Изложение на практиката (Двата входа) Проповед за кръвопотока Проповед за пробуждането Проповед за пробива



страница1/3
Дата25.01.2017
Размер482.19 Kb.
  1   2   3

ПРОПОВЕДИТЕ НА БОДХИДХАРМА

СЪДЪРЖАНИЕ

Изложение на практиката (Двата входа)

Проповед за кръвопотока

Проповед за пробуждането

Проповед за пробива
ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПРАКТИКАТА (ДВАТА ВХОДА)
Много са начините да стъпиш на Пътя, но основно те са два – посредством разума и посредством практиката.

Да проникнеш посредством разума означава да осъзнаеш есенцията с помощта на наставления и да вярваш дълбоко, че всички живи същества – пробудени и непробудени – споделят една и съща истинна природа, която не е явна, тъй като е забулена от сетивните усещания и заблудата. Онзи, който изоставя заблудата и се връща към реалността, като медитира с поглед в стената върху отсъствието на аз-и-другите, върху еднаквостта на пробудения и непробудения и не следва дори писанията, е в пълна и мълчалива хармония с разума. Така, в неподвижност и неразграничаване, той прониква посредством разума.

Проникването посредством практиката се отнася до четири практики, които включват в себе си всички останали: да понасяш неправдите, да следваш обстоятелствата, да не търсиш нищо и да действаш в хармония с Дхарма.

Първо, да понасяш неправдите: Когато този, който търси Пътя, се изправи пред страдание, той трябва да разсъждава така: “От неизброими векове съм се извърнал от същността в преследване на незначителното и в многобройни съществувания съм трупал гняв и омраза, наранявайки другите. Макар в настоящето да нямам провинения, това страдание е узряването на кармичните плодове на грешките от минали животи. То не ми е наложено нито от боговете, нито от хората. Приемам го и ще го понеса на драго сърце, без каквато и да е неприязън и оплакване. В сутрите се казва: “Когато ти се случи нещастие, не се разстройвай, защото в него има смисъл.” Имаш ли това разбиране, ти си в хармония с разума. Така, използвайки страданието като възможност, стъпваш на Пътя.

Второ, да следваш обстоятелствата: Като същества, подвластни на сетивата, ние сме управлявани не от себе си, а от обстоятелствата и кармата. И страданията, и радостите, които изживяваме, зависят от обстоятелствата. Ако животът ни награди с богатство или слава например, това е плодът от семе, което сме посели в минал живот. Когато се изчерпят условията, необходими за съществуването му, този плод ще изчезне. Защо тогава да се радваме, че го има? Въпреки че печалбата и загубата зависят от обстоятелствата, умът нито се увеличава, нито намалява. Онзи, когото вятърът на радостта не може да развълнува, тихо следва Пътя.

Трето, да не търсиш нищо. Хората на този свят живеят в заблуда. Непрестанно обзети от желание и привързване, те не спират да търсят. Мъдрият обаче се пробужда за реалността – той избира да следва разума, а не навика; той успокоява ума и практикува не-действие; той вижда как формите следват обратите на съдбата; така десетте хиляди проявления са празни и не съдържат нищо, което да бъде пожелано. Сполука и несполука винаги се редуват. Да обитаваш дълго време трите сфери е като да живееш в горяща къща. Да имаш тяло значи да страдаш. Нима някой, който има тяло, познава покоя? Онзи, който разбира това, прекъсва привързаността си към всичко съществуващо, спира мислите и търсенето. В сутрите се казва: “Да търсиш е страдание. Да не търсиш е блаженство.” Така, като не търсиш нищо, следваш Пътя.

(Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и заявява на собственика, че притежава властта да го дари с всякакви прекрасни неща. Щастливият собственик й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му казва, че когато тя посети една къща, собственикът й губи цялото си богатство. Човекът я заплашва с нож, за да я принуди да си тръгне. Несполуката му казва, че е много глупав, тъй като тази в къщата е сестра й и двете винаги идват и си отиват заедно. Да изгони едната означава да изгони и другата. Собственикът казва, че няма нужда нито от едната, нито от другата, затова могат да си ходят. Когато те го правят, той е много щастлив.)

(трите сфери: Всеки свят в будисткия космос има в центъра си планина Сумеру и е разделен на три нива на съзнателно съществуване. Сферата на желанията има шест рая на желанията с шест класа богове, в средата е човешкият свят от четири големи континента, а отдолу са осемте големи ада. Над тази сфера е сферата на формата, в която всички обекти са чиста форма (очертание и цвят). Тя е разделена на четири дхяни, на свой ред разделени на общо 17 рая. Най-отгоре е безформената сфера, където не съществува нищо материално. Тя е разделена на четири етапа. Издигането на горно ниво може да стане или посредством дхяна, или чрез прераждане, когато в този и минали животи са извършвани добри съзнателни действия.)

Четвърто, да действаш в хармония с Дхарма. Дхарма е принципът за изначалната чистота на всичко. В съответствие с този принцип всички качества са празни. Не съществуват замърсеност и привързаност, нито субект и обект. Сутрата казва: “В Дхарма няма отделни същества, защото тя е лишена от замърсеността на съществата. В Дхарма няма аз, защото тя е лишена от замърсеността на аз-а. Мъдрият, който вярва в тези истини и ги разбира, неотменно ще практикува в хармония с Дхарма. И тъй като в същността на Дхарма няма свидливост, той ще даде тялото, живота и притежанията си на другите, щедро, без съжаление, без в суета да различава даващ, дар и получател, без да се двоуми и без да се привързва. И на отстраняване на замърсеността той ще учи другите, но без да се привързва към учението. Така чрез своята практика той съумява да помогне и на другите и да прослави пътя на просветлението. Заедно с щедростта той практикува и другите пет добродетели. Но докато практикува шестте добродетели, за да премахне заблудите, той не практикува абсолютно нищо. Ето какво означава да се действа в хармония с Дхарма.

ПРОПОВЕД ЗА КРЪВОПОТОКА


Всичко, което се появява в трите сфери, идва от ума. Ето защо будите от миналото и бъдещето преподават от ум на ум, без да се тревожат за определенията.

Ученикът: Но ако не го определят, какво имат предвид под ум?

Бодхидхарма: Ти питаш. Това е твоят ум. Аз отговарям. Това е моят ум. Ако аз нямах ум, как щях да отговоря? Ако ти нямаше ум, как би могъл да попиташ? Този, който пита, е твоят ум. През неизброими калпи от безначалното време, каквото и да правиш, където и да си, това е твоят истински ум, това е твоят истински буда. “Този ум е буда” – това има същия смисъл. Отвъд този ум никога няма да откриеш друг буда. Да търсиш просветление или нирвана отвъд този ум е невъзможно. Реалността на твоята собствена себе-природа, отсъствието на причина и следствие – ето кое е умът. Твоят ум е нирвана. Може да мислиш, че ще намериш буда или просветлението някъде извън ума, но такова място не съществува.

Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И със сигурност не можеш да го сграбчиш. Отвъд ума никога няма да видиш буда. Буда е продукт на ума. Защо да търсиш буда отвъд този ум?

Будите от миналото и бъдещето само говорят за този ум. Умът е буда и буда е умът. Отвъд ума няма буда и отвъд буда няма ум. Ако мислиш, че има буда отвъд ума, къде е той? Няма буда отвъд ума, така че защо да си представяме, че има? Не можеш да познаеш истинския си ум, докато се самозаблуждаваш. Докато си в плен на формата, лишена от съдържание, ти не си свободен. Ако не ми вярваш, самозаблудата няма да помогне. Вината не е в будата. Хората обаче са заблудени. Те не осъзнават, че собственият им ум е буда. В противен случай не биха търсели буда извън ума.

Будите не спасяват буди. Ако използваш своя ум, за да търсиш буда, няма да видиш буда. Докато търсиш буда другаде, никога няма да видиш, че собственият ти ум е буда. Не използвай буда, за да почиташ буда. И не използвай ума, за да призоваваш буда. Будите не рецитират сутри. Будите не спазват предписания. И будите не нарушават предписания. Будите нито спазват, нито нарушават каквото и да е. Будите не вършат добро или зло.

За да откриеш буда, трябва да видиш своята природа. Който види своята природа, е буда. Ако не виждаш своята природа, призоваването на буди, рецитирането на сутри, принасянето в дар и спазването на предписанията са напълно безполезни. Призоваването на буди носи добра карма, рецитирането на сутри дава добра памет; спазването на предписанията води до добро прераждане, а принасянето на дарове – до бъдеща благодат. Но не води към буда. Ако не можем сам да разбереш, ще трябва да намериш учител, за да стигнеш до сърцевината на живота и смъртта. Но ако той не вижда своята природа, този човек не е учител. Дори да знае наизуст всички сутри от канона, той не може да избегне колелото на живота и смъртта. Той страда в трите сфери без надежда за избавление.

Много отдавна имало монах на име Добра звезда, който можел да рецитира целия канон. Но не успял да избегне колелото, защото не виждал собствената си природа. Ако това се е случило с Добра звезда, то хората, които днес рецитират само по няколко сутри и шастри и си мислят, че това е Дхарма, са глупаци. Ако не видиш своя ум, декламирането на толкова много думи е безсмислено.

За да намериш буда, всичко, което трябва да направиш, е да видиш своята природа. Твоята природа е буда. Буда е човекът, който е свободен – без планове, без грижи. Ако не виждаш своята природа и по цял ден тичаш насам-натам в търсене на нещо друго, никога няма да намериш буда. Истината е, че няма какво да се намери. Но за да постигнеш това разбиране, ти е нужен учител и трябва да положиш усилия, за да разбереш. Животът и смъртта са важни. Не понасяй страданията им напразно.

Няма полза от самозаблудата. Дори да притежаваш планини от скъпоценности и толкова слуги, колкото са песъчинките по бреговете на Ганг, ти ги виждаш, когато очите ти са отворени. Но когато очите ти са затворени? Тогава би трябвало да осъзнаеш, че всичко, което виждаш, е сън или илюзия.

Ако скоро не намериш учител, ще изживееш живота си напразно. Вярно е, че притежаваш буда природата. Но без помощта на учител няма да я познаеш. Само един на милион постига просветление без помощта на учител. Ако по стечение на обстоятелствата някой разбере какво е искал да каже будата, този човек не се нуждае от учител. Такъв човек има естествена осъзнатост, надминаваща всяко учение. Но ако не си благословен с това, учи усилено и с помощта на напъствия ще разбереш.

Хората, които не разбират и мислят, че могат да постигнат това, без да се учат, са също като онези заблудени души, които не различават бяло от черно. Като разгласяват погрешно Дхармата на Буда, те всъщност петнят Буда и покваряват Дхармата. Те проповядват така, сякаш викат дъжд. Но това е проповядване на дяволи, а не на буди. Техният учител е Царят на злите духове, а ученици са им слугите на дявола. Заблудените, които следват подобни напътствия, несъзнателно потъват още по-дълбоко в морето на раждането и смъртта. Докато не видят своята природа, как могат тези хора да се наричат буди? Те са лъжци, които примамват другите да влязат в дяволското царство. Докато не видят своята природа, проповядването им на целия канон не е друго, а проповядване на дяволи. Тяхната преданост е към Мара, а не към Буда. Неспособни да различат бяло от черно, как могат те да избегнат раждането и смъртта?

Който вижда своята природа, е буда. Който не я вижда, е смъртен. Но ако можеш да намериш своята буда природа независимо от смъртната си природа, къде е тя? Нашата смъртна природа е нашата буда природа. Отвъд тази природа няма буда. Буда е нашата природа. Няма буда извън тази природа. И няма друга природа освен буда.

Ученикът: Но ако предположим, че не виждам своята природа, не мога ли въпреки това да постигна просветлението, като призовавам будите, рецитирам сутри, принасям дарове, съблюдавам предписанията, практикувам ритуали и молитви или извършвам добри дела?

Бодхидхарма: Не, не можеш.

Ученикът: Защо?

Бодхидхарма: Ако изобщо постигнеш нещо, то е условно, кармично. То води до възмездие. То завърта колелото. Докато си подвластен на раждането и смъртта, никога няма да постигнеш просветление. За да постигнеш просветление, трябва да видиш своята природа. Освен ако не видиш своята природа, всички тези приказки за причина и следствие са безсмислени. Будите не практикуват безсмислици. Будата е свободен от карма, свободен от причина и следствие. Да се каже, че той изобщо постига нещо, означава да се оклевети будата. Та какво би могъл да постигне? За будата е невъзможно дори да се фокусира върху ум, способност, разбиране или виждане. Будата не е едностранен. Природата на ума му е по същество празна, нито чиста, нито нечиста. Той не практикува и не реализира. Той е независещ от причина и следствие.

Будата не съблюдава предписания. Будата не извършва добро или зло. Будата не е енергичен или ленив. Будата е някой, който не прави нищо, който дори не може да фокусира ума си върху буда. Будата не е буда. Не мисли за буди. Ако не разбираш за какво говоря, никога няма да познаеш своя ум. Хората, които не виждат своята природа и си въобразяват, че могат да практикуват не-мислие през цялото време, са лъжци и глупаци. Те пропадат в бездънното пространство. Те са като пияни. Не могат да различат добро от зло.

Ако си решен да култивираш подобна пактика, трябва да видиш своята природа, преди да съумееш да сложиш край на разсъжденията. Да постигнеш просветление, без да видиш своята природа, е невъзможно.

Други пък извършват всякакви злини, като твърдят, че кармата не съществува. Те погрешно вярват, че тъй като всичко е празно, няма нищо лошо в това да вършиш злини. Такива хора пропадат в ада на вечния мрак без надежда за избавление. Който е мъдър, не поддържа подобна представа.



Ученикът: Но ако всяко наше движение и състояние, в момента, в който се случи, е умът, защо не виждаме този ум, когато тялото на някой човек умре?

Бодхидхарма: Умът е винаги присъстващ. Просто не го виждаш.

Ученикът: Но ако умът присъства, защо не го виждам?

Бодхидхарма: Сънуваш ли понякога?

Ученикът: Разбира се.

Бодхидхарма: Когато сънуваш, това ти ли си?

Ученикът: Да, аз съм.

Бодхидхарма: А онова, което правиш и казваш, различно ли е от теб?

Ученикът: Не, не е.

Бодхидхарма: Но ако не е, значи това тяло е твоето истинско тяло. И това истинско тяло е твоят ум. И този ум, преминал без безброй калпи от безначалното време, никога не се е променял. Никога не е живял и не е умирал, не се е появявал, нито изчезвал, не е нараствал, нито намалявал. Той не е чист, нито нечист, не добър или лош, не е минал или бъдещ. Не е верен или грешен. Не е мъжки, нито женски. Не се явява като монах или мирянин, майстор или чирак, мъдрец или глупак, буда или смъртен. Не се стреми към реализация и не търпи карма. Няма сила или форма. Той е като пространството. Не можеш да го притежаваш и не можеш да го изгубиш. Движенията му не могат да бъдат препречени от планини, реки или каменни стени. Неговите неудържими способности проникват през Планината на петте сканди и прекосяват Реката на самсара. Никаква карма не може да спре това истинско тяло. Но този ум е фин и трудно може да се открие. Той не е същият като сетивния ум. Всеки иска да види този ум, а онези, които движат своите ръце и крака на светлината му, са толкова, колкото са песъчинките по бреговете на Ганг. Попиташ ли ги обаче, те не могат да го обяснят. Те са като марионетки. Той е на тяхно разположение. Защо не го виждат?

Буда е казал, че хората са заблудени. Ето защо, когато действат, те потъват в реката на безкрайното прераждане. А опитат ли се да се измъкнат, потъват още по-надълбоко. И всичко това, защото не виждат своята природа. Ако хората не бяха заблудени, щяха ли да питат за нещо, което е пред очите им? Нито един от тях не разбира движението на собствените си ръце и крака. Буда е бил прав. Заблудените хора не знаят кои са. Единствено буда, и никой друг, знае нещо толкова трудно за проумяване. Само мъдрият познава ума, този ум, наречен природа, този ум, наречен избавление. Нито животът, нито смъртта могат да възпрат този ум. Нищо не може да го възпре. Той бива наричан още Ненадминатият Татхагата, Непонятният, Свещеният аз, Безсмъртният, Великият мъдрец. Имената са различни, но не и същността му. Будите също са различни, но никой от тях не напуска своя ум. Способността на ума е безгранична, а проявленията му – неизчерпаеми. Да виждаш форми с очите, да чуваш звуци с ушите, да усещаш миризми с носа, да опитваш вкусове с езика, всяко движение или състояние е целият твой ум. Във всеки един момент, там, където думите са безполезни, това е твоят ум.

Сутрите казват: “Формите на Татхагата са безкрайни. Такава е и неговата осъзнатост.” Безкрайното разнообразие от форми се дължи на ума. Неговата способност да различава нещата, във всяко тяхно движение или състояние, е осъзнатостта на ума. Умът обаче няма форма, а осъзнатостта му няма граници. Ето защо е казано: “Формите на Татхагата са безкрайни. Такава е и неговата осъзнатост.” Материалното тяло, съставено от четирите елемента, носи беди. Материалното тяло е подвластно на раждането и смъртта. Но истинското тяло съществува, без да съществува, защото истинското тяло на Татхагата никога не се променя. Сутрите казват: “Хората трябва да осъзнаят, че буда природата е нещо, което имат и винаги са имали.” Само Кашяпа осъзнал своята природа.

Нашата природа е умът. И умът е нашата природа. Тази природа е същата като ума на всички буди. Будите от миналото и бъдещето само пренасят този ум. Отвъд този ум няма буда. Но заблудените хора не осъзнават, че собственият им ум е буда. Те не спират да търсят извън себе си. Те не престават да призовават буди, да почитат буди и да се чудят: Къде е будата? Не се отдавай на такива илюзии. Само познай своя ум. Отвъд твоя ум няма буда. Сутрите казват: “Всичко, което има форма, е илюзия.” Те казват още: “Където си, има буда.” Твоят ум е буда. Не използвай буда, за да боготвориш буда.

Дори ако пред теб изведнъж се яви буда или бодхисатва, няма защо да благоговееш. Нашият ум е празен и не съдържа подобна форма. Който се държи за проявленията, е дявол. Той не следва Пътя. Защо да се почитат/боготворят илюзии, родени в ума? Този, който почита, не знае; този, който знае, не почита. Като почиташ, попадаш в плен на дяволите. Наблягам на това, защото се боя, че не го осъзнаваш. Основната природа на буда няма такава форма. Помни това, дори когато се появи нещо необичайно. Не го приемай и не се страхувай от него; и не се съмнявай, че твоят ум е по своята същност чист. Къде би могло да има място за подобна форма? Също така при появата на духове, демони или божества не възприемай нито уважение, нито страх. Твоят ум е по природа празен. Всички феномени са илюзия. Не се вкопчвай в тях. Ако си помислиш, че виждаш буда или бодхисатва, и възприемеш към тях уважение, пращаш себе си в царството на смъртните. Ако търсиш директно разбиране, не се вкопчвай в нито един феномен и ще успееш. Нямам друг съвет. Сутрите казват: “Всички феномени са илюзия.” Те нямат постоянно съществуване, нямат постоянна форма. Те са нетрайни. Не се привързвай към феномените и ще бъдеш от един ум с будата. Сутрите казват: “Това, което е независимо от всякакви форми, е буда.”

Ученикът: Но защо да не почитаме будите и бодхисатвите?

Бодхидхарма: Дяволите и демоните притежават способността да се проявяват. Те могат да накарат най-различни образи да изглеждат като бодхисатви. Но те са измамни. Нито един от тях не е буда. Буда е твоят собствен ум. Не насочвай почитта си в погрешна посока.

Буда е санскритската дума за състоянието на будност, на поразителна осъзнатост. Когато откликваш, вдигаш вежди, мигаш с очи, движиш ръцете и краката си, всичко това е твоята поразително осъзната природа. И тази природа е умът. И умът е буда. Буда е пътят. Пътят е дзен. Но думата дзен поражда недоумение и у смъртните, и у мъдреците. Да видиш своята природа е дзен. Ако не видиш природата си, няма дзен.

Дори да си способен да обясняваш хиляди сутри и шастри, не видиш ли собствената си природа, твоето учение е учение на смъртен, а не на буда. Истинският Път е върховен. Той не може да се изрази с думи. Каква е ползата от писанията? Но онзи, който види своята природа, открива Пътя, дори да не може да прочете и една дума. Онзи, който види своята природа, е буда. И тъй като тялото на будата е вътрешно чисто и незамърсено и всичко, което той казва, е изражение на неговия ум, празен по своята същност, буда не може да бъде намерен в думите или където и да е в целия канон.

