Извлечение из повестта Иван Александър
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VI велик болярин
- Явление 1
| КЪМ ПРОПАСТ
Пиеса в 5 действия и 1 картина Извлечение из повесттаИван АлександърЛИЦАИван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно. Теодора, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в другите - в обикновено. Сара, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и багреница. Красимира, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен. Раксин, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични. Рад Лупу, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен. Кирил Босота, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик. Патриархът, беловлас старец. Облечен в черковни одежди. Евстратий, търновски управител. Георги, протоспатарий, млад болярин. Дорослава, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо. Мара | Стана | болярки, Теодорини придружници. Василиса, Сарина придружница. Дария, игуменка на девически мънастир. Нимфидора, калугерка. Калина, послушница. I велик болярин ІІ велик болярин ІІІ велик болярин IV велик болярин V велик болярин VI велик боляринVII велик болярин VIII велик болярин Селянин старец. Началник на стражата в горския дворец. I болярин от царската ловчийска дружина. ІІ болярин от царската ловчийска дружина. ІІІ болярин от царската ловчийска дружина. ІV болярин от царската ловчийска дружина. V болярин от царската ловчийска дружина. VІ болярин от царската ловчийска дружина. VІІ болярин от царската ловчийска дружина. VІІІ болярин от царската ловчийска дружина. ІХ болярин от царската ловчийска дружина. Х болярин от царската ловчийска дружина. Един стар овчар. Един адамит, облечен в расо. Една адамитка, облечена в расо. Един малък болярин. Една селянка. Друга селянка. І кумански войник. ІІ кумански войник. Един крагуяр. Един песяк. І селянин богомил. II селянин богомил. III селянин богомил. 5 селски момци | 5 селски моми | танцувачи на ръченица1. 5 куманки, танцувачки на ориенталски танц2. Болярки, телохранители, войници и оръженосци,царски ловци и слуги; два еврея-джелати. Народ. I действие става в един девически мънастир в Търново; II - на трема на палата в Царевец; картината - в една планина; III действие в горския дворец; IV - в градината на Царевец и V - в тронната палата. Събитието произхожда около 1345 г. Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов. Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съчинения от композитора г. П. Пипков. Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметниците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров. ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО Теодора Дорослава Дария Рад Лупу Нимфидора Калина 2 болярки 4 оръженосци Протоспатарий Георги Гостната килия в девическия мънастир Св. Богородица Темнишка в Търново, празнично скътана. До лявата и дясната стени миндери с яркоцветни черги и възглавници. Две врати отляво и отдясно. Един прозорец. На стената в дъното куностас със запалено кандило до един голям ерусалим и окачени броеници. Мънастирските клепала бият отвън. Нимфидора и Калина гледат из прозореца. Клепалата млъкват. Явление 1Нимфидора и Калина Калина. Влезе в черквата. (Идат насам.) Аз не съм я видяла от осем години. Казват, че е поостаряла? Нимфидора. Царицата ли? Старичка е вече, и на Царевец, сестро, се остарява... Но тя е много добра. Калина. И как тъй й хрумна да ни дойде на гости? Нимфидора. Защо ни иде на гости? Разумява се, на поклонение на света Богородица, да се прекръсти и помоли в черква; па ако щеш, иде на гости на госпожа Дария. Теодора много я почита, и царят също... Ще остави и дарове за църквата. Калина. Истина, от няколко време царицата сѐ по черкви и мънастири... Кой знае, и тя си има нещо на душата... И под царската багреница пак човешко сърце тупа, нали? Нимфидора (поверително). Ти чула ли си? Калина (с любопитство). Какво? Нимфидора. За нея, за царя? Калина (опулва очи с внимание). Нимфидора. Казват, че се залюбил в една друга изгора... Калина. Тъй ли? Нимфидора. Па да беше поне християнка, а то пуста еврейка, и била хубавица като щерката на сатана. Боже, прости ме! (Прекръстя се.) Калина. На тая възраст? Нимфидора. Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Залудува ли тучка това ѐ (туря ръка на сърцето си) — отиде... А знаеш, старо бунище кога се запали, повече пуши. Калина. Ами коя е тая еврейка? Нимфидора. Ти, Калино, много да не знаеш тия работи. Ти си млада... Еврейката ли? Викат я Сара, дъщеря на някой Арон, търговец. Но казват — хубава, хубава! Калина. Тя ще му е направила магия? Нимфидора. Никаква магия. Ето как е било. Най-напред в палата била Красимира. Чула ли си за Красимира? Не? По-добре, че не си чула. Ето как било. Отишла Сара в палата да моли царя за баща си, че го фърлили в тъмницата за нещо си. Пуснал веднага баща й, а ней подарил скъпоценна огърлица. После минувал всеки ден с коня си край Ароновата къща, а Сара излазяла на трема и му се покланяла. И той се усмихвал. Проклетата еврейка, и тя му се усмихвала. Минали, не минали десет дена, той я настанил в двореца, да бъде като прислужница при княгиня Милица, сестра му. Разбираш? Всеки ден да може да я вижда... Обсипал я със скъпоценности, сестро, като царица. И така вече отива... Зарязал Красимира, не погледва жена си. Сара е всичко за него. (Кръсти се.) Ох, Калино, ти ме вкара в грях с твоето пусто разпитване за тия световни работи. Ти много не трябва да знаеш. (Гледа из прозореца.) Ах! Царицата излезе из черква. Иде тука. Виж, Теодора застаряла, повяхнала; а думат, че била на времето хубавица. Калина (отива също при прозореца). Нимфидора. Видиш ли оня младия, мурголик болярин? Той се вика Рад Лупу. Калина. Е, какво от това? Нимфидора (след колебание). Нищо. Хубав... Избягват отляво. След малко влазят отдясно оръженосци, болярки, Дария, после Теодора, с корона и в багреница, поддържана под мишница от една млада боляркина и последвана от Рад Лупу. Каталог: library -> svetski -> bgclasica bgclasica -> СВ. Климент охридски bgclasica -> Гроздоберът беше към края си bgclasica -> И аз имам зимница там, тя как е. Йове? bgclasica -> Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик bgclasica -> Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора bgclasica -> Вариклечко не, ами вариклечко пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|