ГОДИШНИК на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, Том 59, Св.IІІ, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, 2016
ANNUAL of the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, Vol. 59, Part ІІІ, Mechanization, electrification and automation in mines, 2016
Изследване на ефективността на светодиоди
Красимир Велинов
Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", candela@mail.bg; http://light-bg.eu
Резюме. В доклада се изследва влиянието на електрическите и светлинните параметри на светодиодни модули, съставени от единични и COP (чип он борд) диоди при различни режими на работа. Установена е промяна на светлинния добив от 170 до 200 lm/W в зависимост от токовото натоварване.
Ключови думи: светодиодно осветление, светлинен добив
Study of the efficiency of LEDs
Krasimir Velinov
University of Мining and Geology "St. Ivan Rilski", candela@mail.bg; http://light-bg.eu
ABSTRACT. The report examines the impact of electrical and lighting parameters of LED modules consisting of single and COP LED by different modes. Change was detected in light efficiency of 170 to 200 lm/W, depending on the current loading.
Keywords: LED lighting, light output
Въведение
Светодиодното осветление е сравнително нова технология. Както за всяко ново нещо, за него съществуват какви ли не легенди. Всъщност в областта на осветлението тази технология е революция съизмерима с изобретяването на нажежаемата лампа преди един век.
Не случайно през 2014 г. в областа на физиката беше присъдена нобелова награда на трима учени:
|
|
|
Isamu Akasaki,
Meijo University,
Nagoya, Japan
|
Hiroshi Amano, Nagoya University,
Nagoya, Japan
|
Shuji Nakamura,
UCSB, Santa Barbara, USA
|
Лауреатите са наградени за изобретяване на нов, енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.
Същността на изобретението е създаване на технология за генериране на бяла светлина. В това отношение съществуват две възможности: получаване на бяла светлина чрез генериране на синя, червена и зелена светлина или генериране на синя светлина, която с помощта на луминофор да се преобразува частично в жълта. Първата възможност предполага използване на различни полупроводникови материали, които е трудно да се съвместят в един чип. Затова съвременните светодиоди използват втората възможност. Цялата трудност е, че за да се генерира синя светлина, полупроводниковият материал трябва да притежава широчина на забранената зона в диапазона 2.8 – 3.4eV. Такъв материал е галиевия нитрид GaN, както и AlGaN или InGaN.
Фиг. 1. Видове материали, използвани за излъчвателни диоди в различни области на електромагнитния спектър
Историята на получаване на сините светодиоди е следната:
През 1970 г. Akasaki получава монокристален GaN.
1986 г. - Създаден е метод за израстване на GaN върху сапфир с гладка повърхност и контрол върху проводимостта - Akasaki, Amano.
1989 г. – Amano, който е докторант, открива процес за р-тип легиране на GaN с Mg. Създаден е за първи път светодиод с GaN p-n преход.
1994 г. - Nakamura, Nichia Chemicals, получава високоефективен син диод.
1995 г. - Създаден е първият синьо-виолетов лазерен диод.
От този полупроводников материал е много трудно да се получат кристали и последващите години са отделени за създаване на тази технология. В крайна сметка в момента на пазара могат да се закупят светодиоди с ефективност на излъчването около 200 lm/W.
Целта на настоящата работа е да изследва зависимостта на параметрите на светодиодите от режима, в който са поставени, технологичното ниво на масовата им продукция.
Постановка за изследвания и резултати
Изследването на параметрите на светодиодите е извършено с апаратурата, която в момента е налична в Научно-изследователската лаборатори по осветителна техника към Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” (http://light-bg.eu/). Измерванията са извършени със следните уреди:
-
LMT Photometer B520, идентификационен №04B4021 с фотометрична глава P30SC0 идентификационен №04B4022, свидетелство за калибриране на LMT Lichtmesstechnik GMBH Berlin №04B402/28.05.2014;
-
кълбов фотометър с диаметър 2m (Велинов К, В. Войводов, 2012);
-
автоматизиран гониофотометър (Велинов К, 2010, K. Velinov, P. Velinova 2013);
-
измервател на мощност HM8115-2 идентифика-ционен № 015447345, свидетелство за калибриране на национален център по метрология №148-EEИ /14.12.2012;
-
цифров термометър със сензор за температура DS18B20 идентификационен № 0000011697CDH, свидетелство за калибриране на национален център по метрология №268-TИ/14.11.2012;
-
спектрорадиометър МК350 идентификационен № HS0313220158, тестов източник МК002, свидетелство за калибриране на UPRtek lab № А012001/2013/7/5.
В момента в продажба са два вида светодиоди – единични чипове с мощност, по-малка от 1W, и групови матрици от диоди разположени върху един чип, които се произвеждат с мощност от 5 до 100W. По-долу са изследвани и двата модела светодиоди, получени от два независими доставчика.
Изследвани са следните характеристики на светодиодите: мощност, напрежение, светлинен поток, светлинен добив във функция от тока на светодиодите, при параметър цветна температура, и индекс на цветопредаване.
Фиг. 2. Външен вид на изследваните COP диоди №1, 2 и 3
Резултати за светодиод №1 (COP)
Спектър на светлината
Цветна температура = 3040 K
Индекс на цветопредаване CRI =83
|
|
|
|
Таблица 1
|
LED-1 3000K
|
|
|
|
I, mA
|
P, W
|
U, V
|
Фл, lm
|
Lm/W
|
|
100
|
3.148
|
31.55
|
562,7
|
178,7
|
|
200
|
6.39
|
32.2
|
1131,1
|
177,0
|
|
300
|
9.78
|
32.72
|
1686,2
|
172,4
|
|
400
|
13.23
|
33.16
|
2226,9
|
168,3
|
|
500
|
16.74
|
33.5
|
2730,6
|
163,1
|
|
600
|
20.33
|
33.84
|
3251,4
|
159,9
|
|
700
|
23.9
|
34.16
|
3747,7
|
156,8
|
|
800
|
27.47
|
34.43
|
4209,5
|
153,2
|
|
900
|
31.26
|
34.71
|
4684,7
|
149,9
|
|
1000
|
35.22
|
34.97
|
5154,2
|
146,3
|
|
1100
|
38.6
|
35.09
|
5491,1
|
142,3
|
Резултати за светодиод №2 (COP)
Спектър на светлината
Цветна температура = 3932 K
Индекс на цветопредаване CRI =82
|
|
Таблица 2
|
LED-2 4000K
|
|
|
I, mA
|
P, W
|
U, V
|
Фл, lm
|
Lm/W
|
100
|
3.14
|
31.44
|
580,0
|
184,7
|
200
|
6.33
|
32.08
|
1160,2
|
183,3
|
300
|
9.7
|
32.58
|
1740,1
|
179,4
|
400
|
13.21
|
33.02
|
2311,6
|
175,0
|
500
|
16.64
|
33.4
|
2851,2
|
171,3
|
600
|
20.18
|
33.75
|
3382,5
|
167,6
|
700
|
23.77
|
34.06
|
3893,1
|
163,8
|
800
|
27.53
|
34.34
|
4406,1
|
160,0
|
900
|
31.19
|
34.62
|
4884,3
|
156,6
|
1000
|
34.81
|
34.9
|
5342,6
|
153,5
|
1100
|
38.61
|
35.09
|
5762,1
|
149,2
|
Резултати за светодиод №3 (COP)
Спектър на светлината
Цветна температура = 4858 K
Индекс на цветопредаване CRI =72
|
|
Таблица 3
|
LED-3 5000K
|
|
|
I, mA
|
P, W
|
U, V
|
Фл, lm
|
Lm/W
|
100
|
3.244
|
31.53
|
645,0
|
198,8
|
200
|
6.44
|
32.18
|
1261,3
|
195,9
|
300
|
9.79
|
32.7
|
1872,1
|
191,2
|
400
|
13.22
|
33.14
|
2469,9
|
186,8
|
500
|
16.76
|
33.53
|
3058,2
|
182,5
|
600
|
20.32
|
33.89
|
3617,9
|
178,0
|
700
|
23.91
|
34.2
|
4157,9
|
173,9
|
800
|
27.51
|
34.51
|
4691,7
|
170,5
|
900
|
31.25
|
34.76
|
5199,5
|
166,4
|
1000
|
35.1
|
35.05
|
5720,7
|
163,0
|
1100
|
38.83
|
35.31
|
6199,3
|
159,7
|
Фиг. 3. Волт-амперни характеристики на светодиоди №1, 2 и 3
Фиг. 4. Промяна на мощността във функция от тока за светодиоди №1, 2 и 3
Фиг. 5. Промяна на светлинния поток за светодиоди №1, 2 и 3
Проба №4 представлява модул от 12 светодиода с мощност 1 - 3W.
Резултатите за светодиод №4 са показани в таблица 4 и са визуализирани на фиг. 7, 8 и 9.
Фиг. 6. Промяна на светлиния добив за светодиоди №1, 2 и 3
Таблица 4
I
|
U
|
P
|
Фл
|
η
|
A
|
V
|
W
|
lm
|
Lm/W
|
0,10
|
32,06
|
3,22
|
601
|
186,6
|
0,15
|
32,43
|
4,85
|
894
|
184,4
|
0,20
|
32,77
|
6,60
|
1199
|
181,7
|
0,25
|
33,06
|
8,27
|
1483
|
179,3
|
0,30
|
33,32
|
10,21
|
1812
|
177,5
|
0,35
|
33,58
|
11,81
|
2058
|
174,3
|
0,40
|
33,82
|
13,58
|
2337
|
172,1
|
0,45
|
34,04
|
15,32
|
2604
|
170,0
|
0,50
|
34,26
|
17,17
|
2881
|
167,8
|
0,55
|
34,46
|
18,92
|
3136
|
165,8
|
0,60
|
34,68
|
20,90
|
3423
|
163,8
|
0,65
|
34,87
|
22,70
|
3675
|
161,9
|
0,70
|
35,06
|
24,53
|
3928
|
160,1
|
0,75
|
35,26
|
26,50
|
4164
|
157,1
|
0,80
|
35,45
|
28,40
|
4448
|
156,6
|
0,85
|
35,63
|
30,30
|
4699
|
155,1
|
0,90
|
35,82
|
32,30
|
4956
|
153,4
|
0,95
|
35,99
|
34,28
|
5206
|
151,9
|
1,00
|
36,19
|
36,16
|
5443
|
150,5
|
1,05
|
36,33
|
38,13
|
5679
|
148,9
|
1,10
|
36,54
|
40,31
|
5945
|
147,5
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Спектър на светлината
|
|
Цветна температура = 5518 K
|
|
Индекс на цветопредаване CRI =65
|
|
Цветни координати:
|
|
CIE 1931 x=0.3321, y=0.3630
|
|
CIE 1976 u’=0.1985, v’=0.4882
|
|
Резултати за светодиод №4
Фиг.7. Напрежение и мощност във функция от тока за светодиод №4
Фиг. 8. Излъчен светлинен поток във функция от тока за светодиод №4
Фиг. 9. Светлинен добив във функция от тока за светодиод №4
Заключение
При номинален ток от 700mA, светлинният добив на светодиоди № 1, 2 и 3 е в границите на 157 до 174 lm/W, като по-високият светлинен добив е при светодиода с по-висока цветна температура. При намаляване на работния ток от 700 на 100mA ефективноста на тези светодиоди се увеличава на 180 – 200lm/W, но светлинният поток спада от 3750 - 4150 на 560 - 645lm.
Аналогично е и поведението на светодиод №4. При намаляване на работния ток от 700 на 100mA ефективноста на тези светодиоди се увеличава на 160 – 187lm/W, но светлинният поток за модула от 12 светодиода спада от 3900 на 600lm.
И за двете групи светодиоди ефективноста на излъчване се движи от 160 – 180lm/W в рамките на нормалния работен диапазон.
При подходящо охлаждане на светодиода може да се постигне излъчване на по-висок светлинен поток, но това е свързано с намаляване на неговата ефективност.
Изпитаните светодиоди са нормална извадка на произведени към края на 2015 година светодиоди и показват състоянието на светодиодната технология към този момент.
Литература
http://light-bg.eu/
Велинов К, В. Войводов, Модернизация на кълбов
фотометър с цифрови фотосензори. Годишник на МГУ
“Св. Иван Рилски”, 2012г., Том 55, св. ІІІ, стр. 22-25;
Велинов К., Гониофотометър за експресно измерване на
светодиодни осветители, XIV Национална конференция
с международно участие BulLight, 2010, Варна,
България.
K. Velinov, P. Velinova, Goniophotometer with large number
of digital photo sensors, LuxJunior 2013, 11.
Internationales Forum für den lichttechnischen Nachwuchs,
23 - 27.09.2013, Dornfeld / Ilmenau, Deutschland.
Статията е препоръчана за публикуване от кат.„Електрификация на минното производство”.
Сподели с приятели: |