Изложение на практиката (Двата входа) Проповед за кръвопотока Проповед за пробуждането Проповед за пробива

ПРОПОВЕД ЗА ПРОБУЖДАНЕТО

Великото средство за пренасяне е най-славното от всички средства. То е превозното средство на бодхисатвите, които използват всичко, без да използват нищо, и които пътуват по цял ден, без да пътуват. Такова е средството за пренасяне на будите.

Сутрите казват: “Никое средство за пренасяне не е средство за пренасяне на будите.”

Онзи, който осъзнае, че шестте сетива не са реални, че петте скандхи (петте съвкупности, които изграждат личността и създават усещането за “аз” – материята (тялото), чувствата, възприятията, нагласите и съзнанието – бел. прев.) са недействителни, че в тялото такива неща не могат да бъдат намерени, разбира езика на будите. Сутрите казват: “Пещерата на петте скандхи е предверието на дзен. Отварянето на вътрешното око е прагът на Великото средство за пренасяне.” Има ли нещо по-ясно?

Да не мислиш за нищо е дзен. Щом веднъж познаеш това, когато вървиш, стоиш, седиш, лежиш – всичко, което правиш, е дзен. Да знаеш, че умът е празен, значи да видиш будата. Будите на десетте посоки нямат ум. Да не виждаш ума значи да видиш будата.

Да се откажеш от себе си без съжаление е най-голямата щедрост. Да отидеш отвъд движение и неподвижност е най-висшата медитация. Смъртните не спират да се движат, а архатите стоят неподвижни. Но най-висшата медитация надминава тази на смъртните и на архатите. Хората, които постигат това разбиране, се освобождават от привързаността си към явленията без усилие и лекуват всички болести без лекарства. Такава е силата на великия дзен.

Да използваш ума, за да търсиш реалността, е заблуда. Да не използваш ума в търсене на реалността е осъзнатост. Да се освободиш от думите е избавление. Да останеш незамърсен от праха на усещанията значи да пазиш Дхармата. Да отидеш отвъд живота и смъртта значи да напуснеш дома.

Да се избавиш от страданията на следващо прераждане значи да си постигнал Пътя. Да не създаваш заблуди е просветление. Да нямаш връзка с невежеството е мъдрост. Няма ли страдание, има нирвана. Няма ли проявление на ума, стигнал си другия бряг.

Когато си заблуден, този бряг съществува. Когато се пробудиш, той не съществува. Смъртните стоят на отсамния бряг. Но онзи, който открие най-великото от всички средства за пренасяне, не стои нито на този, нито на отсрещния бряг. Той е способен да напусне и двата бряга. Онзи, който възприема отсрещния бряг като различен от този, не разбира дзен.

Заблудата означава тленност. Осъзнатостта е състоянието на буда. Те не са едно и също. И не са различни. Просто хората различават заблудата от осъзнатостта. Когато сме заблудени, има свят, от който да се избавим. Когато сме осъзнати, няма от какво да се избавяме.

В светлината на безпристрастната Дхарма смъртните не се различават от мъдреците. Сутрите казват, че безпристрастната Дхарма е нещо, което смъртните не могат да проникнат, а мъдрите не могат да практикуват. Безпристрастната Дхарма се практикува единствено от великите бодхисатви и буди. Да възприемаш живота като различен от смъртта, а движението – различно от покоя, значи да си пристрастен. Да си безпристрастен означава да възприемаш страданието като неразличаващо се от нирвана, защото природата и на двете е празнотата. Като си представят, че слагат край на страданието и влизат в нирвана, архатите се оказват в капана на нирвана. Но бодхисатвите знаят, че по своята същност страданието е празно. И като остават в празнотата, те остават в нирвана. Нирвана означава да няма раждане и смърт. Отвъд раждане и смърт и отвъд нирвана. Когато умът спре да се движи, той влиза в нирвана. Нирвана е празен ум. Когато няма заблуди, будите достигат нирвана. Когато няма страдание, бодхисатвите влизат в просветлението. Необитавано място е там, където няма алчност, гняв и заблуда. Алчността е сферата на желанията, гневът – сферата на формата, заблудата – сферата без форма. Когато се породи мисъл, ти навлизаш в трите сфери. Когато мисълта приключи, ти напускаш трите сфери. Началото или краят на трите сфери, съществуването или несъществуването на каквото и да е зависи от ума. Това важи за всичко, дори за неодушевени обекти като камъните и съчките.

Онзи, който знае, че умът е измислица и не съдържа нищо реално, знае, че собственият му ум нито съществува, нито не съществува. Смъртните хора не спират да създават ума, твърдейки, че той съществува. Архатите отричат ума, твърдейки, че той не съществува. Бодхисатвите и будите обаче нито създават, нито отричат ума. Ето какво се има предвид под ум, който нито съществува, нито не съществува. Умът, който нито съществува, нито не съществува, се нарича Средния път.

Ако използваш ума, за да изследваш реалността, няма да разбереш нито своя ум, нито реалността. Ако изучаваш реалността, без да използваш ума си, ще разбереш и двете. Онзи, който не разбира, не разбира, като разбира. А онзи, който разбира, разбира, като не разбира. Хората, способни да виждат истината, знаят, че умът е празен. Те отиват отвъд разбиране и неразбиране. Отсъствието на разбирането и неразбирането е истинското разбиране. Видяна с истинното зрение, формата не е просто форма, защото формата зависи от ума. Умът не е просто ум, защото умът зависи от формата. Ум и форма взаимно се създават и отхвърлят. Това, което съществува, съществува по отношение на онова, което не съществува. А това, което не съществува, не съществува по отношение на онова, което съществува. Това е истинският поглед. С такъв поглед няма виждане и няма невиждане. Този поглед обхваща десетте посоки, без да вижда – защото нищо не се вижда; защото, без да се вижда, се вижда; защото да виждаш значи да не виждаш. Това, което виждат обикновените хора, са илюзии. Истинският поглед няма връзка с виждането. Умът и светът са противоположности, а виждането възниква там, където те се срещат. Когато умът в теб не се движи, светът навън не възниква. Когато и светът, и умът са прозрачни, има истинско виждане. Това разбиране е истинското разбиране.

Да не виждаш нищо значи да видиш пътя, да не разбираш нищо значи да познаеш Дхармата, защото виждането не е нито виждане, нито невиждане, и защото разбирането не е нито разбиране, нито неразбиране. Да виждаш, без да виждаш, е истинското виждане. Да разбираш, без да разбираш, е истинското разбиране.

Истинското виждане не означава само да виждаш, виждайки, а да виждаш и не виждайки. Истинското разбиране не е само да разбираш, разбирайки, а и да разбираш, не разбирайки. Ако разбираш нещо, ти не разбираш. Само когато не разбираш нищо, наистина разбираш. Разбирането не е нито разбиране, нито неразбиране.

Сутрите казват: “Да се държиш за мъдростта е глупост.” Когато умът не съществува, и разбирането, и неразбирането е вярно. Когато умът съществува, и разбирането, и неразбирането е погрешно. Когато разбираш, реалността зависи от теб. Когато не разбираш, ти зависиш от реалността. Когато реалността зависи от теб, това, което не е реално, става реално. Когато ти зависиш от реалността, това, което е реално, става нереално. Когато ти зависиш от реалността, всичко е невярно. Когато реалността зависи от теб, всичко е вярно. Така мъдрецът не използва своя ум, за да търси реалността, нито използва реалността, за да търси своя ум, нито своя ум, за да търси своя ум, нито реалността, за да търси реалността. Неговият ум не поражда реалността. И реалността не поражда неговия ум. И понеже и неговият ум, и реалността са неподвижни, той е винаги в самадхи.

Когато се появи човешкият ум, изчезва състоянието на буда. Когато изчезне човешкият ум, се появява състоянието на буда. Когато умът се появи, реалността изчезва. Когато умът изчезне, реалността се появява. Онзи, който знае, че нищо не зависи от каквото и да е, е намерил Пътя. А онзи, който знае, че умът не се уповава на нищо, обитава в просветление.

Когато не разбираш, грешиш. Когато разбираш, не грешиш. Това е така, защото природата на грешното е празна. Когато не разбираш правилно, изглежда погрешно. Когато разбираш, погрешното не е погрешно, защото погрешно не съществува. Сутрите казват: “Нищо няма своя присъща природа.” Действай. Не задавай въпроси. Когато задаваш въпроси, грешиш. Погрешното е резултат от задаването на въпроси. Когато постигнеш такова разбиране, погрешните дела от миналите ти животи биват заличени. Когато си заблуден, шестте сетива и петте сенки са конструкции на страданието и тленността. Пробудиш ли се, шестте сетива и петте сенки са конструкции на нирвана и безсмъртието.

Онзи, който търси Пътя, не търси отвъд себе си. Той знае, че умът е Пътят. Но когато открие ума, той не открива нищо. Когато намери Пътя, не намира нищо. Ако мислиш, че можеш да използваш ума, за да намериш Пътя, се заблуждаваш. Когато си заблуден, състоянието на буда съществува. Когато си осъзнат, то не съществува. Това е така, защото осъзнатостта е състоянието на буда. Ако търсиш Пътя, Пътят няма да се появи, докато не изчезне тялото ти. То е като да белиш кората на дървото. Това кармично тяло търпи непрестанна промяна. То няма установена реалност. Практикувай в съответствие с мислите си. Не мрази живота и смъртта, нито обичай живота и смъртта. Пази всяка мисъл свободна от заблуда и в живота ще станеш свидетел на началото на нирвана, а в смъртта ще изживееш спирането на прераждането.

Да виждаш формата, но да не бъдеш покварен от формата, или да чуваш звук, но да не бъдеш покварен от звука, е избавление. Очите, които не са привързани към формата, са портите на дзен. Казано накратко, този, който възприема съществуването и природата на явленията и остава непривързан, е постигнал освобождение. Онзи, който вижда само външното проявление на явленията, е във властта им. Да не си подвластен на страданията – ето какво се има предвид под избавление. Няма друго избавление. Когато знаеш как да гледаш формата, формата не поражда ум и умът не поражда форма. И формата, и умът са чисти.

Когато липсват заблуди, умът е царството на будите. Има ли заблуди, умът е ад. Хората си създават заблуди. А като използват ума, за да пораждат ум, те винаги се оказват в ада. Бодхисатвите виждат през заблудите. И като не използват ума, за да пораждат ум, те винаги се намират в царството на будите. Ако не използваш своя ум, за да създаваш ум, всяко състояние на ума е празно и всяка мисъл е неподвижна. От едно царство на буди отиваш в друго. Ако използваш ума, за да създаваш ум, всяко състояние на ума е объркано, всяка мисъл е в движение. От един ад отиваш в друг. Когато възниква мисъл, има добра карма и лоша карма, рай и ад. Когато не възниква мисъл, няма добра карма и лоша карма, няма рай и ад.

Тялото нито съществува, нито не съществува. Ето защо съществуването като смъртен и несъществуването като мъдрец са концепции, с които мъдрецът няма нищо общо. Неговото сърце е празно и просторно като небето. Това, което следва, се изживява по Пътя. То е непознато на архатите и обикновените хора.

Когато умът достигне нирвана, ти не виждаш нирвана, защото умът е нирвана. Ако виждаш нирвана някъде извън своя ум, ти се заблуждаваш.

Всяко страдание е семе на будата, защото страданието подтиква човека да търси мъдростта. Но може да се каже само, че страданието поражда състоянието на будата. Не може да се каже, че страданието е състоянието на будата. Твоето тяло и ум са нивата. Страданието е семето, мъдростта – филизът, буда състоянието – зърното. Будата в ума е като аромата на дървото. Будата произлиза от ума, в който няма страдание, както ароматът идва от дървото, в което няма загниване. Без дърво няма аромат. Без ум няма буда. Ако има аромат, без да има дърво, това е друг аромат. Ако има буда, без да го има ума ти, това е различен буда.

Когато трите отрови присъстват в ума, ти живееш в нечиста земя.

Когато трите отрови отсъстват от ума, живееш в чиста земя.

Сутрите казват: “Ако изпълниш една земя с нечистотии, там никога няма да се появи буда.” Под нечистотии се има предвид някоя от трите отрови. Под буда се разбира чистият и пробуден ум. Няма език, който да не е Дхарма. Да говориш цял ден, без да кажеш нищо, е Пътят. Да мълчиш по цял ден и въпреки това да кажеш нещо, не е Пътят. Ето защо речта на Татхагата не зависи от мълчанието, нито мълчанието му зависи от речта; нито пък речта му съществува отделно от неговото мълчание. Онзи, който разбира и речта, и мълчанието, е в самадхи. Ако говориш, когато знаеш, речта ти е свободна. Ако мълчиш, когато не знаеш, мълчанието ти не е свободно. Ако речта ти не е обвързана с явленията, тя е свободна. Ако мълчанието ти е привързано към явленията, то е ограничено. Езикът е по същността си свободен. Той няма нищо общо с привързването. И привързването няма нищо общо с езика. Реалността няма високо и ниско. Ако виждаш високо или ниско, то не е реално. Салът не е реален. Но салът за превозване на пътници е реален. Онзи, който използва този сал, може да прекоси нереалното. Ето защо този сал е реален.

Според света има мъже и жени, богати и бедни. Според Пътя няма мъже и жени, няма богати и бедни. Когато богинята осъзнала Пътя, тя не променила своя пол. Когато прислужникът в конюшнята се пробудил за истината, той не променил своето положение. Независими от пол и положение, те споделяли едно основно проявление. Богинята търсила своята женска природа в продължение на дванадесет години и не я намерила. Да търсиш дванадесет години своята мъжка природа ще е също толкова безуспешно. Дванадесетте години се отнасят за дванадесетте входа. (Това са обектите на шестте сетива – формите, звуците, миризмите, вкусовете, осезаемите обекти и обектите на ума, и шестте сетивни органа – очи, уши, нос, език, тяло и ум. – бел. прев.) Без ум няма буда. Без буда няма ум.

По същия начин без вода няма лед и без лед няма вода. Онзи, който говори за изоставяне на ума, не стига много далеч. Не се привързвай към явленията на ума. Сутрите казват: “Когато не виждаш явления, виждаш буда.” Ето какво означава да бъдеш свободен от явленията на ума. Без ум няма буда – това означава, че будата идва от ума. Умът поражда будата. Но макар будата да идва от ума, умът не идва от будата, както рибата идва от водата, но водата не идва от рибата. Онзи, който иска да види риба, вижда водата, преди да види рибата. И онзи, който иска да види буда, вижда ума, преди да види будата. Видиш ли рибата, забравяш водата. Видиш ли будата, забравяш ума. Ако не забравиш ума, той ще те обърка, както водата ще те обърка, ако не забравиш за нея.

Тленността и буда състоянието са като вода и лед. Да страдаш от трите отрови е тленност. Да се пречистиш от трите отрови е състояние на буда. Това, което през зимата замръзва в лед, през лятото се топи на вода. Премахнеш ли леда, няма вода. Отървеш ли се от тленността, няма състояние на буда. Ясно е, че природата на леда е природа и на водата. И природата на водата е природа и на леда. Така природата на тленността е природа и на буда състоянието. Тленността и буда състоянието споделят една природа. Използваме думите тленност и буда състояние само защото страдаме от заблудата за различие. Когато змията стане дракон, тя не сменя люспите си. Когато смъртният човек стане мъдрец, той не променя лицето си. Той познава своя ум посредством вътрешна мъдрост и се грижи за тялото си чрез външна дисциплина.

Смъртните освобождават будите и будите освобождават смъртните. Ето какво означава безпристрастност. Смъртните освобождават будите, защото страданията пораждат осъзнатост. А будите освобождават смъртните, защото осъзнатостта отхвърля страданието. Не може да няма страдание. И не може да няма осъзнатост. Ако не беше страданието, нямаше да има какво да породи осъзнатостта. Ако не беше осъзнатостта, нямаше да има какво да отхвърли страданието. Когато си заблуден, будата освобождава смъртния. Когато си осъзнат, смъртният освобождава будата. Будите не стават буди сами. Те биват освободени от смъртните хора. Будите приемат заблудата за свой баща и алчността за своя майка. Заблуда и алчност са другите имена на тленността. Заблудата и тленността са като лявата и дясната ръка. Няма друга разлика.

Когато си заблуден, ти си на този бряг. Когато си осъзнат, си на отсрещния бряг. Но веднъж щом познаеш, че умът ти е празен, и не виждаш повече никакви явления, ти си отвъд заблуда и осъзнатост. А отидеш ли отвъд заблуда и осъзнатост, отсрещният бряг не съществува. Татхагата не е нито на този, нито на другия бряг. Той не е по средата на потока. Архатите са по средата на потока, а смъртните са на този бряг. На другия бряг е състоянието на буда. Будите имат три тела – тяло на трансформацията, тяло на наградите и истинско тяло. Тялото на тронсформацията се нарича също тяло на въплъщението. Тялото на трансформацията се появява, когато смъртните вършат добри дела, тялото на наградите – когато култивират мъдростта, а истинското тяло – когато осъзнаят върховното. Тялото на трансформацията е онова, което виждаме да тича насам-натам и да спасява другите. Тялото на наградите слага край на съмненията. Великото просветление, случило се в Хималаите, изведнъж става истина. Истинското тяло не прави, нито казва нищо. То остава в пълен покой. В действителност обаче няма дори едно буда тяло, а още по-малко три. Това разделение на три тела е основано единствено на човешкото разбиране, което може да бъде повърхностно, умерено или дълбоко. Хората с повърхностно разбиране си мислят, че трупат блага и погрешно взимат тялото на трансформацията за будата. Хората с умерено разбиране си мислят, че слагат край на страданията и погрешно взимат тялото на наградите за будата. А хората с дълбоко разбиране си мислят, че изживяват състоянието на буда и погрешно взимат истинското тяло за будата.

Хората с най-дълбокото разбиране обаче гледат навътре, неразсейвани от нищо. Тъй като чистият ум е буда, те постигат разбирането на буда, без да използват ума. Като всички други неща, трите тела не могат да бъдат постигнати и описани. Безпрепятственият ум стъпва на Пътя. Сутрите казват: “Будите не проповядват Дхарма. Те не освобождават смъртните. И те не изживяват състоянието на буда.” Ето какво имам предвид. Индивидите създават кармата. Кармата не създава индивидите. Те създават карма в този живот и получават своето възмездие в следващия. Те никога не я избягват. Само онзи, който е съвършен, не създава карма в този живот и не получава възмездие. Сутрите казват: “Който не създава карма, получава Дхарма.” Това не са празни приказки. Можеш да създадеш карма, но не можеш да създадеш човек. Когато създадеш карма, се прераждаш заедно със своята карма. Когато не създаваш карма, изчезваш заедно със своята карма. Затова, щом кармата зависи от индивида и индивидът зависи от кармата, ако той не създава карма, кармата няма власт над него. По същия начин “Човекът може да разшири Пътя. Пътят не може да разшири човека.”

Смъртните не спират да създават карма и погрешно вярват, че няма възмездие. Но нима могат да отрекат страданието? Могат ли да отрекат, че това, което посее настоящото състояние на ума, последващото състояние на ума жъне? Как могат да го избегнат? Но ако настоящото състояние на ума не сее нищо, следващото състояние на ума няма да пожъне нищо. Не разбирайте погрешно кармата.

Сутрите казват: “Макар да вярват в будите, хората, които си мислят, че будите практикуват лишения, не са будисти. Същото важи за онези, които си мислят, че будите биват възнаграждавани с богатство или бедност. Тези хора са икчантики. Те са неспособни да вярват.” Онзи, който разбира учението на мъдреците, е мъдрец. Смъртният, който може да се откаже от учението на смъртните и да последва учението на мъдреците, става мъдрец. Но глупците на този свят предпочитат да търсят мъдреца другаде. Те не вярват, че мъдростта на собствения им ум е мъдрецът. Сутрите казват: “Сред хора, лишени от разбиране, не проповядвай тази сутра.” Сутрите казват още: “Умът е учението.” Но хората, лишени от разбиране, не вярват на собствения си ум, не вярват, че като разберат това учение могат да станат мъдреци. Те предпочитат да търсят далечни познания и да жадуват за разни неща в пространството, образи на буди, светлина, благовония и цветове. Те попадат в капана на фалшивото и предават ума си в ръцете на лудостта.

Сутрите казват: “Когато видиш, че всички явления не са явления, ти виждаш Татхагата.” Безчетните врати към истината идват от ума. Когато явленията на ума са прозрачни като пространството, те изчезват. Нашите безкрайни страдания са корените на болестта. Когато смъртните са живи, те се тревожат за смъртта. Когато са сити, се тревожат за глада. Те живеят в огромна несигурност. Но мъдреците не мислят за миналото. И не се тревожат за бъдещето. Нито се държат за настоящето. И от момент на момент те следват Пътя. Ако не си се пробудил за тази велика истина, по-добре потърси учител на земята или на небето. Не утежнявай сам своя недоимък.