Изкуството да бъдеш родител

Д-р Фицхю Додсън

СЪДЪРЖАНИЕ

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ........................................................................... 7

Да си родител означава непрекъснато да се учиш................... 8

Някои недоразумения по повод на детската психология........ 11

Значението на първите пет години.............................................. 13

1. МАЙКИТЕ И ТЕХНИТЕ ЧУВСТВА...........................................15

Вашето бебе е толкова единствено по рода си, колкото

са пръстовите му отпечатъци.............................................................19

Различните етапи в развитието на детето ви............................21

2. РАННО ДЕТСТВО........................................................................ 23

Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен

въпрос..................................................................................................25

Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му

наложим строг режим?...................................................................... 25

Ангарията на пелените...................................................................30

Потребността от физически контакт.........................................30

Първият му човешки контакт.....................................................32

Интелектуалните потребности....................................................32

Общ поглед.върху ранното детство...........................................37

Четирите заповеди на ранното детство......................................48

Ранно детство- заключение.........................................................57

3. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ..................................................................... 59

Как да отстраните опасностите в доми ви.................................. 62

Играчките са учебниците на проходилото дете........................ 65

4. ПЪРВО ЮНОШЕСТВО (ПЪРВА ЧАСТ).................................83

Дисциплината...................................................................................92

Да държим сметка за чувствата..................................................95

Техника на отразяване на чувствата.........................................97

Как да реагираме на истеричните кризи....................................104

Как се развива съзнанието............................................................105

5. ПЪРВО ЮНОШЕСТВО (ВТОРАЧАСТ)................................107

Как да отговаряме на въпросите на децата...............................109

Телевизията като образователна играчка................................112

Ревността у децата...........................................................................114

Как да приучим детето към чистота..........................................118

Какво мисли майката за проолема с чистотата.......................128

На какво ДД играе детето през първото юношество...............130

6. ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ (ПЪРВА ЧАСТ)...............141

Тригодшрнотодете.......................................................142

Четиригодишното дете.................................................................143

Петгодишното дете.......................................................................147

Задоволяване на биологическите потребности.......................149

Контролиране на поривите.........................................................151

Отделянето от майката................................................................154

Новият свят на другите деца....................................................... 156

Изразяването на чувствата..........................................................157

Отьждествяване с мъжкия или женския пол..........................159

7. ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ (ВТОРА ЧАСТ)............... 167

„Семейният роман".......................................................................173

Интелектуалното стимулиране...................................................180

8. МОЖЕ ЛИ ДЕЛФИНЪТ ДА СЕ НАУЧИ ДА ПИШЕ

НА МАШИНА?...................................................................................187

9. САМОДИСЦИПЛИНАТА...........................................................199

10. ДЕТЕТО ВИ И НАСИЛИЕТО...............................................221

11. УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ (ПЪРВА ЧАСТ)........237

Как да научите детето си да мисли?..........................................240

Мисленето на дясната ръка.........................................................242

Мисленето на лявата ръка........................................................... 249

12. УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ (ВТОРА ЧАСТ).........255

Научете детето си да чете............................................................262

Четенето и детето в предучилищна възраст............................266

Въвеждане в математиката.........................................................272

Как да научим детето да брои..................................................... 273

Усвояване на цифрите и числата...............................................276

Педагогика за родителите...........................................................279

13. КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ИГРАЧКИ, КНИГИ И ПЛОЧИ

ЗА ДЕТЕТО СИ...................................................................................281

Изборът на детски книги.............................................................287

Изборът на плочи за деца............................................................292

14. ДВАНАЙСЕТ СЪВЕТА ПЛЮС ОЩЕ ЕДИН.........................297

Усетът за детство...........................................................................303

ПОСЛЕДНИ ДУМИ...........................................................................304
КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Съвременното общество не предлага практически никакво обучение за професията родител. Никому няма да хрумне да си назначи секретарка, която не владее машинопис и стено­графия, като само й каже: „Вие сте секретарка, действайте!" Когато обаче една жена стане майка, обществото сякаш из­веднъж й заявява: „От днес нататък сте родител. Не сме ви научили кой знае колко на този занаят, но опитайте, поста­райте се!"

Да си родител означава да си психолог и преподавател от особен вид.

Вие, майката, сте детски психолог, защото ви е необходи­мо да разберете психологията на детето си. Може да сте добър детски психолог или среден, или дори слаб. Все едно дали това ви харесва или не. Тъй или инак, госпожо, вие сте дет­ски психолог! И най-влиятелният преподавател, който деца­та ви някога ще имат.

Вие сте първият им учител. Нещата, на които ги учите (дори тези, на които ги научавате, без да си давате сметка) ще бъдат „уроци", далеч по-важни от уроците на всички възможни учи­лища.

Но ако сте като повечето жени, вие несъмнено имате твърде малко знания и опит, за да упражнявате добре този занаят. Положително много сте научили в училище, но - ос­вен ако не сте имали изключителен късмет - вероятно твърде малко знаете от онова, което би ви позволило да разбирате бебетата и малките деца.

Детските" психолози и учителите работят средно по осем часа на ден. В края на деня и в края на седмицата те редовно си почиват. Всяка година си взимат отпуск, Не и вие. И това стига, за да направи професията ви къде-къде по-мъчителна. Освен това детските психолози и преподавателите работят с много деца. Чувствата, които изпитват към тях, са далеч по-безметежни от майчините, защото са разпределени върху повече от едно дете. А и тези деца не са техни, така че когато трябва да ги разбират и да решават проблемите им, те не се обвързват емоционално.

Няма по-трудна професия в обществото ни от тази на пси­холог и учител, упражнявана двайсет и четири часа в деноно­щието - тя е единствена по рода си и се нарича родител.

Да си родител означава непрекъснато да се учиш

За всички нас да си родител означава непрекъснато да се учиш. Когато усвояваме нова техника - шофиране, свирене на музикален инструмент или гледане на дете - ние напред­ваме, като се учим от грешките си. Само че самотното при­лагане на системата проба-грешка е най-неефикасният на­чин на обучение.

Да предположим, че никога през живота си не сте играли бридж и че решавате да се научите. Можете в краен случай и сами да го сторите, макар и с неохота и скърцайки със зъби. Но колко мъчително е това! Колко излишни ядове ще си докарате, опитвайки се с всички сили да проникнете в тънкос­тите на анонсирането и в стратегията на играта. Много по-лесен и резултатен начин е да помолите някой компетентен и опитен играч да ви обясни правилата.

Намерението ми е да споделя с вас онова, което съм на­учил от над двайсетгодишната си професионална практика и от личния си опит на родител.

За да има една книга шанса да установи контакт между автор и читател, тя трябва да бъде нещо като диалог. Ето защо съм се опитал да изпреваря въпросите ви и да предуга-дя случаите, в които някои научни факти могат да ви се сто­рят изсмукани от пръстите.

Постарах се да придам на книгата характер на приятелски разговор, сякаш вие и аз си бъбрим на чаша кафе. Затова от време на време давам примери и от опита със собствените ми деца. И макар текстът ми да се основава на експеримен­талната и клинична дейност на много специалисти по човеш-

ко поведение, не съм подкрепял отделните факти с всичките им научни доказателства. На места съм цитирал някои осно­вополагащи трудове, но съм свел този вид аргументация до минимум. Знам, че повечето читатели не обичат книгите да изобилстват от учени бележки и препратки към научни опи­ти.

Интересували са ме главно две категории от майките, ко­ито биха прочели тази книга: първата е майката, която още не е имала дете, В някои отношения тя ще прочете книгата в най-благоприятния момент. Ще научи много неща, които ще й послужат, преди да й се наложи да решава проблемите, свързани/с грижите за истинското й бебе.

Не може обаче човек да отгледа детето си само като про­чете една книга, както не може да се научи да шофира по учебник. Прочетеното трябва да се пренесе върху детето ви, което съществува реално. А то няма да прилича на никое друго на света. Ще е истински уникално същество.

По отношение на детето ви тази книга, както и коя да е друга, посветена на възпитанието, може да бъде само едно най-общо ръководство. Майката познава бебето си по-добре от всеки; ето защо, ако някои пасажи противоречат на май­чинските ви чувства, забравете какво пише там и следвайте инстинкта си.

Когато усвояваме нови знания, всички ние имаме склон­ност да се съмняваме в себе си и да искаме някой друг да формулира строги правила, за да ни научи какво да правим. С натрупването на опит ставаме по-самоуверени. Започваме да различаваме случаите, в които строгите правила трябва да бъдат видоизменени, за да се нагодят към някоя по-особе­на ситуация.

Облягайки се на собствения ми опит на родител, мога да ви уверя, че ще се чувствате по-сигурна в себе си, когато от­глеждате второто или третото си дете, отколкото докато се грижите за първото. Една от причините, поради които сме по-уверени в себе си с второто и третото дете, е, че първото ни е научило на определени неща. С първото дете печелим нещо и губим нещо. Грешим, но и ни спохождат моменти на вдъхновение. По всичко личи, че с него правим малко пове­че грешки, отколкото със следващите. Когато разберете, че сте реагирали несръчно спрямо детето Си, ще осъзнаете, че наистина принадлежите към групата на „гафьорите", наре­чени родители. Е, добре дошли в клуба!

Така стигаме до втората категория майки, които ще про­четат тази книга. Те имат дете под пет години, но и дете или деца над пет години.

Не един пасаж ще ги накара да възкликнат: „Да бях проче­ла това по-рано! Чак сега си давам сметка за всички глупос­ти, които съм вършила още преди Джени да проходи. Напра­вих еди какво си и виждай, че това не е било най-доброто решение." Възможно е в този случай те да започнат да се чувстват виновни и да се самоукоряват.

Надявам се това да не стане. Никой родител не заслужава порицание. Ние всички се опитваме да отгледаме децата си възможно най-добре. Като се знае, че повечето от нас нямат абсолютно никакъв опит в занаята, ние вършим според мен забележителна работа! Имайки предвид, че ни липсва вся­каква подготовка, цяло чудо е, че потомците ни все пак доб­ре се оправят в живота. Затова се надявам, че ще бъдете сниз­ходителни към себе си, особено към грешките, които смята­те, че сте допуснали с най-голямото ви дете.

Колкото до мен, моят често пъти трудно постигнат опит ми позволява да ви кажа, че дори да сте доктор по психология, пак можете да грешите, докато отглеждате детето си. За щас­тие това ще става все по-рядко с второто и следващите деца. Личният ми опит ме подсеща за историята с психолога, който в началото на кариерата си имал шест теории и нито едно дете, а накрая се оказал с шест деца и нито една теория! Тъй като аз имам три деца, лесно можете да заключите, че са ми останали три теории. Родители са ми казвали, че при петото или шестото си дете започват по-малко да се безпокоят, че могат да сбъркат. Аз обаче си мисля, че майка на четири или повече деца заслужава автоматично да й присъдят кръст за обществени заслуги, а ако четирите деца са момчета, би тряб­вало към кръста да се добави и орденът на Почетния легион! Чувството за вина не подпомага доброто упражняване на родителския занаят. Всички ние трябва да смятаме, че правим най-доброто, на което сме способни. Колкото до вас, майките, дори фактът, че отделяте време, за да прочетете моята книга

за отглеждането на детето, показва, че наистина ви е грижа за него. В противен случай не бихте си дали този труд.

Някои недоразумения по повод на детската психология

През годините, когато четях лекции по медицина и разгова­рях след часовете с родителите на тема отглеждане и възпи­тание на децата, открих, че много бащи и майки правят една основна грешка по отношение на модерната психология. За­това мисля, че преди да продължим по-нататък, би било по­лезно да отхвърлим някои недоразумения. Ще стигнем до това, което психологията твърди, що се отнася до отглежда­нето на децата, но нека първо кажем какво психологията не се наема да твърди.

Модерната психология не се наема да твърди, че е добре родителите да бъдат либерални, ако под либерализъм се раз­бира да оставят детето да прави всичко, което пожелае. Ни­кой разумен психолог никога не е поддържал подобна налуд­ничава идея. Но колкото и невероятно да изглежда, наистина съм срещал родители, които позволяваха на децата си да драс­кат по стените вкъщи с молив, флумастер или тебешир, защото си мислеха, че ще бъде психологически неправилно, ако им заб­ранят! Това, което всъщност става в подобни случаи, е, че май­ката се бои да каже „не" на детето си и се позовава на модерна­та психология, за да оправдае страха си да бъде твърда с него.

Вторият принцип, от който модерната психология се раз­граничава, е, че докато децата изживяват различните стадии на развитието си, родителите трябва да стоят със скръстени ръце и да не се намесват, оставяйки нещата сами да следват своя ход.

Сигурно е, че децата преминават през точно определени етапи на развитие, особено в предучилищната възраст. Май­ка, която очаква четиригодишното й дете да действа като тригодишно, се излага на немалки разочарования. Вярно е, съществуват етапи на развитие, но това не означава, че мама и татко са безпомощни и неспособни да променят каквото и да било в тях. Виждал съм родители да търпят отвратител­ното поведение на децата си, оправдавайки го ето така: „То сега се развива." Или пък бащата уморено вдига рамене, ся­каш за да каже: „Нищо не може да се направи."

Родителите не са безпомощни. Начинът, по който се отна­сят към даден етап, въздейства пряко върху начина, по който детето ще успее да премине през него. В тази книга отделям голямо място на въпросните етапи, защото мисля, че роди­телите трябва да имат за тях възможно най-точна представа.

Мнозина родители смятат също, че модерната психология им забранява да напляскат детето си. Някои психолози и пси-хиатри наистина са формулирали тази идея. Аз лично, като , психолог, съм на мнение, че е невъзможно човек да отгледа добре децата си, особено агресивните и пълни с жизненост момчета, без да ги плесне от време на време. Това не означа­ва, че какъвто и да е бой е добър за детето.

Спомням си как една вечер говорих по този въпрос с група родители и седмици след това срещнах една от слушателките ми в супермаркета. Тя се приближи до мен и ми заяви: „Откак­то казахте, че сте съгласни е боя, нашите често ядат бой, и то какъв!" Останах с ясното впечатление, че някои родители си бяха помислили: „Доктор Додсън е съгласен, значи дойде вре­ме за китайските мъчения. Ще види сега малкия разбойник!"

В главата, посветена на дисциплината, ще обясня кой вид бой е положителен и кой не. Но боят е необходим и неизбе­жен за отглеждането на дете със здрава психика.

Според друго разпространено схващане добрите родители никога не показват раздразнение или гняв. Само че всички ние изживяваме периоди на еуфория и на депресия. Има мо­менти, в които с лекота се справяме с трудното поведение на някое от децата ни, и то без да се гневим. Но има и други, когато и най-малката глупост ни кара да избухваме.

За родителя е важно да изразява чувствата си искрено. Психологията не учи, че трябва винаги да сме спокойни и ведри. Ако изискваше това, тя би подложила родителите на невъзможно емоционално напрежение.

Хората често си въобразяват, че психологът ще им каже какво да усещат като родители и какво нормално от научна гледна точка поведение трябва да възприемат спрямо порастващите си деца. Жалко е, че някои психолози са дали на родителите повод да смятат така. Защото за беда човек не може избегне

тревогите, нито да си забрани да мисли както е свикнал. Наши­те чувства са спонтанни, мислите от само себе си изникват в съзнанието ни и ние не сме в състояние да ги контролираме.

Няма да се опитвам да ви обяснявам какво би трябвало да изпитвате като родители. Ще ви кажа само какво следва да вършите. Защото вашите действия са подчинени на волята ви, а чувствата ви не са. Ще ви дам идея как по-добре да разбирате децата си, както и някои предложения за това какво да правите с тях, та да израснат като щастливи и интелигентни същества.

Може би някои от вас ще бъдат чисто и просто неспособ­ни да последват съветите, дадени в тази книга, както и във всякоя друга, посветена на детската психология. Или пък ще забележите, че въпреки най-искрените ви усилия децата ви се изплъзват от контрол и че сте на края на силите си. По­добна ситуация предполага, че най-вероятно ви е необходи­ма помощта на специалист. Тоест нужно ви е нещо друго, не книги. Отчаянието ви показва, че у вас има афективен бло-каж, който само професионалистът може да ви помогне да преодолеете. Ако мислите, че случаят ви е такъв, вие абсо­лютно сигурно се нуждаете от консултация с компетентен специалист - психолог, психиатър или психотерапевт.

Сега, след като разсеяхме недоразуменията по отношение на модерната психология, да видим какво трябва да знаят родителите в тази област.

Значението на първите пет години

Основният факт, който трябва да знаете, е несъмнено, че първите пет години от живота на детето ви са най-важни­те, че те са годините, които го формират. Не че следващи­те са без значение или че всичко е предрешено преди шестия му рожден ден; но във всеки случай първите пет години са определящи.

Достигне ли шестата си година, основните структури на личността му са вече изградени - тази личност то ще носи през целия си живот. Тя ще определя до голяма степен успе­ха му в училище и в живота му на възрастен. Ще определя поведението му в обществото, отношението му към проблемите на секса, каква ще е младостта му, за какъв тип лич­ност ще се ожени и дали бракът му ще е сполучлив.

Първите пет години са важни не само за емоционалното, но и за интелектуалното развитие на детето. Най-добрият начин да осъзнаете значението им в интелектуален план е да си поставите въпроса: на каква възраст детето ви е достигна­ло 50% от интелектуалното си развитие? На двайсет и една, на седемнайсет, на дванайсет?

Отговорът е - на четири!

Доктор Бенджамин Блум от Чикагския университет е уста­новил вследствие на многобройни изследвания изненадващия факт, че детето достига приблизително до средата на интелек­туалното си равнище на четиригодишна възраст, прибавя още 30% на осем години и останалите 20 - на седемнайсет години.

Не смесвайте впрочем интелигентност и знание. Очевид­но детето ви няма да е овладяло 50% от познанията на възраст­ния още на четиригодишна възраст. Интелигентността, това е умението да се обработват и използват получените знания. И 50% от това умение се придобиват още на четири години.

Ако сте сбъркали, не се притеснявайте. Повечето от роди­телите подценяват много и интелекта, и способността да ус­воява знания на дете в предучилищна възраст. Доскоро се смяташе, че всеки от нас се ражда с определена доза вродена интелигентност, веднъж завинаги фиксирана от наследстве­ността. Последните изследвания показват, че няма нищо по­добно. Интелигентността на възрастния индивид се опреде­ля в най-голяма степен от типа интелектуално стимулиране, което е получавал в детството си.

Тъй като първите пет години от живота са най-важните за развитието, в тази книга съм поставил ударението именно върху ранното детство. Следващите години и юношеството заслужават отделно проучване.

Тук ще взема за пример едно въображаемо дете и ще раз­гледам развитието му от раждането до края на тези първи основни години.

Да поговорим сега за майките и за това, което изпитват към новото бебе.

МАЙКИТЕ И ТЕХНИТЕ ЧУВСТВА

Повечето от ръководствата за отглеждане на деца най-напред обясняват що е бебе и как да се грижим за него. Те пренебрег­ват чувствата на майката. Според мен това е голяма грешка.

Майките, с които разговарям от години като пациентки -а също и като приятелки и колежки, - ми казват, че когато се роди първото им дете, когато се приберат от болницата й започнат да се занимават с него, не са никак сигурни в себе си. Както се изрази една от тях: „Никога не съм се чувствала толкова не на мястото си!".

Колкото и трудове по отглеждане на деца да сте изчели и колкото и курсове на Червения кръст да сте изкарали, за да се подготвите за тези изживявания, те си остават съвършено непознати за вас. Не ги схващате като нещо реално, докато не се върнете от болницата и не останете насаме със съвсем новото същество, което живее й диша - вашето новородено. То е там, в дома ви, двайсет и четири часа в денонощието, окончателно и завинаги.

Налага ви се да направите страхотно усилие, за да се прис­пособите към новата ситуация. Никога досега не сте се из­правяли пред такава отговорност. Повечето от майките са ужасени, когато си дадат сметка, че животът на малкото чо­вече изцяло зависи от тях. Пред тази отговорност, която така брутално се стоварва отгоре им, те определено започват да се чувстват некомпетентни.

Случва се някоя млада майка до такава степен да се усъмни в себе си, че дг. започне да се тревожи за всичко. Тя няма достатъчно опит с бебетата, за да изтълкува правилно раз­личните случки от живота им. Ако бебето е дълбоко заспал о, има чувството, че не диша. И се спуска да проверява дали е живо! Друг път й се струва, че бебето се задушава или че млякото й не му понася. Всеки инцидент се раздува до неуз-наваемост. Младата майка е голям специалист в изкуството да прави от мухата слон. Тя се бои, че всяко отклонение от нормите на храненето и спането на бебето й е знак за тежка болест. Затова именно толкова често телефонира на преумо­рения педиатър по всяко време.

Най-лошото при тази млада майка е, че не смее да приз­нае своята некомпетентност на никого. Та нали уж е надаре­на със способността да разсъждава? Ето; сега е майка и това е върхът в живота й на жена, а не я бива за нищо. Как реаги­ра тя на тези свои първи впечатления? Ами представя си дру­ги майки, които вещо се грижат за бебетата си. Струва й се, че е единствената, която изживява подобни страхове. Затова би предпочела да умре, но да не ги признае. Ако само знае­ше, че и другите мислят като нея, това много би я успокоило. А повярвайте ми, с всички е така!

Защо ли? Защото младата жена е получила всякакъв вид послания от нашата култура, някои открити, други неизречени, които са й втьлпили, че майката е надарена по магически и вроден начин с „майчина любов" и с „майчински инстинкт", автоматично правещи я способна да отгледа бебето си и да го обича. Проблемът е, че не изпитва нищо подобно. Не се чувст­ва особено годна да се грижи за новороденото. Тогава започва да си мисли, че другите майки са природно надарени с майчин­ския инстинкт, от който е лишена единствено тя. Толкова е заета да се безпокои и да си повтаря, че е некадърна, че не на­мира време да се вразуми и да схване едно важно нещо: разли­ката между майчината любов към новороденото иумението й в грижите за него е от земята до небето.

Обичта към небето ви ще дойде съвсем естествено. Някои жени може би изпитват неудържима майчина любов още с раждането на рожбата им. За други любовта се развива посте­пенно. Но не съществува съвкупност от готови знания за но­вороденото и грижите за него, която майката да притежава инстинктивно, само защото е жена. Тази съвкупност е плод на опита. И до първото раждане е напълно възможно жената да не знае какво означава да живееш с дете.

Към чувството, че е неспособна да се грижи за детето си се прибавя и още едно, което не по-малко я безпокои - раз­дразнението. Много майки усещат, че ги е яд на бебето им заради този двайсет и четири часов режим, който им е нало­жило. Както се оплакваше веднъж една от тях: „Никой нико­га не ми е казвал, че ще бъде така!"

Целият живот на младата майка сега сякаш гравитира около малкото в люлката и тя съвсем откровено му се сърди. Това е напълно в реда на нещата. За беда никой не я подгот­вил да изпитва този яд. И тя често се чувства виновна, че се дразни от новороденото, което иначе обича.

Младата майка трябва да разбере, че първоначалното раз­дразнение спрямо бебето й е съвършено нормално. След оп­ределен период на приспособяване към тази необичайна от­говорност ядът ще изчезне и ще бъде погълнат от неустоима обич към малкото.

Има и една друга причина, поради която майката често я е яд на бео"ето й. Тя е склонна да мисли, че то ще я свърже по-тясно със съпруга й. Нали са правили това дете заедно. Въоб­разявала си е, че щом се роди детето, тя, съпругът й и то ще образуват една много сплотена тройка.

За съжаление обаче много жени забелязват, че става точ­но обратното. Вместо да ги сближи, детето действа психоло­гически като преграда между двамата. Майката вижда, че съпругът й често я ревнува от вниманието, което обръща на новороденото. Той се държи повече като съперник, отколко­то като баща. Случва се освен това съпругът да не поема активно и ефикасно своята част от моралната отговорност за бебето. Тогава у майката се създава впечатление, че отго­ворността е само нейна. И тя се сърди на малкото, че е пре­дизвикало тази ситуация.

Младата майка трябва да знае как да посрещне раздразнение­то си и да се научи да го приема като неразделна част от нагаж-дането на двамата към-идването на бебето. Така тя ще намери своя начин да превърне семейството си в нова единица.

Ако пък случайна съпругът ви се окаже способен наисти­на да сподели с вас моралната отговорност за бебето, знайте, че имате голям късмет. Използвайте съпруга си, за да про­учите чувствата си на некомпетентност и раздразнение. Разберете добре, че тези чувства са напълно нормални и не се колебайте да ги обсъдите с него. Ако съумеете да си погово­рите за тях, ще почувствате, че отговорността за новото дете не тежи само на вашите плещи. Това само по себе си ще ви донесе огромно облекчение. .

Спомнете си, че от хиляди години майките са се борили с двете чудовища, наречени некомпетентност и раздразнение. Вие също можете да ги победите. В началото ще ви е трудно. Ще преживеете мъчителни моменти и несъмнено ще си поплачете. Но колкото по-честна сте със себе си и с чувствата си, толкова по-бързо ще преодолеете периода на приспособяване. Рано или късно, като хиляди майки преди вас, ще преминете през треса­вището на трудностите и ще стъпите на твърда почва. Едва тогава майката и детето могат да поемат ролите си в новите отношения на „нас двамата". Междувременно ще трябва още много да се учите от собствения си опит.

Бебето ви току-що се е родило. То ви изглежда миниатюрно и много крехко. Придавате извънмерно значение и на най-мал­ката аномалия и виждате в нея знак за сериозно произшествие. Младите майки понякога изпитват такава паника, че нито ин­телигентността, нито здравият разум им позволяват да анали­зират ситуацията. Една от тях ми призна веднъж: „Необходими ми бяха четири часа, за да запомня какво трябва да свърша, а без проблеми си бях взела изпитите в университета. Съмнявах се в способностите си и започнах да се питам дали изобщо имам капка мозък в главата."

При подобни обстоятелства майката може да забрави, че-притежава здрав разум и отчаяно да започне да търси някой авторитет, който да й посочи как точно да постъпи - ако не успее незабавно да се свърже с педиатъра си, тя ще се втурне към телефона и ще извика съседката.

Майката трябва добре да разбере, че всички тези тревоги са нормални. Неумение, паника, яд - такава е съдбата на всяка мла­да майка. Мисълта, че новороденото не е нито толкова мъничко, нито толкова крехко, колкото ви се е сторило отначало, ще ви споходи постепенно. От милиони години бебетата знаят как да преодоляват несръчността й незнанието на младите си майки. И вашето новородено ще преживее и едното, и другото. С опита самоувереността ви ще расте - ще го държите по-удобно, ще го

кърмите по-лесно и когато навърши месец, ще си дадете сметка, че има сериозни шансове да оживее.

Добре е през първите седмици след завръщането ви вкъщи да си осигурите помощ от някой член на семейството. Но дори ако го направите, психологическата отговорност за детето ви ще принадлежи изцяло на вас. Всяка млада майка трябва да преживее това „бойно кръщение" през първите месеци от жи­вота на детето. Никой не може да го стори на нейно място.

Разбира се, голяма утеха е да се поговори с други майки и да се види, че и те изпитват същите чувства. Ще откриете, че вашият случай не е единствен. Споделянето на дълбоките ви чувства с другите е добро лекарство за вас. Така че говорете с други майки, за предпочитане опитни.

Но не правете грешката да се отнасяте към съседката или към друга майка като към висш авторитет. Така именно постъпват много млади майки, когато се паникьосат. Майка, на която не би хрумнало да накара съседката да определи дали детето й има заушки, очаква от нея категорично мнение по въпроса за кърменето. Опитвайте се да устоявате на този вид изкушения. Използвайте мненията на другите майки като лак­мус, за да проверите собствените си чувства. Но не ги смятай­те за пророчици. И никога не забравяйте, че детето ви е един­ствено по рода си. Това, което е било полезно за съседката и бебето й, не важи задължително и за вас.

Вашето бебе е толкова единствено по рода си, колкото са пръстовите му отпечатъци

Никога няма да престана да повтарям, че бебето ви е единст­вено по рода си и непрекъснато ще се връщам на тази тема.

Няма нито едно същество на света, чиито пръстови отпе­чатъци да съвпадат с тези на детето ви. И това, което е вярно за отпечатъците му, е вярно и за цялото му същество, физио-логическо и психологическо. Начинът, по който са разполо­жени гените му, не е съществувал преди и няма да се възпро­изведе никога вече. Не забравяйте това. Може би следващото сравнение ще направи нещата по-ясни. Да си представим, че всяко дете се ражда със свой собствен цвят на кожата. И че не съществуват на света две деца с един и същи цвят. Прилики, разбира се, ще има. Оранжевото бебе ще прилича повече на друго оранжево бебе, отколкото на зелено бебе. Но всяко оран­жево бебе ще има собствен оттенък. По същия начин всяко ваше дете ще е различно от другите.

Когато казвам, че детето ви е единствено по рода си, разби­рам, че то не отговаря на нито едно от общите описания, давани в книгите за отглеждане на децата Ако и вие установите също­то, не бързайте да заключавате, че в него има нещо анормално. Начинът, по който се храни и спи, си е негов собствен. Наисти­на. Не се опитвайте насила да го нагаждате към някакъв идеа­лен образ, взет от книгите. То е това, което е, и толкова!

Вашето бебе „пише" историята на собственото си разви­тие, докато расте. Позволете му да го прави. Всяко дете има собствен стил на живот, който възприема още при раждане­то си. Моите три деца например са напълно различни. И тези разлики проличаха още в най-ранното им детство.

Бих искал да поспрем за момент и да се опитате да разберете колко прекрасно е, че никой на света не е като детето ви. Че то е абсолютно уникално. Научете се да цените тази уникалност. Представете си, че някой велик художник е нарисувал специал­но за вас единствена по рода си картина. Няма ли особено да заобичате тази картина? Но, разбира се, това сравнение е сла­бо, за да предаде точно съвършената оригиналност на прекрас­ното детенце, което кротко спи в люлката си.

Като настоявам на тази оригиналност, не искам да кажа, че майчината ви роля е излишна. Точно обратното. Детето се нуждае от вас именно за да развие своята изключител­ност. То не може да се справи само. Има нужда да го насърча­вате при всяка стъпка по този път. Ще се опитам по-нататък да ви обясня как да помогнете на детето си да развие блестя­що всички страни на личността си.

Индивидуалността на детето трябва да се уважава още от раждането му. Ако съумеете да приемете начина му да се храни и спи, темперамента му и настроенията му, докато е бебе, ще ви бъде по-лесно да се нагодите към стила му на живот през следващите етапи от развитието му.

Всъщност, искате или не, детето ви ще бъде единствено по рода си. Това ми напомня анекдота за Марагарет фулър и Кар-

лайл. Веднъж в момент на въодушевление Маргарет Фулър протегнала ръце и възкликнала: „Приемам света такъв, какъвто

е!" Карлайл отговорил: „Бога ми! Че как иначе!"

Същото е и с детето ви. Не можете истински да му попре­чите да бъде това, което е дълбоко в себе си. Защо тогава да се опитвате? Да се действа-срещу естествения стил на живот, е все едно да пъхнете гаечен ключ в зъбния механизъм на машина. В стремежа си да му наложите собствения си модел на съществуване вие ще успеете само да го превърнете в изо-пачена карикатура на самото него. Голям товар ще падне от раменете ви, ако се откажете от опитите да създавате дете по свой образец. Оставете го да се развива естествено и сво­бодно.

Основната задача на тази книга е да покаже, че най-прек­расният ви подарък ще бъде да му осигурите свободата да се разгърне напълно. То е единствено по рода си. Дайте му възможност да остане такова.

Различните етапи в развитието на детето ви

Преди да стигна до вашето бебе, бих искал да кажа няколко думи за децата изобщо и за различните стадии в развитието им.

Всички преминават през тези стадии. Това е едно от глав­ните открития на специалистите по човешко поведение през последните четирийсет години.

Етапите са много по-добре разграничими през първите пет години, отколкото в следващите. Така например промените у детето между втория и третия му рожден ден са огромни в сравнение с тези, които настъпват между осмата и деветата година.

Всяко дете минава обикновено през едни и същи стадии на развитие. Но и всяко ги изживява по собствен начин и със собствен ритъм. Определен стадий ще продължи за едно дете година, докато на друго ще отнеме шест или осем месеца.

Времето за преминаване през всеки етап е различно за вся­ко дете. Настоявам върху обстоятелството, че етапите не мо­гат да се ускорят. Така че не се опитвайте да го правите.

Всеки етап осигурява солидна основа за следващия, както когато се строи къща. Здравината на основите определя кон­струкцията на първия етаж, здравината на първия етаж - тази на втория. Събитията от живота на детето в първата възраст са показателни за онова, което ще се случи във втората. А това, което става във втората, ще ви осведоми за третата и тъй нататък.

Най-важният елемент във формирането на тази базисна структура на личността е себепредставата, тоест умствени­ят образ, който детето има за себе си. То е нещо като схема на духа му. Поведението му зависи от умствените схеми, ко­ито го ръководят, като най-важната от тях е представата за самото него.

От нея зависи до голяма степен успехът му в училище (и през целия му бъдещ живот). Наскоро подложих на тест за интелигентност момче на дванайсет години. Част от теста се състоеше в събиране елементите на пъзел. То се опита, но скоро се отказа с думите: „Не мога. Много е. трудно." Пред­ставата му за себе си му бе подсказала, че когато се сблъска с трудно преодолимо препятствие, човек се отказва.

Има деца, които се виждат през призмата на следната себе-представа: „Аз съм умен, обичан; умея да правя разни неща. Мога да опитам и нещо друго и да успея." Такъв е случаят с децата, които никога не създават проблеми, нито в училище, нито другаде. Тези деца могат да научат най-много.

Но има и по-различни деца, които се виждат така: „Не съм много послушен, не ме обичат, нищо не мога да правя, и най-вече - нищо ново. Тъпо е да се опитвам, защото така или иначе няма да успея," Това са децата, които създават проблеми и на себе си, и на околните. На тях им е най-трудно да учат.

Представата, която детето ви има за себе си, ще е главна­та тема на тази книга. Ще ви покажа стъпка по стъпка, че тя се оформя още в първите дни на живота и се развива през първите пет години. И ще ви обясня как може да се насърчи развитието у детето на силна и здрава себепредстава.

РАННО ДЕТСТВО

Детето ви започва да осъзнава себе си още щом се роди.

Да сравним това самосъзнание с чифт очила. На всеки от четирите етапа от развитието му до шестгодишна възраст детето прибавя ново стъкълце към очилата си. Стъкълце­то, отговарящо на всеки етап, се нагажда към предишното.

Да разгледаме стъкълцата от най-ранната възраст. Този период започва с раждането и продължава до момента на прохождането. За повечето деца той съвпада с първата го­дина. За онези, които прохождат много рано, това са първите девет месеца, а за по-бавните - първите шестнайсет.

През този период някои майки гледат детето си и си каз­ват: „То едва ли си мисли нещо. В края на краищата бебето си е бебе. През повечето време спи. Когато се събуди, го кърмят, преповиват, къпят. Това е животът на бебето. То е още твърде малко, за да научи нещо. По-късно ще започне да седи, да си играе в копирката и да лази, но засега е пре­калено малко, за да научи каквото и да било."

Няма по-голяма грешка. Вашето бебе съвсем не е прека­лено малко, за да се учи. То започва да се учи в мига, в който се роди. Оптичната система на самосъзнанието му се е формирала още преди да си отвори очите. През тази най-ранна възраст детето ви изгражда базисното си схва­щане за евета. От своя, бебешка гледна точка то си създава философия за живота, съставена от основните му чувства за това какво е да се живее. То изковава за бъдещата си афективност емоционалната основа, съградена или от до­верие и радост от живота, или от недоверие и неспособност за щастие.

Доверие или недоверие - дълбокото чувство, което ще залегне у детето ви, се определя от осигурената от вас сре­да. Тя представлява елемент от оптичната система на са­мосъзнанието му, през която то вижда света. Ако през първата си година се снабди с определено оптимистични очила, то ще стане възрастен оптимист. Ако, напротив, си надене песимистични очила, ще се превърне в песимистич­но настроен индивид.

Първата година е от абсолютно ключово значение за всички по-сетнешни етапи от психологическото му разви­тие. А по отношение на собствената му вселена през този период бебето напълно зависи от вас. Щом проходи, то за­почва да упражнява много по-голям контрол над средата си. Проговорянето ще разшири този контрол. Но докато е съвсем малко, бебето твърде слабо влияе върху обкръже­нието си. Какво ще бъде то, решавате почти изключително вие.

Какво трябва да му осигурите? Как да постъпвате, за да развиете максимално възможностите му? Ако вие, родите­лите, се научите да познавате кога основните потребности на детето ви са задоволени, то ще се разгърне напълно. Да видим какви са тези основни потребности.

От най-първостепенно значение е потребността от хра­на. От тази гледна точка бебето може да се възприеме глав­но като уста и храносмилателна система. То усеща глада като осезаема и непосредствена реалност. Още съвсем мал­ко, да кажем на месец, се буди от мъчителното усещане за глад. Насуче ли се, отново заспива, докато неприятният глад пак го събуди. След това периодите на бодърстване се удължават - то не заспива, щом се засити. Как да се отне­сем към тази хранителна потребност? Ами като я задово­лим. Изглежда просто и наистина е, но обществото ненуж­но е усложнило едно съвсем естествено и за майките, и за бебетата действие.

Естествено или изкуствено хранене -погрешно поставен въпрос

На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.

Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.

Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?

Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които из­берат кърменето, и за тези, които предпочетат биберона -кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори: когато е гладно. За беда наша­та цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор.

През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше спо­ред тях в това да се привикне възможно най-бърза детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха храните­лен ритъм на-три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим на­рушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната ин­дивидуалност.

Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходи­мост да се храни според собствения си ритъм. Как сме мог­ли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собст­вените му потребности от храна се променят.

Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.

В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е глад­но и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.

Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо ви­соко и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръ­щате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"

Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то пос-тепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е ни­какъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка на­дежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се на­учава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също ба­зисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начина­ние, което носи само разочарование.

Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари ре­шават да препоръчат - и все повече майки да прилагат -онова, което сега наричаме хранене по желание. Този ме­тод се основава на нещо, което би трябвало да се подразби­ра, толкова е ясно - бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.

В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точ­ка.

Проблемите с храненето почти винаги възникват, защо­то някаква принуда, противоположна на естествените пот­ребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родите­лите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.

Родителите следва да се съобразяват е индивидуалност­та на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста раз­пространени. Преди близо час и' половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.

Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."

Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от май­ките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.

Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е не­обходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.

Не е наложително къщата да е тиха и спокойна» когато бе­бето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако пола­гате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.

Така че вършете, каквото имате да вършите, докато де­тето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радио­то или телевизията в съседната стая.

Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възраст-

ните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго даостава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспи­те, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.

Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче по­сред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитва­те да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същест­во, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебе­то, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"

Тъй като никой не говори на родителите за тези момен­ти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате не­щастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.

Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не ус­пява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърства-не на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности.

Ангарията на пелените

Друга основна потребност на бебето е да се отърве от от­падъците на тялото си (урината и изпражненията). Нея то също задоволява само. Няма да имате никакви грижи по този повод, ако не направите грубата грешка да се опитва­те да го „приучите на чистота" още през първата година от

живота му.

Възможно е самите вие да сте били така „приучвани в детството ви и да се ужасявате от мръсните пелени. Те мо­гат да ви се струват противни и смрадливи. Ако случаят е такъв, опитайте се да не предавате тези чувства на бебето си. То не изпитва отвращение към отпадъците на тялото си. Ако му внушите вашето, само ще усложните в бъдеще придобиването на навици, свързани с чистотата. Заради собственото си отвращение много майки смятат, че и бе­бето изпитва такова към изцапаните или мокри пелени; затова бързат да ги сменят. Спокойно можете да не се без­покоите толкова за смяната на пелените. Стига да не е в студено помещение, бебето не се смущава от това, че е на-акано или напишкано. Заявявам го изрично, за да не се чув­ствате длъжни да го преповивате нощем, когато спи.

