Изследване и регистриране на дишането



Дата31.12.2017
Размер59.65 Kb.
#38324
Изследване и регистриране на дишането
Дишането е сложен и непрекъснато извършващ се процес на обмяна на газовете между околната среда и човешкия организъм и е основно звено в обмяната на веществата.

Дихателен акт: Може да се раздели на три части:

  • вентилация, т.е. уравновесяване на вдишвания и издишвания въздух;

  • разпределение на въздуха в дихателната система;

  • дифузия, т.е. обмяната на газовете между алвеолите и миещата ги кръв, при
    което кръвта се насища с кислород и отдава въглената киселина в алвеолите.

Наблюдение на дишането включва:

  • Наблюдение на показателите на дишането

  • Характеристика на дишането като процес

  • Наблюдение на кашлица

  • Наблюдение на храчки

Дишането се характеризира с две дихателни движения:

  • Инспириум – вдишване – разгъване на белите дробове и нахлуване на атмосферен въздух в тях (активен акт)

  • Експириум – издишване – резултат от отпускане на дихателната мускулатура (пасивен акт)

Дихателните движения се регулират от дихателния център, разположен в задния дял на продълговатия мозък.

Звена на единния дихателен процес на човека:

  • Външното дишане - осигурява обмяната на кислорода и въглеродния диоксид между белите дробове и атмосферния въздух. То се подпомага от ритмичните дихателни движения на гръдния кош – при вдишване обемът на гръдния кош и белите дробове се увеличава, а налягането в тях се понижава което води до навлизане на въздух от вън през дихателните пътища в белодробните алвеоли. При издишване обемът на гръдния кош и белите дробове намалява, налягането в алвеолите се увеличава и въздухът излиза от белите дробове навън.

  • Вътрешното дишане - представлява система от биохимични процеси, чрез които се усвоява кислорода – най-вече в процесите на биологично окисление.

Качества на дишането:

  • Тип дишане

  • Честота

  • Дълбочина

  • Ритъм

Тип на дишането:

  • коремен тип на дишане - характерен е повече за мъжете и за младата
    възраст;

  • гръден тип дишане - осъществява се за сметка на съкращаването на
    междуребрените мускули. Гръдната кухина се разширява в предно-задна и странична посока. Среща се по-често при жените и децата;

  • смесен тип на дишане е налице, когато вземат участие ребрените мускули и
    диафрагмата. Той се среща най-често.

Честота на дишането – равнява се на броя на дихателните движения за 1 минута. Включва вдишване, издишване и пауза. Фактори, които оказват влияние са: възраст, пол, телесна маса, температура на околната среда, физическа дейност, воля, и др. Нормално при възрастни честотата варира от 16-20, при деца 20-22, новородени – 60-60 дих.движения

  • Тахипнея – учестено дишане над 20 дих.движения – при заболявазния на дихателната система, на ССС, треска, анемия, травми, контузии на гръдния кош

  • Брадипнея – забавено дишане под 14 дих.движения – при мозъчни тумори, менингит, кръвоизливи, отравяния

  • Апнеа – временно спиране на дишането (15-20s)

Дълбочина на дишането – определя се от големината на дихателната фаза. Нормално дишането е дълбоко без физически усилия и се извършва спокойно

Ритъм на дишането – Дишането е ритмично, когато има правилна последователност на дихателните движения, които са с еднаква продължителност и дълбочина. Здравите хора имат ритмично дишане.
Патологични промени в дишането са

Дишането на Чейн-Стоукс има два периода. През първия болният постепенно намалява дихателните движения и постепенно спира да диша (апнеа). Настъпва дихателна пауза за около 20-30 секунди, поради потискане на дихателния център. Болният изпада в сомнолентност /унесено състояние/. През втория период дишането става повърхностно, едва доловимо като постепенно се задълбочава и усилва. Достигайки максимална дълбочина то отново става по-бавно и повърхностно и настъпва апнотична пауза. Тези два периода се сменят ритмично. Наблюдава при пациенти с менингит, мозъчни тумори и кръвоизливи, тежка сърдечна недостатъчност, тежки бъбречни заболявания, отравяния с морфин.


Дишане на Кусмаул – За него са характерни голямата дълбочина при вдишване и издишване, които са твърде шумни и се чуват от разстояние. Няма нарушения в ритъма на дишането, който се състои от четири фази – дълбоко вдишване, кратка дихателна пауза, хъркащо издишване и нова пауза. Дължи се на повешена възбудимост на дихателния център вследствие на ацидоза /повишена киселинност на кръвта/ при диабетна кома, уремия и др.

Дишане на Биот - характеризира се с внезапно спиране на дишането за кратко време, след което то се възстановява (от няколко секунди до 1 мин.). Обяснява се с тежки нарушения в кръвооросяването на дихателния център. Наблюдава се при пациенти с поражения на главния мозък, в тежко терминално състояние, в агония.

Стерторозно дишане (хриптене)– това е ускорено или забавено дишане, което е съпроводено с ларинго-трахиално хриптене. КОгато се постави стетоскоп се чува „клокочане” на течност. Наблюдава се при пациенти в тежко общо състояние, които не могат да отхрачват събраните секрети. Може да се установи и при в агония.

Стридорозно дишане се характеризира със сух, трахеален шум, който се чува от разстояние най-вече при вдишване. Дължи се на стеснение на гръкляна, трахеята или наличие на сух секрет. Наблюдава се при стеноза на трахеята или наличие на секрет, при анафилактичен шок, при попадане на чуждо тяло в ларинкса.

Тиражтова е силно удължено, задълбочено дишане, което настъпва в резултат на препятствия при проникването на въздуха в белите дробове. Това налага включване на допълнителна мускулатура, за да се осъществи дишането –хлътват междуребрените мускули и мускулите в епигастриума и юголарните области на шията.

Диспнеята /задух/ е затруднено, често задълбочено и учестено дишане с участие на допълнителна дихателна мускулатура. Придружава се от чувството за недостиг от въздух за организма- /субективна диспнея/ и с видим задух /обективна диспнея/. Обикновено двете се съчетават. Само субективна диспнея се наблюдава при пациенти с хистерия и тревожни разстройства. Диспнеята се дължи на смущение в обмяната на газове между кръвта и въздуха, натрупване на въглероден диоксид в кръвта /хиперкапния/ и намаляване на кислорода / хипоксемия/. Диспнеята се наблюдава най-често при заболявания на дихателната система, но също така при сърдечно–съдови, бъбречни, кръвни и др.заболявания.

Диспнеята може да бъде инспираторна /затруднено вдишване/ или експираторна / затруднено издишване/.При много заболявания се среща смесена диспнея.



Най-тежки форми на диспнеята са:

Астма (asthma) - Внезапният пристъп на задух, който настъпва през нощта или рано сутрин. Истинската болест “астма” е бронхиалната астма, която има изразена експираторна диспнея, поради обструкция и спазъм на малките дихателни пътища, оток на бронхиалната лигавица и повишена секреция от жилав секрет.

Кардиалната астма е състояние, което се наблюдава при сърдечни заболявания, протичащи с недостатъчност на лява камера като миокарден инфаркт, сърдечни пороци и др. Тя се изразява със смесена диспнея. Когато белодробният оток напредне се отделят от болния обилни, пенести, кървави храчки. Болният заема принудително седящо положение в леглото –ортопнея.

Асфиксия (asphyxia) - Най-тежкото разстройство на дишането, водещо до пълно спиране на дихателния процес и преустановаване на клетъчното дишане. Наблюдава се при удушаване, удавяне, белодробен оток и емболия, пневмоторакс и др. и ако продължи дълго настъпва смърт.

Ортопнея – мъчително чувство за недостиг на въздух в комбинация с учестено дишане

Апнея – спиране на дихателните движения за кратък период от време.
Основни правила при измерване на дишане:

      1. Пациентът заема спокойно лежащо положение

      2. При изследване на дишането пациента не трябва да знае, че се извършва, защото той може да провокира патологично дишане.

      3. Не се измерва и изследва дишане непосредствено след физическо и психическо натоварване

      4. При деца се измерва по време на сън със стетоскоп

      5. Измерва се винаги за 1 минута

      6. Медицинската сестра измерва и изследва дишането сутрин и следобед, когато се измерват и пулса и телесната температура

      7. МС регистрирва в температурния лист със зелен химикал или сън син химикал, но със пунктирана линия

      8. По назначение на лекар се извършва по-често

      9. В отделенията за интензивно лечение дишането на болните се следи непрекъснато, чрез специална апаратура.

Необходими принадлежности:

        • часовник;

        • химикал;

        • температурен лист;

        • реанимационен лист;

        • история на заболяване и др.

Начин на извършване:

  • Застани с лице към болния и чрез наблюдение определи какъв е типа на дишането.

  • За да измериш честотата на дишането хвани ръката на болния както за изследване на пулса, постави я на гърдите му и следи дихателните движения за 1 мин. чрез наблюдение или чрез усещане на движенията на гръдния кош (едно вдишване и едно издишване се броят за едно дих. движение - фаза);

  • Сестрата съобщава на лекуващия лекар своите наблюдения относно характера на дишането на болния. С това тя допринася за поставянето на правилната диагноза;







Каталог: sesgriji -> dizpit
dizpit -> Изследване и регистриране на пулс
dizpit -> Подготовка на анестезиологична масичка и набор за интубация
dizpit -> Правила и техника при венозна инфузия
dizpit -> Кожно-диагностични проби
dizpit -> Определяне на кръвни групи Необходими принадлежности
dizpit -> Правила при вземане, изпращане и транспорт на кръв за лабораторни изследвания
dizpit -> В забисимост от времето визитацията е ежедневна и периодична
dizpit -> Медицинска документация, за която отговаря мс
dizpit -> Най-общи правила за прилагане на лекарствени средства
dizpit -> Подготвка и извършване на катетеризация на пикочен мехур. Грижи за болен с уретрален катетър


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница