Изказване на доцент Василика Хиси, Заместник председател на екрн национален правен семинар „Борба и превенция на дискриминацията със средствата на наказателното право”
Изтегляне 122 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изказване на доцент Василика Хиси, Заместник председател на ЕКРН Национален правен семинар „Борба и превенция на дискриминацията със средствата на наказателното право”
- София, 8-10 април 2010
- Мониторинг по страни
- Общи препоръки за политиките (по-известни като Общи политически препоръки на ЕКРН)
- Връзките с гражданското общество
- 3 ДЕФИНИЦИИТЕ НА ЕКРН НА ПОНЯТИЯТА „РАСИЗЪМ” И „РАСОВА ДИСКРИМИНАЦИЯ”
- „расизма”
- 4. ПРЕПОРЪКИ НА ЕКРН ЗА ДЕЯНИЯТА, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБХВАНАТИ ОТ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО ЗА БОРБА С РАСИЗМА И расоваТА дискриминация
- 5. Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН и рамковото решение за наказателното право
- 6. ПРАКТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ОМРАЗА
- Естество на разпоредбите на наказателното право
- Прилагане на разпоредбите на наказателното право
|
6 април 2010 Стандарти на ЕКРН за национално криминално законодателство за превенция и борба с расизма, расовата дискриминация и нетърпимостта и практическо приложение на тези норми Изказване на доцент Василика Хиси, Заместник председател на ЕКРН Национален правен семинар „Борба и превенция на дискриминацията със средствата на наказателното право” София, 8-10 април 2010 Уважаеми дами и господа, 1 ВЪВЕДЕНИЕ Казвам се Василика Хиси и съм един от заместник председателите на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (по-известна като ЕКРН или ЕКРИ). Аз съм също така неин член представител на Албания. За мен е голяма чест да участвам в този форум в София. Бих искала да благодаря на Председателя на Комисията за защита от дискриминация, господин Кемал Еюп, за неговата любезна покана. В настоящия момент е интересно да се помислим как да се преборим с расизма, расовата дискриминация и проявите на нетърпимост чрез средствата на наказателното право най-малко по две причини. От една страна, Рамковото решение на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизма и ксенофобията със средствата на наказателното право1 изисква от страните членки на ЕС да криминализират подобни деяния. В същото време, както виждаме от нашата ежедневна работа в ЕКРН, постепенно надигащият се расизъм и нетърпимост в Европа принуждават всички нас – държавата, НПО и отделните хора – да се замислим сериозно какво можем да направим, за да обърнем тази тенденция. Преди да се спра на нормите на наказателното право, които препоръчва ЕКРН, бих искала да представя накратко нейната работа. Това ще постави стандартите на ЕКРН за национално наказателно право по отношение на расизма и расовата дискриминация в правилния контекст и ще обясни тяхната относимост за България. След този кратък увод ще обясня как ЕКРН дефинира понятията „расизъм” и „расова дискриминация” в своята работа, а след това ще направя обзор на нейните стандарти в борбата с тези явления чрез средствата на криминалното право. 2 НАКРАТКО ЗА ЕКРН Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) е орган на Съвета на Европа. Тя е независим орган за мониторинг на човешките права, специализиран в борбата с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетърпимостта в цяла Европа, от позиция защита на човешките права. Дейностите на ЕКРН обхващат всички необходими мерки за борба с насилието, дискриминацията и предразсъдъците срещу хора или групи хора на основата на тяхната раса, цвят на кожата, език, религия, националност, народност или етнически произход. ЕКРН е съставена от независими и безпристрастни членове, избрани въз основа на техния морален авторитет и признат експертен опит в работата им по въпросите на расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността. расизма и расовата дискриминация. Ние не получаваме указания от правителствата на държавите, от които идваме. Всяка държава член на Съвета на Европа излъчва по един свой представител член на ЕКРН. В рамките на своите уставни задължения ЕКРН осъществява:
Мониторинг по страни: ЕКРН осъществява мониторинг върху явленията расизъм и дискриминация във всяка една от 47-те страни членуващи в Съвета на Европа. ЕКРН изготвя доклади за всяка една страна, като анализира положението и дава идеи и предложения за решаване на набелязаните проблеми. Мониторингът по страни на ЕКРН разглежда всички държави-членки на Съвета на Европа на равно основание. Работи се на цикли от 5 години, като се обхващат 9-10 страни годишно. Четвъртият цикъл мониторингови доклади на ЕКРН започна през 2008 г. и както добре знаете, България беше една от първите държави разгледани в него. Четвъртият доклад за България беше публикуван през месец февруари 2009 г. Този четвърти цикъл обръща голямо внимание на изпълнението на основните препоръки отправени към правителствата в предишния трети цикъл доклади. ЕКРН проверява дали в по какъв начин нейните препоръки са приложени на практика от властите и с каква ефективност. Докладите съдържат също оценка на политиките и анализ на новите процеси произтекли след предишния доклад. Общи препоръки за политиките (по-известни като Общи политически препоръки на ЕКРН) сформират второто направление в нашата работа. Те са адресирани до всички държави членове и предоставящи насоки, които нивата на вземане на решения са приканени да използват при разработването на национални стратегии и политики в различни области. Към този момент, ЕКРН е приела дванадесет Общи политически препоръки, обхващащи редица теми от основно значение, включително основни елементи от националното законодателство в борбата с расизма и расовата дискриминация; създаването на национални специализирани органи за борба с расизма и расовата дискриминация; борбата с расизма срещу ромите; борбата с ислямофобията; борбата с расизма в Интернет; борбата с расизма в борбата с тероризма; борбата с антисемитизма; борбата с расизма и расовата дискриминация в и чрез училищното образование; борбата с расизма и расовата дискриминация в полицията; и борба с расизма и расовата дискриминация в областта на спорта По очевидни причини, аз ще се спра по-подробно върху Обща политическа препоръка №7, за Националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация. Трябва да кажа още, че когато разработва своите Общи препоръки, ЕКРН се позовава на опита натрупан в работата върху мониторинговите доклади по страни – за проблемите, които трябва да бъдат решени и за намерените ефективни решения. Връзките с гражданското общество представляват третата важна област в работата на ЕКРН. Превенцията е по-добра от лечението, а борбата с расизма може да бъде ефективна само ако антирасистките послания достигат до цялото общество. По тази причина, повишаването на общественото съзнание и информираност и разработването на правилна комуникационна стратегия са решаващи. През 2002 г. ЕКРН прие програма за действие, за да консолидира този аспект от своята работа, която включва наред с другите дейности организиране на кръгли маси в държавите членове и укрепване на сътрудничеството с другите заинтересовани страни като неправителствените организации, медиите и младежкия сектор. С тези думи представих мисията и работата на ЕКРН. 3 ДЕФИНИЦИИТЕ НА ЕКРН НА ПОНЯТИЯТА „РАСИЗЪМ” И „РАСОВА ДИСКРИМИНАЦИЯ” Както вече споменах, основен акцент в моята презентация днес ще бъде Обща политическа препоръка № 7 за Националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация. От самото начало искам да изясня две неща:
В своята работа, ЕКРН дефинира „расизма” като:
В съответствие с практиката на Европейския съд за правата на човека, ЕКРН определя два вида расова дискриминация: пряка и косвена расова дискриминация. Непряката дискриминация е много подобна на пряката дискриминация. Резултатите са сходни: и в двата случая жертвата търпи дискриминация. Ключовото понятие във всеки отделен вид е, че жертвата страна от неоправдано и необосновано различно третиране. Единствената разлика е, че в случая на пряка дискриминация, случващото е по-очевидно.
Няма да се спирам в подробности на тези три дефиниции – за расизма и пряката и непряката расова дискриминация – но искам да подчертая недвусмислено понятието за необоснованото различно третиране, което определя дискриминацията. В съответствие с практиката на Европейския съд за правата на човека, диференцираното третиране трябва да преследва оправдана цел, и трябва да бъде пропорционално на тази цел. Ако различното третиране не отговаря и на двата критерия, то не е обосновано, следователно представлява дискриминация. В контраст с престъпленията от омраза, обаче, за да се докаже наличие на дискриминация, обикновено не е необходимо жертвата да доказва, че извършителят (бил той човек, правителство или институция) се е мотивирал от омраза. Трябва да подчертаем това ясно разграничение на настоящия семинар, където обсъждаме наказателното право. ЕКРН препоръчва на страните членки да криминализират както престъпленията от омраза по расистки мотиви, – които са особено жестоко изражение на расистките убеждения – и расовата дискриминация. Но тъй като расовата дискриминация се доказва трудно и тъй като за жертвите на расова дискриминация трябва да има и други форми на компенсация освен лишаване от свобода на извършителя, ЕКРН препоръчва гражданското и административното право да осигурят средства за компенсация на жертвите на такава дискриминация. 4. ПРЕПОРЪКИ НА ЕКРН ЗА ДЕЯНИЯТА, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБХВАНАТИ ОТ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО ЗА БОРБА С РАСИЗМА И расоваТА дискриминация Според ЕКРН, Законът трябва да наказва следните деяния, когато са извършени умишлено (тоест те трябва да бъдат забранени в Наказателния кодекс). Съгласно текста на Обща политическа препоръка №7, тези прояви включват:
ЕКРН също заявява, че умишлено подстрекаване, подпомагане, подбудителство или опит за извършване на всяко от гореизброените наказателни престъпления трябва да се наказва по силата на наказателното право. И накрая, тя подчертава, че мотивацията основана на расизъм представлява унежняващо вината обстоятелство за всички наказателни престъпления. Следователно за ЕКРН, наказателното право трябва да забранява всички тези прояви и поведение. Освен това трябва да има ефективни механизми за прилагане на закона, за да работи той на практика. 5. Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН и рамковото решение за наказателното право Рамковото решение за борба с някои форми и прояви на расизма и ксенофобията със средствата на наказателното право3 е важен правен инструмент, който цели хармонизиране на наказателното право във всички страни членки на ЕС4. Всички 27 страни членки на ЕС са длъжни да транспонират задълженията произтичащи от това Решение в тяхното национално законодателство до 28 ноември 2010 г. ЕКРН приветства Директивата като средство за разширяване на защитата срещу расизма и препоръчва на националните власти да се съобразяват с Обща политическа препоръка №7 за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация, когато транспонират в своето национално законодателство задълженията произтичащи от Рамковото решение на ЕС. ЕКРН не провежда мониторинг върху транспонирането на Рамковото решение в националното законодателство и по принцип следи тези въпроси само когато прави преглед на хармонизацията на националното законодателство с Обща политическа препоръка № 7. ЕКРН намира няколко разлики между Рамковото решение и Обща политическа препоръка № 7: Рамковото решение има правно задължителен характер. Но неговият обхват е по-тесен от този на Препоръка №7 на ЕКРН. С други думи, неговото изпълнение от страните членки на ЕС няма да означава задължително, че тези държави изпълняват напълно Препоръката на ЕКРН. Иначе казано: ЕКРН приветства пълното прилагане на Рамковото решение от страните членки. Но ЕКРН може да препоръча на държавите да предприемат допълнителни мерки, за да предоставят възможно най-ефективното наказателно право за борба с расизма и расовата дискриминация. Някои примери за деяния, които според ЕКРН следва да бъдат забранени от наказателното право, но които не са включени в Рамковото решение са публичното говорене с расистки цели, идеология проповядваща превъзходството на една група хора и подценяваща или унижаваща друга група хора; оглавяването на група, която насърчава расизма, публичното подбуждане към дискриминация и расовата дискриминация при упражняването на обществена служба или професия. От друга страна, ОПП №7 не изисква разследвания proprio motu (тоест без жалба) от страна на прокурорите на деянията, които визира, докато Рамковото решение поставя точно такова изискване. Това може да бъде една от причините, поради които Рамковото решение не обхваща толкова широк спектър деяния. По принцип, текстът на Рамковото решение е по-подробен, вследствие на което неговите норми са по-тесни, с повече задължителни критерии за това какво е расистко поведение. 6. ПРАКТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ОМРАЗА Преди да завърша, бих искала да направя бърз преглед на някои практически съображения по прилагането на наказателното право за борба с дискриминацията и престъпленията от омраза, с които ЕКРН се е сблъсквала в работата си. Естество на разпоредбите на наказателното право По принцип, ЕКРН е доволна от разпоредбите на наказателното право относими за проявите на расизъм в България. Но в съответствие с ОПП №7, тя призовава към въвеждане на текст в Наказателния кодекс, превръщащ расистката мотивация на дадено деяние в утежняващо вината обстоятелство. Отсъствието на такъв текст може да означава, че обикновени деяния извършени по расистки мотиви системно не биват разследвани и наказвани като такива. Както ще чуем по-нататък на семинара, белгийските съдилища в няколко дела са прилагали правния текст, според който расистката мотивация се счита за утежняващо вината обстоятелство: най-типичният случай споменат в Четвъртия доклад на ЕКРН за Белгия е делото Ван Темше (Van Themsche). През месец октомври 2007 г., Ханс Ван Темше, 19-годишен, е осъден на доживотен затвор от Съда в Антверп за това, че застрелял 2-годишно дете и неговата детегледачка от малийски произход и за опита за убийство на жена от турски произход на улиците на Антверп през 2006 г., със заявената цел „да очисти колкото може повече чужденци”. Съдът счете, че расизмът е утежняващо вината обстоятелство. Прилагане на разпоредбите на наказателното право Трябва да се обръща специално внимание на приложението на законовите разпоредби, за да функционират те правилно и ефективно. Мониторинговите доклади по страни, отново в съответствие с ОПП №7, постоянно подтикват властите да гарантират, че разпоредбите на наказателното право относими към расистките престъпления, се прилагат пълноценно и последователно. За тази цел се препоръчват редица мерки на всички нива в системата на криминалното правосъдие – полиция, прокуратура и съдебна система. В много доклади по държави, ЕКРН установява наличие на проблеми при прилагането на съществуващите разпоредби на наказателното право във връзка с расизма и расовата дискриминация. Причините за това са различни: Първо, жертвите често не познават законите и затова не използват средствата за компенсация. Опитът показва, че малкият брой жалби в полицията не винаги отразяват реалния брой на инцидентите, а по-скоро говорят за липса на увереност или затруднения при започването на процедура за разследване и съдебно дело. В такива случаи, ЕКРН обикновено препоръчва провеждане на информационни кампании насочени към широката общественост, както и конкретни кампании насочени към потенциалните жертви. В допълнение, ЕКРН подкрепя възможността прокурорите да завеждат дела ex officio в случаи на престъпления с расистка мотивация и насърчават прокурорите да използват тези правомощия, за да инициират дела в тази област. Второ, жертвите може да не се доверяват на съдебната система като средство за компенсиране на ситуацията – особено в случаите когато расистките деяния са извършени от представители на правоприлагащите органи. За преодоляването на тези препятствия, ЕКРН препоръчва определяне на държавни служители специализирали в борбата с расизма, които да приемат подобни жалби. Тези служители трябва да са специално обучени да разпознават расистките мотиви, ако има такива, на деянието. ЕКРН също така препоръчва определяне на лица за контакт в полицията, натоварени със задачата да поемат подобни оплаквания. Трето, непознаването на закона от страна на полицията, прокуратурата или съдебната система също може да бъде препятствие за пълноценното прилагане на съществуващото законодателство. ЕКРН, в своя четвърти доклад за България, отбеляза, че разпоредбите на Наказателния кодекс касаещи расистките престъпления се прилагат изключително рядко и че властите трябва да обърнат внимание и да се стремят да наказват лицата и групите замесени в подобни престъпления. За да се гарантира, че расистките престъпления се наказват както подобава в съответствие с Наказателния кодекс, ЕКРН препоръчва на българските власти да продължат да повишават информираността сред съдебната система чрез начално и текущо обучение. Прокурорите и адвокатите също трябва да се информират за съществуващото законодателство и за това колко е важно да се разгледат и наказват расистките престъпления като такива. В общи линии, ЕКРН отправя редица препоръки целящи да гарантират, че стандартите заложени от закона се прилагат правилно и системно на практика. Например: Полицията трябва да бъде запозната с правилната процедура, която трябва да се прилага при постъпване на оплаквания за расизъм и дискриминация. Що се отнася до наказателното право адресиращо расовата дискриминация, следва да се провеждат обучения за съдиите и прокурорите, които са бъдат информирани за трудностите при доказването на тези престъпления. Властите трябва да предприемат специално усилия за подобряване на начина, по който оплакванията за расово мотивирани престъпления се завеждат, класифицират, разследват и преследват. ЕКРН също така насърчава властите да осигурят ясни напътствия и инструкции на органите на полицията и прокуратурата за прилагането на разпоредбите на наказателното право в тази област. Тя препоръчва властите да гарантират, че расисткото, ксенофобското и антисемитското измерение на всяко престъпление да бъде наказвано като такова от системата на наказателното правосъдие. Обща политическа препоръка №11 за борбата с расизма и расовата дискриминация при разработването на политиките и в частност Част III на Препоръката, съдържа препоръки за укрепване на ролята на полицията в борбата с расистките деяния и мониторинг на расистките инциденти. ЕКРН неизменно призовава за събиране на изчерпателни данни по прилагането на наказателното право. Тези данни дават по-задълбочена представа за ефективността на съществуващите разпоредби. По-широка перспектива В заключение искам да подчертая още веднъж, че наказателното, гражданското и административното право са еднакво важни инструменти в борбата с расизма и расовата дискриминация. Но ако наличието и ефективното прилагане на модерно наказателно законодателство са необходими за адекватно наказване на расистките деяния, а в определени области и за борба с расовата дискриминация, трябва да се възприема много по-широка перспектива когато се цели превенция на подобни престъпления. Всички обществени водачи трябва да отправят ясен сигнал, че расизмът и расисткото насилие не се толерират. Властите трябва да осигуряват такива политики и ръководители, че да изпратят недвусмислено послание на всички страни в системата на наказателното правосъдие за нуждата от активна и последователна борба с всички проявления на расизма и расовата дискриминация. Медиите трябва да осъзнават своята роля при сформирането на обществените мнения и нагласи, а учителите трябва да се стремят да представят на учениците балансирана картина на обществото. Премахването на расизма и дискриминацията изисква усилия от всички нас. ЕКРН е реиена да се бори с расизма и расовата дискриминация, и се надява, че нейната работа е полезна на правителствата в техните собствени усилия в тази посока. Благодаря за вниманието! 1 2008/913/JHA от 28 ноември 2008 г. 2 Тъй като всички човешки същества принадлежат към един биологичен вид, ЕКРН отхвърля теориите основани на съществуването на различни “раси”. Но в тази Препоръка ЕКРН използва това понятие, за да гарантира, че лицата, които принципно и погрешно се възприемат като принадлежащи към “друга раса” не остават изключени от защитата на законодателството. 3 2008/913/JHA, на адрес: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:328:0055:0058:EN:PDF 4 Засега Европейският съд може да се позовава на Рамковото решение само в преюдициална процедура, ако съответната държава е приела компетентността на Европейския съд по Член 35 (2) от стария вариант на TEU . От влизането в сила на Лисабонския договор (1 декември 2009), съдебното сътрудничество по криминални дела се постановява в Член 82 и произтича от Договора за функционирането на Европейския съюз. Но Рамковото решение остава в сила. Пет години след влизането в сила на Лисабонския договор или ако Рамковото решение бъде изменено преди изтичането на този период, Съдът на ЕС ще добие същата компетентност по този инструмент както има сега от всички директиви и регламенти на ЕС. Ако бъдат направени изменения в Рамковото решение, но ще придобие облик на Директива. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани Изтегляне 122 Kb. Сподели с приятели:
|