Изследване на взаимоотношението растение-патоген при блатното кокиче
Фитохимичен анализ на алкалоидното съдържание – използвани са следните методи
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
- 1.1 Състояние на естествените находища на блатно кокиче в България
- 1.2 Фитохимичен статус на естествените находища на блатно кокиче в България
- 1.3 Фитопатологичен статус на естествените находища от блатно кокиче в България
4. Фитохимичен анализ на алкалоидното съдържание – използвани са следните методи:
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ1 Оценка на естествените популации от блатно кокиче в БългарияВъв връзка с изпълнението на поставените задачи са проведени експедиции през периода от 2004 до 2009 г. и са посетени 33 находища на блатно кокиче. В приложенията е представена карта с местонахожденията им. Описано е точното им местообитание и състояние на растенията. Взет е материал за бъдещи изследвания и е извършен оглед за намиране на индивиди с патогенни симптоми. От повечето популации са взети листни проби за установяване съдържанието на галантамин в растенията . По-важните галантаминови находища са характеризирани и биометрично. 1.1 Състояние на естествените находища на блатно кокиче в БългарияСъстоянието на естествените популации от блатно кокиче в България варира в отделните години и е в зависимост от климата и начина на използването им. Повечето популации от вида се намират в границите на резервати или местообитанията им са обявени за защитени местности. Въведен е регулиран режим за ползване на 16 популации с икономическо значение, съгласно закона за биологичното разнообразие. Находищата са посетени през пролетта, в началото на вегетационният период със специално разрешение на Министерството на околната среда и водите. Като цяло естествените находища на блатно кокиче в България са занемарени, като се изключат тези които се намират в резервати. Някои от тях продължават да намаляват размерите си поради засушаване или нерегламентирана селскостопанска дейност. Размерите на растенията в една и съща популация пряко зависи от степента на почвената влага, като при по-висока влажност те са по-високи и с по-голям брой листа.
Резултатите от измереното съдържание на галантамин в листа и луковици чрез GC- MS метода са отразени на табл. 2. За анализ на средното съдържание на галантамин в листа за всяка популация е приготвена средна проба от смесени аликвотни проби от всеки индивид (20-30 за популация). С най-високо съдържание на галантамин в листата, измерен в % от сухото тегло са находищата разположени в района на Варна и Бургас (Ново Оряхово, Аркутино, Веселие и Ясна поляна), следвани от едно находище в Шумен - Осмар и едно в Пловдивско – Градина. Изследванията на Стефанов през 1989 г., посочват само три популации представляващи интерес - Аркутино, Веселие и Ясна поляна, което доказва съществуването на голямо вариране в популациите от галантаминов тип. Промените на климата през последните години водят до обособяването на нови райони с уникални условия за отглеждане на блатно кокиче - климатични, почвени и др. екологични фактории, влияещи върху оптималния биосинтез на галантамин. Това твърдение, а и посочените резултати показват най-подходящите микрорайони в които има висока биологична продуктивност на галантамин. Табл. 2 Съдържание на галантамин в луковици и листа от блатно кокиче, събрани от естествените находища през 2009 г.
1.2.2 Скрининг на образци с високо съдържание на галантамин чрез тънкослойна хроматография. Направен е бърз скрининг на съдържанието на галантамин в листа на образци от блатно кокиче от няколко различни популации. Анализът е направен чрез метода на тънкослойната хроматография. Популациите са: Аркутино(Ар) - 150 индивида; Ясна поляна (Яп) - 100 индивида; Кочово (Кч) -20 индивида; Осмар (Ос) - 20 индивида и Тутракан(Тн) -5 индивида. Установено е, че популациите Аркутино и Ясна поляна (фиг.1) са сравнително хомогенни по отношение на алкалоидния им профил и съдържанието на галантамин в листата. В популация Аркутино количеството му варира от 0.13 mg/g FW до 0.63 mg/g FW. В популация Ясна поляна вариациите са между 0.17 mg/g FW до 0.55 mg/g FW. Средните стойности изчислени за двете популации са 0.35 mg/g FW и 0.33 mg/g FW, съответно за Аркутино и Ясна поляна. При останалите популации са установени различия между индивидите от една популация. На TLC плаките с проби от Кочово и Осмар (фиг.2) се виждат разлики в алкалоидните им профили. При популация Осмар доминиращият алкалоид е галантамин, но се забелязва и друг алкалоид, присъстващ при всички проби, в различни концентрации. Образци от популация Кочово показват различия в алкалоидния профил. При повечето от тях галантаминът е доминиращ, но при някои се наблюдава друг основен алкалоид. При образците от попуация Тутракан се наблюдава друг алкалоид като доминиращ (петната са доста по-високо от галантаминовите стандарти) (фиг.3). Очевидно първият образец е много по-различен от останалите по алкалоиден профил. Едниствено при него има забелажимо петно с Rf стойност като на галантаминовите стандарти.
Фиг. 1 TLC плаки с част от резултатите, получени при анализ на листа от блатно кокиче от популации Аркутино (ляво) и Ясна Поляна (дясно). Cъс стрелки са означени пробите, селектирани за анализ с GC-MS.  
Фиг. 2 TLC плаки с резултатите, получени при анализ на листа от блатно кокиче от популации Осмар (ляво) и Кочово.Cъс стрелки са означени пробите, селектирани за анализ с GC-MS. 
Фиг.3. TLC плака с резултатите, получени при анализ на листа от блатно кокиче от популация Тутракан. Cъс стрелки са означени пробите, селектирани за анализ с GC-MS. На избрани образци (обозначени със стрелки на ТLC плаките), фенотипно различни, богати и бедни на галантамин или с различен алкалоиден профил е направен пълен алкалоиден профил чрез GC-MS. Резултататите са представени на табл.3. При този анализ са установени и много други алкалоиди, които не са в достатъчна концентрация, за да бъдат визуализирани при тънкослойната хроматография. Табл.3 Алкалоиден профил на избрани индивиди от различни популации на Leucojum aestivum
Стойностите на всяко едно вещество представлява неговия процент от тоталния йонен поток на алкалоидната смес. 1.3 Фитопатологичен статус на естествените находища от блатно кокиче в БългарияПри нашите посещения в дивите популации на блатно кокиче не успяхме да намерим растения с видими патогенни симптоми. Възможна причина за това е, че растенията са развили естествен имунитет през годините към местните почвени микроорганизми. Някои от събраните растения са рекултивирани в изкуствено насаждение и в оранжерия, за да могат да бъдат използвани по-късно. Именно при някои от тях са открити болестни симптоми след година култивииране при нови условия . Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
