Използвани съкращения и символи


Правосубектност на международните организации



страница5/6
Дата13.09.2016
Размер1.12 Mb.
#9668
1   2   3   4   5   6

4. Правосубектност на международните организации

Въпросът за правосубектността на международните организации (международните междуправителствени организации) е един относително нов за международното право проблем. Всъщност проблем отдавна няма. И в теорията, и в практиката се приема единодушно, че международните организации са субекти на международното право.

Международните организации възникват исторически от международните конференции и се налагат като един нов метод за регулиране на международните отношения.


  • Ако международните конференции са преход от двустранна дипломация към многостранна и представляват временни колективни органи на държавите, то международните организации са вече постоянни колективни органи на държавите.

Те предоставят възможност постоянно да се поддържа международното сътрудничество и в този смисъл са и един нов метод за уреждане на международните отношения.

Предшествениците на съвременните международни организации се появяват в края на 19 век. Това са административните съюзи. Те притежават някои общи черти със съвременните международни организации: международни служители, постоянна структура от органи (работещи на периодични сесии или постоянно), но в отлика от тях не са признавани за субекти на международното право.

Постепенно отношението към международните организации се променя и в началото на века те получават права, които ги доближават до съвременните международни организации. В най-голяма степен това е изразено при Обществото на народите. То има право да сключва международни договори, притежава договорна правоспособност, неговият персонал се ползва с привилегии и имунитети.

Съвременното понятие за международни организации се оформя след Втората световна война с утвърждаване на правния им статут. Техният брой рязко се увеличава и значението им бързо нараства. Важно място в признаването на правосубектността на международните организации заема съвещателното мнение на Международния съд на ООН от 11 април 1949 г. във връзка с възмездяване на щетите, понесени в служба на ООН. В него се казва, че анализът на предоставените на организацията права и тези, с които тя реално се е ползвала, доказват правосубектността на ООН. Взети в своята съвкупност, те доказват също така, че организацията е субект на международното право и че тя е способна да притежава международни права и задължения. За разлика от държавите, които притежават всички права и задължения, предвидени от международното право, образувания от рода на ООН зависят от целите и функциите си, така както те са изложени в техните учредителни актове и развити в практиката им.

Постепенно и в международната практика, и в доктрината се налага мнението, че международните междуправителствени организации са субекти на международното право.

Международните организации се основават с международен договор от суверенни държави. Тези договори са от особен род, защото с тях се създава правна основа за дейността на един постоянно действуващ международен организационен механизъм. Договорите-учредителни актове на международните организации, могат да носят различни наименования - договор, устав, харта, статут. Съответно и правосубектността на международните организации е договорна, вторична, производна от учредителните актове.

Известни спорове има около юридическите основания и за обема на правосубектността на международните организации. Както подчертава и Международният съд на ООН в споменатото по-горе съвещателно мнение, международната организация се различава от държавите, както и нейните права и задължения са от различно естество.

Международните организации са нови и в същото време различни от държавите субекти. Всяка от международните организации притежава права и задължения, има собствена организационна структура, притежава договорна правоспособност, определен обем привилегии и имунитети, в определени случаи носи и отговорност. Необходимите признаци, които трябва да притежава една международна организация като субект на международното право, не са посочени в правен акт, но те са изчерпателно разработени в правната доктрина. На практика, обаче, тези основни признаци се оказват недостатъчни. Необходими са и допълнителни признаци, за да съществува една организация като юридическо лице. Това са например имуществена обособеност, право да се явява като страна пред съда.



  • В какво се изразява спецификата на международните организации като субекти на международното публично право

Преди всичко в правата, които международните организации могат да упражняват. Те са производни от учредителния акт и се допълват от практиката на международната организация, получила одобрението на държавите-членки или поне срещу която не са заявени възражения от тях. Казано с други думи, обемът на правосубектността на международните организации се определя на основата на учредителния им акт с прилагане на концепцията за подразбиращата се компетентност. Това безспорно отличава международните организации от държавите, които притежават неограничена правосубектност. Практически израз на горното са ограничените по вид международни договори, които сключват международните организации.

Като субекти на международното право международните организации притежават известни права и в областта на дипломатическото право. Но признатите дипломатически привилегии и имунитети се различават от тези, предоставени на държавите. Служителите на международни организации притежават привилегии и имунитети, различни от тези на представителите на държавите. Самото представителство на международни организации е едностранно. Държавите откриват свои постоянни представителства при международни организации, макар и не при всички, но в същото време международни организации не изпращат свои постоянни представители в държавите-членки.

Към спецификата на международните организации като субекти на международното право трябва да се отнесе и ограничеността им в избора на средства за уреждане на спорове. Те могат също така да получават само съвещателни мнения от Международния съд на ООН.

4.1. Класификация на международните организации

4.1.1. Международни неправителствени организации

Липсва общопризнато понятие за неправителствените организации. В Годишника на международните организации се изброяват повече от 5 000 неправителсвени организации, което свидетелства за тяхната значимост.



  • Те са такива образувания, които се създават и управляват от отделни частни лица.

За да притежават правосубектност, подобни организации трябва да са учредени съгласно изискванията в националната правна система. Повечето неправителствени организации преследват специфични цели и по този начин събират експертни познания в дадена област. Като такива могат да се посочат Международната правна асоциация, Международната федерация по лека атлетика и т.н. Но сред множеството неправителствени организации някои изпълняват значими правителствени задачи - като пример може да посочим дейността на ИНТЕРПОЛ, Международния комитет на Червения кръст, Грийнпийс и т.н. В определени случаи на подобни неправителствени организации се признава международна правосубектност, но по принцип този вид международни организации не са субекти на МПП.

4.1.2. Международни междуправителствени организации





  • Международните организации се класифицират като междуправителствени (публични), когато се създават посредством междуправителствено споразумение, най-често договор.

Често този договор служи като конституция на учредената международна организация.

  • Каква роля са призвани да оказват международните междуправителствени организации чрез действието си на международната сцена?

Не съществува единно мнение относно ролята на междуправителствените организации в международния живот като производни субекти наред с първичните - държавите. Но се приема, че международните организации служат като средство за сътрудничество между основните субекти на МПП, като форум за междудържавно взаимодействие. Ролята на международните междуправителствени организации нараства особено през втората половине на века едновременно с безпрецедентното увеличаване на самия брой на подобни образувания, възникващи по волята и според интересите на държавите.

4.1.3. Видове международни правителствени организации





универсални /

регионални (локални)



функционални /

общи


междуправителствени /

наднационални




таблица: Видове международни правителствени организации
Някои международни организации целят постигане на универсално членство и макар че не всички държави в света са членки, то предвидените в конституцията на организацията правила по замисъл са насочени към всички държави. Такива международни организации са известни и като универсални. Най-известни сред тях са ООН и специализираните организации към нея, които формират т. нар. система на ООН.

За разлика от универсалните, някои организации по замисъла си са насочени само към определена група държави от даден регион. Те са известни в МПП като регионални или локални организации. Такива са АСЕАН, НАФТА и др.

По-голяма част от международните организации действат в строго определени рамки, в области като телекомуникации, метереология, здравеопазване и т. н. Те имат правомощия да предприемат инициативи и да въвеждат промени в международните отношения само в сферата на предоставената им компетентност. Те са известни като функционални международни организации. Сред тях са МОТ, СЗО и др.

Много по-малък е броят на тези организации, които преследват общи или политически цели. Тях наричаме общи международни организации. Тяхната сфера на действие не е ограничена до няколко конкретни предмета. Задачите им са от общо естество. Такава организация с обща компетентност е ООН. Поради широкия обсег на действие, по правило общите международни организации не притежават множество конкретни правомощия - но те могат да привличат вниманието към проблеми от всякакво естество и да ги обсъждат, а впоследствие да правят и препоръки във връзка с тях.

Отбелязахме, че международните междудържавни организации се наричат правителствени, защото при все че държавите са членки, на практика организацията служи за установяване на сътрудничество между държавните правителства. Подобни организации се наричат междуправителствени, защото правителствата на държавите-членки са отговорни за вземането на решения в рамките на организацията, без да се делегира държавен суверенитет или наднационални правомощия на създадената организация.

Обаче в няколко случая международните организации могат да придобият реални наддържавни правомощия. Те действат не като форум за междуправителствено сътрудничество, а създават правни норми, които непосредствено се прилагат на територията на държавите-членки. Подобни организации се наричат наднационални. Трудно е да се дефинира тази наднационалност, но характерното е, че от страна на държавите-членки се делегира суверенитет, т. е. правителствени правомощия, на организацията. Броят на такива организации е много малък. Като пример се сочи Европейската общност (Европейския съюз), която, обаче, често се квалифицира и като държавно образувание sui generis. Друг пример за притежаване на подобни наднационални правомощия са някои технически международни организации - макар че те не са по правната си същност наднационални, те притежават такива правомощия в сферата си на действие, че решенията им се ползват от почти наднационална сила. Така например почти невъзможно е за държавите-членки да не спазват техническите правила, изработени от Международната организация за гражданска авиация, Световната метереологична организация или Световния пощенски съюз.


