Изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати, адресирано допредседателя на Народното събрание, 30 октомври 1940 г. Правна книжнина

Ненужна бюрокрация и канцеларщина - "Адвокатски преглед"

Директива на Съвета от 22 март 1977 година за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги (77/249/ЕИО)

Директива 98/5/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година за улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията
СТАТИИ

За квалификацията на адвокатите и продължаващото обучение - Виолета Костадинова, адвокат от София

За делбата на неурегулирани поземлени имоти - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив

Интерпретация на кръвонасяданията в съдебната медицина и медико-биологичната им квалификация - Добринка Радойнова, Гл. асистент в Катедрата по съдебна медицина, Медицински университет, Варна

Не-то на Димитър Пешев. Спасяването на 47 000 български евреи Хайнц Брам, историк и политолог от Бергиш-Гладбах, Германия

Изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати, адресирано допредседателя на Народното събрание, 30 октомври 1940 г.

ПРАВНА КНИЖНИНА

В правните списания

Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС

Върховен касационен съд - гражданска колегия

Върховен касационен съд - наказателна колегия

Върховен административен съд

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 57 и 66,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че съгласно Договора всяко ограничаване на предоставянето на услуги, основано на националност или на условията за местопребиваване, е забранено след края на преходния период;

като има предвид, че настоящата директива предвижда само мерки за улесняване ефективното упражняване на адвокатската професия под формата на предоставяне на услуги; като има предвид, че ще са необходими по-конкретни мерки за ефективното упражняване на правото на установяване;

като има предвид, че с оглед адвокатите да могат да упражняват ефективно свободата на предоставяне на услуги, приемащите държави-членки трябва да признават за адвокати лицата, които упражняват тази професия в различните държави-членки;

като има предвид, че тъй като настоящата директива се отнася единствено до предоставянето на услуги и не съдържа разпоредби относно взаимно признаване на дипломите, лицето, спрямо което се прилага настоящата директива, използва професионалното звание в държавата-членка, в която се е установило, наричана по-долу “държава-членка по местопребиваване”,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

1. Настоящата директива се прилага в предвидените от нея граници и условия спрямо адвокатската дейност, упражнявана под формата на предоставяне на услуги.

Независимо от разпоредбите на настоящата директива, държавите-членки могат да запазят за определени категории адвокати изготвянето на автентични документи, упълномощаващи ги да управляват имуществото на починали лица или за учредяване или прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти.

2. "Адвокат" е всяко лице, което има правоспособност да упражнява професията си под някое от наименованията, посочени както следва:

Белгия avocat, advocaat,

Дания advocat,

Федерална република Германия Rechtsanwalt,

Франция avocat,

Италия avvocato,

Люксембург avocat-avoue,

Холандия advocaat,

Великобритания advocate,
barrister,
solicitor
Член 2
Всяка държава-членка с оглед упражняването на дейността по член 1, параграф 1 признава за адвокат всяко лице, посочено в параграф 2 от този член.

Член 3
Всяко лице, посочено в член 1, използва професионалното звание в държавата-членка по произход, изразено на езика или на един от езиците на тази държава, като посочва професионалната организация, в която е включен, или юрисдикцията, пред която има право да се явява, в съответствие със законодателството на тази държава.

Член 4
1. Дейностите по представителство и защита на клиент пред съда или пред държавни органи се упражняват във всяка приемаща държава-членка при условията, определени за адвокатите в съответната държава, с изключение на изискването за постоянно седалище или вписване в списъка на професионална организация в тази държава.

2. При упражняването на тези дейности адвокатът спазва правилата на професионалната етика на приемащата държава-членка, доколкото не противоречат на задълженията му в държавата-членка по местопребиваване.

3. Когато тези дейности се упражняват в Обединеното кралство, “професионални правила на приемащата държава-членка” са професионалните правила на “solicitors”, когато не се отнасят за “barristers” или за “advocates”. В противен случай се прилагат професионалните правила за последната група адвокати. Въпреки това “barristers” от Ирландия винаги се подчиняват на професионалните правила на “barristers” или “advocates” в Обединеното кралство.

Когато тези дейности се упражняват в Ирландия, “професионални правила на приемащата държава-членка” са професионалните правила, които се отнасят до “barristers”, доколкото става дума за правила, които уреждат устните пледоарии в съда. Във всички останали случаи се прилагат професионалните правила за “solicitors”. Въпреки това “barristers” и “advocates”, които идват от Великобритания, винаги спазват професионалните правила за “barristers” в Ирландия.

4. За упражняването на дейности извън посочените в параграф 1 адвокатът спазва условията и професионалните правила на държавата-членка по местопребиваване, без да се накърняват правилата, независимо от техния източник, които уреждат професията в приемащата държава-членка, в частност несъвместимост на упражняването на адвокатска дейност с други дейности в съответната държава, професионална тайна, отношения с други адвокати, забрана адвокатът да представлява по едно и също дело страни с противоречиви интереси и рекламирането. Тези правила се прилагат само при условие, че могат да се спазват от адвокат, който не се е установил в приемаща държава-членка, и само до степента, до която спазването им е обективно обусловено с оглед да се осигурява правилното упражняване на адвокатската дейност, достойнството на професията и зачитането на правилата за несъвместимост в съответната държава.

Член 5
С оглед упражняването на дейностите по представителство и защита на клиент пред съда, всяка държава-членка може да изисква от посочените в член 1 адвокати:
- да бъдат представяни на председателя на юрисдикцията или при невъзможност на председателя на съответната колегия в приемащата държава-членка в съответствие с местните правила или обичаи;
- да работят съвместно с адвокат, който упражнява професията пред сезираната юрисдикция и в даден случай ще носи отговорност пред този орган, или с "avoue" или "procuratore", които упражняват професията пред него.

Член 6
Всяка държава-членка може да лиши платените адвокати в публично или частно предприятие от упражняването на дейностите по представителство и защита на съответното предприятие пред съдебни органи, доколкото установените в съответната държава адвокати не са оправомощени да ги упражняват.

Член 7
1. Компетентният орган на приемащата държава-членка може да поиска от лицето, което предоставя услуги, да установи качеството си на адвокат.
2. При нарушение на действащите в приемащата-държава-членка задължения, предвидени в член 4, компетентният орган на последната определя произтичащите от това последици в съответствие със собствените си правила и процедури, като за целта може да получи всякаква необходимите професионални сведения относно лицето, което предоставя услугите. Той уведомява компетентния орган на държавата-членка по местопребиваване на лицето за всяко взето решение. Тези уведомления по никакъв начин не накърняват поверителния характер на дадените сведения.

Член 8
1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за съобразяване с настоящата директива в срок от две години, считано от нейната нотификация, и незабавно уведомяват за това Комисията.
2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното право, които приемат по уредената с настоящата директива област.

Член 9
Държавите-членки са адресати на настоящата директива.

Съставено в Брюксел на 22 март 1977 година.

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 49, член 57, параграф 1 и член 57, параграф 2, първо и трето изречение,

като взеха предвид предложението на Комисията(1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет(2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора(3),

(1) като имат предвид, че съгласно член 7а от Договора вътрешният пазар обхваща територия без вътрешни граници; като имат предвид, че съгласно член 3, буква “в” от Договора премахването на пречките между държавите-членки за свободното движение на лицата и услугите представлява една от целите на Общността; като имат предвид в частност, че за гражданите на държавите-членки това означава възможност да упражняват свободно професия или срещу заплащане в държава-членка, различна от държавата, в която са придобили професионалните си квалификации;

(2) като имат предвид, че съгласно Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за обща система за признаване на дипломите за висше образование, които утвърждават професионалното формиране с минимална продължителност от три години(4), адвокат, който е придобил изцяло квалификацията си в една държава-членка, може да поиска да бъде призната неговата диплома, за да се установи в друга държава-членка с оглед да упражнява адвокатската професия под професионалното наименование в съответната държава; като имат предвид, че целта на Директива 89/48/ЕИО е да гарантира на адвоката да се включи в професионалното съсловие в приемащата държава-членка и че директивата не се стреми нито да промени правилата, уреждащи професията в тази държава, нито да освободи адвоката от спазването на тези правила;

(3) като имат предвид, че някои адвокати могат бързо да се включат в професионалното съсловие в приемащата държава-членка, в частност като положат предвидения в Директива 89/48/ЕИО изпит за правоспособност, докато други напълно квалифицирани адвокати трябва да имат възможност да се включат след определен период на професионална практика в приемащата държава-членка под професионалното наименование по произход или да продължат да упражняват професията си под професионалното наименование по произход;

(4) като имат предвид, че този период трябва да позволи на адвоката да може да се включи в професията в приемащата държава-членка след проверка, че притежава професионален опит в тази държава-членка;

(5) като имат предвид, че на равнище на общността дейността в тази област се оправдава не само от обстоятелството, че в сравнение с общата система за признаване на дипломите тя осигурява на адвокатите по-удобен начин за включване в професията в приемащата държава-членка, но и от обстоятелството, че като дава на адвокатите възможност за упражняване на професията в приемащата държава-членка под професионалното наименование по произход, тя удовлетворява потребностите на потребителите на правни услуги, които поради нарастващите търговски течения, възникващи във вътрешния пазар, търсят съвети при сключването на трансгранични сделки, при които международното право, общностното право и националните законодателства често пъти се преплитат;

(6) като имат предвид, че на равнище на общността дейността се оправдава и от обстоятелството, че само някои държави-членки вече разрешават на тяхна територия упражняването на адвокатски дейности по друг начин, освен чрез предоставяне на услуги, от адвокати от други държави-членки, които упражняват дейността си под професионалното наименование по произход; като имат предвид, при това, че има съществени различия между условията и реда в държавите-членки, където съществува такава възможност, например по отношение на полето на дейност и задължението за вписване при компетентните органи; като имат предвид, че подобно разнообразие се изразява в неравенства и нарушаване на конкуренцията между адвокатите от държавите-членки и представлява препятствие за свободното движение; като имат предвид, че само директива, която определя условията за упражняване на професията по друг начин, освен под формата на предоставяне на услуги, от адвокати, които упражняват дейността си под професионалното наименование по произход, е в състояние да разреши тези проблеми и да предложи еднакви възможности на адвокатите и потребителите на правни услуги във всички държави-членки;

(7) като имат предвид, че настоящата директива с оглед на крайната си цел се въздържа да урежда чисто вътрешни положения и да не засяга националните правила на професията в рамките на необходимото с оглед на ефективното постигане на целта си; като имат предвид, че в частност тя не засяга националното законодателство за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване под професионалното наименование в приемащата държава-членка;

(8) като имат предвид, че адвокатите, за които се отнася настоящата директива, следва да се подчинят на задължението за вписване при компетентния орган на приемащата държава-членка, за да може той да се уверява, че те спазват професионалните и деонтологичните правила, които практикуват в тази държава; като имат предвид, че последиците от това вписване, що се отнася до съдебния район, степените и видовете юрисдикции, пред които адвокатите могат да практикуват, са определени от приложимото за адвокатите право в приемащата държава-членка;

(9) като имат предвид, че адвокатите, които не са включени в професията на приемащата държава-членка, са задължени да практикуват в тази държава под професионалното наименование по произход с оглед да се гарантира подходяща информация на потребителите и те да могат да разграничават тези адвокати от адвокатите на приемащата държава-членка, които практикуват под възприетото в нея професионално наименование;

(10) като имат предвид, че ползващите се от настоящата директива адвокати следва да се разреши да дават правни консултации, именно по правото на държавата-членка по произход, по право на общността, по международно право и по правото на приемащата държава-членка; като имат предвид, че предоставянето на услуги вече е разрешено съгласно Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги(5); като имат предвид обаче, че следва да се предвиди, както в Директива 77/249/ЕИО, възможността да се изключат от дейностите на адвокати, които практикуват в Обединеното кралство и Ирландия под наименованието си по произход, някои актове относно недвижими имоти и наследства; като имат предвид, че настоящата директива по никакъв начин не нарушава разпоредбите, според които във всяка държава-членка определени дейности са запазени за професии извън адвокатската; като имат предвид, че разпоредбата на Директива 77/249/ЕИО относно възможността приемащата държава-членка да изисква от адвоката, който практикува под професионалното наименование по произход, да работи съвместно с местен адвокат при представителство или защита на клиент пред съд, също трябва да бъде включена в настоящата директива; като имат предвид, че задължението за съвместно действие се прилага съобразно тълкуването, дадено с решението от 25 февруари 1988 година по дело № 427/85 Комисията срещу Германия(6);

(11) като имат предвид, че за осигуряване на нормалното функциониране на правосъдието следва да се остави на държавите-членки възможността чрез специални разпоредби да запазят достъпа до висшите си юрисдикции за специализирани адвокати, без да създават прегради за включването на адвокати от държавите-членки, които отговарят на необходимите условия;

(12) като имат предвид, че адвокат, вписан в приемащата държава-членка под наименованието по произход, трябва да остане вписан при компетентните органи на държавата-членка по произход, за да запази качеството си на адвокат и да се ползва от настоящата директива; като имат предвид, че по тази причина е необходимо тясно сътрудничество между компетентните органи, и това особено в рамките на евентуални дисциплинарни производства;

(13) като се има предвид, че ползващите се от настоящата директива адвокати, независимо от положението си на адвокат, получаващ заплата или на независим адвокат в държавата-членка по произход, могат да практикуват срещу заплата в приемащата държава-членка, в степента, в която тази държава-членка дава тази възможност на собствените си адвокати;

(14) като имат предвид, че целта на настоящата директива е да осигури на адвокатите възможността да практикуват в друга държава-членка под наименованието в тяхната страна по произход, и да ги улесни да придобият наименованието в приемащата държава-членка; като имат предвид, че по силата на член 48 и 52 от Договора, както са изтълкувани от Съда на Европейските общности, приемащата държава-членка винаги трябва да вземе предвид придобития на нейна територия професионален опит; като имат предвид, че след тригодишна действителна и редовна дейност в приемащата държава-членка и по правото на тази държава, включително и по правото на общността, е разумно да се предполага, че тези адвокати са придобили необходимите пригодности, за да се включат напълно в адвокатската професия в приемащата страна; като имат предвид, че след този период адвокат, който може след проверка да установи професионалната си компетентност в приемащата държава-членка, може да придобие професионалното наименование в тази държава-членка; като имат предвид, че ако периодът на действителна и редовна професионална дейност, в продължение на най-малко три години, включва по-кратък по продължителност период на практика по правото на приемащата държава-членка, органът трябва да вземе под внимание също всяко друго познание на това право на тази държава, и че може да ги провери при събеседване; като имат предвид, че ако не се докаже изпълнението на тези условия, решението на компетентния орган на приемащата държава да не даде право на професионално наименование в тази държава според условията за улесняване, трябва да е бъде мотивирано и да подлежи на юрисдикционно обжалване;

(15) като имат предвид, че икономическата и професионална еволюция в Общността сочи, че възможността за общо упражняване на адвокатската професия, включително и чрез сдружаване става реалност, че следва да се избягва фактът на практикуване в група в държавата-членка по произход да не става повод за препятствие или смущение за установяването на адвокатите-членове на тази група в приемащата държава-членка, че все пак трябва да позволи на държавите-членки да вземат подходящи мерки за постигането на легитимната цел да се осигури независимостта на професията; че има място да се предвидят известни гаранции във всички държави-членки, които да позволят практикуването в група,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Предмет, приложно поле и определения

1. Целта на настоящата директива е да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия свободно или срещу заплата в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация.

2. По смисъла на настоящата директива:

(a) ”адвокат” е всяко лице, което е гражданин на държава-членка и има правоспособност да упражнява професионалната си дейност под едно от посочените по-долу професионални звания:

Белгия Avocat/Advocaat/Rechtsanwalt

Дания Advokat

Германия Rechtsanwalt

Гърция *** НЕ Е ИЗПИСАНО ***

Испания Abogado/Advocat/Avogado/Abokatu

Франция Avocat

Ирландия Barrister/Solicitor

Италия Avvocato

Люксембург Avocat

Холандия Advocaat

Австрия Rechtsanwalt

Португалия Advogado

Финландия Asianajaja/Advokat

Швеция Advokat

Обединено кралство Advocate/Barrister/Solicitor

(б) “държава-членка по произход” е държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи едно от посочените в буква “а” професионални звания, преди да упражнява адвокатската професия в друга държава-членка;

(в) “приемаща държава-членка” е държавата-членка, в която адвокатът практикува съобразно постановленията на тази директива;

(г) “професионално наименование по произход” е професионалното наименование в държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи това наименование, преди да упражнява адвокатската професия в приемащата държава-членка;

(д) “група” е всяко образувание, което е или не е юридическо лице, учредено съгласно законите на държава-членка, в границите на която адвокати упражняват професионалната си дейности общо или под общо наименование;

(е) “подходящо професионално наименование” или “подходяща професия” е всяко професионално наименование или всяка професия, зависеща от компетентния орган, при който е вписан адвоката съгласно член 3, а ”компетентен орган” е този орган;

3. Настоящата директива се прилага както спрямо адвокати, които упражняват професията като свободно, така и срещу заплата в държавата-членка по произход, и с уговорката по член 8, в приемащата държава-членка.

4. Упражняването на адвокатската професия по смисъла на настоящата директива не включва предоставянето на услугите, които са предмет на Директива 77/249/ЕИО.