За развитието на кълновете в пълноценно растение са необходими следните основни структури:
- коренова система / първичен корен, в някои случаи вторични корени/
- главно стъбло на кълна /хипокотил; епикотил; мезокотил; при някои видове от Poaceae (Gramineae) връхна пъпка/
- котиледони /един или няколко/
- колеоптил /при всички Poaceae (Gramineae)
5.2.4. Нормални кълнове
Нормалните кълнове показват способност за развитие в пълноценни растения в почвата с подходяща влага, температура и светлина. За да бъдат класифицирани като нормални, кълновете трябва да отговарят на една от следните категории:
Нормалните кълнове са:
1. Напълно развити кълнове: кълнове, чиито основни части са добре развити, с правилни пропорции и добро здравно състояние.
2. Кълнове с леки дефекти : кълнове с леки дефекти на основни структури, при условие,че показват задоволително и балансирано развитие при сравняване с незасегнатите кълнове от същия анализ.
3. Кълнове с вторична инфекция: кълнове, които биха били отнесени към една от горните две категории, но показват признаци на гъбно или бактериално заболяване, различно от пренасяно със семето.
5.2.4.1. Напълно развит кълн
В зависимост от тествания вид, представлява специфична комбинация от следните основни структури:
а) добре развита коренова система, състояща се от :
- първичен корен, дълъг и тънък, обикновено покрит с известен брой коренови власинки и завършващ с фино връхче
- вторичен корен, когато е образуван в рамките на срока за покълване
- зачатъчни корени (коренова брада ) няколко на брой, вместо един първичен при някои родове, вкл. Avena, Hordeum, Secale, Triticum, x Triticosecale, Cyclamen
б) главно стебло, добре развито състоящо се от:
- хипокотил прав, обикновено тънък и удължен при кълнове с епигейно покълване
- епикотил, добре развит, при кълнове с хипогейно покълване
- хипокотил и епикотил едновременно удължени, при някои родове с епигейно покълване
- мезокотил удължен, в някои видове от Poaceae (Gramineae)
в) специфичен брой котиледони
- един котиледон, при монокотиледонните или по изключение при дикотиледонните (може да бъде зелен и листоподобен или видоизменен и намиращ се изцяло или частично в семето)
- два котиледона, при дикотиледонните (при видове с епигейно покълване те са зелени и листоподобни, размерът и формата варират според вида на семето. При кълнове с хипогейно покълване котиледоните са полусферични и месести и остават в семенната обвивка)
- вариращ брой котиледони, при иглолистните обикновено те са зелени, дълги и тесни.
г) първични листа, зелени, разтварящи се
- един първичен лист, понякога предшестван от няколко люспи (обвивка на листна пъпка) при кълнове с редуващи се листа или
- два първични листа при кълнове със срещуположни листа.
д) връхна пъпка или връхната част на кълна, съдържаща растежния връх, чието развитие варира в зависимост от вида на семето
е) колеоптил, добре развит, прав при Poaceae (Gramineae), съдържащ зелен лист, който достига връхчето и понякога се показва през него
ж) кълнове на дървесни видове, които имат епигейно покълване, когато първичния корен заедно с хипокотила надвишават четири пъти дължината на семето, при условие че всички структури, които са се развили са цели
5.2.4.2. Кълнове с леки дефекти
За леки се смятат следните дефекти:
- първичен корен със слаби увреждания или леко забавяне на растежа
- първичен корен, с дефект но достатъчно добре развити вторични корени при някои родове на Fabaceae (Leguminosae) (особено такива с едри зърна като Phaseolus, Pisum, Vicia и Poaceae (Gramineae), специално Zea и във всички родове на Cucurbitaceae (например Cucumis, Cucrbita, Citrullus) и Malvaceae (например Gossypium)
- зародишен корен, само един силен зародишен корен при: Avena, Hordeum, Secale, Triticum, x Triticosecale два зародишни корена при Cyclamen
- хипокотил, епикотил или мезокотил с малки повреди
- котиледони с малки повреди (ако половината или повече от цялата тъкан функционира нормално ( правило на 50-те %) и ако не се забелязва увреждане или загниване на растежния връх на израстъка или околните тъкани
- котиледон, само един нормален котиледон при дикотиледонните (ако, не се забелязва увреждане или загниване на растежния връх на израстъка или околните тъкани)
- три котиледона вместо два ( правило на 50-те %)
- първични листа с малки повреди (ако половината или повече от цялата тъкан функционира нормално)
- един нормален първичен лист, например при Phaseolus (ако не се забелязва увреждане или загниване на връхната пъпка)
- първични листа на Phaseolus, които са правилно оформени, но с намалени размери, по-големи от ¼ от нормалната големина
- три първични листа вместо два, при Phaseolus (при условие, че съответстват на правилото на 50-те %)
- колеоптил с малки повреди
- колеоптил разцепен от върха до не повече от 1/3 от дължината (при Zea mays, кълновете с дефекти в колеоптила, описани на Фиг.1а могат да бъдат класифицирани като нормални ако първия лист е незасегнат (цял) или слабо увреден както е показано на Фигура 1б)
Оценка на колеоптил при царевица
Фигура 1а:
Кълновете са нормални ако първия лист е цял или само слабо повреден, както е показано на Фигура 1б. За ненормално покълнали се смятат семената ако първия лист е повреден, виж Фигура 1б.
Разцепен повече от 1/3 Превит колеоптил Липсващ връх Разцепен в основата Разцепен от гръбната страна
Фигура 1б:
Нормален, слабо повреден и повреден първи лист, при оценка на кълнове с дефекти в колеоптила.
Нормален лист Слабо повреден Повреден Повреден Повреден Повреден Повреден
Нормални кълнове Ненормални кълнове
- колеоптил свободно, неопределено усукан или формиращ примка (защото е задържан под лемата и палеата или от обвивката на плода)
- колеоптил със зелелен лист, който не достига до върха, но е поне до средата на колеоптила
5.2.4.3. Кълнове с вторична инфекция:
Кълнове, които са засегнати сериозно от гъбни или бактериални болести се приемат за нормални, ако е очевидно че семето не е източник на инфекцията и може да се види наличие на всички основни структури.
Сподели с приятели: |