Изработването на адекватна на съвременните реалности Стратегия за национална сигурност на Република България е една от основните отговорности на Правителството на европейското развитие на България


ІV.7. Политика за енергийна сигурност



страница3/3
Дата04.11.2017
Размер436.15 Kb.
#33837
ТипАнализ
1   2   3

ІV.7. Политика за енергийна сигурност

  1. Стабилността на енергетиката като постоянен процес по предоставяне на жизненонеобходими обществени услуги за функциониране на обществото като цяло в условията на възможни терористични заплахи, природни бедствия и значими промишлени аварии заема съществено място в осигуряването на националната сигурност. Подобряването на енергийната сигурност като елемент от националната сигурност е дългосрочен процес, изискващ инвестиции и устойчива държавна политика.

  2. Република България е заинтересована от изграждане на обща енергийна политика на ЕС. Подкрепя реализирането на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки, а именно – Южния газов коридор, достъп до втечнен природен газ и преносни връзки по оста Север-Юг. Тези инициативи се осъществяват чрез действащата система за финансиране и въвеждането на нов, по–ефикасен финансов инструмент – Инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура. За нашата страна, както и за страните от Югоизточна Европа е от особена важност приоритетно да се възползват от тези инструменти предвид високата газова зависимост от един източник и незадоволителната енергийна инфраструктура.

  3. Приоритет за гарантиране на енергийната ни сигурност е изграждането на междусистемни връзки с мрежите на съседни държави, на терминали за внос на втечнен природен газ, както и разширяване капацитета на газовото хранилище в Чирен за съхранение на природен газ и за увеличаване на дневния добив до необходимата за покриване на потреблението степен.

  4. Република България подкрепя развитието на международните енергийни проекти в рамките на Южен коридор, на първо място сред които проекта НАБУКО, който е приоритет на ЕС. Подкрепяме и международния енергиен проект Южен поток. Осъществяването им се съпровожда с експертиза за сигурност - гражданска, обществена, екологична и национална.

  5. Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Тя се подкрепя институционално предвид това, че е перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет. При развитието й стриктно се спазват изискванията за управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация и мерките за сигурност.

  6. Приоритет в политиката за енергийна сигурност е повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на енергоспестяването. В страната е налице огромен потенциал за икономия на енергия при нейното производство, пренос и потребление. Оползотворяването на този потенциал допринася за ускорен икономически растеж, без да се увеличава зависимостта от внос на енергия. Република България си поставя за цел значително намаляване на енергийния интензитет на брутния вътрешен продукт чрез подпомагане на политики, насочени към финансово стимулиране на енергийната ефективност, развитие на пазара на енергоефективни продукти и услуги, прилагане на регулаторни мерки и други механизми.

  7. Енергийната сигурност на страната и повишаването на качеството на околната среда зависят от реализирането на политиката на Република България за увеличаване на дела в енергопроизводството на възобновяеми и алтернативни енергийни източници и заместването на електрическата енергия с природен газ.

  8. Страната съдейства за технологичното развитие по отношение на ефективността на производството и внедряването на чисти въглищни технологии, както и за прилагането на технологични постижения, които са в съответствие с европейските изисквания и собствените икономически възможности.

  9. Енергийната ни политика се основава на балансиран подход при комплексното използване на възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, природен газ, въглищни технологии и ВЕЦ за гарантиране на енергийната сигурност и икономическата ефективност.

  10. Страната провежда ясна и последователна регулаторна политика за гарантиране интересите на националната сигурност, обществото и гражданите при функциониране и развитие на енергийните мощности, на преносната и разпределителните мрежи.

  11. Изграждането на значимите енергийни проекти изисква както експертиза за влиянието върху националната сигурност, така и екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите за опазване на защитените зони, за гарантиране сигурността на гражданите, обществото и държавата.

  12. Ресурсното управление на енергийната сигурност придобива първостепенно значение. Управлението на ресурсите е част от стратегията за предотвратяване на кризисни ситуации и условие за надеждно функциониране на ключовата и критична инфраструктура: енергийна, транспорта, комуникационна и информационна.

  13. Република България изпълнява ангажиментите по Директивата за защитата на европейската и националната критична инфраструктура, което включва задължително възможности за съвместна дейност между публичния и частния сектор, базирани на взаимен интерес и експертни умения на партньорите за гарантиране защитата на обществените интереси и потребности чрез ефективно разпределение на средствата, рисковете и ползите в този процес.


ІV.8. Политика за екологична сигурност

  1. Политиката за национална сигурност в сферата на околната среда се провежда в условията на промени в климата, протичащи в глобален мащаб и засягащи близки до страната региони.

  2. Политиката за сигурност се изразява в изпълнение на стандартите за екологична експертиза и защита и в присъединяване към глобални или регионални инициативи и екологични проекти, насочени към подобряване качеството на околната среда и защита на екологичната сигурност.

  3. Съществен аспект в защитата на екологичната сигурност е предотвратяването, овладяването и преодоляването на последствия от промишлени аварии с изпускане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, както и при наличие на заплаха за терористична дейност с използване на оръжия за масово унищожение.


ІV.9. Политика за социална сигурност

  1. Република България разглежда социалната сигурност като единство на високо качество в здравеопазването, материалните условия на живот, заетостта, социалното осигуряване и социалното подпомагане.

  2. Неразделна част от обществото са гражданите, принадлежащи към етнически малцинствени общности. Членството на страната ни в Европейския съюз е предпоставка за трайно настаняване у нас на емигрантите от страни извън ЕС. Политиката на страната е насочена към поддържане на традиционните отношения на взаимно уважение между гражданите от различен етнически произход и техните организации.

  3. Република България насочва своите усилия към преодоляване на неблагоприятните за развитието на обществото демографски тенденции чрез създаване на икономически и социални условия, както и чрез развитие на добре обучено и ориентирано към знанията общество, което е способно да капитализира максимално своите ресурси от интелигентност и съзидателност.

  4. Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното и средното образование както в обществените, така и в частните училища чрез стриктно прилагане на националните стандарти. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност е основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото.

  5. Българското общество се развива на основата на принципа на солидарността, прилаган стриктно в социално защитни системи. Наред с това се насърчава частната инициатива за гарантиране на доходи чрез допълнително осигуряване. Държавата гарантира минимален доход и жизнено равнище на най-уязвимите групи. Държавата осъществява постоянен и системен контрол с цел защита на интересите на гражданите и недопускане на значими финансови измами и своевременно откриване нарушителите на финансовите интереси на гражданите и техните организации.

  6. Особено внимание се отделя на дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряване на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве. Специални действия се предприемат за превенция на масови заболявания сред уязвими и маргинализирани групи от населението.

  7. В социалната политика се изхожда от позицията, че нарушенията в която и да е област водят до неблагополучия и отрицателни процеси в друга или във всички останали области. Това налага чрез консултативни и взаимно свързани управленски действия да се предприемат мерки за недопускане или за пресичане на отрицателните процеси още в самото им начало.

  8. Насърчаването на заетостта е основен приоритет, подкрепян чрез изпълнението на различни политики, които осигуряват доходи от труд и възможност за личностна реализация.


V. Система за национална сигурност

V.1. Общо управление

  1. Целите на тази стратегия могат да бъдат постигнати само при изграждане на система за национална сигурност като нормативно регламентиран и институционално организиран процес на консултиране и взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, президента на републиката, гражданите и техните организации.

  2. Народното събрание в областта на националната сигурност приема закони, актове, Стратегия за национална сигурност, доктрини и други документи от своята компетентност, с които задава параметрите на политиката за национална сигурност.

  3. Пълномощията на президента в областта на националната сигурност са определени в Конституцията и законите на страната. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и възглавява Консултативния съвет по национална сигурност.

  4. Консултативният съвет по национална сигурност към президента на републиката формира политико-консултативното равнище в системата за национална сигурност. Неговата роля е да формира широко обществено съгласие по проблемите на националната сигурност.

  5. Реализирането на политиката за сигурност е отговорност на Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет, централната изпълнителна власт, Българската народна банка, местното самоуправление и на органите на съдебната власт. Ефективната политика за сигурност изисква взаимно доверие и сътрудничество между държавните институции, частния сектор, неправителствените организации и гражданите, а също така и със страните партньори за обмен на информация и съвместни действия.

  6. Институционалният капацитет се изгражда на основата на принципите за постоянно функционално взаимодействие и оперативна самостоятелност. Не се допуска едновременното съществуване на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделяне на компетенциите и постигане на висока степен на координация.

  7. Националните ресурси за отбрана, сигурност и вътрешен ред, тяхната организация, численост и структура се планират от Министерския съвет в консултация с Президента на републиката и със съответните постоянни комисии на Народното събрание. При определяне на съотношението между ръководния, административния и изпълнителския състав се спазват принципите за минимален брой звена за вземане на управленско решение и оптималност на структурите и длъжностите.

  8. Инструментариумът за управление и функциониране на системата за национална сигурност включва:

  • анализ и оценка на състоянието и тенденциите в средата за сигурност и предприемане на превантивни действия;

  • планиране, подготовка и управление на изпълнението;

  • координация в работата на компетентните институции и организации;

  • своевременен и адекватен обмен на информация;

  • механизми за оценка на предприетите действия и постигнати резултати и коригиране на системата с цел повишаване на нейната ефективност и ефикасност.

  1. Съществен елемент от системата за национална сигурност са консултативните и координиращите органи към Министерския съвет, осъществяващи дейност в сферата на сигурността, обществения ред, превенцията и противодействието на корупцията и за развитието на националната отбранителна индустриална база. Те координират оперативното изпълнение на държавната политика и предоставят необходимата консултация на правителството и съответните органи на държавната власт при подготовката и изпълнението на решенията от тяхна компетентност.

  2. Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет, който съгласува задачите на изпълнителните органи от системата за национална сигурност и координира изпълнението на взетите решения. Той отговаря за съгласуването на програмните бюджети на отделните структурни звена и за постигане на синергичен ефект при тяхното използване. Съставът и функциите на Съвета по сигурността и на неговите звена се определят от Министерския съвет.

  3. Министерският съвет внася годишен доклад за състоянието на националната сигурност в Народното събрание до края на април.

  4. Разузнавателните и контраразузнавателните служби, а при необходимост - и службите за обществен ред, независимо от своята подчиненост осъществяват дейността по защита на националната сигурност в рамките на разузнавателна общност.

  5. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на националната сигурност се разработват съобразно динамиката на обществените отношения и в съответствие с принципите и насоките, посочени в стратегията.

V.2. Контрол и отчетност на органите с преки отговорности към системата за национална сигурност

  1. Народното събрание осъществява парламентарния контрол над дейността на системата за национална сигурност.

  2. Министър-председателят и министрите отговарят за провеждането на гражданския контрол и за предоставянето на информация на обществото при спазване на изискванията за защита на националната сигурност.

VІ. Заключение

  1. Стратегията за сигурност на Република България отразява интересите на страната в контекста на разбирането за същността на националната сигурност при условията на конкретната среда и действие на съществуващите фактори. Министерският съвет предлага своевременно актуализиране на стратегията в съответствие с промените в приоритетите на развитие на страната, в средата за сигурност и наличните ресурси.


Каталог: fce -> 001 -> 0211 -> files
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за 2011 г
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Отчет към полугодието на 2014 г за изпълнението на програмния бюджет
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за първото полугодие на 2012 г
files -> Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2015 г
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за първото полугодие на 2013 г
files -> Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми
files -> Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница