Изис и озирис



страница4/8
Дата19.07.2018
Размер1.57 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

ПРОСВЕТЛЕНИЕ НА ИСТИНАТА
Кабинетът на Мага, който седи и прелива разни неща
от стъкленица в стъкленица.

МАГЪТ

Открива се нова страница на човешкото духовно усъ-


вършенстване. В началото на опити и борби с неиз-
вестното, от заблуда на заблуда най-сетне стигнах-
ме до истината на чистия ум. В мое лице това съ-
щество откри началото и края на своето произхож-
дение и няма вече да се блъска като вълна от бряг в
бряг и накрая с шум да се пръсне на капки. (Гледа
стъкленица с червена утайка.)

Добре върви, ето как се развива животът, ето, плаз-


мата се оживява и се храни от есенцията, която й
сложих, и няма да е чудно, ако тази плазма тръгне
по моя заповед и отиде между вас, о, човеци, и ви
извика: „Вижте детето на Мага!" Какво ще кажете
тогава? Нали ще изчезнат всички ваши мъгли, че
човекът е душа, мисъл, съзнание и не знам още как-

во? Ето каква душа е, като съединих тези енергии от


моето изобретение, те ще се слеят по моя магична
заповед и ще стане дете. Моята воля е душата, о,
мъдреци на миналото, и ако има нещо, което е веч-
но, то е нашият чист ум, но може ли да бъде вечно,
когато аз ще го направя? Няма душа, няма чувство
отвън, няма любов, омраза, състрадание, това са
разни състояния на материята. Това нещо живее,
защото аз го направих, и като му сипя киселина, ще
престане да живее. Къде е многошумният Бог тога-
ва? Няма Бог, нещо повече от мен самия, освен една
материя, която се движи, комбинира, прави, губи се,
случаят играе с нея. Хм! (Засмива се.) Елате сега, о,
вие, идеалисти, и кажете къде е духът? Не е ли в
ръцете ми сега тук, където сложих два елемента един
в друг и направих вода? И ако днес аз правя вода,
утре море ще направя и ще ви удавя, о, нещастни
Синове на Лазура. (Вика.) Хигий, ела донеси живата
вода.
(Влиза момче, прислужник, донася шише и излиза.)
Нека дойде сега онзи Мъдрец с дългата бяла брада,
който нищо не прави, само говори и мисли, проро-
чества и казва: „Със слово ще направя нещо", и до-
сега нищо не е пипнал с ръка, и се надява с нищо да
направи нова вселена. Ха-ха-ха!... Ела сега, старче,
да видиш силата на Мага химик, ела да видиш как
неговият брат, физикът, ще преобрази света с ма-
шините си и ако сега правя мотор, който движи фаб-

рика, утре ще направя мотор, който да раздвижи този


дървен кон да зацвили.
ХИГИИ (Влиза със стъкленица.)
Старият Мъдрец дойде и иска да те види, отдавна не
бил те виждал. „Все чаках, каза ми той, господин
Магът да изпрати някой оживен камък да ме пови-
ка, но досега, не дай боже, не е станало." Подиграва
се с горчива ирония над делата ти.
МАГЪТ

Остави го, той е изумял, но нека види, тъкмо сега


ще му покажа, че направих вече плазма.
(Менелай Мъдреца влиза. Старец с дълга бяла брада, бла-
городна и твърда осанка, дълбоки очи, заслгяна физионо-
мия с малко тъжни устни.)

МЕНЕЛАЙ

Здравей, славен Маг, царю на химията и на всички


химически съединения, създател на физиката, баща
на новото дете, което се роди в човечеството от тебе
- безверието, материалистичния егоизъм и раздел-
ността от Цялото. Отсичаш ти краката и ръцете от
това тяло, но когато и главата му отсечеш, то твоят
човек, мисля, не ще те благославя. Ти извади сърце-
то от тялото и мисълта от душата и каза: „Живей!"
И заживя новият човек, освободен от всякакви пред-
разсъдъци за вяра и Божество, заликува свободен от
черковни предразсъдъци. О, ти, освободителю на

човека, очакваш ли да ти се въздигне паметник? Като


създаде огромни полета за работа и индустрии със
своите открития, защо сложи граница на човешкия
Дух и остави да царува само умът? Трудът се изроди
в стремеж към разкош и богатства, а знаеш ли, че с
това зараждаш и завистта и всички пороци, а това ще
се изроди в социални бури, революции, войни, смърт и
унищожение, на което и ти ще станеш жертва? Защо-
то коренът на борбата е всякога егоистичен, макар да
си слага за знаме най-висша идея. Трупането на богат-
ства е борба на егоизъм и отнемането на това богатст-
во е подтик на егоизъм и завист, но ако го нямаше
едното, и другото не би се родило. А разпределението
на богатствата не става по сила и ум, който ражда бор-
ба, а само по любов, братство и алтруизъм. Наближа-
ва, стар Маг, наближава векът, когато резултатът от
твоето дело ще се изроди като страшна буря над ого-
лената ти вече глава. Друго щеше да е, ако би открил
истината, а сега на разклоненията казвате корен, а като
откриете листо, казвате: дърво е! Бие смутно старчес-
кото ми сърце на оскърбената Мъдрост и устата се
отварят сами: тежко, тежко на победените! А и те са
мои чеда, и всички, и днес едните заменят другите и
като грабнат златната ябълка, бягат, другите ги гонят,
вземат я и така от ръце на ръце... - това ли е твоят
плод? А ти тук затворен в тъмна стая не виждаш, че
вън кипи живот от облаци, готови в бури да се разра-
зят... А там чуваш ли далечните тътнежи на това раз-
рушение?!... Защото има закон на справедливост, а ти
го раздразни в епруветката си, като я нарече абсолют-

на истина, и откогато възцари ума, сложи начало на


борбата и несправедливостта, унищожи вечното блаженство, замъгли Духовната Йерархия и днес по земните полета, по държавите и племената, по къщите и скромните домове даже анархията цари!...
МАГЪТ

Спри се, Менелай, когато заговориш, не можеш да


млъкнеш. Аз не говоря, аз действам. Виж, ако не вярваш, не е ли това жива плазма? Нали се движи вече във водата? Кажи сега, ако направя на тази плазма крака, нима не ще тръгне?
МЕНЕЛАЙ

Ти няма да имаш друг прислужник тогава - тази плазма ще изпращаш да ти изпълнява всички заповеди.


МАГЪТ (Докато говори, не престава да работи.)
Вероятно не знаеш, че атлантите оживиха своите дървени чудовища и ги направиха пазители по вратите и портите си. Ако това е истина, както ти твърдиш, то по този път са знаели това откритие по химико-физични знания.
МЕНЕЛАЙ

Да, движеха се техните изкуствени животни, но имаха тази искра, която ти няма да имаш! (Натъртено.)


Разбери ме, силен Маг, че всичко ще направиш, знам, но ще опреш в стена и когато дойде до силата да вдъхнеш душа, хармония и любов в своята плазма,

ти ще паднеш ударен от тока на безсилието си. Как-


во стана например с твоето изкуствено злато? Ha-
мери ли философския камък, който всичко прави?
Защо се въздигаш така предварително, когато ти, ако
си прескочил река в откритията, то остава ти море
да преплуваш, а къде ти е лодката? Какво направи
например с барута, динамита? Погледни от затворе-
ния си прозорец, как обществата се избиват с него и
унищожават делата на цели векове.
МАГЪТ

Нищо не е това, Мъдрецо, но аз открих вчера друга


сила от етера, която може да прави въздуха вода или
огън - тайна е още, но е факт. Но не мисли, че съм
толкова пък обезумял, това откритие ще остане тай-
на. Ще видиш, че и маговете могат да пазят тайни.
МЕНЕЛАЙ

Не остава друго, освен да изявиш и това. Тогава да не


ти се види чудно, ако някой ден и твоята къща с тебе
заедно отиде в пламъците на разярените тълпи. Чуй,
екзалтирани откривателю, човечеството е още на нис-
ко морално стъпало, то е дете, не му давай нож, ще се
пореже, не му давай огън, ще се опари.
МАГЪТ

Така върви еволюцията и прогресът. Ако всичко кри-


еш, нямаше да ги има всичките тези индустрии, за-
води, параходи и пр. Признай най-сетне и нашия ис-
тински дял в историята.

МЕНЕЛАЙ


Вярно е, кой отрича твоята заслуга, но грешката ти
с в това, че като пълниш ума на човечеството със
знания и открития, изпразваш душата му от морал и
любов. Страшното е, че ти, като направи тези отк-
рития, каза: „Това е всичко, друго няма, всичко дру-
го е свойство на тази материя." А не предвиждаш
какъв огън готвиш на тази раса, по-страшен от по-
топа на Атлантида, в който трябваше да се удавят
развилнелите се егоистични страсти на ниската чо-
вешка природа. А сега ти ще предизвикаш потопа,
който да удави с огън гордия ум, който се отдели от
своята другарка - душата, и иска самостоятелно съ-
ществувание. Слагаш начало на огнения потоп, Маг,
а предвиждаш ли резултата? Всеки отделен човек
ще си помисли, че той е всичко, че околното му е
подчинено, че силният трябва да живее, смята тео-
рията ти за еволюцията, че борба е животът, и тога-
ва, когато достигне това развитие до върха и всеки
почувства себе си по-силен от другите, ще поиска да
владее пространства и така ще почне борба, а тя как
ще свърши? Не ли с унищожение на човечеството?!
Не измъквай сърцата и любовта, която услажда жи-
вота и го прави възможен да съществува. Не унищо-
жавай свежия дъжд на обичта и зефира на любовно-
то самопожертвование. Дай си ръката, Маг, ако ис-
каш да станеш притежател на философския камък -
онази сила на животворство, която прави човека Бог.
Само с нашето побратимяване ти ще успееш, иначе
те чака смърт с твоето човечество заедно. Ела в на-

шия психичен кабинет, там ще видиш моите две сес-


три и другарки Лидия и Розалия. Те ще те научат
най-напред: едната на кротост, вяра и скромност,
другата - на самопожертвувателна любов, пък аз на
висша мъдрост.
ХИГИЙ (влиза)
Двете сестри на дядо Менелай дойдоха, да влязат ли?
МАГЪТ
Да дойдат.
(Лидия и Розалия влизат. Лидия облечена с хубави мона-
шески дрехи, а Розалия с фантастична художническа ман-
тия.)

ЛИДИЯ

Братко Менелай, търсихме те из целия град и се раз-


тревожихме за тебе много, като чухме, че се пред-
виждат вълнения. Къде се загуби толкова време?
РОЗАЛИЯ

Досетихме се после, че си при Мага, и затова дой-


дохме.
МАГЪТ

Вижте, славни жени на въздушното празно прост-


ранство! (Подава им стъкленицата.) Знаете ли какво
е това? Жива плазма.
(Лидия и Розалия се учудват.)

ЛИДИЯ


Наистина ли? Тогава няма нужда от раждания вече. Ти ще правиш деца в шишета.

МАГЪТ


Вероятно. Бъдещето е тъмно,но е безкрайно.

РОЗАЛИЯ


Братко Менелай, търсихме те с Лидия да ти съобщим едно наше решение. Дали би се съгласил? Ти знаеш, стари Братко, че не сме вече малолетни с Лидия и не можем да живеем без работа. Затова решихме да от-
ворим два института, училища. А и друго има, така искаме да предотвратим революцията, която, изглежда, е в навечерието. Знаеш ли нещо за това?

МЕНЕЛАЙ


Говори се, но много ме учудва вашето така бързо и внезапно решение. Откъде ви дойде тази мисъл в главите, какви училища и институти? Добре, но... дали не е късно?

ЛИДИЯ


Моето ще бъде училище, където да се изучава философията на религията. Виж как млади и невинни деца ходят по улиците и не знаят нищо за живота, а от тях
биха излезли най-скромни граждани и целомъдрени бащи.

МЕНЕЛАЙ


Дивна идея, Лидия, пратеница от висшите сфери за благото на човечеството.

МАГЪТ


Виждам аз какво ще излезе от тази идея. Най-нап-
ред учение, после сдружение, култ, религия и ето ти
нова църква. Стига, стига по старите пътища на прог-
реса. Нима не виждате, че времето вече унищожи
тези стари заведения, а новият физико-химически
факултет, където всичко се постави на научна осно-
ва, погълна църквата и тя не е нищо сега освен един
гол четиристенен бездушен живот.
ЛИДИЯ

Именно затова, защото знанието, както казва брат


ми Менелай, е една Божествена вълна, която се раз-
ля навсякъде и достигна до църковните врати, и сега
хлопа. Аз ще й отворя вратата. И там искат всичко
вече да знаят, защо отиват, защо се молят, защо са
тези обреди, кръщения, четения и така нататък. Ав-
томатичността изчезна, както казваш ти, Маг, зна-
нието е вече царят на живота, тогава защо и там да
не се знае? Докога ще трае невежеството и там?
МЕНЕЛАЙ

Права е Лидия, тя идва тъкмо навреме, когато твои-


те открития раздвижват обществата, и в момента,
когато те се улавят за гушите като отделни единици
с еднакви права, Лидия ще ги спаси с новата религи-
озна мъдрост. Ами ти, Розалия?
РОЗАЛИЯ

Аз ще открия факултет по пластични изкуства, жи-

вопис, литература, поезия и всичко, което се отнася
до естетичното на душата и любовта. Моето учили-
ще ще е център на най-висшите тайни на психиката
и душата и след като всички минат през другите учи-
лища и разберат, че нищо не знаят, ще дойдат там,
където висшата любов строи и дава знания, сила,
могъщество. Погледнете какво предоставя днес из-
куството - поезията, литературата, театърът. Те са
гирлянди на разврата и падането все по-ниско.
МАГЪТ

Ето още една мъгла. А не знаете ли, нещастни чеда


на мъдростта, че аз като открия философския ка-
мък, всичките ви трудове ще отидат напразно?
МЕНЕЛАЙ

Но ти никога няма да го откриеш, уверен бъди, Маг.


Твоята увереност и настойчивост са похвални чер-
ти, но ти не знаеш една Мистерия. Ако я знаеш, ще
се увериш как твоето усилие ще отива и ще достигне
до края си, а нататък може да съществува само ако
повикаш на помощ Лидия и Розалия. Те притежават
тази мистерия, в техните сърца се крие тя, мистери-
ята на състраданието и любовта. От тебе ще искаме
само твоята подкрепа пред управлението. Да оти-
дем, ако нямаш нищо против.
МАГЪТ

Само защото не искам да помислите, че ме е страх


от вас, ще отида. И това няма да унищожи новия

път, по който тръгнаха човекът, науката и здравият


ум.
(Излиза с Менелай. Розалия и Лидия остават сами в ка-
бинета.)

ЛИДИЯ

Розалия, сестро мила, как ти се вижда Магът? Аз го


намирам доста симпатичен.
РОЗАЛИЯ

За тебе може да е симпатичен, но за мене е много


студен. Къде са у него онези пориви и възторзи на
човек, който като лети към висшето с огнения пог-
лед на всезнанието, разпръсква само огъня и жара
на любовта? О, моят идеал е много по-висок. Ти ако
обичаш мисълта, аз бих се влюбила само в сърцето.
ЛИДИЯ

Нима не е очарователен скромният монах със свои-


те вдълбочени очи, тъжна, макар и далечна мисъл
за Божеството, което живее някъде далече всред ра-
дости и светлини - Монахът всякога живее с мисли-
те си. Нима не е възвишено това!
РОЗАЛИЯ

Пък моят поет живее и пламти, живее с огъня и пла-


мъка на любов, този, който създава слънцата, и ако
някога Боговете говорят, те говорят именно през тех-
ните уста.

ЛИДИЯ


А през сърцата и делата на монаха те минават и из-
ливат онзи аромат, който оживява цветята и прави
живота ценен, духовен и мирен. Вгледай се по-дъл-
боко в него, проникни във вътрешното изражение
на душата му и ще видиш, че в него има и двете тези
високи същини, но само че не са доразвити. И ще
видиш, сестро Розалия, че в бъдеще от тази душа ще
се издигне велик маг, поет, светец.
РОЗАЛИЯ

И като го гледаш така оформен сега, с учена и бла-


городна физиономия, мислиш каква вътрешна при-
чина би попречила на този човек да не стане такъв и
в този живот, какъвто би станал след векове.
ЛИДИЯ

Съзнанието, то е всичко. Самосъзнанието и у уче-


ния професор, и у най-простичкия работник от него
зависи и това се отпечатва на лицето. Най-напред
изчезва гордата осанка и смирението се отпечатва,
това е вече признак на одухотворяване. Докато гле-
дам гордост, надутост на самомнение за ученост у
един човек, дотогава той е още на ниско духовно стъ-
пало за мен, макар и най-висше положение да има.
РОЗАЛИЯ

Имаш право. Духовният закон се движи с други из-


рази, обратните на ума и външния изглед, но аз все
настоявам, че истинският поет има висока духовна
осанка, по-жизнена и изразителна от светия монах.

ЛИДИЯ


Поетът слиза от небесата на земята да пее, а свети-
ята гледа от по-високо живота и там му гради щас-
тие, където земното оставя всякакви желания.
(Магът се връща и чува техния разговор.)
МАГЪТ

Само от мен не може да направите нито единия, нито


другия. Аз никога няма да затворя своите тръби и
чаши, да стана Маг на мисълта или сърцето, нито
пък ще взема лирата да пея възторжени песни на
невидимото.
ЛИДИЯ

Ако се вгледаш там, в далечното минало, ще наме-


риш отражения, които ще бъдат като живот на бъ-
дещето. Нима вечната безконечност от животи ще
може да се направи в твоите стъкла? Знай, о, Маг,
че там има една стъкленица без граница, която до-
бива всичко. В нея само ако влезеш, ще можеш да
диктуваш на мировете.
МАГЪТ

За етера ли ми говориш? Ами той е вече в моята


стъкленица.
ЛИДИЯ

Да, само една негова въздишка си намерил, но гър-


дите, дишането, което е безконечно, може да се уло-
ви само от безконечното.

РОЗАЛИЯ


А това е душата на Мага - Поета, който с факлата
на любовта запалва своите жари, а не с твоя спиртен
огън.
ЛИДИЯ

А това е скромната Душа - Монах, която създава


тихо и безгласно висшите усети. Така раздвижва без-
конечния етер и той пада като благодатен дъжд върху
пресушените сърца.
МАГЪТ

Ние с вашите препирни няма никога да стигнем края.


Дело, дело трябва. А знаете ли, че вашето предло-
жение се отхвърля от управлението. Новото тече-
ние си проби път и в социалните закони и там вече
не признават нищо освен това, което се вижда, пипа
и знае от човешкия мозък. Но какво ли има повече?
ЛИДИЯ

Предчувствах това.


РОЗАЛИЯ
Знаех, че така ще направят.
(Излизат наскърбени.)
МАГЪТ (сам)
Ето тази сол като изсипя сега, сигурно ще се образу-
ва мозък.

(Сипва нещо в стъкленицата с плазмата, но от огъня се
получава взрив, който изгаря очите му. Пламък, пожар.
Идва Хигий, връщат се Менелай, Лидия и Розалия.)

МЕНЕЛАЙ
Какво е това? Какво стана?
(Всички гасят огъня.)
МАГЪТ

Останах без очи вече. Ах, какво нещастие от непред-


видливост. Сега как ще живея сам, сляп, без очи, не-
щастен аз!...
ЛИДИЯ

Не се отчайвай, стар Маг, аз никога не ще те оставя,


защото моето име е състрадание и милост.
РОЗАЛИЯ

И аз няма да те оставя, защото моето име е любов,


красота и живот.
МАГЪТ

Аз съм сега цял във вашите ръце.


МЕНЕЛАЙ

Един малък тласък в областта на мистерията дава


отблъсквания, които трошат крака, ръце, тела, пре-
дизвикват даже смърт.

МАГЪТ


Не давай мистериозно значение на моето внезапно
падане, това е само една необмислена стъпка, но този,
който ще дойде след мен, сигурно ще се запази.
МЕНЕЛАЙ

Не се настъпва без опасности в областите на скри-


тото по тези пътища, по които отиваш ти, но има
нещо по-опасно: в някоя суматоха крадци могат да
влязат, да вземат откритията ти, да ги отнесат на-
вън и тогава? Най-лошото, което правиш, е, че пи-
шеш на хартия с разбрани думи за всекиго.
(Лидия и Розалия превързват очите на Мага. Хигий вли-
за. Чува се шум отвън.)

ХИГИЙ

Чувате ли, вън има революция. Всички викат: „Ра-


венство, братство, равноправие, еднакъв труд, еднак-
во богатство", и рушат здания, убиват, колят. Какво
е това, не е ли опасно?
(Отвън се чуват викове и „ура".)
МЕНЕЛАЙ

Отвори си сега очите, Маг, и виж резултата от твои-


те дела. Преди да намериш силата да усмиряваш тези
тълпи с отблъсквателен етер, те ще те вдигнат с твоя
динамит.
(Хигий излиза.)

МАГЪТ


Тежко е, тежко е без очи в такива моменти!
ЛИДИЯ

Нека аз бъда едното твое око, Маг.


РОЗАЛИЯ
Аз нека стана второто.
МЕНЕЛАЙ
Пък аз - сърцето.
МАГЪТ
За мен какво оставяте тогава?
МЕНЕЛАЙ

Душата, безсмъртието, сиянието, Божеството. Нека


ние бъдем силите, чрез които ти да се издигнеш, о,
Сине на небесата, защото ти не си земно творение, а
началото ти идва от небето. Ти не знаеш още своето
произхождение, но сега ще ти го кажа. Ти не си цял
тук, в теб има още една непроявена половина. Ти си
само едната, а другата, когато се прояви, ти ще ви-
диш, че това, към което се устремяваш, е Една твоя
Другарка, небесна слава на любов, която щом пос-
тигнеш, ще станеш всемогъщ. Ето къде е философс-
кият Камък, той е от духовно, Божествено естество.
Аз вече мога да ти го кажа, но тогава, когато поже-
лаеш, когато тоя въпрос сам се събуди в тебе, а то е

въпрос и усещане на любов. Влюбеният в истината сам я твори и я намира само защото я обича. Ти имаш някъде в едно скрито обиталище една Висша Сила, която те обича.


МАГЪТ

Остави ме, Менелай, нека си остана със старото знание, защото новото като че руши целия ми организъм и не мога да издържам.


МЕНЕЛАЙ

Имаш право - това е тон на Еволюция, която върви на колела.


(Хигий влиза. Една огромна сила от борци среща друга. Борбата е стихийна.)
ХИГИЙ

Чувате ли какво става навън? Не е ли по-добре да се спасяваме?


МЕНЕЛАЙ

Къде? Късно е и къде ще водим Мага без очи?


(Викове: „Магът на смърт! Магът създаде това зло, да се изгори къщата му!" Къщата гори и пламъците стигат вече до прозорците.)

МАГЪТ
На каква смърт съм бил осъден!

МЕНЕЛАЙ
Смърт на пречистване чрез огън.
(Менелай през един от прозорците спасява Лидия и Ро-
залия и остават сами. Магът гори. Шум, викове, трясъ-
ци и разрушения. Магът пада в пламъци безжизнен. През
пламъците се вижда лицето на Урания, която вика с
потайната си инвокация: „Хронос, Хронос!")

МЕНЕЛАЙ

(Излиза с одежда полунебесна и полуземна, както винаги
пред Нея.)

Урания, пак ли дойде, и то сега, когато нови опас-


ности те грозят? Миналия път в потопа, една минут-
ка ако беше се забавила да се скриеш, щеше да поги-
неш. И сега ли?
УРАНИЯ
Това ли е той?
МЕНЕЛАЙ

Да, това, в лицето на Мага, в който изгоря вече гор-


дият ум на егоизма и сега е вече твой, но не го взе-
май още. Достатъчно е засега, че неговият поглед
ще бъде вечно обърнат само към Тебе.
УРАНИЯ

Но как? Аз няма да съм тук!


МЕНЕЛАЙ

Ти не си тук, но забрави ли, че Лидия и Розалия са

тук. Върви, върви, бягай от този дим и пожари. Още
не си за тук.
(Урания изчезва. Менелай - също. Нахлува разярена тъл-
па. „Ето го Мага, загуби се, умря, изчезна. И ще видите
-
вика един от тълпата, - господа, че злото ще изчезне
от света!" Менелай отстрани се явява в старото си
облекло.)

МЕНЕЛАЙ(настрани)
Какво заблуждение! Те не знаят още, бедните общес-
тва, че без Мага ще са като тяло без глава. Тъпчете,
тъпчете стария Маг, за да изникне новият, не само
на науката, но и Магът на любовта и състраданието,
Магът на Висшето, който ще освободи всичко. Не
вие се управлявате, общества бедни на човечество-
то, частици от огромното Цяло, а друг възцарява в
хармония вашия хаос от усещания на атомните час-
тици. Интелектът ви е слаб, а там, зад вас, из безк-
райната празнина Една Висша Сила, Един неизрази-
мо огромен Интелект движи лъчите на Сиянието си
и вие летите по тяхното въртежно колелообразно
движение. Кряскайте, защото само знаете да вика-
те, а викате, защото ви боли, а боли ви, защото нещо
стиска и удря частиците на телата ви, а това, което
стиска, то е вашето незнание, а това, което ви удря,
то е вашето безумно дело. Не вие строите Делото,
не си давайте това велико значение, о, политически
безумци, а друг го строи, вие сте само Колелата, кои-
то газят калта, вие сте само скърцането на Колелата.

Смирете гордостта си, спрете жестокостта на наго-


ните си, защото вие помните добре от историята на
Атлант и Цезар, че там, където истината на любов-
та трябва да тържествува, което е Великото Божие
Дело, за няколко часа могат да отидат на дъното:
под водите вашите цивилизации, от векове строени,
които замрежват очите ви и ви карат да ги смятате
за цел на Битието, а не за средство. Днес вие унищо-
жавате по-висшето от вас, но утре ще заболее тяло-
то и тогава, когато церителят не е вече тук, вашето
тяло ще се разруши от миазми и ще ливнат нови
дъждове да отмият калта, защото по божественото
поле само рози и цветя трябва да цъфтят. Помнете,
зад вас е Великият Интелект, смирете гордостта си,
която ви дели на части и носи разделението, което е
най-великата заблуда. Човечеството е Едно Общес-
тво, слейте го, партиите са от едно Общество, слей-
те ги в това Едното, което е само истината, то е от-
ражение на Единния мощен Интелект на живота и
ще изчезне злото от борбата, и ще повее тихият зе-
фир на новия живот на любовта.
Бедни, бедни общества! Не зная да има по-жалко и
незначително положение от това на един политичес-
ки водач, който е израз на разделението, възбудител
на разцеплението и носител на хилядите нещастия и
борби на същото това общество, което го крепи, за-
щото Едното си иска своето само Едно - всичко
Едно. Всичко е построено за въздигане на Озирис,
защото всичко се мени и изчезва.
Събудете се!... Ето пътя: Духовно Просветление! А

какво виждам?... Бедни, бедни общества! Един тряб-


ва да бъде политическият водач и всички с него -
Цялото. Върху тази основа трябва да лежи не само
социалният, но и политическият, и религиозният
въпрос. Това е истината; вън от нея всичко е лъжа,
чуйте, о, бедни общества! Един е Бог, едно е Тялото,
един е Животът! Но това ще мине. Силата на Ура-
ния ще се изрази в още много изблици на Могъщес-
тво и Слава.
(Картината завършва сред печалната гледка на разру-
шения, пожари, революции, вълни и ужаси.)

Но денят се сменя с нощ и нощта - с ден. Колелото
на въртежа е огромно и като се върти, разпръсква
своите капки по земните поляни, и всяка капка, къ-
дето падне, цвете изниква, цвят и целувка на красо-
тата и любовта. Откъде знаете, че и от това, което
сега се лее, няма роза да изникне, роза на любовта?!
(Това са последните думи на Менелай сред революцията,
която бушува, и всичко се свършва, свършва се, за да за-
почне ново.)

Защото, вижте, драги братя, там горе, по небесните
поляни, хиляди светила греят и от изток към запад
водят своя летеж, и никой не вижда и не знае защо
всичко това е така. И в живота летят звезди, небес-
ни светила, и изгряват, и отиват си на запад, но и тях
няма кой да ги види. Това са прояви на Разум и на
Интуиция, която ги разбира и заживява с тях. И тръг-

ва по техните пътища, но само тогава, когато вис-


шето чувство се събуди. А дотогава всичко спи, как-
то спят всички чувства в утробата на майката и пос-
ле едно подир друго се събуждат. Вие отваряте уста
като птичета и знаете, че ще ви се пусне зърно в ус-
тата. Отворете сега устата на духа, който спи във
вас. Ще се спусне зърното на Интуицията, а то е ду-
ховна сила, сила на любов и ентусиазъм към висше-
то самопожертвование за Вечното, което е най-ве-
лика обич. Защото зад всяко дело, чувство и мисъл
все нещо остава у вас недостигнато и тъга ви връх-
лита. Бързите и вечни промени ви уморяват и вие
извиквате най-после: „Няма ли край?"
Викате, защото То вика зад вас. То е любов, обича
ви и неговото силно желание ви зове. И този зов идва
като безкрайност пред вашите усещания и от всич-
ко прави не край, а отваря безконечността и вика:
„Има още там, потърси! Зад тази целувка има още
друга, иди! Зад тази радост друга те чака, върви!..."
Нещо велико ни обича и ние го обичаме, но несъз-
нателно изразено във вечно недоволство, разочаро-
вания. Но когато съзнателно се събуди това чувство
у нас, тогава става пряката връзка с това висше Съ-
щество - Бог.

Отворете си устата, но не устата, която досега яде-


ше, а новата уста - на Висшето, и ще се пусне зърно-
то на новото чувство, Шестото у човека, което дре-
ме - Интуицията. Тогава само нека се явят тези, ко-
ито обичат да казват: „Не." По-точно равносилно е
къртът да дойде и да рече: „Няма слънце", и аз ще

му отговоря: „Влез в дупката си и когато ти израс-


нат очи, тогава ела да говориш за слънцето. Сега
излишно е, приеми го на вяра и постой да се стоп-
лиш, ако не, иди си във влажното и студено обита-
лище, чакай - вековете летят, ще дойде и за тебе
ден."

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница