Изследване и регистриране на пулс



Дата09.09.2016
Размер48.62 Kb.
#8806

Изследване и регистриране на пулс

Пулсът представлява колебанията на еластичните артериални съдове в синхрон с сърдечната дейност.

Пулс има само в артериите! Механизмът на образуване на артериалния пулс е свързан с периодичното изтласкване на определено количество кръв от лява сърдечна камера към аортата. Вследствие на налягането на кръвта върху аортата последната се разтяга. Вълната от повишеното налягане се разпространява към артериолите и капилярите, където пулсовата вълна изчезва. По тази причина кръвта във вените не тече на тласъци и те не пулсират.

Изследването на пулса отразява функционалното състояние на сърцето и съдовата система.



Качества на пулса – отличителните качества на пулса, които се определят при неговото изследване са:

  • Честота

  • Ритъм

  • Напълненост

  • Напрегнатост

  • Големина

  • Форма на пулсовата вълна

Честотата на пулса характеризира честотата на сърдечните съкращения за една минута. Влияе се от различни фактори като:

  • Пол

  • Възраст

  • Телесна температура

  • Физическо и психическо усилие

При новородени пулсът е между 130-140 удара в минута, в края на първата година е около 120 удара/мин., а на десетата година е около 80 уд./мин.

  • Тахикардия – състояние на учестена сръдечна дейност

  • Пароксизмална тахикардия – пристъпно учестяването на сърдечната дейност (140-200 удара/мин)

  • Брадикардия – състояние на забавена сърдечна дейност

  • Pulsus freqvens – учестен пулс

  • Pulsus rarus – забавен пулс

Ритмичността на пулса зависи от интервала при редуване на пулсовите удари.

  • Pulsus regularis – ритмичен пулс

  • Pulsus iregularis – неритмичен пулс

  • Arrhythmia – отклоняването от правилния ритъм на сърдечната дейност

  • Екстрасистола - допълнителен, вметнат инзвънредно пулсов удар

  • Бигеминия - когато след нормална систола се прояви екстрасистола

  • Тригеминия - когато екстрасистолете са две

Напълнеността на пулса зависи от количеството кръв в артериите, от ударния обем на лявата камера и от правилното разпределение на кръвта в кръвното русло.

  • Pulsus plenus – пълен пулс

  • Pulsus inanus – празен пулс

  • Напрегнатост (напрежение) на пулса зависи от вътре артериалното налягане

  • Pulsus durus – твърд пулс

  • Pulsus mollis - мек пулс

Големина на пулса – определя се чрез напрежението и напълнеността

  • Pulsus magnus – голям пулс

  • Pulsus parvus – малък пулс

  • Pulsus filiformis – нишковиден пулс, мек и непълнен

Формата на пулсовата вълна се определя от скоростта на покачването и спадането й при палпацията на съответната артерия.

  • Pulsus celer – стръмен пулс

  • Pulsus tardus – полегат пулс

  • Pulsus niequalis – не е еднакъв пулсът по отношение напрежение, големина и напълненост

  • Pulsus alternans – редуват се по-голяма и по-малка пулсова вълна с правилен ритъм

  • Pulsus paradocsus – намаляване и изчезване на пулсовите вълни по време на вдишване

  • Pulsus differans – различен пулс изследван в двете ръце

  • Pulsus nulus – няма пулс

Места за измерване на пулс:

  1. – a. temporalis – слепоочна

  2. – a. carotis – сънна

  3. – a. Brachialis –мишнична

  4. – a. Radialis – лъчева

  5. – a. abdominalis – коремна

  6. – a. femoralis – бедрена

  7. – a. papliteo – подколянна

  8. – a. dorsalis pedis – на гърба на стъпалото

  9. – a. tibialis posterior – вътрешна част на глезена

Основни правила:

  1. Изследването се извършва два пъти дневно (6.00 ч. и 16.00 ч.)

  2. Измерва се винаги за една минута.

  3. Не се измерва веднага след физичеко натоварване или сън.

  4. Извършва се в спокойно, неподвижно, лежащо или седящо положение на болния

  5. Измерва се стри пръсти, а не с палеца, зашото той самия пулсира

  6. Притиска се така, че да усетим пулсовата вълна, а не да се прекъсне кръвният ток

  7. При установяване на отклонения пулсът трябва да се следи и в други места.

  8. При кърмачетата се измерва по време на сън.

  9. Регистрират се в температурния лист с червен химикал като на едно деление отговарят 4 удари.

  10. Отделните резултати се съединяват с прави линии и така се получава пулсова крива.

  11. Медицинската сестра да разясни на пациента процедурата и получи неговото съгласие за измерването

  12. Върху изследваната артерия се оказва умерен натиск, за да не се прекъсне кръвния ток

  13. В случаите на особени смущения в сърдечната дейност и съдовете, пулсът се измерва и изследва едновременно на две различни артерии

  14. В случай на установени патологични отклонения медицинската сестра уведомява лекар


Необходими принадлежности:

В манипулационната стая медицинската сестра проверява и подготвя: изправен часовник



  • червен химикал

  • температурен лист

  • тетрадка за рапорт, ИЗ

  • реанимационен лист


Начин на извършване:

Изследването и измерването на пулса се извършват чрез палпация (palpatio).За изследването се използват артерии с достъпно разположение, които могат да бъдат притискани върху твърда подложка /кост/.

В практиката най-често изследването се извършва на а.radialis. Върховете на прястите се поставят перпендикулярно на артерията, която се палпира на около един сантиметър от шиповидния израстък ( pr.styloideus) на радиалната кост.

Когато изследването на тази артерия е невъзможно пулсът се измерва на някоя от другите артерии:



  • A.carotis – пулсът на сънната артерия се определя след като върховете на пръстите на изследващия се поставят на предната повърхност на шията, встрани от горната част на гръкляна, непосредствено под ъгъла на долната челюст.

  • A.temporalis – пулсът на слепоочната артерия се изследва като изследващият поставя пръстите си над предния горен край на ушната мида

  • A.brachialis - палпира се в улея, който се намира на вътрешната повърхност на мишницата в горната и трета, непосредствено над лакътната става.

  • Аorta abdominalis – пръстите на изследващия притискат аортата към гръбначния стълб в областта на епигастриума

  • A.femoralis – изследването се извършва чрез притискане на бедрената артерия в областта на ингвиналната гънка

  • A.poplitea- палпира се артерията в зад колянната ямка

  • A.tibialis posterior – за изследване на пулса върху задната тибиална артерия натискът се прилага в ямката зад вътрешния глезен.

  • A.dorsalis pedis – пулсът се палпира на артерията, разположена на гърба на ходилото, по средата на повърхността. Изследването на пулса на тази артерия има съществено значение при заболявания като: болест на Бюргер, старческа диабетна гангрена при които той е отслабен или дори липсва.

Пулсови феномени

Наблюдават се следните пулсови феномени:


• скачащи каротиди - видими пулсации на сънните артерии. Подобни пулсации могат да се видят и на други артерии
• симптом на Мюсе -синхронно с пулса кимане на главата
• симптом на Мюлер - синхронно с пулса поклащане на увулата
• капилярен пулс - при лек натиск на ноктите се виждат капилярни пулсации със зачервяване и избледняване.
Каталог: sesgriji -> dizpit
dizpit -> Подготовка на анестезиологична масичка и набор за интубация
dizpit -> Правила и техника при венозна инфузия
dizpit -> Кожно-диагностични проби
dizpit -> Определяне на кръвни групи Необходими принадлежности
dizpit -> Правила при вземане, изпращане и транспорт на кръв за лабораторни изследвания
dizpit -> Изследване и регистриране на дишането
dizpit -> В забисимост от времето визитацията е ежедневна и периодична
dizpit -> Медицинска документация, за която отговаря мс
dizpit -> Най-общи правила за прилагане на лекарствени средства
dizpit -> Подготвка и извършване на катетеризация на пикочен мехур. Грижи за болен с уретрален катетър


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница