Извадка от мотиви към присъда от 16. 05. 2016 г., постановена по нохд №828/14год по описа на снс

Подсъдимите Йосиф Иванов Йосифов, Ивайло Йорданов Симеонов, Вергил Кирилов Славов, Марян Атанасов и Александър Благоев Йорданов са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършен от тях престъпления както следва :

-За това, че на 12.06.03г., около 10.30ч. в гр.София, на кръстовището на бул.„Никола Мушанов“ и ул.„Добротич“ в съучастие, действайки като помагач с Ивайло Й. Симеонов (извършител) умишлено го е улеснил в опит умишлено да умъртви К.С.К. по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина, чрез използване на неустановена марка и модел огнестрелно оръжие и произвеждане на пет изстрела в гърба на пострадалия и на оживено обществено място, предумишлено и в изпълнение решение на ОПГ, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, а именно К.К. бил облечен с бронежилетка, намалила кинетичната енергия на куршумите, и успял да избяга от местопроизшествието, с което осуетил възможността за произвеждане на други изстрели – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.1, т.9 и т.10 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК.

-За това, че на 12.06.03г., около 10.30ч. в гр.София на кръстовището на бул.„Н.Мушанов“ и ул.„Добротич“ в съучастие, като извършител с Й.Йосифов-помагач, е направил опит умишлено да умъртви К.С.К. по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина, чрез използване на неустановена марка и модел огнестрелно оръжие и произвеждане на пет изстрела в гърба на пострадалия и на оживено обществено място, предумишлено и в изпълнение решение на ОПГ, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, а именно К.К. бил облечен с бронежилетка, намалила кинетичната енергия на куршумите, и успял да избяга от местопроизшествието, с което осуетил възможността за произвеждане на други изстрели – престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.1, т.9 и т.10, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.

-За това, че на 06.11.13г. до 08.30ч. в гр. Костинброд, ул.„…“ № … е държал радиосредство – фабрично произведен заглушител на сигналите на GSM операторите, работещи на територията на РБ, което излъчва в етера, бе зда има писмено разрешение за това – престъпление по чл.348 б. „А“ пр.2 НК

Подсъдимият В. Славов:
-За това, че за времето от неустановена дата в началото на 2003г. до 31.05.10г. в гр.София и страната е участвал в ОПГ, образувана и ръководена от Й. Йосифов и участници И. Симеонов, Ал. Йорданов, М. Атанасов, Р.К. (участник до 19.06.09г.), А.П. (участник до 01.09.04г.) и Б.А. (участник до 29.11.03), като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.
Подсъдимият М. Атанасов :
-За това, че за времето от неустановена дата в началото на 2003г. до 31.05.10г. в гр.София и страната е участвал в ОПГ, образувана и ръководена от Й.Йосифов и участници И.Симеонов, В.Славов, Ал.Йорданов, Р.К. (участник до 19.06.09г.), А.П. (участник до 01.09.04г.) и Б.А. (участник до 29.11.03), като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК

-За това, че до 09.50ч. на 06.11.13г. в гр.София, ж.к…., бл…., вх…, ет…ап… е държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет „…….. mod …. cal…. мм с фабричен № ………., преработен в боен пистолет чрез подмяна на цевта му с бойна такава, кал……. мм, ведно с 1 бр. шумозаглушител и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 35 бр. патрони, малокалибрени с периферно възпламеняване, кал. ….. мм, без да има за това надлежно разрешение съгл.чл.50 ал.2 вр. ал.3 вр.чл.56 ал.2 ЗОБВВПИ – престъпление по чл.339 ал.1 алт.2 пр.2 и пр.6 НК. Именно това престъпление в последствие в хода на съдебното следствие е изменено по реда и условията на чл.287 НПК, като допуснатото изменение касае фабр.№ на процесния пистолет, а именно № ……….

Подсъдимият Й.Йосифов е роден на 22.02.69г. в гр.Костиброд, с адресна регистрация в гр.София, български гражданин, осъждан. През годините, включени в инкриминирания времеви период, той е бил задържан нееднократно по различни наказателни производства, съответно за периодите 28.08.03г.-06.02.04г. по ДП № 225/03г., 01.09.04г.-10.09.04г. по ДП № 263/04г. и 24.02.07г.-08.05.08г. по ДП № 69/07г.

Всички подсъдими, изключая подс. М. Атанасов, през периода 2003г.-31.05.2010г. живеели в населени места в община Костинброд, съответно подс. Йосифов обитавал недвижим имот в с. Безден, собственост на неговата майка Д.Т, подс. И. Симеонов по прякор Богьовеца – имот в гр. Костинброд, подс. Ал. Йорданов – в с. Драговищица и подс. В. Славов – в с. Драговищица и в гр. Костинброд. Подсъдимият М. Атанасов живеел в гр. София ж.к. .…. вх…. ап…... Лицето Р.И.К. също живеел в с. Драговищица до 19.06.09г., когато бил обявен за ОДИ.

През календарната 2003г. подс. Йосифов започнал да строи къща в с. Безден и се занимавал със стопанисване на местния язовир. Към този времеви момент той се познавал с подсъдимите И. Симеонов и В. Славов, с лицата Р.К., А.П., Б.А., Д.С.Г., Б.Г. и със свидетелите Н.Г. и Б.С.. В края на 2005г. се запознал с подс. М. Атанасов, а по-късно на неустановена по безспорен начин дата, в периода 2007г. - 2010г. се запознал и с подс. Ал. Йорданов. Подсъдимият Йосифов поддържал приятелски отношения с горепосочените лица. Случвало се заедно да празнуват в заведения в гр. Костинброд и взаимно си ходели на гости. От своя страна останалите подсъдими също се познавали по между си и нееднократно заедно посещавали заведения и футболни мачове.

Подсъдимият Йосифов се запознал със св. Х.Х. в заведение в гр. София, кв. Надежда в началото на м. 08.2002г., като към този момент свидетелят бил обявен за ОДИ във вр. с образувано и водено против него в РС-Враца друго наказателно производство за извършена измама. Кратко време след запознанството им, но на неустановена дата, подс. Йосифов отправил молба към св. Х. за намиране на недвижим имот с цел наемането му, но не го уведомил за какво ще се ползва същият. Единствените изисквания за имота, с които трябвало да се съобрази свидетелят и дадени му от неизвестно по делото лице, се изразявали в наличието на гараж, като трябвало „да има топла връзка от гаража към къщата“. Свидетелят се съгласил и действително започнал да търси по обяви такъв имот. Той намерил подходящ имот в гр. Банкя и след като имотът бил огледан и одобрен и от подс. Йосифов се предприели действия по документалното оформяне на наемните отношения, като още към този първоначален момент подсъдимият предоставил определена парична сума за дължимия наем. На 01.09.02г. св. Х., в качеството на наемател и представяйки се с друго име, сключил договор за наем на имот, находящ се в гр.Банкя кв…… ул……. № ….. Имотът представлявал двуетажна къща с построено гаражно помещение с две гаражни клетки, долепени до източната стена на жилищната постройка. Във вр. с всички разходи за така наетия имот и през целия период на наема до м.08.03г. св. Х. разполагал с телефонен номер и контактувал единствено с лицето Д.Г. по прякор „Дж.Р.“. Само и единствено св. Х. притежавал ключ за имота.

Имотът се посещавал от подс. Йосифов и от лицата А.П. по прякор „Ш.“, Б.А. по прякор „Б.“ и Д.Г. по прякор „Дж.Р.“, като последният винаги предварително се обаждал на горния свидетел, тъй като само и единствено св. Х. притежавал ключ за имота. Бил установен и конкретен начин на придвижване на лицата до самия имот – след телефонно обаждане от страна на лицето Д.Г. до горния свидетел и уведомяването му за бъдещето посещение на имота от някой от горепосочените лица, се провеждала среща в центъра на гр. Банкя, от където св. Х. вземал съответните лица със свой личен автомобил и ги откарвал до къщата, а превозното средство на тези лица оставало в центъра на града. Подсъдимият И. Симеонов и други неизвестни лица също посещавали имота в гр. Банкя по гореописания начин. На неустановена дата лицето А.П. посетил наетия имот в гр.Банкя, като донесъл и монтирал на пода на мазето “едно желязо със заварена халка„ с обяснението „Ако докараме някого, да има къде да го връзваме да не мърда“. Дейността му била подпомогната от св.Х., който изхвърлял пръстта от направения за целта изкоп.

Отново на неустановена по безспорен начин дата в края на 2002г. в този имот подс. Йосифов и лицето Д. Г. докарали джип …….. с ДК № …….., …… регистрация, ……. на цвят, като в автомобила имало полицейски жилетки, маски и огнестрелно оръжия. Преимуществено подс. Йосифов управлявал автомобила при посещенията си на неустановени дати на имота в гр. Банкя. Наемното ползване на същия приключило на 23.08.03г., на която дата в заведение в гр. Нови Искър полицейски служители задържали св. Х., а няколко дни по-късно на 28.08.03г. бил задържан и подс. Йосифов по образуваното ДП № 225/03г., водено за извършено престъпление против личността на Ф. Н. – Ф., убит на 19.08.03г. в гр.София, бул.„България“.

Междувременно на неустановена дата през 2003г. (преди датата на задържането) подс. Йосифов се срещнал с Б.Г „Б.“ в едно заведение, находящо се в гр. София, кв.Зона Б-5 и стопанисвано от лице, известно по делото, като Т.Щ. На тяхната среща присъствал и св. Н.Г., който по това време живеел в гр. София кв. „….“ бл….. Темата на разговор между подсъдимия и Б.Г. била точното местонахождение на лицето Н.Д., като св. Н.Г. ги уведомил, че „Д. живее до нас ... не спеше там, но идваше от време на време по нощите ... караше лек автомобил ………“. Получавайки тази информация, подс. Йосифов започнал да посещава апартамента на св. Н.Г. и от там да проследява движението на горепосоченото лице. Същата дейност по проследяване на Н.Д. извършвали и лица с имена Г. и К., приближени на Б.Г. Известно време след започване на горната дейност и по настояване на св. Н. Г. същата била прекратена, а след около 2-3 седмици Н.Д. бил убит пред дома си в гр. София, кв.„…“ първа част. Свидетелят Н. Г. присъствал и на още няколко срещи между подс. Йосифов и Б.Г., отново проведени на същото място – кафене, стопанисвано от лицето Т.Щ.. На една от тези срещи подс. Йосифов споделил, че „групировката на Ф. го е надушила, че те са свършили работата по убийството на Ф. ... какви мерки да предприемат“. На тези срещи подсъдимият винаги бил придружаван от няколко човека, които „се сменяха, не бяха постоянно едни и същи“, придвижвал се с две бронирани коли с тъмни стъкла и двама от придружаващите го мъже стояли до колата и го чакали. Подсъдимият Йосифов по това време притежавал и носел винаги в себе си пистолет.

В рамките на обсъждания времеви период лицето Б.Г. използвал за шофьор св. Н.Г., като на неустановена дата и по време на превоз това лице провело телефонен разговор на тема „парите, които са били изхвърлени от влака за отвличането на С.К. ... псуваше на Йоско хората ... псуваше и Йоско, че за нищо не ставали“.

Лицето С.К. се познавал със св. В. С. и двамата са срещали нееднократно, включително и след датата 06.04.04г., когато синът на свидетеля изчезнал. Лицето Д.В.Д. е син на св. В. С.. Д.Д. лично познавал Д.Г., А.П. и Б.А., който към горната дата вече бил починал. Смъртта на Б. А. настъпила на 29.11.03г., а известно време след това, на 01.09.04г. починал и А.П..

На датата 06.04.04г. преди обяд св. В.С. получил телефонно обаждане, че неговият син, придружаван от лица, облечени в полицейски униформи, се качил в автомобил, носещ обозначения на МВР, и бил откаран в неизвестна посока. Свидетелят незабавно предприел действия по установяване местонахождението на сина – посетил 01 РУП, от където получил информация, че няма задържано лице с имена Д.В.Д., и разговарял с гл.секретар на МВР с молба за съдействие. По-късно същия ден св. В.С. приел друго телефонно обаждане с искане за приготвяне на сумата от 1 250 000лв. и указание за неуведомяване на полицията за изчезването на сина му. Свидетелят успял да осигури исканата сума, вземайки на заем пари от свои приятели, един от които бил и М.Б.. След това в рамките на 10-12 дена той получил още няколко телефонни обаждания с различни инструкции относно предаване на паричната сума. В тази вр. св. В.С. ходил пред новотела в гр. София, но там предаването на парите не се осъществило. Той водил разговори с различни лица, стремейки се да установи местонахождението на своя син и да установи самоличността на лицата, при които се намира, като по този начин и от тези лица с неустановена самоличност получил информация за съпричастност на подс. Йосифов и на „хората около Йоско“. Именно поради това и 2-3 дена след 06.04.04г. св. В.С. посетил дома на М.М. – М. с искане за съдействие от негова страна в насока успешното предаване на паричната сума на подс. Йосифов, когото не познавал лично към този момент, и да „върнат детето ми“. Самият М.М. потърсил за целта св. Б.П. – Б.. Още същия ден последният се отзовал и дошъл в дома на М.М., където се съгласил да отиде до дома на подс. Йосифов, да му занесе половин милион евро и да „го питаме дали има нещо общо“. Парите били поставени в сак, предоставен на лица, които били охранители на М.М. и които трябвало да придружат св. Б.П.. Този свидетел, заедно с четирима-петима охранители отишли до дома на подс. Йосифов в с. Безден. Там били посрещнати от охранители на подсъдимия и самата среща с него също се провела отпред пред дома му. Подсъдимият Йосифов разговарял със св. Б.П., казал му, че нито той, нито неговите „момчета нямат нищо общо със случая“ и не взел носената парична сума. Веднага след това св. Б.П. се върнал в дома на М.М., предал му паричната сума и думите на подсъдимия.

След горния случай св. В.С. получил ново телефонно обаждане с инструкции относно предаване на исканата от него парична сума, като изпълнил и тези указания - отишъл на ж.п. гарата в гр.София, купил си билет за гр. Кюстендил, качил се на влака и се придвижил до предпоследния вагон, като в района преди Захарна фабрика, до прелеза на завод Ворошилов получил по телефон нови инструкции и изхвърлил през прозореца чантата с парите, които веднага били прибрани от 2-3 човека. Въпреки това Д.В.Д. не се прибрал при семейството си и около година след неговото изчезване св. В.С. лично се срещнал с подс. Йосифов в с. Петърч, като на тази среща присъствал и Д.Г. - Д.. Свидетелят и подсъдимият провели кратък разговор и се разделили.

Проследявайки по хронологичен ред реализираните събития и в контекстта на посочения по-горе факт за лично познанство между подс. Йосифов, св. Н.Г. и лицето Б.Г., се отбелязва, че известно време след календарната 2003г. и най-вече след смъртта на последния, св. Н.Г. не поддържал никакви връзки с подс. Йосифов. Двамата се видели едва през 2007г.-2008г. на среща на „наказателните бригади на СИК“, като на тази среща присъствало и лице с прякор „М.“. След срещата и на неустановена дата св. Н.Г. и подс. Йосифов отново се видели случайно, като последният споделил обстоятелството на получена сума в размер на 40 000лв., за да убие „М.“. Получавайки тази информация, св. Н.Г. уведомил лицето с прякор „М.“, който напуснал страната.

Както вече се посочи по-горе в настоящите мотиви, подсъдимите Йосифов и М. Атанасов се запознали в края на 2005г. Към този момент подс. М. Атанасов работел към ЕТ „………..“ и по силата на сключен трудов договор № ……... заемал длъжността охранител. Именно в това длъжностно качество и на основание договор от 22.11.05г. бил предоставен от горното ЕТ на подс. Йосифов за личен охранител, като за целта подс. М. Атанасов притежавал и носел в себе си оръжие. От този момент до м. 02.07г. той изпълнявал задължения на личен охранител на подс. Йосифов и често го придружавал по време на извършване на действия от страна на последния във вр. със стопанисвания от него язовир и във вр. с обработвани земеделски земи, за която дейност бил подпомаган и от подсъдимите В. Славов и И. Симеонов. Освен подс. М. Атанасов, подс. Йосифов имал и други охранители, чиято самоличност не се установи в хода на съдебното следствие.

По-горе в мотивите на съда се отбеляза, че към календарната 2003г. подс. Йосифов се познавал с лицето Б. Г. и двамата често се виждали на различни места и разговаряли. От лице с неустановена по делото самоличност те приели съвместна поръчка за убийството на св. К.К.. Лично на Б.Г. било обещано парично възнаграждение от лице с прозвище Д.Р. след изпълнение на поръчката по време на проведен между тях личен разговор на неустановена по безспорен начин дата преди м.05.03г. Тъй като Б.Г. и подс. Йосифов се познавали много добре, постигнали съгласие за съвместна подготовка и планиране на престъплението, като се разбрали да разделят обещаната парична сума, независимо от това кой точно ще извърши самото деяние. По този начин се оформила група от хора, която започнала да се занимава с подготовката на поръчаното убийство. Междувременно подс. Йосифов провел разговор с подс. И. Симеонов, с когото се познавал отдавна и между тях вече били изградени отношения на взаимно доверие. Последният изразил желание да участва в реализацията на престъплението.

Свидетелят К.К. е от ромски произход, живеел в гр. София, кв. Факултета и се занимавал с частен бизнес. На 24.01.01г. по ф.д. № ….. на СГС било регистрирано АД „………“ с едностепенна система на управление - дружеството се управлявало от съвет на директорите с членове св. К. К. и лицата И.А. и Г.П. (племеник на св. К.). На 24.07.02г. И.А. и Г.П. продали притежаваните от тях поименни акции на горния свидетел. По този начин последният станал едноличен собственик на капитала и на същата дата се приел нов дружествен договор, по силата на който търговското дружество било променено на ЕАД със същото наименование. Именно това дружество притежавал и управлявал св. К.К. към инкриминираната дата 12.06.03г. и се занимавал преимуществено със строителство на бизнес сграда в гр. София, бул. „В. Левски“. Известен период преди това напуснали няколко лица, работещи при него като охранители, поради което той се движел без лична охрана и започнал да ползвал за шофьор своя племеник С.Л.П.

Към 2003г. св. К.К. познавал лично Б.Г. – Б., но не познавал подс. Йосифов, макар че го бил виждал няколко пъти преди това заедно с К. и И.К.. През този период св. К.К. разговарял с лицата Ф.П.Н.-Ф. и С. С., които го предупредили за готвеното против него покушение, казали му да се пази от подс. Йосифов и от Б.Г.-Б. и дори уточнили „който изпревари ... делят се парите на две“, но също така му казали, че засега Ф.Н. успявал да ги възпре. Идентична информация пострадалият свидетел получил и две седмици преди инкриминираната дата в хотел „Хилтън“, гр.София, където се срещнал с М. М. (М.И.), който го запознал с лице на име М.. Именно това лице уведомило св. К.К. за получена от подс. Йосифов и от Б.Г. платена поръчка за неговото убийство и за това, че „Б. го е поканил да участва в групата за убийства“, но той отказал. От своя страна още същия ден свидетелят се обадил на Б.Г. и го поканил на среща в хотел „Хилтън“, като непосредствено след това телефонно обаждане провел 2-3 телефонни разговора и със С.С., който го помолил „докато се върне от Германия, да не закачам Б. ... че е негов човек, да не го пребивам“. Въпреки това, уговорената между св. К.К. и Б.Г. среща се провела, като двамата си поговорили и се разделили.

Междувременно лицето Б.Г. и подс. Йосифов предприели определени подготвителни действия за изпълнение на поетата поръчка. За целта се снабдили с огнестрелно оръжие, а именно пистолет калибър …мм., и бил откраднат от неизвестни по делото лица мотор от Горна Баня, който в последствие бил ползван за осъществяване на престъплението. Били предприети и други подготвителни действия. Б.Г.и подс. Йосифов изпратили лицето М.К. при свидетел с идент. № …., който е от ромски произход и познавал св. К.. Целта на срещата била получаване на информация за ежедневието на св. К. и по-точно за модел на управлявания от него автомобил, за маршрута и времето на придвижване. Срещата се провела през месец май 2003г. Към този момент свидетел с идент. № … не разполагал с исканата информация, но казал, че ще се снабди със същата. Това довело до повторна среща между тях на следващия ден, по време на която М.К. дори предложил от името на подсъдимия Йосифов и на Б.Г. парично възнаграждение на свидетеля за търсените сведения и го уведомил, че „Йоско Костинбродският и Б. искат да убият К.“. Свидетелят обаче се уплашил, не предоставил исканата информация и напуснал жилището си, отивайки при свои близки родственици. Въпреки това подс. Йосифов и Б.Г успели да се снабдят с нужните им данни относно точния адрес на пострадалия, неговото ежедневие и самостоятелно придвижване през повечето време, тъй като повечето му охранители го били напуснали точно в този период.

Междувременно подсъдимите Йосифов и И. Симеонов напуснали по най-бързия начин гр. София, минавайки през кв. Надежда, а от там се насочили към с. Мрамор, където пристигнали около обяд. В района на това село имало разклон, като подсъдимите поели в посока наляво от разклона. Пътят им минавал през изградения при разклона на с. Мрамор мост, който е тесен и практически било невъзможно разминаването на движещите се в различни посоки превозни средства. С предимство за преминаване през моста се ползвали тези, идващи от посока гр. София. В момента на преминаване през моста непосредствено пред двамата подсъдими се движел един лек автомобил, а друг бил спрял от отсрещната страна на моста и ги изчаквал. Именно този изчакващ автомобил се управлявал от свидетел с идент. № ….., който пътувал от с. Градец за гр. София и тъй като не се ползвал с предимство за преминаване през пътното съоръжение, бил спрял. Вниманието на свидетеля било изцяло насочено към моста и преминаващите по него превозни средства. Свидетелят видял мотора, управляван от подс. Йосифов, като зад него бил подсъдимият Симеонов. Моторът преминал с бавна скорост през моста и свидетелят успял да види и разпознае Йосифов и Симеонов, които познавал от преди, и които били все още с поставени на главите каски, но без маски и с вдигнати протектори. От там те се минали през селата Житен, Гуляновци, Драговищица и Богьовци и стигнали до с. Безден.

Доколкото между подс. Йосифов и лицето Б.Г. била постигната предварителна уговорка за подялба на паричната сума, обещана им за убийството на св. К.К., то Б.Г. се интересувал за резултата от същото. Обстоятелството относно неуспялото покушение му било своевременно съобщено, още същия ден следобяд – в парка „Заимов“ в гр. София той се срещнал с двама мъже, към единият от които се обръщал с името С. и те го уведомили за горното.

На следващия ден св. К.К. позвънил на подс. Йосифов и го поканил на личен разговор, но последният отказал с мотив „че в момента го разследва полиция ... като се успокоят нещата, тогава“.

През 2005г. имало и второ покушение срещу горепосочения свидетел - бил прострелян в главата, докато се предвижвал пеш на бул.„В.Левски“ в гр.София, но успял да оживее.

С процесния ОА на подсъдимите И. Симеонов и М. Атанасов са предявени и обвинения за извършени общоопасни престъпления, поради което досежно същите следва да се изложи доказаната фактическа обстановка.

Както се посочи по-горе в мотивите, подс. И. Симеонов през инкриминирания за престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК период, живеел в гр.Костинброд, ул.„…..“, № …. Същия имот той обитавал и в последствие. На 06.11.13г. до 8.30ч. в дома си подсъдимият държал 1 бр. радиосредство, представляващо фабрично произведен заглушител на сигналите на мобилните оператори, работещи на територията на РБ. Самият заглушител бил технически изправен и работоспособен, като сумарната му излъчваща мощност била около 0,5 W. Подсъдимият И. Симеонов не притежавал писмено разрешение за това устройство.

На горепосочената дата 06.11.13г., а и преди това, подс. М. Атанасов, по прякор Роки живеел в гр.София, ж.к. „…“, бл….., вх…, ет…, ап. № … Той бил роден в гр. Димитровград и от детските си години познавал св. С.Н., който също живеел в гр. София и често пътувал, тъй като се занимавал с докарване на автомобили. През м.10.13г. св. С.Н. бил в гр. Дупница по работа и точно по това време му се обадил негов приятел, сръбският гражданин Б.М. (М.) и го помолил за услуга – обяснил, че трябвало да пътува за кратко до Реп. Сърбия и преди това трябвало да остави при някого на съхранение определена вещ, която не конкретизирал, а само описал като „нещо, което не става, трябва да го върне“. Свидетелят С.Н. му отказал, тъй като не бил в гр. София, но му казал, че може да остави тази вещ на подс. М. Атанасов и за целта му предоставил неговия телефонен номер. Две седмици преди 06.11.13г. Б.М. се обадил на подсъдимия, казал му, че е приятел на св. С.Н. и му изложил на кратко необходимостта от пътуване до Реп. Сърбия и необходимостта да остави на съхранение определена вещ. Двамата се уговорили да се срещнат пред жилищния блок на подсъдимия още същия ден и едва на тази лична среща Б.М. го уведомил, че иска да остави за временно съхранение един газов пистолет, който не бил технически изправен. Пистолетът бил в плик, в който имало и други вещи, а именно една кутийка с патрони и шумозаглушител. Получавайки плика с вещите, подс. М. Атанасов го отворил и ги разгледал – видял, че вътре имало пистолет „…“, mod …, cal…. мм с фабр.№ … черен на цвят и с черна пластмасова дръжка, 1 брой шумозаглушител и кутийка с патрони.