Извлечение из повестта Иван Александър



страница7/8
Дата26.10.2017
Размер0.83 Mb.
#33213
1   2   3   4   5   6   7   8

Явление 10

Горните (без Драгана) и Красимира


Красимира (уплашена, спуща се към Сара). Саро, спаси ме! (Фаща я за ръцете умолително). Царят ме дири... Аз съм в опасност... Аз постъпих коварно, Саро, аз съм престъпница и пред тебе. Но ти си жена и ще разбереш сърцето ми... и кое ме тикна към тия работи.

Сара (престорено). Знам всичко, драга Красимиро, и те прощавам, за мене си. Но Александър няма да ти прости.

Красимира (разплакана). Той ще ме покалугери, Саро, ще почерни моята хубост и младост за цял живот. Ох, не ща калугерица! Спаси ме, измоли прошка. (Пада пред краката й.)

Василиса. Клета Красимиро! Да беше само покалугерянето! Не, царевият гняв е страшен... Той решил да заповяда да те жигосат с нажежено желязо по двете бузи, да ти острижат косата и да те затворят във Видинската крепост до живот. Ох, той никого не жали.

Красимира. Не ща, не ща! Ужасно... Да ме жигосат? И крепост до гроб! Милост! (Прегръща Сара.)

Сара. Само едно спасение има: бягство.

Красимира. Ще бягам!

Сара. Бягай от Търново, бягай от царството, далеко, дето Александровата ярост да не може да те стигне.

Красимира. Ще бягам, ще ида в гръцка земя. Там имам роднини... Но ти помогни ми. Спаси ме.

Сара. Идат някои. Влез пак в шубръките и се скрий. Скоро ще мръкне. Аз ще те изпратя предрешена с верни хора до границата.

Красимира. Спасителко, благодаря ти!
Бързо излазя.
Василиса (гледа е нямо възхищение Сара).

Сара. Нека бъде по-далеко. Света Богородица Темнишка е много близо до Царевец; тая лукава жена пак би била опасна за мене. Сега остая Раксин, когото не мога да търпя. (Отдалечават се.)
Отдясно влазят Александър и Евстратий


Явление 11



Александър, Евстратий, Сара и Василиса
Александър (на Евстратия). Нареди да се пръсне известие из града за Теодориното грозно престъпление. Нека видят каква светица е тя.

Евстратий. Слушам. Това е много добро, защото всичкият народ я жали като невинна жертва на твоята жестокост.

Александър. Нека сега види какво чудовище съм търпял под покрива си.

Евстратий. И Рад Лупу?

Александър. Аз ще го простя.

Евстратий. Ти ще простиш Рад Лупу?

Александър. Обещах това на Теодора тържествено, като цена на самопризнанието й.

Евстратий. Царю, това е неблагоразумие. Тоя смел и вероломен човек е опасен на свобода. Който веднаж е изневерил царя си, ще изневери и втори път.

Александър (мисли). Ти ще го отпратиш във Влашко. Красимира в мънастир. В петък ще се покръсти Сара. В събота ще свикам великия болярски съвет, а в неделя ще бъде сватбата ми.

Евстратий. Великите боляри са против.

Александър. Аз ще ги сломя. Потоп да стане — Сара трябва да бъде царица. А патриархът?

Евстратий. И той бил против. Заплашвал, че ще те отлъчи от църквата, както някога патриарх Иоаким стори с цар Георгя Тертера.

Александър (гневно). Нека се опита. Скалата, от която Иоаким полетя към Янтра, още стои на мястото си... А народът?

Евстратий. Сѐ роптае.

Александър. И защо роптае тая глупава сган?

Евстратий. Главно по причина на еврейския род на Сара.

Александър. Не е тяхна работа. Аз правя тъй, както мен е угодно. Аз презирам мнението на тая тълпа. Ней трябва вино или бич...

Евстратий. Имаш право, велики господарю. Твоята царска воля стои над всичко.

Александър. Да, моята воля! Извън моята воля нищо не съществува. Само един бог стои над нея.

Евстратий (след известна нерешителност). Боят се още от крамоли в царството подир твоята смърт.