По своята същност Пътят е съвършен. Той не се нуждае от усъвършенстване. Пътят няма форма, нито звук. Той е неуловим и труден за възприемане. Той е като когато пиеш вода – знаеш колко топла или студена е тя, но не можеш да кажеш на другите. Онова, което само Татхагата знае, хората и боговете не осъзнават. Осъзнатостта на смъртните е недостатъчна. Докато са привързани към феномените, те не осъзнават, че умът им е празен. И като погрешно се вкопчват във външното проявление на нещата, те губят Пътя. Ако знаеш, че всичко произхожда от ума, не се привързвай. Привържеш ли се, губиш осъзнатостта си. Но щом видиш своята природа, целият Канон става изпълнен с празни приказки. Неговите хиляди сутри и шастри сочат към чистия ум. Разбирането е в паузата между думите. Каква е ползата от доктрините? Върховната истина е отвъд думите. Доктрините са думи. Те не са Пътят. Пътят е неизразим с думи. Думите са илюзия. Те не се различават от нещата, които се явяват в сънищата ти нощем, били те дворци, каляски, гористи паркове или лъвове на брега на езерото. Не развивайте в себе си наслада от тези неща. Всички те водят към прераждането. Помни това, когато настъпи смъртта. Не се привързвай към феномените и ще преодолееш всички препятствия. Миг колебание и ще попаднеш в плен на дявола. Истинското ти тяло е чисто и непроницаемо. Но поради заблудите не го осъзнаваш. И заради това напразно понасяш кармата. Където откриеш наслада, те чака робство. Но щом веднъж се пробудиш за своето изначално тяло и ум, вече не си ограничаван от привързаност.

Всеки, който изостави трансцедентното заради земното, в която и да е от милионите му форми, е смъртен. Буда е онзи, който намира свободата и в сполуката, и в несполуката. Такава е силата му, че кармата не може да го улови. Независимо каква е кармата, будата я трансформира. За него рай и ад не са нищо. Осъзнатостта на смъртния е като мъгла в сравнение с тази на будата, който прониква във всичко, отвътре и отвън. Ако не си сигурен, не действай. Действаш ли, започваш да скиташ из цикъла на раждане и смърт и безуспешно търсиш убежище. Бедността и страданията са породени от погрешно мислене. За да разбереш този ум, трябва да действаш, без да действаш. Само тогава ще видиш нещата от перспективата на Татхагата.

Но отначало, когато тръгнеш по Пътя, твоята осъзнатост няма да притежава фокус. Ти обаче не бива да имаш съмнения, че всички тези картини идват от собствения ти ум и от никъде другаде.

Ако като в сън видиш светлина, по-ярка от тази на слънцето, всички привързвания, които са останали в теб, изведнъж ще изчезнат и природата на реалността ще ти се разкрие. Подобно явление служи като основа на просветлението. Но това е нещо, което само ти знаеш. На другите не можеш да го обясниш.

Или ако докато вървиш, стоиш, седиш или лежиш в тишината на гората, видиш светлина, независимо дали е светло или тъмно, не казвай на другите и не се опитвай да я задържиш. Това е светлината на собствената ти природа.

Или пък ако докато вървиш, стоиш, седиш или лежиш в тихия мрак на нощта, всичко ти се стори като на дневна светлина, не се плаши. Това е твоят ум, канещ се да се разкрие.

Или пък, докато сънуваш нощем, видиш луната и звездите в цялата им яснота, това означава, че действията на ума са към своя край. Но не казвай на другите. А ако сънищата ти не са ясни, все едно се движиш в тъмното, това е, защото умът ти е забулен в грижи. Това също е нещо, което трябва да знаеш, че е от твоя ум. Ако така познаваш своята природа, не ти е нужно да четеш сутрите и да призоваваш будите. Ерудицията и знанията не само са безполезни, но и стоят на пътя на твоята осъзнатост. Доктрините служат само за посочване на ума. Веднъж щом видиш своя ум, за какво да обръщаш внимание на доктрините?

