Изкуството на сънуването

Съществуват и други светове, освен нашия, разположени един в друг като люспите на лука, и чрез специално обу­чение и подготовка ние можем да променим съзнанието си и да посетим тези удивителни места. Най-добрият сту­дент по пътуване из духовните вселени е антропологът Карлос Кастанеда. Чрез уроците на големия магьосник дон Хуан той е накарал милиони читатели да се отправят на изумителни духови пътешествия с помощта на книги като „Учението на дон Хуан", „Една отделна реалност", „Пътуване към Икстлан"... След шест години, прекарани в размисъл и изследвания, Карлос е написал книга, която може да се окаже най-значителното му произведение -„Изкуството на сънуването"; книга, която ни разкрива как странниците, търсещи духовното, могат да използу­ват „четвъртата врата" на сънищата, за да проникнат в други светове.

С „Изкуството на сънуването" и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на велики­те магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същес­тва; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или по­вече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от истори­ята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъщест­вят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.

ПРЕДГОВОР НА АВТОРА

По съвет на дон Хуан съм се въздържал да определям поз­нанието му като шаманизъм - категория, присъща на антро­пологията. вместо това навсякъде съм го наричал, както правеше и самият той, магьосничество. Но когато преосмислих написаното, си дадох сметка, че това название прави още по-неясни и без това неясните явления, с които дон Хуан ме бе запознал в своите уроци.

в антропологическите трудове шаманизмът е описан като система от вярвания, свойствена за някои северноазиатски народности и преобладаваща и сред известен брой ко­ренни северноамерикански индиански племена; според тази система един невидим свят на първичните духовни сили, доб­ри и зли, съществува навсякъде около нас и тези сили могат да бъдат призовавани или овладявани чрез практическите действия на хора, които служат като посредници между ес­тествения и свръхестествения свят.

Дон Хуан наистина беше посредник между естествения, ежедневен свят и един друг, незрим, който той наричаше об­ласт не на свръхестественото, а на второто внимание. Цел­та му като учител бе да направи тази област достъпна за мен. в предишните си книги съм описал методите, използвани от него за тази цел, както и магьосническите умения, кои­то ме караше да упражнявам; най-важното сред тях се нари­ча "изкуството на сънуването".

Според твърденията на дон Хуан, нашият свят, в чиято цялост и неповторимост ние сме убедени, представлява само един от множеството последователно устроени светове, подредени като люспите на лука. Дон Хуан изтъкваше, че ма­кар и в енергийно отношение да сме били определени да възп­риемаме само нашия свят, все още разполагаме с възмож­ността да влизаме и в тези други сфери, които са също тол­кова реални, цялостни, неповторими и завладяващи, колкото и собственото ни мироздание.

Той ми обясняваше, че за да можем да възприемаме тези сфери, трябва не само да се стремим към тях, но и да имаме достатъчно енергия, за да можем да ги обхванем. Те същест­вуват постоянно и независимо от нашето съзнание, казваше той, а недостъпността им се дължи изцяло на нашето уст­ройство. С други думи, само поради това свое устройство ние сме принудени да приемем, че единственият съществу­ващ и единственият възможен свят е този, с който се сблъс­кваме в ежедневието си.

вярвайки, че нашето енергийно устройство е поправимо, дон Хуан посочваше, че магьосниците от древността посте­пенно са създали система от похвати и действия, предназна­чени да преправят енергийните ни способности за сетивно възприятие. Те са нарекли тази система „изкуството на съ­нуването".

Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че най-под­ходящото определение на дон Хуан за сънуването беше „врата към безкрайността". Ала тогава, когато ми го каза, аз отвърнах, че тази метафора нищо не ми говори.

- в такъв случай край на метафорите - отстъпи той. - По-добре да речем, че сънуването е практическият начин, по който магьосниците използуват обикновените сънища.

- Но как изобщо могат да бъдат използувани обикновени­те сънища? - попитах аз.

- Винаги попадаме в капана на думите - рече той. - В моя случай учителят ми се опитваше да ми опише сънуването, като казваше, че това е начинът, по който магьосниците пожелават „лека нощ" на света. Разбира се, той просто нагаждаше описанието към моите мисловни способности. Същото правя и аз спрямо тебе.

При друг повод дон Хуан ми каза следното: „Сънуването може да се преживее само лично. Сънуването не означава единствено да имаш сънища, нито пък да бленуваш, да желаеш или да си представяш разни неща. Чрез него ние можем да въз­приемаме други светове, които несъмнено сме в състояние да опишем, ала не можем да опишем какво ни е накарало да ги възприемем; и все пак чувстваме как сънуването разкрива пред нас тези други сфери. То е като някакво усещане - като процес на телата ни, като чувство в душите ни."

По време на уроците от общ характер дон Хуан изчерпа­телно ми обясняваше принципите, основанията и практичес­ките методи на изкуството на сънуването. Неговите указа­ния бяха разделени на две части. Едната обхващаше процеду­рите на сънуването, а другата представляваше чисто абст­рактни тълкувания на интелектуалното ми любопитство чрез абстрактните принципи на сънуването и насочване да търся изход в практикуването му.

вече съм описал всичко това дотолкова подробно, докол­кото е било по силите ми. Изобразил съм и обкръжението от магьосници, в което бях поставен от дон Хуан, за да изуча неговите изкуства. взаимодействието ми с тава обкръжение бе от особен интерес за мен, защото се извършваше изцяло в областта на второто внимание. Там аз контактувах с де­сетте жени и петимата мъже, които бяха магьосници като дон Хуан, а още и с четиримата млади мъже и четирите мла­ди жени, които бяха негови ученици.

Дон Хуан ги бе събрал веднага след появата ми в неговия свят. Той ми даде да разбера, че те образуват традиционна магьосническа група - точно копие на неговата собствена, и че аз би трябвало да им стана водач. в работата си с мен обаче той установи, че съм по-различен от онова, което е очаквал. Обясни ми, че тази разлика се отнася до едно специ­фично устройство на енергията, което може да се види само от магьосниците - енергийните ми отделения, вместо да са четири на брой, както при него самия, бяха само три. Тава ус­тройство, което погрешно бе сметнал за поправим недоста­тък, се оказа до такава степен неподходящо за моето общуване или заставане начело на онези осем ученици, че се наложи дон Хуан да събере нова група от хора, по-близки до моята енергийна структура.

Писал съм обширно за тези неща. Но никога не съм споменавал втората група ученици; дон Хуан не ми позволяваше да го направя. Доводът му бе, че те спадаха изцяло към моята област, а според споразумението ни аз можех да пиша само за неговата област, не и за моята.

втората група беше съвсем малобройна. Състоеше се само от три жени: Флоринда Грау, сънувач; Тайша Абелар, прикривач; и Карол Тигз, жена-нагуал.

Моите контакти с тях се осъществяваха единствено във второто внимание. в ежедневния свят ние нямахме дори и смътна представа един за друг. във взаимоотношенията ни с дон Хуан обаче нямаше нищо смътно и неясно; той полагаше огромни усилия да обучи всички ни в еднаква степен. И все пак към края, когато времето на дон Хуан вече изтичаше, психи­ческото напрежение, породено от предстоящото му отпъ­туване, започна да размива границите на второто внимание. в резултат на това нашето общуване постепенно се пренесе в света на ежедневието, където се срещнахме привидно за първи път.

Никой от нас не подозираше, че във второто внимание сме контактували активно и задълбочено. Тъй като бяхме все образовани хора, останахме повече от шокирани, когато разбрахме, че и по-рано сме се срещали. За нас това беше и, естествено, все още е недопустимо в интелектуално отно­шение; и въпреки всичко знаем, че лично сме го преживели. Така ни остана тревожното знание, че човешката психика е неизразимо по-сложна, отколкото насадените ни светски или академични представи, в които ни бяха карали да вярваме.

веднъж помолихме единодушно дон Хуан да ни изясни положението, в което се намирахме. Той отвърна, че разполагал с два варианта. Единият бил да се погрижи за накърнената ни рационалност и да излекува раните й, като ни каже, че вто­рото внимание е състояние на съзнанието, което е не по-малко илюзорно от летящи в небето слонове, и че всичко, ко­ето мислим, че сме преживели в това състояние, е било само плод на хипнотични внушения. Другият възможен избор бил да ни го обясни така, както го разбират магъосниците-сънувачи: като енергийна конфигурация на съзнание.

все пак, докато изпълнявах свързаните със сънуването за­дачи, бариерата на второто внимание оставаше непромене­на. При всяко навлизане в сънуването аз навлизах и във вто­рото внимание, а събуждането ми от едното не винаги озна­чаваше, че съм напуснал и другото. Години наред можех да си спомням само малки отрязъци от преживяванията ми по вре­ме на сънуване. в енергийно отношение бях неспособен да об­хвана изцяло извършеното от мен. Нужни ми бяха петнайсет години непрекъснат труд, от 1973 до 1988, за да натрупам достатъчно енергия и да подредя наново в съзнанието си всички събития последователно. Тогава си спомних цели върволици от различни случаи на сънуване и най-сетне бях в със­тояние да запълня някои привидни празноти в паметта си. Така успях да си изясня неразривната приемственост на дон Хуановите уроци за изкуството на сънуването; приемстве­ност, която ми бе убягнала поради факта, че той ме бе карал да снова между нивото на ежедневното съзнание и съзнание­то, свойствено за второто внимание.

Настоящото произведение е резултат от това подреждане на събитията.

Накрая искам да посоча причината за написването на тази книга. След като вече имам на разположение повечето от уроците на дон Хуан за изкуството на сънуването, уместно е да изложа в едно бъдещо произведение настоящата си пози­ция и мястото на последните четирима ученици: Флоринда Грау, Таиша Абелар, Карол Тигз и аз самият. Но преди да опи­ша и обясня последиците от напътствията и влиянието на дон Хуан върху нас, трябва, в съответствие със сегашните си знания, да направя преглед на онези части от неговите уроци за сънуването, до които по-рано не бях имал достъп.

Основната причина за написването на тази книга обаче бе изказана от Карол Тигз. Тя е убедена, че обяснението на света, който дон Хуан ни остави в наследство, е най-голям из­раз на нашата признателност към него и на предаността, с която следваме неговите стремежи.