Александър. Нека се не грижат. Аз нямам намерение да умирам скоро... При това сина си Асеня приживе ще за­доволя. И той ще царува. Ще му дам Видинското царство. Видинското царство е моя бащиния: аз го слях с България, аз мога да го откъсна. Това обадих и на болярите.


Явление 12



Александър и Сара
Александър (съглежда Сара и отива към нея). Драга Саро, ти си вече избавена от Теодора, ще се избавиш с Красимира, тая сплетница. А Рад Лупу изгонвам за Влашко.

Сара. Ти си много милостив.

Александър. Утре ще приемеш светото кръщение.

Сара. Аз ти казах, че съм готова.

Александър (гледа я изпитателно). Готова и със сърцето ?

Сара. И със сърцето, и с душата. Аз обичам вашия Христос.

Александър. Защо?

Сара. Защото тебе обичам... Обичам и църквите ви.

Александър. Искрено?

Сара. Да, защото в тях се моли моя цар. (Галено.) Ние ще посещаваме мънастирите, нали? Аз ще им раздавам дарове.

Александър. Това е добро. Евреите те мразят, на­прави българите да те обикнат. Да обикнат и да почитат новата царица, която ще им даде наследника на престола...

Сара (прегръща го). Велики царю!

Александър. Ще бъдеш преименувана Теодора — “Дар от бога” — това име много ми се ревне. И в палата царицата е пак Теодора. Заменява се само кокошката с гълъбица... (Гледа я втренчено.) Но ти си тъжна пак?

Сара (печално). В тоя светъл палат има един облак още.

Александър (живо). Кажи: лучите на моята любов ще го разсеят. Кажи!

Сара. Господарю: Раксин!

Александър (стреснато). Раксин? (Глади я по гла­вата.) Успокой се, драго дете. Раксин е суров и сприхав старец, но той ми е предан. Нека си гърми, нека се въси, остави го.

Сара. Аз го не ща тука. (Брише си очите.) Ти помниш в горския дворец как ме поруга. (Брише си пак очите.) Тоя човек ме плаши с гневните си погледи... Само той един в тоя палат се осмелява явно да ме презира.

Александър. Но разбери, драго дете, великият логотет и към мене е груб, но той ми е ценен и умен съветник. Заслужил ми е... Аз го почитам.

Сара. Той ми е по-страшен от всичките... Аз те обичам, Александре, ако и ти ме обичаш, махни го. (Брише си сълзите.)

Александър (гледа я сериозно). Не плачи, и тая жерт­ва ще направя за тебе... Раксин ще отстраня от палата. Отстранявам го дотогава, докогато ти желаеш.

Сара (фърля се на врата му). Велики господарю! (Гле­да го умилно в очите.)

Александър. Искам в тия чудни очи занапред да блестят не сълзи, а само зарите на радостта... Видиш ли колко е силна моята любов към тебе? Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя, само тебе да възкача на престола. Ти си сега за мене и сла­вата, и царството. Развълнувано море от умрази ме заобика­ля, само твоята любов ме крепи и носи над вълните му. Ти си моето щастие, моето слънце.

Сара. Аз съм вечно твоя робиня, царю.

Александър. Ти си моят кумир и моята царица. Ти ще осветляваш палата ми, ти ще осветляваш душата ми. Никога девойка като тебе не е отивала толкова високо. Иди си сега, царице моя, защото ще изпитвам пак разбойникът. Иди си, моя царице. (Цалува я по челото. Иде насам. Сара излазя с Василиса отляво. Отдясно войници въвеждат Рад Лупу вързан, а след тях двама джелати евреи. Те го качват на едно стъпало между зъбците на стената.)

Явлениие 13


Александър, Евстратий, Рад Лупу, войниците и джелатите, после Драган
Александър. Рад Лупу, твоята безумна упоритост те докара до тая стена. Но жалостта на царицата те спасява. Теодора изповяда онова, което криеше, за да измоли жи­вота ти.

Рад Лупу. Не, царю, тя е невинна! (Влазя Драган.)

Александър (сърдито). Мълчи, аз не те питам за нея. Кажи истината: къде искаше да денеш Сара? Да я удавиш в Дунава? Да я продадеш във Влашко на татарите?

Рад Лупу. Не. Аз щях да се оженя за нея там.

Драган (ниско). Безумни момко, ти се погубваш.

Александър. Ти? Да се ожениш за моята годеница? Как? Ти не искаше просто да я премахнеш — а да я взе­меш за жена?

Рад Лупу. Заклевам се в честния кръст господен, царю, аз имах честно намерение: да я направя християнка и да се венчея за нея.

Александър. Защо?

Рад Лупу (след колебание). Защото я обичах...

Александър (няколко време мълчаливо го стреля със запалени погледи). Как, ти я обичаше?

Рад Лупу. Да.

Александър. А тя обичаше ли те?

Рад Лупу (мълчи).

Александър. Кажи, обичаше ли те?

Рад Лупу (мълчи).

Александър. Кажи!

Рад Лупу. Да.

Александър (на джелатите). Фърлете го! (Джела­тите бутат Рад Лупу от стената.)

ДЕЙСТВИЕ ПЕТО
ЛИЦА

Александър

Сара

Раксин


Патриархът

Евстратий

8 велики боляри

Войници
Тронната зала в палата. Наляво и дясно врати с червени ка­дифени завеси. В дъното царския престол в позлата, засенян от червен, със златни везби балдахин. От двете страни на престола девет широки, от червено дърво, столове.



На престола седи Александър с багреница и корона, обут с чер­вени чизми; отдясно му седи патриархът в одежди и трима още велики боляри. Отляво пет други велики боляри в богати разно­цветни мантии, препасани с мечове.
Явление 1
Александър, патриархът и великите боляри
Александър. Светейши владико! Високородни боля­ри! Свиках ви днес по един много важен въпрос, за да чуете моето желание и аз да чуя вашето мнение. (Спира малко.) Известно ви е моето горещо желание да вляза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето, вчера влязла в лоното на нашата света православна църква и наречена Теодора. Строг блюстител на старите обичаи на тоя дворец и на законите на царството, аз поисках да зема и вашето одобрение и да чуя чрез вашите уста гласа на мъдростта. Каквото и да бъде вашето мнение, моля да го кажете искрено. Когато чуя на всички ви думата, аз ще имам последната дума. (Няколко време мълчание.)

Патриархът. Високославни и благочестиви царю Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлетяха нашата света църква. Духът на лъжата и заблуждението завладяха душите на православния български народ, де­монът на нечестието и на низките човешки похоти е про­никнал и в най-простата колиба. Благочестиви царю, дай пример на християнска чистота. Нека тоя палат сияе не само с блясъка на златото си и на драгоценните си камъни, а и с добродетелите си. Въздръж се от изкушението на дя­вола; не осрамотявай трона си, като качваш на него нече­стива еврейка, дъщеря на оня проклет от бога народ, който някога разпна спасителя нашего на кръста. Запази твоята достойна и благородна съпруга Теодора и не потапяй ду­шата й в бездната на горестите и сълзите. Не удобрявам тоя брак.

I велик болярин (става). Преизящни, пресветли царю Иван Александре! Понеже твоята висока мъдрост е жедна да чуе нашите мисли и ни дава воля да ги изкажем открито и право, аз, стар служител твой и на царството, ще кажа онова, що бог ми е турил на сърцето. Царю, аз не удобрявам! Не е хубаво да отпъдиш царица Теодора, светлата щерка на Иванка Басараба; не е умно, ни прилично да ти бъде съпруга еврейката госпожа Сара. Тя не е от бла­городно коляно, нито е от български род, нито от нашата православна вяра. Тя ще донесе не слава на твоята корона, а посрамление. Не удобрявам. (Сяда.)

Александър (строго). Не забравяй, че тя е вече хри­стиянка и се зове не Сара, а Теодора.

II велик болярин. Велики господарю, и аз потвърдявам тия високомъдри словеса. Бракът е тайнство голямо и никой не може да го разтръгне, ако няма законни причини. Но ти даваш причина само обичта ти към новопросвещената Теодора, без да има царицата някой грях пред тебе. Не е добре по едно любострастно желание да меняваш съпру­ги. Царят е огледало и пример за народа. И добро няма от това да излезе. Помисли си, че преди тебе цар Георги Тертер и цар Михаил също сториха, каквото ти искаш сега да сто­риш, и бог ги наказа зле; Георги се скита немил-недраг по чужбина, а Михаил изгуби войската и главата си при Велбъжд. Бой се от божия гняв и не прави съблазън пред народа. Това е моето душевно слово.