За да станеш от смъртен – буда, трябва да прекратиш кармата, да засилваш своята осъзнатост и да приемаш онова, което ти поднася животът. Ако все се гневиш, ще обърнеш своята природа срещу Пътя. Нищо няма да спечелиш, като се заблуждаваш. Будите минават спокойно през раждане и смърт, появяват се и изчезват по своя воля. Кармата не ги обвързва, демоните не властват над тях. Види ли смъртният своята природа, всякакво привързване приключва. Осъзнатостта не е скрита. Но можеш да я откриеш само сега. Тя е единствено в този момент. Ако наистина искаш да намериш Пътя, не се вкопчвай в нищо. Когато прекратиш кармата и все повече засилваш осъзнатостта, каквито и привързаности да са останали, ще изчезнат. Разбирането идва по естествен начин. Не е нужно да полагаш усилие. Но фанатиците не разбират какво е искал да каже Буда. И колкото повече се опитват, толкова повече се отдалечават от смисъла на Мъдреца. По цял ден те призовават буди и четат сутри. Но остават слепи за собствената си божествена природа и не могат да избегнат колелото на живота и смъртта.

Будата е бездеен човек. Той не пилее сили в стремеж към богатство и слава. Та каква в края на краищата е ползата от тези неща? Хората, които не виждат своята природа и си мислят, че четенето на сутри, призоваването на буди, продължителното и усилено изучаване, практикуването ден и нощ, лишаването от сън, трупането на знания е Дхарма, в действителност петнят Дхармата. Будите от миналото и бъдещето настояват само за това да видиш своята природа. Всички практики са временни. Ако не виждат своята природа, онези, които твърдят, че са постигнали съвършеното, пълното просветление, са лъжци. Сред десетимата най-напреднали ученици Ананда бил пръв в учението. Но той не познавал будата в себе си. Всичко, което правел, било да изучава и запомня. Архатите не познават будата. Те владеят толкова много практики за реализация, че попадат в капана на причина и следствие. Такава е кармата на смъртния – няма избавление от раждането и смъртта. Като действат обратно на смисъла на Буда, такива хора петнят Буда. Да бъдат убити не би било грях. Сутрите казват: “Тъй като икчантиките са неспособни на вяра, убиването им не би било осъдително. Хората, които вярват, постигат състоянието на будата.”

Освен ако не виждаш своята природа, не бива да отсъждаш добротата на другите. Няма полза от това да се заблуждаваш. Добро и лошо са отчетливо разграничени. Причина и следствие са ясни. Рай и ад са точно пред погледа ти. Но глупците не вярват и пропадат право в ада на безкрайния мрак без дори да разберат. Това, което им пречи да повярват, е тежестта на тяхната карма. Те са като слепци, които не вярват, че светлината съществува. Дори и да им обясниш, те пак няма да повярват, защото са слепи. Как е възможно да различат светлината?

Същото важи за глупците, които пропадат на по-долни нива на съществуване или свършват сред бедните и презрените. Те не могат да живеят и не могат да умрат. И въпреки страданията си, ако ги попиташ, ще кажат, че са щастливи като богове. Всички смъртни, дори онези, които смятат, че имат добър произход, са еднакво неосъзнати. Заради тежестта на своята карма тези глупци не могат да повярват и не могат да се избавят.

Хората, които виждат, че техният ум е буда, няма защо да стават монаси. Миряните също са буди. Ако не видят своята природа, хората, които приемат монашеството, са просто фанатици.

Ученикът: Но след като семейните миряни не се отказват от секса, как могат да станат буди?

Бодхидхарма: Аз говоря само за това да видиш своята природа. Не говоря за секса просто защото не виждаш своята природа. Веднъж щом я видиш, сексът губи своята важност. Той изчезва заедно с насладата ти от него. Дори и да останат някои навици, те не могат да ти навредят, защото природата ти е чиста по своята същност. Въпреки че обитаваш материално тяло, съставено от четири елемента, твоята природа е в основата си чиста. Тя не може да бъде покварена.

Твоето истинско тяло е чисто по своята същност. То не може да бъде омърсено. Истинското ти тяло няма усещане, не изпитва глад и жажда, нито топлина и студ, нито болест, любов или привързване, не усеща удоволствие и болка, добро и лошо, късо или дълго, слабост и сила. Всъщност тук няма нищо. Само защото си силно привързан към това материално тяло възникват неща като глада и жаждата, топлината и студа, болестта. Щом спреш да се привързваш и оставиш нещата да бъдат, ще си свободен, дори от раждането и смъртта. Ще трансформираш всичко. Ще притежаваш духовните сили, пред които нищо не може да се изправи. И ще си в мир, където и да си. Ако се съмняваш в това, няма да прозреш нищо. По-добре да не правиш нищо. Действаш ли, не можеш да избегнеш цикъла на раждането и смъртта. Но щом видиш своята природа, ти си буда дори и да работиш като касапин.



Ученикът: Но касапите пораждат карма, като колят животни. Как може да бъдат буди?

Бодхидхарма: Говоря само за това да видиш своята природа. Не говоря за пораждането на карма. Независимо какво правим, нашата карма няма власт над нас. През безбройните калпи от безначалното време хората свършват в ада само защото не виждат своята природа. Докато създава карма, човек продължава да преживява раждане и смърт. Но осъзнае ли своята изначална природа, той спира да поражда карма. Ако не види своята природа, призоваването на буди няма да го избави от кармата, независимо дали е касапин, или не. Но щом веднъж види своята природа, всички съмнения изчезват. Дори кармата на касапина няма въздействие върху такъв човек. В Индия двадесет и седемте патриарси само са предали отпечатъка на ума.

И единствената причина да дойда в Китай е да предам директното учение на Махаяна – Този ум е буда. Аз не говоря за предписания, ритуали или аскетични практики, като да се потопиш във вода и да влезеш в огъня, да ходиш по колело от ножове, да ядеш веднъж на ден и никога да не лягаш. Това са фанатични, условни учения. Разпознаеш ли своята движеща се, удивително будна природа, твоят ум е умът на всички буди.

Будите от миналото и бъдещето говорят само за предаването на ума. Те не учат на нищо друго. Ако човек разбере това учение, дори да е неук, той е буда. Ако не видиш своята удивително будна природа, никога няма да намериш буда дори и да разбиеш тялото си на атоми.

Будата е твоето истинско тяло, твоят изначален ум. Този ум няма форма, нито характерни особености, няма причина и следствие, няма сухожилия и кости. Той е като пространството. Не можеш да го хванеш. Той не е умът, нито материята, нито нищото. Освен Татхагата, никой – нито един смъртен, нито едно заблудено същество – не може да го разбере.

Но този ум не е нещо извън съставеното от четири елемента материално тяло. Без този ум ние не можем да се движим. Тялото няма осъзнатост. Също като растението или камъка тялото няма природа. В такъв случай как се движи то? Умът е този, който се движи. Езикът и поведението, възприятието и представата са все функции на движещия се ум. Всяко движение е движението на ума. Движението е функцията на ума. Извън движението няма ум и извън ума няма движение. Но движението не е умът. Умът не е движението. Движението е по същността си лишено от ум. А умът по същността си е лишен от движение. Но движението не съществува без ума. И умът не съществува без движението. Няма ум, отделно от който да съществува движение. Няма движение, отделно от което да съществува ум. Движението е функцията на ума. Функцията на ума е неговото движение. Но дори така умът нито се движи, нито функционира. Същността на неговото функциониране е празнота, а празнотата по своята същност е лишена от движение. Движението е същото като ума. А умът е в основата си лишен от движение. Затова сутрите ни казват да се движим, без да се движим; да пътуваме, без да пътуваме; да виждаме, без да виждаме; да се смеем, без да се смеем; да чуваме, без да чуваме; да знаем, без да знаем; да бъдем щастливи, без да бъдем щастливи; да ходим, без да ходим; да стоим, без да стоим. Сутрите още казват: “Отиди отвъд езика. Отиди отвъд мисълта.” По своята същност виждането, чуването и знаенето са напълно празни. Твоят гняв, радостта или болката ти е като на марионетка. Ако потърсиш, няма да откриеш нищо.

Според сутрите злодеянията водят до страдания, а добрите дела – до щастие. Гневните хора отиват в ада, а щастливите – в рая. Но щом разбереш, че природата на гнева и радостта е празна и ги изоставиш, ти ставаш свободен от кармата. Ако не съзреш своята природа, рецитирането на сутри няма да помогне. Бих могъл да продължа, но тази кратка проповед е достатъчна.



  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница