3.5.2. Разделяне
-
Лабораторната проба (или половинката проба), след претегляне, се разделя на компоненти, в съответствие с дефиницииите в точка 3.2. Разделянето се базира на изследване на всяка частица от пробата, но за някои случаи са задължителни специални процедури, като при метод с продухване .
-
Разделянето на чистото семе трябва да бъде на базата на видими семенни характеристики, с помощта на механични средства или чрез използване на налягане без да се засягат възможностите за кълнене.
-
Когато е трудно или невъзможно да се направи разлика между видовете, трябва да се следва процедура за установяване на автентичност.
-
След разделянето, всеки компонент и който и да е вид семе или инертен примес, чийто процент се отчита, се измерват в грамове до минималния брой десетични знаци, необходими за да се изчисли процентът до първия десетичен знак.
3.5.2.1. Изследване на семената от всички видове, с изключение на Poaceae (Gramineae )
Семената от всички видове, с изключение на Poaceae (Gramineae ), се проверяват окомерно, без да се използва налягане, диафаноскоп или друго специално оборудване. Ако при визуалната проверка е очевидно, че не присъства семе в структурата, тя се отнася към фракцията на инертните примеси.
3.5.2.2. Повредени семена
Семената от фракцията на чистото семе, описани в точка 3.2.1. Чисто семе, които нямат повреди по тестата и перикарпа се отнасят към фракцията на чистото семе или фракцията на семена от други растения, независимо дали са пълни или не. По- трудно е да се определи към коя фракция да се отнесе семе с отворена теста или перикарп. Ако е възможно, анализаторът трябва да използва правилото за размер по-голям от половината на истинското семе за оставащата част от семето. Ако горното не може да бъде приложено, семето се отнася към фракцията на чистото семе или фракцията на семена от други растения.
Не е необходимо да се прави проверка на всяко индивидуално семе в лабораторната проба дали има някаква дупка или други повредени зони отвътре.
3.5.2.3. Трудно различими видове
Когато разделянето на отделни видове семена е трудно или невъзможно се прави едно от следните две неща:
а) На документа за лабораторен анализ се записва само името на вида и всички семена от този вид се отнасят към фракцията на чистото семе. Пример: осилести и безосилести семена от Lolium. Допълнителна информация може да се даде в точка “Други определения”.
б) За семена от видове: Agrostis, Brassica, Lolium, Poa, Festuca rubra и Festuca ovina подобните семена се отделят от останалите семена и се претеглят заедно. От тази смес, на случаен принцип, се вземат най-малко 400 семена, за предпочинане е техния брой да е 1000, и на този брой семена се прави финално разделяне. Определя се съотношението на отделните видове семена и по него се изчислява процент по маса на съдържанието на тези семена в лабораторната проба.
За семена от други видове тази процедура може да се приложи по усмотрение на анализатора.
Ако се следва тази процедура на документа за лабораторен анализ се записва броя на изследваните семена.
3.5.2.4. Метод на продухване
Този метод е задължителен за анализ чистота за семена от следните видове:
Poa pratensis, Poa trivialis и Dactylis glomerata.
Масата на лабораторната проба е 1g за Poa pratensis и Poa trivialis и 3g за Dactylis glomerata.
3.5.2.5. Многосеменни единици
За видовете с определение за чисто семе - 33, многосеменните единици се претеглят отделно и се записват в документа за лабораторен анализ по искане на заявителя.
3.5.2.6. Процедура за онечиствания, които могат да повлияят на резултата за чистота.
Онечиствания, които се отклоняват значително от семената в пробата по размер и/или маса, могат да окажат влияние върху резултатите от анализа за чистота. Такива онечиствания могат да са камъчета, едри по размер семена, попаднали в дребносеменни и др. Когато онечистванията могат да се премахнат относително лесно, например чрез пресяване, цялата средна проба (или на проба с маса най-малко 10 пъти по-голяма от лабораторната пробата) се почиства и от почистената проба се отделя лабораторна проба за чистота. Онечистванията се записват в документа за лабораторен анализ в съответствие с правилата за изчисляване и документиране на резултатите.
3.5.2.7. Закачени придатъци
За някои видовете, с определения за чисто семе номера – 15, 38, 46 и 62, семената/плодовете могат да имат закачени различни придатъци като осили, части от стъбла, дръжки и др. Тези придатъци се оставят така както са, но по искане на заявителя в документа за лабораторен анализ може да се посочи количиството семена с придатъци над определен размер. Записът в документа за лабораторен анализ е в съответствие с правилата за изчисляване и документиране на резултатите.
3.6. Изчисляване и документиране на резултатите
3.6.1. Една цяла лабораторна проба
3.6.1.1. Тест за увеличение или загуба на маса на пробата по време на анализа.
След приключване на разделянето на пробата на компоненти се събират масите на всички компоненти на лабораторната проба. Тази сума се сравнява с първоначалната маса, като проверка за загуба или увеличение в масата. Ако има разлика по-голяма от 5% от първоначалната маса, тестът трябва да се повтори. В документа за лабораторен анализ се записва резултатът от повторния тест.
3.6.1.2 Пресмятане съдържанието на компонентите в процент по маса
Процентът по маса на всеки компонент се отбелязва в документа за лабораторен анализ с един десетичен знак. Изчисляването на процентите се базира на сумата от масата на компонентите, а не на първоначалната маса на лабораторната проба.
3.6.1.3. Процедура на закръгляване
Събират се процентите на всички компоненти. Тези, които се отбелязват като “следа“ се изключват от изчисленията; сумата от другите компоненти трябва да е 100,0 %. Ако сумата не е 100 % (99, 9% или 100,1 %), се прибавя или изважда 0,1 % от най-високия процент (обикновено това е фракцията на чистото семе).
Забележка: Ако е необходима корекция по-голяма от 0,1 % се проверява за грешка в изчисленията.
3.6.2. Две половинки лабораторни проби
3.6.2.1. Тест за увеличние или загуба на теглото на пробата по време на анализа
Събира се масата на всички компоненти независимо за всяка една половинка лабораторна проба. Тази сума се сравнява с първоначалната маса на пробата като проверка за увеличение или загуба на маса. Ако има разлика с повече от 5 %, се прави повторение на теста за двете половинки лабораторни проби. В документа за лабораторен анализ се записват резултатите от повторния тест.
3.6.2.2. Пресмятане съдържанието на компонентите в процент по маса
За всяка половинка лабораторна проба се изчислява процент по маса на всеки компонент най-малко до втория десетичен знак. Процентите трябва да се базират на сумата от масата на компонентите във всяка половинка лабораторна проба, а не на първоначалните им маси. Събират се съответните проценти от всяка половинка лабораторна проба и се изчислява средният процент по маса за всеки компонент. (Ако е необходимо, процентите се закръгляват до втория десетичен знак, но не се коригират до 100 %.) Проверяват се още веднъж толерансите и се закръглява както е описано по-нататък. За да се определи окончателния процент на компонентите в пробата се събират масите на съответните компоненти в двете половинки лабораторни проби и се изчислява процент по маса спрямо общата маса на двете половинки лабораторни проби.
3.6.2.3. Тест за вариране между двете половинки лабораторни проби
Разликата за всеки компонент на двете половинки лабораторни проби не трябва да надвишава толеранса, даден в края на тази глава. Усредната стойност на процента на компонента се търси в колони 1 или 2. В колона 3 са дадени максималните разлики между две стойности на даден компонент при нормални семена. За определяне на толерансите при плевести семена се гледа в колона 4.
Повтаря се изчислението за всеки компонент. Ако всички компоненти са в обхвата на толеранса, изчислява се средната стойност за всеки компонент.
Ако някои от компонентите са извън толеранса, се използва следната процедура:
а) Анализират се още двойки половинки лабораторни проби, но не повече от общо четири, докато се намери двойка в рамките на толеранса.
b) Изключва се всяка двойка, за която разликата между двете половинки надвишава толеранса два пъти.
c) Процентът на компонента се изчислява на база на средните стойности от всички останали двойки.
Препоръчително е да се открие причината за отчетеното вариране, особено ако допълнителните тестове показват твърде големи отклонения. В такива случаи се използва процедурата, описана в Процедура за онечиствания, които могат да повлияят на резултата за чистота
3.6.2.4. Процедура на закръгляване.
Ако всички повторения на всички компоненти са в границите на толеранса се събира масата на съответните компоненти заедно, изчислява се % и стойностите се закръгляват до първия десетичен знак. Корекциите са описани в т.3.6.1.3.
3.6.3. Две или повече цели лабораторни проби
Има случаи, в които е необходимо да се тества втора цяла лабораторна проба. Когато се провежда втори тест, се следва следната процедура:
3.6.3.1. Процедура:
Анализът се извършва в съответствие с т. 3.5. и се изчислява както е посочено в т. 3.6.1.
3.6.3.2. Тест за вариране между пробите.
Когато са проведени два пълни теста, се процедира както с анализа на половинки лабораторни проби, но се използва колона 5 или 6 за определяне на максимално допустимата разлика между двете стойности за определен компонент, за да откриете подходящия толеранс.
Ако разликата между резултатите надвишава толеранса, се анализират още една или две лабораторни проби докато се получат два резултата, където компонентите са в рамките на толеранса (не повече от четири проби общо). Записва се осреднен резултат за пробите, за които най-високият и най-ниският резултат не се различават повече от два пъти от толеранса, освен ако е очевидно, че един или повече от тези резултати се дължи на грешка, а не на случайно вариране мужду пробите. В този случай се анулират тестовете с грешки. Ако няма двойка резултати, които да са в рамките на толеранса е препоръчително да открие причината за полученото вариране.
3.6.3.3. Процедура на пресмятане и закръгляване.
За всяка от пробите, която ще се включи в крайния резултат, се събират масите на всеки компонент, изчисляват се съгласно т. 3.6.1.2. и се закръглят както е описано в т.3.6.1.3. осредняват се резултатите и отново се закръглява съгласно т.3.6.1.3.
3.6.4. Изчисления за трудно различими видове
Когато в една проба има два или повече вида, които е трудно да бъдат разделени, окончателното изчисляване се прави върху 400- 1000 семена, както е описано в т. 3.5.2.4 и т.3.5.2.5. Изчисляването на процентно съдържание на компонента (А) в пробата се прави по следния начин:
А% = Маса на семената на вида А х Р1
Общата маса на 400 - 1000 семена
Където Р1 е първоначалния процент на чистото семе. Полученият процент (А%) се добавя към процента на семена от други растения; процентът на чистото семе се намалява със същия процент за да се получи краен резултат 100.0%.
3.6.5. Изчисления за единични онечиствания , които могат да се отразят на резултатите от тест чистота
Ако от лабораторна проба за чистота с маса М(g) e извадено онечистване с маса m (g) и резултатът за чистото семе е отбелязан с Р1(%), с I1 инертните примеси, с OS1 семената от други растения, тогава крайният резултат за чистота се изчислява по следния начин:
Чисто семе: Р2 = Р1 x M-m
M
Където:
- М е масата на лабораторната проба за чистота
- m e масата на онечистването, можещо да повлияе на резултатите от теста
Инертни примеси: I2 = I1 х M-m + D1
M
Където: D1= (m1 / M)x100 и m1 е масата на онечистването за което е преценено, че може да се отрази на резултатите от анализа, извадено е и класифицирано като инертен примес.
Семена от други растения: OS2 = OS1 x M-m + D2
M
Където: D2= (m2 / M)x100 и m1 е масата на онечистването за което е преценено, че може да се отрази на резултатите от анализа, извадено е и класифицирано като семна от други растения.
При това изчисление е задължителна проверката дали Р2 + I2 + OS2 =100.0%
3.7. Записване на резултатите.
Когато масата на лабораторната проба, тествана за чистота се отклонява от предписаните в Tаблици 2, колона 4, в документа за лабораторен анализ и в сертификата се отбелязва действителната маса на пробата.
Резултатът от анализа за чистота трябва да се даде с един десетичен знак, а процентът на всички компоненти трябва да даде обща сума 100. Компоненти с по-малко от 0.05 % се отбелязват като “следа“.
Процентите на чистото семе, семената от други растения и инертните примеси се записват на мястото, предвидено документа за лабораторен анализ и в сертификата. Ако резултатът за даден компонент е нулев, това се изписва
“ -0.0- “.
В сертификата се записва научното име на вида чисто семе. Видът на инертните примеси и научното име на видовете семена от други растения също се посочват.
Когато по молба на изпращача се определя даден вид инертен примес, видове семена от други растения, МСЕ, или семена с осил, стълбче и т.н., процентът на този примес се посочва в документа за лабораторен анализ и може да е записан с повече от един десетичен знак.
Когато в пробата има семена с хвърчилка, процентът на подобни примеси се отбелязва в документа за лабораторен анализ и в сертификата.
3.8. Номера на дефиниции за чисто семе и означение за плевести семена
Плевестите семена са означени с буквата “П” в колона 4 на таблицата.
вид
|
семейство
|
ДЧС
номер
|
Плевести семена
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Abelmoschus
|
Malvaceae
|
10
|
|
Abies
|
Pinaceae
|
51
|
П
|
Abutilon
|
Malvaceae
|
16
|
|
Acacia
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
50
|
|
Acer
|
Aceraceae
|
52
|
П
|
Achillea
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
|
Adonis
|
Ranunculaceae
|
4
|
|
Aeschynomene
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
23
|
П
|
Aesculus
|
Hippocastanaceae
|
10
|
|
Ageratum
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
П
|
Agrimonia
|
Rosaceae
|
3
|
П
|
Agropyron
|
Poaceae (Gramineae)
|
28
|
П
|
Agrostemma
|
Caryophyllaceae
|
10
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Agrostis
|
Poaceae (Gramineae)
|
34
|
П
|
Ailanthus
|
Simaroubaceae
|
52
|
П
|
Alcea
|
Malvaceae
|
16
|
П
|
Allium
|
Alliaceae
|
10
|
|
Alnus
|
Betulaceae
|
53
|
П
|
Alopecurus
|
Poaceae (Gramineae)
|
34
|
П
|
Alysicarpus
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
20
|
|
Alyssum
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
П
|
Amaranthus
|
Amaranthaceae
|
10
|
|
Amberboa
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
П
|
Ammobium
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
|
Amorpha
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
22
|
|
Anagallis
|
Primulaceae
|
10
|
|
Anchusa
|
Boraginaceae
|
18
|
П
|
Andropogon
|
Poaceae (Gramineae)
|
42
|
П
|
Anemone
|
Ranunculaceae
|
4
|
П
|
Anethum
|
Apiaceae (Umbelliferae)
|
15
|
П
|
Angelica
|
Apiaceae (Umbelliferae)
|
15
|
П
|
Anthoxanthum
|
Poaceae (Gramineae)
|
29
|
П
|
Anthriscus
|
Apiaceae (Umbelliferae)
|
15
|
П
|
Anthyllis
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Antirrhinum
|
Scrophulariaceae
|
10
|
П
|
Apium
|
Apiaceae (Umbelliferae)
|
15
|
П
|
Aquilegia
|
Ranunculaceae
|
10
|
|
Arabis
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
|
Arachis
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
П
|
Arctium
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
|
Arctotis
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
П
|
Armeria
|
Plumbaginaceae
|
2
|
П
|
Arrhenatherum
|
Poaceae (Gramineae)
|
35
|
П
|
Artemisia
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
|
Asclepias
|
Asclepiadaceae
|
10
|
П
|
Asparagus
|
Asparagaceae
|
10
|
|
Aster
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
|
Astragalus
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Astrebla
|
Poaceae (Gramineae)
|
41
|
П
|
Atriplex
|
Chenopodiaceae
|
2
|
|
Atropa
|
Solanaceae
|
10
|
|
Aubrieta
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
|
Aurinia
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
П
|
Avena
|
Poaceae (Gramineae)
|
33
|
П
|
Axonopus
|
Poaceae (Gramineae)
|
36
|
П
|
|
|
|
|
Beckmannia
|
Poaceae (Gramineae)
|
34
|
П
|
Begonia
|
Begoniaceae
|
10
|
|
Bellis
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
|
Beta
|
Chenopodilaceae
|
46
|
П
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Betula
|
Betulaceae
|
53
|
П
|
Borago
|
Boraginaceae
|
18
|
П
|
Bothriocholoa
|
Poaceae (Gramineae)
|
42
|
П
|
Bouteloua
|
Poaceae (Gramineae)
|
42
|
П
|
Brachiaria
|
Poaceae (Gramineae)
|
36
|
П
|
Brachyscome
|
Asteraceae (Compositae)
|
5
|
|
Brassica
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
|
Briza
|
Poaceae (Gramineae)
|
34
|
П
|
Bromus
|
Poaceae (Gramineae)
|
33
|
П
|
Browallia
|
Solanaceae
|
10
|
|
Brunnera
|
Boraginaceae
|
18
|
П
|
|
|
|
|
Cajanus
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Calceolaria
|
Scrophulariaceae
|
10
|
|
Calendula
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
П
|
Callistephus
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
|
Calocedrus
|
Cupressaceae
|
49
|
П
|
Calopogonium
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Camelina
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
|
Campanula
|
Campanulaceae
|
10
|
|
Cannabis
|
Cannabaceae
|
4
|
П
|
Capsicum
|
Solanaceae
|
10
|
|
Caragana
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Carpinus
|
Betulaceae
|
57
|
П
|
Carthamus
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
|
Carum
|
Apiaceae(Umbelliferae)
|
15
|
|
Cassia
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Castanea
|
Fagaceae
|
57
|
|
Castalis
|
Asteraceae (Compositae)
|
8
|
|
Catalpa
|
Bignoniaceae
|
48
|
П
|
Cedrela
|
Meliaceae
|
48
|
П
|
Cedrus
|
Pinaceae
|
51
|
П
|
Celosia
|
Amaranthaceae
|
10
|
|
Cenhrus
|
Poaceae (Gramineae)
|
43
|
П
|
Centaurea
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
П
|
Centrosema
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Cerastium
|
Caryophyllaceae
|
10
|
|
Chamaecrista
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Chamaecyparis
|
Cupressaceae
|
49
|
П
|
Cheiranthus
|
Brassicaceae (Cruciferae)
|
11
|
|
Chelidonium
|
Papaveraceae
|
13
|
П
|
Chloris
|
Poaceae (Gramineae)
|
42
|
П
|
Chyisanhtemum
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
П
|
Cicer
|
Fabaceae (Leguminosae)
|
11
|
|
Cichorium
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
П
|
Citrullus
|
Cucurbitaceae
|
10
|
|
Clarkia
|
Onagraceae
|
10
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Clatytonia
|
Portulacaceae
|
10
|
|
Cleome
|
Capparidaceae
|
10
|
|
Cnicus
|
Asteraceae (Compositae)
|
4
|
П
|
Cobaea
|
Polemoniaceae
|
14
|
П
|
Coix
|
Poaceae (Gramineae)
|
37
|
П
|
Coleostephus
|
Asteraceae (Compositae)
|
1
|
П
|
Coleus
|
Lamiaseae ( Labiatae)
|
18
|
|
Consolida
|
Ranunculaceae
|
10
|
П
|
Сподели с приятели: |