Изследване на ефективността на светодиоди



Дата09.04.2018
Размер165.42 Kb.
#65145
ГОДИШНИК на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, Том 59, Св.IІІ, Механизация, електрификация и автоматизация на мините, 2016

ANNUAL of the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, Vol. 59, Part ІІІ, Mechanization, electrification and automation in mines, 2016



Изследване на ефективността на светодиоди
Красимир Велинов

Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", candela@mail.bg; http://light-bg.eu



Резюме. В доклада се изследва влиянието на електрическите и светлинните параметри на светодиодни модули, съставени от единични и COP (чип он борд) диоди при различни режими на работа. Установена е промяна на светлинния добив от 170 до 200 lm/W в зависимост от токовото натоварване.
Ключови думи: светодиодно осветление, светлинен добив

Study of the efficiency of LEDs


Krasimir Velinov

University of Мining and Geology "St. Ivan Rilski", candela@mail.bg; http://light-bg.eu



ABSTRACT. The report examines the impact of electrical and lighting parameters of LED modules consisting of single and COP LED by different modes. Change was detected in light efficiency of 170 to 200 lm/W, depending on the current loading.
Keywords: LED lighting, light output


Въведение

Светодиодното осветление е сравнително нова технология. Както за всяко ново нещо, за него съществуват какви ли не легенди. Всъщност в областта на осветле­нието тази технология е революция съизмерима с изобретяването на нажежаемата лампа преди един век.


Не случайно през 2014 г. в областа на физиката беше присъдена нобелова награда на трима учени:








Isamu Akasaki,

Meijo University,

Nagoya, Japan


Hiroshi Amano, Nagoya University,

Nagoya, Japan



Shuji Nakamura,

UCSB, Santa Barbara, USA


Лауреатите са наградени за изобретяване на нов, енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.


Същността на изобретението е създаване на технология за генериране на бяла светлина. В това отношение съществуват две възможности: получаване на бяла светлина чрез генериране на синя, червена и зелена светлина или генериране на синя светлина, която с помощта на луминофор да се преобразува частично в жълта. Първата възможност предполага използване на различни полупроводникови материали, които е трудно да се съвместят в един чип. Затова съвременните светодиоди използват втората възможност. Цялата трудност е, че за да се генерира синя светлина, полупроводниковият материал трябва да притежава широчина на забранената зона в диапазона 2.8 – 3.4eV. Такъв материал е галиевия нитрид GaN, както и AlGaN или InGaN.


Фиг. 1. Видове материали, използвани за излъчвателни диоди в различни области на електромагнитния спектър
Историята на получаване на сините светодиоди е следната:

През 1970 г. Akasaki получава монокристален GaN.

1986 г. - Създаден е метод за израстване на GaN върху сапфир с гладка повърхност и контрол върху проводи­мостта - Akasaki, Amano.

1989 г. – Amano, който е докторант, открива процес за р-тип легиране на GaN с Mg. Създаден е за първи път светодиод с GaN p-n преход.

1994 г. - Nakamura, Nichia Chemicals, получава високо­ефективен син диод.

1995 г. - Създаден е първият синьо-виолетов лазерен диод.


От този полупроводников материал е много трудно да се получат кристали и последващите години са отделени за създаване на тази технология. В крайна сметка в момента на пазара могат да се закупят светодиоди с ефективност на излъчването около 200 lm/W.

Целта на настоящата работа е да изследва зависимостта на параметрите на светодиодите от режима, в който са поставени, технологичното ниво на масовата им продукция.



Постановка за изследвания и резултати
Изследването на параметрите на светодиодите е извършено с апаратурата, която в момента е налична в Научно-изследователската лаборатори по осветителна техника към Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” (http://light-bg.eu/). Измерванията са извършени със следните уреди:

  • LMT Photometer B520, идентификационен №04B4021 с фотометрична глава P30SC0 идентификационен №04B4022, свидетелство за калибриране на LMT Lichtmesstechnik GMBH Berlin №04B402/28.05.2014;

  • кълбов фотометър с диаметър 2m (Велинов К, В. Войводов, 2012);

  • автоматизиран гониофотометър (Велинов К, 2010, K. Velinov, P. Velinova 2013);

  • измервател на мощност HM8115-2 идентифика-ционен № 015447345, свидетелство за калибриране на национален център по метрология №148-EEИ /14.12.2012;

  • цифров термометър със сензор за температура DS18B20 идентификационен № 0000011697CDH, свидетелство за калибриране на национален център по метрология №268-TИ/14.11.2012;

  • спектрорадиометър МК350 идентификационен № HS0313220158, тестов източник МК002, свидетелство за калибриране на UPRtek lab № А012001/2013/7/5.

В момента в продажба са два вида светодиоди – единични чипове с мощност, по-малка от 1W, и групови матрици от диоди разположени върху един чип, които се произвеждат с мощност от 5 до 100W. По-долу са изследвани и двата модела светодиоди, получени от два независими доставчика.


Изследвани са следните характеристики на свето­диодите: мощност, напрежение, светлинен поток, светли­нен добив във функция от тока на светодиодите, при параметър цветна температура, и индекс на цвето­предаване.

Фиг. 2. Външен вид на изследваните COP диоди №1, 2 и 3

Резултати за светодиод №1 (COP)

Спектър на светлината

Цветна температура = 3040 K

Индекс на цветопредаване CRI =83












Таблица 1

LED-1 3000K










I, mA

P, W

U, V

Фл, lm

Lm/W




100

3.148

31.55

562,7

178,7




200

6.39

32.2

1131,1

177,0




300

9.78

32.72

1686,2

172,4




400

13.23

33.16

2226,9

168,3




500

16.74

33.5

2730,6

163,1




600

20.33

33.84

3251,4

159,9




700

23.9

34.16

3747,7

156,8




800

27.47

34.43

4209,5

153,2




900

31.26

34.71

4684,7

149,9




1000

35.22

34.97

5154,2

146,3




1100

38.6

35.09

5491,1

142,3


Резултати за светодиод №2 (COP)

Спектър на светлината

Цветна температура = 3932 K



Индекс на цветопредаване CRI =82







Таблица 2

LED-2 4000K







I, mA

P, W

U, V

Фл, lm

Lm/W

100

3.14

31.44

580,0

184,7

200

6.33

32.08

1160,2

183,3

300

9.7

32.58

1740,1

179,4

400

13.21

33.02

2311,6

175,0

500

16.64

33.4

2851,2

171,3

600

20.18

33.75

3382,5

167,6

700

23.77

34.06

3893,1

163,8

800

27.53

34.34

4406,1

160,0

900

31.19

34.62

4884,3

156,6

1000

34.81

34.9

5342,6

153,5

1100

38.61

35.09

5762,1

149,2


Резултати за светодиод №3 (COP)

Спектър на светлината

Цветна температура = 4858 K

Индекс на цветопредаване CRI =72








Таблица 3

LED-3 5000K







I, mA

P, W

U, V

Фл, lm

Lm/W

100

3.244

31.53

645,0

198,8

200

6.44

32.18

1261,3

195,9

300

9.79

32.7

1872,1

191,2

400

13.22

33.14

2469,9

186,8

500

16.76

33.53

3058,2

182,5

600

20.32

33.89

3617,9

178,0

700

23.91

34.2

4157,9

173,9

800

27.51

34.51

4691,7

170,5

900

31.25

34.76

5199,5

166,4

1000

35.1

35.05

5720,7

163,0

1100

38.83

35.31

6199,3

159,7




Фиг. 3. Волт-амперни характеристики на светодиоди №1, 2 и 3


Фиг. 4. Промяна на мощността във функция от тока за светодиоди №1, 2 и 3


Фиг. 5. Промяна на светлинния поток за светодиоди №1, 2 и 3
Проба №4 представлява модул от 12 светодиода с мощност 1 - 3W.
Резултатите за светодиод №4 са показани в таблица 4 и са визуализирани на фиг. 7, 8 и 9.


Фиг. 6. Промяна на светлиния добив за светодиоди №1, 2 и 3
Таблица 4

I

U

P

Фл

η

A

V

W

lm

Lm/W

0,10

32,06

3,22

601

186,6

0,15

32,43

4,85

894

184,4

0,20

32,77

6,60

1199

181,7

0,25

33,06

8,27

1483

179,3

0,30

33,32

10,21

1812

177,5

0,35

33,58

11,81

2058

174,3

0,40

33,82

13,58

2337

172,1

0,45

34,04

15,32

2604

170,0

0,50

34,26

17,17

2881

167,8

0,55

34,46

18,92

3136

165,8

0,60

34,68

20,90

3423

163,8

0,65

34,87

22,70

3675

161,9

0,70

35,06

24,53

3928

160,1

0,75

35,26

26,50

4164

157,1

0,80

35,45

28,40

4448

156,6

0,85

35,63

30,30

4699

155,1

0,90

35,82

32,30

4956

153,4

0,95

35,99

34,28

5206

151,9

1,00

36,19

36,16

5443

150,5

1,05

36,33

38,13

5679

148,9

1,10

36,54

40,31

5945

147,5

































Спектър на светлината




Цветна температура = 5518 K




Индекс на цветопредаване CRI =65




Цветни координати:




CIE 1931 x=0.3321, y=0.3630




CIE 1976 u’=0.1985, v’=0.4882





Резултати за светодиод №4



Фиг.7. Напрежение и мощност във функция от тока за светодиод №4



Фиг. 8. Излъчен светлинен поток във функция от тока за светодиод №4


Фиг. 9. Светлинен добив във функция от тока за светодиод №4

Заключение
При номинален ток от 700mA, светлинният добив на светодиоди № 1, 2 и 3 е в границите на 157 до 174 lm/W, като по-високият светлинен добив е при светодиода с по-висока цветна температура. При намаляване на работния ток от 700 на 100mA ефективноста на тези светодиоди се увеличава на 180 – 200lm/W, но светлинният поток спада от 3750 - 4150 на 560 - 645lm.

Аналогично е и поведението на светодиод №4. При намаляване на работния ток от 700 на 100mA ефективноста на тези светодиоди се увеличава на 160 – 187lm/W, но светлинният поток за модула от 12 светодиода спада от 3900 на 600lm.

И за двете групи светодиоди ефективноста на излъчване се движи от 160 – 180lm/W в рамките на нормалния работен диапазон.

При подходящо охлаждане на светодиода може да се постигне излъчване на по-висок светлинен поток, но това е свързано с намаляване на неговата ефективност.

Изпитаните светодиоди са нормална извадка на произведени към края на 2015 година светодиоди и показват състоянието на светодиодната технология към този момент.
Литература
http://light-bg.eu/

Велинов К, В. Войводов, Модернизация на кълбов

фотометър с цифрови фотосензори. Годишник на МГУ

“Св. Иван Рилски”, 2012г., Том 55, св. ІІІ, стр. 22-25;

Велинов К., Гониофотометър за експресно измерване на

светодиодни осветители, XIV Национална конференция

с международно участие BulLight, 2010, Варна,

България.

K. Velinov, P. Velinova, Goniophotometer with large number

of digital photo sensors, LuxJunior 2013, 11.

Internationales Forum für den lichttechnischen Nachwuchs,

23 - 27.09.2013, Dornfeld / Ilmenau, Deutschland.



Статията е препоръчана за публикуване от кат.„Електрификация на минното производство”.






Каталог: sessions
sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo
sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov
sessions -> Св иван рилски
sessions -> Modeling of
sessions -> Управление на риска от природни бедствия
sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева
sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи
sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris
sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница