Изучаване на личностната субектност на хора от напредналата и старческата възраст

“Изучаване на личностната субектност на хора от напредналата и старческата възраст”

Студент : Преподавател :

У В О Д
“Старостта – това е глупав наивник, за който активните хора нямат време.”

Андре Мороа

Повишеният изследователски интерес към старите хора по настоящем е резултат на относителното нарастване на техният брой в социално – демогравската структура на съвременното общество. Тази тенденция е последствие от структурата на обществото, тоест намалява се естественият прираст /възпроизводство/ на населението и интензивното нарастване на продължителността на живота на земята. Значимостта на този проблем бе отразена във факта, че 1999 година бе обявена от ЮНЕСКО за година на старите хора.

Според данни на ООН през 2000 година на нашата планета ще живеят около 7,4 милиарда хора, от които 580 милиона ще бъдат над 65 години.

Ниският жизнен стандарт на живота и извършваштият се преход към информационното общество в световен мащаб поставят пред милиони хора от различни възрастови групи много проблеми от социално- психологически характер. Особенно уязвима възрастова група в този контекст са възрастните и стари хора.

Изминението на възрастовата структура на населението поставя пред обществото множество въпроси в това число и психологически: какво обхваща вътрешният свят на стареещият човек, съхранява ли човек до дълбока старост характерната за него личностова структура; способяват ли някакви психически свойства или определен тип структура на личността за увеличаване на продължителността на живота? Тези въпроси се приплитат с аспектите на психологическото стареене.

Подобни въпроси се диктуват преди всичко от практиката, тъй като отговорите на тях дават представа за личностния статус и стил на живот през старостта, но и да се съхрани личността по възможност пълноценна и активна. Тези въпроси са значими и в теоретично отношение, например при анализ на развитието на личността през жизнения цикъл, защото без разбиране на особеностите на периода на старостта е невъзможно напълно да се обхване процесът на формиране на личността, нейните изменения и динамика.

Необходимо е да се обособят личностната субектност като качество на личността на стария човек, който предпоставя адаптивността му не само към непрекъснато променящите се условия, но и към самия себе си.

Стареенето и старостта са свързани с индивидуалното развитие на субекта. Хората имат различни личностни характеристики, израстват при различни жизнени обстоятелства като субекти и имат многочислени варианти на тяхното индивидуално жизнено развитие.

Социалната ситуация на развитието по време на старостта изменя в определена степен жизнения стериотип, изисква адаптация към новите външни условия. Старите хора са принудени не само да се присбособявнат към новите ситуации и външни явления, но и да приемат, да се адаптират към самите себе си.

Стария човек и неговата личността зрялост основно се проявява в отношенията на неговата зрялост като субект, който се изявява преди всичко като субект на дейноста като цяло, в живота си към другите и към себе си и то субект на творческата дейност, на творческият живот.

Старостта – това е въпросът и възраст на избор. Този избор в по голяма степен зависи от морфологията на старостта, съдържанието и същността на личностния субект.

Субектността на стария човек се разглежда кото системообразуващо качество от комплексен характер, което се определя от специфични характеристики – преживяване и индентичност, типичност и вариантност на Аз – образа на стария човек, нивото на неговото самоприемане и обособеност на интерално – екстремалния контрол.

Диагносцирайки и измервайки индентичността на стария човек, наблюдават се определени атрибуции, предикативни предпоставки за адекватността и реалността на Аз – образа на стария човек, на неговото самоприемане. В този смисъл данните за изменение и поддържащата роля по отношение на адаптацията или дезадаптацията, изменението или стабилността на целостта на личността на даден етап от живота.

В работата са представени обобщени резултати от изучаването на личностните особености на хората от напреднала и старческа възраст във възрастовия диапазон 60-89 години.

В дадения въпросник упоменатите по дисоциативни разтройства са включени със следните основни характеристики: нарушение на паметта, разтройство на идентичността, нарушение на паметта, разстройство на идентичността, деперсонализация, дереализация. Последните изследвания показват, че дисоциативните симптоми често са свързани с преживявания за сексуално злоупотребяване, физическо насилие или емоциовална депривация.

Въпросникът е приложен в извадка, включваща от около 300 изследвани лица от напреднала и старческа възраст. По отношение прилагането на този въпросник при старите хора възрастовият диапазон е от 60 до 79 – 80 години и има за цел да установи наличието или отсъствието на изведените по-горе изменения в гореспоменатата от нас възраст.

Целта на прилагания въпросник е да установи: първо, степента на измененията по отношение на трите упоменати по-горе фактора; второ, да анализира факторите, степента на тяхната проява и стабилност сред хората от напреднала и старческа възраст.

Третият изведен фактор – факторът “амнезия” е разкрит чрез 14 айтема. Всеки айтем се отнася към преживяването на амнезия и преживяване на паметови нарушения.

Субскалите много силно колерират между себеси и това е видно от таблица 1.

Таблица 1

От таблицата е видно, че даже при прилагането на въпросника с трите субскали, неговите корелации илюстрират, че използването му е коректно, т.е. поотделно по скали, както се има в предвид резултатите от тези субскали, а също може да се получи и обобщен резултат за целия въпросник.

За да уточни доколко избраният от нас модел за изследване е подходящ прилагаме класификационната таблица за сравняване на вярно предсказаните стойности, получени в клъстерите и то в резултат на логистичния регресионен модел и действително наблюдаваните стойности.

Таблица 2

Наблюдавани стойности /по клъстери/	Предсказани стойности на модела /по клъстери/		Проценти
	1	2
1 2	70 1	0 116	100 99,15
Общо:			99,47

Необходимо е да отбележим, че в този смисъл нивата на самоприемане са представени по следния начин: сумата от 25 точки-много високо ниво на самоприемане; от 25 до 50 точки-средно високо или завишено ниво на самоприемане; от 50 до 75-средно ниво, от 75 до 100-занижено /средно ниско/ и над 100-ниско ниво.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ,ПОЛУЧЕНИ ЧРЕЗ

ДИСОЦИАТИВНИЯ ВЪПРОСНИК

Коректното интерпретиране на резултатите, получени по отделно от различните прилагани методически техники изисква формулирането на частни хипотези, които се отнасят до изучаваните от тях личностни параметри. Това наложи както и надежното реализиране и прилагане на Дисоциативния въпросник, така и извеждането на следните по-конкретни хипотези:

1. Предположихме, че проявата на такива характеристики като нарушена идентичност, загуба на контрол и наличие на амнезия не са типични за хората в напреднала възраст (60-70 години) и за старите хора (над 75 години).

2. Също така допуснахме, че съществени различия по отношение на проявата на тези три променливи не се наблюдават между мъжете и жените от двете възрастови групи.

Самите по-обобщени хипотези в рамките на нашето изследване дава основание за структуриране на по-детайлизирани и конкретезирани хипотези, които се отнасят към разкриване и анализ на всяка една от тези три променливи.

Реализираните от нас статистически процедури дават основание да смятаме, че приложеният от нас върпосник и пожлучените отговори от респондентите относно всички айтеми по изучаваните от нас скали (нарушение на индентичноста, загуба на контрол, амнезия) обособяват техния характер и съдържание в два клъстера. Установена и представена е сумата от стойностите на променливите, отразени в трите скали. Тази сума се използва като нова променлива, която характерезира клъстерите.

При клъстерния анализ в дадения случай определена част от лицата в напреднала и старческа възраст се групират в К брой групи, наречени клъстери при прилагането на определено число признаци на променливите. Клъстерите са получени чрез SPSS програми и се наричат К-means Clustering. Всеки клъстер показва сходството на отговорите в цялата съвкупност от айтеми по отношение на изследваната извадка. Както показват данните, сумата от променливата на първия клъстер е 31,8 като максималната сума от трите скали е 54, а средната стойност на втория клъстер е 12,8 т.е.( разликата между средните величини показва 18,9. В дадения случай при анализ на t-test for independent saplea (за независими извадки), където нулевата хипотеза предполага равенство на средните стойности по отношение на двата клъстера и тя се отхвърля, тъй като P < 0,0001 и се приема алтернативната хипотеза, а именно, че средните стойности в двата клъстера не са еднакви. По отношение на анализа по възрастов признак за двата клъстера можем да кажем, че то е показано на таблица 3.

Таблица 3

Съотношение по възрастов признак в двата клъстера (в % )

Възрастови групи	№ на клъстера		Общо
60-74 години Над 75 години	1	2
	27,2 10,2	46,6 16	73,8 26,2
Всичко	37,4	62,6	100

От таблицата е видно, че т.нар. клъстер 1 обхваща 27,2 % от цялата извадка във възрастта 60-74 години и 10,2 % над този възрастов период. За да се установи съществува ли статистически значима връзка между възрастта и принадлежността към определенклъстер, беше използван критерият хи-квадрат-срещащ се също като критерий за съгласие на Пирсън-една от характеристиките за разпределение, която е използвана при проверка на статистическите хипотези.

При това обсъждане на данните нулевата хипотеза означава, че не съществува зависимост между възрастта и принадлежността към определен клъстер. Нулевата хипотеза се формулира като хипотеза за сходството, т.е. еднаквостта на разпределение на даден признак в двата клъстера. Вероятността на тази хипотеза е повече от 0,05 (p = 0.82) и следователно тя се приема, т.е. присъствието и принадлежността на отделния респондент към един от двата клъстера не зависи от това, от коя възрастова група е изследваното лице.

Можем да определим, че клъстер № 1 характерезира 37,4 % от цялата извадка, а клъстер № 2 – 62,6 %= L u.cije, 2 – 46.6 % от изследваните са във възрастовия период 60-74 години и само 16 % са над 75 години. А в клъстер 1 възрастните в периода 60-74 години са 28 %, а над 75 години – 10,2 %.

При анализа на обособените клъстери по отношение на пола можем да кажем, че тези клъстери не зависят от пола на изследваните от нас лица и това може да бъде илюстрирано на таблица 4.

Таблица 4