Изложение на мотивите Контекст на предложението Основания и цели на предложението

Индикативната крива, спомената в член 3, параграф 2, се определя в зависимост от следните стойности на дела на енергията от възобновяеми източници:

S₂₀₀₅ + 0,25 (S₂₀₂₀ – S₂₀₀₅), като средна стойност за двегодишния период от 2011 г. до 2012 г.;

S₂₀₀₅ + 0,35 (S₂₀₂₀ – S₂₀₀₅), като средна стойност за двегодишния период от 2013 г. до 2014 г.;

S₂₀₀₅ + 0,45 (S₂₀₂₀ – S₂₀₀₅), като средна стойност за двегодишния период от 2015 г. до 2016 г.; и

S₂₀₀₅ + 0,65 (S₂₀₂₀ – S₂₀₀₅), като средна стойност за двегодишния период от 2017 г. до 2018 г.;

където:

S₂₀₀₅ е делът в съответната държава-членка през 2005 г., както е посочен в таблицата в Част А

S₂₀₀₅ е делът в съответната държава-членка през 2020 г., както е посочен в таблицата в Част А

Критериите, споменати в член 13, параграф 3, са както следва:

1. Процесът на сертифициране трябва да е прозрачен и ясно определен от държавата-членка или от административния орган, който държавата-членка определи.

2. Монтажниците на съоръжения за биомаса, термопомпи, слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да бъдат сертифицирани от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция.

3. Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция следва да бъде извършена от държавите-членки или от административните органи, които те определят. Акредитиращият орган следва да осигури, че програмата за обучение, предлагана от обучаващата институция, е последователна и има областно или национално покритие. Обучаващата институция следва да има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително лабораторни пособия или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Също така, обучаващата институция следва да предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове по актуални въпроси, включително нови технологии, които да дадат възможност за обучение през целия живот в областта на съответните инсталации. Обучаващи институции могат да бъдат производителите на съоръжения или системи, институти или асоциации.

4. Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са преминали или преминават следните видове обучения:

a) за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, монтажник на тръби, топлотехник, или техник по санитарни, отоплителни и климатични съоръжения;

б) за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепяне на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи);

в) за монтажници на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и на слънчеви топлинни инсталации: предварително условие е обучението като водопроводчик, електротехник, както и наличието на умения по водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително владеенето на запояването на тръбни връзки, залепяне на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или

г) схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на 3-годишно обучение в областите, посочени в буква а), буква б) или буква в), включително обучение едновременно в училищни условия и на работното място.

5. Обучението за сертифициране като монтажник следва да включва както теоретични, така и практически раздели. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответните съоръжения и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага висококачествено майсторство и да спазва всички действащи правилници и стандарти, включително по отношение на енергийното и екологичното етикетиране.

6. В теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки следва да бъдат включени следните въпроси: пазарна ситуация по отношение на биомасата, екологични аспекти, горива от биомаса, обезпечаване (logistics), строителни норми, противопожарна зашита, субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико-икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, като например пелетите, както и за свързаното с биомасата национално и европейско законодателство.

7. В теоретичната част на обучението за монтажник на термопомпи следва да бъдат включени следните въпроси: пазарна ситуация по отношение на термопомпите, температури на геотермалните ресурси и на повърхностните ресурси в различните райони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, обезпечаване (logistics), строителни правни норми, наредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за термопомпи, както и на съответното национално и европейско законодателство. Монтажникът следва да демонстрира следните ключови умения:

a) основно разбиране на физическите и работни принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и възможно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на трансформация и на сезонния коефициент на трансформация;

б) разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи;

в) умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на буферния резервоар, на неговия обем, както и на вписването му във вторичен отоплителен кръг.

8. В теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да бъдат включени следните въпроси: пазарна ситуация по отношение на разглежданите съоръжения, екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на топлинния товар, обезпечаване (logistics), строителни правни норми, противопожарна защита, субсидии, технико-икономически анализ, а също и проектиране, монтаж и поддръжка на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално и европейско законодателство. Монтажникът следва да демонстрира следните ключови умения:

a) умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и съоръжения и прилагане на правилата и стандартите за безопасност, както и идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации;

б) умения за идентифициране на системите и на специфичните за активните и пасивни системи елементи, включително проектиране по машинната част и определяне на мястото на елементите и разположението и конфигурацията на системата;

в) умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоелектричните и топлинните слънчеви колектори, като се вземе под внимание засенчването, достъпа до слънчевата радиация, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или климата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения;

г) специално за слънчевите фотоелектрични системи, необходими са също умения за приспособяване на електротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подходяща точка на свързване.

9. Курсът за обучение следва да завършва с изпит за издаване на сертификат. Изпитът следва да включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки на биомаса, термопомпи, слънчеви фотоелектрични преобразуватели или слънчеви топлинни инсталации.