Но не ме разбирайте погрешно. Не става дума системно да оставяте бебето си с мръсни пелени и да предизвикате зачервяване или раздразнение на кожата му. Това, което се опитвам да подчертая, е, че повечето родители могат по-спокойно да се отнасят към преповиването.

Потребността от физически контакт

Следващата основна потребност е от ласки или от онова, което д-р Хари Харлоу нарича „утехата на физическия кон­такт". Бебето ви не може да знае, че го обичате, ако не му покажете обичта си физически, тоест като го прегърнете, като го погалите, като го залюлеете, като му говорите и му пеете песнички.

Това е научно доказано чрез опити с животни. Д-р Хари Харлоу е извършвал наблюдения върху маймунски бебета, отгледани от манекени, покритие хавлиена материя и с вгра­дени биберони. Макар маймунчетата да били добре хране­ни, те не получавали необходимата доза утеха чрез „физи­чески контакт" - с тях нямало майки маймуни, които да ги галят и да им дават други физически доказателства за лю­бов. В зряла възраст тези маймунчета станали непригодни за социален живот. Били неспособни да се съешават с ин­дивиди от другия пол и демонстрирали странно поведение, подобно на онова, което се забелязва у-хората с психози.

Немислимо е, разбира се, да правим такива опити с чо­вешки бебета, да ги лишаваме от утехата на „'физическия контакт", за да видим как това ще им се отрази като порас­нат. Разполагаме- обаче с резултатите от подобен злощас­тен „опит", извършен по съвсем други причини през XVIII век. Той представлява драматична илюстрация на разглеж­даната тема.

Фридрих II Пруски искал да открие „първоначалния език" на човечеството. Мислел, че това може да се направи, ако се отгледат бебета, на които никой не говори.

Разсъждавал така: когато започнат да се изразяват, от­гледаните по този начин бебета ще заговорят на първо_на-чалния език на човечеството. И наредил на кърмачки и.ба-вачки да хранят децата, да ги къпят и мият, но да не им продумват. Мислел, че когато проговорят, то ще е на ста-роеврейски или гръцки, или латински. Така смятал да от­крие езика на първите хора. Но за беда всички деца измре­ли, вероятно поради липсата на физически ласки и майчи­на нежност, които биха получили, ако на кърмачките и ба-вачките било разрешено да им говорят.

Наблюденията над деца, отгледани в благотворителни заведения, също са показателни. Макар бебетата там да са задоволително хранени, персоналът няма време да ги гали и да им осигурява майчини ласки. Установено е, че децата, израснали в стерилната и нестимулираща атмосфера на сиропиталищата, са в различна степен психологически изос­танали в развитието си.

Така че, когато имате желание да галите и люлеете бебе­то си, да му пеете песни и да играете с него, послушайте инстинкта си. Вземете гна ръце! Целунете го! Хиляда пъти го притиснете до себе си, ако ви се иска! Не, няма да го разглезите прекалено, това просто е начинът да му пока­жете, че го обичате.

Първият му човешки контакт

Досега говорих за основните потребности на бебето като за отделни, несвързани едно с друго неща. Но това не е така,-защото всъщност вие се опитвате да ги задоволите всички­те едновременно, вие, майката, макар и подпомагана от бащата и евентуално от други възрастни. Иначе казано, обикновено едно-единствено лице се грижи изцяло за бебе­то. И като прави това, въпросното лице, тоест майката, за­доволява и първите му афективни потребности.

Вие, майката, помагате на вашето бебе за първи път да влезе в контакт с друго човешко същество. Така се създава основата на отношенията му с всички индивиди, които ще срещне през живота си. Ако се разбира добре с вас, ако усе­ща, че наистина се грижите за него и за потребностите му, то ще изпитва чувство на изконно доверие в света, ще на­мира, че в него е приятно да се живее. Ако доставяте на бебето си човешката топлина, за която стана дума, в края на първата година то ще притежава солидна основа за из­граждане на добра представа за себе си и ще е изпълнено с оптимизъм и вяра в живота.

Интелектуалните потребности

Бебето ви има не само афективни, но и основни интелектуал­ни потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно относно начина, по който то възприема света. Никога не бива да забравяте, защото това е много важно, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.

Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прек­расно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие". Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във своята вселена.

За възрастния подобна реалност е трудна за възприема­не; ние сме преживели много години, през които съзнание­то за „аз" и „не-аз" в заобикалящата ни вселена всекими-нутно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в нача­лото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз" или „мен". Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз"-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин - неколкомесечното бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз" си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.

Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждане­то" на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигу­рявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето виж­да и чува, .толкова повече иска да види и чуе."

Наблюденията на д-р Уейн Денис в три техерански сиро­питалища осветляват този въпрос по драматичен начин. В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюше­ци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се нау­чели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберо­ни, монтирани в люлките, като само от време на време ме­дицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Ня­мали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.

Когато тези бебета навършили три години, те били прехвърлени в друго сиропиталище, което предлагало същия тип атмосфера и среда. Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Из­между -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента. Д-р Денис открил също, че едва 15% от тригодишните деца във второто сиропиталище се били научили да ходят.

При едно следващо проучване в бейрутско сиропитали­ще д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пи­пат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, пар­чета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластма­сови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пласт­масови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило сти­мулирането още по-ефикасно..

Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чуж­да помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с пре­доставените предмети. По време на опита бебетата ускори­ли четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосред­ственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да ре използва стимулът, какъвто би могло да пред­ставлява участието на възрастни в играта.

До същите заключения водят наблюденията върху раз­витието на деца, чиито родители са бедни и заемат ниско обществено положение, сравнени с децата от относително заможни семейства. На три-четири годишна възраст деца-

та, произлезли от средната класа, имат много по-високо ниво на знания и интелигентност в сравнение с децата на бедни родители. Защо? Защото децата от средните класи получават по-голямо сензорно и интелектуално стимули­ране дори в първите си месеци. Те имат достъп до повече разнообразни предмети, с който да си играят. Техните май­ки им осигуряват тези предмети, разрешават им да боравят с тях, насърчават ги в експериментирането, като едновре­менно им говорят.

С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на све­та, надарено с определен интелектуален капитал, не устоя­ва на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наслед­ство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на мак­симална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална инте­лигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет го­дини от живота му.

Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.

И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат ра­бота - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластма­сови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни пред­мети,, с които да се задави.

Производителите на играчки също предлагат многоброй­ни хитри изобретения! Поспрете у търговеца на играчки, за да купите дрънкалки и обръчи за люлка. Снабдете се с пред­мети за окачване над количката или креватчето на детето; със система от халки и хоризонтални пръчки, които бебето да хваща, за да се изправя; или пък с аквариум от прозрач­на пластмаса с рибки, който да поставите до леглото.

Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно сти­мулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в уни­версалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за

детето си.

Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебе­то предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непре­менно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.

Какво да му говорите? Всичко, което ви дойде наум. На­пример: „Дойде време за къпане, бебенцето е доволно. Дали водата му харесва днес?" Или: „Сега ще сменим пелените! Ще махнем старата пелена ей така, ще сгънем новата ей така, ще увием бебето ей така и ще закопчаем безопасната игла. Готово." Всяка майка разполага със собствен репер­тоар от думи и песни.

Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебе­то, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го лю­леете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му разви­тие. А и'самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „крот­ко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се раз­вие и да достигне максималния си потенциал на интели­гентност.

Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори ако имате домашна помощница и нямате друго дете, едва ли ще ви се иска непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, ко­гато имате желание за това. Така то ще обикне присъстви­ето ви и вие неговото.

Общ поглед върху ранното детство

Бих искал сега да направя един бегъл преглед на развитие­то на бебето ви през ранното му детство, тоест през първа­та година от живота му. Преди това обаче държа да ви пре­поръчам една книга, която описва подробно развитието на детето през първите пет години. Тя е резултат от наблюде­нията, извършени над милиони деца от д-р Арнолд Гезел и асистентите му от Клиниката за детско развитие в Йейл. Този труд е истинска енциклопедия на първите пет години и мисля, че родителите трябва да си го набавят. Той се на­рича „Малкото дете в съвременната цивилизация", защото точно това е изследваната тема. В него се описва животът и поведението на едномесечното бебе и се проследява раз­витието му до петгодишната му възраст.

Тази книга може да е особено полезна за отглеждането на първото ви дете. Всички родители опознават децата, като експериментират върху първото от тях. Понякога си мис­ля, че нямаше да е зле, ако можехме да използваме първо­то си дете като „опитно зайче" и да започваме от нулата с второто, когато вече знаем много повече (сигурен съм, че и на вас ви е минавала през ума тази мисъл, особено ако с първото дете ви е било много трудно). Д-р Гезел ви дава възможност „да имате първо дете преди първото дете". С други думи, да откриете какво представляват децата и как­во можете да очаквате от тях в различните стадии на разви­тието им. Нека моят кратък преглед на въпроса не ви спес­тява прочита на детайлните изследвания на този лекар.

Сметнах за по-удобно да разделя ранното детство на пе­риоди от по три месеца, като все пак ви напомням, че става дума за произволно делене. Искам да ви дам обща предста­ва за растежа и развитието на детето ви през тези периоди и да ви предложа подходящи средства, за да му осигурите чрез игри най-добрата среда, способна да насърчи интелек­туалното му развитие.

Първите три месеца

Многобройни проучвания са показали, че новородените ясно се различават едно от друго по своята пасивност или агре­сивност, по чувствителността си към светлината, звука, допира, по нетърпението да хванат гърдата или биберона, по темперамента, мускулния тонус, кръвната група и хор­моналното равновесие.

Моите двама сина например съвсем не изразяваха еднак­во глада си. Когато Ранди, големият, се събуждаше гладен, той обявяваше това с пронизителен вой, който се чуваше чак в съседните къщи, и не спираше да реве, докато не на­лапаше биберона. Ръсти, по-малкият, се държеше другоя­че. Той отваряше очи и весело си играеше сам в продълже­ние на няколко минути. Едва след това ни съобщаваше, че е гладен. „Съобщението" напомняше за онези будилници, които отначало тихичко пропяват, но ако не откликнете на първия им дискретен знак, започват оглушително да звънят. Ръсти хленчеше и се разплакваше сериозно само ако не му обърнехме внимание.

Значи имаме работа с две деца, две момчета с едно и също генетично наследство, но твърде различни още от рожде­ние по психологическите си характеристики и схемата на поведението си.

И вашите деца ще бъдат различни едно от друго. Уважа­вайте индивидуалността на всяко от тях. Нито едно няма да отговаря точно на поведенческата схема, предвидена за определена възраст или степен на развитие. Без да забравя­те, че вашето бебе е абсолютно уникално, нека преминем все пак към едно общо описание на бебето през първите три месеца от живота му.

Новороденото прекарва по-голямата част от времето си в сън; понякога то спи по двайсет часа в денонощието (но и това може да не важи за вашето бебе). Общо взето през първите три месеца бебето е спокойно и пасивно; то още не може да си вдига главата, да се обръща (освен случай­но), нито да мърда палеца и пръстите си поотделно. Възпри­ема света като нещо огромно, подвижно и шумно. Макар почти веднага да започва да се вглежда в лицата, то все още не ги различава едно от друго. Иначе мозъчето му ре­гистрира учудващ брой неща. Наскоро проведените изслед­вания на д-р Робърт фанц показват, че новороденото ясно долавя добре очертаните зрителни обекти. То по-дълго задържа погледа си върху черно-белите силуети, отколко­то върху цветни петна без определен контур; схематичните линии на човешкото лице привличат вниманието му пове­че, отколкото някоя безредна композиция от подобни ли­нии. От своя страна Д-р Луис Липсет е доказал, че дори в първия си ден бебето различава определен брой звуци и разнообразни миризми и бързо придобива рефлекси спря­мо тях, ако се повтарят.

Резултатите от подобни изследвания свидетелстват, че вашето новородено регистрира в мозъка си онова, което чува, усеща и вижда. То може да изпитва удоволствие от някои усещания още с раждането си, а вие можете да си играете с него, щом стане способно за това, Не в смисъл да го подхвърляте във въздуха и да си играете на криеница, а като оставате на неговото ниво, което все още е много при­митивно.

Започнете да си играете с бебето си, като развивате слу­ховите му способности. Малките бебета имат много чувст­вителен слух и се стряскат от силни и внезапни шумове. Но им е приятно да слушат говор и тиха песен. Спират да пла­чат, когато чуят шум от стъпки. Така че изолзвайте тези магически врати - ушите на вашето бебе.

Говорете му и му пейте песни. Издавайте забавни звуци. Свирете на различни музикални инструменти. Карайте го да слуша разнообразни звуци като биенето на стенен часов­ник, тракането на метроном или звъна на лъжичка в чаша.

Може да ви се стори, че когато правите това, в мозъка му не се случва нищо, но всъщност всички тези звуци се запис­ват в него. Вие му осигурявате положителен сензорен сти­мул.

Кожата е друг привилегирован обект на стимулиране. Бебето обича да го докосват и галят. Масажирайте го ле­кичко пет минути преди или след баня. Но не и ако считате това за досадно задължение. Само ако ви е приятно.

Правете