Източен специален божествен

Накрая, пациентът не трябва да се уморява, той трябва да живее правилно. Иначе, той не може да получи задоволите­лен лечебен ефект.

Основни упражнения
Хълбочно-изправящата притискащо-разтриващата терапия съдържа всичко сто упражнения. Най-добре би било, ако лечите­лят приложи всичките по време на лечението. Но те трудно се помнят от хората, които са много заети. За да се улесни запом­нянето на тези методи, в книгата те са разделени на две групи: Първата група е на основните похвати (методи), които влияят на всички симптоми. Втората група са на лечебните похвати, които са насочени към определени заболявания. Въпреки това лечителят трябва да се постарае да запомни и да владее умело целия лечебен процес и да го изпълни изцяло при лечението поне един път. По този начин може да се постигне най-добър ефект.

Лечебният ефект е единство на навика и умението на лечи­теля. Затова е важно той да запомни обясненията на фигурите и напълно да опознае целта и основните изисквания на всяка ма­нипулация. Не трябва да се изоставя лечението поради липса на умение в техниката и лошия лечебен ефект, а трябва да се упор­ствува в практиката и внимателно да се възприемат прийомите. След това сигурно малко по малко ще се овладява и същината на терапията и с това ще се подобрява лечебния ефект.

По-надолу ще представя основните похвати (методи). Фак­тически те са лечебни манипулации за изправяне на изместените хълбочни кости и на гръбнака. Конкретните стъпки са следните:

Първо, да се наместят раменните стави и горните торакални прешлени, а пукането при наместването означава успех на похвата (прийома).

Второ, да се наместят средните и долни гръдни прешлени и лумбалните прешлени. Пукането при наместването означава успех.

Трето, да се наместят долните торакални и лумбалните прешлени. Чуват се няколко пукащи звука, ако кръста става еластичен.

Четвърто, с ръце и повтарящи се притискания и разтрива­ния на сакроспиналните мускули от двете страни на гръбнака, от горния ръб на лопатката до горния ръб на илиачния гребен, за да омекчи напрегнатите или втвърдени мускули и следователно да върне хълбочните кости на нормалното им място.

Пето, да се наместят сакроилиачните стави. Ако мускулите около ставите омекнат, могат да се чуят звуци от едната страна на пациента. В медицината сакроилиачната става се нарича не­подвижна, обаче звукът показва, че тя всъщност е подвижна.

Последната стъпка е да се наместят тазовите кости. Ако се премахне напрежението на хълбочните лигаменти и околната мускулна група, при наместването се чуват ясни звуци. Хълбочните стави на пешеходците лесно се разтягат. Това показва, че хълбочните стани са важни при ходенето.

След прилагането на гореспоменатите лечебни манипула­ции пациентът бива поставен да легне по корем, за да се наблю­дава неговата илиачна линия. Ако тя е хоризонтална и образува прав ъгъл като се кръстоса с гръбнака, тогава може да се твър­ди, че хълбочните кости на пациента са наместени.

Трудно е даже за един вещ лечител изцяло да намести по време на един лечебен сеанс костите на пациент, който има ригидна мускулатура. Затова не мислете, че вие можете веднага да оправите постите само като владеете тези методики. Вие тряб­ва да бъдете търпелив при лечението.

Горе описаните похвати играят важна роля при наместване­то на костите на цялото тяло и чрез тях може да се получи очевиден лечебен ефект за кратко време. Затова се надявам, че още в началото лечителят ще се постарае добре да ги усвои. Само по този начин той може да служи на пациента навсякъде и винаги.

Лечителят сяда приклекнал зад пациента на пръстите на краката си. С двете си колена той заклещва и притиска седалищ­ните мускули на пациента. Пациентът обхваща тила си с двете си ръце,като кръстосва пръстите им. Лечителят провира ръцете си под неговите мишници и ги поставя върху ръцете на пациента (Виж фиг. 26А). Теглейки пациента към себе си, в същото вре­ме лечителят със сила го повдига нагоре. Ако се чуят няколко пукания, това показва, че костите са наместени. При тези движе­ния е необходимо лечителят да изправи своята талия и с гърдите си да тласне гърба на пациента (Виж фиг. 26В). 2. Наместване на гръбнака Виж. фиг. 1

фиг. 26 Разположение на ръцете на лечителя и пациента

3. Наместване на лумбалните прешлени. Лечителят поставя дясното си коляно върху бедрото на па­циента, а след това лявата си ръка под неговата лява мишница, така че да прихване неговата дясна китка върху неговото ляво рамо. После тласка дясното рамо на пациента напред чрез дясна­та си ръка. за да засуче неговото тяло наляво. Ако се усети затруднение, тогава лечителят употребява по-голяма сила (Виж фиг. 27А). В момента след увеличаване на силата се чуват звуко­ве от гръбнака, което показва, че наместването е успешно. После лечителят повтаря същия похват, но на противопо­ложната страна (Виж фиг. 27В).	фиг. 27
	Разположение на ръцете на лечителя
Названия и разположения на гръбните мускули трапецовиден мускул подлопатъчен мускул ромбоиден мускул надгръбначна мускулатура горен зъбчат мускул широк мускул долен зъбчат мускул външен между ребрен мускул напречен коремен мускул сакроспинален мускул 4. Притискане и разтриване на сакроспиналните мускули Лечителят възсяда талията на пациента, като притиска и омесва чрез палците неговите сакроспинални мускули над плеш­ките по десет пъти всяка точка (Виж фиг. 28). 5. Притискане и разтриване на гръбначните прешлени Виж фиг. 2 6. Наместване на дясната сакроилиачна става Виж фиг. 4 7. Наместване на лявата сакроилиачна става Виж фиг. 5	фиг. 28
8. Наместване на лявата хълбочна става Пациентът ляга върху дясната си страна, обръща лицето си малко надясно, свива лявото си рамо, поставя ръцете си пред гърдите, сгъва десния си крак и протяга левия. Лечителят при­тиска с десния си крак глезена на десния крак на пациента, като оставя левия му крак встрани, След това лечителят хваща с двете си ръце лявото ходило на пациента и го върти ту наляво, ту надясно. Притискайки със своя десен крак (ходило), този на пациента, лечителят с двете си ръце натиска върху неговото ляво ходило навътре и силно го изтегля. Ако срещне затрудне­ние, той трябва да увеличи силата на тегленето. Похватите се повтарят 2-3 пъти. (Виж фиг. 29).	фиг. 29
	Разположение на двата крака на лечителя
9. Наместване на дясната хълбочна става Пациентът ляга върху лявата си страна, обръща лицето си малко наляво, свива дясното рамо. поставя ръцете си пред гър­дите, сгъва левия крак и протяга десния. Лечителят притиска с левия си крак глезена на левия крак на пациента и оставя десния му крак встрани. След това лечителят хваща с двете си ръце дясното ходило на пациента и го върти ту наляво, ту надясно. Притискайки със своя ляв крак този на пациента, лечителят с двете си ръце усуква неговия десен крак навътре и силно го изтегля. Ако усети затруднение, той трябва да увеличи силата на теглене. Похватите се повтарят 2-3 пъти. (Виж фиг. 30).	фиг. 30

Начини за лекуване на лумбалгията

Много болести, като тези на мускулите, костите, нервите, вътрешните органи могат да причинят лумбалгия. Също така неравновесната употреба на сила спрямо лумбалната област мо­же да причини лумбалгия. Ако болестта действително е в талия­та и лумбалгията е само симптом на лумбалната болест (болест на кръста), тогава не го наричат лумбалгиен симптом. Само тези хълбочно-ставни болки без ясна причина са наречени лумбални симптоми.

Болките в талията поради мускулно напрежение в по-голя­мата си част се наричат лумбалгия. Понеже тя има ясна причи­на, затова тя може да се нарече лумбо-мускулна болест. За съ­жаление не я наричат така.

От гледище на хълбочно-изправящата, притискащо-разтриваща терапия болките в таза не се класифицират според причи­ните. Всяка болка в талията е лумбалгия.

Всички симптоми в човешкия организъм са причинени от хълбочното изкълчване. Напрежението и втвърдяването на мускулите и съединителната тъкан, причинени от костната де­формация поради изкълчване на таза, създават болезненост в талията.

Чрез лекуването на хълбочната луксация. костната дефор­мация, мускулното напрежение и втвърдяването на съединител­ната тъкан може да се премахне лумбалгията. Всеки ден идват при мен пациенти, страдащи от херния на междупрешленен диск и изместване на прешлен според диагнозата на западни специа­листи и те, всички, бяха излекувани в моя институт. Някои от тях трябва да бъдат оперирани според твърдението на лекарите, а други идваха при мен след неуспешна операция.

Затова се убедих, че почти всички лумбалгии са причинени от изкълчване на таза. Не се налага операция, за да се лекува лумбалгията. Сега много пациенти казват; "Най-напред изпроб­вай хълбочно-наместващата. притискащо-разтриваща терапия"!

Пациент, който страда от изкълчване на дясната хълбочна става, първо чувства лека болка в дясната част на тялото и поня­кога болката изчезва спонтанно. Има също и такива пациенти, страдащи от болки в лявата страна на тялото, и то по-сериозно, отколкото в дясната страна. Скоро болката се разпростира по цялата поясна област и се превръща в хронична лумбалгия. По­ради разлика в ригидността на човешкия организъм, някои паци­енти оздравяват след 10 лечебни сеанса с моята терапия, но други не оздравяват даже след 80. Затова броят па сеансите е различен за различните пациенти. От лекуваните от мен пациен­ти през изминалите повече от 20 години само няколко не са оздравели след направените 20 сеанса. Ако те продължат да прилагат моята терапия, вярвам, че те ще се оправят.

За да се излекува лумбалгията, трябва да се избягва пренатоварването на кръста и седалищната мускулатура, главно да се избягва напрежението на сакроспиналната мускулатура над илиачния гребен, на големите глутеални мускули, средните глутеални мускули, крушовидните мускули, вътрешните затварящи мускули над големите трохантери. Затова лечителят трябва вни­мателно да притиска и разтрива гореспоменатите части на тяло­то, главно външните страни на сакралната кост.

Ако по време на масажа се появи внезапна мускулна конву­лсия, лечителят не трябва да се двоумя, а да продължи лечение­то две-три секунди и тогава конвулсията изчезва.

Лумбалгията най-често се наблюдава при шофьори, кондуктори. спортисти, зъболекари, тежко физически работници и учи­тели.
А. Основни методи
1. Масаж на областта над левия трохантер. Виж фиг. 3

2. Масаж на областта над десния трохантер. Виж фиг. 80

3. Масаж на кръста с дланите на ръцете

Лечителят обяздва седалището на пациента, масажира мяс­тото над неговите хълбоци с дланите на ръцете и после силно притиска и разтрива неговите сакроспинални мускули с двата палеца. Това се повтаря 10 пъти (Виж фиг. 31). 4. Масажиране с длани мястото над илиачния гребен с дла­ните на ръцете Обяздващата поза на лечителя е същата както на фиг. 31. Лечителят най-напред поставя ръцете си върху мястото над или­ачния гребен на пациента една върху друга и след това масажира. (Виж фиг. 32).
	фиг. 31 фиг. 32
	фиг. 33

5. Масажиране на сакроспиналните мускули с колене Лечителят поставя ръцете си върху китките на пациента, а с коленете си възсяда и масажира неговите сакроспинални мускули над илиачните гребени 10 пъти (Виж фиг. 33).

6. Масажиране на левия и десния голям трохантер с колена Позата е същата както на фиг. 33. Лечителят трябва да пос­тави коленете си над левия и десния голям трохантер на пациен­та и да ги масажира 10 пъти с въртящи кръгови движения. (Виж фиг. 34)
	фиг. 34

7. Наместване на тазобедрените стави

Пациентът ляга но гръб, събира и сгъва двата си крака. Лечителят поставя ръцете си точно под коленете на пациента после със своето тяло силно изтласква неговите колене към гърдите му.

(Виж фиг. 35А).

Пациентът не трябва да отбягва натиска на колената

А	В
фиг. 35

8. Отпускане на лявата и дясна тазобедрена става. Пациентът ляга по гръб и събира двата си крака. Лечителят коленичи пред краката му, поставя ръцете си върху коленете му и притиска и раздалечава бедрата му навън, за да разтегне ста­вите. Натискът се повтаря два пъти. (Виж фиг. 36).
	фиг. 36

9. Извиване на гърба във форма на дъга Пациентът коленичи. Лечителят сяда зад пациента, прому­шва ръцете си под неговите мишници, обръща раменете му, притиска неговия кръст с колене и бавно го навежда назад. Пациен­тът трябва да отпусне главата и раменете си. Тогава пациентът има дъговидна форма на гърба си, а краката са неподвижни върху матрака. (Виж фиг. 37).
	фиг. 37

Б. Прогресиращи упражнения 1. Масажиране на сакралната област Лечителят, както е посочено на фигурата, притиска сакрума (свещената кост) на пациента с палци по три пъти върху 4-5 точки. Силата върху опашната кост не трябва да е много голяма (Виж фиг. 38).
	Погрешна позиция на двата крака на пациента	Правилна позиция на двата крака на пациента
	фиг. 38
2. Масажиране на левия седалищен мускул Лечителят сяда на колене от двете страни на левия крак на пациента, притиска и разтрива левия му седалищен мускул 20-30 пъти: първо с левия си палец, а после с лявата си длан. (Виж фиг. 39).
	фиг. 39

3. Масажиране на десния седалищен мускул Виж фиг. 79

4. Масажиране на лявата седалищна гънка. Лечителят обяздва левия крак на пациента, притиска и разт­рива неговата лява седалищна гънка 10 пъти (Виж фиг. 40). Наз­ванията и позициите на седалищните мускули са на фиг. 3. 5. Масажиране на дясната седалищна гънка. Виж фиг. 81
	фиг. 40
6. Масажиране на левия бедрен двуглав мускул Лечителят обкрачва левия крак на пациента и го омачк­ва и разтрива 4 пъти с палците си в осем точки от лявата седа­лищна гънка до под-колянната ямка. Другите 8 пръста трябва да са прилеп­нали към бедрото, за да спомогнат на масажната процедура. (Виж фиг. 41) Названия и разположение мускулите на крака Голям аддуктор Полусухожилен мускул Двуглав мускул Фасция на бедрото Прасцев мускул Разлистен мускул Ахилесово сухожилие Сфера на масажиране 7. Масажиране на дясното бедро на пациента. По горе описания начин.	фиг. 41

8. Едновременно протягане на предните мускули на краката Лечителят поставя стъпалата си върху подколянната ямка на пациента, хваща с двете си ръце пръстите на краката му и нежно ги притиска надолу, за да приближи петите до седалищни­те мускули. (Виж фиг. 42А).

След това лечителят навежда тялото си напред и притиска краката на пациента.

(Виж фиг. 42В).

фиг. 42 А	фиг. 42 В
9. Завъртане на лявата хълбочна става Пациентът ляга по гръб. Хващайки лявото коляно на паци­ента с дясната си ръка и глезена с лявата ръка, лечителят при­тиска крака му настрани и нагоре 2 пъти. за да сгъне колянната става, да сгъне и завърти хълбочната става навън и да опъне колянната става два пъти. (Виж фиг. 43).
	Как да се държи левия крак на пациента фиг. 43
10. Завъртане на дясната хълбочна става Пациентът ляга по гръб. Хващайки дясното коляно на паци­ента с дясната ръка и неговия глезен с лявата си ръка, лечителят притиска крака му настрани и нагоре 2 пъти, за да сгъне коленната става, да сгъне и завърти хълбочната става навън и да опъне коленната става 2 пъти. (Виж фиг. 44).
	Как да се държи десния крак на пациента фиг. 44