Изменение на климата



Дата24.02.2017
Размер338.93 Kb.
ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА

Парниковият ефект в глобален аспект е процес, при който атмосферата задържа част от енергията на Слънцето, т. е. излъчената обратно към космоса енергия е по-малко от постъпващата към Земята слънчена радиация. Това предизвиква повишаване на температурата на приземния слой на атмосферата и променя климата на планетата. Тази ситуация се потвърждава от многобройните изследвания, проведени в последните години, като повечето учени, специалисти по въпросите на климата, смятат, че „парниковите газове”, които се изхвърлят в атмосферата в резултат на антропогенната дейност, съществето усилват парниковия ефект и това се забелязва особено през последните 50 – 60 години, когато имаме значително развитие на техниката и индустриализация в глобален мащаб. Повишаване на средните годишни температури на Земятанарушава нейното климатично равновесие и предизвиква промени във водните ресурси, горите, крайбрежните райони, селското стопанство, техниката и здравето на човека.

По оценки на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН 2007 е най-топлата година за периода 1988 - 2007 г. (с 1,6оС над нормата ). Наблюдава се нарастване на честотата на проливните валежи за периода. За периода 2001-2007 г. колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите, разположени в пояса 800-1800 m. показват намаляваща тенденция. Повечето от климатичните модели симулират увеличение на температурите на въздуха в България от 2C дo 5C при удвояване концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата. Към настоящия момент България изпълнява изискванията на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото за намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо 1988 г. До момента най-малко общи емисии на парникови газове (66 510 гигаграма CO2-екв.) или 49,73% от общите емисии за базовата година са емитирани през 2002 г. От 2003 г. започва тенденция към леко нарастване на емисиите и през 2007 г. те достигат 75 793 гигаграма CO2-екв. или 56,67% от емисиите за 1988 г. година. България участва активно в механизма “Съвместно Изпълнение” на Протокола от Киото и в Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове от 2007 г.
НАЦИОНАЛНИ КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1988-2007 и ОЦЕНКА ЗА 2007 Г.1
Анализът на данните показва, че 2007 е най-топлата година за периода 1988-2007г.(фиг.1). Средната годишна температура е 13.2оС (за ниската част на страната) и е с 1,6оС по висока от нормата (средногодишна от периода 1961-1990 г.). Това е 10-тата поредна година след 1997 г. с положителни аномалии спрямо средните стойности за периода 1961-1990 г. - “преди индустриални” средни нива на температурата.
Фиг. 1 Колебания на средната годишна температура на въздуха (в C) през периода 1988-2007 г.


Източник: НИМХ
Както се вижда на фигура 2, по-топла е била Северна България, където средната годишна температура е с около 2оС по-висока от нормалната. Въпреки, че като цяло годината е била топла, есента е била хладна, а декември студен.
Фиг. 2 Отклонения на средната годишна температура на въздуха (вС) и годишния валеж (в %) през 2007 г., спрямо климатичните стойности за периода 1961-1990 г.



Източник: НИМХ
Средно годишната сума на валежите е била около нормалната (112%). Повече валежи са паднали в южна България (Фиг. 2.) като в източните Родопи те достигат 155%. Особено сухи са били април, юни и юли. Най-големия измерен денонощен валеж е 291 mm (l/m2 ) в цар Калоян. Обилни валежи са измерени в Разград – 130 mm, в Ивайло (Пазарджик) – 107 mm, Пловдив – 97 mm. Като цяло годишните валежи за периода 1988-2007 г. имат тенденция към нарастване.


Фиг. 3 Средна стойност (за районите с н.в. до 800 m) на годишния валеж и максимален (за територията на страната) валеж за 1 ден за периода 1988-2007 г.



Източник: НИМХ
През периода 1991–2007г. съществено (с около 30%) нараства честотата на проливните валежи. Това нарастване е значително, особено през юни и септември, когато броят на дните с проливни валежи нараства с 75-100% спрямо базисния период 1961-1990. През зимните месеци и особено през пролетта (март и април) се наблюдава намаление в броя на дните с екстремни валежи.

През последните години съществено нараства интензитета на зимните щормове с развитие на конвективни облаци и валежи, като по някои аеролого-синоптични показатели те все повече се доближават до летните случаи.

Снежната покривка чувствително реагира на измененията на климата. Поради тази причина в дългопериодичен аспект нейните параметри са важен индикатор за климатичните промени. През последните години се наблюдава значителен интерес към наблюденията и изследванията, свързани със снежната покривка, поради все по-често срещащите се засушавания в България и на Балканския полуостров. Януари и февруари, 2007 г. са били безснежни в ниската част на страната. През декември се образува снежна покривка, която средно достига до 15-20 cm. Най-голяма измерена дебелина на снежната покривка е в Добруджа – 50 cm. Зимният климат в планинските райони на България за периода 1931–2000 г. се характеризира с постепенно затопляне и редукция на зимните валежи. Това се отразява в намаляваща височина и продължителност на задържане на снежната покривка за тези райони. За периода 2001-2007г. колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите разположени в пояса 800-1800 m. (фиг.4) показват също намаляваща тенденция, независимо от високата стойност през 2005 г.

Фиг. 4 Колебания на средната максимална височина на снежната покривка за периода 1988-2007 г. за районите с надморска височина 800-1800 m



Източник: НИМХ

Изследванията върху вариациите на гръмотевичните бури показват една възходяща тенденция на честотата им при по-масовите случаи в периода 1988-2007 г. (фиг.5). Годишният брой дни с гръмотевична дейност, развила се над 4 и повече административни области в равнините части на страната през 2007 г., е с 6 дни по-малко от нормата (средногодишната за 1961-1990 г.) или с 8.2%.


Фиг. 5 Вариации на броя на дните с гръмотевични бури, развили се над 4 и повече области в страната през периода 1988-2007 г., брой дни с грамотевични бури



Източник: НИМХ
КЛИМАТИЧТИ СЦЕНАРИИ ЗА БЪЛГАРИЯ

Повечето от климатичните модели симулират увеличение на температурите на въздуха в България от 2C дo 5C при удвояване концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата.В климатичните сценарии зимните валежи в България се прогнозира да се увеличат до края на сегашното столетие, но валежите през топлото полугодие и най-вече през лятото се очакват да намалеят значително

Симулационни резултати показват увеличение на годишните температури на въздуха в България между 0.7C (модел HadCM2) и 1.8C (модел GFDL-R15) през 2020-те години. Моделът HadCM2 симулира дори слабо понижение на температурите през ноември. По-топъл климат се очаква през 2050-те и 2080-те години, с увеличение на температурите на въздуха от 1.6C (HadCM2) до 3.1C (GFDL-R15) през 2050-те, и между 2.9C (HadCM2 и CGCM) и 4.1C (ECHAM4) през 2080-те години. Затоплянето се очаква да бъде по-голямо през лятото на 2080-те. Моделът CGCM1 прогнозира увеличение на годишните валежи през 2020-те и 2050-те, но GFDL-R15 моделът проектира намаление на месечните валежи през май, юни и юли. Моделите ECHAM4, HadCM2 и CSIRO-Mk2b симулират понижение в месечните, сезонни и годишни валежи през 2080-те. Промяната на месечната слънчева радиация се очаква да варира между -10 и + 10% по време на 21-ви век. Увеличение на слънчевата радиация през студеното полугодие показват ECHAM4 моделните резултати.

Моделите HadCM2 и ECHAM4 прогнозират, че средните годишни температури на въздуха в избрани региони от Северна (поречието на река Осъм) и Южна (поречието на река Струма) България вероятно ще се увеличат съответно между 0.9C и 1.0C и от 1.1C до 1.3C през 2025-те години.. Моделът HadCM2 прогнозира следните повишения на сезонните температури на въздуха: 1.0C (зима), 0.6C (пролет), 1.2C (лято) и 0.9C (есен). От своя страна моделът ECHAM4 симулира повишения в сезонните температури на въздуха, които са близо или по-високи от 1.0C: 1.0C (зима), 1.1C (пролет), 1.4C (лято) and 1.2C (есен). Естествено, по-топъл климат се очаква в средата на 21-ви век (2050-те) и в края на века, при което средните годишни температури на въздуха вероятно ще се повишат от 1.6- 1.8C (HadCM2) до 2.1- 2.2C (ECHAM4) през 2050-те, и между 3.3-3.5C (HadCM2) и 4.2- 4.3C (ECHAM4) през 2010-те години. Според моделът HadCM2 затоплянето може би ще бъде по-осезаемо през зимата и особено през летните месеци на 2050-те и 2100-те. Моделът ECHAM4 също симулира осезаемо затопляне по време на летния сезон (юни-август). И двата модела, HadCM2 и ECHAM4 симулират редуциране на годишните валежни суми в съответните взети под внимание региони,. Това особено е валидно за модел HadCM2, който симулира спадане на валежите през всички месеци от годината. От своя страна моделът ECHAM4 прогнозира увеличение на сегашните валежни норми (1961-1990г.) само през месеците август и декември. Моделите HadCM2 и ECHAM4 симулират средно намаление от 3-5% и 2-3%, съответно, по отношение на годишните валежни суми през 2025-те години, спрямо нормите на съвременния климат (1961-1990г.). Спадането на годишните валежни суми се очаква да продължи и през 2050-те и 2100-те: 6-9% (HadCM2) и 4-5% (ECHAM4) за средата на сегашния век и между 12-18% (HadCM2) и 8-10% (ECHAM4) в края на 21-ви век. Валежните редукции, симулирани от HaDCM2 се очакват да бъдат по-значими през юли и август, особено през 2100-те. Ето защо, моделът HadCM2 симулира по-високи от 30% спадане на валежните суми през летния сезон.

HadCM3 А2 климатичните2 сценарии през 2015г. за четири региона в България (Северна България, Източна България, Тракийска низина и Югозападна България) са представени накратко по-долу. Увеличението на средната годишна температура на въздуха през 2015г., спрямо климатичните норми на съвременния климат (1961-1990г.) се очаква да бъде между 0.7C (в Източна България) и 1.1C (в останалите региони на България). Затоплянето през годината обаче е различно през различните сезони и месеци. Затоплянето вероятно ще бъде по-осезаемо през летните месеци (юли, август и септември), докато през студеното полугодие то ще бъде по-слабо изразено. Дори моделът HadCM3 симулира по-ниски месечни температури (спрямо климатичните норми) през ноември: -0.2C в Югозападна България и Северна България и -0.6C в Източна България. В Източна България през февруари също може да не се повишат температурите до 2015г., а летните месеци вероятно няма да са така горещи както в останалите региони на страната. Независимо от сложността на симулиране на бъдещите валежи, както и спецификата на този хидрометеорологичен елемент възможният сценарий с HadCM3 А2 е както следва: Валежите през някои от месеците (напр. май, юли и септември) през топлото полугодие се очакват да бъдат редуцирани с около 30% спрямо сегашните (1961-1990г.) климатични норми. Засушаването е било, и ще бъде част от климатичния цикъл на Балкански полуостров, включително и в България. През студеното полугодие изчисленото от HadCM3 А2 спадане на валежите в страната е значително по-слабо. Дори в Югозападна България се проектира слабо нарастване на месечните валежни количества през декември, март и особено ноември (с 20%). Ниски, но положителни са и процентите на промяна на валежните суми през март и ноември в Тракийската низина.

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В БЪЛГАРИЯ


Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителственият комитет по изменение на климата /IPCC/, е създаден индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне”. Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО2 (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО2 еквивалент.

Изготвянето на национални инвентаризации започва от 1988 г., като базова година за България. До този момент са извършени и предадени 18 в Секретариата на РКОНИК инвентаризации, като последната се отнася за 2007 г.


Тенденции на общите емисии на ПГ

Инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2007 г. показва, че общите емисии на ПГ в CO2 – екв. са 75 793 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Изменение в земеползването и горско стопанство” (ИЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ИЗГС) са 68 991 Gg.



В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ИЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100 %.

Таблица 1 Агрегирани емисии на ПГ (без Горско стопанство), Gg CO2-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година


Парни-кови

газове/ години

CO2

CH4

N2O

HFCs

PFCs

SF6

Общо

Дял, %

1988

98 815

21 986

12 946










133 747

100

1989

99 063

21 795

12 041










132 899

99.37

1990

86 269

20 238

11 166










117 672

87.98

1991

68 777

19 012

8 262










96 051

71.82

1992

61 785

17 962

6 748










86 495

64.67

1993

64 376

16 778

6 034










87 188

65.19

1994

62 361

15 979

6 199










84 540

63.21

1995

66 361

16 038

6 158

2.95

-

1.26

88 561

66.22

1996

65 010

15 521

6 057

109.30

-

1.31

86 699

64.82

1997

63 200

14 700

5 726

188.15

-

1.75

83 817

62.57

1998

55 197

14 328

4 662

576.66

-

1.83

74 765

55.90

1999

50 973

13 670

4 788

102.80

-

1.88

69 536

51.99

2000

50 482

13 421

5 221

96.02

-

2.23

69 223

51.76

2001

52 105

12 446

4 896

97.50

-

2.29

69 547

52.00

2002

49 265

12 381

4 772

89.59

-

2.51

66 510

49.73

2003

53 864

13 020

4 735

120.60

-

2.52

71 741

53.64

2004

53 270

12 878

4 730

217.30

-

3.68

71 100

53.16

2005

54 028

11 925

4 682

386.84

-

4.42

71 027

53.11

2006

55 144

11 693

4 483

610.68

0.04

5.30

71 936

53.79

2007

58 890

11 604

5 049

246.61

-

3.40

75 793

56.67

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2007 г.

През 2007 г. емисиите на CO2 имат най-голям дял от общите емисии на ПГ изразени в CО2-екв. – 77.7 %, емисиите на CH4 са на второ място с 15.3 %, а емисиите на N2O с дял 6.7 % остават на трето място, F - газове са с дял 0.3 %.


Фиг.6 Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO2, CH4 и N2O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF6) за периода 1988-2007, Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2007 г.
Анализът на фиг. 6 показва, че в периода 1988 – 2007 г. емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. Това се дължи на намаляването на емисиите на ПГ в отделните сектори според класификацията на IPCC - “Енергия”, “Индустриални процеси”, “Селско стопанство” и “Отпадъци”.

През 2002 г. са емитирани най-малко общи емисии на ПГ (66 510 Gg CO2-екв. или 49.7 % от базовата година) през периода 1988-2007 г., като от 2003 г. започва тенденция към увеличаването им. През 2007 г. те достигат 75 793 гигаграма CO2-екв. или 56.67% от емисиите за базовата година.



Тенденции в емисиите на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC

На фиг. 7 е представено изменението на общите емисиите на парникови газове по сектори според класификацията на IPCC за периода 1988-2007 г.:


Фиг. 7 Тенденция на общите емисии на парниковите газове по сектори за периода

1988-2007 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2007 г.

Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на Междуправителствения комитет по изменение на климата /IPCC/ в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.

Българският сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на над 74 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2007 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – до 91 %.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – над 45 % от сумарните емисии на сектора. Само при нея се наблюдава значително нарастване на относителния дял по отношение на базовата 1988 г. – от 48 % на 59 % през 2007 г. За всички останали под-сектори този дял се изменя както следва: при горивни процеси в преработващата индустрия от 27 % на 19 %, в транспорта от 15% на 14.6% и в публичния и битов сектор - от 9.8 % на 2.9 %. Намаленото директно изгаряне на горива в бита, води не само до общо намаляване на емисиите на ПГ, но и до ограничаване на замърсяването на въздуха.

Увеличаване на емисиите през 2007 г. спрямо предходните се наблюдава самопри горивни процеси за производство на енергея и горивни процеси при преработващата индустрия.

Индустриални процеси


Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори.

Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2007 г. има CO2 – 77 %. На второ място е N2O с 19 % и на трето CH4 с 1 % от сумарните емисии в сектора, изразени в CO2–екв.

В сектора най-значими източници на ПГ са:

- производството на цимент (CO2);

- производството на стомана (CO2);

- производството на вар (CO2);

- производството на азотна киселинна (N2O);

- производството на амоняк (CO2).



Фиг. 8 Тенденция на емисиите на ПГ от индустриалните процеси за периода

1988-2007 г., Gg CO2 - екв.


Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2007 г.

От фиг. 8 се вижда, че в периода след 2000г. се наблюдава известна стабилизация на емисиите на СО2 от химическата промишленост и производството на метали, докато при производството на минерални продукти се наблюдава значително нарастване на емисиите в последните девет години.


Използване на разтворители

Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства и анастезия. Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и N2O.

Емисиите на NMVOCs са 8.03 Gg, което представлява 10 % от емисиите на NMVOCs в България.

Селско стопанство


Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH4 и N2O.

Най-голям източник на емисии на CH4 в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 65.31 Gg. Значителни са и емисии на N2O предимно от селскостопанските почви, като техния дял през 2007 г. е 88 %.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NOx.


Изменение в земеползването и горско стопанство


Секторът “Изменение в земеползването и горско стопанство” обхваща процесите на обмен на CO2 между източниците на биомаса (горски, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO2 от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO2 в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO2 в биомаса.

Емисиите на CO2 в атмосферата са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и поради промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или на обработка с химикали.

В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO2 от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подпочвените води поради намеса на човека и други.

В инвентаризацията на ПГ за 2007 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”.

Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности консумиращи биомаса.
Отпадъци

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от депонираните твърди отпадъци.

Депонираните твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2007 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България.

Вторият голям източник на СН4 в този сектор е третирането на отпадъчните води, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадни води и третирането на отпадни води от домакинствата и обществените сгради.
Общи емисии на ПГ за периода 1988-2007 г. по сектори

На фигура 9 са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988 - 2007 год. в Gg СО2 - екв. Включени са и количествата погълнат СО2 от горите, което води до понижаване на емисиите.


Фиг. 9 Общи емисии на парникови газове по сектори за периода 1988 – 2007 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2007 г.
Анализът на фигурата показва, че сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2007 г. – 74 %. Втори по дял е сектор “Отпадъци” “с около 10 %, а на трето място е сектор “Индустриални процеси” с дял – 9 %.
На фиг. 10, 11 и 12 са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.

Фиг. 10, 11, 12 Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2007 г.,%


Източник: ИАОС, Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2007 г.
Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Фиг. 13 Годишни емисии на парникови газове на човек от населението,

тона СО2 - екв. на глава от населението


Източник: ИАОС
Тенденцията в изменението на общите емисии на парникови газове се повтаря и при проследяване на годишните емисиите на човек от населението. За България общо за периода 1988 – 2002 г. емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,9 тона СО2 – екв. през 1988 г. на 8,5 тона СО2 – екв. през 2002 г., след 2002 г. емисиите нарастват до 9,2 тона СО2 – екв. през 2003 г. и до 9,9 тона СО2 – екв. през 2007 г.
Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, т.к. с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт представляват интересен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1997 – 2007 г.
Фиг. 14 Годишни емисии на парникови газове за единица брутен вътрешен продукт,

тона СО2 - екв. за 1000 лева



Източник: ИАОС
За период от 10 г. емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват, като от 4,8 тона СО2 - екв. за 2000 г. през 2007 г. те достигат до 1,3 тона СО2 - екв. за хиляда лева БВП.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ НА СТРАНАТА СПРЯМО ЦЕЛИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

България ратифицира Протокола от Киото през 2002 г. Протоколът влезе в сила на 16 февруари 2005г. след ратификацията му от Русия. Той определя юридически задължителни целеви стойности и срокове за намаляване на емисиите на развитите страни, като се отнася до 6 основни парникови газове – въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFC), перфлуоркарбони (PFC) и серен хексафлоурид (SF6). Задължението на България, като страна по Протокола, е да намали емисиите си от парникови газове с 8% спрямо 1988 г. за периода 2008-2012 г.

Съгласно протокола от Киото, ЕС приема да намали с 8% своите емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г. в сравнение с базовата година за Киото – 1990 г. България приема за базова година за прилагане на изискванията на РКОНИК 1988 г.
Фиг. 15 Постигане на целите на Протокола от Киото до 2007 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС
Анализът на данните от националните инвентаризациите за периода до 2007 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола.

За сравнение, по последни публикувани данни на Европейската Агенция по околна среда3 общите емисии на ПГ, като СО2 еквивалент, в Европейския съюз (без отчитане на поглъщането от земеползване и гори) намаляват със 7,7% в периода 1990 – 2006 год. Емисиите на ПГ намаляват във всички основни сектори с изключение на транспорта, където емисиите нарастват значително.

Общо в ЕС през 2006 год. (без отчитане на поглъщането от земеползване и гори) са емитирани 5 143 млн. тона СО2 еквивалент. Най-големите източници на емисии са Германия – 20% от общото за съюза количество, Великобритания - 13%, Италия и Франция по 11%. България емитира под 1,5% от общите количество ПГ на страните – членки на Европейския съюз.

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ОТ БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РКОНИК И ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

Законодателни мерки

        Законодателните мерки в областта на изменение на климата, въведени през 2007 г. са свързани главно с транспониране на европейското законодателство, както и с редица дейности по прилагането на директиви, свързани с политиката по изменение на климата:

        С ПМС № 8/ 19.01.2007 год. е приета Наредба за условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

С ПМС №7/19.01.2007 г. е приета Наредба за реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове.


На 12.04.2007 год. с Решение на МС е приет Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г., който беше представен за разглеждане пред Европейската Комисия. Приемането на плана за разпределение на квоти за емисии на парникови газове и неговото одобрение от Европейската Комисия е необходимо условие за участието на РБългария в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове.

        През ноември 2007 год. беше подписан Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Франция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото, който създава възможност за осъществяване на проекти “Съвместно изпълнение” между двете страни.

По отношение на прилагането на “Политически инструменти в сектор “Транспорт”, в т.ч. предприети “фискални мерки” за стимулиране употребата на биогорива, с чл. 32 на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г., посл. изм., бр. 49 от 2007 г.) е въведена нулева ставка за биодизел и биоетанол, които отговарят на изискванията на чл. 26 от ЗВАЕИБ. Същевременно е регламентиран намален размер на акциза за автомобилни бензини и горива за дизелови двигатели, в които съдържанието на биокомпонента е от 4 до 5 на сто включително. Последният е в сила след постановяване на положително становище от ЕК. В момента, от МФ се изготвят необходимите нотификационни документи във връзка с прилагането на намаления акциз.


На 6 юли 2007 в ДВ бр. 55 е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за Енергийната Ефективност. Приетите промени са свързани с доразвиване на разпоредбите, хармонизация и въвеждане на задължителни изисквания, предвидени в директивите на ЕС в областта на EE, както и засилване на контролните функции на изпълнителния директор на АEE, в качеството му на орган на изпълнителната власт чрез разширяване на кръга на субектите, подлежащи на контрол.
Министерство на земеделието и храните разработи и одобри със Заповед на министъра № РД 09-293 от 04 май 2007 г. Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (GAEC) и 10 Национални стандарти във връзка с тяхното спазване и прилагане.
Прилагане на механизми на Протокола от Киото и Европейска схема за търговия с емисии на парникови газове
Механизъм “Съвместно изпълнение”

През 2007 г. дейностите по прилагане на чл. 6 от Протокола от Киото се свеждат до подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Франция за бъдещо сътрудничество по механизма “Съвместно изпълнение”, съгласно информацията по-горе, както и одобрение на общо два проекта “Съвместно изпълнение”, които следва да доведат до намаление на емисиите на парникови газове от над 1 млн. т. СО2 екв. за периода 2008-2012 г.:



  • Каскада ВЕЦ “Среден Искър”;

  • Портфолио от нови когенерационни централи за производство на топлинна и електрическа енергия в “Топлофикация-Плевен” и “Топлофикация ВТ”АД.



Европейска схема за търговия с емисии на парникови газове

България, като страна на ЕС, от 01.01.2007 г. е необходимо да прилага Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейска схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Общите изисквания на Директивата вече бяха нормативно определени в България чрез изменението на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в сила от 27.09.2005 г. През 2007 г. бяха приети от Министерски съвет две наредби допълващи изискванията на ЗООС по отношение на прилагането на Европейска схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове, както следва:



  • Наредба за реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове (ПМС №7/19.01.2007 г.)

  • Наредба за условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ПМС № 8/ 19.01.2007 год.)

На 12.04.2007 год. с Решение на МС е приет Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г., който беше представен за разглеждане пред Европейската Комисия. Това се случи след приемането от Министерски съвет в края на 2006 г. на Национален план за разпределение за 2007 г. Приемането на план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове и неговото одобрение от Европейската Комисия е необходимо условие за участието на РБългария в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове.

Националните планове за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. бяха разработени в периода от началото на 2005 г. до м. Март 2007 г., чрез Междуведомствена работна група с представители на Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на финансите, Национален статистически институт и представители на неправителствени организации: Българска Стопанска Камара и браншовите организации на попадащите в обхвата на Схемата браншове – Българска асоциация на циментовата индустрия, Българска браншова камара на енергетиците, Браншова камара на целулозно хартиената промишленост, Стъкларска индустрия, Браншова камара на черната и цветна металургия, Българска камара на химическата промишленост, Български съюз на керамиците. Разработването на Плана се подпомогна съществено от български и холандски консултанти по проект, финансиран от Програма PSO на Холандското Правителство. Разработването на плана е започнато на 05.01.2005 г. На всеки един етап е извършвана консултация на работата с междуведоствената работна група.

При разработването на плановете са използвани:



  • директиви, решения и методически документи и коментари на Европейския съюз по проблема;

  • закон за изменение на Закона за опазване на околната среда за въвеждане на Схемата;

  • одобрени и отхвърлени НПРК на страни-членки на ЕС;

  • резултати от обсъждането на въвеждането на схемата на семинари и работни срещи с представители на предприятия, неправителствени организации, министерства и агенции;

  • резултати от проверка (Peer review) на ЕК за прилагане на ЕСТЕ в България;

  • опита на други страни с одобрени от Комисията планове, в това число Холандия, Великобритания, Ирландия, Чешката Република и Полша.

При определяне на общото количество квоти за разпределение на инсталациите е използвана комбинация от два подхода, а именно подход на “историческите равнища на емисиите” и подход на “прогнозата”:




  • Подход на “историческите равнища на емисиите, при който общият брой разпределени квоти се определя от дела, в съответната страна, на емисиите, изпуснати в атмосферата през съответната година от инсталациите, извършващи дейности и включени в схемата за търговия. В случая на България историческият подход е използван за определяне на базовата година (периода 2002-2004 г.).

  • Подход на “прогнозата”, при който общото количество на емисиите от инсталациите се определя от дела им в прогнозното развитие на основата на “обикновен бизнес”. При прилагане на прогнозния подход са използвани двата принципа “отгоре надолу” и “отдолу нагоре”. Прогнозите “отгоре надолу” включват официални данни за очаквания ръст на брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност по сектори, въз основа на които е направена оценка на връзката между ръста на брутната добавена стойност и изменението на обемите продукция в секторите, влизащи в обхвата на схемата. Друг съществен компонент на използваните прогнози е прогнозирането на горивно енергийния баланс на страната (крайно потребление на горива и енергия по отрасли, развитие на електроенергийния отрасъл, първично брутно потребление на горива и енергия). Описаните прогнози са разработени при сценарий “обикновен бизнес”.

След внасянето на плановете в ЕК, последва изпращане на коментари през м. Юли 2007 г., които изискаха внасянето на уточнения. Уточненията бяха внесени през месец Август 2007 г. Европейската Комисия се произнесе с решения относно националните планове за разпределение за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. на 26 Октомври 2007 г. Съгласно това Решение България следва да разпредели общо годишно количество квоти, равняващо се на 42 272 947 тона, което е с 20% за 2007 г. и с 37,4% за периода 2008-2012 г. по – малко от предложеното и разпределено от България количество в изпратения в ЕК вариант. Решението на ЕК драстично намалява разпределените квоти за инсталациите в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии. Неприемането на националния план не позволи през 2007 г. да се извършва търговия с емисии на парникови газове.
Европейската схема за търговия с емисии следва да се реализира посредством Национален Регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове. Необходимото техническо оборудване за поддръжка на Националния Регистър бе доставено за България едва на 31.07.2007г. Същевременно са разработени необходимите документи за ползване на регистъра съгласно изискванията на Наредбата за реда и начина на функциониране на Националния Регистър: Процедури за администриране на регистъра; Откриване на сметки на оператори на инсталации; Откриване на лични сметки; Регистрация на Верификационни органи и т.н. Продължи издаването и преразглеждането на разрешителни за търговия с емисии на парникови газове в по смисъла на чл. 131в и 131ж от ЗООС.
Втори национален план за действие по изменение на климата

Вторият национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) е разработен през периода 2003-2004 г. и одобрен с Решение от Правителството през 2004 г. Планът съдържа пакет от съгласувани действия, които са в съответствие с международните задължения, поети от страната по Рамковата Конвенция на OН, както и с Европейската програма по изменение на климата към Европейския Съюз (ЕС). Планът обхваща периода 2005–2008 г., като комулативните ефекти от приложените мерки по отношение намаляване емисиите на парникови газове (ПГ) се оценяват ежегодно.

Структурата и съдържанието на ежегодния отчет следват заложената формулировка на същите във Втория национален план за действие по изменение на климата 2005-2008 г., като са разгледани и анализирани основните тенденции, отчетени са резултатите по изпълнението на законодателната политика, създаденият институционален капацитет, както и приложените мерки за намаляване на емисиите на парникови газове.

Вторият НПДИК определя основно законодателната рамка и институционалната структура, необходими за осъществяване на политиката по изменение на климата в изпълнение на задълженията на страната по РКОНИК и Протокола от Киото. Аналитичната и прогнозна част на плана предвиждат няколко сценария (базов сценарий и три сценария с допълнителни мерки), които включват различни политики и мерки, приложими от министерствата и ведомствата. Решението за реализирането на сценарий с допълнителни мерки може да се вземе въз основа на преценката от необходимостта за включване на допълнителни политики в зависимост от констатирани негативни тенденции на емисиите на парникови газове, както и на приоритетите на ведомствата, участващи в изпълнението на плана.

През 2007 г. освен описаните по-горе законодателни мерки в съответствие с Втория национален план за действие по изменение на климата са изпълнение и други мероприятия п оприлагане на политически инструменти в областта, както и конкретни технически мерки за намаляване на емисиите на парникови газове.

Транспорт

По отношение на прилагането на “Политически инструменти в сектор “Транспорт”, в т.ч. предприети “фискални мерки” за стимулиране употребата на биогорива през 2007 г., с чл. 32 на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г., посл. изм., бр. 49 от 2007 г.) е въведена нулева ставка за биодизел и биоетанол, които отговарят на изискванията на чл. 26 от ЗВАЕИБ. Същевременно е регламентиран намален размер на акциза за автомобилни бензини и горива за дизелови двигатели, в които съдържанието на биокомпонента е от 4 до 5 на сто включително. Последният е в сила след постановяване на положително становище от ЕК.



Енергийна ефективност

По отношение на мерките за енергийна ефективност В съответствие със заложените мерки в Плана за действие по изменение на климата през 2007 г. с ДВ бр. 55/06.07.2007 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Приетите промени са свързани с доразвиване на разпоредбите, хармонизация и въвеждане на задължителни изисквания, предвидени в директивите на ЕС в областта на енергийната ефективност, както и засилване на контролните функции на изпълнителния директор на АEE, в качеството му на орган на изпълнителната власт чрез разширяване на кръга на субектите, подлежащи на контрол.



Земеделие и гори

В областта на земеделието и горите, следвайки политиката на Държавната агенция по горите, насочена към устойчиво стопанисване и управление на горите и във връзка с изпълнение на основните действия, насочени към адаптиране на горите към климатичните промени, през 2007 г. са залесени общо 3 224 ха нови гори.



Селско стопанство

В сектор “Селско стопанство” в съответствие с Втория национален план за действие по изменение на климата 2005 – 2008 година са изпълнени следните дейности:

Министерство на земеделието и храните разработи и одобри със Заповед на министъра № РД 09-293 от 04 май 2007 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 2007 г.) изменена и допълнена със Заповед № РД 09-549 от 15.08.2007 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2007 г.) и Заповед № РД 09-808 от 13.12.2007 г. Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (GAEC) и 10 Национални стандарти във връзка с тяхното спазване и прилагане.

Със Заповед № РД 09-683 от 26.10.2007 г. на министъра на земеделието и храните е добавен още един Национален стандарт - 4.1.1. към т. І. 4. Осигуряване на минимално ниво на поддръжка на естествените местообитания, който гласи: „Задължително е поддържането на минимум 0,15 животински единици (ЖЕ) на хектар постоянно затревени площи(пасища и ливади) за земеделски стопани, подпомагани по мерките „Агроекологични плащания” и „Натура 2000”.

В допълнение в сектора се извършени редица дейности по подобряване на техниките за растителна защита и приоритетно развитие на нехимически методи за борба с болестите и неприятелите, както и подобряване на мониторинга на фитосанитарната обстановка в страната.

Енергетика

В сектор „Енергетика” през 2007 г. продължава изпълнението на следните проекти и мерки за намаляване на емисии на парникови газове.



  • Изграждане на хидрокакскади Горна Арда и Средна Въча (пуск 2012 год.)

  • Настройки на топлофикационните централи и отоплителните котли с турбини на природен газ.

  • Условия за повишаване на сигурността на газоснабдяването.

  • Производство на електро- и топлоенергия от биомаса.

Промишленост

В сектор „Промишленост” се изпълняват следните мерки:



  • Намаляване на топлинните загуби в промишлеността.

  • Изграждане на системи за мониторинг на промишленото потребление не енергия.

  • Модернизация на инсталациите за пара и сгъстен въздух и намаляване на консумацията на енергията.

Управление на отпадъци

В сектор “Управление на отпадъци” през 2007 г. са разгледани 22 плана за привеждане на съществуващите депа, на които са депонирани производствени и опасни отпадъци, в съответствие с изискванията на Наредба № 8 /2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, която транспонира Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци. От тях са утвърдени 17 плана, а 5 са върнати.

Към края на 2007 година на територията на страната са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират общо 26 броя регионални депа -Сандански, Гоце Делчев, Враца, Шумен, Харманли, Търговище, Мадан, Хасково, Петрич, Русе, Созопол, Монтана, Силистра, Севлиево, Троян, Оряхово, Карлово, Рудозем, Горна Малина, Омуртаг, Антоново, Пловдив-Цалапица, Варна–Аксаково, Добрич–с. Богдан, София-Суходол, Доспат.

Регионалното депо в Созопол е въведено в експлоатация през месец август 2007 г. .

На депата са изградени газоотвеждащи системи, като събираните газове се отвеждат от тялото на депото за последващо изгаряне в инсталация за изгаряне на биогаз, посредством система от хоризонтални и вертикални газо-отвеждащи тръби.

По данни на регионалните инспекции по околна среда и водите през 2007 г. са закрити 553 броя нерегламентирани сметища на територията на цялата страна. Със закриването на нерегламентирани сметища се постига намаляване емисиите на метана в атмосферата.




1 Информацията е предоставена от националния институт по метеорология и хидрология на БАН

2 тези сценарии не отчитат флуктуациите на метеорологичните елементи от година на година

3 „Тенденции и прогнози на емисиите на парникови газове в Европа 2008 г.”, Европейска Агенция по околна среда





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница