Изкуството на войната сун дзъ биография

Ту Ю: "... Ако заемете критичните точки по неговите стратегически пътища, врагът не може да проникне. Затова владетелят Ван каза: "Когато котката стои пред дупката на мишката, и десет хиляди мишки не смеят да излязат; когато тигър пази брода, десет хиляди елена не смеят да пресекат."

Цао Цао: "Влезте в празното пространство, удряйте в незащитени места, заобикаляйте местата, които той защитава, изненадайте го, където не ви очаква."

Хо Йенси: "... Карам врага да смята силните ми страни за слаби, а слабите ми - за силни, докато превърна силните му страни в слаби и открия къде е слабото му място... Прикривам следите си, така че никой да не може да ги различи; спотайвам се, за да не може никой да ме чуе."

Чан Ю: "... Идва като вятър, отива си като светкавица."

12. Когато искам да избегна битката, мога да се защитя само като тегля една черта на земята; врагът няма да ме нападне, защото го отклонявам от мястото, където би искал да отиде.

Ту Му: "Джугъ Лян бил на лагер край Ян Пин и наредил на Юе Йен и няколко генерали да обединят силите си и да настъпят на изток. Джугъ Лян оставил само

10 хиляди души да отбраняват града, докато чакал вести. Съма И казал: "Джугъ Лян е в града, войските му са малко, той е слаб. Генералите и офицерите му са изплашени. "Но духът на Джугъ Лян бил висок както винаги. Той наредил на войските си да сведат знамена, да не удрят барабаните и не ги пускал да се показват на крепостните стени. Отворил четирите порти на града и наредил да се пометат и напръскат улиците.

Съма И заподозрял засада и се оттеглил към Северните планини.

Джугъ Лян казал на началник-щаба си: "Съма И си помисли, че готвя засада, и избяга в планините. "По-късно Съма И разбрал за това и много съжалявал."

Ту Му: "... Понякога използвам леко въоръжени сили и бързи конници, за да нападна врага там, където не ме очаква; понякога силни стрелци с арбалети или лъкове, за да заема ключови позиции, да разбъркам левия или да прегазя десния му фланг, да не му давам мира по фронта и да го ударя изненадващо в гръб.

Посред бял ден го заблуждавам със знамена и флагове, през нощта го обърквам с биене на барабани. След това, треперейки от страх, той разделя силите си, за да се предпази."
14. Врагът не трябва да знае къде възнамерявам да му дам бой. Защото ако не знае това, той трябва да се готви за бой на много места. А когато се готви за бой на много места, тези, с които ще трябва да се бия на всяко едно от тях, ще бъдат малко.
15. Защото ако укрепи фронта си, тилът му ще бъде слаб, а ако укрепи тила си, фронтът му ще отслабне. Ако укрепи левия си фланг, десният ще бъде уязвим, а ако укрепи десния, ще му останат малко сили на левия. А ако се готви за бой навсякъде, ще бъде слаб навсякъде.

Чан Ю: " Той няма да разгадае откъде всъщност ще се появят колесниците ми или откъде ще излезе кавалерията ми, или накъде след тях ще се насочи пехотата ми и следователно ще разпръсне силите си, ще ги раздели и ще трябва да се пази от мен навсякъде. Следователно войските му ще бъдат разпръснати и слаби, а силата му раздвоена и угасваща в жилите му. И там, където реша да вляза в бой, мога да използвам голяма войска срещу изолираните му сили."

Ту Ю: "Изкусните във воденето на война трябва да знаят къде и кога ще се състои битката. Те изчисляват пътищата и определят точната дата, разделят армията и се придвижват в отделни колони. Тези, които са най-отдалечени, тръгват първи, по-близко разположените тръгват по-късно. Така срещата на войските, изминали хиляди ли, става по едно и също време. По същия начин се събират хората на градския пазар."

Ча Лин: "Макар врагът да е многоброен, ако не знае военното ми положение, винаги мога да го накарам спешно да се заеме със собствената си подготовка, така че да не успее да планира как да ме нападне."

Той мобилизира народа и събира войските. Придава на армията хармонично единство и я разполага на лагер.

Ли Чуан: "Генералът получава мандат от суверена си и в съответствие с напътствията на религиозния съвет как да се извоюва победа, почтително приема наказанията, предписани му от Небето."
2. Няма нищо по-трудно от изкуството на маньовъра.

Трудното при него е да се направи заобиколният път пряк, а бедите да се превърнат в предимство.

Цао Цао: "... Създай илюзията, че си далеч. Може да тръгнеш след врага, а да пристигнеш преди него, защото знаеш как да преценяваш и пресмяташ разстоянията. "

Ту Му: " Този, който иска да спечели предимство, поема по околен и отдалечен път и го прави пряк. Той превръща бедата си в предимство. Мами и прави номера на врага, за да стане муден и небрежен, а после бързо напредва."
4. И предимството, и опасността са присъщи на маньовъра.

Цао Цао: "Изкусният ще спечели от него, за неумелия той е опасен."

Ту Му: "Ако той се движи с цялото си снаряжение, обозът ще се придвижва бавно и той няма да спечели предимство. Ако остави тежкото снаряжение след себе си и продължи с лековъоръжените сили, има опасност да пожертва снаряжението си."

Ту Му: "... Обикновено армията минава 30 ли на ден, което е един преход. Във форсиран марш тя покрива двойно разстояние или два прехода. Армията може да измине сто ли само ако не спира нито денем, нито нощем. Ако маршът се осъществява с такава скорост, войските ще бъдат пленени... Когато Сун Дзъ казва, че ако се използва този метод, само една десета ще пристигнат, той има предвид, че когато няма избор и трябва да се преборите за изгодна позиция, избирате най-енергичния човек от десетте да тръгне пръв, а на останалите нареждате да го следват. Така че от десет хиляди души избирате хиляда, които ще стигнат до изгрев слънце. Останалите ще пристигат непрекъснато - някои късно сутринта, други по обяд, но така никой няма да пристигне изтощен и отрядите ще се вливат като ручеи в река, присъединявайки се към дошлите по-рано. Ехото от марша им ще ечи непрекъснато. Ако се борите за предимство, то трябва да бъде за критична точка от стратегическа важност. Тогава и един от хиляда ще бъде достатъчен да я отбранява, докато останалите пристигнат."

Ли Чуан: "... Защитата на металните стени не е толкова важна, колкото са зърното и храната."

Ту Му: "В Куан Дзъ се казва: "Командирът трябва предварително да проучи картите, за да види опасните места за колесниците и каруците и къде водата е прекалено дълбока за фургоните; проходите през планините със стратегическо значение, основните реки, местоположението на височините и хълмовете; къде горите, тръстиките и папурът са в изобилие; да се запознае с разстоянията по пътищата; размерите на големите и малките градове; известните и изоставените градове и къде са градините с обилни плодове. Всичко това трябва да се знае, както и точното местоположение на границите. Тези реалности генералът трябва да пази в ума си; само тогава няма да пропусне да използва предимствата на терена."

Ли Цин рече: "... Трябва да изберем най-храбрите офицери и тези, които са най-интелигентни и енергични, и използвайки местни водачи, тайно (безшумно и прикривайки следите си) да пресечем планини и гори. Някога правим изкуствени животински крака, които поставяме на стъпалата на войниците; друг път на шапките им слагаме изкуствени птици и тайно търсим прикритие в буйната растителност. След това се ослушваме за далечни звуци и водим непрекъснато наблюдение. Трябва да бъдем съсредоточени, за да можем да се възползваме от възможностите. Наблюдаваме промяната в природните условия; търсим следи във водата, за да видим дали врагът не е пресякъл потока, и наблюдаваме раздвижването на дърветата, което свидетелства за приближаването му."

Хо Йенси: "... Ако получим нареждане за настъпление в непозната земя, където културното влияние не е стигнало и съобщенията са прекъснати, няма ли да ни бъде трудно, ако се хвърлим в нейните дефилета? Ако отида с една-единствена армия, а врагът ме очаква бдително. Защото положението на нападащия и на отбраняващия се различава съществено. Това е още по-вярно, когато врагът си служи през цялото време с измама и използва множество похвати за заблуда! Ако нямаме планове, ще се хвърлим безразсъдно с главата надолу. Смело преодолявайки опасностите и навлизайки в опасни места, се изправяме пред риска да бъдем пленени или удавени. Напредвайки като пияни, може да бъдем въвлечени в неочаквана битка. Когато спираме да пренощуваме, фалшиви тревоги ни държат в напрежение; ако напредваме неподготвени, дебнат ни от засада. Това е все едно да се хвърли армия от мечки и тигри в "полето на смъртта". А как да се справим с укрепленията на бунтовниците и да ги изгоним от лъжливите им леговища?

Следователно на вражеска земя планините, реките, височините, низините и хълмовете, които той може да защитава като стратегически точки; горите, тръстиките, потоците и буйните треви, в които той може да се скрие; разстоянията по пътища и пътеки, размерите на големите и малките градове, на селата, плодородието или безплодието на полята, дълбочината на напоителните съоръжения, големината на запасите от храни, големината на противостоящата армия, остротата на оръжията - всичко трябва да ни бъде напълно известно. Когато държим врага под око, той може лесно да бъде победен."
12. Войната се основава на измамата. Придвижвай се, когато е изгодно, и променяй обстановката, като разделяш и концентрираш войските си.
13. Когато си на война, бъди бърз като вятъра; при бавен марш - величествен и спокоен; при нападение се нахвърли и погълни врага като огън; при отбрана - неподвижен и твърд като планина. Бъди непроницаем като облаците и се придвижвай като гръмотевица.
14. Когато плячкосваш страната, разделяй войските си.

Когато завоюваш територия, разделяй плячката си.

Ту Му: "Военният закон гласи: " Тези, които не изпълняват заповедта да настъпят, и тези, които не изпълняват заповедта да отстъпят, се обезглавяват."

Когато У Ци се сражавал срещу Цин, един офицер, който преди битката не можел да удържи ентусиазма си, се откъснал напред и се върнал с две отрязани глави. У Ци наредил да го обезглавят.

Армейският комисар го смъмрил и казал: " Това е надарен офицер, не трябва да го обезглавяваш." У Ци отговорил: "Аз съм сигурен, че той е талантлив офицер, но не се подчинява."

След което го обезглавил.

19. При нощен бой използвайте много факли и барабани, през деня - много знамена и флагове, за да привлечете зрението и слуха на войските към заповедите си.

Ту Му: "... Тъй както големите формирования включват малки, така и големите лагери се състоят от по-малки. Армиите от авангарда, тила, левия и десния фланг имат свой собствен лагер. Те образуват пръстен около щаба на главнокомандващия, който се намира в средата. Всички лагери обграждат щаба. Ъглите са свързани заедно, така че лагерът прилича на съзвездието Пи Лей.

Разстоянието между лагерите не е по-голямо от сто крачки или по-малко от петдесет. Пътищата и пътеките се сливат, за да могат войските да маршируват. Укрепленията са едно срещу друго, така че да могат да се подкрепят със стрели и арбалети.

На всеки кръстопът е построено малко укрепление; върху него са складирани дървета; вътре има тайни тунели. Може да се изкачите по тях със стълба; на върха стои стража. Ако след здрачаване стражата чуе удари на барабан от четирите страни на лагера, той подпалва сигналния огън. Така че ако врагът нападне през нощта, той може да влезе през вратите, но навсякъде ще срещне малки лагери, всеки от които енергично се отбранява, той няма да знае накъде да нападне - на изток, запад, север или на юг.

В лагера на главнокомандващия или в по-малките лагери който първи разбере, че врагът е дошъл, го пуска да влезе; след това удря барабаните и всички лагери отговарят. Във всички малки укрепления се палят сигнални огньове, които осветяват лагера като ден. Тогава офицерите и войските затварят вратите на лагерите, заемат укрепленията и поглеждат противника. Мощни лъкове и арбалети стрелят във всички посоки....

Единственото, за което можем да се безпокоим, е, че врагът няма да атакува през нощта, защото тогава без съмнение ще го разбием."
20. Армията може да загуби духа си, а командирът й - храбростта си.

Хо Йенси: "... У Ци рече: "Отговорността за милионната армия лежи върху един. Той държи спусъка на духа й."

Мей Яочен: "... Ако армията загуби духа си, генералът й също "пада духом"."

Чан Ю: "Сърцето е това, с което генералът побеждава. Редът и объркването, храбростта и страхът са качества, които се командват от сърцето. Изкусният във военното дело първо обезсърчава врага си и след това го напада. Той го провокира, за да го обърка и го тормози, за да го изплаши. Така той деморализира врага си и го лишава от способност да планира действията си."

Ту Му: "Когато войските са спокойни и твърди, не могат да ги победят обстоятелствата."

Хо Йенси: "За самотния генерал, който трябва умело да управлява милионна армия срещу враг, свиреп като тигър, предимствата и недостатъците се преплитат. Пред лицето на безбройни промени той трябва да запази мъдростта и гъвкавостта си; да вземе предвид всички възможности. Ако няма силен дух и съжденията му са объркани, как би могъл да реагира на обстоятелствата, без да изпадне в безизходица? Как да решава проблемите, без да се обърка? Когато неочаквано се сблъска със сериозни трудности, как да ги преодолее хладнокръвно? Как да контролира хиляди работи, без да сбърка?"
24. На бойното поле способните във воденето на война очакват враг, който идва отдалеч; отпочиналите - изтощения противник; добре нахранените войски - гладни врагове. Това се нарича управление на физическия фактор.
25. Те не влизат в бой с противник, който настъпва с гордо вдигнати знамена, нито пък онзи, чийто лява. Това се нарича управление на фактора на променящите се обстоятелства.
26. Следователно изкуството да се управляват войски изисква да не нападаш противник, който е заел възвишения; да не го притискаш, когато гърбът му е опрян в хълм.
27. Не го преследвай, когато се преструва, че бяга.
28. Не нападай елитните му войски.
29. Не се поддавай на военните му примамки.

Мей Яочен: "Рибата, която гълта стръвта, се улавя; войските, които се хванат на примамка, биват победени."

Чан Ю: " Трите стратегии " гласят: "Ако сложиш съблазнителна примамка, със сигурност ще хванеш риба."
30. Не се опитвай да спреш враг, който се връща у дома.
31. На обкръжения враг остави пътечка за бягство.

Ту Му: "Покажи му, че има път към спасението, и така създай у него убеждението, че смъртта не е единственият му изход. След това му нанесете удар."

Хо Йенси: "Когато Цао Цао обкръжил Ху Куан, той издал заповед: "Когато завзема града, защитниците му ще бъдат погребани." Месеци наред градът не се предавал. Тогава Цао Джен казал: "Когато обкръжиш един враг, е важно да покажеш на обсадените, че има начин да оцелеят. Поради това, което им казахте, господарю, те трябва да се бият до смърт и всеки ще го направи, за да отърве кожата. Градът е силен и има достатъчни запаси от храни. Ако ги нападнем, много офицери и войници ще загинат. Ако продължаваме така, ще загубим много време. Да лагеруваме под стените на силен град и да нападаме бунтовници, решени да се бият до смърт, не е добър план!" Цао Цао последвал този съвет и градът се предал."
32. Не притискайте противник, който е в безизходно положение.

Ту Ю: "Принц фу Чай рече: "Дивите животни, когато са в отчаяно положение, се бият отчаяно. Колко по-вярно е това за хората! Ако знаят, че нямат избор, те ще се бият до смърт."

През управлението на император Суан от Хан, Чао Чункуо потушавал бунт на племето Чан. Хората от Чан видели голямата му армия, захвърлили тежкото си снаряжение и тръгнали да прекосяват Жълтата река. Пътят минавал през тесни дефилета и Чункуо се придвижвал през тях спокойно и бавно...

Някой рекъл: "Ние търсим голямо предимство, а вървим бавно".

Чункуо отговорил: " Те са отчаяни. Не мога да ги притискам. Ако вървя бавно, те ще вървят дори без да се оглеждат. Ако ги притисна, те ще се обърнат срещу нас и ще се бият до смърт."

Всички генерали рекли: " Чудесно."

Ван Си: "По мое мнение войски, разположени като примамка, елитни и вражески войски, разположени в добър боен ред, не бива да се нападат."

Ту Му: "Вероятно това се отнася за враг в стратегическа позиция зад високи стени и дълбоки ровове с изобилни запаси от зърно и храна, чиято задача е да задържи армията ми. Ако нападна града, и да го превзема, няма да получа решаващо предимство; ако не успея да го превзема, това със сигурност ще отслаби мощта на армията ми. Затова не бива да го нападам."
8. Има случаи, в които нарежданията на суверена не бива да се изпълняват.

Цао Цао: "Когато е целесъобразно, генералът не бива да бъде ограничаван в действията си от нарежданията на суверена."

Ту Му: "Във Вей Ляо Дзъ се казва: "Оръжията предвещават зло; битката противоречи на добродетелта; генералът е министър на смъртта, който не е отговорен пред небесата над него или пред земята под него, пред врага на фронта или пред суверена в тила."

Чан Ю: "Кралят Фу Чай рече: "Когато виждаш правилния път, действай; не чакай заповеди."

Ча Лин: "Генералът трябва да разчита на способността си да контролира положението в своя полза, както изискват обстоятелствата. Той не е обвързан от установени процедури."

Ча Лин: "... Генералът цени и се възползва от подходящите промени в обстоятелствата."

(На езика на древните китайци числото "девет" е предел на движението на числата, израз на вечни промени, на постоянен преход от едно състояние в друго. В разбирането на Сун Дзъ "деветте променливи ситуации" означават безкрайни промени, които пълководецът трябва да отчита. Числото "пет" има важно място в представите на древните китайци: природата се състои от пет елемента, спектърът - от пет цвята, музикалната гама - от пет тона и т.н. В този смисъл "петте променливи" се употребява като множество предимства, от които всеки пълководец трябва да се възползва. -Бел. ред.)

Ча Лин: "...Петте променливи са следните:

Път, макар и най-късият, не трябва да се използва, ако е опасен и има вероятност от засада.

Армията, която може да бъде нападната, не бива да се напада, ако е в безизходно положение и е възможно врагът да се бие до смърт.

Град, макар да е изолиран и уязвим, не бива да се напада, ако има вероятност да е добре запасен с провизии, да се отбранява от обучени войски под командването на мъдър генерал, помощниците му да са лоялни и плановете им - неразгадаеми.

Територия, макар и да може да се оспори, не бива да се напада, ако след спечелването й ще бъде трудно да се защитава или няма да има никакви предимства от завоюването й, но може да се очаква контраатака и да се понесат жертви.

Нарежданията на владетеля, макар че трябва да се изпълняват, не бива да се следват, ако генералът види, че в тях се съдържа опасност от вредна намеса във военните работи от столицата.

На тези пет непредвидени случая трябва да се реагира веднага щом възникнат и според обстоятелствата, тъй като не могат да бъдат уредени предварително. "
12. По тази причина в своите размишления мъдрият генерал трябва да вземе предвид и благоприятните, и неблагоприятните фактори.

Цао Цао: " Той разглежда опасностите, които се крият в предимствата, и предимствата, които се крият в опасностите.

Ту Му: "...Ако желая да получа предимство над врага, трябва да видя не само в какво се състои самото предимство, но най-напред да предвидя как врагът може да ми навреди, ако го постигна."

Хо Йенси: "Предимството и неблагоприятният резултат се възпроизвеждат взаимно. Просветените размишляват върху тях."
14. Този, който може да сплаши съседите си, го прави, като им нанася вреди.

Ча Лин: "Плановете и проектите да се нанесе вреда на противника не се ограничават само с един метод. Понякога трябва да се подмамят неговите умни и способни хора, за да остане без съветници. Или пък може да се пратят предатели в страната му, които да разбият нейната администрация. Друг път трябва да се използва коварна измама, да се отстранят министрите и да се откъснат от владетеля си. Или да се изпратят изкусни занаятчии, които да съблазнят народа му да изхарчи богатствата си. Или развратни музиканти и танцьори, които да променят обичаите му. Или прекрасни жени, които да го омаят."

Хо Йенси: "... "Стратегията на У" гласи: Когато светът е в мир, благородникът държи меча до коляното си."

Ту Му: "Генерал, който е глупав и храбър, е бедствие за войските си. У Ци рече: "Когато хората говорят за генерала, те винаги говорят за храбростта му. А храбростта е само едно от качествата му. Един храбър генерал със сигурност безразсъдно ще влезе в бой и ако постъпи така, той няма да може да прецени кое му дава предимство."

Хо Йенси: " Този, който поставя живота си над всичко, ще бъде обзет от колебания. Колебанията у генерала са голяма беда."

Ту Ю: "Импулсивният човек лесно се гневи, което може да го погуби. Този, който лесно се разярява, е избухлив, твърдоглав и припрян. Той не взема под внимание трудностите."

Ван Си: " Това, което е най-съществено за характера на генерала, е неговата уравновесеност."
21. Ако има прекалено ранимо чувство за чест, може да бъде злепоставен;

Мей Яочен: "Този, който прекалено пази репутацията си, не обръща внимание на нищо друго."

Ту Му: " Този, който е човечен и милостив и се бои само от жертвите, не може да се лиши от временно предимство заради дългосрочна придобивка и да се лиши от едно, за да спечели друго."

24. Разгромът на армията и смъртта на генерала са неизбежен резултат от тези недостатъци. Те заслужават дълбок размисъл.