4.2. По-значими универсални и регионални международни междуправителствени организации

4.2.1. Универсални организации


4.2.1.1. Общество на народите (ОН)
ОН се създава през 1919 г. с цел утвърждаване на международното сътрудничество, мира и стабилността на основата на разоръжаване, мирно решаване на спорове и гарантиране на суверенитетаи независимостта на държавите-членки. Организацията действа посредством три главни органа - Съвет, Събрание и Секретариат. При все че е замислена като универсална, ОН така и не успява да се превърне в подобна организация, а и ефективността на системата, въпреки частичните успехи по отношение на малозначителни кризи на Балканите и в Южна Америка, така и не се реализира в случаите, когато са замесени Великите сили. ОН формално се разпуска през 1946 г.
4.2.1.2. Организация на обединените нации
ООН се появява в стремежа на държавите да превъзмогнат недостатъците на ОН. Вследствие няколко декларации и конференции през 1945 г. на конференция в Сан Франциско окончателно е приет Уставът на ООН. Той е не само изключително значим международен договор, с който се създава ООН и се очертават правата и задълженията на държавите-членки, но е същевременно и конституция на ООН, с която се начертават целите, функциите и правомощията на организацията. ООН има шест главни органа - Съвет за сигурност, Общо събрание, Икономически и социален съвет, Съвет по попечителство, Секретариат и Международен съд. Наред с тях съществуват и спомагателни органи. От огромно значение за съвременното международно общество са и създадените по силата на Устава на ООН специализирани организации към ООН, чрез които се доразвиват и намират разрешение повдигнатите в ООН специфични въпроси в отделни сфери. Става дума за тези междуправителствени организации с широки правомощия в икономическата, социалната, културната и други области, които посредством сключено споразумение с ООН се превръщат в специализирани организации. Сред тях по значими са МОТ, СЗО, ЮНЕСКО.

4.2.2. Регионални организации


4.2.2.1. В Европа
В Европа регионализмът е най-изявен и многообразен. До края на 80-те процесите на сътрудничество под формата на международни организации са белязани от Студената война, противопоставила десетилетия Източната и Западната части на Стария континент. Така например в Източна Европа като противовес на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) и ОИСР дълги години съществуват Варшавският пакт и Съюзът за икономическа взаимопомощ (СИВ), които с настъпването на демократичните промени в източния блок постепенно се обезсмислят и закономерно съществуването им е прекратено.

Северноатлантическият пакт е създаден през 1949 г. В него си сътрудничат група западноевропейски държави със САЩ и Канада за изграждането на регионална система за сигурност. В структурно отношение организацията се състои от Съвет като висш орган, множество специализирани комитети и Секретариат. Проблемите във връзка със сигурността и отбраната на западноевропейските държави се обсъждат и в Западноевропейския съюз (ЗЕС), който е учреден през 1955 г.

Наред с военните организации в Европа от особено значение е дейността на Съвета на Европа, основан през 1949 г. Целта на тази организация е постигането на закрила правата на човека в Европа и отстояване на демократичните достижения. В структурно отношение СЕ се състои от Парламентарна асамблея на СЕ и от Комитет на министрите.



Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) възниква през 1960 г. на базата на създадените в Европа механизми за прилагане на плана Маршал за икономическо възстановяване след Втората световна война. В нея наред с развитите едропейски държави членуват и САЩ, Канада и Япония, с което се надхвърлят регионалните рамки и по-скоро понастоящем организацията е представител на най-развитите индустриални страни в глобален аспект.
4.2.2.2. В Америка
На Американския континент е създадена най-развитата регионална организация извън Европа - Организацията на американските държави (ОАД). Тя се появява след Втората световна война и се основава на дейността на Панамериканския съюз и на различните междуамерикански конференции, които се провеждат след 1890 г. Организацията действа като колективна система за сигурност в региона. Главните органи на ОАД са Общото събрание, консултативните срещи на министрите на външните работи и Постоянния съвет, който притежава политически функции и същевременно изпълнява ролята на Секретариат.
4.2.2.3. В Африка
Организацията за африканско единство (ОАЕ) е създадена през 1963 г. в Етиопия. Висшият й орган е Събранието на държавните и правителствени глави. Наред с него заседава Съвет на министрите. ОАЕ се занимава предимно с разрешаване на множеството конфликти, породени между държавите-членки, поради което е създадена и Комисия за посредничество, помиряване и арбитраж за мирно разрешаване на спорове, но дейността й не се оказва достатъчно ефикасна.

Арабската лига е създадена през 1944 г. с широки цели. Тя представлява необходимия форум за съгласуване на политиките на страните от Арабския свят и насърчава регионалното сътрудничество. Висш орган е Съветът на лигата, а наред с него действа и постоянен Секретариат начело с Генерален секретар.
4.2.2.4. В Азия
В тази част от света развитието на регионално сътрудничество се оказва най-неуспешно. Обаче, нужно е да се отбележи създаването през 1967 г. на Асоциацията на югоизточните азиатски нации (АСЕАН), която притежава наред с икономически и политически правомощия. Тя действа въз основа на годишни министерски срещи, подпомагани от Постоянен комитет и няколко постоянни комитети в области като науката и технологгиите, корабоплаването и търговията.

Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница