Изложение на практиката (Двата входа) Проповед за кръвопотока Проповед за пробуждането Проповед за пробива



страница3/3
Дата25.01.2017
Размер482.19 Kb.
#13512
ТипИзложение
1   2   3

ПРОПОВЕД ЗА ПРОБИВА


Ученикът: Ако човек е решил да постигне просветление, кой е най-основният метод, който да практикува?

Бодхидхарма: Най-основният метод, включващ всички други методи, е наблюдаването на ума.

Ученикът: Но как може един метод да включва всички други?

Бодхидхарма: Умът е коренът, от който израстват всички неща. Ако разбереш ума, разбираш всичко. Той е като коренът на дървото. Плодовете и цветовете, клоните и листата зависят от този корен. Ако подхранваш корена, дървото става все по-голямо. Отрежеш ли корена, то умира. Онзи, който разбере ума, постига просветление с минимални усилия. Онзи, който не разбира ума, практикува напразно. Всичко добро и лошо идва от собствения ти ум. Да намериш нещо отвъд ума е невъзможно.

Ученикът: Но как може наблюдаването на ума да се нарече разбиране?

Бодхидхарма: Когато велик бодхисатва проникне дълбоко в съвършената мъдрост, той осъзнава, че четирите елемента и петте сенки са лишени от собствена същност. Той осъзнава също, че дейността на неговия ум има два аспекта – чисти и нечист. По самата си същност тези две умствени състояния винаги присъстват. Те се редуват като причина и следствие, зависейки от условията, като чистият ум се радва на добрите дела, а нечистият мисли за злото. Онези, които не са засегнати от нечистота, са мъдреци. Те отиват отвъд страданието и изпитват блаженството на нирвана. Всички останали, хванати в капана на нечистия ум и оплетени в собствената си карма, са смъртни. Те се носят из трите сфери и понасят безчетни страдания – и всичко това защото нечистият ум закрива истинската им същност.

Сутрата за десетте етапа казва: Неразрушимата буда природа е в тялото на смъртния. Също като слънцето светлината й изпълва безкрайното пространство. Но щом тъмните облаци на петте сенки го забулят, тя става като светлина, поставена в бъчва, скрита от погледа.” А Нирвана сутра казва: “Всички смъртни притежават буда природата. Но тя е закрита от мрак, от който те не могат да избягат. Нашата буда природа е осъзнатостта – да бъдем осъзнати и да правим другите осъзнати. Да осъзнаеш осъзнатостта е избавление.” Всичко добро има за свой корен осъзнатостта. От този корен на осъзнатостта израства дървото на всички добродетели и плодовете на нирвана. Да наблюдаваш ума по този начин е разбиране.



Ученикът: Значи нашата истинска буда природа и всички добродетели имат за свой корен осъзнатостта. Какъв е обаче коренът на невежеството?

Бодхидхарма: Невежият ум, със своите безкрайни страдания, страсти и злини, се корени в трите отрови – алчност, гняв и заблуда. Тези три отровни състояния на ума от своя страна включват безчетни злини, както дървото има едно стъбло, но безброй клони и листа. Но всяка отрова поражда толкова много, милиони злини, че примерът с дървото едва ли е подходящо сравнение. Трите отрови присъстват в шестте сетивни органа като шест вида съзнание, или крадци. Наричат се крадци, защото влизат и излизат през портите на сетивата, пожелават безброй притежания и прикриват истинската си идентичност. И тъй като смъртните биват заблудени в тялото и ума от тези отрови, или крадци, те се изгубват в цикъла на живота и смъртта, скитат през шестте състояния на съществуване и понасят безчетни страдания. Тези страдания са като реките, които се носят стремително, побрали потоците на многобройните малки извори.

Но ако някой затули източника им, реките пресъхват. И ако онзи, който търси избавление, съумее да превърне трите отрови в трите групи предписания, а шестимата крадци – в шест парамити (добродетели – бел.прев.), той ще се избави от страданието веднъж завинаги.



Ученикът: Но трите сфери и шестте състояния на съществуване са необятни. Как можем да се избавим от безкрайните им страдания, ако всичко, което правим, е да наблюдаваме ума?

Бодхидхарма: Кармата на трите сфери идва единствено от ума. Ако твоят ум не се намира в трите сфери, той е отвъд тях. Трите сфери съответстват на трите отрови – алчността съответства на сферата на желанията, гневът – на сферата на формата, а заблудата – на безформената сфера. И тъй като кармата, породена от отровите, може да бъде лека или тежка, тези три сфери се делят на шест части, познати като шестте състояния на съществуване.

Ученикът: И по какво се различава кармата във всяко от тези шест състояния?

Бодхидхарма: Смъртните, които не разбират истинската практика и сляпо вършат добри дела, се раждат в трите висши състояния на съществуване в трите сфери. А какви са тези три висши състояния? Онези, които сляпо вършат десетте добри дела и в невежеството си търсят щастие, се раждат като богове в сферата на желанията. Онези, които сляпо съблюдават петте предписания и в невежеството си се отдават на любов и омраза, се раждат като хора в сферата на гнева. А онези, които сляпо се привързват към света на явленията, вярват в погрешни доктрини и се молят за блага, се раждат като демони в сферата на заблудата. Това са трите висши състояния на съществуване.

А какво представляват трите долни състояния? Там се раждат онези, които усърдно поддържат отровни мисли и зли дела. Онези, чиято карма от алчността е най-голяма, стават гладни духове. Онези, чиято карма от гнева е най-голяма, страдат в ада. А онези, чиято карма от заблудата е най-голяма, стават зверове. Тези три долни състояния заедно с трите висши състояния образуват шестте състояния на съществуване. От това би трябвало да осъзнаеш, че всяка карма, болезнена или всякаква друга, произлиза от собствения ти ум. Ако само съумееш да съсредоточиш ума си и да отидеш отвъд неговата измамност и зло, страданията на трите сфери и шестте състояния на съществуване автоматично ще изчезнат. А избавиш ли се от страданието, ти си истински свободен.



Ученикът: Но Буда е казал: “Само след като преминах безброй изпитания в продължение на три асанкхя-калпи аз постигнах просветление.” Защо сега вие казвате, че просто като наблюдавам ума и преодолея трите отрови, ще постигна избавление?

Бодхидхарма: Думите на Буда са верни. Но трите асанкхя-калпи се отнасят до трите отровни състояния на ума. Това, което ние на санскрит наричаме асанкхя, вие наричате безброй. В тези три отровни състояния на ума има безброй лоши мисли и всяка мисъл трае една калпа. Ето такава вечност е имал предвид Буда, казвайки три асанкхя-калпи. Когато трите отрови закриват истинската ти същност, как можеш да се наречеш избавен, преди да си превъзмогнал техните безбройни зли помисли? Хората, които трансформират трите отрови на алчността, гнева и заблудата в трите избавления, за тях се казва, че са преминали трите асанкхя-калпи. Но хората днес са по-глупави от всякога. Те не разбират какво всъщност е искал да каже Татхагата с трите асанкхя-калпи. Те твърдят, че просветлението се постига едва след безброй калпи и така подвеждат учениците да се оттеглят по пътя към буда състоянието.

Ученикът: Но великите бодхисатви са постигнали просветление само като са съблюдавали трите групи предписания и са практикували шестте парамити. Сега вие казвате, че ученикът трябва само да наблюдава ума. Как е възможно човек да постигне просветление, без да култивира правилата за дисциплина?

Бодхидхарма: Трите групи предписания са за преодоляване на трите отровни състояния на ума. Когато преодолееш тези отрови, ти създаваш три групи от безгранична добродетел. Групата е сбор от неща – в този случай се събират безброй добри мисли в целия ум. А шестте парамити са за пречистване на шестте сетива. Това, което ние наричаме парамити, вие наричате средства за отиване на другия бряг. Като пречистват шестте сетива от праха на усещанията, парамитите те пренасят през Реката на страданието до брега на просветлението.

Ученикът: Според сутрите трите групи предписания са: “Давам обет да сложа край на всички злини. Давам обет да култивирам всички добродетели. Давам обет да освободя всички същества.” Но вие казвате, че те са само за контролиране на трите отровни състояния на ума. Това не противоречи ли на смисъла на писанията?

Бодхидхарма: Сутрите на Буда са верни. Но много отдавна, когато великият бодхисатва култивирал семето на просветлението, той дал трите обета именно за да противостои на трите отрови. Той дал обет да сложи край на всички злини, като практикува морални забрани, за да противостои на отровата на алчността. Той дал обет да култивира всички добродетели, като практикува медитация, за да противостои на отровата на гнева. Той дал обет да освободи всички същества, като практикува мъдрост, за да противостои на отровата на заблудата. Тъй като упорствал в тези три чисти практики на нравственост, медитация и мъдрост, той съумял да преодолее трите отрови и да постигне просветление. Преодолявайки трите отрови, той заличил всичко грешно и така сложил край на злото. Съблюдавайки трите групи предписания, той правел само добро и така култивирал добродетелност. А като сложил край на злото и като култивирал добродетелността, той довел до край всички практики, донесъл полза на себе си и на другите и избавил хората навсякъде. Ето как той освободил живите същества.

Трябва да осъзнаеш, че практиката, която култивираш, не съществува извън твоя ум. Ако умът ти е чист, всички царства на буда са чисти. Сутрите казват: “Ако умовете им са нечисти, съществата са нечисти. Ако умовете са чисти, съществата са чисти.” И още: “За да стигнеш в царството на буда, пречисти ума си. Когато умът ти стане чист, царствата на буда стават чисти.” Така, като преодолееш трите отровни състояния на ума, автоматично изпълняваш трите групи предписания.



Ученикът: Но сутрите казват, че шестте парамити са милосърдието, нравствеността, търпението, отдадеността, медитацията и мъдростта. Сега вие казвате, че парамитите се отнасят до пречистването на сетивата. Какво имате предвид? И защо се наричат средства за пренасяне?

Бодхидхарма: Култивирането на парамитите означава пречистване на шестте сетива чрез преодоляване на шестимата крадци. Да изхвърлиш крадеца на зрението, като изоставиш зрителния свят, е милосърдие. Да държиш на разстояние крадеца на слуха, като не слушаш звуците, е нравственост. Да смириш крадеца на обонянието, като възприемеш миризмите за неутрални, е търпение. Да контролираш крадеца на устата, като победиш желанията да се вкусва, хвали и обяснява, е отдаденост. Да обуздаеш крадеца на тялото, като останеш равнодушен към усещанията за допир, е медитация. И да укротиш крадеца на ума, като не се поддаваш на заблуди, а практикуваш осъзнатост, е мъдрост. Тези шест парамити са транспортни средства. Също като лодката или сала те пренасят съществата до другия бряг. Затова се наричат средства за пренасяне.

Ученикът: Но когато Шакямуни е бил бодхисатва, той е изпил три купи с мляко и е изял шест черпака с овесена каша, преди да постигне просветление. Ако той е трябвало да пие мляко, преди да вкуси плода на буда състоянието, как е възможно само с наблюдаване на ума да се постигне избавление?

Бодхидхарма: Това, което казваш, е вярно. Именно така той е постигнал просветление. Трябвало е да пие мляко, преди да стане буда. Но има два вида мляко. Това, което Шакямуни е пил, не е било обикновено нечисто мляко, а Чистото мляко на Дхарма. Трите купи са били трите групи предписания. А шестте черпака са шестте парамити. Когато Шакямуни постигнал просветление, той вкусил плода на буда състоянието именно защото е изпил това чисто мляко на Дхарма. Да се твърди, че Татхагата е пил нечисто, вонящо мляко от крава е най-голямото злословие. Истината е, че неунищожимата, безстрастна Дхарма същност е завинаги свободна от страданията на света. Защо ще й трябва нечисто мляко, за да задоволи глада и жаждата си?

Сутрите казват: “Този вол не живее в планините, нито в равнините. Той не яде зърно или слама. Той не пасе заедно с кравите. Тялото на този вол има цвета на полирано злато.” Волът се отнася до Вайрочана. Благодарение на своето необятно състрадание към всички същества той създава от своето чисто Дхарма тяло върховното Дхарма мляко на трите групи предписания и шестте парамити, за да храни всички, които търсят избавление. Чистото мляко на този пречист вол не само е дало възможност на Татхагата да постигне състоянието на буда, но дава възможност и на всяко същество, което го изпие, да постигне съвършено, ненадминато просветление.



Ученикът: Във всички сутри Буда казва на смъртните, че могат да постигнат просветление, като вършат похвални действия като да строят манастири, да леят статуи, да горят благовония, да пръскат цветя, да палят фенери с вечен огън, да практикуват през всичките шест части на деня и нощта, да обикалят ступите (Религиозен будистки паметник, подобен на могила – бел. прев.), да съблюдават постите и да отдават почит. Но ако наблюдаването на ума включва всички други практики, тези действия изглеждат излишни.

Бодхидхарма: Сутрите на Буда съдържат безброй метафори. Понеже смъртните имат повърхностни умове и не разбират дълбокото, той е използвал осезаемото като олицетворение на върховното. Хората, които търсят щастието, като се концентрират върху външни действия, вместо върху вътрешно култивиране, опитват да постигнат невъзможното. Това, което вие наричате манастир, ние наричаме сангбарама, чисто място. Но манастир изгражда онзи, който не допуска трите отрови да проникнат и поддържа чисти портите на своите сетива, пази тялото и ума си неподвижни и чисти отвън и отвътре.

Леенето на статуи се отнася до всички практики, които култивира онзи, който търси просветлението. Върховната форма на Татхагата не може да бъде показана с помощта на метала. Онзи, който търси просветлението, счита тялото си за пещта, Дхармата – за огъня, мъдростта – за майсторството, а трите групи предписания и шестте парамити – за отливката. Той разтопява и рафинира истинската буда природа в себе си, след което я излива в калъпа, оформен от правилата на дисциплината. Като действа в пълно съответствие с учението на Буда, той естествено създава съвършено подобие. Вечното, върховното тяло не е подвластно на условията, на разрухата. Ако търсиш Истината, но не се учиш как да постигаш истинско подобие, какво ще използваш вместо това?

Паленето на благовония не означава обикновени благовония, а аромата на неуловимата Дхарма, който прогонва нечистотиите, невежеството и злодеянията. Имат пет вида Дхарма благовония. Първото е благовонието на нравствеността, което означава отхвърлянето на злото и култивиране на добродетели. Второто е благовонието на медитацията, което означава дълбока, непоколебима вяра в Махаяна. Третото е благовонието на мъдростта, което означава съзерцанието на тялото и ума, отвътре и отвън. Четвъртото е благовонието на освобождението, което означава прекъсване на оковите на невежеството. И петото е благовонието на съвършеното познание, което означава винаги да си осъзнат и нищо да не те възпрепятства. Тези пет са най-скъпоценните благовония, надминаващи всичко, което светът може да предложи.

Когато Буда живял на този свят, той казал на учениците си да запалят тези скъпоценни благовония с огъня на осъзнатостта като дар за будите от десетте посоки. Но хората днес не разбират истинския смисъл на казаното от Татхагата. Те използват обикновен огън, за да запалят материални благовония от сандалово дърво или тамян и да се молят за щастие, което никога не идва.

Същото се отнася за разпръсването на цветя. Това означава да се изрича Дхармата, да се пръскат цветята на добродетелността, за да се помогне на другите и да се прославя истинската същност. Именно цветята на добродетелта са изтъкнати от Буда. Те живеят вечно и никога не увяхват. Онзи, който разпръсва такива цветя, жъне безкрайни блага. Ако си мислиш, че Татхагата е искал да каже на хората да нараняват растенията, късайки цветовете им, грешиш. Онзи, който съблюдава предписанията, не наранява нито една от безчетните форми на живот на небето и на земята. Ако нараниш нещо неволно, страдаш заради това. Но онзи, който съзнателно нарушава предписанията, като наранява живот, за да се облагодетелства в бъдеще, страда още повече. Как може той да позволи благото да произхожда от страдание?

Вечният огън представлява съвършената осъзнатост. Сравнявайки озарението на осъзнатостта с това на огъня, онзи, който търси избавление, вижда тялото си като фенера, ума – като фитила, разширяването на дисциплината – като добавянето на маслото, а силата на мъдростта – като пламъка. Поддържайки тази светлина на съвършената осъзнатост, той разпръсва мрака и заблудата. И като предава тази Дхарма на другите, съумява да използва един фенер, за да запали хиляди други. И тъй като всеки от тези фенери запалва други безброй фенери, светлината е вечна.

Много отдавна имало буда на име Дипанкара, или този, който пали фенерите. Това означавало името му. Но глупците не разбират метафорите на Татхагата. Като упорстват в заблудите си и се вкопчват в осезаемото, те палят фенери с обикновено масло и си мислят, че осветявайки вътрешността на постройките, следват учението на Буда. Каква глупост! Светлината, която будата излъчва между веждите си, може да озари безброй светове. Газеният фенер е безполезен. Или пък мислиш другояче?

Да практикуваш през всичките шест периода на деня и нощта означава непрекъснато да култивираш просветлението сред шестте сетива и упорито да поддържаш всяка форма на осъзнатост. Никога да не отслабваш контрола над шестте сетива – това означават всичките шест периода. Колкото до обикалянето на ступите, ступата е твоето тяло и ум. Когато осъзнатостта ти безспирно циркулира из тялото и ума, това означава да обикаляш ступата. Древните мъдреци са следвали този път към нирвана. Днешните хора обаче не разбират значението. Вместо да гледат вътре, те упорито гледат навън. Използват своето физическо тяло, за да обикалят около ступи във физическия свят. И вършат това ден и нощ, като напразно хабят силите си, без да се приближат до истинската си същност.

Същото се отнася до постенето. То е безсмислено освен ако не разбираш истинския смисъл. Да постиш означава да регулираш, да регулираш своето тяло и ум, така че нищо да не ги разсейва или смущава. А да съблюдаваш означава да поддържаш, да поддържаш правилата за дисциплина според Дхармата. Да постиш означава да не допускаш проникването на шестте привличания отвън и трите отрови отвътре и да се стремиш чрез съзерцание да пречистиш тялото и ума.

Постенето също включва пет вида храна. Първо е насладата от Дхарма. Това е удоволствието, което носи действието в съответствие с Дхарма. Втората храна е хармонията в медитацията. Това е хармонията на тяло и ум, която произхожда от способността да проникнеш в субекта и обекта. Третата е призоваването, призоваването на будите както гласно, така и наум. Четвъртата е решителността, решителността да се стремиш към добродетелта, независимо дали вървиш, стоиш, седиш или лежиш. И петата е освобождението, освобождението на ума от заразата на света. Това са петте храни при постенето. Ако човек не яде тези пет чисти храни, той греши, ако си мисли, че пости.

Също така, щом веднъж спреш да ядеш храната на заблудата, ако отново се докоснеш до нея, нарушаваш поста си. А щом го нарушиш, не прибираш никакви блага от него. Светът е пълен със заблудени хора, които не виждат това. Те се отдават с тяло и ум на какви ли не злини. Те дават пълна свобода на страстите си и не чувстват срам. А когато спрат да ядат обикновена храна, наричат това постене. Какъв абсурд!

Същото важи за отдаването на почит. Трябва да разбереш значението и да се нагодиш към условията. Значението включва действие и недействие. Онзи, който разбира това, следва Дхармата.

Отдаването на почит означава благоговение и кротост, означава да благоговееш пред своя истински аз и да укротиш заблудите си. Ако можеш да заличиш лошите желания и да поддържаш добри помисли, дори да няма явно отдаване на почит, тази форма е истинската форма на благоговението. Буда е искал хората от света да приемат отдаването на почит като израз на кротост и смиряване на ума. Затова им е казал да проснат тялото си, за да покажат благоговението си, да изразят вътрешното с помощта на външното, да приведат в хармония същност и форма. Онзи, който не култивира вътрешното значение и вместо това се концентрира върху външното изражение, поддържа невежеството, омразата и злото, докато напразно не изтощи своите сили. Такъв човек може и да заблуди другите, като седи в различни пози, да не почувства срам пред мъдреците и да подхранва суетата си пред смъртните, но никога няма да се отърве от Колелото, а още по-малко ще добие заслуги.

Ученикът: Но в Сутрата за банята се казва: “Като помагат в къпането на монасите, хората биват безмерно благословени.” Това прилича на пример за външна практика за добиване на заслуги. Каква е връзката тук с наблюдаването на ума?

Бодхидхарма: В случая къпането на монасите не се отнася до миенето на нещо осезаемо. Когато Буда е проповядвал тази сутра, той е искал учениците му да запомнят Дхармата като измиване. Затова е използвал пример от ежедневието, за да предаде истинското значение, което е формулирал в обяснението си за заслугата от седемте дара. От тези седем първият е чистата вода, вторият – огънят, третият – сапунът, четвъртият – цветовете на върбата, петият – чистата пепел, шестият – мехлемът, седмият – долните дрехи. Тези седем той е използвал като символизиращи седем други неща, които пречистват и укрепват, като премахват заблудата и мръсотията на отровения ум. Първото е нравствеността, която отмива излишъка, както водата отмива мръсното. Второто е мъдростта, която прониква в субект и обект, както огънят затопля водата. Третото е различаването, което освобождава от лошите практики, както сапунът премахва нечистотията. Четвъртото е искреността, която изчиства заблудите, както дъвченето на върбовите цветове пречиства дъха. Петото е истинската вяра, която разсейва всички съмнения, както разтриването с чиста пепел предотвратява болестите. Шестото е търпението, което преодолява съпротивата и позора, както мехлемът омекотява кожата. И седмото е срамът, който поправя злодеянията, както долните дрехи прикриват грозното тяло. Тези седем представляват истинското значение на сутрата. Когато я е изрекъл, Татхагата е говорел на прозорливи последователи на Махаяна, а не на ограничени хора с неясно виждане. Не е учудващо, че днес хората не разбират.

Банята е тялото. Когато запалиш огъня на мъдростта, ти затопляш чистата вода на предписанията и изкъпваш истинската буда природа в себе си. Като поддържаш тези седем практики, ти увеличаваш своята добродетел. Монасите от онова време са били възприемчиви. Разбирали са какво е искал да каже Буда. Следвали са учението му, усъвършенствали са добродетелите си и са вкусили плода на буда състоянието. Но хората днес не могат да схванат тези неща. Те използват обикновена вода, за да мият физическото тяло, и си мислят, че следват сутрата. Но грешат. Истинската ни буда природа няма форма. Прахът на страданието няма форма. Как може хората да използват обикновена вода, за да измият неосезаемо тяло? Това не може да стане. Кога ще се събудят? За да изчистиш това тяло, трябва да го наблюдаваш. Когато нечистотиите се породят от желанието, те се умножават, докато те покрият и отвътре, и отвън. Но ако се опитваш да измиеш това свое тяло, трябва да го търкаш, докато почти нищо не остане от него, преди да стане чисто. От това би трябвало да осъзнаеш, че Буда не е имал предвид да миеш нещо външно.



Ученикът: Сутрите казват, че онзи, който с цялото си сърце призовава Буда, със сигурност ще се прероди в Западния рай1. След като тази врата води към буда състоянието, защо да търсим освобождение, като наблюдаваме ума?

Бодхидхарма: Ако ще призоваваш Буда, трябва да го направиш правилно. Ако не разбереш какво означава призоваването, ще го направиш неправилно. А ако го направиш неправилно, никъде няма да отидеш.

Буда има предвид осъзнатостта, осъзнатостта на тялото и ума, която не позволява в тях да възникне злото. А да призоваваш означава да извикваш в ума си, постоянно да извикваш в ума си правилата за дисциплина и да ги следваш с всички сили. Това се има предвид под призоваване. Призоваването е свързано с мисълта, а не с думите. Ако използваш мрежа, за да хванеш риба, когато я хванеш, можеш да оставиш мрежата. А ако използваш езика, за да откриеш значението, когато го откриеш, можеш да забравиш езика. За да призовеш името на Буда, трябва да разбереш Дхармата на призоваването. Ако тя не присъства в ума ти, устата ти повтаря име без съдържание. Докато те безпокоят трите отрови или мисли за теб самия, твоят заблуден ум ще ти пречи да видиш будата и само ще похабиш силите си. Напевното повтаряне и призоваването са отделни светове. Напяването се извършва с устата. Призоваването се извършва с ума. И тъй като призоваването идва от ума, то се нарича вратата към осъзнатостта. Напяването е съсредоточено в устата и се проявява като звук. Ако се вкопчваш за явленията, докато търсиш смисъла, няма да намериш нищо. Ето защо мъдреците от миналото са култивирали самонаблюдението, а не говоренето. Този ум е източникът на всички добродетели. И този ум управлява всички способности. Вечното блаженство на нирвана произлиза от неподвижния ум. Прераждането в трите сфери също произлиза от ума. Умът е вратата към всеки свят и той е бродът към другия бряг. Онзи, който знае къде е вратата, не се тревожи как ще стигне до нея. Онзи, който знае къде е бродът, не се тревожи как ще мине по него.

Хората, които срещам в днешно време, са повърхностни. Те си представят заслугата като нещо, което има форма. Те прахосват богатството си и убиват създания, обитаващи земята и водата. В невежеството си те се занимават с това да издигат статуи и ступи, да казват на хората да трупат дърво и тухли, да боядисат това в синьо, онова – в зелено. Те пресилват тялото и ума си, нараняват се и подвеждат другите. И не знаят дори толкова, че да се засрамят. Как някога ще станат просветлени?

Те виждат нещо материално и веднага се привързват. Ако им заговориш за липсата на форма, те седят и гледат онемели и объркани. Алчни за дребните радости на света, те остават слепи за големите страдания, които ги очакват. Такива ученици напразно се хабят. С гръб към истинското и с лице към фалшивото те не говорят за друго, освен за бъдещи блага.



Ако просто концентрираш Вътрешната светлина на своя ум и наблюдаваш това, което тя излъчва навън, ще прогониш трите отрови, ще изпъдиш шестимата крадци веднъж завинаги и без усилия ще се сдобиеш с безчет добродетели, съвършенства и врати към истината. Да погледнеш материалното и да видиш върховното – това може да стане още в този миг. Осъзнаването е сега. Защо трябва да се тревожиш, че ще остарееш? Но истинската врата е невидима и не може да бъде разкрита. Аз само бегло засегнах наблюдението на ума.



1 Според Сутрите на Чистата земя това е раят на Буда Амитабха, в който той дал обет да заведе всички съзнателни същества. Бел.прев.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница