Изис и озирис
Изтегляне 0.6 Mb.
|
ТЪРЖЕСТВОТО НА ИЗИС Картината от второ действие - част от Божествения мир, където се разделиха Изис, Хронос, Психея и Венера и създадоха новия мир на Озирис. Озирис с бяла мантия на новородена душа, лицето му изразява мъка по земния мир. Златен, ореол окръжава главата му като на све- тец. Хронос, Пеихея и Венера са в Божествени облекла, ХРОНОС (на Озирис) Остави всяка земна мисъл, о, ти, който напусна земята вече! Не се отвращавай от миналото си, защото и в най-ниското положение ти беше дете на Изис, пазено от небесните й служители. Сега, след като видя своето минало от скалата на всевидността и знаеш какво си, и след като разбра, че от един заспал зародиш Изис Бог ще те направи, след като видя стъпалата на живота, по които си се изкачвал, и сломи гордостта ш спрямо другите, който идват по същия път след тебе, научи се да мислиш не с летяща- та и изменчива мисъл на сферите, на които животът е менливост, а с постоянната и неизменна светлина на небесата, която в покой се движи и в движение неуловимо свети. Защото всичко тук става тайнст- вено и се вижда само това, което трепти от силната любов на вечното блаженство. Тук светлината не се взема отвън и нищо не се полу- чава от другиго: и сила, и мощ, и знание, и дейност се самораждат отвътре, а навън само се излъчват и така създават точно това, което пожелаеш, помис- лиш или обикнеш. Озирис, ти, който си причина да се създаде един цял свят, видя дотук всички красоти на небесните кръ- гове, но има красоти, които още не си видял, има неща, които заслепяват всяко въображение към Бо- жественото, защото там, в центъра на Божествена- та градина, откъдето се разнасят всички цветя, има сили на творчество, което никъде не може да същес- твува освен в първичното дихание на устата, която всичко излъхва. Първото туптене на сърцето само то, сърцето, си го чува и трябва да се доближиш до центъра на този живот, за да видиш какви образи създава онзи разум, който твори всичко - вселени, слънца, звезди и светове, - и всичко това в най-съ- вършена форма лети над неговото въображение и излиза оживотворено, като че ли си взема сбогом и казва: „Прости, Татко Всевечни, отивам, за да се върна пак достоен за Тебе." Мистериозна е великата гледка на творбата и сега, Озирис, когато си близо до Нея, усещаш колко е ве- лик животът, колко е велико това дело, което нико- га няма край. И посред тези красоти да заживееш с най-милото на сърцето си, това, което си търсил милиони векове, за което си страдал, борил си се и си тъгувал да го видиш до тебе неразделно, и то в тази велика градина на висшия живот - кажи ми, има ли по-велико дело от това? ОЗИРИС Няма, мъдри Хронос, и моето въображение се на- мира в такова изстъпление от всички тези хубости на висшия мир, че ясно е защо тук се мълчи. Може ли да се говори тук, където сладостта поглъща и най- малките трептения, където сърцето само поглъща туптенето и диханието само се диша, където самият въздух е диханието, а животът е самата същина. Не прилича на онзи живот, който там живях в раздел- ност. Тук всичко се стреми да се слива, в жертва да се даде, с целувка да заживее. И сега ако станеш аро- мат, след малко литваш в хармонията на нежни зву- ци, а след това в блясъка на някоя звезда. ПСИХЕЯ Ние сме в далечните зари на Духа на Изис, която е първото Божествено Слънце, Озирис. Но когато Тя дойде да те вземе, целият околен мир тук ще проме- ни своята одежда и всеки трепетен живот ще иска да стане и звук, и светлина, и дух за Нейната мелодия, блясък и блаженство. Можеш ли да си представиш каква красота е Тя, какъв е образът й, душата й, сър- цето, което трепти за теб - ти, който си център на цял един свят? Но нека това ти каже Венера, моята сестра на хубостта. ВЕНЕРА Всички цветя и рози, които сега ни окръжават, и всички мили тревици от аромати, които виждахме по целия път, бяха само символи на хубавите мисли, с които Тя те придружаваше из целия път. Тя мисли само за тебе, тази, която тук, в тези хубости, е ху- бостта, в тези трепети е трепетът на онзи копнеж, който като мълнии живее някъде дълбоко в миро- вете на скритата Душа и просветва само в тъмни нощи. И там, където сияйно се излъчва, запалва нови жари в сърцата на мировете. И тази неизразимост е твоя, Озирис, това същество на съществата е твое и ти си Я заслужил вече със своите толкова хиляди животи, мъки и изпитания. Кажи, не е ли велик жи- вотът тогава? Ти, който долу по земите често вика- ше в отчаянието си: „Защо ли живея?!" Сега тук ясно е защо! Ти, който си пред трепетните зари на тази, която идва, ще видиш как тази велика красота и бля- сък ще потъмнеят в умилна тъга, когато пристигне истинската красота, истина и любов. Всичко вън от Нея е само подражание и ние, които сме с тебе, Ози- рис, и не те оставихме никога, когато Тя се яви и ти ще си вече в Нейните обятия, ще видиш как ние ще останем само лъчи от Нейния Венец и няма да ни гледаш отделно, и ще съзнаеш, че всички Едно сме били и ще бъдем вечно. Това е само по силата на Нейното желание, където една Нейна красота се отделя, заживява самостоятелно, но това не е, тук няма отделност, това е само една привидност от пре- чупване на светлините и мисълта, която си играе по световете и се преплита в хиляди радости, защото мисълта е сила всеприсъстваща и ако се отдели в някой мир, то е само за да го целуне и утеши, но всъщност отива на най-противоположната му стра- на, като изоставя хиляди без внимание и цел. ОЗИРИС
Предчувствах всичко това, което сега в действител- ност виждам, но никога не можех да си въобразя, че Тя е толкова красива. Не съм Я видял още, но като съдя от това, което така отдалеч Я окръжава и е толкова хубаво, каква ли е Тя? Аз не мога да го из- разя, там с песни мислех и всичко изказвах. Тук пес- ните млъкват, защото всичко пее, а там, където всич- ко пее, песента мълчи. И песните не са тук като оне- зи долу - тук звуковете стават живи същества и вмес- то да издават звук, те се целуват и прегръщат кога- то искат да усилят своя патос. Обяснимо е защо це- лувката е толкова изразително нещо. Понякога тя съдържа в себе си историята на цял мир. ПСИХЕЯ А Нейната целувка - историята на целия Всемир. ХРОНОС
И ти ще си едната страна на тази целувка, Озирис, защото твоята уста ще се допре до Божествената Уста на тази, която твори ароматите. И твоята ръка ще докосне тази ръка, която създава нежностите, и твоето тяло ще бъде прегърнато от тялото, което създава захласа на възторзите, и твоят поглед ще срещне погледа, който създава светлините... Всичко това въобразяваш ли си го? ОЗИРИС Не мога. Не зная как ще стане, но ми се струва, че още съм много недостоен за Нея. ХРОНОС Защото има още едно последно облекло, което за- булва блясъка да не може да проникне напълно в твоето същество. Това облекло Тя ще махне. Тя ще го съблече, само Нейната ръка може да направи това, защото има неща, които само Божеството трябва да стори. Това са тайни, които никога не се предават, иначе светът отдавна би изчезнал. То става при Сли- янието, когато ти и Тя ще бъдете вече като Едно Тяло. ОЗИРИС А отдавна ли вие напуснахте за последен път Изис и всички тези места? ХРОНОС От незапомнени времена. Тук, на същото това мяс- то, ние си взехме сбогом и каква печална гледка бе нашата раздяла! Само мисълта да те спасим ни да- ваше сила и когато Изис с плачещи Очи ни изпрати в новия мир, който създаде около твоето сърце, Тя остана на колене на този бряг и гледаше огнената маса как се извива там далече— начало на твоя мир, Озирис. Това начало бе хаос от пламъци, газове, те- чения и жари - ние с Психся, Венера и Ангела, чети- ри сили влязохме и сложихме хармонията по Нейна- та поръка, защото трябваше да се бърза, Тя те оби- чаше много, а току-що ти беше се загубил завинаги от очите й. Спомняш ли си нещо от миналия живот тук, когато живееше с Изис? ОЗИРИС Още не, само сърцето ми някак бие, като че ли се чувства у дома си, и досега ако биеше с тъга за нещо все далечно, то сега бие с радост, че се е завърнало вече. ХРОНОС И това е достатъчно, за да разбереш засега, че ти си чедо от този Дом, че тук си бил, връщаш се и ще останал завинаги и вечно. (Ангелът помагач влиза и казва нещо тайно на Хронос. Излиза.) Драги спътници, преди да я видим, трябва да оти- дем на подготвителната скала. Силните жари не се виждат изведнъж, много са мощни и разтреперват слабите тела. Да вървим! (Стават, отиват на една скала, пред която има някак- ва завеса само от цветя, треви и дървета, точно на из- ток, и застават там. Силните зефири развяват леки- те им одежди.) ВЕНЕРА Ставам ли все по-хубава, мила ми Психея? Защото чувствам такава лекота, като че летя с тези зефири и това не са те, а аз, която заживявам наново милия Божествен Живот. ПСИХЕЯ И тихите вълни на онова езеро не се леят там по бреговете, а в моето сърце като че ли се целуват. Аз влизам пак в тайните трепети на всяко живо същес- тво и поглъщам онези свивания и разпускания, кои- то любовта твори. ХРОНОС Това са вълни на приближаването на Изис, Озирис. Бъди щастлив, о, щастливи между щастливите, за тебе се готви да видиш нещо, което никога не си виждал, да почувстваш нещо, което никога през тво- ето сърце не е минавало, и когато го видиш, кажи има ли нещо подобно на него. ОЗИРИС Драги Хронос, ще те помоля да не ме напускаш ни- кога. Някакъв страх като че ли малко ме тревожи. Силните трепети, които идват с тези зари от Изток като огнен шар, който още не излиза, но когато из- лезе, няма ли това да е удар, който ще ме повали в безсъзнание? ХРОНОС Истината така изгрява, както слънцето. Както този огнен шар, тя се издига бавно в духа ти и го обема, както слънцето обема цялото ширине. И като изле- зе, Духът се чувства всенапоен от неговите лъчи, затрептява с нов живот и само хармонията е, която се чувства, защото Слънцето и просторът стават едно. Слънцето е Тя, а просторът - твоята Душа, които се прегръщат. Но гледай как се раздира цвет- ната завеса! ВЕНЕРА (трепетно) Психея, нещо става там! ПСИХЕЯ Хвани ръката ми, сладка Венера, моето вълнение се усилва! ХРОНОС (Докосва Озирис по рамото.) Подпри се на рамото ми, Озирис, и бъди с най-твър- да сила и мощ, когато за първи път видиш тази, ко- ято обичаш. (Цветната завеса се отваря. Изис в най-голямата си красота и блясък, с венец от лъчи на главата и гирлянди цветя седи на трон от рози. Ангели и Херувими далеч запяват. Тя поглежда към Озирис. Озирис Я познава и всичко си спомня. Иска да се хвърли от скалата към Нея, но Хронос го задържа.) ОЗИРИС
Пусни ме, Хронос, нима не виждаш, че това е Тя, моята Изис, тази, за която минах през толкова жи- воти и страдания, и сълзи, и никога не забравих светлината, пред която никой блясък не можа да устои! ХРОНОС Бъди благоразумен, Озирис! Как ще отидеш сам при нея, когато ти не си я още построил в себе си. Без да я образуваш в себе си като реалност и същина и нап- равиш всичките си тела еднакви с тази същност, ако се впуснеш след образа й, ще паднеш от скалата и ще счупиш телата си. Направи я в себе си, познай Я там. Влез като дете в Нея с жара на любовта и тя ще те прероди. Тогава чак слез от този връх, на който те поставихме с толкова усилия, страдания и мъки. По-рано си загубен, мили. Чуй, осъществи Я в себе си, влез, тя ще те роди, това, истинското Дете Ози- рис, но някога не сам вече, а Озирис - Изис. А сега, безумни, какво искаш да направиш от тази скали! Ти нямаш още силата да летиш над канарите, води- те и полетата с тяло. Освен това, докато отидеш, Тя няма вече да бъде там. Ето, цветята се събират на- ново и покриват този Божествен блясък, който само така можа да се прояви. Нека моята последна дума бъде: „Направи, влез, зачени, роди се в нея сам!…” Защото Принципът на Едното е саморождение, но в какво? В това, което по силата на себе си сам си образуваш - Нея. И по примера на своя Отец чрез Непорочно Зачатие ще се родиш като Новото Дете Изис - Озирис. (Образът на Изис се загубва.) ОЗИРИС Как, значи да бъде Тя не моя Другарка, а Майка?! ХРОНОС Не, ти тогава ще бъдеш в мира на Безкрайното, Без- форменото, а сегашното, което е крайно изменливо и умиращо, ще го оставиш ниско долу само като да- лечни спомени на мъдростта. Ще се появиш като ново небе, където ги няма тези усещания на ниските полета. Там ти и Тя ще бъдете Едно и от вашия жи- вот ще се излъчва и блести в блаженство, сила и любов най-висшият образ на проявения Всемир - Синът Божий... и Вашият Вечноструящ се Изис - Озирис... За сегашния ти живот това е последната ми дума. ОЗИРИС Ах, как се потопи пак в тъга моята душа! О, пусни ме, Хронос, да отида! Аз искам сам да си я намеря. Не искам вече водачи, много бавно става това. Сам ще си я извоювам, през всички Ангели и Херувими ще мина. Нали аз имам Розата от Нея, тази, която всеки, който види, ще сведе погледа си пред силата и блясъка й. Тя ще разбива всички прегради, този знак на пропуск в мира на потайностите всеки поз- нава, той е непобедим, защото е от Нея, от Нейната ръка любовен трепет е. Аз нося със себе си и още едно потайно цвете, за което никой не знае и Тя нико- му не е казала. Сега си спомних, такъв беше обетът ни. Скрито е под едно от листата на Розата. А знаете ли неговата магична сила? То разтваря небесата, то прави отвори на огън в тъмата и в огъня на жара се затваря, за да построи вселени и мирове, то улавя небесните поляни и разгърнатите небеса мести като топки от една страна на друга... Това е потайната, всякога скромна и срамежлива Синя Лилия, с коя- то, о, мъдри Хронос, чуйте ме и вие, драги Венера и Психея, аз ще мога да падна в най-Висшето Блажен- ство на Нейната Гръд. Аз имам вече сила, нови пъ- тища се отварят и там далече нови отвори, нови не- беса. Това са усмивки, които ме зоват, това са пог- леди, които ме викат, това са мириси, които падат на моите колене и непрекъснато повтарят: „Нима не чуваш, че тя вика! Върви, върви!" И аз трябва да отида, пуснете ме, пусни ме сам! ВЕНЕРА А знаеш ли какво те чака из тези гъсти лесове? По тези омайни треви има ухания, които упояват, и от всяко ухание излиза нимфа и образ на жена най-кра- сива, и хвърля облеклото си, и се допира до теб, и иска твоите целувки. Мили Озирис, чаровни са тези сили, погубили са хиляди и хиляди същества. Виж- даш ли там под нашата скала къде се извиват в лава и дим? Това са любовниците на тези измами. ОЗИРИС Не се тревожи, драга Венера - този, който види Изис, никога няма да се помами от усмивката на лъжли- вата любов. Този, който види Нейното царство, ще пусне лава отдолу и огън отгоре и ще изгори всички други царства, да остане само Нейното за слава и хваления. ПСИХЕЯ Опасен е твоят стремеж, Озирис! Там има могъщес- тва и магичности, които предизвикват създаването на цели мирове с всички блясъци и разкош и цар търсят, и ще те повикат, и ще ти дадат всичко най- красиво и богато, и разкошно. Примамлива е тази гледка за ума, който само знае да поглъща, да яде и да се разширява. Там, чуваш ли, стонове се носят... някой цар сега се качва на престола, някоя нещаст- на измамена душа, която, щом седне на този огнен престол, пада в бездната на неведението. Страх ме е, Озирис, че ако паднеш, пак ще идваме долу да те вдигаме, защото Изис никога няма да те остави, но колко векове, периоди и цикли! Върви с нас, драги, с нашата точна като часовник стълба на живота. Ние я бием и всеки удар е страшно бавен, но сигурен. ОЗИРИС О, вижте как се вдигат пламъци от слънцата, от звез- ди небесата как нареждат хармонии! Нима не чува- те как пее? Нейният глас е, който поглъща всякак- ви различни трептения сега, когато само сърцето говори, сега, когато само душата пламти - могъщес- твото е с мен. „Напред!", командва ми то и сили мно- гобройни, хиляди идват и ме носят на крилете си, и всеки цвят става птица небесна, която ме носи към Нейните висши красоти. Падна онзи всемир на дро- бенето, а там свети Едното, не го ли виждате на вър- ха на Пирамидата? Тя там седи и се спускат - отля- во розата й, а отдясно Синята Лилия, Светъл Ъгъл, който се разтваря, защото иска да погълне нещо и да се затвори, да заживее като Едно. Мен зове. Нима не виждате, че не достига Една ог- нена Линия за блестящия Триъгълен порой... и сър- цето ми гори, и нов свят иска да създаде! О, дайте ми гръд, обятия, ръце! Изис ми дайте, о, вие, далеч- ни сили на това състрадание понякога жестоки! Ако знаехте как гори сърцето ми и душата как се пръска от желание, не бихте ме спирали нито миг! Горя, горя. Горя! О, пуснете ме, сам ме пуснете, вече мога! Сам,сам! Сам!! ВЕНЕРА Хронос, невъзможно е вече да задържаме Озирис. Пусни го, не виждаш ли как се запалиха бузите му от зарите на Нейното слънце, как очите му засвети- ха като две слънца новоизгрели! ПСИХЕЯ А там долу водите се вълнуват, това означава, че и Тя - Изис, като го видя, не може вече без него. Пус- ни го, пусни го! (Озирис се отскубва от ръцете на Хронос и полита от скалата. Другите го гледат с тъжна усмивка, като че ли той вече не им принадлежи. И Озирис се загубва някъ- де из скалите. Хронос стои замислен, сърцето на Венера забива много тъжно, като че се откъсва дете от гърди- те й, а лицето на Психея се помрачава. Изгледът на ця- лата природа се изменя и като че става нещо ново мис- терно и ако беше там някое човешко око, щеше да види как Хронос сякаш се стопява във въздуха и като се раз- ширява с ефирност, изчезва безгласно. Венера се разлива като аромат и изпълва всички цветя, а от очите на Психея падат сълзи, разнасят се и влизат във всички сърца като състрадание и мъка - за Озирис, за това мило Дете, нова жертва стават тези откъснати части от любовния копнеж на Изис, но какво? Сърцето трепти при тези мисли и то говори, а умът няма да млъкне, защото той изигра вече своето дело, неговото царство не е тук, Хронос става Висша Мъдрост, Венера - Висша Любов, Психея —Висше Състрадание, но не оставят Ози- рис, това невинно Дете, което те оттогава гледат с любещи погледи, гърди, ръце, но отдалеч зад него и той не го знае, защото вече е сам!) ХРОНОС А знаете ли, драги другарки, какво може да стане от всичко това? Аз потрепервам при мисълта и нещо затуля устата ми да не го изкажа. Ах, за първи път се явява вълнение в моя спокоен ум, като гледам там далечното бъдеще. ПСИХЕЯ Какво направи това немирно наше дете, Хронос? Аз никак не мога да си въобразя каква ще бъде негова- та бъдеща дейност при самостоятелен порив. Как хубаво си растеше при нас и така поливано като цве- те от моите милувки и люляно от сладките зефири на Венера, то растеше, бързо растеше невинно, ру- мено и ароматно. ВЕНЕРА И когато Психея го хранеше от своята сладка гръд с млякото на оживотворението, аз го развеждах из цветните полета и там на всяко цвете той даваше име и със сладък поглед и умилна дума като ме пог- ледна, запита ме: „Не е ли това една частичка от Изис?" ХРОНОС Тук е началото на този негов стремеж. Заради това, че във всичко виждаше само Изис, той толкова се приближи към Нея, та трябваше да се отдели от нас, не можеше другояче. Психея, някакви мрачни пери- оди има да се преживяват още на тази сфера. Изис може да се сърди, че го пуснахме така рано, но кой би могъл да задържи вече събудения у него огнен въртеж! Той ще отиде сега много рано в онези об- ласти, ще я срещне, ще я види, но знаеш ли, че няма да може да остане при Нея? ВЕНЕРА Защо? Аз мисля, че Тя, като го види един път до Себе си, никога няма да го пусне. ХРОНОС Именно това няма да стане. А вие знаете ли, че за да се развива Озирис, той трябваше да се раздроби на
Най-страшното. Той ще се върне вдъхновен от Бо- жествения Мир на земната сфера, ще застане на най- високата й точка и оттам ще създаде Великото Все- мирно Братство. Целият земен мир ще стане едно царство по излиянието: както на небето, така и на земята, но знаеш ли, че именно това няма да стане така? ПСИХЕЯ
Защо? Нали тази е целта на еволюцията. ХРОНОС Да, но тази сфера не е предназначена за пълното Всемирно Братство. Тук стана разделение още преди Потопа в Атлантида. Бяла и черна група се образуваха и те ще се борят докрай. Огнената змия не ще остави тук да бъде тържеството на Озирис. ВЕНЕРА Колко жалко, а след това какво ще стане? ХРОНОС В края на всичко ще се стигне до положението да се разруши земното кълбо. ПСИХЕЯ и ВЕНЕРА (уплашени) Какво говориш? ХРОНОС Да, в огън и пламъци ще се пръсне тази сфера, когато настане периодът на разделението на белите и черните. Такава битка стана веднъж, но това беше само сянка. Но бъдещата борба ще е ужас, защото ще се употребят всички физически, умствени и окултни средства - ще вземат участие и видими, и невидими същества и ще се стигне дотам, че животът да бъде невъзможен. Няма да има истина. Егоизмът ще управлява, по-силният ще живее - това в черната страна. А там, зад върховете на Хималаите, Озирис ще отдели Царството си, своята свещена йерархия на чистота и справедливост, и там ще се сношават с небето. Кажете, какъв ще е тогава този живот? Едната страна ще е ужасна на смърт и разрушение, а другата там далеч - в светлина. А това не е истината. Всемирното Братство трябва да се осъществи върху всичко, това ще е тържеството на Озирис. И какво ще стане? Борба пак ще настане заради завистта на черните, но борба последна!... (Хронос се вълнува.) Ужасна ще е катастрофата на раздробяването на земното кълбо! ВЕНЕРА Но защо най-сетне, Хронос? Кажи! ХРОНОС За да отиде Озирис на друга планета да довърши еволюцията си, защото земята изживява жизнеността си, ражда изроди - оттук черната страна. ВЕНЕРА А с тази земя какво ще стане? ХРОНОС Няма да има нито спомен от нея - недостоен храм за Божествения Дух. ПСИХЕЯ Стига, Хронос, не говори за тези страшни бъдещи въртежи! Като си помисля какво още има това Дете да преживява. И то само там нейде из горите и кана- рите ще се бори с подобните си, макар и с по-ефирни средства. ХРОНОС Виждате ли там из бездните на тъмното пространс- тво как свети нещо и се разпръсква на части? Разру- шава се една планета, където злото надви и живо- тът е невъзможен, където егоизмът стана цар на човешките сърца, където интересът стана закон на държавите и омразата надви над любовта - там, къ- дето материализмът на тялото вдигна завинаги своя разрушителен флаг. ПСИХЕЯ и ВЕНЕРА Ужас, ужас! ХРОНОС Там хиляди същества вдигат ръце към небето и мо- лят прощение. Там се изливат хиляди сълзи на раз- каяние, хиляди умирания се преплитат и се извърш- ва най-страшното наказание на тялото, което поис- ка да владее. Това е тласък, който обръща еволюци- ята с хиляди години в истинската й посока, но тла- сък болезнен и страшен... Там виждате ли как се тро- шат дворци и селения и разкошът става на прах, а съществата задушени се събуждат, но късно е, къс- но е вече! ПСИХЕЯ
ХРОНОС Отдавна в обятията на Изис. Гледа с тъжна усмивка как се руши илюзията на земния живот. ВЕНЕРА Мистерии, мистерии! ХРОНОС Велика е творбата на Твореца. За неговата Дъщеря става всичко това, за да тържествува неговият Син Божий. ПСИХЕЯ Вижте, вижте, пламъкът се усилва! ХРОНОС Да, мили дружки, страшно е, когато преизподнята от дъното излезе на повърхността, но това е необходимост. Речено е, защото грешни са съществата, нечисти са сърцата и умът е мъгла, мътна вода е, коя- то се чисти само с космични удари и пожари. Ето това страшно нещо ще стане и с тази земя! Психея и Венера падат на колене при страшния изглед на далечната катастрофа, последва ги и Хронос. С молитвено събрани ръце там на скалата произнасят: „Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!..." СЕДМО ДЕЙСТВИЕ II Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|