Изказване на г-н Цветан Манчев, подуправител на бнб, член на ус на Българската макроикономическа асоциация и преподавател по проблемите на европейската икономическа и валутна интеграция

Уважаеми г-н министър,

Ваше превъзходителство,

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми преди всичко да изразя своята благодарност към организаторите на конференцията, посветена на проблемите на финансовия сектор в процеса на присъединяване към Европейския съюз, за предоставената възможност да изразя своите собствени виждания и позицията на институцията, която представлявам по важния и актуален въпрос за ролята на регулирането и надзора на финансовите пазари за финансовата стабилност и присъединяването към Европейския Икономическия и паричен съюз.

Ако трябва да бъда точен, аз и моите колеги от Управителния съвет на БНБ, нееднократно сме изразявали позицията на БНБ по отношение на проблематиката за членството на България в Европейския икономически и паричен съюз. Може би това е една от темите, по които ръководството на банката е имало винаги недвусмислено и ясно становище. То потвърждава европейската ориентация на банката като емисионен институт и основен регулатор на финансовия сектор в страната и може да бъде видяно в синтезиран и същевременно цялостен вид в „Стратегията за развитие на БНБ 2004 – 2009 г.” и в „Споразумението между Министерския съвет на Република България и Българска народна банка за въвеждане на еврото в Република България”. Макар да знам, че за по-голямата част от аудиторията е известно основното послание, съдържащо се в споменатите два документа, ще си позволя да припомня още веднъж най-важното от позицията на БНБ относно присъединяването на страната ни към Икономическия и паричен съюз:

• 
  БНБ потвърждава волята си да действа в съществуващите рамки на паричния съвет до пълноправното членство в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и еврозоната;
  
• 
  Паричният съвет в България е съвместим с членството на страната ни във Валутния механизъм II (ERM II), който е своеобразен междинен етап преди пълноправното членство в Европейския икономически и паричен съюз;
  
• 
  Позицията на БНБ е, че България следва да се присъедини към ERM II непосредствено след членството в ЕС, като се ангажира едностранно да поддържа паричния съвет до членството в Еврозоната при запазване на съществуващото разменно съотношение от 1.95583 лева за едно евро;
  
• 
  БНБ ще се придържа към определената от ЕК и ЕЦБ рамка, която изключва възможността за едностранна евроизация от присъединяващата се страна.
  

Чрез този акт бяха изпълнени поетите от страната ни ангажименти по преговорна глава 11 „Икономически и валутен съюз” по отношение независимостта на БНБ (във всичките й четири измерения – институционална, функционална, финансова и персонална) и забраната за пряко финансиране на правителството от централната банка.

За постигане на изискването за забрана на прякото финансиране на правителството от БНБ, беше прието, че действащата към момента схема за получаваните кредити от Международния валутен фонд (чл. 45, ал. 3 и 4), допускаща предоставяне от страна на БНБ на кредити на държавата за сметка на покупки на СПТ от фонда, ще действа до членството на страната в Европейския съюз.

Беше преформулирана и основната цел на банката за да отговаря напълно на разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност и на Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка. След влизането в сила на промените в Закона за БНБ, чл. 2 определя, че “Основна цел на Българска народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване на стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с разпоредбите на този закон”. Тази нова формулировка на основната цел не противоречи на запазването на правилата на паричния съвет до членството на страната в еврозоната.

Чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за БНБ бяха направени и промени в разпоредбите на закона, които без да следват пряко от преговорите по Глава 11 „Икономически и валутен съюз” допринасят за бъдещата интеграция на БНБ към Европейската система на централни банки и Евросистемата. Става дума за разпоредбите относно правомощията на централната банка в борбата срещу фалшифициране на банкноти и монети (чл. 27 от Закона за БНБ). Определянето на БНБ за компетентна институция за проверка и експертна оценка на български и чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени има две важни следствия:

• 
  Сключването на Споразумение за сътрудничество между БНБ и Европейската централна банка в областта на борбата срещу фалшифициране на еврото през януари 2005 г.;
  
• 
  Ускоряването на процеса за детайлизиране на приетата стратегия на БНБ за наличнопаричното обращение за периода 2005 – 2009 г.
  

• 
  Постигане на високо качество на наличнопаричното обращение и поддържане на доверието в лева (еврото) като единица за разплащане;
  
• 
  Сигурна, ефективна и гъвкава система за емисионно-касова дейност на територията на страната, способна лесно да се интегрира в системата на ЕЦБ и еврозоната през 2009 – 2010 г.;
  
• 
  Изграждане и поддържане на адекватна система за регулиране и контрол на паричното обращение.
  

Това означава поемане на повече отговорности от страна на търговските банки, що се отнася до касовата дейност на територията на страната. Изпълнението на изискванията на ЕЦБ за качеството на парите в обращение и качеството и сигурността на целия емисионно-касов процес могат да бъдат изпълнени само ако бъдат приети като обща цел от банковата общност. Уверен съм, че тук присъстващите банкови мениджъри не възприемат този важен замисъл, предложен в стратегията, като ненужна идея на БНБ, която ще доведе до допълнителни разходи за управляваните от тях институции, а като необходими усилия и инвестиции за успешното интегриране на българската банкова система към европейската.

Позволих си да хвърля светлина върху бъдещите мерки на БНБ в областта на регулирането на наличнопаричното обращение, защото знам, че на такива форуми като настоящата конференция от представителите на Управителния съвет на БНБ като орган, определящ до голяма степен правилата на играта в банковия сектор на икономиката, се очаква да предложат като теми за дискусия, намерения за бъдеща политика. Освен това, по този начин правя преход към следващата опорна точка в изказването си, а именно за провежданата от БНБ политика спрямо банковия сектор. Кои са главните елементи на водената от банката политика като регулатор на най-значимата към момента част от финансовия сектор?

Първо. БНБ ще продължи да подкрепя задълбочаването на финансовото посредничество като се стреми да се намесва в процесите на депозитна мултипликация и кредитна експанзия само, когато счита, че е налице заплаха за стабилността на финансовата система.

Второ. В своята политика на финансов регулатор, банката ще държи да се информира предварително банковата общност за предлаганите мерки. Красноречив пример в това отношение са проведените през януари срещи с ръководствата на най-големите търговски банки, управляващи 70% от кредитните портфейли в банковата система на страната. Чрез тези срещи БНБ доби представа, доколко адекватни се системите за управление на риска на лидерите в областта на банковото кредитиране и получи обратна информация за възможното отношение на банките към някой от предлаганите мерки за контрол над кредитната експанзия.

Трето. БНБ оценява положително нарастването на конкуренцията и започналата консолидация в банковия сектор, които ще доведат до по-висока ефективност и дълбочина на финансовия пазар. Тя ще съдейства за развитието на „здравословна” конкуренция в сектора.

Искам да завърша изказването си с „баналното” припомняне на теоретичната постановка, многократно потвърдена от практиката, че при режим на паричен съвет, стабилността на финансовия сектор зависи не само от поведението на централната банка като основен финансов регулатор, но дори в по-голяма степен от цялостната макроикономическа политика на правителството, в която най-голяма тежест има фискалната политика. Финансовата стабилност в страната е функция от фискалната стабилност.

БНБ се надява на здравословна фискална политика, която да съдейства за нормалното функциониране на паричния съвет и да не предизвиква нарастване на инфлационните очаквания.