III велик болярин. Господарю, светлият влашки войвода Иванко Басараба е твой сродник и приятел сега. Не го превръщай на опасен враг на царството ни, не въз­буждай гнева му, като напъждаш неправедно дъщеря му. Припомням ти и аз, че такава случка преди седемнадесет години увлече във война чича ти Михаила с крал Стефана Сръбски, в която Михаил намери гибелта си. Когато ни заплашва война с турците от юг, не е умно да я извикваме и от север. Първата Теодора ти донесе в зестра приятел­ството и силата на един християнски господар, а втората — какво ти носи? Само хубостта си и нищожеството на рода си.

IV велик болярин. Има нещо още по-опасно по сетнините си в решението на негово величество. Днес нашият любим господар има два сина от царица Теодора и старият от тях, Иван Асен, е наследник на престола по право на първородство. Ако честития наш цар земе за съпруга новопросвещената Теодора и господ му даде син от нея, цар­ството се заплашва от раздори и междуособици подир царе­вата смърт, защото и Иван Асен, и първия син на новата съпруга, всякой ще мисли, че има право на престола, и ще въстанат един върху друг. Народът ще се поцепи и царст­вото ще отслабне от тия вътрешни раздори. Виждате още отсега каква умраза разяжда сърцата на царевите синове против новата съпруга. Вижте какво става в гръцката дър­жава, която от петдесет години се раздира от семейни борби за цариградския трон. (Обръща се към Александра.) Бог запази царството ни до днес от такава напаст. Самодържавни царю, пощади го и не фърляй семе за бъдащи раздори.

V велик болярин. Когато разсъждаваме за тия неща, праведно е да се турим на мястото на царя, защото и той е човек: обича и мрази. Понеже той не желае вече за съпруга Теодора, от която му е изстинало сърцето, жестоко е да искаме от него да я държи под покрива си и като я мрази... а най-паче сега, когато Теодора тикна в безумното деяние Рад Лупу и стана причина да се пролее невинна кръв на двама български войници. Много царе, наши и чужди, са се развеждали по такива причини, с пълно право може и Иван Александър.

Александър (клима с доволен вид). Умно!

V велик болярин. Но всички са земали за втора съпруга мома от царски род, защото цар само за такава може да се ожени. Доколкото знам, от нашите съседи само у гърците в Цариград има прекрасни и благородни княгини за задомяване.

Александър (намръщен). Гъркиня не ща в Търново.

VI велик болярин. Има един среден път, чрез който може според мене да се изглади мъчнотията. Царица Тео­дора може да си остане в палата като законна съпруга на нашия велик господар. А той, понеже не може да се раздели от любимата девойка, да живее с нея като с мила другарка, на която да се отдават княжески почести. Някои от нашите славни царе ни са дали пример за това.

Александър (троснато). Аз не искам бъдащето ми чадо да бъде извънбрачно.

VII велик болярин. В тая работа... (Мълчи.) Спо­ред моето разсъждение... (Спира се пак.) Царят има пра­во... но имате право и вие, боляри... (Мълчи.) В глава­та ми е тъмно... Затова позволете ми да ви кажа: все­вишния бог да даде тъй, както е добро...

VIII велик болярин. Високославни боляри, искате да чуете и моето мнение? Моето мнение... Аз нямам мне­ние... (Прекръстя се.)

Александър (стои няколко време с наведена глава, после тържествено). Виждам, свети патриархо, и вие, високородни боляри, че всички почти едногласно ме осъждате. Аз ще донеса опасности, крамоли, гибел за царството. Чуйте сега и моята откровена дума: аз от обичната ми девойка се не отказвам. Но се отказвам от престола и от царската власт. (Слазя от трона, сваля короната си и я слага на стола.)

Патриархът. Царю! (Голяма тревога между болярите.)

Александър. Изберете си друг цар. Аз ща ида във Видин в бащинията си. Отстранете се, размислете и бързо решавайте. Аз чакам отговора ви.

Патриархът. Боляри, елате! (Той и великите боляри излазят отдясно, Александър отива при прозореца наляво, стои прав, неподвижен и намръщен).




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница