Изпит 23 април !!! 8,30 наказателен процес и международен наказателен процес

22 АПРИЛ ЕВЕНТУАЛНО КОНСУЛТАЦИЯ !!! СЛЕД ОБЯД 16 ЧАСА

МЕЖДУНАРОДЕН НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС - Г. Митов – указания за изпит, насоки, общи бележки

Застъпва се с МНП, то както се разглежда е част от процеса, не можем да възприемем делението, което е по вътрешното право и по международното, във вътрешното право – частта от наказателното преследване и установяването, е регламентирано в кодекса, той, като основа на материалното право намира реализация чрез процеса.

Като цяло международното право като цяло има за предмет постигането на определена договореност между държавите и това е изключително трудна и мъчителна дейност, резултат обикновено на компромис, което е нормално, защото в тази дейност има отстъпване на суверенитет. Съгласието друга държава в определена област да „отнеме” суверенитет, в широк аспект не в смисъл всяка държава да прави каквото си иска, а компромис-статукво, правила, които карат държавата да се съобразява с международната общност или организация, та това решение е изключително трудно – свързано е с много компромиси. Постигането на компромис е още по-трудно в наказателното право, защото наказателната юрисдикция е изключително свита за всяка една държава, така както отбраната, това са онези области, в които държавата най-трудно отстъпва суверенитет, докато в отбраната има едно „полезно” сътрудничество, правят се регионални, континентални блокове и сдружения, но пък в областта на наказателното правораздаване все още не е необходимо да има някаква по-голяма организация, която да наложи това отстъпване на част от суверенитета си. С оглед на засилването на тероризма, трансфер на престъпници, се наблюдава засилване и на сътрудничеството, тази тенденция е основно в досъдебното производство и по.точно в разследването, преди дас е стигне до образуването въобще на наказателния процес, напр. Сътрудничество в прането на пари, обикновено в областта на досъдебното производство, сътрудничеството е до установяване на факти, механизъм, престъпление, да могат евентуално да парират резултатите от престъпната дейност. Но дори в тази дейност не се наблюдава тясно сътрудничество в самия процес. Изчерпва се в досъдебна фаза.- докато държавата не отстъпва цяло наказателно производство, ако и да има регламентиран трансфер на НП, но по-скоро това е възможност, отколкото реално изпълнение. Наистина е предвидено в НПК. Има регламентирано държавата да изиска цялото производство и това е смисълът на трансфера. МНП и МНП вървят ръка за ръка, всеки международен акт, установяващ международни престъпления, установява и процедурата по която ще се разследват и процудерата по която ще се развива процеса. Исторически погледнато процеса върви редом правото. Всеки международен акт, в който има установяване на някактво международно престъпление, в същия акт има и процедурата.

Статутът на Нюрнбергския процес, Римският статут и др, имаме смесица на двете, както се установява извършеното престъпление, така се установява и процедурата.

Престъпленията и процедурата – това е основната проблематика, която се застъпва и по международно наказателно право и по международен наказателен процес.

Проф. Димитър Михайлов – Учебник - Международно наказателно право

Тази материя е неразработена

ВЪПРОСИТЕ ОТ КОНСПЕКТА, на които да обърнем внимание!!!

12. Международни съдилища - понятие и видове.

21. Международен военен съд в Нюрнберг и Токио.

22. Международен трибунал за съденето на лица, извършили престъпления в Руанда и съседни държави през 1994 г.

23. Международен трибунал за съденето на лица, извършили престъпления в бивша Югославия от 1991 г. насам.

24. Учредяването на международен наказателен съд като постоянно действащ орган - исторически и правни предпоставки.

25. Правен статут на международния наказателен съд в Хага. Състав и управление на съда.

26. Юрисдикция, допустимост и приложимо право при разглеждането на делата.

27. Разследване и наказателно преследване.

28. Съдебно производство. Обжалване и преглед на решенията.

29. Международно сътрудничество и съдебна помощ.

30. Изпълнение на наложените наказания.

СТАТУТЪТ на международният наказателен съд е приет 17 юли 1998 г, ратификация за България –15-03- 2002 в сила 01-юни 2002, публикуван на 16 юли 2002 – обнародван в ДВ

Виж Римски статут

Предмет на МНПРОЦЕС

В правната теория има един голям спор, освен между нак право и нак процес, в голяма част от държавите не се изучава отделно мнпроцес, защото голяма част от въпросите на нправо се разглеждат с уреден процес. Спорът в теорията е относно обхвата на предмета на мнпроцес, като той върви на две плоскости – широко и тясно разбиране, широкото разбиране на процеса е всякаква международна дейност, по сътрудничество, свързана с разглеждането и решаването на наказателни дела, като се започне от сътрудничество по разкриване на престъпленията и тук са международните организации ИНТЕРПОЛ, ЕВРОПОЛ, редица международни правни механизми за сътрудничесво в рамките на Европейската конвенция, трансграничното наблюдение, премине се през самото процесуално разследване на дела, това са извършване на съдебни поръчки, извършването на определени действия по връчване на книжа, разпит на свидетели и т.н., това е сътрудничество по наказателни дела и се премине през съответните международни процеси

Завършващият момент е изтърпяването на наложените наказания – екстрадиция, трансфер на осъдените лица, осъдени от международните съдилища

Спорна част на това е международният наказателен процес дали обхваща само международните съдилища и престъпления или цялостната международна дейност, тясно разбиране – само процеса, по-широкото разбиране е цялостното сътрудничество, в конспекта е заложено широкото разбиране, че МНпроцес е цялостната международна дейност, касае наказателните дела, както вътрешните , така и делата, които се разглеждат от международните наказателни съдилища. Мнпроцес не е нова дисциплина, нова е за България, чете се от десетина години. В другите университети по света се чете „Сътрудничество”, защото то дълго време беше единствената възможност, преобладаващата част е сътрудничество, международните съдилища са много малка част, в момента единственият постояннодействащ съд, е Хагският международен наказателен съд, все още има дела пред международния наказателен трибунал срещу бивша Югославия, но те са на доизживяване, защото са ad hoc съдилища. Международният наказателен съд е първият институционален такъв, но има дела, които са малко и не решават основните проблеми. Все още държавите не са достигнали на тази степен на сътрудничестмво, че да предоставят на международния наказателен съд да разглежда голяма част от престъпленията, обхвата на юрисдикцията на МНС е изключително тесен, престъпленията, които се разглеждат от този съд са малко – срещу мира и човечеството, дела, където всеки един наказателен национален кодекс регламентира – като геноцид, апартейд, нарушаване на правила за водене на война и пр, поради тази причина съдилищата са поече като исторически аспект на сътрудничеството, до възникването на Римският статут, съответно МНС, създава се доста стройна система от правила за международно наказателно правно сътрудничество. Проблемът е , че поради редица политически, икономически и др причини, този съд не може да се наложи като действително една юрисдикция, която да решава безпристрастно от името на световната общност разследването и наказването на лица, извършили международни престъпления, все още границата между международното и вътрешно престъпление дава отражение върху НП с оглед на разследването, затова концентрацията е върху СЪТРУДНИЧЕСТВОТО , предпроцесуалната дейност по разкриване на определени престъпления и след това сътрудничество свързано със самото наказателно произвоство в конкр държава и изтърпяване на наложеното наказание, това е сътрудничество по събиране на доказателстав, връчаване на книжа, екстрадиция и след това – при осъждане – трансфер за изтърпяване на наложено наказание

Границата между сътрудничество и процес е размита – в рамките на статутите на международните съдилища има такива правила, има колизия, която се решава разнопосочно по отношение на сътрудничеството в рамките на Римския статут и в рамките на конвенцията, до момента тази колизия не е проблем, защото не касае държавите, адресати на делата , държави, неподписали съответните актове за сътрудничество, но за държави, които са подписали и двете групи актове, там наистина настъпва колизия и понеже в международната общност има негативизъм към международните наказателни присъди, се получава един застой в развитието на това взаимодействие между римския статут и др локални или международни актове, регламентиращо сътрудничеството. Този баланс се развива доста бавно, това е причината ясно да се регламентира предмета на международния наказателен процес.

МНС и Римският статут

Този проблем води до неяснота в предмета на международния наказателен процес

Това до някъде е обяснимо, защото ако гледаме вътрешните отрасли на правото, те са безкрайно ясни. МПП – нещата също са доста размити, това идва от голямата сложност на междудържавните отношения, строгия вътрешно законодателен порядък не може да се приложи тук.

В областта на международното право това е доста сложен процес, нещата не са ясно разграничени, има момент на доста голяма плавност и постъпателност в решаването на определени въпроси

Суверенитета на държавите в областта на наказателното правораздаване е деликатна материя, държавите не отстъпват, мъчителен е процеса на отстъпване на наказателната юрисдикция на държава на друга държава

Пример – европейска заповед за арест – когато един компетентен орган – прокурор или съд поиска задържането на едно лице – от страна членка наЕС, и предаването на това лице, гражданин на същата или на друга държава, което се намира на територията на държава членка на общността, другата държава е длъжна да го предаде без да преценява извършено ли е или не престъпление – на езика на международното право това е ЕКСТРАДИЦИЯ

При ЕКСТРАДИЦИЯТА има сложна процедура по проверка на редица въпроси, преди да

Се реши тя, там основният проблем е свързан с т.нар. ДВОЙНА НАКАЗУЕМОСТ – престъплението следва да бъде и по двете законодателства и на искащата държава и на предаващата

Освен тази ДВОЙНА НАКАЗУЕМОСТ – има политически мотиви, следва да се прецени и едва тогава да се допусне ЕКСТРАДИЦИЯ, като в общи линии тя не е често явление, именно поради тези предпоставки, имаше големи проблеми с ИСКАНЕТО основно на израелски, германски и австрийски, донякъде полски органи за екстрадиране на нацистки престъпници, по вътрешното законодателство се иска екстрадиция от САЩ, където има данни че се укриват нацистки престъпници, в общи линии, това завършваше катастрофално

При европейската заповед за арест нещата са опростени – щом един орган е поискал задържане и предаване, другата държава е длъжна да го осъществи, единствено се преценява формалната страна.

При нас доста често се осъществяват такива предавания в европейската заповед за арест, това е едно общностно решение и държавата отстъпва по силата на международно задължение,

Едното рамкото решение е регламент на европейска заповед за арест, европейска заповед за изпълнение относно данъчни и наказателни процедури и сега е процедура за привеждане на националните законодателства по отношение на изпълненията на задължения – изпълнителен лист в Австрия напр да се изпълнява в България.

Общностното право в ЕС е на по-високо ниво на развитие, но тук механизмът е друг – държавата доброволно се е съгласила да може определени въпроси да бъдат решени по този начин, в областта на наказателното право общностното право е доста назад – изключение – европейската заповед за арест. Изпълнението на наказанията се регламентира от Европейската конвенция и частично от европейската конвенция за екстрадиция, Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателни процеси

МнПРОЦЕС – бележи своето развитие от дълбока Древност

В Древността е имало редица данни, намерени в историческите паметници, свързани със сътрудничеството по наказателни въпроси между държавите, това сътрудничество е било в областта на предаване на лица за извършени престъпления – и сътрудничество в разследване на извършени престъпления, казано на съвременен език

Първите данни – 1340 г пр. н. е -. В Египетски папирус, урежда се сътрудничеството между отделните държави в Средиземноморския регион, Египет – Гърция, по отношение на борбата с пиратите, записано е че се създават бързи полицейски лодки, които да помагат в борбата с пиратите. Това може да се счита за един от първите източници по отношение на сътрудничеството в борбата с пиратството.

От Египет, има договор на Рамзес Втори с царя на хетите, от 1296 г. Пр н . е, който урежда сътрудничеството и предаването на роби, които са се вдигнали на възстание, в него е записано, че ако Рамзес се разгневи на своите роби, то заедно с него е длъжен да действа и царят на хетите, като ги предава – поставя се тогава основата на едно сътрудничество, свързано с предаване налица, извършили престъпление

Подобна практика и в древна гърция, тя била образувана от множество държави, редица договори между Атина и Спарта – 421 г. Пр н. Е –

Задължение на Атина да оказва подкрепа на спарта, ако възстанат роби

Там също се съдържа клауза за предаване на робите

В Римското право – също договорености по отношение на пиратите, в сключените договори на Рим с приятелски настроените към него държави и васалните нему, се съдържат клаузи за избиването на пиратите

В далечният изток също е имало наченки на сътрудничество – в книгата ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА НА СУНГ ЗУ – правила и обичаи за воденето на войната – четвърти век пр. н.е.

В по-ново време също има редица исторически паметници, които говорят за сътрудничество при извършването на опр престъпления в една или друга държава

Пример Договор от 911 г между Русия и Византия – отговорносттта за убийство, грабеж, кражба, побой и др. злодеяния, извършени в някоя от тези две държави и се урежда лицата да бъдат предадени на другата държава – съвременният институт Екстрадиция

Първият български източник за такова сътрудничество е - Въпросите/отговорите на Папа Николай Първи в отношенията с Византия – няколко мирни договори, които третират предаването на лица, извършили убийства, грабежи и други злодеяния на територията на едната държава – ако трябва да се обобщи, това е една доста честа практика в Средновековието

Основно сътрудничеството е вървяло по тази линия – извършителят да бъде предаден на съответната държава и да бъде съден и това за разлика от съвременния етап, когато се урежда с договори за гражданска помощ по семейни въпроси и много рядко по наказателни въпроси, тогава в древността се е уреждало основно с мирни договори, вв резултат на война между държавите, се е изисквало победената държава да оказва съдействие при предаването на престъпници, защото не само сега, а и в древността това е било масова практика.

Затова още тогава се е мислело за някаква взаимопомощ между държавите именно по отношение на предаването на л ицата

Много по-късно се появяват ПРАВИЛА за предаване на лице, извършило престъпление в една държава за изтърпяване на наказание в друга държава, защото суверенитетът по отношение на гражданското право който в момента съществува, тогава в древността не се е простирало върху защитата на граждани на територия на друга държава. Те са били първо роби, после данъкоплатци, работна ръка и плащането на данъци е била основната водеща идея при гражданското право и до там се епростирал суверенитетът, много по-късно се появява грижата за граждани от държавата на територията на друга държава. Затова и в областта на сътрудничеството това се проявява късно

В научната литература се прави деление на периодите за развитието на МНпроцес

Като тези периоди се опират основно на качествен срок в правната регламентация на съответното сътрудничество – с оглед на това дали се обхваща сътрудничеството или само международните съдилища, защото ако е втората – то периодизацията е много проста – ad hoc – първият период – между първата и втората световна война

• 
  Вторият период – до втората световна война до римския статут 1998
  
• 
  Третият период – съвременният период след римския статут – тук се оформят и подпериоди, които са свързани основно с тероризма – след 2001 – 11 септември, оттогава започна една доста интензивна междудържавна и международна дейност по отношение борбата с тероризма, докато дотогава борбата с тероризма беше на едно сътрудничество на ниво информация, след тази дата започна една цялостна международна регламентация на причините довели до тероризма – икономически, и отнемането на икономическия резултат от определени действия на терористични организации – има един списък в ЕС, вътрешен за финансиране на тероризма, лицатаи организации, пряко или косвено свързани с финансирането на международния тероризъм - Митов само маркира – голяма част от тези организации не са правосубект, вече се говори, че трябва да се даде правосубектност на неправосубектни организации, напр Ал Кайда няма съдебна регистрация, за да има правосубектност, но когато се отнемат финансови средства, трябва да се даде възможност на лицата, на които са отнети, да имат възможност да се защитят, затова в Първоинстанционния съд на ЕО в Люксембург има няколко решения, които дават определена чцастична правоспособност на дадени нерегистрирани организации да могат да си защитят правата във връзка с включването, респ изключването от този списък – няма никакъв контролен способ лицата да бъдат изключени .
  

Този трети период има доста интересни ПОДПЕРИОДИ, свързани с трансграничните престъпления, бележещи качествен скок, ПРЕДМЕТ обаче – дали относно само сътрудничество или относно международните наказателни съдилища.

По отношение на МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪДИЛИЩА – 12 въпрос

ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ

Международните съдилища са международни правораздавателни институции, които имат за спредмет разглеждането и решаването на международни наказателни дела с предмет международни престъпления.

Като международните съдилища се учредяват с МЕЖДУНАРОДЕН АКТ между няколко организации или в рамките на някаква международна организация

Като в този акт обикновено се определят правилата, по които се конституира съответният съд, как се избират неговите членове и по какви правила работят съдиите в този съд

МС се делят на две групи с оглед механизма на тяхното създаване и това е основното деление

1. 
   Международни съдилища АД ХОК (ad hoc) и такива са Нюрнбергските трибунали и Токийските, двата международни тримбунала за Бивша Югославия са формирани по този начин – за определен кръг престъпления, определен брой лица, определен случай;
   
2. 
   Международни съдилища тип ИНСТИТУЦИОНАЛНИ - международния наказателен съд Римски статут
   

1. 
   Регионални
   
2. 
   Универсални
   

Като конкретните престъпления също са определена група, но локализирани в определено време или определен вид лица – Нюрнбергския процес съчетава и двете – определен брой лица – нацистки военни престъпници и определен вид престъпления, в Бивша Югославия – само времеви диапазон и имат определен вид престъпления

ПО ОТНОШЕНИЕ на двата трибунала – бивша Югославия и за Орланда, те имат доста подробни сайтове, в които специално за Югославия е лесно, има и на македонски, а за Орланда – има сайт на руски – и Римски статут, всичко

Конфликтът е етнически и в двата случая

Непрекъснато се правят дела за предаване на лица, извършили престъпления в бивша югославия, механизмът е много тромав

В общи линии и единият и другият трибунал нямат никаква резултатност или тя е много малка, това поставя въпроса за международните трибунали с оглед тяхната ефективност, това е скъпо платена международна администрация, която не доди до ефективни резултати, още повече, че в статутите на двата трибунала има въ зможност престъпленията, за които се обвиняват лицата да бъдат отсъдени от местните съдилища, тъй като и в двете държави, държавите, включени в бивша Югославия и в Орланда има нови правителства, на които международната общност в определена степен има вяра и затова в статутите се допуска местните съдилища да могат да осъществяват правораздаване, САМО при съмнение за манипулиран процес, може делото да се изземе и да се гледа повторно от Международния трибунал. В общи линии този парадокс се наблюдава повече в международния трибунал за Орланда и съседните държави, отколкото в бивша Югославия, защото в международния трибунал за бивша югославия, там още стартово, докато нямаше още формирани самостоятелни държави, се иззеха делата, се поставиха лицата, които трябваше да бъдат съдени, там проблемът дойде от задочното производство.

С оглед процеса на присъединяване към ЕС на държавите от биваша Югославия, се поведе инициатива на натиск за предаване на престъпници

Международен наказателен съд и делата

Първото дело на МНС е Оганда !!!

33 обвинения срещу Джоузеф Коня

Второто дело е Центарна Африканска Република – период 2002-2003 година Жан Пиер Демба ръководител на движението за освобождение на Конго, намесва се в конфликта с ЦАР, арестуван в Белгия, предаден на МНС, обвинен, че през гореописания период неговите войници са тероризирали населението на ЦАР, изтезания, безчинства, посегателства, действия по член 7 и 8 от Римския статут

Третото дело – Демократична Република Конго

Томас Лобанга обвинен в използването на деца войници 99-2003 г, по данни на международните правозащитни организации над 30 хиляди деца са били въвлечени във военните формирования; второто му обвинение е насилието на жени по време на размириците в страната над 30 000 жени жертва на сексуално насилие през този период

Четвърто дело, което е висящо е Судан – срещу Омар Хасан Албашир – судански президент, 0за геноцид – Дайфур – избити 35 хиляди души

Това са четирите дела, които са на производство

В общи линии прокурора на МНС непрекъснато получава съобщение – напр. 2007 е получил около 3000 съобщения за предполагаеми престъпления по Римски статут в най-малко 140 държави, защото прошеписци има навсякъде и те започват да пишат прошения , винаги има такива, които пишат до всички, тук проблемът е, както прри другите жалби, да се прецени дали наистина повдигнатите въпроси са от компетентността на международния наказателен съд и дали те могат да бъдат разглеждани, ако се установи, че могат да бъдат разгледани, тогава се тръгва на образуване на производство

!!! МНС се концентрира основно за престъпления извършени в Африка. Там МПС е доста слабо, там опитите за решаване на въпроси на ниво държавна политика са доста силно изявени

Доста сложен въпрос за намеса на военни сили

Съществува един паритет по отношение използването на военна сила.

Решаването на такива локални конфликти не може да стане безболезнено и бързо, от друга страна победителите доста често искат международно разрешаване на въпроса, защото Нюрнбергския процес, основните критики, както и Токийския, са че победителите определят правилата!!! След приключването на съответния проблем, победителите се събират и посочват кой и кой да е осъден, по този начин се нарушава основен принцип на НП – независимостта и безпристрастността, защото победителите винаги осъждат победения. Това е причината нза огромния отпор – относно необходимостта от подобен трибунал

Този сложен въпрос стои след Нюрнбергския процес, как да съдим някой по отнапред създадени правила, а не ad hoc

1934 в рамките на обществото на народите се заговори за пръв път за мнс за съдене на международни пестъпления като геноцид, апърдейд и пр.

До средата на 30-те години напр съществува робство – търговия на хора за роби

Затова към момента конвенциите са насочени към скрита, сексуална и др експлоатация на лица от един държави в други

Основен проблем- държавите трудно се съгласяват априорно да приемат юрисдикцията на един съд, мзного е трудно една държава, която няма постоянна политика да приеме определени правила и след време тези правила да се обърнат срещу нея

Историята на Римския статут е 15 годишно продължение, до установяването на тези правила, открит е за подписване 1998 г, но за ратификация е готов едва през 2002 именно защото пред държавите стои въпросът – за резерви по определени текстове от страна на държавите, държавите да се съгласят някой да ги съди по предварително определени правила, всичките трибунали – ад хок, са създадени от победители, постфактум, а те са по каквито си искат правила

НЮРНБЕРГСКИ ПРОЦЕС

Няколко процеса са, но най-голяма известност е придобил ПРОЦЕСЪТ, който се е водил срещу военопрестъпниците в Нюрнберг. Историята на Втората Световна Война – търсим си сами справка със „спомените” си

Идеята за съденето на военопрестъпниците се заражда много преди приключването на войната, в материалите на московската конференция от 1943 – великите сили приемат декларация за германските зверства в окупирана Европа, тогава те изразяват своята решителност да накажат германските военни престъпници като те бъдат предадени на страните, на чиито територии са извършвали престъпления, за да бъдат съдени по тяхното национално право. На следващите срещи обаче – Техеран 45 Ялта и основно в Подсдам 45 година когато се решава съдбата на Германия, модифициране на идеята – те трябва да бъдат съдени от един ОБЩ трибунал – ИНТЕРЕСНА ОСОБЕНОСТ

Конференцията в Техеран .- интересен въпрос на Чърчил

1. 
   Чърчил – без съд и писъда да се убиват
   
2. 
   Сталин е настоявал за съд
   

Голям дисбаланс между съюзниците в тогавашната „Тройна коалиция” защото САЩ и Великоблритания откриват втория фронт доста късно, за да могат да участват в бъдещата подялба на света. Същата тази причина е довела до съгласяването не националните държави да съдят военните престъпници, заещото голяма част от тях са под влиянието на тогавашната Съветска държава, точно зараи това САЩ и Великобритания са настоявали за международен съд, затова и тяхната роля в това лобиране е водеща. Преобладаващото число съдебни заседатели са американски и англичани, на съветския съюз се предоставя обвинението.

За учредяването на нюрнбергкките процеси – спораззумение 1945 – относно преследването и наказването на военните престъпни-ци – ЛОНДОНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ или Нюрнбергска харта

Още през май 45 г. В Лондон има сформирана работна група от съюзнически организации от юристи, които да уточнят задачите и функциите на трибунала. В тази работна група се включват и представители на Франция. Лондонският статут, подписан 8 август 45 г предвижда международният военен трибунал да има съдебен състав по един съдия от Великобритания, САЩ и Франция и по един заместник

Като предметният обхват на този трибунал е наказване на главните военни престъпници, времевата граница на извършените престъпления е от избухването на световната война на първи септември 1939 г

4 категории престъпления има – престъпления против мира, това е планиране, подготовка, иницииране и ра0зпореждане на агресивна война в противовес на международното право и договорите между страните; престъпления против човечеството, убийства, поробване, насилване, депортирване и др. Безчовечни действия срещу цивилно население и др преследване на етническа расова или др основа и военни престъпления, като това е нарушаване на законите и обичаите на войната

Чегвъртият тип – агресията, включват във военните престъпления

Седалището на международният военен трибунал е Берлин, избират Нюрнберг по две причини;

1. 
   Нюрнберг разполага с оптимални условия – палатата – от новите , строени в нач на 20 в, находяща се в добра комуникация и връзка със затвора, с оглед на охрана, безопасност и пр
   
2. 
   Политическа причина – Нюрнберг се смята за седалище на нацизма, там са провеждани конгресите на Националсоциалистическата партия – именно там е мястото, където те трябва да бъдат съдени
   

18 октомври 45 г открит международният военен трибунал в Берлин

Обвиненията са повсдигнати срещу 24 главни военни престъпници и 6 военни организации

Единственият процес срещу главните военни престъпници започва в Нюрнберг 20 ноември 45 г и завършва на 1 октомври 46 година, той се председателства от лорд Джефри Лорънс – британски лордски съдия

Тогава отношенията между бившите военни сътрудници се затягат, но в тези три години има още няколко процеса срещу 177 обвиняеми, най-известният – обвинението срещу 17 лекари, за извършването на медицински опити в концлагери – делото – в Берлин

Срещу главните военни престъпници в Нюрнберг процес за всичките 218 дни, в които заседава съда, са дадени показания на 360 души свидетели, 80 свидетелстват за защитата, събрани са около 300 000 писмени показания на граждани за злодеянията, които са извършени, заседанията са се водили на 4 езика, френски, немски, руски и английски, всеки обвиняем е имал право на защитник по свой избор, важала е презумпцията за невиновност, гарантираното право на защита. По повод изявленията във връзка с обвинителния акт, главен обвинител – главният прокурор на Русия – Роденко – четенето е траело около час, изявленията са много интересни – Гьоринг пише „Победителите винаги ще бъдат съдии, а победените – обвиняеми” ХАЙТЕл – „за войника заповедите са си заповед” ИНТЕРЕСНИ съждения на обвиняемите относно мнението им за тяхните деяния

Процесът задършва с осъдителни присъди, осъжда 80 и освобождава 3-ма, президентът на централната банка е освобожден и още двама

Една част от обвиняемите завършват фатално още преди края на процеса, лидера на германския работнически фронт се самоубива преди да започне процеса, крупния немски индустриалец густав круп е обявен за умствено неспособен да застане пред съда, 1 са задочно осъдени поради неоткриваемост, 12 – осъдени на смърт, 6 – от лишаване на свобода, осъдените на смърт са обесени в спортната зала на Нюрнбергския затвор на 16 октомври 46 г. Лишените от свобода осъдени са изтърпяли наказанието си в берлинския затвор Шпандау – не съм сигурна в изписването

Срокът на наказанието е между 10 и 15 години , като в периода около 50-те всички са освободени

Критиките към този процес са изключително много, заложени са на плоскостта именно, че победителите съдят победените, т.е. легитимността на самия международен съд

Основен извод, който се прокарва от съда и с декларацията от 48 г , се въвежда НЮРНБЕРГСКИ ПРИНЦИПИ на международното правосъдие – 7 на брой

1. 
   Всяко лице, което из върши действие – престъпление по международното право носи отговорност и подлежи на наказване – заложено и и в римския статут 98
   
2. 
   Фактът че по Вътрешно НП едно престъпление не е квалиф като такова не освобождава лицето от международно
   
3. 
   Когато едно лице, изв действие, което е престъпление по международно право е било държавен глава не го освобождава от наказателна отговорност
   
4. 
   Всяко лице, действало по нар на правителство или др орган не го освобождава от отговорност по МП
   
5. 
   Всяко лице обвинено в престъпление има право на справедлив процес според фактите и закона
   
6. 
   Престъпленията против човечеството
   
7. 
   Съучастието в извършването на престъпления против мира, човечеството и военни престъпления е престъпление по международното право
   

Във връзка с политическата и историческатка обосновка на съответните събития МНПроцес е интересен – защото разкрива лъкатушенията и схващанията на отделните държави, в различини периоди, по отношение на определени международни престъпления. Изключително трудно е една държава да предначертае за дълъг период напред своята политика, именно затова изключително резервирано всяка се отнася резервирано към ратифицирането на актове от НП, много учени са скептични по отношение на междунароното правораздаване точно визирано НП

Това е и изключително скъпа дейност, която сега особено в условията на криза се поставя остро въпроса относно издръжката на подобна институция

Защото напр издръжката на МВТ за бивша Югославия е тежко перо в бюджета на ООН, за МНС – има съвместно финансиране между държавите членки и ООН, но това си е сложен проблем, милиони годишно издръжка персонал, съдии, висши дипломатически служители, със съответните привилегии, които не оправдават целта, поставена пред тях

Не може да се очертае ясна перспектива за в бъдеще

Това обаче, което дава МНПроцес в областта на трибуналите е здравата основа за сътрудничество и в тази сфера

Десетки години няма да стигнат , защото се задълбочават противоречията между държавите, основано на икономическа основа, прокарва се ясно границата между по-силно развитите и по-слабо развитите, ако до този момент основната критика „победители съдят победени”, то актуалното е „богатите съдят бедните”

Бъдещето на трибуналите е доста под въпрос точно заради този момент

2003 – първия избор на съдии

2006 г ефективно започва да действа

До момента – 7 дела, 4 съдебни и три на досъдебно произвосдство

Това е „ефективната” дейност на международния трибунал