Изложение в тази част ще се запознаете с някои от най-често срещаните проблеми с достъпността в интернет, и в частност в уеб страниците



Дата22.08.2016
Размер91.51 Kb.
#7003
В днешно време интернет, и в частност – WWW (World Wide Web) – се развива с доста бързи темпове. Броят на наличните в интернет пространството уеб страници нараства главоломно.

Проблемът че някои уеб сайтове в мрежата са частично или изцяло недостъпни не е в това че няма начин те да бъдат направени достъпни. Нито пък в това че методите за създаване на достъпни уеб сайтове не са описани.

Web Content Accessibility Guidelines са публикувани на:

http://www.w3.org/TR/WCAG20

и може да се намерят стандартизираните инструкции насочени към уеб програмистите за това как да правят уеб сайтовете по-достъпни за хора с увреждания.

Проблемът обаче е в това, че невсеки уеб програмист се съобразява с тези инструкции, а в някои случай дори сайтовете са направени точно обратно на стандартите.

Резултатът от несъобразяването с правилата за уеб достъпност води в немалко случаи до проблеми с достъпността на дадения сайт, правейки го труднодостъпен или абсолютно недостъпен за хората с увреждания като цяло, и за хората със зрителни увреждания в частност (особено за тези от тях, които използват екранен четец или разчитат за навигация само на клавиатурата).

2. Изложение


В тази част ще се запознаете с някои от най-често срещаните проблеми с достъпността в интернет, и в частност – в уеб страниците.

2.1. Използване на хединги (headings)


Във всяка уеб страница е добре да се ползват хединги за обозначаване на раздели с информация. Примерно за заглавието на меню съставено от линкове, за заглавия и подзаглавия в текстови материали, и т.н. . Не са редки случаите в които вместо хединги от определено ниво, за форматиране на текст който трябва да „изпъкне“ се използват параметри на шрифта, като например удебеляване и увеличаване на размера му.

Визуална разлика почти няма, но за хората ползващи екранен четец разликата е огромна. За улесняване на достъпността на уеб страниците е добре да се ползват хединги, защото екранните четци имат вградена функционална възможност за бързо навигиране до всеки един от тях в дадената страница, вкл. и до хединг от определено ниво. А това, ако бъде направено както трябва, доста би улеснило един незрящ потребител при навигирането му из дадена уеб страница.


2.2. Акуратно етикетиране на изображенията и графичните линкове


Когато в даден сайт се използват изображения и графични линкове (линкове съставени само от графика – без допълващ текст), е добре в таговете им да се слагат атрибути за алтернативен текст. Такива познати атрибути са “alt” и “title”.

Браузърът Mozilla Firefox например, използва приоритетно атрибута “title” за алтернативен текст и показване на визуална подсказка за изображението или графичния линк. За разлика от Internet Explorer, който за целта използва атрибута “alt”. Затова е добре да се ползват и двата атрибута – за съвместимост и с двата браузъра и екранните четци.

Алтернативният текст трябва да описва изображението или линка така, че незрящия потребител на екранен четец да знае за какво става въпрос. Към изображението трябва да има достатъчно ясно и същевременно немного дълго описание, за да може потребителя да добие представа за това какво има на изображението. А алтернативния текст за графичните линкове трябва добре и кратко да описва какво ще стане когато потребителят задейства този линк. Освен това, е добре да се пояснява дали линка ще се отвори в нов прозорец.

2.3. Акуратно етикетиране на уеб формите


Не са редки случаите в които дадени уеб форми са трудни за попълване от хора, ползващи екранен четец. Освен другите по-комплексни причини, това се дължи и на тяхното неакуратно етикетиране.

Следва пример с html код за едно неакуратно етикетирано текстово поле:

















Моля, изкажете вашето мнение:











Проблема в случая е че липсва каквото и да е акуратно етикетиране, въпреки че визуално има такова. Да, има, но то е в отделна клетка на специално създадената за визуализирането на формата таблица и чисто практически няма нищо общо с формата и текстовото поле, въпреки че подканващия текст е визуално позициониран точно над полето. В случаи като този често срещан проблем, е голяма вероятността екранния четец да не прочете „етикета“ за текстовото поле, особено ако потребителя е достигнал до полето с т.нар. „клавиши за бърза навигация“.

Следва по-подходящия за целта html код:















Моля, изкажете вашето мнение:











Разликата между двата примерни кода е в това, че във втория пример, в тага “textarea” има два атрибута за алтернативен текст - “alt” и “title”. Тези два тага, освен че карат браузърите да показват подсказка с текста от двата атрибута, се използват и за описване на текстовото поле от страна на екранните четци. Във втория случай, дори да се използват т.нар. „клавиши за бърза навигация“ и екранните четци да пропуснат визуалния етикет „Моля, изкажете вашето мнение:“, то те определено ще прочетат текста „Напишете тук вашето мнение“, съдържащ се в “alt” и “title” атрибутите. Същата практика може да се прилага и към други form елементи, като например падащите списъци и списъците за единичен или множествен избор.

Това обаче означава и допълнителна работа за уеб програмистите, и може би това е една от причините да не използват тези похвати.

Друг проблем при етикетирането на уеб формите е използването на графики за визуалното представяне на бутони. Така дизайна на сайтовете е по-красив, но това не бива да е за сметка на достъпността. Използването на “alt” и “title” атрибутите и в този случай би решило проблема, но сравнително рядко се практикува от уеб програмистите.


2.4. Линкове, улесняващи навигацията в дадена страница


Добра практика е на всяка уеб страница (особено ако тя е по-обемиста и с комплексна структура), да се слагат линкове, водещи до определени зони в тази страница. Примерно, в началото на страницата може да има линк, чието активиране да прескача навигацията (системата от менюта) и да води до основното съдържание.

Възможност за задействане на линкове чрез клавишни комбинации


Улеснение за потребителите на екранни четци е и похвата позволяващ активиране на конкретен линк чрез клавишна комбинация. Естествено, това не бива, а и няма смисъл, да се прави за всички линкове, а само за главните такива (примерно за главните категории/раздели в даден уеб сайт, като „Начало“, „За нас“, „Помощ“ и т.н.).

2.6. Други проблеми с достъпността в интернет



2.6.1. Проблемни падащи списъци (comboboxes)


Напоследък все по-често (особено в новите или обновените като дизайн уеб страници) се срещат, едни малко по-различни от стандартния вид, падащи списъци. Проблемът при тях е в това, че навигирането из самите тях само чрез клавиатурата е доста трудно, а в някои случаи – дори невъзможно. Примери за такива падащи списъци могат да се срещнат на посочените по-долу адреси:

Уеб сайта на БДЖ:

http://bdz.bg

в горната лява част на началната страница. В този случай те се използват за избор на начална и крайна гара от страна на посетителя на сайта, когато той иска да провери за влакове които свързват избраните от него две гари. Доста от незрящите хора в България ползват услугите на БДЖ, и за тях тази уеб форма е полезна и сигурно доста често ползвана. Въпреки малките проблеми произтичащи от дизайна на падащите списъци обаче, тук примера е по-скоро положителен, тъй като уеб програмистите на този сайт са използвали някакъв похват, чрез който падащите списъци могат спокойно и безпроблемно да бъдат отворени, да се навигира измежду опциите в тях и да се направи избор, без да е необходимо да се ползва друго входно устройство освен клавиатурата (примерно мишката). За целта е направено така, че бутоните намиращи се отдясно на падащите списъци (със сочещите надолу стрелки) да отварят падащите списъци, дори когато те бъдат „активирани“ от клавиатурата (тези бутони биват засечени от екранния четец като линкове). Заблуждаващото за потребителите на екранните четци при такъв вид падащи списъци е в това, че контролата „падащ списък“ се засича от екранния четец като две отделни контроли. Те, съдейки по опита си с обикновените падащи списъци (където трябва да използват командата за взаимодействие с обект като чуят името на избрания в падащия списък елемент), се опитват да отворят този нов вид падащи списъци като се опитват да взаимодействат с първата част от обекта, и нищо не се получава, а в действителност трябва да взаимодействат с втората част от обекта (линка с изобразените насочени надолу стрелки).

Същото е приложимо и за обновения сайт на M-Tel:

www.mtel.bg.

Такива падащи списъци се използват във формата за пращане на SMS-и от сайта.

И по същия начин те могат да бъдат манипулирани от потребителите с екранни четци.

Уеб сайта на Vivacom, в раздела с формата за контакти: http://www.vivacom.bg/bg/residential/help_and_advice/contact_us

Там падащите списъци също са проблематични, и за съжаление в този случай не е представен начин да се взаимодейства с тях само от клавиатурата. Или ако е възможно, то би коствало на потребителите на екранни четци доста усилия и голяма част от тях биха се отказали от опити за успешно попълване на тази уеб форма за контакти.


2.6.2. Кодовете в картинки (captchas)


Едно от най-големите препятствия за хората с увреждания в интернет са т.нар. „кодове в картинки“ (“captchas”), намиращи се най-често в уеб формите за регистрации. Тъй като те се състоят само от графично изображение (без алтернативен текст), екранните четци няма как да „прочетат“ тяхното съдържание. Решението в този случай е или използването на друг метод за защита от СПАМ ботове (каквато е основната цел на тези кодове в картинки), или прибавянето на аудио код като алтернатива на кода в картинка. Вече все повече уеб мастъри добавят аудио код към кода в картинка в уеб сайтовете. Това може би се дължи и на факта, че те използват готови шаблони за тези „кодове в картинки“, а в повечето такива шаблони има вграден вариант за аудио код като алтернатива на картинния такъв. Обикновено този аудиокод е доста трудно разбираем. Има и случаи, в които под кода в картинка е написано, че ако по някаква причина не виждате кода (примерно сте човек със зрителни увреждания), можете да се свържете с администратора на сайта и той евентуално да ви съдейства с регистрацията. Това не е най-доброто решение на проблема, но все пак е нещо.

Друг по-удачен вариант е използването на някакъв вид въпроси или решаването на математически задачи, вместо кода в картинка. Може би защото този метод би бил по-трудоемък за уеб мастърите, той се ползва много рядко, за съжаление.


2.6.3. Системите от изскачащи (pop-up) менюта


Много уеб сайтове използват система от изскачащи менюта, чрез които да се навигира из сайта. Такива менюта могат да бъдат намерени в повечето съвременни уеб сайтове. В използването им няма нищо лошо, но за съжаление пречи на достъпността. И по-точно – неправилното им имплементиране пречи на достъпността. Защото ако тези менюта бъдат направени според изискванията за достъпност, екранните четци няма да имат никакъв проблем при навигирането из тях (или поне из повечето от тях). Докато сега, повечето от тези менюта са недостъпни за навигиране с екранен четец.

2.6.4. „Карта на сайта“


Предоставяне на т.нар. „карта на сайта“ за даден уеб сайт би улеснило доста потребителите на екранни четци. Това важи още повече в случаите, когато дадения уеб сайт е доста комплексен и в още по-голяма степен, когато за навигиране из сайта се ползват т.нар. „изскачащи менюта“ (“pop-up menus”). Пример за комплексен сайт използващ недостъпни изскачащи менюта е този на НБУ (http://www.nbu.bg), където е добре че има и „карта на сайта“

2.6.5. FLASH-базирани уеб сайтове


Дори само flash-базираните реклами по сайтовете понякога предизвикват проблеми (особено за екранния четец JAWS for Windows, който често губи фокус в сайтове с много flash обекти), а уеб сайтове изградени изцяло чрез flash са напълно недостъпни.

По принцип има начин flash-базираните уеб сайтове да бъдат направени достъпни (по-скоро – самите flash обекти да бъдат направени достъпни), но много рядко уеб програмистите се сещат за достъпността когато изграждат flash-базирани уеб сайтове.


2.6.6. Използване на висококонтрастни цветови схеми


Комбинацията между добре контрастиращи си цветове за фон и шрифт улеснява четенето дори за хората без зрителни проблеми, така че не е необходимо да се стига до нестандартни решения от типа на използването на светлосив текст на бял фон.

2.6.7. Използване на мигащи ефекти


Не само мигащите реклами, но и мигащите ефекти в текста са доста разконцентриращи, а за слабовиждащите – дори пречещи. Препоръчително е използването им да се избягва, ако е възможно.

2.6.8. Използване на фреймове (frames)


Фреймовете вече не са „на мода“ и почти не се срещат. А дори и да са, те пречат на достъпността и е желателно използването им да се избягва.

2.6.9. Използване на автоматично пренасочване


Автоматичното пренасочване също трябва да се избягва, тъй като ако в момента потребителят чете нещо, то има вероятност четенето му да бъде прекъснато от зареждането на новата страница, преди той да е приключил с четенето на текущата. Това важи в още по-голяма степен за хората, ползващи екранен четец.

3. Заключение


Проблемите с достъпността съвсем не се изчерпват с тези, които са изброени, но темата е доста обширна и за да се опишат всички недостатъци в мрежата ще е необходимо да се започне с множество проучвания сред незрящи и слабовиждащи потребители от цял свят, разбира се не без участието на специалисти в областта, което единствено е по силите на мега компании като Google, Microsoft, Adobe и други.

Остава надеждата все повече уеб програмисти да се съобразяват с правилата за достъпност и да правят уеб сайтовете лесни за разглеждане и използване несамо от масовия потребител, но и от хората с увреждания.

Още информация:

http://www.w3.org/standards/webdesign/accessibility



http://www.w3.org/WAI/


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница