Изложение на мотивите Контекст на предложението Основания и цели на предложението



страница3/6
Дата11.04.2018
Размер1.17 Mb.
#66719
ТипИзложение
1   2   3   4   5   6

Обхват

Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни цели за общия дял в енергопотреблението на енергия от възобновяеми източници, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Също така, в нея се формулират правила относно гаранциите за произход, административните процедури и присъединяването към електроенергийната мрежа, във връзка с енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и екологични критерии за устойчиво развитие по отношение на биогоривата и другите течни горива от биомаса.



Член 2
Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията в Директива 2003/54/ЕО.

Прилагат се и следните определения:

(а) „енергия от възобновяеми източници("energy from renewable sources") означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева, геотермална енергия, енергия на вълните, енергия от приливи и отливи, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

(б) „биомаса("biomass") означава биоразградимата част на продукти, отпадъци или остатъци от земеделието (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци;

(в) „крайно потребление на енергия“ ("final consumption of energy") обхваща енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на обработващата промишленост, транспорта, домакинствата, услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението на електроенергия и топлинна енергия;

(г) „топлофикация или мрежови охладителни системи“ ("district heating or cooling") означава разпределението на топлинна енергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности, от централен източник за производството им, по разпределителна мрежа, до множество сгради, за използване за отопление, технологична топлина или охлаждане;

(д) „течни горива от биомаса“ ("bioliquids") означава течни горива за енергийни цели, произведени от биомаса;

(е) „биогорива“ ("biofuels") означава течни или газообразни горива за транспортни цели, произведени от биомаса;

(ж) „гаранция за произход“ ("guarantee of origin") означава електронен документ, който служи като доказателство, че определено количество енергия е произведено от възобновяеми източници;

(з) „насърчителна схема“ (“support scheme”) означава схема, произхождаща от намеса на пазара от страна на държава-членка, която подпомага пазарната реализация на енергията от възобновяемите източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на продажната ѝ цена или увеличаване, посредством задължение за възобновяема енергия или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия;

(и) „задължение за възобновяема енергия“ ("renewable energy obligation") означава национална насърчителна схема, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в тяхното производство, съответно изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници в техните доставки, или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в тяхното потребление.



Член 3
Цели за използване на енергия от възобновяеми източници

1. Всяка държава-членка трябва да осигури нейният дял на енергия от възобновяеми източници в крайното енергопотребление през 2020 г. да е поне равен на нейната цел за общия дял на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата в Част А на Приложение I.

2. Държавите-членки следва да предприемат подходящи стъпки за постигането на дял на енергията от възобновяеми източници, който да е равен на или по-голям от посочения в индикативната крива, дадена в Част Б на Приложение I.

3. Всяка държава-членка следва да осигури постигането на такъв дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта през 2020 г., който да е поне 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава-членка.

При изчисляване на общото потребление на енергия в транспорта във връзка с предходното изречение (the first subparagraph), няма да се отчитат тези нефтопродукти, които са различни от бензина и дизеловото гориво.

Член 4
Национални планове за действие

1. Всяка държава-членка следва да приеме подходящ национален план за действие.

В националните планове за действие следва да бъдат посочени целите на държавите-членки за дяловете на енергията от възобновяеми източници съответно в транспорта, електроенергетиката и отоплението и охлаждането през 2020 г., както и адекватни мерки за постигане на тези цели, включително национална политика за разработване на съществуващите ресурси от биомаса и мобилизиране на нови ресурси от биомаса за различни приложения, както и мерките за изпълнение на изискванията на членовете с номера от 12 до 17.

2. Държавите-членки следва да съобщят своите национални планове за действие на Комисията най-късно до 31 март 2010 г.

3. Държава-членка, чийто дял на енергията от възобновяеми източници падне през непосредствено предходния двегодишен период под индикативната крива, посочена в Част Б на Приложение I, следва да представи на Комисията нов национален план за действие, не по-късно от 30 юни на следващата година, който да съдържа адекватни мерки за осигуряване на постигането в бъдеще на дял на енергията от възобновяеми източници, който да е равен или по-голям спрямо индикативната крива в Част Б на Приложение I.

Член 5
Изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници

1. Крайното потребление на енергия от възобновяеми източници във всяка държава-членка ще се изчислява като сбор от:

(а) крайното потребление на електроенергия от възобновяеми източници;

(б) Крайното потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане; и

(в) крайното потребление на енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта.

Газообразните горива, електроенергията и водорода от възобновяеми източници следва да бъдат отчитани само веднъж при изчислението на дела на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници — по буква а), по буква б) или по буква в) от параграф 1.

Тези биогоривата и други течни горива от биомаса, които не отговарят на формулираните в член 15 критерии за екологично устойчиво развитие, няма да бъдат отчитани.

2. Държавите-членки могат да поискат от Комисията да бъде взето под внимание, за целите на параграф 1, изграждането на тяхна територия на инсталации за възобновяема енергия с много продължителен период на изпълнение, ако са изпълнени следните условия:

(а) изграждането на инсталацията за възобновяема енергия трябва да е започнало до 2016 г.;

(б) инсталацията за възобновяема енергия трябва да има работна мощност равна или по-голяма от 5 000 MW;

(в) трябва да е невъзможно инсталацията да бъде пусната в експлоатация до 2020 г.;

(г) трябва да е възможно инсталацията да бъде пусната в експлоатация до 2022 г.

Комисията ще вземе решение каква корекция да бъде направена на дела на енергията от възобновяеми източници на съответната държава-членка за 2020 г., като се вземе предвид напредъкът на изграждането, количеството финансова помощ, предоставена на инсталацията и количеството възобновяема енергия, която инсталацията ще произвежда когато бъде изградена, в средно натоварена година.

Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2, ще разработи правила за прилагането на тази разпоредба, най-късно до 31 декември 2012 г.

3. Ако държава-членка прецени, че поради форсмажорно събитие не ѝ е възможно да спази дела на енергия от възобновяеми източници в крайното енергопотребление през 2020 г., посочен в третата колона на таблицата в Приложение I, тя следва възможно най-бързо да уведоми за това Комисията. Комисията ще приеме решение дали наистина е имало форсмажорно събитие, като в такъв случай ще реши каква корекция да бъде направена на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници на тази държава-членка за 2020 г.

4. За целите на параграф 1, буква а), крайното потребление на електроенергия от възобновяеми източници ще се изчислява като количеството електроенергия, произведено в съответната държава-членка от възобновяеми източници, с изключение на електроенергията от помпеноакумулиращи водноелектрически електроцентрали, произведена на база на предварително изпомпана на горното ниво вода, с корекция в съответствие с член 10.

По отношение на централите с няколко вида горива, които използват както възобновяеми, така и конвенционални енергийни източници, ще се взема предвид само електроенергията, произведена от възобновяеми източници. За целите на този вид изчисление, приносът на всеки енергиен източник ще се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание.

Електроенергията, произведена от водноелектрически централи, ще се отчита в съответствие с нормализационното правило, посочено в Приложение II.

5. За целите на параграф 1, буква б), крайното потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане ще се изчислява като потреблението на енергия от възобновяеми източници, доставена на отраслите на обработващата промишленост, транспорта, домакинствата, услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство за целите на отоплението и охлаждането, включително потреблението от топлофикационни или охладителни мрежи на енергия от възобновяеми източници, коригирано съгласно член 10.

Топлинната енергия, произвеждана от термопомпи въз основа на геотермална енергия — от почвата или от водата, ще се отчита за целите, посочени в параграф 1, буква б). Топлинната енергия, добита от термопомпи, ползващи топлина от околния въздух, ще се отчита за целите, посочени в параграф 1, буква б), само при условие, че енергийната ефективност на термопомпите отговаря на минимално допустимите изисквания във връзка с екологичното етикетиране, формулирани на основание на Регламент (ЕО) № 1980/2000 и, по-специално, на минимално допустимия коефициент на трансформация, посочен в Решение 2007/742/ЕО и преразгледан във връзка с горепосочения Регламент.

Топлинната енергия, генерирана от пасивни енергийни системи, благодарение на които се постига по-малко енергийно потребление по пасивен път, чрез конструкцията на сградата или в резултат на топлинна енергия, генерирана от невъзобновяеми източници, няма да бъде отчитана за целите на параграф 1, буква (б).

6. Енергийното съдържание на транспортните горива, включени в списъка в Приложение III, следва да бъде отчитано със стойностите, посочени в това Приложение. Приложение III може да претърпи корекции, в съответствие с техническия и научния напредък. Такава мярка, предназначена да промени несъществени елементи на настоящата директива, следва да бъде приета в съответствие с процедурата за регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.

7. Делът на енергията от възобновяеми енергийни източници следва да се изчислява като се раздели крайното потребление на възобновяема енергия на крайното потребление на енергия от всички възможни източници и резултатът се изрази като процентно отношение.

8. При изчислението на дела на енергията от възобновяеми източници, следва да се използват методиката и дефинициите, посочени в Регламент (ЕО) № XXXX/XX относно енергийната статистика.16

9. Електроенергия, произведена от възобновяеми източници в трети страни, може да бъде отчитана за целите на определяне на степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно националните цели, ако са изпълнени следните условия:

(а) електроенергията се потребява в Общността;

(б) електроенергията се произвежда от инсталация, която е влязла в експлоатация след датата на влизане в сила на настоящата директива; и

(в) за електроенергията е издадена гаранция за произход, съставна част от система за гарантиране на произхода, еквивалентна на посочената в настоящата директива.



Член 6
Гаранции за произход на електроенергията, топлинната и охладителната енергия произведени от възобновяеми енергийни източници

1. Държавите-членки следва да осигурят, че произходът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, както и на топлинната и охладителна енергия, произведена от възобновяеми източници в централи с мощност поне 5 MWт, може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива.

За тази цел, държавите-членки следва да осигурят издаването на гаранция за произход в отговор на съответна заявка от страна на производител на възобновяема енергия. Гаранцията за произход следва стандартно да се отнася за единица за количество енергия от 1 MWh. За всеки MWh произведена енергия може да бъде издадена само една гаранция за произход.

2. Гаранциите за произход следва да бъдат издавани, прехвърляни и отменяни по електронен път. Те следва да са точни, надеждни и защитени от злоупотреби.

Гаранциите за произход следва да съдържат най-малко следните данни:

(а) какъв е енергийният източник, използван за производство на електроенергията и началната и крайната дата за нейното производство;

(б) информация дали гаранцията за произход се отнася за:


  • (i) eлектроенергия; или

  • (ii) топлинна и/или охладителна енергия;

(в) наименованието (identity), местоположението, вида и мощността на инсталацията, където енергията е била произведена, както и датата, на която инсталацията е влязла в експлоатация;

(г) датата и държавата на издаване и уникален идентификационен номер;

(д) количеството и видът на евентуална инвестиционна помощ, която е била дадена за инсталацията.

3. Държавите-членки следва да признават гаранциите за произход, издадени в друга държава-членка в съответствие с настоящата директива. Всеки отказ на държава-членка да признае гаранция за произход следва да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

В случай на отказ за признаване на гаранция за произход, Комисията може да приеме решение, изискващо от съответната държава-членка да го признае.

4. Държавите-членки следва да осигурят, че всички гаранции за произход, които следва да бъдат издадени по отношение на възобновяема енергия, произведена в дадена календарна година, се издават в срок не по-късно от три месеца след края на съответната година.



Член 7
Компетентни органи и регистри за гаранциите за произход

1. Всяка държава-членка следва да посочи единствен компетентен орган, който да се занимава със следните задачи:

(а) да създаде и поддържа национален регистър за гаранции за произход;

(б) да издава гаранции за произход;

(в) да отбелязва всяко прехвърляне на гаранции за произход;

(г) да отменя гаранции за произход;

(д) да публикува годишен доклад за количеството на гаранциите за произход, които са издадени, прехвърлени към или от всеки от компетентните органи и отменени.

2. Компетентният орган не трябва да има никаква дейност за производство, търговия, доставка или разпределение на енергия.

3. Националният регистър на гаранциите за произход следва да отбелязва броя на гаранциите за произход, които са притежание на всяко отделно лице. Дадена гаранция за произход може да присъства по едно и също време само в един регистър.

Член 8
Представяне на гаранции за произход за отменяне (cancellation)

1. Дадена гаранция за произход, съответстваща на горепосочената единица за количество енергия, следва да бъде представена на компетентния орган за отменяне в съответствие с член 7, при следните случаи:

(а) ако производството на единица количество електроенергия от възобновяеми енергийни източници, или производството на единица количество топлинна или охладителна енергия от възобновяеми енергийни източници с мощност от поне 5 MWт, получава подкрепа под формата на плащания по преференциални цени, плащания на премии, данъчни облекчения или плащания по тръжни процедури, в които случаи гаранцията за произход следва да се представи на компетентния орган, посочен от държавата-членка, създала системата за предоставяне на помощи;

(б) ако производството на единица количество електроенергия от възобновяеми енергийни източници, или на единица количество топлинна или охладителна енергия от възобновяеми енергийни източници с топлинна мощност от поне 5 MWт, се отчита за целите на определяне на спазването от страна на съответната организация на задължение за възобновяема енергия, в който случай гаранцията за произход следва да се представи на компетентния орган, посочен от държавата-членка, която е въвела задължението; или

(в) ако енергиен доставчик или енергиен потребител реши да използва гаранцията за произход за целите на доказване на наличието на дял или количество възобновяема енергия в неговата комбинация от енергоносители, без да претендира за ползите от помощна схема в съответствие с букви а) и б); в този случай, гаранцията за произход следва да бъде представена на компетентния орган, посочен от държавата-членка, в която се потребява горепосочената комбинация от енергоносители.

2. В случай, че даден оператор представи една или повече гаранции за произход на компетентен орган в съответствие с параграф 1, буква а) или б), то този оператор следва:

(а) да изисква издаване на гаранции за произход, в съответствие с член 6, параграф 1, за цялото бъдещо производство от възобновяеми източници от същата инсталация

(б) да представя тези гаранции за произход за отменяне от същия компетентен орган.

3. Гаранциите за произход няма да могат да се представят на компетентния орган за отменяне след като измине 1 година от съответната дата на издаване.

Член 9
Прехвърляне на гаранции за произход

1. Държавите-членки, чийто дял на енергията от възобновяеми източници е бил равен или е надвишил съответното количество по индикативната крива в Част Б на Приложение I през непосредствено предходния двугодишен период, могат да поискат от посочените съгласно член 7 компетентни органи да прехвърлят на друга държава-членка представени за отменяне по реда на член 8, параграф 1 гаранции за произход. Такива гаранции за произход следва веднага да бъдат отменени от компетентния орган в приемащата държава-членка.

2. Държавите-членки могат да създадат система за предварително разрешаване на прехвърлянето на гаранции за произход на или от лица в други държави-членки ако, в отсъствието на такава система, има вероятност прехвърлянето на гаранции за произход да затрудни тяхната възможност за гарантиране на сигурно и балансирано енергоснабдяване, или да попречи на постигането на екологичните цели на тяхната насърчителна схема.

Също така, държавите-членки могат да създадат такава система за предварително разрешаване на прехвърлянето на гаранции за произход на или от лица в други държави-членки ако, в отсъствието на такава система, има вероятност прехвърлянето на гаранции за произход да затрудни тяхната възможност да спазят изискванията на член 3, параграф 1, или да осигурят такъв дял на енергията от възобновяеми източници, който да е равен или по-голям от съответната стойност по индикативната крива в Част Б на Приложение I.

Системата за предварително разрешаване не трябва да представлява средство за произволна дискриминация.

3. Бидейки предмет на разпоредбите, приети в изпълнение на параграф 2, гаранциите за произход могат да бъдат прехвърляни между лица в различни държави-членки, при условие, че са били издадени във връзка с производството на енергия от възобновяеми източници в инсталации, които са влезли в експлоатация след датата на влизане в сила на настоящата директива.

Такова прехвърляне би могло да съпровожда доставка на енергията, за която се отнася гаранцията за произход, а би могло и да е независимо от такава доставка.

4. Държавите-членки следва да уведомят Комисията, ако имат намерение да създадат система за предварително разрешаване съгласно параграф 2, както и за всякакви по-нататъшни изменения в тази система.

Комисията следва да публикува тази информация.

5. Най-късно до 31 декември 2014 г., в зависимост от наличието на данни, Комисията следва да направи оценка на прилагането на разпоредбите на настоящата директива относно прехвърлянето на гаранции за произход между държавите-членки, както и за разходите и ползите от него. Ако това е уместно, тя следва да направи предложения пред Европейския парламент и Съвета.



