таксономията, филогенията и екологията – област, в която в нашата страна има значително изоставане в сравнение със сходните европейски институции, работещи в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания. Бяха надградени двете съществуващи лаборатории – в Централната лаборатория по обща екология и в Института по ботаника. Нови молекулярно-биологични лаборатории бяха създадени в Института по зоология и Института по океанология.

Друга насока беше свързана с повишаването на техническия капацитет за анализи на замърсявания с тежки метали на околната среда. Тази задача първоначално беше замислена като преоборудване на Лабораторията по атомно-абсорбционна спектрофотометрия на Института за гората при БАН. В хода на подготовката на тръжната документация се убедихме, че съвременните подходи при изучаването на замърсяванията с тежки метали в околната среда се основава на оптико-емисионна спектpометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-OES) – метод, позволяващ при същата точност по-бързо и обхватно извършване на изследванията. Стойността на оборудването е съизмерима с тази на атомно-абсорбционните спектрофотометри, а анализите са със значително по-ниска себестойност. Поради това името на задачата беше видоизменено от “Надграждане на лабораторията по атомно-абсорбционна спектрофотометрия при Института за гората” на “Надграждане на лабораторията за елементен спектрален анализ при Института за гората”, като това не променя целта и същността на надграденото инфраструктурно съоръжение.

Шестата задача беше насочена към надграждане на Лабораторията по таксономия на животните към Тракийския университет, където работи относително малоброен, но продуктивен екип от специалисти в областта на таксономията.

За закупуване на апаратурата беше проведена отворена тръжна процедура по ЗОП, включваща 22 обособени позиции. Документацията с изискванията за участие в процедурата са приложени към отчета.

Задача 1.1. Изграждане на лаборатория по молекулярна таксономия и филогения на животните с криобанка в Института по зоология при БАН

Задачата е изпълнена от екип в състав н.с. д-р Кръстьо Димитров (ръководител на задачата), д-р Юлия Илкова и докторант Цветелина Герасимова. По решение на директорското ръководство на Института по зоология при БАН са определени помещения за молекулярна лаборатория (стая 303) и за криобанка (помещение в приземния етаж). Със собствени средства са извършени ремонтни дейности. Помещението за криобанка е боядисано, изградени са стените му, електрифицирано е и е монтирана нова PVC врата. В изграденото и ремонтирано помещение е разположен основния елемент на криобанката – дюаров съд за течен азот. Хладилниците (на -86˚С и -20˚С) са поставени извън помещението в коридора по съображения за сигурност. Молекулярната лаборатория е боядисана, поставена е нова алуминиева врата, подът е укрепен, изциклен и е поставен балатум, поставени са електрически контакти, довършени са капандурите, осигурено е достатъчно налягане на вода, изградени са мивки вътре в и пред помещението и е монтиран бойлер пред помещението. Доставени са “лабораторни елементи”, от които са сглобени работни плотове и рафтове.



Лабораторията и криобанката разполагат със следното оборудване:

  1. Градиентен PCR апарат, закупен от „Данс Фарма” ЕООД, стойност на придобиване 7215.60 лв., окомплектован със софтуер

  2. Високоточен спектрофотометър, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиван 14707.20 лв., окомплектован с преносим компютър и софтуер

  3. Универсална охлаждаща центрофуга, закупена от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 8983.20 лв.

  4. Микроцентрофуга SIGMA 1-14, закупена от „Лабсистемс” ООД, стойност на придобиване 2256.00 лв.

  5. Гелдокументационна система, закупена от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 7380.00 лв., окомплектована със софтуер

  6. Ледогенератор за гранулиран лед, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 4200.00 лв.

  7. Ламинарен бокс AR-UV, закупен от „Данс Фарма” ЕООД, 3802.80 лв., окомплектован с UV- лампа

  8. Фризер за дълбоко замразяване, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 10800.00 лв., окомплектован със стативи и кутии за проби

  9. Крио-система под течен азот Biorack 3000, закупена от „Лабсистемс” ООД, стойност на придобиване 6360.00 лв.

  10. Дестилатор за поставяне на плот или стена, закупен от „Данс Фарма” ЕООД, стойност на придобиване 1724.40 лв.

  11. Автоклав автоматичен с цикъл сушене СА 230 ФА, закупен от ЕЛТА 90М ООД, стойност на придобиване 4068.00 лв., окомплектован със стерилизационна касета

  12. Термостатираща шест-гнездна водна баня с плосък капак GFL, закупена от „Медицинска Техника Иженеринг” ООД, стойност на придобиване 1788.00 лв., окомплектована с държачи за епруветки

  13. Аналитична везна, закупена от „ВЕДИКОМ” ЕООД, стойност на придобиване 2399.99 лв.

  14. Техническа прецизна везна PFB 1200-2, закупена от „МАРВЕЛ” ООД, стойност на придобиване 420.00 лв., окомплектована с калибровъчна теглилка

  15. Суха баня с термоблок, закупена от „ЛАБОРБИО” ООД, стойност на придобиване 815.40 лв.

  16. Комплект от три автоматични пипети, 2 броя, закупени от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 1344.00 лв.

  17. Електромагнитна бъркалка, закупена от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 672.00 лв.

  18. Вортекс, закупен от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 312.00 лв.

  19. Лабораторен рН метър, закупен от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 900.00 лв.

  20. Апарат за хоризонтална електрофореза, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 936.00 лв.

  21. Апарат за електрофореза, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 336.00 лв.

  22. Захранване за електрофореза, закупено от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 912.00 лв.

  23. Хладилник, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 766.80 лв.

  24. Фризер тип ракла, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 960.00 лв.

Създадената лаборатория позволява провеждането на пълен цикъл изследвания в областта на молекулярната таксономия, филогения и екология на животните (с изключение на секвенирането, което може да се извършва в специализираната лаборатория, изградена в Института по ботаника). Снимков материал е представен в Приложение “Илюстрации”. Предстои официално откриване на лабораторията и демонстриране на нейните възможности пред гости и пред персонала на Института по зоология и други членове на консорциума на 23 юни 2010 г.

Общата стойност на съоръжението “Лаборатория по молекулярна таксономия и филогения на животните с криобанка в Института по зоология при БАН” е 97779.65 лв., от които 84394.99 лв. са стойност на апаратурата и 13384.66 лв. стойност на съпътстващите ремонтни дейности.



Задача 1.2. Изграждане на лаборатория по молекулярна таксономия и екология на морските организми в Института по океанология при БАН

Поради това, че изградената лаборатория е в съществената си част идентична с Лабораторията по молекулярна таксономия и филогения в Института по зоология, подборът на апаратурата и изготвянето на техническото задание при подготовката на тръжната документация е направено от н.с. Кръстьо Димитров и д-р Юлия Илкова от Института по зоология при БАН. Всички останали дейности по задачата са извършени от колектив в състав доц. Снежана Мончева (ръководител), докторант Наталия Слабакова, докторант Елица Стефанова и Цветан Сираков. Адаптирано е помещение, което е ремонтирано за нуждите на преобразуването му в лаборатория. Изградени са необходимите плотове и рафтове. Получени са апаратите и е проведено фирмено обучение за работа с тях.



Лабораторията разполага със следното оборудване:

  1. Градиентен PCR апарат, закупен от „Данс Фарма” ЕООД, стойност на придобиване 7215.60 лв., окомплектован със софтуер

  2. Универсална охлаждаща центрофуга, закупена от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 8983.20 лв.

  3. Микроцентрофуга SIGMA 1-14, закупена от „Лабсистемс” ООД, стойност на придобиване 2256.00 лв.

  4. Гелдокументационна система, закупена от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 7380.00 лв., окомплектована със софтуер

  5. Ледогенератор за гранулиран лед, закупена от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 4200.00 лв.

  6. Ламинарен бокс AR-UV, закупена от „Данс Фарма” ЕООД, стойност на придобиване 3802.80 лв., окомплектована с UV- лампа

  7. Система за ултрачиста вода Sartorius Аrium 611, закупена от „Лабсистемс” ООД, стойност на придобиване 8388.00 лв.

  8. Дестилатор за поставяне на плот или стена, закупен от „Данс Фарма” ЕООД, стойност на придобиване 1724.40 лв.

  9. Автоклав автоматичен с цикъл сушене СА 230 ФА, закупен от ЕЛТА 90М ООД, стойност на придобиване 4068.00 лв., окомплектована със стерилизационна касета

  10. Термостатираща шестгнездна водна баня с плосък капак GFL 1003, закупена от „Медицинска Техника Иженеринг” ООД, стойност на придобиване 1788.00 лв., окомплектована с държачи за епруветки

  11. Аналитична везна, закупена от „ВЕДИКОМ” ЕООД, стойност на придобиване 2399.99 лв.

  12. Техническа прецизна везна PFB 1200-2, закупена от „МАРВЕЛ” ООД, стойност на придобиване 420.00 лв., окомплектована с калибровъчна теглилка

  13. Суха баня с термоблок, закупена от ЛАБОРБИО” ООД, стойност на придобиване 815.40 лв.

  14. Спектрофотометър, закупен от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 6960.00 лв., окомплектована с 2 кварцови кювети и софтуер

  15. Комплект от три автоматични пипети, 2 броя, закупени от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 1344.00 лв.

  16. Електромагнитна бъркалка, закупена от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 672.00 лв.

  17. Вортекс, закупен от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 312.00 лв.

  18. Лабораторен рН метър, закупен от ЕТ Валерус, стойност на придобиване 900.00 лв.

  19. Апарат за хоризонтална електрофореза, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 744.00 лв.

  20. Апарат за електрофореза, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 336.00 лв.

  21. Захранване за електрофореза, закупено от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 912.00 лв.

  22. Хладилник, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 766.80 лв.

  23. Фризер тип ракла, закупен от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 960.00 лв.

Създадената лаборатория позволява провеждането на пълен цикъл изследвания в областта на молекулярната таксономия и екология на морските организми (с изключение на секвенирането, което може да се извършва в специализираната лаборатория, изградена в Института по ботаника). Снимков материал е представен в Приложение “Илюстрации”.

Общата стойност на съоръжението “Лаборатория по молекулярна таксономия и екология на морските организми в Института по океанология при БАН” е 82704.35 лв., от които 67348.19 лв. стойност на апаратурата и 15356.16 лв. стойност на съпътстващите ремонтни дейности.



Задача 1.3. Надграждане на изследователската лаборатория по таксономия на животните в Тракийския университет – Стара Загора

Задачата е изпълнена от колектив в състав доц. Златка Димитрова (ръководител), доц. Диана Ганева и ас. Маргарита Маринова. Лабораторията е надградена чрез закупуване на изследователски микроскоп Leica CD 2500, доставен от „Медицинска Техника Иженеринг” ООД. Той е окомплектован с рисувателен апарат L3/20 и цифрова камера Leica DFC 295. Снимков материал е представен в Приложение “Илюстрации”.

Проведено е фирмено обучение за работа с новото оборудване. Микроскопът е въвведен в експлоатация през март 2010 г., като понастоящем се извършват изследвания върху таксономията на акантоцефали и цестоди, които скоро ще доведат до подготовката на публикации.

Стойността на закупеното оборудване е 28449.60 лв., като от нея 22759.68 лв. са заплатени от гранта от ФНИ, а 5689.92 лв. са заплатени от консорциума.



Задача 1.4. Надграждане на лабораторията за молекулярни изследвания в Института по ботаника при БАН

Задачата е изпълнена от н.с. Владимир Владимиров (ръководител) и доц. Десислава Димитрова. Съществуващата лаборатория (създадена през 2006 г. в рамките на инфрастуктурния проект ФИТОМОНИТОР, финансиран от ФНИ) е надградена чрез закупуване на ДНК секвенатор АВI 3130, доставен от „Антисел БСБ” ООД, със стойност на придобиване 188340.00 лв., окомплектован с РС, принтер, софтуер и UPS. Целта на закупуването на този най-скъп апарат в рамките на настоящия проект е да извършва обслужване не само за Института по ботаника, но и за останалите членове на консорциума, а също и за учени и колективи от други звена. Снимки на придобития апарат са представени в Приложение “Илюстрации”.

Проведено е фирмено обучение за работа с апарата.

Стойността на придобиване е 188340.00 лв., от които 150672.00 лв. от гранта от ФНИ и съфинансиране от консорциума 37668.00 лв.



Задача 1.5. Надграждане на лабораторията за елементен спектрален анализ при Института за гората при БАН

Задачата е изпълнена от екип в състав член-кор. проф. Боян Роснев (ръководител), проф. Георги Георгиев, проф. Христо Цаков, доц. Мария Грозева-Соколовска и инж. Дина Мицева-Шуйцова. Направен е ремонт на двете помещения – едното, в което е разположен основният апарат и помещение за пробоподготовка. Закупен е оптико-емисионен спектpометър с индуктивно свързана плазма (ICP-OES), доставен от от „Спектротех” ООД, на стойност на придобиване 143400.00 лв. Апаратът е окомплектован с РС, софтуер, принтер, система за пробоподготовка и резервни части.

Оптичният емисионен спектрометър е с радиално наблюдение на плазмата и 40MHz RF генератор (модел ICP Varian 715-ES). Апаратът съчетава радиалното наблюдение на плазмата и ефективното въвеждане на пробите за постигане на максимална сигурност, което позволява да се анализират и най-взискателните проби с лекота и точност. Спектрометърът е окомплектован със система за пробоподготовка, микровълнова пещ (MARS Xpress), която разкрива още по-големи възможности за качествени изследвания и на най-тежките матрици. В лабораторията ще бъдат изследвани елементния състав и замърсителите в почви, растителност, мъртва горска постилка, води и въздух на горски и други екосистеми. Снимки на надградените лаборатории са представени в Приложение “Илюстрации”.

Проведено е фирмено обучение за работа с оборудването.

Общата стойност на съоръжението “Лаборатория за за елементен спектрален анализ при Института за гората” е 150905.54 лв., като 143400.00 лв. са стойността на оборудването, а стойността на съпътстващите ремонти е 7505.54 лв.

Задача 1.6. Надграждане на лабораторията по молекулярна екология в ЦЛОЕ – БАН

Задачата е изпълнена от екип в състав д-р Стела Лазарова (ръководител), докторант Милка Елшишка, н.с. Павел Николов, доц. Гергана Василева, докторант Пламен Панков, докторант Надежда Христова, н.с. Ясен Мутафчиев и Снежана Христова. Към задачата са отнесени също и дейностите по подбора и закупуване на консумативи и химикали за провеждането на пилотни изследвания по проекта към четирите лаборатории за молекулярни изследвания.

Тази лаборатория е създадена през 2006 г. в рамките на инфраструктурния проект BioCORE, финансиран от ФНИ. През 2009-2010 г., лабораторията се използва в работата на пет от деветте изследователски групи, които работят в ЦЛОЕ. В рамките на сегашния проект, лабораторията беше надградена със следното оборудване:


  1. Лабораторна центрофуга SIGMA 6-16, закупена от „Лабсистемс” ООД, стойност на придобиване 21792.00 лв., окомплектована с адаптори за епруветки 15 и 150 мл.

  2. Вариабилна пипета с обем 100-1000 µl, закупена от „Биомед Фючар” ЕООД, стойност на придобиване 348.00 лв.

  3. 8-канална пипета с обем 0.5-10 µl, закупена от „Биосистеми” ООД, стойност на придобиване 1068.00 лв.

  4. Комплект едноканални пипети с обеми 0.5-10, 10-100, 100-1000 µl – 3 броя, закупен от „Биосистеми” ООД, стойност на придобиване 2484.00 лв.

  5. Комплект едноканални пипети с обеми 0.5-10, 10-100, 100-1000 µl, закупен от „Биосистеми” ООД, стойност на придобиване 972.00 лв.

  6. Магнитна бъркалка, закупена от „Биосистеми” ООД, стойност на придобиване 684.00 лв.

  7. Лабораторен рН метър, закупен от „Биосистеми” ООД, стойност на придобиване 1800.00 лв.

  8. РСR – апарат, закупен от „Биолаб” ООД, стойност на придобиване 10000.00 лв.

  9. Ултразвукова вана KS-50, закупена от „Булад Дент” ООД, стойност на придобиване 178.00 лв.

Проведено е фирмено обучение за работа с новото оборудване. Снимки на част от придобитата апаратура са представени в Приложение “Илюстрации”.

Закупеното оборудване е на обща стойност 39326.00 лв., като 31460.80 лв. са от гранта от ФНИ, а 7865.20 лв. са за сметка на консорциума.



Работен пакет 3. Повишаване на квалификацията на изследователския персонал за усвояване на новото оборудване. Ръководител: доц. В. Пенева (Централна лаборатория по обща екология при БАН)

В рамките на този пакет беше планирана само една задача за първата година: Задача 3.1. Провеждане на обучение, апробиране и пилотни изследвания на лабораториите по молекулярна таксономия, филогения и екология. В изпълнение на тази задача е проведен обучителен семинар по молекулярна таксономия, филогения и екология. Задача беше изпълнена от екип в състав н.с. Павел Николов (ръководител и лектор), н.с. Павел Зехтинджиев (лектор), н.с. Стела Лазарова (съавтор на програмата и координатор на материалното осигуряване на курса), докторант Надежда Тодорова (лектор) и докторант Анастасия Петрова (организатор). Курсът беше проведен в сградата на Централната лаборатория по обща екология при БАН от 22 до 26 февруари 2010 г. Програмата включваше лекционен материал и практическа работа, която се извършваше в Лабораторията по молекулярна екология на ЦЛОЕ.

Участниците бяха 29, от които 12 от Института по зоология при БАН, 5 от Централната лаборатория по обща екология при БАН, 5 от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, 3 от Института по експериментална патология и паразитология при БАН и по 1 участник от Института по океанология, Института за гората, Института по ботаника и Националния природонаучен музей при БАН.

В курса бяха обучени следните млади учени, докторанти и специалисти:



  1. Албена Гьонова – Биологически факултет – СУ

  2. Албена Мирчева – Институт по зоология – БАН

  3. Антоанета Панова – ЦЛОЕ – БАН

  4. Апостолос Апостолу – Институт по зоология – БАН

  5. Благой Узунов – Биологически факултет – СУ

  6. Борис Велков – Институт по зоология – БАН

  7. Боян Златков – Биологически факултет – СУ

  8. Велислав Зарев – Институт по зоология – БАН

  9. Виолета Тюфекчиева – Институт по зоология – БАН

  10. Георги Радославов – ИЕПП – БАН

  11. Данаил Таков – Институт по зоология – БАН

  12. Деница Теофанова – ИЕПП – БАН

  13. Драган Чобанов – Институт по зоология – БАН

  14. Елица Стефанова – Институт по океанология – БАН

  15. Елка Кралева – ЦЛОЕ – БАН

  16. Жана Минчева – Биологически факултет – СУ

  17. Ивайло Тодоров – Институт по зоология – БАН

  18. Маргарита Георгиева – Институт за гората – БАН

  19. Милка Елшишка – ЦЛОЕ – БАН

  20. Николай Симов – Национален природонаучен музей – БАН

  21. Петър Христов – ИЕПП – БАН

  22. Росен Горгоров – Институт по ботаника – БАН

  23. Румяна Костова – Биологически факултет – СУ

  24. Светла Гатева – ЦЛОЕ – БАН

  25. Теодора Тошова – Институт по зоология – БАН

  26. Цветелина Герасимова – Институт по зоология – БАН

  27. Юлия Илкова – Институт по зоология – БАН

  28. Янка Пресолска – Институт по зоология – БАН

  29. Ясен Мутафчиев – ЦЛОЕ – БАН

По всеобщо мнение на участниците, курсът е преминал на високо равнище, бил е много полезен и те са получили необходимата базисна теоретична и практическа подготовка за започване на работа в съответните лаборатории.

През последващите месеци съставът на курса продължи да действа като периодичен семинар по молекулярни методи в таксономията, еволюцията и екологията. Към юни 2010 г. са проведени три занятия. На тях се обсъждат резултати, получени от участниците, а също и идеи за изследвания, методични подходи, срещнати трудности и други проблеми. Създадената атмосфера на взаимопомощ и творчески обсъждания между младите ни колеги е важна предпоставка за бързо постигане на напредък в едно от основните направления на този проект.

В изпълнение на тази задача бяха закупени химикали и консумативи на стойност 39006 лв. Те бяха разпределени в четирите лаборатории с оглед започването на пилотни изследвания.

Работен пакет 4. Мобилност на кадри – индивидуални краткосрочни специализации. Ръководител: доц. М. Стойнева (Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет)

Задача 4.1. Организиране на краткосрочна задгранична специализация на млад учен от НПМ по филогенетични и молекулярни методи при изучаване на земноводни и влечуги

Организацията на тази специализация беше възложена на доц. Алекси Попов (ръководител) и доц. Павел Стоев от Националния природонаучен музей. Беше организирана специализация на д-р д-р Николай Димитров Цанков, херпетолог от НПНМ, в Университета на Лайден и Природонаучния музей в Лайден, Холандия.

Д-р Цанков участва в курса „Молекулярни техники” в Лайден, 28.09-29.10.2009. Курсът включваше лекции по следните теми: PCR, AFLP, Micorsatellites, SNP, DNA-sequencing, next generation DNA Sequencing, Ancien-DNA techniques, phylogenetic inference и microarrays. Практическите упражнения към курса бяха проведени под ръководството на Dr. K. Vrieling и Dr. B. Gravendeel и включваха:


  • Екстрахитране на ДНК от растения и животни

  • Тестване на количеството и качеството на екстрахираната ДНК

  • Различни типове PCR

  • Микросателитен анализ на растението Daucus carota

  • ДНК секвениране, RBCL гени и COI гени на различни организми

  • Клониране на PCRs от фосилна ДНК

  • Използване на ДНК секвенции от публични генетични банки

Данните получени в хода на работата бяха обработвани със следните програмни продукти:

  • Fragment profiler (анализира данните от капилярен секвенатор Megabace)

  • Sequencher (анализ и дефрагментиране на елекроферограми)

  • Megalign (подреждане на секвенции и филогенетично тълкуване)

  • MLTR (изчисляване на самоопрашването)

В допълнение към обучението в рамките на курса, д-р Цанков се запозна с устройството на херпетологичната колекция на Музея в Лайден и с прилаганите молекулярни и филогенетични методи при изучаването на таксономията и еволюцията на земноводните и влечугите.

През м. май 2010 г. д-р Цанков изнесе доклад за проведения курс и специализация пред участниците в семинара, формиран на основата на Обучителния курс по молекулярни методи в систематиката, филогенията и екологията, организиран в рамките на CEBDER.



Задача 4.2. Организиране на краткосрочна специализация на млад учен от Института по ботаника в Ботаническата градина Кю (Лондон)

Отговорник за изпълнението на тази задача беше доц. Десислава Димитрова (Институт по ботаника при БАН). Беше организирана специализация във Великобритания на Теодора Ангелова Иванова, редовен докторант в Института по ботаника при БАН. Темата беше: “Специализация за усвояване на техники за микроразмножаване на растенията и консервация на семена”. Място на провеждането беше Conservation Biotechnology Unit, Royal Botanic Gardens, Kew и Millennium Seed Bank, Royal Botanic Gardens, Wakehurst Place. Срокът на специализацията беше 20 септември – 17 октомври 2009 год.

Royal Botanic Gardens, Kew (RBG) е водещ, световно признат център за изследване и консервация на световното растително и гъбно разнообразие, който благодарение на своите значими колекции и многостранни партньорства в цял свят разполага с огромен капацитет в редица области: индентификация и разпространение на видовете, ex situ консервация; оценка, мониторинг и възстановяване на застрашени хабитати; реинтродукция на видове; образователни и популяризаторски дейности, както и създаване и изпълнение на законодателство в сферата на биологичното разнообразие.

Conservation Biotechnology Unit, Royal Botanic Gardens, Kew (CBU) е създаден през 1974 год. с цел размножаване на редки, застрашени или трудни за размножаване растителни видове чрез in vitro микроразмножаване от вегетативен материал или чрез покълване на семена и спори. Дейностите на отдела са свързани с поддържане и допълване на живите колекции на RBG, реинтродукционни програми за редки видове във Великобритания и по света (пр. сухоземни орхидеи, Cypripedium calceolus и Dactylоrhiza ssp. и др.), изследователска дейност с цел разработване на видово-специфични протоколи за микроразмножаване и криопрезервация. Екипът на отдела има опит в разработката на техники за микроразмножаване на над 2000 вида от цял свят. По всяко едно време паралелно се изучават над 300 вида като голяма част от работата е емпирична.

Millennium Seed Bank (MSB) е проект на RBG съвместно с партньори от 50 държави, целящ опазването на растенията в световен мащаб с акцент върху видовете изложени на най-голям риск и от най-съществено значение за човечеството. През 2009 за период от 10 години MSB осъществи събиране и банкиране на 10% от световната флора, като до 2020 година си поставя амбициозната цел да събере и опази 25%. Различите направления на проекта обхващат дейности по събиране и банкиране на семена, натрупване на информация за биологията и разпространението на растенията, изследване на физиологията на семенния покой и дълголетие, създаване на партньорства и развитие на многонационални мрежи и програми за опазване на растителното разнообразие.

Проведената специализация беше предварително съгласувана с приемащите екипи и разделена на три части:

I. 21-25.09.2009: Обучение в Conservation Biotechnology Unit, Royal Botanic Gardens, Kew (Ръководител: Margaret Ramsay, PhD, Head of CBU).

II. 28.09-9.10.2009: Обучение в Millennium Seed Bank, Seed Conservation Department, Royal Botanic Gardens, Wakehurst Place. (Ръководител: Janet Terry, Processing Manager, Seed Conservation Department, RBG).

III. 12-16.10.2009: Участие в Юбилейна конференция по случай 250-годишнината от създаване на Royal Botanic Gardens, Kew: Plant Conservation for the Next Decade.

По-долу у представено описание на изпълнените задачи:



Обучение в Conservation Biotechnology Unit, RBG

Целта на обучението бе споделяне на опита на CBU и запознаване с работния подход и използваните от тях техники за микроразмножаването на редки и застрашени растителни видове като ми беше предоставена възможност за практическа работа по разглежданите теми:



  1. Микроразмножаване на тропически и сухоземни орхидеи (особености и изисквания)

    • Събиране и банкиране на семена;

    • Иницииране на култури и условия на култивиране - техники за посяване, стерилизация, хранителни среди и климатични изисквания;

    • Особености на симбионтното и асимбионтното култивиране на орхидеи.

  2. Фотоавтотрофни системи и субстратни системи за поддръжка - технология, начин на изпълнение, особености.

  3. Адаптация на получените растения към ex vitro условия и доотглеждане в оранжерийни условия.

  4. Криопрезервация – протоколи, видова специфичност.

Специализантката допълнително се запозна с опита на CBU в образователни дейности за учащи и възрастни и инициативите им за повишаване на интереса на обществото към тяхната дейност и ex situ консервацията като цяло.

Обучение в Millennium Seed Bank, Seed Conservation Department

Обучението в MSB включваше практически опит във всички дейности в отделните етапи от получаването до банкирането на семената в семенната банка:



  • Първична обработка;

  • Методи за определяне на жизнеността (деструктивни и недеструктивни);

  • Методи за броене;

  • Тестове за кълняемост (преодоляване на покоя, избор на инкубационни режими);

  • Банкиране (условия и оборудване).

Специализантката се запозна с различни аспекти от изследователската дейност на MSB като алтернативни подходи за съхранение с цел повишаване на ефективността и/или намаляване на разходите за банкиране. Обсъдени бяха методи за преодоляване на различните видове покой и определяне на максималната продължителност на живота на различни семена, както и особеностите на рекалцитрантните видове (които не се подават на конвенционално банкиране), криопрезервация. Внимание беше обърнато на спецификата и важните моменти при събирането на семената (представителност, качество и количество на колекциите), изграждането на бази данни, даващи ценна информация за разпространението, екофизиологията и рисковете, на които са изложени видовете или отделни техни популации. Ценен опит представляваше и запознаването с начина на организация на MSB, подходите за създаване на достъпност, информираност и ангажиране с доброволческа дейност на обществеността.

Юбилейна конференция по случай 250-годишнината от създаване на Royal Botanic Gardens, Kew: Plant Conservation for the Next Decade

На конференцията беше представено съвременното развитие на изследванията, свързани с консервацията на растителното разнообразие, приложението на съвременните технологии за ex situ консервация. Обсъдена бе международната политика в тази сфера и моментното развитие на целите поставени в Глобалната стратегия за опазване на растенията, както и предизвикателствата пред консервацията в следствие от силното антропогенното влияние, загубата на хабитати и промените в климата. Повдигнати бяха множество въпроси за бъдещото развитие на консервационните практики, начините за финансиране и ефективността на действащите програми и политики. Провеждането на конференцията беше съчетано с тържествено отбелязване на постигането на консервиране на 10% от световната флора в Millennium Seed Bank, Royal Botanic Gardens, Wakehurst Place.

Проведената специализация разкрива нови възможности за работа не само на специализантката, но и на цялото направление за биотехнологични подходи в ex situ консервация на растенията, което е планирано да се развие в Института по ботаника при БАН.

Задача 4.3. Организиране на краткосрочна специализация на млад учен от Софийския университет в Университета на Инсбрук, Австрия

Тази задача беше включена допълнително в плана за етапа и беше реализирана от доц. Майя Стойнева (ръководител) от Катедрата по ботаника на СУ “Дв. Климент Охридски”. След предварителен разговор с Управителя на ФНИ, с писмо от 12 юни 2009 г. направихме предложение за частично прехвърляне на дейности от плана за втората финансова година в първата финансова година. Работната програма за втората година на проекта включваше 4-седмична специализация на ас. Благой Ангелов Узунов (Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет) в Университета на Инсбрук, Австрия. Целта на специализацията е усвояването на методи за изграждане и подържане на живи водораслови колекции. Предварителните контакти с ръководителя на специализацията проф. Георг Гертнер доведоха до уточнението, че е желателно специализацията да се реализира на два етапа. Това се налага поради предстоящото през първата година планиране на съответната инфраструктура за жива водораслова колекция. Във връзка с изложеното, помолихме за съгласие специализацията на ас. Благой Узунов да се реализира както следва: 1 седмица през 2009 г. и 3 седмици през 2010 г., като промяната е изцяло в рамките на финансовия план на проекта за първата година.

Д-р Благой Узунов беше командирован със задача за специализация на тема “Създаване, уреждане и подържане на жива водораслова колекция” за срок 14-19 юни 2009 г. в Инсбрук. В представения доклад д-р Узунов описа подробно устройството на живата водораслова колекция и дейностите, които се извършват по нейното поддържане, сертифициране и администриране.

Събраната информация ще се използва при уреждането на живата водораслова колекция на Софийския университет, планирано за втория етап на проекта CEBDER.



Работен пакет 5. Развитие инфраструктурата за съхраняване научните колекции в областта на биоразнообразието. Ръководител: доц. П. Стоев (Национален природонаучен музей при БАН)

След като в рамките на предходен инфраструктурен проект (2007-2008 г.), финансиран от ФНИ, беше обновена инфраструктурата на най-големия хербариум в България – този на Института по ботаника при БАН, в рамките на този проект усилията са концентрирани върху инфраструктурата на останалите най-значими колекции в областта на биоразнообразието у нас. На първо място тук са включени останалите два хербариума с международна значимост, тези на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Аграрния университет – Пловдив. Обхванати са също и двете най-големи зоологични колекции – тези в Националния природонаучен музей при БАН и Института по зоология при БАН.

За изпълнение на тази задача беше организирана открита процедура по ЗОП, в която участваха шест фирми – потенциални изпълнители. Както беше описано по-горе, изборът на изпълнител беше оспорван от една от фирмите, която беше отстранена от комисията поради липса на изискваните сертификати за качество. Тя обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, като жалбата беше отхвърлена като неоснователна. Впоследствие същата фирма се обърна с обвинения за “корупционна схема в Централната лаборатория по обща екология” към ръководството на БАН, което назначи проверка. В резултат на проверката Председателят на БАН отговори на фирмата-жалбоподател, като отхвърли нейните обвинения и защити достойнството на участвалите в комисията учени, университетски преподаватели, експерти и служители. Беше сезирана и прокуратурата на Република България, която също отхвърли обвиненията към нас. Всичко това забави възлагането на задачата, като приемателният протокол между представители на консорциума и изпълнителя Кулевпроект ООД беше подписан през април 2010 г.

Дейностите, включени в този пакет, са със значителна трудоемкост за участниците в консорциума, защото те включват (1) изнасяне на колекциите по определена система и временното им складиране в други помещения, позволяващи поставянето на голям обем материали и едновременното им сигурно съхраняване, (2) изнасяне на наличните шкафове, (3) ремонт на помещенията и подготовката им за работата на фирмата, която монтира подвижните шкафове и накрая (4) връщането на колекциите в новите шкафове при запазване на тяхната подредба с оглед съответствие на съществуващите каталози.



5.1. Развитие на инфраструктурата за съхраняване на Хербариума на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Задачата беше изпълнена от екип на Катедрата по ботаника на СУ “Св. Климент Охридски” в състав доц. Майя Стойнева (ръководител), ас. д-р Благой Узунов, спец. Асен Асенов и спец. Благовеста Богоева. Бяха обновени две зали. Едната от тях е основната зала на Хербариума, където се съхраняват образци с изключителна научна стойност, които могат да се предоставят за изучаване само на специалисти с висока квалификация. Втората е залата на “Учебната сбирка”, където се съхраняват достъпните за студентите образци. Доброто състояние на тази колекция е от изключително значение за обучаването на следващите поколения български специалисти в областта на биоразнообразието и осигурява пресечната линия на науката и образованието в областта на ботаниката.

Монтираното съоръжение представлява подвижни стелажни системи Модел RR409 и два неподвижни стелажа. То дава възможност да се съхраняват до 106000 хербарийни образци, с което капацитетът на помещенията нараства повече от 2.5 пъти.

Снимков материал от двете зали е представен в Приложение “Илюстрации”.

Стойността на придобиване на монтираните подвижни стелажни системи е 143992.79 лв., а общата стойност на обекта е 145286.79 лв.

5.2. Развитие на инфраструктурата за съхраняване на Хербариума на Аграрния университет – Пловдив

Задачата беше изпълнена от екип на Катедрата по ботаника на АУ – Пловдив в състав д-р Кирил Стоянов (ръководител), д-р Цветанка Райчева, д-р Мария Лачева, Мария Димова, Гени Рангелова, Елена Пиринчиева и Севдалина Тафраджийска. За обновяване на инфраструктурата на този хербариум бяха обновени две зали, известни като Зала 2 и Зала 3. Капацитетът преди монтиране на оборудването беше 500 хербарийни кутии за Зала 2 и 650 хербарийни кутии за Зала 3. Поради малкия капацитет на залите, колекцията беше разделена на стара (събрана преди 1948 г.) и нова (събрана след 1948 г.), което затрудняваше достъпа и често довеждаше до пропускане на материали. Дървените шкафове с оставени между тях пътеки не позволяваха повече от две места за работа. След монтирането на подвижните стелажни системи Модел RR409 в двете зали, техният капацитет се увеличи съответно на 1176 и 1372 кутии. При нарастването на обема на депата се оказа възможно обединяването на двете изкуствено разделени колекции и подреждането им по общоприетия начин: “Низша флора”, “Несрасловенечни” и “Срасловенечни”. Компактизирането на колекцията доведе до възможност за увеличаване на работните места в залите. След монтиране на оборудването стана възможно обзавеждането на 5 работни места във всяка зала.

Снимков материал от залите е представен в Приложение “Илюстрации”.

Стойността на придобиване на подвижните стелажни системи в двете зали е 69841.11 лв., от които 69243.91 лв. е стойността на подвижните стелажни системи и 597.20 лв. е стойността на съпътстващите ремонтни дейности.



5.3. Развитие на инфраструктурата за съхраняване (обновяване на депата) на колекции на Националния природонаучен музей при БАН

Тази задача беше изпълнена под ръководството на доц. Павел Стоев (ръководител) и с участието на общо 31 учени и служители от Националния природонаучен музей при БАН.

За нуждите на проекта в периода юли-септември 2009 г. се извършиха предварителни ремонтни дейности в предвиденото за обновяване помещение на депо „Риби”, намиращо се на партерния етаж на НПМ и преструкторирането му в депо „Ентомология, Риби, Земноводни и Влечуги”. За да се осигурят необходимите условия за съхраняване на научните колекции и изграждане на подвижната архивна система се наложи да се зазидат една врата и 3 прозореца, да се измажат и боядисат стените и тавана на помещението, да се подмени дограмата на прозореца и входната врата с PVC-дограма, да се осъвремени електрическата инсталация и да се подравни пода, като се поставят и теракотни плочки.

Преди започването на ремонтните дейности се извърши преместване на колекциите във временни хранилища и се организира изнасянето на старите шкафове. През месец февруари 2010 започна изграждането Фирма „Кулев Проект ООД” на подвижната стелажна система тип RR409. Бяха изградени общо 11 подвижни модула и два неподвижни стенни шкафа със следните параметри:



  • Подвижен стелаж: височина: 3015 мм, дължина: 4755 мм, дълбочина: 800 мм.

  • Неподвижен стелаж 1: височина: 3015 мм, дължина: 3980 мм, дълбочина: 800 мм.

  • Неподвижен стелаж 2: височина: 2850 мм, дължина: 10550 мм, дълбочина: 400 мм.

Общият капацитет на изградените подвижни и неподвижни модули е 433,92 линейни метра или 6144 бр. ентомологични кутии или 12 122 бр. стъклени цилиндри. Шест от подвижните модули са предвидени за разполагане на ентомологични кутии с размери 400х300х70 mm, останалите 5 модула и неподвижните стелажи са за спиртни препарати в стъклени цилиндри от земноводни, влечуги и риби. Всички стелажи имат естетичен дизайн и отговарят на всички норми за безопасност и ергономичност. Шкафовете са с гумени уплътнения за защита от прах и насекоми и ограничители за цилиндрите, които да ги предпазват от повреда при преместване. Стелажите имат предпазно блокиране на движението посредством заключване с ключ. За нуждите на новоизграденото депо бяха закупени 460 нови ентомологични кутии от фирма “Paradox” – Полша на обща стойност 14962.10 лв. (отчетени в перо “Материали и консумативи”). Започна прехвърлянето на ентомологични колекции от дневни пеперуди от стари кутии в тях.

Преди и след изграждането на стелажите бяха организирани общо 8 бригади със служители на НПМ, в които се извърши почистване, преместване и подреждане на спиртните колекции. В бригадите взеха участие общо 31 служители на НПМ.

Общата стойност на обекта е 93965.33 лв., от които подвижна стелажна система Модел RR409 и двата неподвижни стелажа са на стойност 74 303.09 лв., климатикът е на стойност 4 392.00 лв., а съпътстващите ремонти – 15270.24 лв.

5.4. Развитие на инфраструктурата за съхраняване на колекции на Института по зоология при БАН

Задачата е изпълнена от доц. Христо Делчев (ръководител), д-р Тошко Любомиров, Ирина Кръстева, Фани Йосифова и Ирен Ботева. Закупена и монтирана е подвижна стелажна система Модел RR409 за съхраняване на ентомологични сбирки от сухи тотални препарати на насекоми с капацитет 4200 бр. ентомологични кутии. Архивната система ще съхранява цялата ентомологична сбирка на Института по зоология, която включва материали от разредите Odonata, Hemiptera, Coleoptera, Hymenoptera, Lepidoptera и Diptera. Общият брой на препаратите е около 243 830, от които 1229 са екземпляри от типови серии и 65 холотипа.

Снимков материал е представен в Приложение “Илюстрации”.

Стойността на обекта 56438.78 лв., стойността на оборудването 42607.86 лв., а стойността на съпътстващите ремонти – 13830.92 лв.



Работен пакет 6. Разпространение на резултатите по проекта. Ръководител: доц. Г. Василева (Централна лаборатория по обща екология при БАН)

За първата година този пакет включва само една задача:



Задача 6.1. Организиране на интернет страница на проекта

Задачата е изпълнена от екип в състав доц. Гергана Василева (ръководител), н.с. Ясен Мутафчиев, докторант Пламен Панков и инж. Иван Янчев (ЦЛОЕ – БАН).

За основа на страницата е използвана софтуерната платформа Plone. Страница е двуезична – на български и на английски. Тя съдържа обща информация за проекта, представяща данни за неговата цел, координатора и други ключови изпълнители, както и линкове към сайтовете на организациите – участници в консорциума CEBDER. На отделна подстраница са представени работните пакети и техните ръководители.

Две отделни подстраници представят шестте изградени (или надградени) лаборатории и четирите новоизградени инфраструктури за съхранение на национално-значимите колекции в областта на биологичното разнообразие. За всеки от тези десет обекта е представена кратка информация за неговата значимост, като посредством линкове е дадена възможност за комуникация по електронната поща с лица за контакти.

Всеки един от десетте обекта е представен чрез фотогалерия, демонстрираща техническата му окомплектовка, достигната посредством изпълнението на програмата на проекта CEBDER.

На подстраницата за новини са представени данни за проведения обучителен курс по молекулярни методи в таксономията, филогенията и екологията, а също и за надградените лаборатории и депа за съхранение на научни колекции.

Страницата може да бъде разгледана на следния адрес:

http://www.ecolab.bas.bg/cebder

Заключение

Както се вижда от представения отчет, работната програма за първия етап на проекта е изпълнена.

Предвидените дейности през втората година са естествено продължение на завършения етап. Чрез втория етап целим развитието на нашето инструментално оборудване в областта на електронната микроскопия (сканираща и трансмисионна), обновяването на полевите станции за изследвания в областта на биоразнообразието и създаването (или надграждането) на няколко специализирани лабораторни единици по ентомология, арахнология и почвена екология.

Съществен напредък ще бъде постигнат също и в електронното каталогизиране на българските колекции в областта на биоразнообразието. Предвиждаме специализации на кураторите на тези колекции във водещи чуждестранни институции.

Приключването на първия етап от проекта съвпада със структурни реформи в БАН, които засягат 4 от участващите в консорциума CEBDER институции. От 1 юли 2010 г. Институтът по ботаника, Институтът по зоология и Централната лаборатория по обща екология ще се слеят в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Институтът по експериментална патология и паразитология ще се слее с друк институт и ще формират заедно Институт по морфология патология и антропология. Възникването на нови звена – правоприемници на досегашните членове на консорциума ще наложи преподписване на консорциумното споразумение.

От друга страна, ние сме запознати с бюджетните трудности на Фонд “Научни изследвания” през 2010 г. и считаме, че по-благоприятна финансова среда за изпълнение на програмата на втория етап на проекта CEBDER ще бъде финансовата 2011 г. Твърде проблематично е и осигуряването на съфинасиране от членовете на консорциума до края на 2010 г.

Във връзка с извърваните реорганизации в БАН и съществуващите финансови проблеми, предлагаме вторият етап от проекта да се реализира през периода февруари 2011 г. – януари 2012 г.

Координатор:

(проф. д.б.н. Бойко Б. Георгиев)

Директор на Базовата организация:



(доц. д-р Вълко Бисерков)





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница