Изис и озирис



страница8/8
Дата19.07.2018
Размер1.57 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

НОВАТА ЗВЕЗДА НА ИЗТОК

(Градината на Рая. Озирис с Лира ходи сам, търси Изис и пее. Отдалеч Ангели го следват.)

ОЗИРИС


Нима и тук, в градините райски,
да загубя трябва Твоя миг,
да Ти бера рози, цветя майски
и да търся вечно твоя лик?


Между Херувими тук светящи,
между мили Ангели безброй,
из тез жари тук вечно горящи
излез веч, о, Ангел мили мой!


Няма ни нощ вече, ни ден ясен,
откак видях лице Ти да свети
в тоз мир тук толкова прекрасен,
где духът ми все към Теб лети.


Чуй моите тези звуци мили
как се носят кат цветя отвред,
като Твоите тука лекокрили
Ангели със сладък глед.

О, идете, звукове, при нея,
между цветя небесни живей,
там, къде се любовта прелея
в сърце ми кат слънце, що грей.

Кажете й: „Дойде веч Женихът,

чака Твоя венец осветен!"

И с жалби звуци го покриха

из цветята този цвят разцъфтен.
Ела тука, целуни ме леко,
сладко, нежно, о, Мила, тоз миг,
за Теб дойдох, за Теб отдалеко
и се стопих в жарния ти облик...

Загубват се звуковете и отлитат някъде, не всичко и
тук живее вечно, което се създава, но коя уста ги
твори!... И тука съм, както и там. Всичко е загадъч-
но в този мир. Ако беше сега тука Хронос да го за-
питам, може би щеше да ми обясни защо Тя се скри
от мене, защо не идва. Ето вече няколко дена се ски-
там из безкрайните хубости на Рая и никой, никой
при мен не дойде. Какво значи това?
(Сяда под едно дърво и се унася уморен, и мисли дълбоко,
силно и настойчиво, и ето, мислите му тук не са мисли,


а хармонии, всяка дума песен става, всяко слово - ри-
тъм, и той не мисли, а пее някак тихо и безгласно, нечу-
то в себе си, но това е светлина, която го огрява, усмив-
ка, която го утешава, милувка, която му отваря небе
след небе, и той навлиза от едно в друго и това няма
край... А там като че капки падат от сълзи и всяка съл-
за звук е и му говори, а той като че спи, но буден е, разби-
ра, че всичките казани думи са негови, но сега се изпреч-
ват пред него като живи образи и той ги гледа, чете ги,
преживява наново и чува пак вечните хармонии на Духа,
които му говорят, че не е сам никъде. Мисли, безгласно
говори, чете със затворени очи:)

... Аз оставен съм, оставен
от отдавна тук самин,
не съм забравен
и загубен в тез тъми.

Где е мъдрий Хронос вечен,
где - Венера с милий глед?
На страдания тук обречен,
да изчезна ли без след?

Где е мойта Лилия Синя,
таз Психея с нежен чар,
Изис, Моята Богиня,
где е тоз Божествен жар?

Где са тези другари мили,
где е техният светш лик,


висши сили лекокрили,
где е образът им велик?

Тез, които на тъмата
и на злото твърд са взор,
изменяваха съдбата
с мили погледи отгоре.

И сега в борба безкрайна
аз съм вечно тук самин,
само с мойта душа тайна,
с моето сърце сал един!...

Но тези викове ужасни
не чу никой освен аз,
само небеса прекрасни
засветиха там без глас.

Само зефир тих, чаровен
ме повея тих и лек,
Бог невидим и любовен,
дошъл нейде отдалек.

Само мирис от цветята
ме обгърна кат лъчи,
една вълна от морята
залюля ме и мълчи.

Само една заря ранна
кат утеха влезе в мен,


кат надежда последна
в мира ми разтъжен.

Моите викове безбрежни
заглъхнаха пред тоз глед,
пред тез живи сърца нежни,
що кръжаха ме отвред.

Аз засрамих се тогава,
кат божур се разчервих,
пред таз видност величава
аз съдбата си спомних.

Сам оставих ги за Нея
на скалата в Рая мил.
Кога Тя пред мен огрея,
като Бог аз лекокрил

си развеях там крилата:
„Оставете ме самин
-
им извиках на скалата, -
ще я търся веч един!"
Тогаз с нови те одежди
преоблечени безчет
крепят моите надежди
отдалече с поглед свет.

Хронос кат Простор безкраен,
а Венера
- Красота,

а Психея - Дух потаен,
стана моята мечта.

И във всичко оттогава,
виждам ги във всичко веч
до мен, в мене като слава,
нивга те не са далеч.

И кога се тук затвори
сега душа в тъми,
едно нещо ми говори:
„Мили, не си ти самин!"

(И се унася далече в някакъв спомен и смесва миналото с
настоящето и вижданото небе
- с това на бъдещето.)
Ах, колко съм бил далече от Нея, а останах сам!
(Този вик го събужда внезапно, като че от сън.)
И тук има сън, тук, където казваха, че било вечна
будност, приспива ми се и сладко се затварят очите
ми, но този сън не е като забрава, а само картините
се сменят. Ах, Изис, ела поне сега в тези летящи кар-
тини на райския сън, до мен ела тук, една дума ми
кажи поне: наистина ли ме обичаш?... Колко е слад-
ко да се спи тук!...

(Заспива дълбоко, но след малко изведнъж се пробужда.)
Къде съм сега? Не съм ли в земния мир? Ах, какви

потресаващи картини видаж там, какви борби, рида-


ния и плачове! Животът на цялата земя се шири!
пред мене като едно страдащо поле. И всичко прос-
тираше ръка към мен и викаше: „Спаси ни, спаси
ни!" И щом хиляди усти ме молят и хиляди очи с плач се обръщат към мен, аз какво правя тук, в райс-
кия мир! О, мили чеда на черната земя, не сте оста-
вени, не, идвам, идвам! Сърцето ми се разкъсва от
болка, като виждам вашите мизерии, заблуди и
страдания, и ако всички ви оставяха като мен, тога-
ва къде ще се свърши вашата съдба? Вие сте деца на
Този, който е моят Баща, и на тази, Която е моята
Майка, и вашият зов излиза от моето сърце. Връ-
щам се, връщам се!
(Става и тръгва да се вьрне в земния мир, но в това
време се чува очарователна песен. Той се спира и слуша
някъде далеч, където се пее най-възвишената сърдечна
песен на любовта, която е израз на радост, но и на тъга
от неизвестност, но тъга небесна, която въздига, въз-
пира и обезсмъртява. Унесен в тези чаровни, нечути
хармонии, той стои неподвижен под Цветното Дърво на Живота, покрит от розовите криле на Екстаза, който, отваря Мистерната Врата на Изис - там, където тя, въззета върху сладкия Плам на Безконечността, чака нещо в Своите Покои - чака Творба, Проява, Реалност...)
ИЗИС (Пее невидима някъде зад дърветата в цвят.)
Не съм Аз тяло страдално,

не търси ме като цвете по земния бряг,

мило Дете Мое печално,

на сърцето не съм тъжний, вечен там набег,

зад това, зад това, но далеч е негде Моят Плам.
(Ехо от ангелска песен:) „Натам, натам!"
Не съм чувство вечнобежно,

не търси ме на гърдите в тоз земен огън,

мое невинно Дете нежно,

от този свят Аз далеч съм, там негде навън,

зад тоз, зад тоз гори сладък Моят Плам.
(Ехо от ангелска песен:) „Натам, натам!"
Не съм мисъл вихрогонна,

не търси ме по морята, тоз чаровен глед,

моя розо благовонна,

зад тез моря Мойта Лодка лети все напред,
посред жари и трепети на Другия Плам.

(Ехо от ангелска песен:) „Натам, натам!"
Не съм мечта тиха, мила,

на песента в мирис сладък не съм звучният чар,

душо Моя лекокрила,

друга сладост гори в Мене, други звук от жар,
в Моя огън друг мечтае там невиден Плам.

(Ехо от ангелска песен:) „Натам, натам!"

Не съм слово тук изречно,

ни Богиня, ни Бог славен, нито Ангел мил,

мило Дете Мое сърдечно,

зад тях Моят мир чаровен негде се е скрил,

между Техния Огън гори Моят Вечен Плам.
(Ехо от ангелска песен:) „Натам, натам!"
Нито смърт съм тъжнобледна,

нито обич, ни омраза, нито живот -лъжлив глед,

ни надежда съм последна,

нищо, нищо, що кръжи тук и там отвред,

зад всичките тез изрази Моят гори Плам.
(Ехо от ангелска песен:) „Тя е натам, натам!"
На възторга любов силна,

там изчезва таз омая и това слънце не грей,

и усмивката умилна,

радост, тъга, стремеж, борба - всичко се пилей,
а остава само Един Огън
- Моят Плам.
(Ехо от ангелска песен:) „И зад всичко това

все натам!"


Ни баща съм, майка нежна,

ни другарка, що се носи там от теб далек,

тъма, светлина безбрежна,

що създава слънца ярки там от век на век,

Моят огън зад Творбата Единен е Плам.

(Ехо от ангелска песен:) „Натам, натам!"
Да ме видиш само, мили,

слязох в образ и проява, форма кат звезда,

кат Богиня лекокрила

до Моя Бог Аз разтварям Небесната Гърда,
о, виж сега Моите чари
- Безбрежния Плам!
(Ехо от ангелска песен:) „Зад тоз, Той е там..."
Чуй го, чуй го в сърцето,

сега в твоите шари бие този Велик Звон -

аз се спускам от небето

и въздигам те до Моя там Единен Трон!...
И това, и това, мили Мои, и чрез Единен Гръм
не съм, Аз Съм...
...но тук потъмне.

(Ехо от ангелска песен:) „Не-е-е, не-е-е..."
ОЗИРИС (отговаря с песен:)

Блаженство мое сладко, о, Светлост моя мила,
в просторите безкрайни сега в мен запей!
С огнен шар в сърцето, Царице лекокрила,
Царице на слънцата, над мен сега огрей!

На Твоите криле леки въздигай ме всечасно
по ведрите лазури с Твоя глас свещен,


ела с Твоето Тяло тъй нежно и прекрасно,
със своя глас безбрежен, небесен, умилен.


В обятия безконечни носи ме по вселени
с милувките любящи, целувки Твои безкрай,
по Твоите частици - звездите разпилени,
безкрайно Твоите чари, отваряй Твоя рай!


С Тебе сал безспирно, с Теб да се въззема
душата ми горяща за сладост и покой,
в безбрежните подеми Теб само да обема,
телата само Твои, тъй пръснати безброй.


В сладките покои на висши тез минути,
когато само Тебе аз виждам тук до мен,
когато се усещам в Твоите само скути,
в Твоя мир единен, възвишен и блажен.


Сега, кога ме гледаш очи в очи прелестни,
кога се тъй докосваш с нежност и дух мил,
нима не съм в царства ти безкрайни там небесни
аз мощен Бог безкраен до Тебе лекокрил?


Нима не съм целувка в устата ти свещена,
усмивка и утеха на чистия ефир,
и слънце Твое свежо кат роза разцъфтена,
когато там огрея в новия ти мир?


Че тамо има Остров Единен, възвишен,
о, знаеш ли, Богинъо, Един е той за нас


в мира ти безконечен, закрит, усамотен,
окръжен от лазури, живее той без глас!


Там негде из морята в жари той гори,
в трепети любовни за нас и той трепти.
Сега с целувка мила тоз Остров отвори,
където Твойта Роза разкошна там цъфти.


Където в чари скрита от мирис ароматен
ме чака Твойта Лилия в трепети и жар,
на този Трон възвишен, от лъчи Трона златен,
издигай, о, Царице, Твоя безкраен Цар.


На този Остров чарен, що вечно е Един,
блаженство на всемира и всякога без бряг,
за нас който живее и чака ни самин,
и гледа ни умилно безкрайно отдалек.


Носи ме в сърцето, кое сега безбрежно
и силно така мощно за Тебе в жар трепти,
за Теб, Другарко Мила, извива се той нежно
в огъня горящи, на Остров що цъфти.


Аз тук ще те прегърна в тъмите и невзрачни
в тези аромати на моите цветя
сал тук ще просветят нощите наши брачни,
сал тука ще да видя аз моята мечта.


От рози и от чари, от лилии разцъфтени,
въртежи на всемира, безкрайни тез слънца,


твои шарове красиви, целувки Твои огнени,
където се стопяват любящите сърца.

И викам в ранни зори, и викам в буди ранни
Любов и Красотата, що тамо разцъфтя,
стопявам се в Изис, в гърди й разгорени,
усещам Висше Щастие, че чува ме веч Тя.

Любов те веч прегърна, Тя слезе в сърцето!..." -
се чува глас всевечен, тоз милий Неин зов
и Ангели там пеят таз песен в небето:
„Женихът тук е вече, до Нея е готов.
"
И носят се слънцата, вселени и цветя,
въззети по тоз дивен и този глас свещен.
По тез хармонии славни и аз сега летя,
но не самин, а сладко, че Тя е веч до мен.

Едно Сърце сал виждам, усещам как тупти,
една душа живее в този мир без бряг,
в Едно Тяло слънцата и всичко там лети,
и мойта сега песен, и моят тих набег.

ИЗИС (отговаря му някъде отдалеч:)

Дойдох, дойдох, о, мили, от теб не съм далеч
и Мойта радост светла при тебе веч трепти,
сега в теб е Мойта най-сладка, мила реч,
сега в сърцето твое Моето веч тупти.

Във висшите простори на светлий тук ефир,

о, леко слез при Мене, за вечно остани!
Дойди, о, Сине Божий, в светлия твой мир!
Всред песен Свят - Светая ела ме прегърни!

Ела в Мойта Роза, за тебе разцъфтена,
заспи ми на гърдите тъй нежни в този жар!
Нима не виждаш всичко как радост е разлена,
с Осанна как посреща вековния свой Цар?

Заспи в Мойта Лилия, коя за теб гори,
за Теб, о, Душо свята, коя си веч любов,
коя си вече слънце, над всичко що цари,
коя си песен вечна на милия Мой зов.

В теб се разцъфтява тоз милия мой цвят,
това Цвете на Лазура - блаженство, радост, вик.
Ти влезе веч в нашия Троичен Ярък Свят,
о, Сине Божий Свети, любовен тъй велик!

Летя по вековете, простори безконечни,
целувка в целувки най-светлият Аз плам,
но пусто е полето без твоите сладкоречни
слова, творби възвишни, що скриваш в тебе там.

Таз искра вечнолетна на сила и на мощ
коя от теб из
лиза със своя дивен бяг -
от тоз Творец потаен, в мрака мрачна нощ,
тоз Извор Вечноблажен построи своя Бряг.

Аз тук съм, тук съм, мили разгръщам жарна гръд,

разтварям небесата със светлия Мой лик,
там, ето ги, високо слънцата вече светят,
ето в гърди ми жарни любовния вече вик!

В Цвят Всемирен Клонка Аз вече разцъфтях,
в тебе, в сърце ти обгърнах твоя мир
и Мойта безконечност в теб, „малкия", излях,
излях я, Бог да станеш без граници нашир.

От теб се възродих, от скрито Висше Семе,
но ти това не знаеше, че То бе скрита жар,
то плам бе, мощ и сила, която още дреме,
то хубост е, омая, сърце на моя чар.

Без тебе съм частица, в тъга тъжовна жар
и светя в радост само когато в теб трептя,
о, Сине Велик Божий, о, мили Мой Царю,
градина си за Мене, в коя сега цъфтя!

В сърце ти Аз Любов съм, в очи ти - Светлина,

аз Истина съм ярка, блестяща в покой.

В Мене, дете мило, ти Божество стана,

в Моите люлки Светли, звезди, слънца безброй.
Ти влезе във Всемира на Извора Му свят,
където Аз изпивам Нектара на любов,
сърце ти стана ярко на Татко наши злат,
ти чу чрез Мен в тебе Троичния Този Зов.


Нима се бавиш още, нима си ощ далек?
Веч цъфна твойта Роза, листата си разтвори,
това Цвете на Лазура цъфти на твоя бряг.
Ела с целувка жарка, ела го изгори!

Разтварям си ръцете, гръд нежна и уста,
сега изпий Нектара на вечния Мой Звон,
стани Творец Магичен и Цар на Любовта,
до твоята Царица седни на твоя Трон.

С цветя се веч покриват тез ложи в ранни зори,
угасват сили мрачни под Трона наши злат,
разви се твойта Изис, веч чари си разтвори
и пеят небесата:
Светая - Святих - Свят."
Три сладости крилати изскокнахме тогаз
в Единний Живот Вечен, кой вътре там живее,
в Този, кой погълна с целувка сега нас,
в нас който говори, в нас който пее.

Едното Слънце ярко, що светъл глед и мил,
ръце кое простира и сладка благодат,
над нас Крила Любовни Две вечно разтворил,
над Двойка най-щастлива на Трона си веч злат.

ОЗИРИС (възторжено)

Аз чувам този златен, тоз милия Твой зов,
в сърцето оживи се, мълчи в своя бяг,
къде дихание всяко е радост и любов,
не съм, не съм от Тебе, о, Изис, аз далек!


О, скъсай таз покривка последна, що гради
сияние на гръд нежна, що теб осени.
Ела, о, пиле злато, на Моите гърди!
О, сладост вечнобежна, ела ме погълни!

(С последните звуци на песента Изис се явява окръжена
от многобройни сияещи лъчи, които я правят неописуе-
мо красива.)

Мили ми Озирис, Ти ме позна! Знам всичко, ти си
мой вече и никога няма да бъдеш вече на другиго.
(Целува го по челото.) Това, което ни съедини, е нап-
равено вече. Само нашият Венец ще бъде поставен
на главите ни тогава, когато престанат да се чуват
земните тревоги, плачове, ридания и сълзи. Това е
Животът на Венеца, защото един път поставен на
нашите глави, той е райска същина и не може да се
разнася по земните полета. Мили мой, Аз не те за-
държам, защото знам какво става в твоето сърце -
това, което става и в Моето.
ОЗИРИС

Мила моя Изис, преди да чуя това, в съня си го ви-


дях. Аз не си спомнях какво съм оставил долу, на
земята, а и не знаех, че всичко това чака мен, затова
търсех само Теб. Но сега не мога да остана тук, слад-
ка Изис. Само за едно ще те помоля - да ми позво-
лиш всеки ден да идвам да те виждам.

ИЗИС


Можеш вече да го правиш. Моята целувка по чело-
то преди малко ти даде тази сила и способност и сега
ти ще слезеш на земята, но не като земно същество
вече, а като небесен Пратеник, и твоят Дух ще свети
като звезда там на хоризонта на душите и ще показ-
ва истинския път на живота. Там по най-високите,
чисти и белоснежни върхове, над техните долини,
където зефири веят, където цветята не цъфтят и ру-
чеите никога не се размътват, там, където птиците
пеят свои загадъчни мелодии, ще живееш като Звез-
да между звездите и само своите лъчи ще изпращаш
на страдащото човечество, което ще се къпе в твои-
те светлини. Така ти винаги в мислите си с Мен ще
изпълниш и последния копнеж на сърцето си - Съ-
страданието. Макар че и то е земно желание, но е
небесна проява и трябва да се изживее. Нали няма
да ти е мъчно, о, мили Озирис?
ОЗИРИС

Това, което слиза отгоре през мен, то е винаги вели-


ко. А сега, като зная, че всичките тези светлини са
усмивки от твоята уста, Изис, нима може да се по-
мисли за мъка и страдания? Ако ще страдам, то ще
е само от това, като гледам как измъчвани души и
тела ще се бият в бреговете на моретата и нищо няма
да знаят за Тебе. О, колко би било пълно това щас-
тие, ако поне знаеха само за Твоето съществувание!
И те виждат слънцето как изгрява, и всички хубости

виждат, но си затварят очите за истинското слънце,


което в Теб грее.
ИЗИС

Моето Слънце ще им посочваш и когато те огреят


неговите лъчи, от тях изпращай сили по земните
полета. И тогава цветята ще станат по-хубави, зефи-
рите по-топли, ручеите по-прохладни и така, като се
увеличава красотата на природата, тя ще развива и
тази на душата. И когато се възземат духовете, ще
се яви някой твой брат и ще ти каже: „Стари братко
Мой, ти много направи за нас, иди по-нагоре, дай
това по-ниско стъпало на мен..." Така ще се изди-
гаш по конуса на своя мир, който за твое спасение
създадох, но не можеше другояче да се спасиш освен
чрез своите подобни. Затова раздробих същината ти
на милиони части, но точно определени, и сега тези
части са от твоето тяло. Ти си напред, защото но-
сиш спомена на моето сърце, но и в тях си и те ще са
в тебе, когато всички се издигнат до своето съвър-
шенство и всеки ще познае, че между тях и теб раз-
лика няма, разликата е само временна заблуда на
разделност, която те създаде като съдбоносна необ-
ходимост вследствие на твоето падане.
ОЗИРИС

Нека изминат години, нека изминат векове и десе-


тилетия, това не е вече важно за мен. Нали ще мога
да те виждам винаги когато пожелая, това е равно-
силно да съм с Тебе, мила Изис! И сега, когато сля-

за пак долу, полетата ще са същите, и ручеите, и


моретата, и птиците, и цветята, но Твоят дух ще ви-
тае в тях и какво ще бъде моето щастие, като виж-
дам във всичко Тебе!... Достатъчна награда за жерт-
вата на издигнатия дух. И всичко това Ти правиш,
мила ми Другарко. Твоята любов е силата, която
всичко така нарежда.
ИЗИС

Ти нямаш нужда вече нито от Хронос, нито от Пси-


хея, нито от Венера - ти сам си всичко това сега,
когато позна своята същина до Моята. Когато за тях
си спомниш, водите ще те утешат, цветята ще те
помилват, звездите ще ти говорят вместо Хронос, а
целият мир - вместо Мен. Пространство, време, мяс-
то няма да има между нас. Защо ще скърбиш, кога-
то няма миг, в който да не можеш да ме видиш, мили
Озирис! Щастлива е нашата съдба, ето го края на
страданията ни - ти не знаеш, но моите мъки бяха
много големи за тебе, крепеше ме само надеждата в
тази безкрайна градина, която бе станала много
мрачна.
ОЗИРИС

Зная, мила Изис, Хронос всичко ми разказа и много


ми е жал за всичко, което причиних на толкова Твои
близки същества, но нали ми прощаваш?
ИЗИС

Само защото те обичам. (Прегръща го.) Тихо и спо-


койно сега политай из световете, защото моята це-

лувка винаги ще свети като звезда пред тъмните пъ-


тища. Няма тъмнина за Озирис, когато се връща от
райския мир. Тъмнината бе дотук, но тя светна и
вместо светлина ти видя очарователното лице на
Твоята мила и вечна Другарка, която само в мечти-
те си понякога малко си прозирал. Не мисли, че тук,
където те срещам сега, е нашето вечно жилище.
Погледни нагоре, виждаш ли хилядите и хиляди слън-
ца? Това е едно от тях и сега, ако те превеждам през
него, то е, за да те издигна после на друго и на друго,
докато най-после стигнем Централното Слънце на
нашия истински живот от щастие, мъдрост и любов.
Заради тебе слизам надолу по слънцата. Слънцата
са Моите шарове и колесници и с тях летя, а сега и
ти си с мен, Озирис, ще се възземеш по тези величия
с мене. Да, слънцата са нашите жилища във векове-
те. Те са градините и цветята на нашата Градина -
Рай. И помисли, всичко това за тебе направих, за да
те издигна, за да те извися, да те направя Бог до Мен
- Богинята, о, Достойни Сине Божий!
Не е истинската цел на нашия живот Слиянието, то
е само докато се постигне, но след него започва ис-
тинската цел на Битието, което не е въздигане, а
творба. Това много мъчно би го разбрал сега, но знай
само, че животът, който ще видиш после, с нищо не
прилича на сегашния; сегашният е центробежен, а
онзи ще бъде центростремителен. Ще създаваме все-
лени от наши частици и всяка сладка частица ще бъде
радостта на една вселена, и всичко това навсякъде,
всякога и вечно заедно, и неразделно - ние сме сега

това, което се създава, но тогава ще бъдем творителите на това, което се създава, и пак все ще оставаме в него. Велико, велико е положението ти, о, несравними Сине Божий!...

Но когато заживеем нашия безформен, пръснат из цялото пространство на Всемира живот... Знаеш ли блясъка и щастието тогава? Ах, не ще ти говоря за това, ще разклатя цялата вселена само от трепета по един мил спомен за живота, който ни чака в бъдещето на Безформеното!... Разтвори обятията си, прегърни ме в лицето на целия Всемир и дай целувката, която ще стане целувка на всяка жива частица!
(Целува я, светлината веднага угасва и за миг настава мрак, в следващия миг се запалват нови светлини и от всички страни се спускат седемцветни лъчи върху главите на щастливата Божествена Двойка, чуват се Ангелски хорове и песни. Изис хваща Озирис за ръка в невижда-
но сияние.)

Така се създават сърцата от Моята и твоята уста, о, Велики Сине Божий!... Готов е Венецът за нашето венчание, о, Жених на Моето сърце! Аз ще го освежавам с любовни въздишки и той няма да увехне, докато не се върнеш, когато нашите мили Татко и Мама ще направят последния свой обряд. Първият бе нашата раздяла, а вторият - нашето Слияние.
ОЗИРИС
Защо така, знаеш ли?

изис


За да се обикнем безконечно. Дотогава ние се обичахме в границите на Райската Градина, а сега в границите на Безконечността - безкрайното време вече се разшири до безконечност, не както тогава – едно и също.
ОЗИРИС
Велика Творба!
ИЗИС
Велика Любов!
ОЗИРИС

Велико Щастие!


ИЗИС

Неописуемо Блаженство. Целувка Една, в която целият мир трепти като едно Слънце и два удара се повтарят, знаеш ли защо? За да се изрече Моето и Твоето Име: „Изис - Озирис" повтарят всяко сърце, всяка смяна на деня и нощта, всяко заспиване и пробуда, всяко раждане и смърт, всяка тъга и радост...


И така Моето и твоето име повтаря целият мир, защото няма двойка по-любеща от нас, няма усет по-силен от нашия. Нашият усет е в магичната сила да се самоувеличава. Ти ме обичаш и твориш мирове от мисли и образи, а всичко това лети към мен и аз още повече те обиквам, моята любов покрива с цветя целия мир и така ти ме обикваш все повече, и

това самоувеличение няма край. Това е едно само-


разширение, което произлиза от саморождението, а
ние го носим като пряко начало от Моя и твоя Тво-
рец. Ето преддверието на мира, който ни очаква без-
конечен в щастие и блаженство и безкраен по вре-
ме, от което всеки най-малък удар е увеличение и
всяка частица - разширение, защото царството на
Божествата не е само от дух, но и по обем, и допира-
нето е по обем. Но да оставим това. Ето все на това
място или около тези места ще ме търсиш, когато ис-
каш да ме видиш. Два звука на твоята струна са доста-
тъчни, за да чуя и да дойда при тебе, драги Озирис.
Моят и твоят звук - ето... (Шепне тихо на ухото му.)
ОЗИРИС

Мистерия, нали?


ИЗИС

За нас светлина, сила и мощ. Сега всеки - към свое-


то дело!
ОЗИРИС

Мила Изис, още не без тъга ще си отида. У мен има


още малко остатък от земен егоизъм. Прости ми,
но така те обичам, че изнемогвам при мисълта да се
разделя макар и за миг с тебе.
ИЗИС

Върви, върви, драги Озирис, че зад тази среща друга


ни чака, тя е, която всичко Е. Това не е и най-малка

искра на проява, нима не знаеш какво щастие ни чака


тогава, когато цяла и с всичко ще съм твоя. Там, в
короната на Розата, се крие Килийка, този извор на
блаженството, където творбата се саморажда, там е
нашата крайна цел. Прегърни ме сега, прегръщай
ме, но няма да имаш това, което е Една Прегръдка,
Една Целувка - това се скрива за след Великото ни
Венчание, потайното слияние на най-скрития извор
на Блаженството, което ражда в своите трепети само
слънца. Слънца ще бъдат тогава нашите деца, както
сега образите на мислите ни, защото само тогава
реалното реално твори, когато реално стане, а това
Моята уста не може да изрече, а само Един Нашият
Татко, а Нашата Майка ще го освежи с милувката
си и то ще пусне не само цвят, но и красота.
ОЗИРИС

Обгърни ме, мила Изис, в нежните си Обятия, нека


малко си отпочина, да заспя един миг в Твоя скут,
както цветето до прохладните зефири на брега на
вечнобежния ручей, и като заспя до Тебе, нека се
събудя после в другия мир.
ИЗИС
Да бъде!
(Сядат. Озирис ляга в скута на Изис, която поставя
едната си ръка под главата му, а с другата закрива очи-
те му.)

Спи, мили Озирис, спи! Тук, в чаровностите на Мо-


ите цветни обятия, в трепетите на Моите любовни
лъчи, ти трябва да си дорастеш; за Висшите области
има висши растения. От силна любов към тебе дой-
дох в тази най-долна градина на Рая, но там горе има
все по-хубави цветя, а по-нагоре и още, и още... Спи,
нека израснат твоите шест красиви рози, а седмата
аз ще излея със силата на Моята магичност и там
ще порасне цветето на слиянието, и тогава чак ще
видиш Аз коя съм и колко са неизмерими чаровнос-
тите на моя живот. Силни са те още сега за твоите
очи и биха стопили всяка частица от твоето тяло,
ослепили биха всяка светлина!... Спи, спи, сладки мой
другарю, тук една минута живот дава сила за цели
векове, а една целувка живее дотогава, докато друга
я замени...
ОЗИРИС

Заспивам и как сладко отлитат далечните спомени


и се сливат нейде в едно цвете, и това цвете ето, виж-
дам го тук, в твоите гърди. Ах, как ще тъжи утре,
когато Ти го откъснеш и го дадеш за спомен на мо-
ята уста! Не го късай, о, мила Изис, цветето от Тво-
ите гърди за моята уста, то ще заплаче и неговите
сълзи нима ще имат край? И когато и аз видя него-
вите ридания, мислиш ли, че няма да заплача за
тебе!...
ИЗИС

Тежки са минутите на всяка раздяла, но сладък е

сънят, който ги предшества, и когато загубваш обич-
ната в последните сладки видения, тя се появява като
ново цвете в ново небе и свети, и чуваш думите й:
„Защо се забави? Откога те чакам!" И ти се впус-
каш наново в обятията на Нейната Лилия и зами-
раш от сладост в светло съзнание, че това е Тя, а не
онзи спомен от миналото, което увяхва... Спи, спи,
Озирис, за нови чаровности, за нови безбрежни ми-
лувки на моята уста... Аз те оставям всред градината
на моите гърди и всяко цвете дума ще стане, и всеки
аромат - мисъл, и когато те проговорят за тебе, нима
мислиш, че аз ще съм далече? Може ли да не чувам
цветята и да не усещам ароматите, които сама поса-
дих!... Техните гласове ще станат песни, а техните
устни ще бъдат целувките, които винаги ще усещаш
по своите устни. Същите, които сега те приспиват
във висшите области на Рая. И ще се види един ден,
че всред полето ще поникне една нова Лилия в пъл-
ния си разцвет и зефирите ще я милват, и тя ще чака
нещо да я освежи... Това ще е новата ти душа, Ози-
рис, Лилията ще я прикрива и тогава нима мислиш,
че Небесната Царица не ще слезе при това цвете на
цветята да го вземе и да го отнесе в букета на своите
най-възвишени чари там, в гърдите, където тече веч-
ната свежест на блаженството - ето тези гърди! (Це-
лува го.)

Виждаш ли там, на хоризонта, Триъгълникът свети


- това са Хронос, Венера и Психея, но когато втори
път дойдеш с новата си душа, този светъл Триъгъл-
ник с теб ще бъде Квадрат, а когато не само четири-

те краища се затворят, а още една звезда се прибави



  • Аз, тогава Петозарната Звезда ще ликува над на-
    шия свят, тогава двамата ще летим неразделно към
    великите още Краища на нашите Татко - Мама и
    Седморният Лъч ще тържествува над проявения свят
    и ще ни пренася и потапя като люлка в Безформена-
    та Маса на Блаженството, което е Едно. Винаги до
    Висшата Двойка само това Едно, до нас, мили Ози-
    рис, което и сега свети слабо, но крие бъдещето, ко-
    ето се нарича Целувка - това Дете ще бъде наш Син

  • Дъщеря, о, Велики Творителю на Моя огън!
    Нека песните на Висшия Мир бъдат твоите люлки и
    Моето Дихание - твоят сън, и Моят поглед - твоят
    бъдещ живот!... Нека Моята усмивка бъде твоята
    надежда, а Моята милувка - твоето безсмъртие, ко-
    ето те носи из вековете. Заспи и върви! Дано Татко

  • Мама благословят това Велико Дело! Амин!


(Чува се далечна, заглъхваща песен на арфа. Изис затва-
ря леко очите на Озирис, който заспива. Изис го целува.
Полумрак, цветна завеса закрива Изис и Озирис.
Настава непрогледна нощ. В далечния мрак се явява Звез-
да на Изток и засиява толкова силно, че всички народи я
виждат.


Нова картина: земно поле, тълпа различни хора - бедни,
богати, голи, окъсани, разкошно облечени, мизерни
- гле-
дат новата Звезда на Изток.)

ГЛАСОВЕ ОТ НАРОДА
Нещо лошо ще стане, това е знамение!
Каква яркост, каква светлина!

Някой велик цар е умрял!

СТАРИЯТ МАГ

Не, нов Спасител се роди!


(Бедните, голите и смирените се възрадват, а черна сянка минава по лицата на богати, управляващи и силни.
Едните тръгват да Му се поклонят, другите се разотиват със злоба в каляските.)
Един нов живот ще се разнесе по земята, това е Звездата на Изток - Братството и Любовта, които дойдоха и който и се поклон, той ще бъде спасен. Тежко, тежко на заблудение!

А там Звездата свети над всички с любов и мир, чуй-


те:
С

ЛЮБОВ
И
МИР!…
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница