Изис и озирис
Изтегляне 0.6 Mb.
|
ПОБЕДАТА НА АТЛАНТ МАТЕРИАЛИСТИЧНИЯТ ЕГОИЗЪМ За страничния наблюдател гледката представлява широко бойно поле, отляво боен лагер от палатки с черни платнища, а отдясно са наредени в цели редици палатки с бели платнища. Лунна нощ, всичко спи и почива след дневните ужасни битки. Пред една разкошна палатка, която изпъква между белите, се разхождат двама облечени във воеводски дрехи мъже с мечове и говорят с тих тайнствен глас в сияещата лунна нощ. Надалеч се виждат върхове, гори, реки, долини. Менелай и Юлий се разхождат сами в лагера, близо до палатката на Цезар. МЕНЕЛАЙ
Изглежда, че тези дни ще бъдат последните битки между бялата и черната вълна. Говорих аз на Цезар да не става цар, защото ще обърне вниманието на Атлант, този силен и завистлив владетел на водите, мрачните пещери и тъмните полета, които само маймуни, черни птици, влечуги, човекоядни животни и всевъзможни чудовища обитават. Той се научи, че някьде далеч отвъд неговата страна се е появило едно ново царство, наречено Царство на Слънцето. „Нима, извика той, може да съществува друго, по-светещо царство от моето? То не е истинско тогава, защото мракът е начало на световете и там, в мрака, е тех- ният край, и ако се е появило такова нещо, това ще бъде едно първо и последно зло. То би значело, че е настъпил краят на нашето съществувание. Да се уни- щожи, докато е още рано, в началото, после за всич- ко ще бъде късно!" Така ревеше страшният цар Ат- лант и неговият глас прозвуча през морета и реки, гори и тъмни пещери и събра всичко, което се дви- жи по земята, и го опълчи срещу царството на слън- чевото сияние. Е, братко, Цезар можеше да живее в тази светлина, без да става цар, да образува царство и да вдига шум около едно величие, което събужда само завист у околните. И ето го сега резултата: страшна борба. ВОЙНИКЪТ ЮЛИЙ Може би войната щеше да бъде избягната, ако този Алант не бе успял да вземе годеницата на Цезар - Лидия. Той така лудо я обича, че всичко би направил за нея, би разрушил целия свят, а и тя не бе още станала негова жена и той гореше от страшно жела- ние да я притежава. МЕНЕЛАЙ Това бе само претекст за Атлант да започне война- та. Нима този черен гигант има нужда от нежните
Не знаеш ли, че за грубия понякога нагон на гиганта е удоволствие да унищожава по-слабото, пък дори и с целувки? МЕНЕЛАЙ Красотата на Лидия наистина бе извънредна и сега, когато Цезар чуе името й, потреперва от желание да я види и да я освободи по-скоро от скверните ръце на грубия нагон на този демон. Но нека оставим този разговор, защото скоро ще се съмне и боят ще за- почне по-рано този ден. Иди огледай лагерите. На- мери също Розалия, която, както знаеш, взема учас- тие в този ужас като помагачка на ранените войни- ци. Нейното милосърдие няма край. Кажи й да дой- де да ме види преди изгрев! МЕНЕЛАЙ (сам) И за какво е сега тази борба? Никой от двамата нито ще победи другия, нито ще го зароби. Ако победи Атлант, то Урания няма да остави така нещата. Тя, която знае, че Цезар е Нейният Озирис, ще помоли Татко си и Той, Всемогъщият, ще унищожи по ка- къвто и да е начин това несправедливо дело. Ако Цезар победи, какво ще стане? С това няма да уни- щожи напълно Атлант, защото жителят на мрако- вете ще се оттегли в своите дълбочини, където Це- зар не може нито час да живее и ще се върне пак в своята светлина. Това, което е принцип, то е неуни- щожимо, излишни са жертвите тогава. Злият и че- рен принцип е само едно завъртане на Единната Светлина и понеже това е същина на Еволюцията, той съществува, защото без него не може, и всяко нещо винаги ще има своята обратна страна. Не в пряка борба с него е спасението, а там, в мъдрото унищожение на измамите, които той влага в сърца- та на съществата. Ако Цезар не бе се влюбил в оча- рователната Лидия, кой знае дали би започнал вой- на против Атлант? Тази красота на земната Лидия е дело на Огнената Змия, от която изникна и Атлант като неин израз на силата. И единият, и другият са причина на Цезар, защото Змията узна сигурно, че сърцето на правата и бяла страна е същото сърце на Озирис, когото тя от векове преследва, откакто Изис оживотвори цялата вселена за неговото Спасение. По право Лидия е чедо на тази Огнена Змия или поне тя се прави на такова, и ако тя иска да я хвърли сега в устата на своя представител, това е по-право, от- колкото светлият Цезар да се бори за нея, която не е неговата истинска Вечна Жена. Аз ще му говоря така още един път, дано ме послуша и спре тези кървави дела. (Почуква по бялата палатка, където е леглото на Це- зар. Отваря се завеса и се открива разкошно наредената царска стая на Цезар. Менелай влиза вътре.) ЦЕЗАР
Много отдавна те чакам, Менелай. Много съм разт- ревожен в тази последна нощ от нашата борба. Съ- нувах страшни сънища. Знаеш ли, ние ще загубим битката. По всички предчувствия така се вижда. МЕНЕЛАЙ Защото и да спечелим боя, какъв ще е резултатът? Ти ще паднеш в обятията на очарователната Лидия, ще заживееш обикновения живот на смъртния и нак- рая твоята изнемога ще отслаби пак царството ти и пак Атлант ще намери удобен случай да те нападне - ако не теб, то поколението ти, и така - вечна бор- ба. О, Цезар, Атлант би бял вечно спокоен, ако не го предизвикваш и дразниш. Остави го да си вземе всич- ко, което е негово дело и негово творение. ЦЕЗАР Какво искаш да кажеш, Менелай? Да му оставя Ли- дия? А нима не знаеш, че тя не е от племето му? Тя е дъщеря на нашия наследник от коляното на Царя на Истината и Правдата, а освен това добре знаеш, че има едно друго нещо, което не ми дава право да я оставя в неговите ръце, и то е, че я обичам. МЕНЕЛАЙ Именно тук се крие тайната на борбите. Ти обичаш не Лидия - красотата, блаженството, истината, лю- бовта, които намираш в нея, - а само нейното тяло, външната й страна, а тази красива форма, която се мени, е именно мрежата, създадена от Атлант, за да те оплита, А знаещ ли кой е Атлант? Той е пратен от Огнената Змия да я представлява, в земния мир. Не забравяй, че тук се води една борба, на принцип, чието начало ти добре знаеш вече. Огнената Змия, която знае, че ти си същият онзи Озирис от минало- то, вечният й неразделен другар на Изис която знае, че ти ще си на Божествения Престол, те преследва и употреби всички свои средства изкуства и комбина- ции само за да забави своето окончателно изчезва- не. Защото, когато ти ще си вече на блестящия Прес- тоя на. Всемира. нейното съществувание ще се разк- лати отдъно. А тя иска да живее да се движи и ако изпусне тебе, ще търси нова измама. Така ще се създа- де нова вселена от планети, сънца и все така. Това е нейният живот и борбата й винаги предизвиква раждането на едно Божество. Тя вечно така ще на- мира, средства да отвлича слабия разум на Атома, а той, като Божие дело, в отмъщение на нея, ще бъде възвеличаван до Божество. Като знаеш сега това, остави Лидия и спри войната. Може би така Атлант ще се отстрани и спокойно ще изживява дните си в тази система. Защото, ако пък победи, то Изис няма да се примири, и понеже те обича, ще иска да тър-жествува истинската страна и ще направи нещо. ЦЕЗАР Постоянно ми говориш, Менелай, зa тази Изис, Урания и не знам какво! Нещо, което не съм видял, нима съществува? Защо ме храниш с въображаеми тела. заръчваш ми да обичам една фикс-идея и да оставя
Урания те обича, драги Цезар, макар че не си я виж- дал. Хиляди доказателства могат да се дадат, че именно Тя те въздига от тук и ти все по-нагоре ще я достигнеш един ден. Ако би могъл да видиш какво си бил и какво ще бъдеш, не би се съмнявал в моите думи. Но как ще видиш миналото си, когато то е от по-тънки ефирни състояния, а ти сега не живееш с тях. Само едно не забравяй - твоето съществувание, а и това на целия всемир, не е без цел. А тази цел е велика и тя не е за временното, а за вечното, за лю- бов е, но не за временна, а за вечна. Докато твоята любов към Лидия е временно въртежно движение. Чуй, драги, там има друга Лидия, която те обича, която не умира, с друго, още по-красиво и свежо тяло, което не изчезва, не се мени. То е обкичено с още по-хубави ароматни цветя и нейните целувки не са тези на измамата, а на вечната сладост и блаженст- во. Бъди внимателен, защото, когато един баща виж- да, че детето му отива да се дави, той няма да гледа спокойно, а ще отиде и ще пресуши водата или ще я отбие на друга страна, за да не се удави то. Същото може да направи и Урания. ЦЕЗАР
МЕНЕЛАЙ Ще отбие потока на живота в обратна посока. ЦЕЗАР Как така? МЕНЕЛАЙ Като унищожи видимите форми, в които се крие този Вечен Живот. IЩЗАР
С какво? МЕНЕЛАЙ
С потоп! Всемогъщи земни Царю, страшно нещо предстои, ако не спрете борбата. За да запази люби- мото си цвете, което обича е такава висша любов, за да запази това, което е Светлост на небесната й същ- ност, на всичките й копнежи, Урания ще унищожа- ва цели грамади форми и изроди, които се създават от Огнената Змия, за да запази това мило Цвете, което се крие в тебе и което всъщност си ти, но не се познаваш, ще унищожи формата ти, която го удавя. Наистина, изпратени са много сили и ръководите- ли, но когато демонската вземе връх, когато везни- те се наклонят и равновесието се загуби, стават ве- лики космически събития, унищожават се цели все- лени, земи, пространства и жилища. ЦЕЗАР Престани със своите страшни предсказания, проро- че! Не мога повече. Ти говориш така, но сърцето ми трепери от болка и душата ми гори от желание по Лидия. Чуй ме, вникни дълбоко в думите ми и ме разбери - животът ми не е живот, сладостта ми не е сладост, нито сънят ми е сън без Лидия. Тя е сла- достта на моето легло и когато, уморен от живота и борбата, гъсти мрежи започват да се спускат пред очите ми, тя идва и с милувки ме възражда, вдъхва нови сили в мен и аз заживявам отново. МЕНЕЛАЙ Да, и излизаш пак в живота и се бориш, превземаш царства, рушиш цели области и пак уморен си почи- ваш в сладките й обятия, и все така. Но кажи, кога си превземал навеки някое царство и оставало ли е то неизменно? О, мили, чрез онази любов ще прев- земеш неизменяемото царство, което е безкрайно, което е вечно доволно, без революции и черни не- благодарности от народи, които преживяват нисши- те стадии на Еволюцията си. Остави ги, и за тях ще дойде времето, но ти помисли за себе си сега. ЦЕЗАР
Странно е учението ти понякога, Менелай. Казваш да оставя народа и да обърна само на себе си внима- ние, а има ли по-голям егоизъм и по-долно желание от това, да живееш за себе си, пък макар и за духов- но въздигане? МЕНЕЛАЙ Да, временно ще е това, с това оставяне на времен- ното ще спечелиш вътрешното, а когато спечелиш това вътрешно уравновесяване, то е мощ и сила, ко- ято ще се разлее после върху народа, за който сега рониш сълзи, но го потапяш в кръв. Ще се разлее, но не като заповед и тиранство, а като любов, кра- сота и слава. Ще настъпи един нов живот тогава на висшето, което ще се излива еднакво във всички тела и същества, защото ти ще чувстваш, че си това общо тяло, и това общо тяло ще заживее в теб, а това ще стане само чрез висшата любов към Урания - Цари- цата на слънцата, която е хармония, истина и красо- та. Оживи Великото Тяло в себе си, а не сега това тяло, което иска да прегръща Лидия, която след ня- колко дни ще бъде потопена във вода, както и твое- то тяло. (Войникът Юлий влиза бързо развълнуван.) ЮЛИЙ
Царю могъщи, голяма тревога се вдига в насрещния лагер. Говори се, че Лидия, Царицата, която те взеха от тебе така изменнически, избягала в нашия лагер. Търсих я навсякъде, но не я намерих. (Излиза.) МЕНЕЛАЙ Ако тя наистина е избягала, ние сме загубени. Те не- пременно ще ни нападнат с още по-голяма стръв. Страшни са тези сили, когато им се отнеме жертва- та в момента, когато пият живот от живота й. Алч- ни са. ЦЕЗАР (развълнуван) Кажи, Менелай, истина ли е това? Къде е сега, Юлий? Идете я намерете и я доведете веднага да вземем мерки да я прикрием. Ах, моята мила Лидия е вече на нашия бряг! МЕНЕЛАЙ Не, Царю, аз съм тъкмо на обратното мнение: да намерим Лидия и да я върнем на Атлант. Така вой- ната ще се избегне, ще се прекратят нещастията, бо- лестите и морът. Ако не направим това, ние сме за- губени. Те ще ни нападнат, ще ни победят и накрая - потоп. Съжали се, Царю, нека бъде по-милостиво сърцето ти като баща на едно цяло поколение. Ос- тави личните си облаги и спаси една епоха! ЦЕЗАР
Та мислиш ли, Менелай, че ако върна Лидия, те няма да се бият с нас? Те се бият за могъщество и слава, а не само за тялото на Лидия, което не ги задоволява. Те искат да спечелят и небето. МЕНЕЛАЙ Когато нахлуят в по-висшите области на борбата, а те непременно ще отидат там когато и да е, тогава ще бъдат победени. Небето с небесни средства ще ги отблъсне, но сега нека се спре земната борба, която е само за земни облаги. Една от страните трябва да отстъпи плячката си. Отстъпи я ти, защото представляваш бялата страна на правдата. Както ти качах, тялото на Лидия е тяхно дело, а твоето дело е от по-висш порядък ЦЕЗAP (Колебае се.) Менелай, зарите на слънцето се показват вече и ако всичко това е така, аз отстъпвам, така да бъде. (Влиза бързо Лидия с развени коси измъчена се хвърля в обятията на Цезар, който не я отблъсква, както очак- ва Менелай, а я призовава.) Лидия, моя вечна и сладка Лидия, ти си моя вече! Никога няма да се отделя от твоите обятия. Никой вече няма да раздели нашите тела така споени, освен на частици и безжизнени парчета! МЕНЕЛАЙ (настрани) Всичко е свършено вече. ЛИДИЯ Ах, мили мой Цезар, за мен ти започна тази голяма война. Аз причиних толкова много смърт! Как това тревожи трепетите на моята любов сега в обятията на пречистия ми съпруг! И нещо странно изпитвам, зад мен като че има друга сила. Ах, ако знаехме, че животът е всичко, добре, да се борим, но дали няма нещо друго зад цялото това движение? И сега, кога- то те прегръщам, мили Цезар, нещо ми нашепва, че целта е друга, че извършвам престъпление към нещо по-висше. Аз те обичам, но нещо в мен казва: „Не, обичай Мен, защото аз съм Вечното!" Не го ли чув- стваш, Цезар, сега, когато почва вече звънтенето навън и се чуват писъците и охканията на борещия се живот? Нещо казва в сърцето ми: „Престъпни, какво направихте сами със себе си? Защо не поглед- нахте ширинето, което се простира над вас? Вечност- та проклина делата на желанията ви, които са лъж- ливи, защото са временни, защото не предпочетоха любовта и състраданието, а омразата. И вие сега за любов говорите, любов се наричате, а вън разкъсва- те на части телата на подобните си." О, Цезар, в този вътрешен глас нещо страшно гърми. Каква омая, каква заблуда! ЦЕЗАР Успокой се, мило мое дете, в моите силни обятия на живота. Успокой се, чуй как сърцето ми бие за тебе. Нима има нещо по-високо и истинско от това сърце, което сега тук за тебе тупти? Нима има нещо по-истинско сега от устата, която те целува, по-обширно нещо от погледа, който така сладко те поглъща?
Скрий ме, мили, скрий ме по-здраво в силните си обятия защото нещо ми говори: “Свърши се, свър- ши се." Това, което е временно, си отива, а Вечното пак ще изгрее на Изток като слънце. Нощта сменя деня и обратно, но. това е само по нашите полета, а там, във висинето, казват, слънцето вечно свети. Там ме отнеси, мили ми Цезар, там, там!... Спокойствие иска сърцето ми, яснота - душата ми. В тревоги мо- ята утроба не зачева, а и да зачене, не ражда, и да роди, не отхранва, и да отхрани, не възобновява, умира без плод поколението на престъпността и лъжата. Само истината е плодна. Тя посява полетата с цветя и с красиви лодки моретата, и със звезди небесата, всичко друго умира, изчезва безследно. Там ще те видя ли пак? Смъртта сега се носи из нашите лагери, смъртта от борбата, но този, който умира, живее ли? Ако живее, същият ли е, когато тялото му изяждат птиците, а ако не живее, тогава с какво ще ме утешиш? Сега в сладките си обятия с какво ще ми дадеш утеха, защото трептят в сладости сърцата ни, но ето след малко ние може да умрем... (Далече се чуват силни бойни викове.) ЦЕЗАР Мълчи, мълчи, мило дете, ако умрем, тук ще умрем. Късно е вече да се връщаме. Така е с всичко: това, което сега правим, от по-рано сме си го създали. ЛИДИЯ Но всичко се мени и ето, една вълна сменя друга и едно море - друго, една буря - друга, и никога втора- та не прилича на първата. МЕНЕЛАЙ (Стои настрани и дълбоко, печално замислено се вглеж- да на север.) Зарята на смъртта вече се показва. Това, което дава живот, вече изгрява! ЛИДИЯ Целувай ме, целувай ме, драги, че нещо ме носи по неизвестни далечини и ми нашепва скрити слова, странно ми говори: „Дръж се по-здраво за брега, о, цвете на лазура, че буря иде, ще те откъсне и ти ще отлетиш от брега, а мен ще предадеш на вълните!..." ЦЕЗАР Не бълнувай, не сънувай тези страшни, печални об- рази на лъжливостта. МШЕЛАЙ
Не, на реалността! Нима не виждаш, Цезар, че Ат- лант победи, а там се съзират първите признаци на потопа! ЛИДИЯ (Разтреперана изписква и се вкопчва в Цезар.) Ако знаех, че ние сме причината за това нещастие, само ние двамата, Цезар, нека се удавим само ние сега, дано то отмине другите! МЕНЕЛАЙ Не, защото вие не сте творения на себе си, а на окръ- жаващите образи на Цялото. Това можеше да се пре- дотврати тогава, когато не бе се още запалила иск- рата на любовта ви, която роди образите, които сега ви потопяват. Ако не бяхте отмествали любовния си поглед от Вечното, за да го замените с любовта на временното. ЛИДИЯ Ние, грешните чеда на земята, живеехме между цве- тя и аромати и не разбирахме, че това са целувки от друга любов. Ние, бедните същества земни, чувахме и дни, и нощи песента на красивите птици и не раз- бирахме, че това са мелодии на онази любов, която на небето цари. Ето смъртта и нейният лик се обръ- ща с неописаната страна и отговаря: „Не си това, което си, и понеже не се позна, идвам да ме опозна- еш от недочетената страна. Нося ти зари, дете на страха и слабостта. Не бой се, аз съм светлина в мра- ка, който те окръжава, и в болката ти съм успоко- ние, а в тъгата ти - утешение. Аз се казвам Слънце защото изгрявам там с бледен лик в новата ти душа, която сега се пробуди!" (Припада.) ЦЕЗАР Още, още бълнуваш, Лидия. Стига, че трогваш и мо- ето сърце, което започва да плаче и да рони сълзи! МЕНЕЛАЙ Защото това са последните й думи. Нима не виж- даш, че тя заспа? Блажена, блажена е тя, защото преди да заспи, се събуди! (Боевете се засилват и се виждат от всички страни.) ЮЛИЙ (влиза) Розалия иска помощ, Менелай. Тя изнемогва с воини- те си и е почти погубена. МЕНЕЛАЙ Късно е, късно е вече. РОЗАЛИЯ (Изтичва отстрани към Менелай.) Непобедена избягах от тълпите на Атлант, но нещо страшно става на север, какво е това, Менелай? Там от запад се вдигат силни ветрове, а от север - бури, и отвсякъде скрити бучения се носят, всичко това не е както по-рано, а нещо страшно се тъми на хоризон- та. МЕНЕЛАЙ Потопът! РОЗАЛИЯ Нима сега? МЕНЕЛАЙ Да, защото везните се наведоха на страната на зло- то, а потопът винаги е възкресение на заблудените. Нима не виждаш, че това го прави Урания, защото Цезар се влюби и цял се даде на Лидия? РОЗАЛИЯ Да, наистина, в шумния земен бой забравих истина- та, но сега си спомних. Благодаря ти, мъдрецо! Сега зная всичко вече. Ами Цезар знае ли? МЕНЕЛАЙ Казах му, но именно затова стана така, че не повяр- ва, а не повярва, защото не знаеше това по-рано. Но след този потоп уверен съм, че любовта му ще има вече друг характер - към висшето. РОЗАЛИЯ И аз„ преди той да се влюби в Лидия, му предлагах моята висша обич, но той се засмя и я отхвърли. Не искам, каза той, роза, която не мирише, и тяло, кое- то не говори, и светлина, която не докосвам. МЕНЕЛАЙ
Ясно е. Еволюцията на душата не изпреварва много развитието на Атома, но Атомът може да изпрева- ри Еволюцията, ако душата пожелае. (Настъпва вече суматоха при страшния гръм, който се разнася, земята се люшка като лодка в бурни води, вет- рове и вълни заливат краката на бягащи хора, животни и всякакви същества. Постепенно пада мрак и фигурите и лицата се замъгляват.) РОЗАЛИЯ Каква тъжна история е този период! МЕНЕЛАЙ Но знаеш ли след тази буря какво слънце ще изгрее? РОЗАЛИЯ Да, но ще огрява голи поляни. МЕНЕЛАЙ Голи, но чисти. Това е резултатът на лошото дея- ние. Нови цветя ще никнат при нови зефири, защото Озирис трябва да тържествува през всички форми. РОЗАЛИЯ Как любовта на Урания проблесна с мощ и сила и колкото повече Озирис се доближава, толкова пове- че нейните блясъци са по-загадъчни, обширни, даже страшни. МЕНЕЛАЙ
(Сочи огньове и пожари, които се мъчат да погълнат водите и вълните, които налитат да угасят огньовете и пламъците. Потопът е в разгара си. Цезар забравя зас- палата Лидия на леглото и търси спасение.) ЦE3AP Накъде, Менелай? МЕНЕЛАЙ Само в себе си, Царю! Друго място не остана вече незаето, нито вътре, нито вън, нито в душата, нито в тялото - с вода и огън се покрива тялото на Огнена- та Змия, която се извива в страшни болки пред си- лата на Урания, чиято молба Бог чу. Защото тя оби- ча с истинска любов, обича теб, Цезар, защото в теб лежи този, пред когото трепти необятната жар на любовта й - Озирис. ЦЕЗАР И твоят Озирис сега отхвърлен се дави във вълните и в огнените пещи! Ха-ха-ха!... Кой ли демон не би се изсмял на твоя Озирис!... МЕНЕЛАЙ Не Озирис тя дави, а тебе, Цезар, дави ниските об- лекла, с които облича, за да скрие блестящото Бо- жество на Разума и Любовта. Ти си само едно от облеклата му сега, а там, в съкровеното, лежи това, което Тя обича. И когато ти обикна Лидия, то прос- ветваше в душата ти, но ти не го разбра и то отстъпи място на неистинското. (Една вълна отвлича Цезар, друга-Менелай. Розалия сяда с тъжен израз до Лидия, която се събужда.) ЛИДИЯ Сестро Розалия, моята роля стана тъжна история за човечеството. Виж какво направих. Колко ми е мъч- но! РОЗАЛИЯ Бъди утешена, Лидия, не по-тъжна ще е и моята ис- тория, която след твоята идва, но това е планът. При- помни си я. Ти изпълни дълга си, ти можа да събу- диш благородни чувствана любов у Цезар - Озирис, който за теб сега умира. Това стига засега. ЦЕЗАР (Щом вижда, че Лидия се събужда, с усилие отива при нея и пее последната песен на земния си живот, където става първа жертва за земно същество. Бурните вихри утихват за малко и той пее тихо през сумрака на сти- хиите.) За теб, за теб, Лидия красива, в скръб и сълзи потопих земята. За твоята аз гръд ароматна против земя тикнах небесата. О, прости ми, цвете мило, земно! Моите жари в теб неугасени си останаха така всеобемно с желания за устни румени. Нек' на тези устни аромати сега умра в тез земни жали, над гърди ти нежни, коси злати нек` изчезнат сега моите кали. Ти събуди в мене красотата през огъня, кой се тъй пилее, и отвори вече небесата и слънцето, което светлее. Зад тез бури подема обширно друго царство, зад тоз тук страдален живот, светъл там така всемирен - а тоз тука толкова печален!... (На колене пред Лидия завършва последните си думи, ко- ито едва се чуват, всред нововъззетата буря на потопа. Розалия се приближава към Менелай. Юлий се мъчи да се спаси с една лодка. Мракът е пълен и вода покрива пла- тото, изчезват телата като в яма. Явява се, борещ се с вълните, цар Атлант, облечен в оригинална форма на черно могъщество - мечове, куки, ножове, железа, черни, алени дрехи, от него вее и сила на красота, но и ужас на грозота.) АТЛАНТ
(Обиколен от маймунообразни същества.) Ето ги, всичките са тук, но късно е да им отмъстя да излея своя героичен гняв и да потрепери вселена- та, да се почувства силата и могъществото на цар Атлант, непобедимия Атлант! (В това време го удря огромна силна вълна, поваля го, но той пак се надига. Поглежда на всички страни и извик- ва.) Ти победи, Цезар!... (Поваля го втора вълна. Влиза Смъртина, израз на смър- тен скелет и грозота, която се сили да се усмихне умил- но, но устните се губят в бледност и студенина. Затва- ря очите на Атлант.) СМЪРТИНА Спете, лежете спокойни, чеда на борбата и на греха, за да се изпълни Волята на Този, над когото няма нищо друго, и след мен да дойде сиянието на Тази, която носи Светлина. (Смъртина изчезва под силния блясък на Урания, която се явява тъкмо над тялото, в което беше Цезар.) УРАНИЯ Хронос, излез! (Менелай с друга светла одежда излиза пред Нея.) Това ли е той - тялото на Озирис? МЕНЕЛАЙ Да, това е тялото на Цезар, където скрихме Озирис, иначе щеше да бъде разкъсан от силата на Огнената Змия. УРАНИЯ Не искам да виждам повече тази печална гледка, ко- ято ме утешава само с това, че чрез нея Озирис е вече много по-близо до Мен. МЕНЕЛАЙ Мълчи, Урания, иди си! Яростта на Змията е ужас- на. Иди си, че много ме е страх и за Тебе. (Менелай се скрива във водите, а Урания се издига и се загубва в далечните простори.) Пълен мрак е картината на смъртта, която ражда нов живот, и е казано: много невидени неща има да се видят, много невероятни неща има да се случат, че за Озирис всичко може да стане в долните поле- та. За един само съгряващ лъч може да се пусне цяла река от вода, да полее семето и порасне тревата. За едно само семе се пускат цели потоци вода и тук, в земния живот, а какво остава за онези там, където ширините нямат край. Тласъкът е, който спасява по- ложението, защото тласъкът дава впечатление и усе- щане, а усещането - мисъл, мисълта - разум, а разу- мът - душа, а душата - любов, а любовта - божест- веност. И любовта знае своята работа, защо така? Там нека това го каже после Озирис. Той знае сега защо се спусна в Атома на мрака и ако е искал да знае и да добие могъщество, то тъкмо това негово желание се изпълнява. Змията така го измами, за- щото това е същината й, но тя го измами, за да го погуби и да го изяде, това е алчността й, но тъкмо с това възбуди божествената сила да го съживи, за да докаже тя на себе си, че от нея няма по-могъща в битието. Тук пред нас се загубва цял свят, цяла ци- вилизация, с хиляди векове градени мисли и чувства преплитат своята неистинска природа по силата на съдбата, защото това, което е излязло от едно мяс- то, пак там трябва да се върне, преобрази, пречисти и подтикне наново към висшите сфери на Всемира. Лежи душата покосена, но там Ангел се явява над нея и само неговият изглед и присъствие са доста- тъчни, за да проблесне надеждата, че не умира това, което е чисто и хубаво в съзнанието на човешката същина. И ужасите на това пречистване, на това съб- личане на една одежда, която е тъкана от хиляди поколения с нишките на отхвърлените копринени конци, ще се помнят дълго, а и няма никога да се забравят. И когато певецът в своите песни занареж- да жални мелодии, с това като че иска да каже: „Щом толкова ме обичаш, защо ми пращаш тези изпита- ния и мъки?" И никой не отговаря, защото външни- ят глас идва отвътре, а само слънцето е отвън, кое- то свети, а това не е ли надежда, че и там такова слънце има, което ще огрее, а само нощта пада с мрачната си обвивка, а това нима не иска да каже, че ти си светлината, това отвътре, а не това отвън. И кошмари събуждат човечеството в страшните му сънища и то вижда потоп и разрушение и там, къде- то къща се строи при меки и сладки слънчеви зари. О, не се усъмнявайте, Господарят не разрушава ни- кога къщата си, освен когато ще си строи нова, че Той там живее и ако не направи друга, къде ще увен- чае чедата на любовта си? А те се обичат, Изис не може без Озирис, който по фаталния набег на съд- бата поиска повече да знае, отколкото е същината му, и падна. Защото само падналият е повдигнат, унизеният е възвишен и любовта се заражда най-по- тайно там, където всичко се мрази и блъска от бряг на бряг. А блъскането стана още в момента, когато се загуби равновесието, а то се загуби при първия трепет на събуждането на: „Аз съм отделно от всич- ко друго", значи още при първото събуждане на са- мостоятелността, и падна много ниско, защото Все- мирът е обширен, а Атомът на Аза и Себето е много малък, като точката, която го придружава, но е мно- го голям, като Духа, който го създава. Именно тази част в него, която може да расте, тя е любовта и целувката, оставени там от Изис, когато обикна Ози- рис във висшите сфери на съществуванието. „Ти ис- каш да ходиш сам из градините на живота, каза вед- нъж Изис на Озирис, но ако се загубиш?" Тя бе мъд- ра по наследие от Баща си и Майка си и съобрази, че Нейният любим Озирис може да се загуби и да про- падне. „Вземи това за спомен", каза Тя и му даде нещо. Само това е, което не умира и все се събужда във великите събития на живота. Това е, което, като видя Озирис загубен, създаде се и стана Еволюция което значи възвеличение до Първичните предели! Това е, което вдига дъба високо над семето, но се крие все в семето, крие се от зли напори, които ка- рат като подбудители всичко да пада надолу и се прикачват на него и то натежава и пада, и не може да се въздигне. Но това е Везна, която с едното си блюдо пада, а се въздига с другото, и обратно. А ко- гато са уравновесени, няма драма, нито потоп, нито нещо, което би нарушило тишината на Великия Живот в себе си, който се таи като велика бъднина на Словото, която пее от себе си, обича се и от обич се пресъздава, от обич, която свети, но не се движи, която се движи, но не се мести, която живее, защото мисли, и мисли, защото блаженства до нещо много красиво и сладко. И се отварят небесата пред него и това няма край. Амин! ПЕТО ДЕЙСТВИЕ Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|