Използвани съкращения и символи
ГЛАВА ТРЕТА СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Изтегляне 1.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въведение
- 1. Въпросът за определяне на понятието за субект на международното публично право
ГЛАВА ТРЕТАСУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВъведениеОсновният проблем при разглеждането на този въпрос, след като изяснихме същността и особеностите на МПП, както и как то се създава, е спрямо кого се прилага и действа тази правна система. За да бъде субект на МПП, дадено образувание трябва да притежава международна правосубектност, т. е. да може да поема международни права и задължения и вследствие да може да защитава подобни права чрез повдигане на международни искове, както и да осъществява определени действия в международен план. Субектите на МПП носят отговорност пред международната общност, а в случай на нарушаване на техни международно признати права, могат да търсят международноправната им защита в степен, регулирана от международноправната система, чрез правни процедури, т. е. подобни образувания, признати за субекти на МПП, разполагат и с процедурни правомощия. Първите субекти на международното право са суверенните държави. Сравнително неотдавна се появяват нови образувания, различни от държавите, с призната международна правосубектност. В исторически план първи такива са свободните градове, рицарските ордени, Светия престол, а по-късно се появяват и първите международни организации. Признаването на международна правосубектност на международните организации е процес, който завършва едва след Втората световна война. Напоследък се повдига въпросът за международна правосубектност и на нови образувания, които участват в международния живот. С появата на нови субекти на международното право, различни от държавите, се поставя и въпросът за определяне на понятието субект на международното право. 1. Въпросът за определяне на понятието за субект на международното публично правоВ правната доктрина и практика твърде силно влияние оказва схващането, че държавата и само тя е основен и едва ли не единствен субект на международното право. Наистина позитивното международно право, а оттук и правната теория, носят силния отпечатък на особено важното място, което заема държавата в съвременния свят. Държавите са първият по време и основен създател на международноправните норми. На тях са посветени цели отрасли от международното право. Само държавите притежават права и задължения, значително превишаващи правата и задълженията на който и да е друг субект на международното право. Ето защо те са основни субекти на съвременното международно право. Именно затова няма пречки държавата да реализира пълно своя суверенитет, включително и като създава и признава нови субекти. Държавата е ограничена в своите действия само от рамките на международното право. В международното право не се открива изброяване на субекти, но също така няма каквото и да било ограничаване в това отношение. В съвременното международно право се приема, че освен държавите на международната сцена съществуват и действат и други субекти. Въпреки наличните спорове при определяне субектите на МПП, могат да се посочат следните образувания, на които безспорно се признава международна правосубектност:
Съществуват и особени случаи на правосубектност, например тази на държавоподобни образувания, транс-национални корпорации, някои неправителствени организации и на физическите лица, която е вторична и възниква при конкретни хипотези. Някои от тези случаи ще бъдат специално разгледани.
таблица: Субекти на МПП В международното право са приложими основните положения на правната теория, която традиционно се занимава предимно с вътрешнодържавното право. Когато съществуват отношения в едно общество, регулирани от правна норма, говорим за правоотношения. Участниците в обществените отношения стават участници в правоотношенията или субекти на правоотношението. Всеки субект на правоотношение е и субект на правото. Нито в теорията, нито в практиката се посочва количествен критерий. Достатъчно е съществуването на дадено правоотношение, за да имаме основание да твърдим, че субектите на това правоотношение са и субекти на правото въобще. Още повече, че в правото отдавна са известни разликите между субекта на правото и субекта на провоотношението. Субектът на правото може да бъде такъв и да притежава потенциалната възможност да влиза в определени видове отношения, а при субект на правоотношенията се има предвид реалното участие в конкретни правоотношения.
Изброените субекти на международното право очевидно не са равни, що се отнася до възможностите им за участие в различни правоотношения. Предполага се, че всеки субект на правото може самостоятелно да поема и изпълнява права и задължения, както и да ги отстоява със средствата, предвидени в правото. Особеност на международното право е, че неговите субекти сами създават своите норми, своето право. Именно тази правотворческа способност не е еднаква при различните субекти на международното право. Каталог: referats referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009 referats -> Програмата Internet Explorer referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация referats -> Бройни системи основни бройни системи referats -> Морфология и расология съдържание referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво referats -> Въведение в операционите системи referats -> Тема първа Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|