Изграждането на пазарната икономика в България изисква познания в много нови области

Изграждането на пазарната икономика в България изисква познания в много нови области. Едно от задължителните условия за ускоряване процеса на развитие на пазарната икономика е запознаването и усвояването на основните концепции на маркетинга. Маркетинговите знания са необходими и се прилагат, както в предприемаческата, така и в извънпредприемаческата сфера.

Днес маркетингът вече не е само една специалност , а също и фирмен начин на мислене. Той е едно интелектуално поведение, което поставя в центъра на всички дейности клиента с неговите желания и изисквания. Той е философия за управление, която означава , че предприятието трябва да бъде управлявано от пазара. Всичките дейности на една организация трябва да се насочат към задоволяване на потребностите и на очакванията на пазара, респективно на клиентите.

Следователно маркетингът не се ограничава само с пласмент на продуктите. В много по-голяма степен маркетингът навлиза вече в концепцията на продуктите. Но той със сигурност регламентира също, че производствените структури и даденостите на логистиката се изграждат и действат толкова гъвкаво, че да бъдат удовлетворени съответните клиентски потребности. Маркетингът е също така отговорен за съгласуването на ценовото ниво и структурата на разходите по такъв начин, че дългосрочно да се постига умерена рентабилност.

Трябва да споменем и заслугите на някои автори, които работят основно в маркетинга. Един от тях е Филип Котлър. Той е живият класик на тази нова динамично развиваща се научна област. Котлър е професор в престижни университети, директор на Американската маркетингова асоциация, водещ консултант на редица американски и мултинационални компании, като AT&Т , Bank of America, Ford, General Electric, IBM, и др. Котлър е автор на над 100 научни публикации, носител на авторитетни , академични и професионални награди. Впечатлява тематичното многообразие в изследванията му – те практически обхващат целия спектър от маркетингови проблеми – от общата теория до приложението на маркетинга в редица специализирани браншове.

Основната цел на дипломната работа е да се представят възможностите за развитие на туризма на ДДС Шерба.

Обект на настоящата разработка е ДДС Шерба, а предмет е туризма

За постигане на целта си поставяме следните задачи:

Глава първа

Теоретични основи
1. Същност на туристическите ресурси

Докато ресурсите са нещо, което е осъзнато от хората, но хората все още не го използват, туристическите ресурси са онези природни и антропогенни явления и обекти, и хората с тях, които могат да се използват във всеки един момент за задоволяване на туристическите потребности. С развитието на човечеството все повече неща стават ресурси, а съответно и туристически ресурси.

Към туристическите ресурси се отнасят природните, антропогенните и човешките ресурси.

Природните ресурси са природни компоненти, осъзнати от хората, и могат да се използват с цел туризъм. Елементите на туристическите ресурси са:релеф, климат, води, растителнен и животински свят.

Релефът е най-важният ландшафтно образуващ фактор. Влияе върху влажността на въздуха, на растителната покривка, на водния състав и т.н. От свойствата на релефа зависят важни за рекреацията характеристики на дадена местност, като - проходимост, разнообразие, наличие на природни забележителности и други свойства които придават на дадена територия качеството атрактивност.

Климатът привлича туристите със средните стойности на своите показатели. Туристите еднакво избягват големите студове и горещини. Много влажният или прекалено сухия климат, честите и силни ветрове са също неблагоприятни условия за развитие на туризма. Елементи на климата са: температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, физико-химичен състав на въздуха, валежи, ветрове.

Много често именно водите са основният мотив за превръщане на дадена територия в туристическа. За туризма има значение повърхностно течащите води: океани , водопади , от подводните имат значение - минералните извори. Важни показатели са отсъствието на приливи и отливи, ями, подводни течения, наличие на опасни растителни или животински видове, процент на соленост / процента на соленост се изразява в промили/.

Растителни и животински видове / флора и фауна/ са т.нар. биогенни ресурси. Тези два компонента на природната среда рядко имат самостоятелно туристическо значение-повече са допълващ туристически ресурс. Растителността участва в пречистването на въздуха, увеличаване количеството на валежите, разнообразява ландшафтите. За животинският свят от значение за развитието на туризъм е видовото разнообразие, особено наличието на уникални видове.

Защитени територии – намиращите се в тях ресурси са ценни за пределите на цялата страна. Те играят ролята на пазители на все още съхранената природна среда. За да изпълнят тези си функции достъпът и престоя на туристите в тях имат известни ограничения, поради което материално-техническата база се създава по тяхната периферия или в близки селища. Очертават се маршрути на движения по които може да има хижи, заслони но не и хотелски комплекси и курорти. В закона за защитените райони са разграничени шест категории – резервати, поддържане резервати, национален парк, природен парк, защитена местност и природна забележителност.

Антропогенните ресурси са създадени от човека. Това са всички елементи от материалната и духовна култура на хората. Антропогенните ресурси са по-устойчиви от природните и се обогатяват по-бързо. Наличието на антропогенни ресурси способства развитието на познавателен и развлекателен туризъм, понякога и религиозен. Особеностте на антропогенните ресурси са кратко време на опознаване и използване, слаба сезонност, по-висока обща култура на туристите, съсредоточени са предимно в населени места, по-устойчиви на туристически натоварвания.

Антропогенните ресурси са създадени от човека. Това са всички елементи от материалната и духовна култура на хората. Антропогенните ресурси са по-устойчиви от природните и се обогатяват по-бързо. Особеностите на антропогенните ресурси са: при тях няма сезонност; еластични са във времето и пространството; устойчиви са на натоварване, но не могат да се възстановяват; при тях има избирателност; намират се в селища и са ориентирани в конкретни точки; имат познавателен и възпитателен ефект; въздействието им се проявява за относително кратко време; изискват индивидуални посещения, а не масови групи.

(Видовете антропогенни ресурси са: Историко-археологически – разкопки, крепости, кули, замъци, бойни места, паметни места, родни места; архитектурно-етнографски – музеи; Религиозни ресурси-религиозни храмове; културно-познавателни ресурси; развлекателни ресурси – водни паркове, тематични паркове; големи индустриални обекти; делови, културни и спортни прояви.

Качеството и характеристиките на посочените туристически ресурси играят ролята на първични подбудители и причинители за възникването на конкретна туристическа дистанция, затова те се наричат още първични фактори.)

Основни видове туризъм, подвластни на антропогенните фактори: познавателен туризъм; професионален и делови туризъм; културен туризъм – фестивали, концерти, кинофест; религиозен или култов туризъм – религиозни храмове и свещенни места – Ватикана, Мека, Медина, Йерусалим, Лурд(Франция – подземна катедрала), Сантяго де Компостела; развекателен туризъм – аквапаркове, атракционни паркове – Дисниленд, Леголенд; индустриален туризъм – големи индустриални обекти - Чукикамата – най-голямата открита медна мина в света.

Човешките ресурси са важен фактор за развитието на туризма. Те формират общия обем от туристическото търсене и едновременно с това са персонал. Влияние върху туристическото търсене оказват: конфенсионалният състав на населението, говоримите езици и други.

2. Условия и ресурси за развитие на туристическата индустрия в България
2.1. ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

Факторите и ресурсите (природни, човешки, финансови и др.) разкриват причините и материалната основа за развитието на всяка стопанска дейност. Важна особеност е, че те са в процес на непрекъснато изменение, което оказва влияние и върху съдържанието на различни производства и икономически дейности. Задълбоченото проследяване на тези промени позволява да се разкрие, оцени и усъвършенства (оптимизира) определена стопанска дейност.

В края на 30-те години на ХХ век големият български географ проф. Димитър Яранов извършва продължително пътуване и изследване на средиземноморските страни. Посещавайки Италия, той е силно впечатлен от развитието на туризма и използването на индустриални технологии за задоволяване потребностите на чуждестранните гости в страната. Освен това той анализира и оценява факторите и ресурсите за развитието на туристическата индустрия в Италия, като ги поделя на две групи – природни и антропогенни.

Изучаването на факторите и ресурсите за развитието на туризма има както научно-методическо, така и конкретно приложно значение. Методическото значение е свързано с разработването и използването на определени алгоритми за оценка на факторите и ресурсите, докато приложното значение влияе върху планирането, изграждането и развитието на туристическата инфраструктура. Друга важна особеност при изучаването на факторите и ресурсите за развитието на туризма е непрекъснатото им изменение. Ето защо е необходимо те да се използват и оценяват винаги системно и постоянно.

При оценка на факторите и ресурсите за развитие на туризма специално внимание се отделя на географското положение на съответния туристически район и страна.
2.1.1. Географското положение може и трябва да се анализира и оценява като фактор и ресурс за развитието на туризма. Например то определя свойствата и функциите на природния комплекс, динамиката и цикличността на природните компоненти по сезони и през годината. От факторите за развитието на туризма в дадена страна или район основно значение има туристико-географското положение. То разкрива предимствата на изследваната територия и може да се класифицира на три равнища:

• 
  микро туристико-географско положение – разкрива отношенията за развитието на туризма спряма съседни туристически райони в дадена страна;
  
• 
  мезо туристико-географско положение – разкрива отношенията и влиянията за развитието на туризма между съседни страни;
  
• 
  макро туристико-географско положение – характеризира отношенията за развитието на туризма между дадена страна и регионални обединения и съюзи.
  

Туристико-географското положение винаги се анализира и оценява като част от географското положение на дадена страна или район. Територията на България е разположена в Югоизточна Европа, на един от трите големи южни полуострова на континента. Следователно по отношение на местоположението нашата страна е в периферията на континента. Заедно с това Балканският полуостров и Черноморският басейн са в непосредствена близост до страните от Югозападна Азия и Северна Африка, което придава едно ново качество на българските земи – преходност. През територията на България преминават едни от най-важните транспортни магистрали и съобщения, които значително повишават стойността на местоположението, чекто определяно като кръстопътно и стратегически важно.

Туристико-географското положение на България разкрива предимствата и ограниченията на местоположението спрямо страните, формиращи големи туристически потоци. И тук много силно влияние оказват разстоянията. Туристико-географското положение на страната може да се определи като относително благоприятно, защото е сравнително близо до страните от Западна Европа и ОНД, които осигуряват основните потоци туристи на континента. Територията на България попада извън границите на разстоянията с радиус 800 – 1000 км, които могат да се преодолеят при еднодневно пътуване с лек автомобил. По тези причини доминира чартърният въздушен транспорт за туристически пътувания от страните на Западна Европа и ОНД.

Преходното и кръстопътно положение на България е важен фактор за развитието на транзитния туризъм.през последните години броят на туристите, транзитно преминали през страната, винаги е по-голям от тези, посетили България с определена цел. Причините за това са различни – например основният поток от транзитните туристи е насочен към Гърция и Турция. Продължаващата нестабилност в Балканския регион (Македония, Косово, Сърбия и Черна гора) също оказва влияние върху туристическите пътувания. Икономическите резултати от туризма за България ще се увеличават, ако се усъвършенстват и подобрят условията и узлугите, предлагани на транзитните туристи. Целта е да се увеличи техния престой на територията на страната.

Географското положение на България оказва влияние и върху разпределението и направленията на туристическите потоци. На територията на страната са формирани три района на туристическо търсене – Черноморско крайбрежие, Централна България и Западна (Средна) България.
2.2..2. Релефът е основен компонент на природната среда. Различията в неговата разчлененост, надморска височина, наклон и експозиция на склоновете, както и големината (обхвата) на земеповърхните форми формират неповторимото природно разнообразие на всяка територия. В зависимост от надморската височина и различията при образуването на земеповърхните форми се обособяват характерни природни комплекси – планински, морско (езерно) крайбрежие, равнинно- хълмисти земи и др. В съчетание с другите компоненти на природната среда те се отнасят към рекреационните ресурси, защото са привлекателни за туристите и за рекреацията.

Силно влияние за развитието на туризма оказват планините (планинският комплекс). Причините за това са надморската височина, спецификата на климатичните условия, водите и растителността. Съществуват твърде големи различия за планинския туризъм – например ски-туризмът е типичен за надморска височина между 1500 – 2500 м. В този височитет пояс попадат най-известните европейски и северноамерикански планински туристически комплекси. В планините с надморска височина 1000 – 1500 м условията са подходящи за провеждането на масови продължителни туристически преходи, за ски-туризъм в съчетание със запознаване с културно-исторически и архитектурни забележителности в отделни селища. Известно е, че в България най-голямата надморска височина, на която са разположени селища е между 1400 – 1500 м, докато в Алпите, Хималаите, планинската система Мадре (Мексико) и др. тя достига над 3000 м. Следователно надморската височина налага ограничения както за развитието на селища, така и за отдиха и туризма. В ниските планини с височина 600 – 1000 м се развива вилният отдих, селският и екологичният туризъм, детски ваканционни селища и др.

Природните условия в планинския комплекс оказват комплексно рекреационно въздействие върху човешкия организъм. По-голямата надморска височина в съчетание с температурата и влажността на въздуха, различията в атмосферното налягане и функциите на растителната покривка са причина за засилване на окислителните процеси в човешкия организъм. Планинският въздух е с по-голяма чистота, прозрачност, а ултравиолетовата радиация е с по-голям интензитет. Всичко това оказва положително влияние върху човешкия организъм, като подобрява неговото функционално състояние.

В България на планинския комплекс се падат около 28% от територията (около 30 хил.кв. км). В него е съсредоточен голям рекреационен потенциал. Усвояването му поставя началото на различни видове туризъм. Климатичните особености на планинския комплекс са прохладно лято и умерено студена зима. Валежните количества са по-големи от средните за страната, а снежната покривка се задържа продължително – 5 –6 месеца.

Планините имат и други предимства за развитието на туризма – богата и разнообразна растителност, характерен животински свят и значително водно богатство.

В планинския комплекс развитието на туризма се съпровожда и с определени ограничения и трудности. Например при строителството на туристически обекти и инфраструктура разходите са значително по-големи, съществуват условия за образуване на лавини, при продължителни преходи резките промени на времето създават опасност за туристите и пр.

Равнинно-хълмистият природен комплекс е с по-ограничени ресурси за развитието на рекреационно-туристическа дейност. Релефът се отличава с по-малко многообразие на форми, основната част от селищната мрежа и стопанската дейност на човека са съсредоточени в този пояс (с надморска височина 600 м), неблагоприятните климатични условия имат по-често проявление (мъгли, термични инверсии, резки колебания на температурите и влажността и др.). Независимо от това равнинно-хълмистият природен комплекс е подходящ за развитието на краткотрайния отдих, строителството на вилни комплекси в близост до големите градове и селищни агломерации, както и за развитието на селския и аграрния туризъм.

Черноморското крайбрежие е специфичен природен комплекс за развитието на туризма. Релефът на крайбрежната ивица, крайбрежните езера и речни устия, дюните и др. придават изключителна неповторимост и привлекателност на туристическата дейност. Слънчевото греене, чистотата на въздуха по крайбрежието, температурите на въздуха и морската вода и нейната соленост и характерният бризов ефект създават природния комфорт за туризъм и рекреация.

Релефът и разнообразието от земеповърхни форми се привлекателни за много туристи и със своя панорамен изглед. Например панорамният изглед към Рила от местността Ярема на витоша е неповторим със своята привлекателност, красотата на Чудните скали по долината на р.Камчия, ждрелото на р.Ерма край Трън и т.н.
2.1.3. Климатът и климатичните ресурси имат най-силно и пряко влияние за развитието на туризма. Техните свойства и динамика през годината се определят от географското положение и особеностите на релефа. Ето защо влиянието на природните условия и ресурси върху развитието на туристическата индустрия винаги се проявява комплексно.

Местоположението и надморската височина на дадена територия са основни фактори, определящи спецификата на местния климат (микроклимат). Характерно свойство на климата е неговото многообразие и динамичност (променливост). За човека и стопанската дейност, включително и развитието на отдиха и туризма, решаващо влияние имат климатичните елементи, оценени в тяхната динамичност през годината. Към тях се отнасят температура и влажност на въздуха, ветрове (движение и физикохимичен състав на атмосферния въздух), както и атмосферно налягане и продължителност на слънчевото греене. В своята съвкупност те определят качествата (рекреационни, лечебни) на микроклимата на дадена територия. Оценен по този начин, микроклиматът се определя още и като биоклимат.

Биоклиматичната оценка има по-широко съдържание. Тя включва главно топлинния обмен, който се извършва между тялото на човека и околната среда. Върху този обмен оказват влияние температурата и влажността на въздуха, силата на вятъра и атмосферното налягане. В резултат на това сложно взеимодействие биоклиматът оказва пряко влияние върху човешкия организъм – чрез всеобщо възстановяване на неговото състояние, чрез лечение на отделни органи и т.н. Ако процесът на топлообмен между човека и околната среда е нарушен, тогава органите и системите на организма се претоварват и се появява дискомфорт, неуютност и неразположение на човека от биоклимата, от средата, в която пребивава.

Биоклиматичната оценка на териториите с развита туристическа дейност се съставя непрекъснато в две направления. Първото е свързано с установяване на трайните (устойчиви) биоклиматични свойства на територията, които са в основата за поддържането на определена туристическа дейност, провеждана на открито, в природата. По този начин може да се извърши сравнителен географски анализ на туристически комплекси с различни биоклиматични свойства. Второто направление е преди всичко информационно-контролно, защото туристите трябва да получават своевременна информация за резки промени в климатичните елементи, за стресови биометеорологични ситуации и т.н.

Биоклиматичната оценка на определени територии (туристически комплекси) винаги се съставя по климатични сезони. Свойствата и характеристиките на биоклимата са твърде различни за отделните сезони и по същество определят продължителността на туристическия сезон. В съответствие с получените резултати се разкриват територии с различна продължителност и видове туристическа дейност:

• 
  територии с преобладаване на туристическа дейност през летния сезон – крайбрежните морски комплекси, броят на туристите през този сезон е най-голям в световен мащаб. Българското черноморие се отнася към тези територии. Отдихът във вилните зони край големите градове и селищните агломерации, както и все по-привлекателния селски туризъм са типични за летния сезон;
  
• 
  територии с преобладаване на туристическа дейност през зимния сезон – високопланински туристически комплекси, планински масиви, разположени в близост до големи градове и други обекти.продължителността на зимния туристически сезон за България е между 150 – 180 дни;
  
• 
  територии с целогодишна туристическа дейност – това са местата за балнеолечение, някои планински курорти с радвит зимен ски-туризъм и рекреационен туризъм.
  

Характерна особеност, която отличава водите и водните ресурси, е тяхната възобновимост и неравномерно разпределение. Възобновимостта на водните ресурси е определящо условие за живота на планетата, но степента на тяхното замърсяване нараства. Тази неблагоприятна тенденция оказва ограничаващо въздействие върху развитието на туризма.

В зависимост от начина на образуване водите се поделят на повърхностнотечащи и подземни. За развитието на туризма с по-голямо значение са откритите водоеми – морета, океани, реки, езера и др. Съществуват различия във физикохимичния състав на водите – например водите в океаните, моретата, накои крайбрежни езера са солени, а на реки, изкуствени водоеми и карстови извори – сладки.

Решаващо значение за рекреация и туризъм има температурата на морската вода, като за оптимална се приема границата 18 – 20^оС (на крайбрежните води). За морския туризъм оказват влияние и амплитудата на приливите и отливите, силата и скоростта на крайбрежните течения, както и представители на флората и фауната, опасни за човека. Влияние оказват и чистотата на крайбрежните води, защото създадените международни организации контролират и оценяват екологичните условия и предимства на морските курорти.

За развитието на туризма водите и водните ресурси се оценяват още и с оглед на други дейности – риболов, водни спортове, разнообразие на флората и фауната в тях и т.н. Важно значение има и специфичния микроклимат, формиран в крайбрежните ивици.

За туристическата индустрия важно значение имат и минералните води. Те се различават по физичен и химичен състав и температура. Например в зависимост от температурата минералните води се поделят на студени – до 37 ^оС, хладки – до 60 ^оС и горещи – над 60 ^оС. важно значение за туризма имат и различията в йонния състав на минералните води, които се поделят на слабо минерализирани, умерено и силно минерализирани. По химичен състав минералните води се делят на сулфидни, хлоридни, въглекисели, хидрокарбонатни и др. Качествата на минералните води се оценяват и по тяхната активна реакция (рН), като се делят на неутрални (рН 6,8 – 7,2), алкални (рН 7,2 – 8,5) и кисели (рН 5,5 – 6,8). С най-големи запаси в България са алкалните минерални води – 85% от общия обем.

В България са установени 225 находища на минерални води. Годишният обем на запасите от минерални води в страната се определя на около 109 млн. куб. м., от които се използват 52 млн. куб.м.

2.1.5. Биогенни ресурси (флора и фауна).

Растителността е основен компонент на природната среда с огромно значение за живота и стопанската дейност на човека. Извършваните наблюдения и изследвания на растителността непрекъснато разширяват представите на човека за нейното огромно санитарно-хигиенно, здравословно и възстановително въздействие. Ролята на растителността и горите за развитието на отдиха и туризма се оценява в различни направления. Установено е, че степента на замърсеност на атмосферния въздух с прах в големите градове превишава 800 до 1000 пъти повече въздуха в иглолистната гора. Горите и горската растителност формират специфичен микроклимат, който е много по-здравословен за човека. Например микроклиматът в Сандански, Малко Търново, с. Говедарци (Рила), в съчетание с растителността се използва за провеждане на климатолечение на хора със саболявания на дихателната система.

Много важно, определящо значение за това има и горската растителност. Известно е, че въздухът в горите е богата на фитонциди – вещества, отделяни от растенията, които унищожават едноклетъчните микроорганизми в атмосферата – бактерии, гъби и др. Най-голямо количество фитонциди отделят листата на хвойната, елата, бора, липата, тополата и др. В резултат на това въздухът в горите е много по-чист и оказва лечебно и възстановително действие върху човешкия организъм. По тези причини в туристическите курорти се създават и попдържат големи изкуствени паркове. Тези растителни пояси изпълняват и други функции – намаляват силата на ветровете, повишават влажността на атмосферния въздух, намаляват шума, създават действително здравословен природен комфорт за туристите.

За развитието на туризма важно значение има географското разпределение на растителността и горските масиви. Например в България горите са запазени в планинския пояс (83%) и много по-малко в хълмисто-равнинния пояс (17%). За нашата страна е типично обособяването на три зони с различен състав на флората, със специфична екологична природа и биогенен потенциал. Това са:

• 
  зона с преобладаване на широколистна растителност от средно-европейски тип;
  
• 
  зона с доминиране на степни растителни съобщества;
  
• 
  зона с участие на средиземноморски съобщества.
  

Растителното богатство на България е голямо. То включва над 4300 вида висши растения, а низшите растителни видове са два пъти повече. За една част от туристите голямото разнообразие на флората в страната представлява специален интерес. Част от растителните видове са защитени от закона.

Растителността формира естествената среда на животинския свят. Ето защо анализът и оценката на флората на дадена територия (район, страна) трябва да се извършва взаимосвързано и с животинския свят (фауна). Разнообразието на фауната оказва различно влияние за развитието на туризма. Например една част от екзотичните животински видове привличат туристи в създадените специални паркове. Друго направление е развитието на ловен туризъм, доходите от който непрекъснато се увеличават. Рибното богатство и разнообразие поставя началото на спортния риболов и др. Заедно с това човекът и неговата стопанска дейност са причина за намаляване на животновъдното разнообразие на планетата и в отделни страни. За да се запазят някои уникални животински видове са създадени резервати и специални паркове.

2.2. АНТРОПОГЕННИ РЕСУРСИ

Развитието на отдиха и туризма се основава не само на качествата и предимствата на природните условия и ресярси. Без съмнение, те са много важно и неотменимо условие за туристическата индустрия. Но продължителното историческо и културно развитие на човека и човешките цивилизации са оставили и съхранили редица паметници, обекти и предмети, които винаги ще привличат вниманието и любопитството на човека. Изобщо културната еволюция на човешките цивилизации, достигнатата от тях материална култура постоянно ще поддържат интереса и желанието на човека за пътуване и туризъм. Ето защо антропогенните ресурси са другата голяма група ресурси, които имат антропогенен (човешки) произход.

Обособяването на различни групи туристически ресурси е свързано и с различията в тяхното управление и използване. Заедно с това разделянето на туристическите ресурси е твърде условно. Причините за това са, че много природни ресурси са подложени на силното въздействие на човека (т.е. антропогенизират се) и обратно. Независимо от условния характер при класифицирането на туристическите ресурси, тяхното общо качество се свързва със задоволяването на определени потребности на човека и човешкото общество. Ресурсите – природни и антропогенни, се различават и в зависимост от степента на тяхната активност за развитието на туризма.

Антропогенните туристически ресурси се характеризират със следните особености:

• 
  привлекателността и въздействието на антропогенните ресурси са свързани с познавателния ефект, който те оказват. В повечето случаи поснавателният ефект се изразява в разширяване и конкретизиране на знанията и представите на туристите за определени обекти. Следователно познавателният ефект на антропогенните ресурси е свързан с развитието на ценностната система и културата на човека;
  
• 
  в повечето случаи антропогенните ресурси за туризма са съсредоточени в населените места, т.е. те са свързани със селищната мрежа. Селищата са уникални творения на човека и в тях са съхранени изключително ценни обекти и паметници. Запознаването и вникването в по-големи подробности в тях обикновено е свързано с по-малък разход на време, защото се използва изградената транспортна инфраструктура;
  
• 
  за антропогенните туристически ресурси е характерна слабо изразена сезонност. Поради тва използването и въздействието на антропогенните ресурси е съпроводено с удължаване на туристическия сезон и реализирането на допълнителни доходи;
  
• 
  антропогенните туристически ресурси се различават със значително многообразие, което позволява организирането и провеждането на специализирани туристически пътувания. При това могат да преобладават индивидуални пътувания на туристи, като реализираните приходи са големи;
  
• 
  антропогенните туристически ресурси имат възпитателно и патриотично въздействие. Много от запазените културно-исторически и архитектурни паметници предизвикват огромно възхищение пред творчеството на човешкия гений и са народообразуващ фактор. Чрез тях младото поколение по-пълно и цялостно формира и отстоява своята национална идентичност.
  

Най-общо антропогенните ресурси се делят на две групи:

• 
  ресурси, формиращи културно-познавателно отношение и представи;
  
• 
  ресурси, имащи главно делово и развлекателно съдържание.
  

Към втората група антропогенни ресурси се отнасят пътуванията, свързани с участието на представители от деловите среди в конгреси, международни изложения и специализирани изложби, научни конференции и пр.

Класифицирането на антропогенните туристически ресурси се използва, за да се определят и характеризират много по-точно и цялостно различните видове туризъм. Например с все по-голяма популярност се ползва маршрутно-познавателният туризъм, селският и екологичният туризъм. Характерно за тях е, че при едно пътуване се включват както природни, така и антропогенни обекти.

С развитието на човешкото общество непрекъснато нарастват потребностите от отдих и туризъм, което се съпровожда с разширяване на спектъра на използваните антропогенни ресурси. Това налага тяхното системно анализиране и оценяване, за да се запазят атрактивните им свойства и качества за продължителен период от време.

Същевременно много от тези обекти представляват интерес и за специалисти. Но има забележителности, които са национална ценност и гордост, а други – с изключително международно значение.

Историческите и архитектурни забележителности се класифицират в две групи:

• 
  първата, разкриваща времето и епохата, на която принадлежат;
  
• 
  втората, според тяхната стойност и популярност – международна, национална или регионална.
  

Изключително интересни и привлекателни са запазените исторически и архитектурни забележителности за развитието на туризма в селищата от Задбалканските котловини. През Възраждането Карлово се утвърждава като занаятчийски, търговски и културен център – родно място на Васил Левски; Сопот – живописно разположен в подножието на южните склонове на Стара планина – родният град на Иван Вазов; Калофер – разположен в горното течение на р.Тунджа – със запазената къща на ненадминатия български поет и революционер Христо Ботев; копривщица – разположена на голяма надморска височина – градът, в който е обявено началото на Априлското възстание, родно място на Бенковски, Каравелов, Каблешков и други видни български революционери.

Туризмът като основна стопанска дейност се развива на основата на непрекъснатото разнообразяване и увеличаване на историческите и архитектурните забележителности. Тя се свързва не само с възможностите за разширяване и задълбочаване на знанията, представите и културата на туристите. В процеса на тази дейност се извършва и възстановяване на историческото и културното наследство, съживяват се някои забравени стари традиции и обичаи. По този начин туризмът “преобразува” антропогенните ресурси (исторически, архитектурти, етнографски) в определена стока. Нейната цена се определя от популярността на ресурсите (международна, национална или регионална) и оказва пряко влияние върху ефективността на туризма.
2.2.2. Природни феномени. Те могат да бъдат оценявани по различен начин. В зависимост от техния поризход, свойства и функции те са свързани с природния комплекс на дадена територия. Същевременно не всички елементи на природата са оптимални за развитието на туризма. Голямото природно многообразие е причина човекът да оценява и възприема по специфичен начин отделни природни явления (феномени) и да ги използва за целите на отдиха и туризма. Ето защо оценката и класификацията на природните феномени за развитието на отдиха и туризма има условен характер.

В известен смисъл природните феномени представляват части, елементи от земния природен комплекс, който човекът възприема и оценява субективно, антропогенно. По тези причини те могат да се разглеждат като природно-антропогенни ресурси за развитието на туризма.

Към природните феномени се отнасят пейзажното многообразие на рекреационните територии и отделни обекти, които са уникални, неповторими със своето въздействие върху човека. Пейзажното многообразие на териториите с възстановителен (рекреационен) ефект оказва по-пълно и цялостно оздравително и профилактично въздействие върху човешкия организъм.

От извършените изследвания на природния комплекс на България се установява, че за развитието на туризма най-оптимални са само три природни района – Рилският, Пиринският и Дъбрашко-Чернатишкият район. Тяхното въздействие върху туристите се свързва и проявява чрез уникалнотосъчетание на растителността, релефа и водите. С по-ниска степен на туристическа атрактивност са природните пейзажи на други шест района: Западна Стара планина, Централна Стара планина, Крайщенско-Ихтиманският район и Българското черноморско крайбрежие в неговите три части – северно (Варненско), централно (старопланинско) и южно (Странджанско).

Природните феномени са обособени в природни резервати. На територията на рилския район това са биосферните резервати “Парангалица” и “Маричини езера, резерватите “Скакавица”, “Риломанастирска гора” и “Ибър”. Рилският район създава отлични условия за развитието на познавателния е екотуризма. Необходимо е да се усъвършенства и модернизира транспортната инфраструктура, да се ограничат посещенията в буферната зона и да се поддържа оптимален режим за фауната в резерватите.

В Пиринския район са обособени резерватите “Баюви дупки – Джинджирица”, “Ореляк”, народният парк “Пирин”, биосферният резерват “Славянка”.пирин е неповторима със своето природно богатство и привлича все повече туристи.

В Дъбрашко-Чернатишкия район (Западни Родопи) са обособени няколко природни резервата – “Конски дол” (кра Дъбраш), “Тъмната гора” (в долината на р.Канина), “Мантарица” (в близост до гр.Ракитово), биосферният резерват “Дупката” (до Батак), “Беглика” (до връх Голяма Сюткя), “Казаните” (до с.Мугла), биосферният резерват “Червената скала” (в рида Чернатица) и др. Целта е в тези защитени територии да се запазят вековните гори, съставени от ценни растителни видове и характерните за района животински видове.
2.2.3. Манастири, църкви и паметници. През последните години интересът към манастирите и църквите непрекъснато нараства. Сега те са антропогенни туристически ресурси, като се оценява не само тяхната културно-познавателна и архитектурно-историческа стойност, но и се разглеждат като центрове за формиране на определено поведение, възприемане и отношение към света на хората, приомащи дадена религиозна система.

В България манастирите са над 180. В повечето случаи те са разположени извън населените места, в изключително красиви и живописни природни местности. За разлика от тях църквите са изградени в населените места и в техните централни части. В миналото църквите са били центрове на духовния и културния живот, чрез тях се е съхранявал българският дух и българската идентичност.

На територията на нашата страна се открояват две съсредоточия на манастирите и църквите – Търновска и Софийска. През време на османското иго една голяма част от манастирите и църквите (особено в равнинните, низинните и хълмистите области) са били унищожени.

Най-известните и посещавани манастири в България са Рилският манастир “Успение на пресвета Богородица”, Бачковският манастир “Успение Богородично”, Троянският манастир “Св.Богородица”, Лясковският манастир “Св.Петър и Павел”, Ивановският скален манастир и др.

Освен православни църкви и манастири, на територията на България се намират и религиозни паметници на други религии – Голямата синагога в София, Католическата катедрала в Малко Търново, Томбул джамия в Шумен и др.

Развитието и поддържането на религиозния туризъм изисква по-задълбочени и конкретни знания за съответната религия, духовни центрове и традиции.

Към 2000 г. броят на музеите у нас е 2309. В зависимост от своя профил и характера на експонатите в тях музеите се делят на общоисторически, възпоменателни и специализирани.

Най-посещаваните български музеи са Националният исторически музей – София, Етнографският музей – добрич, музеите в морската градина на Варна, комплексите Плиска – Велики Преслав – Мадара, връх Шипка, комплексът Панорама в Плевен, Копривщица, Клисура, Котел и Жеравна, Етъра и много други.
2.2.4. Културно-развлекателни изяви. Конгреси, научни конференции и международни срещи, фестивали и спортни състезания се утвърждават като ежедневие в съвременния глобализиращ се свят. При една добра подготовка, организация и управление на тези дейности могат да се реализират огромни допълнителни доходи. Заедно с това рязко се увеличават и приходите на капитали в отделните общини и центрове, което значително улеснява изпълнението на различни проекти. Ето защо културно-развлекателните изяви имат конкретно значение и пряка връзка с развитието на туризма.

В България подобни изяви се организират в различни направления – традиционният международен фолклорен фестивал в Бургас, международните конкурси на естрадната песен в Слънчев бряг, фестивалът “Варненско лято”, периодично организираните събори на Рожен, музикалните седмици на София и Русе и т.н.