Член 10
Последици от отменянето на гаранциите за произход

Когато даден компетентен орган отмени гаранция за произход, която не е издадена от самия него, това води, във връзка с определяне на спазването на изискванията на настоящата директива относно националните цели, до следните операции с еквивалентно количество енергия от възобновяеми източници:

(а) то се изважда от количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита за годината на производство на енергията, посочена в гаранцията за произход, при определяне на спазването на изискванията от страна на държавата-членка, чийто компетентен орган е издал гаранцията за произход; и

(б) то се прибавя към количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита за годината на производство на енергията, посочена в гаранцията за произход, при определяне на спазването на изискванията от страна на държавата-членка, чийто компетентен орган е отменил гаранцията за произход.



Член 11
Увеличения на мощността

Във връзка с член 5, параграф 9, член 6, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 9, параграф 3, единиците възобновяема енергия, произведени в резултат на увеличение на мощността на дадена инсталация, ще бъдат разглеждани като произведени от отделна инсталация, влязла в експлоатация в момента на настъпването на увеличението на мощността.



Член 12
Административни процедури, наредби и правилници

1. Държавите-членки следва да осигурят, че всякакви национални правила относно разрешителните, сертификационни и лицензионни процедури, прилагани по отношение на централите за производство на електроенергия, топлинна енергия или охладителна енергия от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти, са пропорционални и необходими.

По-специално, държавите-членки следва да осигурят следното:

(а) съответните отговорности на националните, областните и местните административни органи за разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури да са ясно определени и с точни срокове за одобрение на заявките за съгласуване на проекти и за разрешение за строеж;

(б) административните процедури да бъдат организирани в последователност и ускорени на съответното административно равнище;

(в) правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране следва да са обективни, прозрачни и недискриминационни, както и изцяло да отчитат особеностите на отделните технологии за възобновяема енергия.

(г) да бъдат формулирани ясни указания за координация между административните органи, по отношение на сроковете и на приемането и предаването на проекти и заявки за разрешение;

(д) административните такси, плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, монтажници и доставчици следва да са прозрачни и свързани с разходите;

(е) за малките проекти следва да се въведат облекчени процедури за получаване на разрешение; и

(ж) следва да бъдат определени посредници за случаите на спорове между заявителите и властите във връзка с издаването на разрешения, сертификати и лицензи.

2. Държавите-членки следва ясно да определят всички технически спецификации, чието спазване по отношение на съоръженията и системите за възобновяема енергия представлява условие за ползване на помощ от насърчителни схеми. В случаите, за които съществуват европейски стандарти, включително екологични етикети, енергийни етикети и други технически нормативни системи, установени от европейските стандартизационни служби, тези национални технически спецификации следва да отговарят на съответните европейски стандарти. Също така, тези национални технически спецификации не трябва да предписват къде съоръженията и системите да бъдат сертифицирани.

3. Държавите-членки следва да изискват от местните и областните власти да разглеждат възможността за инсталиране на съоръжения или системи за използване на отопление, охлаждане и електроенергия от възобновяеми източници, както и на топлофикационни и мрежови охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и преустройството на промишлени или жилищни райони.

4. В своите строителни наредби и правилници, държавите-членки следва да изискват използването на минимално допустими нива на енергия от възобновяеми източници в нови или реконструирани сгради. Всяко изключение от тези минимално допустими нива следва да бъде прозрачно и да се основава на критерии, свързани с:

(а) сгради, които са проектирани по начин да улавят пасивно енергия или да са с ниско или нулево потребление на закупувана енергия; или

(б) местни ограничения в достъпността на възобновяеми енергийни ресурси.

5. Чрез своите строителни наредби и правилници, държавите-членки следва да насърчават използването на такива отоплителни и охладителни системи и съоръжения на база възобновяема енергия, които постигат значително намаление на потреблението на енергия. Държавите-членки следва да използват енергийни или екологични етикети и други подходящи сертификати или стандарти, разработени на национално или европейско равнище, когато подобни инструменти съществуват, като основа за насърчаване на такива системи и съоръжения.

По отношение на биомасата, държавите-членки следва да насърчават такива технологии за преобразуване, които постигат ефективност на преобразуването от поне 85 % при жилищни и търговски приложения и поне 70 % при промишлени приложения.

По отношение на термопомпите, държавите-членки следва да насърчават използването на такива термопомпи, които постигат съответствие с минималните изисквания за екологично етикетиране, въведени с Решение 2007/742/ЕО.

В случая със слънчевата енергия, държавите-членки следва да насърчават съоръжения и системи с общ к.п.д. от поне 35 %.

При определянето на общия к.п.д. (conversion efficiency) и на съотношението вход/изход на системите и съоръженията, държавите-членки следва да използват методики на Общността, или ако липсват такива – международни методики, ако съществуват.



Член 13
Информация и обучение

1. Държавите-членки следва да осигурят информацията относно насърчителните мерки да се предоставя на потребителите, строителите, монтажниците, архитектите и доставчиците на отоплителни, охладителни и електрически съоръжения и системи, както и на доставчиците на автомобили, допускащи използването на горивни смеси с високо съдържание на биогорива или на чисти биогорива.

2. Държавите-членки следва да осигурят предоставянето на информация, от страна на доставчиците на съоръжения и системи или от страна на компетентните власти, относно чистите печалби, разходите и енергийната ефективност на съоръженията и системите за използване на възобновяема енергия за нуждите на отоплението, охлаждането и електроснабдяването.

3. Държавите-членки следва да разработят схеми за сертифициране на монтажници на малки котли и печки на биомаса (small-scale biomass boilers and stoves), слънчеви фотоелектрични преобразувателни (solar photovoltaic) и слънчеви топлинни (solar thermal) системи и термопомпи (heat pumps). Тези схеми следва да са основани на критериите, посочени в Приложение IV. Всяка държава-членка следва да признава сертифицирането, извършено от други държави-членки в съответствие с тези критерии.

4. Държавите-членки следва да разработят указания за проектанти и архитекти, така че те да могат по подходящ начин да разглеждат възможностите за прилагане на енергия от възобновяеми източници и на топлофикационни и мрежови охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и обновяването на промишлени или жилищни райони.

Член 14
Достъп до електроенергийната мрежа (electricity grid)

1. Държавите-членки следва да предприемат необходимите стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура (grid infrastructure), така че тя да дава подходящи условия за по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници, включително връзки между мрежите на отделни държави-членки.

2. Без това да противоречи на поддържането на надеждността и безопасността на електроенергийната мрежа, държавите-членки следва да осигурят, от страна на операторите на преносните системи и операторите на разпределителните системи, гарантиране на преноса и разпределението на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Също така, те следва да предоставят приоритетен достъп до мрежата на произведената от възобновяеми енергийни източници електроенергия. При диспечерското управление на електрогенериращите инсталации, операторите на преносните системи следа да дават приоритет на тези инсталации, които използват възобновяеми енергийни източници, доколкото това се позволява от сигурността на функционирането на националната електроенергийна система.

3. Държавите-членки следва да изискват от операторите на преносните системи и на разпределителните системи да определят и публикуват свои стандартни правила по отношение на покриването и разпределянето на разходите за технически изменения, като например свързване към мрежата или укрепване на мрежата, които са необходими с цел присъединяване на нови производители, подаващи към общата мрежа електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници.

Тези правила следва да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като по-специално следва да се отчитат всички разходи и приходи, отнасящи се до свързването на тези производители към мрежата, както и специфичните обстоятелства в случай на разположение на производителите в периферни райони или в райони с малка гъстота на населението. Тези правила могат да предвиждат различни видове свързване.

4. Когато е уместно, държавите-членки могат да изискат от операторите на преносната система и от операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, посочените в параграф 3 разходи. Държавите-членки следва да прегледат и да вземат необходимите мерки за подобряване на нормативните рамки и правилата за покриване и разпределяне на разходите, посочени в параграф 3, най-късно до 30 юни 2011 г. и след това периодично да ги преглеждат отново, през всеки две години, за да осигурят присъединяването на нови производители, съгласно разпоредбите на горепосочения параграф.

5. Държавите-членки следва изискват от операторите на преносните системи и операторите на разпределителните системи да предоставят на всеки нов производител, който желае да бъде свързан, цялостна и подробна оценка на разходите, отнасящи се до свързването. Държавите-членки могат да разрешат на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, които желаят да бъдат свързани към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на свързването.

6. Разпределянето на разходите, посочено в параграф 3, се прилага според механизъм, основан на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като се вземат предвид ползите, които първоначално или впоследствие присъединени производители, както и операторите на преносната система и операторите на разпределителната система, придобиват от свързването.

7. Държавите-членки следва да осигурят, че при налагането на таксите за пренос и разпределение не се допуска дискриминиране на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, включително и на такава електроенергия от възобновяеми енергийни източници, която е произведена в периферни райони, например в островни или в слабо населени райони.

8. Държавите-членки следва да осигурят по отношение на таксите, начислявани от операторите на преносните системи и от операторите на разпределителните системи, съответно за пренос и разпределение на електроенергия от централи, които използват възобновяеми енергийни източници, съответствие с възможните намаления на мрежовите разходи в резултат на свързването на централата към мрежата. Такива намаления на мрежовите разходи могат да възникнат в резултат от прякото ползване на мрежата за ниско напрежение.



Член 15
Екологични критерии за устойчиво развитие по отношение на биогоривата и другите течни горива от биомаса

1. Биогоривата и другите течни горива от биомаса следва да бъдат вземани под внимание във връзка с целите, изброени по-долу в букви а), б) и в), само при условие, че отговарят на критериите, посочени в параграфи от 2 до 5:

(а) определяне на степента на съответствие с изискванията на настоящата директива относно националните цели;

(б) измерване на степента на съответствие със задълженията за възобновяема енергия;

(в) съответствие на условията за финансова подкрепа за потреблението на биогорива и други течни горива от биомаса.

2. За да се отчита за целите, посочени в параграф 1, ползването на биогорива и на други течни горива от биомаса трябва да води до намаление на емисии на парникови газове с поне 35 %.

В случай, че биогоривата и другите течни горива от биомаса, са произведени от инсталации, които вече са били в експлоатация през януари 2008 г., първото изречение на настоящия параграф (the first subparagraph) ще се прилага от 1 април 2013 г.

3. Биогоривата и другите течни горива, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, следва да не са произведени от суровини, произхождащи от терени с призната висока стойност на биоразнообразие, т.е. от терени с един от следните видове статут през или след януари 2008 г., независимо дали тези терени продължават да имат този статут:

(а) естествени гори, т.е. гори за които не е известна значителна човешка намеса или където последната значителна човешка намеса е била много отдавна и това е позволило да бъдат възобновени естественият състав от горски видове и естествените процеси;

(б) райони, обозначени с оглед защита на природата, освен ако не бъде доказано, че производството на съответната суровина не засяга защитата на природата;

(в) пасища (grassland) с висока степен на биоразнообразие, т.е. пасища с множество различни растителни видове, които не се наторяват и не са деградирали (not degraded).

Комисията ще установи критериите и географските обхвати, по които да се установи кои пасища попадат под разпоредбата в буква в). Такава мярка, предназначена да промени несъществени елементи на настоящата директива, следва да бъде приета в съответствие с процедурата за регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.

4. Биогоривата и другите течни горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, следва да не са произведени от суровини, произхождащи от терени с високи въглеродни запаси, т.е. от терени с един от следните видове статут през или след януари 2008 г. и които в последващ период вече нямат такъв статут:

(а) мочурища (wetlands), т.е. почви покрити или наситени с вода постоянно или през значителна част от годината, включително естествени торфища;

(б) трайно залесени райони, т.е. терени с площ над 1 хектар, височина на дърветата над 5 м и с покритие от короните (canopy cover) над 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място (in situ);

Разпоредбите в настоящия параграф не следва да се прилагат ако по времето, когато суровината е добита, съответният терен е имал същия статут като през януари 2008 г.

5. Селскостопанските суровини, отглеждани в Общността и използвани за производството на биогорива и на други течни горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, следва да бъдат добити в съответствие с изискванията и стандартите, описани в точка А на Приложение III на Регламент (ЕО) № 1782/2013 на Съвета17 под заглавието „Околна среда“ и в съответствие с минимално допустимите изисквания за добри селскостопански и екологични условия, посочени в член 5, параграф 1 на този Регламент.

6. Държавите-членки следва да не отказват, поради други основания за устойчиво развитие, отчитане за посочените в параграф 1 цели на такива биогорива и други течни горива, които са добити в съответствие с изискванията на настоящия член.

7. Комисията следва най-късно до 31 декември 2010 г. да докладва относно изискванията за схема за устойчиво развитие във връзка с останалите видове енергийни приложения на биомаса, различни от биогоривата и другите течни горива от биомаса. Докладът следва да бъде съпроводен, ако е необходимо, от предложения до Европейския парламент и до Съвета за схема за устойчиво развитие във връзка с останалите видове енергийни приложения на биомаса.

Член 16
Проверка на съответствието с екологични критерии за устойчиво развитие по отношение на биогоривата и другите течни горива от биомаса.

1. При отчитане на биогорива и други течни горива от биомаса за целите, посочени в член 15, параграф 1, държавите-членки следва да изискват от стопанските оператори да покажат, че са изпълнени посочените в член 15, параграф 1 критерии за екологично устойчиво развитие. За тази цел, те следва да изискват от стопанските оператори използването на система за масов баланс, даваща следните възможности:

(а) възможност за отчитане на смесването на партиди от суровини или биогорива с различни характеристики по отношение на устойчивото развитие;

(б) информацията за характеристиките по отношение на устойчивото развитие и обемите на партидите, посочени в буква а), остава прикрепена към смесеното количество; и

(в) осигурява се сборът на всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики по отношение на устойчивото развитие, каквито има сборът на всички партиди, постъпили в сместа.

2. Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета през 2010 г. и 2012 г. относно действието на описания в параграф 1 метод на проверка чрез масов баланс, както и за възможността за допускане на други методи за проверка по отношение на някои или всички видове суровини и биогорива. В своята оценка, Комисията ще разглежда тези проверочни методи, при които не е необходимо информацията за характеристиките на устойчиво развитие да остава физически прикрепена към определени партиди или смеси. При оценката следва да се отчете, че проверочната система трябва да е достоверна и ефикасна, като в същото време се избегне налагането на прекомерна тежест върху промишления отрасъл. Докладът следва да бъде съпроводен, ако е уместно, от предложения до Европейския парламент и Съвета.

3. Държавите-членки следва да изискват от стопанските оператори да подават надеждна информация, както и да представят при поискване на съответната държава-членка данните, използвани за съставяне на информацията. Също така, държавите-членки следва да поискат от стопанските оператори да организират подходящо независимо одитиране на подаваната от тях информация, както и да представят доказателства за неговото провеждане. При одитирането следва да се проверява, че използваните от стопанските оператори системи са точни, надеждни и защитени от злоупотреби. Също така, при одитирането трябва да се проверява честотата и методиката на вземане на проби и достоверността на данните.

4. Комисията може да прецени, че двустранни и многостранни споразумения между Общността и трети страни служат за доказателство, че биогоривата и другите течни горива от биомаса, произведени от суровини, отгледани в тези страни, съответстват на критериите за екологично устойчиво развитие, посочени в параграфи 3 или 4 от член 15.

Комисията може да реши, че доброволни национални или международни схеми за въвеждане на стандарти за производството на продукти от биомаса съдържат точни данни за целите на член 15, параграф 2 или демонстрират, че партидите от биогорива съответстват на критериите за екологично устойчиво развитие, посочени в параграфи 3 или 4 от член 15.

Комисията може да реши, че някои национални, многонационални или международни схеми за определяне на намалението на емисии на парникови газове съдържат точни данни за целите на член 15, параграф 2.

5. Комисията ще приема решения в съответствие с параграф 4, ако въпросното споразумение или схема отговаря на адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране. Ако съответните схеми са предназначени за определяне на намаления на емисии на парникови газове, тези схеми следва също да съответстват на методическите изисквания, посочени в Приложение VII.

6. Решенията съгласно параграф 4 следва да се приемат в съответствие с процедурата по член 21, параграф 2. Тези решения ще имат период на валидност за не повече от 5 години.

7. Когато даден стопански оператор предложи доказателство или данни, придобити в съответствие със споразумение или схема, предмет на решение съгласно параграф 4, държавата-членка не следва да иска от заявителя да представя допълнително доказателство за спазване на съответния критерий за екологично устойчиво развитие.

8. При поискване от държава-членка или по своя собствена инициатива, Комисията ще проучи прилагането на член 15 по отношение на източника на биогориво или друго течно гориво от биомаса и, в рамките на шест месеца от получаване на искането и в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2, ще реши дали съответната държава-членка може да отчита за целите, описани в член 15, параграф 1, биогориво или течно гориво от биомаса от този източник.



Член 17
Изчисляване на въздействието на биогоривата и другите течни горива от биомаса върху емисиите на парникови газове

1. Намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива или други течни горива от биомаса за целите, посочени в член 15, параграф 2, ще се изчислява както следва:

(а) за биогоривата, по отношение на които е дадена в Част А или Част Б на Приложение VII приета стойност (default value) на намалението на емисиите на парникови газове за съответния начин на производство на биогоривото, при изчислението следва да се използва тази приета стойност;

(б) чрез използване на действителната стойност, изчислена в съответствие с методиката, посочена в Част В на Приложение VII; или

(в) чрез използване на стойност, изчислена в съответствие с методиката, посочена в Част В на Приложение VII, като сбор на действителните стойности, отговарящи на някои стъпки от производствения процес и на разпределени приети стойности (disaggregated default values) от Част Г или Част Д на Приложение VII за останалите стъпки от производствения процес.

2. Най-късно до 31 март 2010 г., държавите-членки следва да представят на Комисията доклад, включващ списък на тези части от техните територии, които са класифицирани на ниво NUTS 2 в Регламент (ЕО) 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета18, за които може да се очаква, че типичните емисии на парникови газове в резултат на отглеждането на селскостопански суровини са по-ниски или равни на емисиите под рубриката „отглеждане“ в Част Г на Приложение VII на настоящата директива, като списъкът следва да бъде съпроводен с описание на метода и данните, използвани при неговото съставяне. Използваният метод следва да отчита почвените характеристики, климата и очакваните добиви на селскостопански суровини.

3. Приетите стойности (default values) по отношение на биогоривата, посочени в Част А на Приложение VII, както и разпределените приети стойности (disaggregated default values) по отношение на отглеждането на суровини за биогоривата и другите течни горива от биомаса, посочени в Част Г на Приложение VII, могат да се прилагат само когато съответните суровини са отгледани:

(а) извън Общността; или

(б) в Общността, в райони включени в списъците, посочени в параграф 2.

По отношение на тези биогорива или други течни горива от биомаса, които не попадат в обхвата на нито една от горните букви, следва да се използват действителните стойности за емисиите при отглеждането.

4. Комисията следва да докладва най-късно до 31 декември 2012 г. относно оценените типични и приети стойности (typical and default values) в Част Б и Част Д на Приложение VII, като отдели специално внимание на емисиите от транспорта и преработката и може да реши, в които случаи е необходимо, да коригира стойностите. Такава мярка, предназначена да промени несъществени елементи на настоящата директива, следва да бъде приета в съответствие с процедурата за регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.

5. Приложение VII може да претърпи корекции, в съответствие с техническия и научния напредък. Такава мярка, предназначена да промени несъществени елементи на настоящата директива, следва да бъде приета в съответствие с процедурата за регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3. Всяко коригиране или добавка към списъка на приетите стойности (default values) в Приложение VII следва да става при спазване на следните правила:

(а) в случаите, когато приносът на даден фактор към общите емисии е малък, или когато е налице ограничено вариране, или когато разходите или трудностите при установяване на действителните стойности са високи, като приети стойности (default values) ще се вземат характерните стойности за нормалните производствени процеси;

(б) във всички останали случаи, приетите стойности ще са оценени консервативно в сравнение с характерните стойности за нормалните производствени процеси.



Член 18
Специални разпоредби относно биогоривата

1. Държавите-членки трябва да осигурят предоставяне на информация на обществеността относно възможността за ползване на биогорива и други възобновяеми горива за транспортни цели. Също така, по отношение на процентното съдържание на биогорива, смесени с течни горива с минерален произход, ако то надвишава граничната стойност от 10 обемни процента, държавите-членки следва да изискват то да бъде обявено на местата за продажба.

2. Държавите-членки следва да осигурят, че дизеловото гориво, съответстващо на посочената в Приложение V спецификация, следва в срок най-късно до 31 декември 2010 г. да стане достъпно на тези бензиностанции, които имат повече от две колонки за зареждане с дизелово гориво.

3. Държавите-членки следва да осигурят, че дизеловото гориво, съответстващо на посочената в Приложение VI спецификация, или друго дизелово гориво със съдържание на биодизел от поне 5 обемни процента, следва в срок най-късно до 31 декември 2014 г. да стане достъпно на тези бензиностанции, които имат повече от две колонки за зареждане с дизелово гориво.

4. При доказване на спазването на наложените на операторите национални задължения за използване на възобновяема енергия, приносът на тези биогорива, които са произведени от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали ще бъде отчитан в двоен размер в сравнение с останалите биогорива.

Член 19
Докладване от държавите-членки

1. Държавите-членки следва да подадат доклад до Комисията за напредъка на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници не по-късно от 30 юни 2011 г., като следващите доклади ще бъдат подавани през периоди от по 2 години.

В доклада следва да бъдат подробно разгледани, по-специално, следните въпроси:

(а) дяловете по сектори и общо на енергията от възобновяеми енергийни източници през предходните две календарни години и взетите или планирани мерки на национално равнище за насърчаване на растежа на възобновяемата енергия, като се вземе под внимание индикативната крива от Част Б на Приложение 1;

(б) въвеждането и действието на насърчителните схеми и на другите мерки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, както и евентуални промени в използваните мерки в сравнение с посочените в националния план за действие на съответната държава-членка;

(в) как, където това е необходимо, държавите-членки са структурирали своите насърчителни схеми с оглед да бъдат взети предвид такива приложения на възобновяема енергия, които дават допълнителни странични ползи в сравнение с други сравними приложения, но в същото време може да са свързани с по-високи разходи — включително по отношение на биогоривата от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали.

(г) действието на системата за гаранции за произход на електроенергията, топлинната и охладителната енергия от възобновяеми енергийни източници и мерките за осигуряване на надеждност и защита срещу злоупотреби на тази система;

(д) постигнатия напредък при оценката и подобряването на административните процедури, с оглед отстраняване на регулаторни и нерегулаторни препятствия за разработките в областта на енергията от възобновяеми източници;

(е) взетите мерки за осигуряване на преноса и разпределението на електроенергия от възобновяеми източници и за подобряване на нормативната рамка относно поемането и разпределянето на разходите, посочено в член 14, параграф 3;

(ж) развитията в областта на достъпността и използването на биомаса за енергийни цели;

(з) промените в цените на суровините и земеползването в държавите-членки, настъпили във връзка с увеличеното ползване на биомасата и на други източници на възобновяема енергия;

(и) разработването и дела на биогоривата, произвеждани от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;

(й) оценка за въздействието на производството на биогорива върху биоразнообразието, водните ресурси, качеството на водите и качеството на почвите; и

(к) оценка за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници.

2. При оценката на намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива, държавите-членки могат да използват, при изготвянето на посочените в параграф 1 доклади, посочените в Приложение VII, Част А и Част Б типични стойности (typical values).

3. В своя първи доклад, държавите-членки следва да посочат дали възнамеряват да:

(а) създадат единен административен орган, отговарящ за дейностите по разрешаването, сертификацията и лицензирането във връзка със заявки за инсталации за възобновяема енергия, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите;

(б) въведат автоматично одобряване на заявките по повод съгласуване на проекти и даване на разрешения, в случаите когато съответният разрешаващ орган не е отговорил в установения срок; и

(в) да означат подходящите за добив на енергия от възобновяеми източници географски райони за нуждите на планирането на устройството на територията, както и за създаване на топлофикационни и мрежови охладителни системи.

Член 20
Наблюдение и докладване от страна на Комисията

1. Комисията ще наблюдава произхода на биогоривата и на другите течни горива от биомаса, използвани в Общността, както и въздействието на тяхното производство върху земеползването в Общността и в тези трети страни, които са основни доставчици. Мониторингът ще се основава на доклади от държавите-членки, подадени съгласно член 19, параграф 1 и тези на съответните трети страни, междуправителствени организации, научни проучвания и всякакви други видове информация. Също така, Комисията ще наблюдава промените в цените на суровините, свързани с енергийното използване на биомаса и всякакви положителни и отрицателни ефекти върху сигурността на снабдяването с храна.

2. Комисията ще поддържа диалог и ще обменя информация с трети страни и с организации на производители и потребители на биогорива относно прилагането на мерките в настоящата директива, отнасящи се до биогорива и други течни горива от биомаса.

3. Въз основа на докладите, подадени от държавите-членки в съответствие с член 19, параграф 1 и на наблюдението и анализа, посочени в параграф 1 на настоящия член, Комисията ще докладва периодично на всеки две години на Европейския парламент и на Съвета. Първият доклад ще бъде подаден в 2012 г.

4. При докладване на намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива, Комисията ще използва стойностите, докладвани от държавите-членки и ще направи оценка доколко и как данните биха се променили, ако бъдат отчетени страничните продукти, при използване на метода на заместването.

5. В тези доклади, Комисията ще анализира:

(а) начините за балансиран подход между вътрешното производство и вноса;

(б) въздействието на увеличеното търсене на биогорива върху устойчивото развитие в Общността и трети страни;

(в) въздействието на политиката на ЕС върху наличието на хранителни продукти в страните износители, върху възможностите на хората в развиващите се страни да купуват такива хранителни продукти, както и върху по-общи въпроси, свързани с развитието; и

(г) въздействието на увеличеното търсене на биомаса върху отраслите, използващи биомаса.

Ако е необходимо, Комисията ще предложи коригиращи действия.

Член 21
Комитет

1. Комисията ще бъде подпомагана от Комитет.

2. При позоваване на настоящия параграф следва да се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф следва да се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.



Член 22
Изменения и отменяне

1. В Директива 2001/77/ЕО, член 2, член 3, параграф 2 и членове от 4 до 8 се отменят, като отменянето влиза в сила от 1 април 2010 г.

2. В Директива 2003/30/ЕО, член 2, член 3, параграфи 2, 3 и 5 и членове 5 и 6 се отменят, като отменянето влиза в сила от 1 април 2010 г.

3. Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО се отменят, считано от 1 януари 2012 г.



Член 23
Транспониране

1. Държавите-членки следва да въведат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 31 март 2010 г. Те следва незабавно да съобщят на Комисията текста на тези разпоредби и да приложат таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

При приемането на тези разпоредби от държавите-членки, разпоредбите следва да съдържат позоваване на настоящата директива или да са съпроводени от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и начинът на позоваването се определят от държавите- членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.



Член 24
Влизане в сила

Настоящата директива ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.



Член 25
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.



Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател



Приложение I — национални общи цели за дела на енергията от възобновяеми източници в крайното енергопотребление през 2020 г.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница