Изис и озирис



страница1/8
Дата19.07.2018
Размер1.57 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8


ИЗИС

И

ОЗИРИС
Божествената Драма на Живота

в седем действия
Всичко, що е казано тук,

се дължи на Тази,

по Силата и Любовта на чието влияние

е написано в тъмните нощо на Живота,

където Тя е Слънце.

Изис и Озирис” е Светлина,



защото Слънцето я изпрати.


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

БОГ ОТЕЦ
БОГИНЯ МАЙКА
ИЗИС
ОЗИРИС
ВЕНЕРА
ХРОНОС
ПСИХЕЯ
СВЕТЕЩИЯТ
ХЕРУВИМ
ОГНЕНАТА
ЗМИЯ
УРАНИЯ
РОЗАЛИЯ
ЛИДИЯ
МЕНЕЛАЙ
ЛОТОС
АНГЕЛ ПОМАГАЧ
ЦЕЗАР, МАГ,
ПОЕТ, БАРД
ЮЛИЙ, ХИГИЙ
ЛОДКАР
АТЛАНТ
СМЪРТИНА
ЛЕТЯЩИЯТ ОРЕЛ
ОГНЕНИЯТ КОН
ОГНЕНОТО МОРЕ
ОГНЕНАТА ЗМИЯ

Ангели, хорове, войници, народ и пр.


Старец с дълга брада, с тога и жезъл.

Творец на Вселената

Проява на Вселената

Дъщеря Божия, Любов, Красота,

Светлина, Хармония

Син Божий, Разум, Сила, Съзнание,

Слово, Воля, Число, Творба

Любовта - Лъч от Изис

Мъдростта - Лъч от Бог Отец

Красотата - Лъч от Изис


Лъч от Изис

Изис (огън)


Венера (въздух)
Психея (земя)
Хронос (вода)

(цвете, символ на Божественото)


Озирис
Озирис
Ангел Помагач

Цар на Мрака, образ на Огнената Змия


- неин син от Мрака
Дъщеря на Огнената Змия


Венера

Хронос


Психея

Скрита и безлична


Тези проявени Сили само
се споменават, но действи-
ето им е премълчано по
физическите полета.


ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПАДАНЕТО НА ОЗИРИС
БОЖЕСТВЕНИЯТ МИР
Пълно оживление. Ангели минават на всички страни.
Посред дъга от седем цветни лъча е Божественият Прес-
тол. Зад блясъка на Престола се вижда бездъние от мрак,
а пред него е изразен животът със своите най-красиви фор-
ми, съчетания от всички прояви на живота: същества,
минерали, растения, цветя, птици, Ангели. Чуват се въл-
шебни мелодии там, където животът възпява красота-
та и любовта, където свети Единната Истина. На Прес-
тола седят Бог Отец и Богиня Майка. Бог със скиптъра
и жезъла на могъществото, а Великата Богиня
- с буке-
та на красотата и любовта, в който ясно се отличава
палмата на умиротворението. Ангелите минават пред
Престола и се покланят с благоговение. Далеч из мрака
на просторите не светят още никакви звезди. Животът
е чисто Божествен и трепти само в блаженството на
своето съществувание. Усещат се аромати и се чуват да-
лечни вдъхновени мелодии на Ангелски хорове.

БОГ


Любов Моя, всичко, което може да се направи, е нап-
равено, всички възможни съчетания на въображе-
нието са осъществени и кажи, Моя Вечна Другарко
на Красотата и Любовта, която Моето сърце създа-
де, има ли нещо по-хубаво от това, има ли блаженс-
тво, мир и радост, по-голяма от тази тук, където Мо-
гъществото цари, където всичко може да се види,
направи и осъществи? Кажи - ако желаеш нещо по-
величествено от това, ще го имаш в мига на Своята
Мисъл.
БОГИНЯ

О, силен и могъщ Разум, нима може да се иска пове-


че от това тук, където Твоята светлина блести и
Моята нежност цари? Моята усмивка нека бъде Тво-
ята награда и любовните трепети на сърцето Ми нека
бъдат словата на Моето желание. Ти разстилаш без-
конечното си Дихание върху Моето Тяло и така твор-
бата стана възможна, и рози и цветя растат. Ти ми
говориш, а Твоите слова стават звезди, хармонии и
същества. Те се вплитат в Моите частици и така ста-
ват видими. О, Създателю на вековете, нека Моят
поглед каже доволна ли съм или не - поглед, който
трепти от щастие и любов. Докъде щеше да стигне
Твоят летеж, ако не бе срещнал Моята очаровател-
на усмивка да го възпре, за да си отдъхне и да каже:
„Ето тук може да се сътвори нещо - до Блаженство-
то нека станат световете и само това да виждат, за-
щото Моят стремеж не е за техните слаби тела, о,
Ти, която можа да го усмириш!"

БОГ


Така е, но кой знае? Има още нещо в Моето Сърце,
което е непресекващо желание за по-хубав Мир.
Нима ако останем при това положение, ти няма да
се отегчиш от вечното еднообразие? Моята Приро-
да не е неподвижност, нито пък я предадох на Тебе.
Сърцето Ми мощно бие да правя все по-хубави ми-
рове и вселени за Тебе и когато ги гледаш, да треп-
тиш с още по-голяма радост, и като разбереш, че
всичко това го правя за Тебе, да Ме обикваш още
повече, Богиньо, защото Аз съм Любов и само веч-
но увеличаващата се Любов Ме храни и поддържа.
Моята същина, тя е храната Ми и всичко, което Съм.
Аз обичам безконечно, но като виждам, че и Ти Ме
обичаш, в Мене пламва силата на нова Любов, а,
както знаеш, Любовта твори всичко, както и самата
себе си. Това е същината на Моя Закон, който е моят
Живот: Самоподдържане чрез Любов. Така Аз, като
Те обичам, създавам всичко, а Ти, като от това Ме
обикваш и предаваш силата на Своята Любов чрез
погледа си на Мене, увеличаваш Моята Любов и
същина, която Аз от Своя страна изразявам чрез
Творба, и така до безконечност.
БОГИНЯ

Аз виждам и чувствам това и кажи тогава докъде


ще стигнат силата и блясъкът на нашата любов,
щастие и блаженство, о, Творителю на Себе си! Аз
трептя и изгарям от Твоите жари, а те се носят като
вълни там, по полетата, и повече нищо не виждам.

БОГ


Да, не виждаш, защото има нещо, което не е стана-
ло, но ще стане: нещо, което Ти, Блажена, досега не
си могла да си въобразиш, че съществува. Силата на
Любовта се увеличава чрез любов, но и още нещо я
увеличава и Аз ще Ти го кажа, но дано не се помра-
чи хубавото Ти лице, защото ще Ме наскърбиш.
БОГИНЯ

Какво е, кажи!


БОГ

Скръбта и страданието.


БОГИНЯ

Какво са те? Не мога да ги разбера, слабо е Моето


въображение за тези нови неща в нашия Мир. А те
какви са, не са ли пак от тук, нали няма друг мир
освен нашия?
БОГ

Това, което ражда блаженството и радостта, ще раж-


да скръбта и страданието, защото виж какво е зад
нас! Видя ли?
БОГИНЯ

Да, Мрак!


БОГ

Той ни роди като съзнание и сега, ако се съзнаваш

като светлина, то е, защото Мракът е зад Тебе. В
Първичната Идея, където сме Ние, всичко е Едно с
тези Две Лица, които се пресъздават едно-друго не-
прекъснато. И понеже всичко около нас е Идея в
Първичността си, оттук и неделимостта на частите
от Цялото. Всичко е в Едното и Едното - във Всич-
ко. Първо Грехопадение би било първото разделе-
ние на Съзнанието, че това до него не е същото То
самото. И това ще стане, Драга, защото Новото,
Видимото, Пластичното Едно ще се създаде от мно-
жеството на разделностите по същия Закон: едно
нещо се създава в съзнанието само когато пред него
стои противоположното. И понеже Едното е Пър-
вичността, ще се създаде множеството, за да се
осъществи като Блаженство в Любовта Едното - Аз и
Ти, защото само в Едното е Безконечието и Вечността.
БОГИНЯ

Ние какво сме?


БОГ

Връзката между двете, която е Любов.


БОГИНЯ

Кой ни роди?


БОГ

Великото Едно, което е Мрак и Светлина в едно и


също време. За да осъществи Блаженството в Лю-
бовта, което е Себепознание в Огнената Целувка,

то направи Първата Разделност - Нас: Ние сме по


число Две. Нас ни роди Любовта. Само тя се Само-
ражда, защото се Самообича. А това, което мрази,
се Самоунищожава - Мракът. Ето защо само Лю-
бовта се проявява, расте и се разширява, а Мракът
се самоизяжда и вечно се свива и намалява. Диша-
нето е разширение на Любовта и свиване на Мрака.
Това е само символ на горната Мистерия, за която
не се говори дори тук. Но Ти забрави, че Ние не сме
сами. Забрави, че имаме нашите красиви и светли
чеда Изис и Озирис, нашите Син и Дъщеря, които
като най-красиви образи на Мечтата идват при нас
и Ти ги милваш и целуваш. Но знаеш ли, че те са
само образи на нашите мисли? Ние сме само Двама
с Теб и като се гледаме и обичаме със силата на на-
шите мисли и въображение, творим се в лицата на
нашите Син и Дъщеря и ги оживяваме със Силата,
която се нарича Мистерия и с която ги правим наше
подобие. Така ние ги обгръщаме с диханието си и те
летят като живи образи около нас, но още не са ро-
дени като нас, защото само ние можем да ги родим.
А този, който е родил нас, не ражда друго освен Своя
Образ, който сме ние. Той друго не иска. Любовта
не иска друго освен любов. И Тя, като ни роди, каза:
„Идете, чеда на Любовта, и бъдете Любов, това ми
стига, защото всичко е в това, в тази Дума." И ние
трябва да родим нашите Чеда така.
БОГИНЯ (Учудва се.)

Как?


БОГ

Чрез Мрак.


БОГИНЯ

Ние нали не сме Мрак, откъде ще го вземем тогава?


БОГ


Нашият мрак ще бъдат скръбта и страданието и само
чрез тях ще родим Децата си да станат като нас, как-
то ние станахме чрез онзи Мрак. (И посочва безконеч-
ните бездни.)

БОГИНЯ

Не мога да разбера, но като че ли нещо страшно ще


се случи. Не може ли да не стане така?
БОГ

Не, защото ние сме Светлина, а светлина има само


защото зад нея е Мрак. Ако не беше Първото, няма-
ше да се усеща и да се съзнава Второто. Винаги ста-
ва нещо, когато се ударят едно в друго две противо-
положни неща, а това е усещането и съзнанието, че
Сме, че съществуваме. Когато Мракът е само мрак,
или Светлината - само светлина, има Покой. А ние
не сме покой, защото сме Двама. И Мракът не е
покой, защото до него е желанието за съществуване
- жив е. А това, което е живо, то винаги е Двойно,
защото до него са всякога Животът и Желанието, а
между Живота и Желанието се създава Необходи-
мостта, която предизвиква образуването на точния

Закон - Хармонията, за да даде Делото Плод. Поне-


же в Божествения Мир нищо не изчезва и е оползот-
ворено.
БОГИНЯ

Как взе да ме тревожи Моето въображение! Къде


ли са Децата? Закъсняха. Друг път не са отсъствали
толкова!
(За първи път Божественият Престол се затъмнява за
миг и пак светва.)

БОГИНЯ

Ах, какво е това?


БОГ

Знамение. Символи и знамения в нашия Мир пред-


шестват знаменитите събития.
(Изис в Ангелска форма идва тревожна и тъжна и носи
роза в ръцете си. Красота и чистота сияят на лицето
й. Тя е неописуемо красива и устните й като че ли поглъ-
щат бъдещето на цяла една вселена, която се крие в блес-
тящите й очи. С плач се хвърля в краката на Баща си и
Майка си. Бащата остава спокоен. Майката
- малко
тъжна.)

ИЗИС

Мили Татко и мила Майко, Озирис се загуби! Из-


чезна, когато отидох да му откъсна тази роза и да му

я дам, защото Ми каза, че много Ме обича. Тогава


се обърнах, потърсих го между цветята, но той беше
изчезнал, уви! Какво ще правя без него сама сред
тези хубости и красоти - сред тези очарования да го
няма милия на сърцето ми Другар! Как сладко и
умилно ми говореше, пък Аз светех като звезда край
него от радост. Сега, щом го загубих, разбрах колко
го обичам. Аз не мога без него, вие трябва да знаете
това. На кого ще бера цветя, на кого ще пея сладки
песни и кой ще ми обяснява с чистия си разум това
велико движение на нашия безкраен Мир? Аз го оби-
чам. Има нещо в Моето сърце, което се къса без него.
Пред тази сила не мога да устоя, пред тази любов не
мога да не скърбя. Много пъти ви говорех да ни съ-
едините с Връзката, с която вие сте свързани, но Ти,
мила Майко, все казваше: „И без тази Връзка вие
сте толкова щастливи!" Ето сега – какво да правя
сама?
БОГИНЯ

Сладко Мое и хубаво Чедо, много ми става печално,


като виждам това ново събитие в Нашия Мир, но не
се отчайвай. Твоят Татко всичко може и знае и ако
Аз мога да те направя само красива и очарователна,
Той ще те направи мъдра и ще ти каже как да наме-
риш Озирис, нашето мило Чедо, Единствен Син.
Нима можеш да си представиш, че Божественият
наш Мир и Престол ще останат без него?

БОГ


Да, това, което е излязло от нашето сърце, то нико-
га не може да се загуби. И най-малката Божествена
Частица Бог ще стане. Това е нашата същина, защо-
то втора не може да има. Да се остави да съществу-
ва някъде отделно Наша Частица, то би значело да
се допусне Втора Същина. Тогава няма да същест-
вуваме нито ние, нито светът, защото Бог е Един.
Всичко, което е Божествена същина, ще стане така-
ва, а друга няма, защото Изворът е един.
(Влизат приятелите на Изис: Венера, Хронос, Психея,
всички в своите Ангелски одежди, които изразяват съ-
щината на всеки от тях.)

ВЕНЕРА

Мила Сестрице Изис, къде се загуби? Колко те тър-


сихме из градината с розите и лилиите, но ни казаха,
че Озирис се загубил и Ти разплакана си дошла при
Престола. Какво е всичко това?
ПСИХЕЯ

Драга Изис, ние го търсихме из цялата градина, но


изглежда, че наистина се е загубил завинаги. Какво
нещастие и за нас!
ХРОНОС

Аз отидох при пазачите и питах за него, но ми каза-


ха, че го видели как се спуснал надолу на крилете на
Огнения Орел. Един от пазачите го наблюдавал как
оставил Орела и се качил на Светещия Кон, и поле-

тял още по-надолу. Слязъл от Коня и на брега на


едно море се качил в цветна Лодка, и се изгубил на-
някъде из морето, но никой не знаеше къде по-надо-
лу е слязъл.
ПСИХЕЯ

Чудно ми е как го е пуснал Светещият Херувим

.
ИЗИС

Мили Хронос, иди го повикай, може нещо да ни каже.




(Хронос излиза и след малко го довежда.)


ИЗИС

Знаеш ли, драги Херувиме, какво стана с моя Ози-


рис? Как се случи всичко това?
СВЕТЕЩИЯТ ХЕРУВИМ
Когато Ти береше рози и кичеше хубостта си, яви се
пред него Огнената Змия и много му говори, какво -
не знам, но тя се преобрази в нещо много привлека-
телно и той тръгна с нея. Само това видях.
(Влизат всички Ангели от разни районни движения: сини,
бели, червени, зелени, жълти.)

БОГ

Първо Събитие стана в нашия Дом, Първа скръб,


Първо помрачение. Но не се отчайвайте, драги чеда,
защото всичко, което става тук, то е за по-голямо
Щастие и блаженство, могъщество и слава. Вземи,

Изис, този Диамантен Камък, това е силата и могъ-


ществото, с което ще намериш и доведеш пак Ози-
рис. Не забравяй, че само Ти можеш да направиш
това, без Теб той е загубен. Но има ли Той у себе си
нещо от Тебе?
ИЗИС

Да, само една Роза, Първата, която му дадох, когато


ми каза, че ме обича, че само мен ще обича завина-
ги и вечно, тогава и аз го обикнах неразделно и му
казах: „Мили Озирис, нали никога не ще ме забра-
виш?" И той ми отговори: „Мога ли някога да заб-
равя твоята Първа целувка, Изис? Нима има нещо
по-сладко от нея?" И като каза това, въздъхна, не
зная защо, но като че имаше нещо скрито у него,
необяснимо, защото често се унасяше в мисли.
ХРОНОС

И каза ми той веднъж: „Обичам Изис, както нищо


друго, но какво мога да направя за нея? Ето - всич-
ко това е сътворено от нашия Баща: и цветя, и звез-
ди, и морета, и всичко, а аз какво мога? Къде е мое-
то могъщество и сила, чрез която да накарам Изис
да ме обича повече?"
ВЕНЕРА

И на мен ми каза веднъж до ручейчето: „Венера, аз


много обичам Изис, но къде е онова сърце, което,
като затрепти за Нея, да даде дихание на нова вселе-
на? Къде е силата на любовта, която твори и дава

образи на неща и същества?'


ПСИХЕЯ

И на мен ми рече: „Всичко ще направя за Изис, за-


щото много я обичам, но къде е онзи глас и способ-
ност, та когато всичко така се зарадва и ликува и
когато всичко запее за нещо велико и тайнствено, и
аз да й запея една песен, с която да се събуди Нейно-
то Сърце и като се събуди, да забие с ритъма на мо-
ето и така да се слеем в едно? Само тогава ще бъда
щастлив като нашите Татко и Мама."
ИЗИС

Стига, стига, Психея, че като чувам тези думи, страш-


на болка разкъсва сърцето ми! Ние всички знаехме,
но никой не се погрижи да му даде това, което той
желаеше.
БОГ

Така е, защото тук всичко е Едно и като Едно всяко


само трябва да се грижи за себе си и да го добие. От
тук само пътищата се чертаят, а другото остава дело
на всекиго по отделно. Изис, не се тревожи! Розата,
която е отнесъл със себе си, ще го доведе: тя е част
от Твоето желание и любов. Едното при Едното ще
дойде, това е нашата Същина - Закон. На Тебе оста-
ва да освежаваш тази Роза винаги, за да не изсъхва
никога и всякога да е красива пред очите му. Всичко
друго вие трябва да направите: Хронос, Психея и ти,
Венера. Бъдете благословени!

(Всички си отиват. Изис излиза обкръжена от прияте-
лите си, след тях излизат Ангелите и Херувимите и
надалеч се чуват техните тъжни гласове в първия тъ-
жен Ден в Божествения Мир.)

БОГ (на Богинята)
Ето новото нещо в нашия Мир, което Ти не знаеше
досега, но чрез него ще се родят истинските образи
на нашите чеда, които досега са само мисли, образи
и идеи.
БОГИНЯ

Нима не можеше да бъде нещо по-хубаво от това?


БОГ


Защото противоположното на любовта, която е Бла-
женство, са скръбта и страданието и тя чрез тях ще
се роди. А нашите деца са любов и чрез страданието
ще се роди тази любов - блаженство в тях, както ние
чрез мрака станахме светлина. Нека това бъде Пър-
вият и Последният тъжен Ден в Божествения Мир!
Заглъхват далече тъжните песни на Ангелите. Светли-
ната на Престола постепенно угасва и настъпва мрак.
Ив този мрак просветва една истина от надежда и вяра
в съществуванието и това, което е създадено, съзнава,
че не е създадено за страдания и тъги, а за блаженство,
радости и светлини. И полита тогава душата, възроде-
на от запалването на тази искра, която не изгасва ни-
кога вече. Първият удар на болка и скръб поражда искра-
та да се търси вечното блаженство, което е покой и
истина, всред радост, знание и могъщество, защото


животът е страдание, скръб и тъма, докато не светне
един път завинаги Божественото. А то е Едно и веднъж
дошло, не изчезва никога вече.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ


СЪБУЖДАНЕТО В АТОМА
От Градината на Рая, близо до брега, под който се виж-
дат тъмните бездни на Мира, зее безкрайна тъмна дал-
нина. Изис с развени траурни коси седи на брега и пее с
лира. Цветята до нея като че се движат и зефирите
веят с усилие. Слаба светлина, полумрак. След всеки куп-
лет от песента й се въззема ехо и се чуват далечните
тъжни отзвуци на Ангелските мелодии нейде из прос-
торите. Те още повече я натъжават и Тя пее още по-
скръбно.

ИЗИС

В далечните там нейде простори,
из мрак тъмен, чуваш ли ме, мили,
там, къде се навеки затвори
твоето небе с мисли унили,
без Ангели красни лекокрили?

Скръб разкъсва моето сърце нежно,
без теб вечно тук сама в небето,
плачи, Лиро, сладко и стремежно,


как за него плаче тук сърцето,
за моето там Другарче клето.

Да, тук, на това място, ми каза, че ме обича.
(Отива към мрака и го гледа, и продължава да пее.)
Защо, защо спусна се далеко
от тези мили обятия небесни,
где бе радост тук трептение всяко
на гърди ми топли и прелестни
до тези чари висши и чудесни?

(Отива на друго място.)
А тук ме целуна за първи път и ми каза: „Никога
няма да те забравя." (Наново запява.)
Точка мрачна стана ти печална,
в частица влезе ти безгласно,
в Атом е душата ти страдална,
твоето тяло мило и прекрасно,
в Атом тъмен е това небе ясно.

(Потъва в мъка.)
ХРОНОС (Идва леко иззад високите цветя.)
Стига, Изис, не с плач и въздишки ще върнеш Ози-
рис, а с дела.

ПСИХЕЯ (Идва също с букет в ръка.)


Мила Изис, недей повече разкъсва сърцето ми с тъж-
ни мелодии. Ти, която можеш всичко да направиш,
защо чакаш още?
ВЕНЕРА (Идва с Лира в ръце.)
Твоите тъжни песни разплакаха и цветята, ручейче-
тата тъжно шумят под ритъма на тази тайна мело-
дия. О, нещо трябва да стане, Изис. Защото всичко
се разтъжи заради твоето нещастие, нещо ще стане!
Когато пеех там една песен на розата, която Ти ос-
тави, защото нямаше на кого да я дадеш, дойде при
мен един Неизвестен Пратеник, откъде - не знам,
как се казваше - не знам, криеше името си, само про-
мълви: „Кажи на Изис да направи Светлина", и си
отиде. Какво ли е това, Хронос?
ХРОНОС

Чувал съм някога и трябва да е истина, че имало


Божествени Пратеници. Това е един от тях, а думи-
те му са символ и знаете ли какво иска да каже? Но
за да си обясните, трябва да ви кажа, че Озирис е
затворен в най-малката частица - Атом, която може
да съществува. Там го е затворила Огнената Змия
заради смелостта му да поиска ръката й.
ВЕНЕРА

Какво говориш, Хронос? С тези печални новини съв-


сем ще наскърбиш Изис. Той да иска да се жени за
Огнената Змия, да забрави Изис!

ХРОНОС


Да, защото тя му каза: „Ако ме прегърнеш, твоят
огън ще се слее с моя и тогава няма да има по-мо-
гъщ от тебе." Той й повярва и я прегърна, и когато
се събуди - тъмният Атом бе вечното му жилище.
ИЗИС (Въздиша.)
Зная, Хронос, че е така, и затова пеех така печално
преди малко. Той сега е една черна, почти безжиз-
нена частица, която стои затворена, безсилна, немощ-
на и жалка. Но не знае ли тази Змия, че в тази части-
ца лежи един Бог? Колко е мизерно и нищожно про-
падането, което сега измъчва моя Другар на Вечно-
то Блаженство! Ах, но като помисля през какви ог-
ньове трябва да премине, докато дойде пак при мен,
през какви мъки, изтезания и горчивини! Ах, мили
мой, мили мой, колко мъчително е всичко това!...
ХРОНОС

Но всяко изживяно дело бива възнаграждавано де-


сетократно с щастие след мъките, които е преживя-
ло. Така е, но думите: „Кажи на Изис да направи
Светлина", означават, че Мракът, в който лежи Ози-
рис, може да бъде победен само със Светлина и Огън.
Това е съдбата на всичко: из Мрака трябва да стане
Светлина - един път паднало в Мрака.
Озирис не е вече нищо освен един зародиш. Знаеш
ли какво е зародиш, Изис? Малко невидимо Семен-
це, което е в едно Яйце. Но в това Семенце се крие
целият Озирис. И знаеш ли какво - ти трябва да ожи-

вотвориш това Яйце, да му дадеш огън, да го раз-


движиш, да му дадеш почва, да го направиш Свят.
Ето значението на Диаманта, който Твоят Баща,
Вечният Отец, ти даде – той оживотворява това Семе.
Около този зародиш, скрит като в Яйце, ние трябва
да оживотворим цяла вселена – това Яйце да ожи-
вотворим и след него ще възкресим някога Твоя мил
Озирис като свободно, непобедимо Божество от че-
рупката, в която го затвори Огнената Змия.
Как, защо, кога – това остана мистерия за нас, мис-
терия, която знаят само Твоите Татко – Мама. Тех-
ните погледи, горящи един в друг, мълчат и тяхното
мълчание в огъня на блаженството твори тайни.
Една от тези тайни е Озирис, Семе - Яйце. А това
оживотворяване трябва да стане. Иначе Яйцето ни-
кога няма да се излюпи, нито Семето ще прорасте.
Така Озирис сега не е нищо друго освен Семе - За-
родиш, но около този Зародиш вселена, Слънчева
система ще се зароди и ще израснат стъбло и пъпка,
и когато разцъфти това Цвете, в Градината на Все-
мира ще се прибави още един Аромат – Ти и Той. Но
това за нас не е важно. Нашето дело е интимен удар
сърдечен и само нашата дейност може да поправи
това положение.

Да, Изис, тази сила само Ти притежаваш, която Баща


ти – Бог Отец – Ти даде. Тя лежи в Диамантения
Камък, който взе от него. Аз зная всичко, но само
ти имаш силата да твориш Светлина. У Тебе е прин-
ципът, който слива и създава чрез магичността на
силната обич, която изпитваш. Този жар към Ози-

рис сега го запали за неговото спасение, пък после,


когато го спечелиш, той ще се преобрази във вечно
блаженство, святост и Божественост.

ИЗИС

Как така, Хронос? Още не мога да те разбера.

ХРОНОС


Отдавна е било то, Изис, когато Твоята Майка е по-
искала да има Втора Дъщеря и Втори Син. Ти си
била малка, не помниш – Тя родила Втора Хубави-
ца, но не била като Тебе. У нея имало нещо, което
Ти не притежаваш: Завистта. Тази Твоя Сестра, като
видяла, че има и друга Хубавица, а не е само тя, раз-
сърдена се отлъчила от Божествения Мир и станала
другарка на Мрака, понеже там няма нещо по-хуба-
во от нея, и дотолкова се отдалечила, че забравила
Божественото си произхождение. И не само това, но
почнала и война срещу него.
ИЗИС

Премъдри Хронос, Ти ми даваш все по-нови светли-


ни. Та нима това го е направила Моята кръвна сест-
ра?
ХРОНОС

Да, Бог – Бащата не се възпротивил, но когато това


станало, Той помислил и рекъл: „И нейното дело да
бъде Божествено!" Не зная защо, тайна е. Зная само,
че после от неестественото съчетание на тези две

нееднакви същини се родили Син – Атлант, Гений


на Разединението, прародител на Егоизма, и дъще-
ря – Смърт – израз на грозотата и смъртта. Но тази
дъщеря по-късно избягала от дома на тъмнината и
отишла в Божествения Мир, и станала негова слу-
жителка и даже противница на Атлант, който искал
безсмъртие чрез взлом. Но сестра му го оставяла
всякога до върха на величието и когато той се изди-
гал до висшата си слава, тя му затваряла очите. Тя
работи скрито и да не говорим повече за нея – за
Атлант също. За тъмните сили най-добре е да се
мълчи. Там словото на Бог ги уравновесява.
ИЗИС

Обяснявам си сега защо Огнената Змия ми открад-


на Озирис – защото е Слънце и блясък пред нейния
черен, студен Мрак.
ХРОНОС

И защото стана така, затова Четвърто Дете не се


роди от Божествените Обятия. Ако би се родило,
може би било втора злина и кой знае дали Всемирът
не би загубил съществуванието си. И това зло не е
малко, дори е много голямо, но ако се явеше още
едно!... Но да оставим това, то не е наша работа.
Около Атома, в който лежи Озирис, направи огън,
слънце, вселена, после от него ще се откъснат хиля-
ди системи и светове и така ще измамим Змията,
защото ние ще се преобразим на четирите нейни еле-
менти, по които ще издигаме Озирис. И Тя, без да

знае, че това сме ние, ще ни услужва с тях. А Озирис,


вдиган от поле на поле, от стъпало на стъпало, ще
дойде при нас.
ИЗИС

Стига, Хронос, всичко ми е ясно вече, но нашата Бо-


жествена осанка ще ни издава.
ХРОНОС

Ето защо ще се преоформим, ще изменим имената


си според Елемента, в който всеки от нас влезе. Ти
ще приемеш образа на Светещия Херувим и на огъ-
ня с името Урания; Венера – образа на въздуха с име-
то Розалия; Аз – образа на водата с името Менелай,
а Психея – образа на земята с името Лидия. Така ти,
Изис, без да напускаш тези висши Области, ще ни
указваш пътищата, а и ще бъдеш винаги в пряко об-
щение с Всевишния ни Баща. Нашата жертва ще бъде
много голяма, но пък каква ще е радостта ни, кога-
то Ти в пълно блаженство ще ликуваш при посре-
щането на Озирис!
ВЕНЕРА

О, мъдри Хронос, ти, който вземаш мъдростта си от


Извора на Мъдростта, колко велик е Твоят план! Аз
ще се постарая с магичната си любов да укротявам
всички груби сили на тази нова вселена с център сър-
цето на Озирис, за да се оживотвори. Ще раздвижа
цялото празно пространство, ще го изпълня с Анге-
ли и образи най-нежни и мили, със сърца само от

състрадание и любов, и утеха. Моят огън ще бъде


огън на мир и блаженство, моят поглед – на вяра и
надежда, и моите движения – на грация и светлост.
Аз ще сливам елементите по твое нареждане и съче-
тания, аз ще съм ароматът в твоя ум, както в розите
тук на райските ни области.
ПСИХЕЯ

И когато всичко долу заживее в новия мир с жела-


ния, огън и страсти, аз тихо ще им посоча небето и
така ще свържа земята с небето. Аз ще съм душа на
земята чрез красотата, която ще сея навсякъде. Ще
вляза в рози и треви, и дървета, и моря и когато там
долу някой види нещо хубаво и очарователно, ще
знае, че го правя аз – Психея, там Лидия на хубостта.
Колко ли сърца ще бъдат пленени и измамени в мре-
жите ни, а, Венера? А няма да знаят, че всичко това
става за нашата Изис – Любов на Любовта, Красота
на Красотата, Дъщеря на величието и славата. Във
всичко ще се превръщам аз. Готова съм, да не се
бавим повече.
ХРОНОС

Психея, избери си за помощник един Ангел от твои-


те другари, защото, когато минеш през водата, ще
станеш Лодка и той ще е Лодкарят, а Озирис ще бъде
вътре. Когато минеш през въздуха, ти, Венера, Орел
ще станеш, крилете му ще се движат от Ангела, вър-
ху който Озирис ще лежи. Той ще е струната, когато
ти станеш лира, да пее Бардът – Озирис. Аз ще ста-

па Огнен Кон, ти – диханието му, а Ангелът ще дър-


жи юздите на тази вихрогонна същина.
(Повикват един Ангел.)

ИЗИС


Мили Мои другари, какви големи жертви ще направите за Мен! Аз ще ви светя със Светлината Си и ден, и нощ. Аз ще бъда Слънцето, Светлината и Силата му.
ХРОНОС

Аз ще стана най-близката му Звезда – Меркурий.


ВЕHEPА

Аз ще стана Луна на Психея – Земята.


ХРОНОС

Това ще трае векове хиляди и хиляди, но за нас няма време. Нека сега направим Великото Събитие и когато Изис запали Атома, когато той стане слънце и светне новият свят, тогава ще се разделим и всеки ще заеме поста си. Давам сега думата на Тебе, Изис.


ИЗИС

Ах, как тупти сърцето ми при наближаващото Велико Събитие – нещо става в душата ми, разкъсва се и всяка връзка е болка. О, колко е тъжна тази раздяла, колко е печална!



(В силно вълнение пред Великото Събитие Изис се раз-
ридава, прегръща всички подред, взема Своята златна
Лира и изпява прощална, тъжна песен за далечното бъ-
деще, когато ще се видят пак, но с друг вид тела, лица,
тържествуващи, блажени, щастливи.)

Далечното бъдеще се вижда, но то е толкова далеч-
но! Ние пак ще се видим, но в други образи, облекла
и сияния, макар и по-красиви. Ала Настоящето е най-
силното и винаги необходимо усещане, пред него ми-
налото изчезва, бъдещето скромно отстъпва и в сво-
ята победа то предизвиква страдания... Може ли да
не се плаче? Настоящето е тежко при всяка раздяла
и не може да не се ронят сълзи...
(Казва това и избухва в безумен плач. След малко се съв-
зема и запява. Всички застават в тъжни и замислени
пози. Венера с ръка на сърцето си целува една роза. Пси-
хея вдига ръце за молитва, а Хронос зарейва съсредото-
чен поглед из пространството на тъмнината.)

Нали, мили дружки, тъжна е съдбата,
нали е печално сега в сърцето,
когато на части тука небесата
делят се навеки надолу по полето?

Трепти Мойта Лира, плаче и ридае,
но там Глас далечен някъде се чува,
глас на Светлината, коя всичко знае
и с любов над нас и с могъщество плува.


Не слушайте Мойта сега тъжна песен,
а онзи Глас Вечен, който ни говори,
че нов Свят тука и мил, и прелестен
в гърди ни тъжни, в нас ще се разтвори.

Мир на любов, всемощ, победа и слава,
на Истина Свята, навсъде Единна,
като Тях да стане и тя величава
и да заживее вовек до амина.

Таз Истина той е, моят мил сърдечен,
где се сега в мрака тъй печално дави,
Бог до Мен да стане, блажен и всевечен
и да се загуби в Моите висши слави.

Сбогом, о, простори, дружки веч навеки,
и всички вий чари на Божия Рай,
нек се чуват само песни ви далеки
там по земите на новия край!...

Изис свършва песента при пълно и тихо мълчание. Ан-
гелските хорове подемат ехото на песента й и всички
на колене, уловени за ръце, падат пред бездната и възхва-
ляват Всевишния: „Господи, да бъде воля Твоя както на
небето, така и на новата земя. Благослови, Благи Отче,
новото наченато Велико Дело. Амин!"
Песента на хоровете заглъхва из просторите. Изис ста-
ва и всички след нея. Тя взема Диаманта, целува го и го
хвърля натам, накъдето й посочва Хронос, където Ато-
мът
- Озирис лежи в тъмното пространство. По чудо в
далечината светва искра, разгаря се и се разширява в


огън и пламъци – начало на нова вселена. Всички, омаяни
от този огън и светлина, се хвърлят един по един в ог-
ньовете на бездната. На брега остава само Изис с мо-
литвено сплетени ръце и с поглед, съсредоточен в пла-
мъците, които започват да се въртят – усеща се вече
присъствието на Четирите Сили, които отиват там.
Хоровете запяват и Изис пада на колене на брега пред
новата вселена с център на въртежа Озирис. Картина-
та завършва с взрив от огън и пламъци.
Това създава Душата, която обича, защото огънят не е
друго освен обич на едно сърце, което иска да постигне
най-високото блаженство в живота. А той се възпламе-
нява, когато предметът на обичта изчезне, желанието
става тъга, която иска, мисълта става желание, тъга,
безсмъртие. Така пламъци и дим в душата се създават и
движение въртежно, и така се сътворява новото, така
се заражда и детето в утробата на майката
отглас
на любов, която тук е мечта, а там създава цяла вселе-
на от слънца и пламъци. Величествена е картината,
когато се знае, че всичко това става от едно сърце и
това сърце гори от желанието, което, запалено един път,
не угасва, докато не постигне своята крайна цел – Бла-
женството, и в своя безконечен набег създава вселени,
слънца, пламъци и огън, хиляди красоти, логоси и потай-
ности, по които Проявеният дух на Озирис ще се носи
като по вълни във всемирното море на любовта на Изис.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница