Извън църквата” Андрю Стром Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите? Това някакво „движение” ли е?
Изтегляне 1.11 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- TO VISIT OUR WEBSITE
ДЕСЕТА ГЛАВА„СЪЖИВЛЕНИЕТО” ОТГОВОР ЛИ Е? ”Съживлението” в християнски смисъл е определяно като мощно движение на Бог, носещо истинско „възстановяване” и обновяване – за да се върне църквата в състояние по-близо до първоначалното от книгата на Деянията – поне за известно време. Можем да открием мощни реформации и съживления в църковната история – някои от които промениха църквата напълно завинаги. Осъзнавайки, че хиляди хора напускат днешните църкви, много водачи искат някакъв „отговор”, който ще ги върне отново. „Какво можем да направим за да ги върнем?” – питат те. Но те не разбират, че напусналите не искат да се връщат в църквите такива, каквито ги познават. Те чакат ново движение – една изцяло нова „църква” – нещо преобразено от Божията сила. Всъщност ясно е, че те искат нещо много по-близо до първоначалната църква в Библията. Това, за което те говорят, е широкообхватна реформация и съживление – нещо, което ще ги доведе до пълната жизненост, вяра и сила на ранните християни. Сега, нещо интересно за първоначалната църква в Ерусалим, е че те бяха най-вече църква „на открито”. „Моля?” – ще кажете вие. „Църква на открито? Смятах, че те се срещат всеки ден в храма. Това не ми звучи като църква на открито.” Въпреки, че малко християни днес са наясно с това, извън съмнение е, че ерусалимската църква е била основно на открито. Книгата на Деянията отбелязва, че вярващите се срещаха всеки ден на място, наречено Соломоновата порта, което е било огромен двор, свързан с основния Храм. Този двор също е бил познат и като „Двор на езичниците” и е бил една огромна павирана област – с размера на около пет и половина футболни игрища. На едната страна е имало тясна покрита област, където апостолите са стояли и проповядвали – позната като Соломоновата Порта. Знаем, че ерусалимската църква начисляваше хиляди още отначало, така че ако са искали да се събират „като едно”, то единственото място да го направят, е било някое огромно отворено пространство. Също така, това е била най-заетия и населен „площад” в целия град. Ако са искали да занесат посланието си до възможно най-голяма публика, това е било мястото. Сега, какво общо има това с нашата дискусия за християните „извън църквата”? Е, те не са единствените, които говорят за връщане към „първоначалното”. Те не са единствените, които вярват, че идва голяма реформация и съживление. Това е нещо, което Бог говори на всички в продължение на години. Той изглежда желае Съживление повече от всичко. Може ли подобно движение на Бог да бъде „пресечната точка”, където мнозина „в”и „извън” църквата да намерят обща земя? Може ли това да е отговорът? Това, което е ясно, е че Бог иска „първоначалната” си църква обратно. Всички чудеса, единството, пронизващото проповядване за „покаяние” и всичко останало, което е направило ранната църква да е такава – това иска Той да възстанови. Защото толкова много е било загубено през вековете. Днес сравнителното ни влияние е минимално. А нашите жалки разделения и деноминации ни убиват. Мисля, че много християни ще бъдат изненадани да научат колко различна е била първоначалната църква от това, което наричаме „църква” днес. Едно нещо, което те имаха в онези дни, беше напълно ЕДИННА църква. (И тук не говоря за „екуминизъм”!) Простата истина е, че нямаше „деноминации” изобщо. Всъщност те биха се шокирали да чуят подобно нещо! Църквата беше „една” – без разделения, без отделящи се малки групи, слагащи си различен „етикет”. В края на краищата Исус сам се беше молил „Всичко да бъдат ЕДНО... та светът да ПОВЯРВА.” Защо светът не „вярва” днес? Може би защото не сме „едно”. Напоследък много хора наблягат на факта, че ранната църква се е срещала по домовете (и това е истина), но те забравят, че ерусалимските вярващи се събираха на ОГРОМНИ СЪБИРАНИЯ НА ОТКРИТО – и това се случваше почти ВСЕКИ ДЕН – идвайки заедно „като един”. Всички вярващи от целия град се събираха по този начин. Така можем да видим, че в ерусалимската църква имаха два различни вида събирания. Едното беше близкото „домашно църковно” събиране, където вярващите от близкия квартал се събираха в нечия къща – взимайки Господна вечеря и движейки се в духовните дарби – изграждайки се един друг в единство и любов. Това беше единият вид. Другият беше огромно събиране на открито, за което говорихме. (Масово градско събиране, където апостолите проповядваха, изцеляваха болните и т.н.) И двете се случваха през цялото време. Това, което апостолите правеха всъщност, е да продължат служението на Исус – точно както им беше наредено. И Исус, и Йоан Кръстител имаха служение на открито, където бяха „обикновените хора”. Това беше много важно. Те бяха призвани да достигнат изгубените, а не да се крият зад 4 стени. Днес в църквата правим на света лоша услуга. Те почти никога не ни виждат събрани „като едно”, нали? Всъщност те рядко ни виждат въобще. Ние сме се заключили в нашите малки групички – зад 4 стени – извън техния поглед и внимание. Нищо чудно, че имаме толкова малко въздействие върху тях днес. Ние липсваме от живота им. Но всичко това ще се промени. През последните години Бог говори на цялата земя за идващата „Голяма Реформация” на църквата – голямо „разтърсване” ще я върне там, където тя е трябвало винаги да бъде. Интересно е да се отбележи, че много от големите църковни съживления и пробуждания през вековете са резултирали в огромни събрания на открито. Голямото Пробуждане на 1740-те (Уесли, Уайтфилд и Тенант) е главен пример за това. Станало е нормално за десетки хиляди души да се събират на открито. По подобен начин и „Второто Голямо Пробуждане” на 1800-те (започнало в Кентъки), от което започва началото на събирания в палатка, е имало хиляди събирания на открито. Дори Голямото съживление от 1859 г. е имало подобни елементи – особено в Улстър, с масовите молитвени събрания навън. Убеден съм, че Бог ще се движи по този начин отново. Той иска да възстанови „първоначалното”. Той иска църквата да се събира „в съгласие” – там, където са хората. Той иска „една” църква – не много църкви – но една чиста и свята църква – „без петно или бръчка”. И Той иска църква, която върви напред „разрушавайки делата на дявола”, така както правеше Исус. Ако Бог трябва да донесе „разтърсване”, за да види този вид християнство отново, то точно това и ще направи. Каквото и да струва това. Ние навлизаме в ера на голяма „промяна” в църквата. Всъщност, смятам че сме на прага на „промени се или загини” в западната църква днес. Защото Бог не може да живее с хладна църква. А къде се вместват християните „извън църквата” във всичко това? Много от тях вярват, че това, през което преминават сега, е „подготовка” за това идващо движение на Бог. Те вярват, че за да са напълно подготвени за това, което Бог ще прави, те трябва да „оттучат” много от техните стари начини за „правене на църква” и да се подготвят за факта, че Бог ще направи нещо съвсем ново. Ето пример за написаното по тази тема: Роуейн (Южна Африка): Вярвам, че Бог се приготвя да направи нещо съвсем различно, което ще разтърси религията и традициите из основи. Идва времето, когато ще видим голяма промяна в начина, по който е водена църквата. Аз вярвам, че църквата ще иде по улиците. Хвалението ще пламти навсякъде навън. Молитвите ще се възнасят от големите магазини и бизнес центровете. Няма да има нужда да ходите на църква, защото тя ще ви чака отвън! Огромната трансформация на слабата, немощна организация в могъща Невяста Войн... Някои от нас са видели невероятната промяна по Божието сърце много пъти и чакаме, и няма да е много дълго. Слава на Бог! Леа (САЩ): Мисля, че традиционния начин на „правене на църква” е изминал своето време. Мисля, че Бог търси хора, които желаят да признаят, че ние гладуваме и не биваме нахранени в църквата днес, дори и да чувам пастори да ми казват, че сме. Аз истински вярвам, че не можем да бъдем готови за следващото Божие движение, докато не признаем, че сме гладни и че сегашната структура не работи. Чакам да видя какво прави Бог и мисля, че то ще бъде извън стените и особено извън специалните програми и традиционния неделен дневен ред. И чакам с нетърпение времето, когато ние като вярващи ще се обединим и ще бъдем привилигировани да участваме в следващото Божие движение. Не мисля, че всеки е призван да напусне църквата, но вярвам, че някои са и съм насърчена да чуя, че тези хора се отзовават. Развълнувана съм да видя какво прави Бог с тези хора! Сю (Австралия): През 1995 г. Господ ми показа, че той ще „оттърси ада от църквата”. Буквално. Показа ми, че в местната църковна система има демонични власти, поставени над някои църкви и че те имат законно право да са там. Той ми даде стихове, в които „всичко, което може да бъде разтърсено, ще бъде разтърсено”. Всяка една структура, която не е постановена от Господ ще се строши и ще падне – като институции, църкви, колежи – всичко, което не е основано на Канарата Исус Христос. Така установената система, както я познаваме, ще падне. Това, което се случи, е че човекът беше хванат в Божия път и неговия план за неговото царство. Аз съм една от тези, които чакат. Знам, че Бог ще използва мъжете и жените, които е обучил и които са извън системата. Това, което Бог е родил в живота им, няма да бъде напразно. Чувствах се сякаш бях в пещерата Одолам в продължение на 5 години. Последната година, когато бях на пророческа конференция, открих и други, които се чувстват по същия начин... Исус ще дойде за една славна църква. Стивън (от неизвестно място): Ние сме навън над три години, чакайки Бог да ни покаже какво да правим по-нататък. Тази седмица получих писмо, канейки ме да поучавам върху пасторското водачество в едно библейско училище. Но какво да поучавам? Моите разбирания са напълно променени от „НОРМАЛНАТА” пасторска гледна точка. Църквата дали някога ще е готова за изтръгването, раздирането на нормалната безсилна система, която кара хората да зависят от църквата и водачите, вместо от Бог и САМО от Него? Джим (от неизвестно място): На шега наричам това „опитност извън Тялото”, говорейки за тялото Христово. Това, в което може да се обърне, е разбуждане, разкриващо Църквата без стени. Кати (САЩ): Наскоро се преместихме... Има три видни църкви изпълнени с Духа, с подобни доктрини като цяло. И въпреки това тези три църкви никога не споменават другите, или пък да застанат в единство за дадената област. Те всички нарастват, доколкото ние можем да кажем и имат хубави сгради и програми, към които да се присъединят възможно повече хора... Лично аз нищо не мога да направя, но се чудя дали както в Трансформацията на Колумбия, водачеството не може да се събере заедно... Чувала съм един от пасторите в Колумбия да казва: „Хората бяха готови за единство, но пасторите ги държаха назад”. Може би това не е целият отговор, но в духа си аз вярвам, че може да е ключова стъпка. Л.С. (САЩ): Чувствам се сякаш съм чакал много време... но вярвам, че Той казва, че Реформацията идва скоро и ще намеря място в новото движение на Бог. Керъл (САЩ): Чували сме и продължаваме да чуваме пророчества за промяната, която идва в църквата. Само ние слушаме частично. Повечето от тях не осъзнават, че Бог не се движи от един вид тухли и хоросан в друг, но към нещо извън стените на църквата също така. Ние не сме срещу църквата – но Бог иска да направи промени и ние искаме да сме с Него, когато ги направи. Много хора като нас, които не са в църква, не са сами – ние не сме самотни рейнджъри. Приятелите, с които сме, не се мотаят без посока. Ние сме част от „Тялото” и следващото голямо движение на Бог ще дойде по пазарите и домовете и може някои от тези, които го пропуснат, да бъдат вътре в системата от тухли и хоросан. Защото им е казано, че всичко трябва да дойде от системата. Те ще имат трудности с новото Божие движение. Марк (САЩ): Чувствам в сърцето си, че тази маса от гладни следващи Христос хора са Божия начин да постави основата на огромна реформаторска промяна. Както виждате, това усещане за идваща Реформация или Съживление, е преобладаващо измежду много хора „извън църквата”. Те гледат на себе си като понастоящем в „пустинята” , но водени към Обещаната Земя на Съживление – един нов „мех” за църквата. Но както казах по-рано в тази книга, точно като децата на Израел, изпитът ще дойде, когато вече е време да се напусне пустинята. Убеден съм, че много хора „извън църквата” със сигурност ще имат водачески способности и въобще няма да се учудя, ако Бог ги подготвя за водаческа роля в идващото движение. Но има едно нещо, с което трябва да се занимаем сериозно – всички големи съживления имат силни водачи. Това е било съществено за техния успех. Не могат ли тези „извън църквата” да се справят с това твърдение? Чувствам, че някои (може би мнозина) биха станали жертва на анти-лидерски, анти-авторитетни и анти-тялото настроения, които са приели в обстановката „извън църквата”. (Точно както аз направих) Много от тях вече не вярват във „ВОДАЧЕСТВОТО”. А ако вярваш само в най-меката форма на авторитета, то е много трудно да ВОДИШ. Ти може да „управляваш”, но истинското ВОДЕНЕ е различно нещо. И без лидери, които да използват авторитета си, за да държат дявола настрана, всяко съживление ще бъде проникнато от врага за нула време. Виждал съм това отново и отново, докато изучавах съживленията. Това е основната причина защо голямото Уелско съживление приключи САМО ЗА ЕДНА ГОДИНА. Ние имаме враг, който дебне като ревящ лъв и той мрази съживленията. Той е проникнал и разрушил много движения на Бог в историята, и ако му дадем възможност, той ще го направи отново. Той обича да се намества в ситуации, където има „вакуум” от авторитет и никой не пази портите. Казвам ви, няма такова нещо като съживление без водачи. Или ако има, то не трае дълго! Съживленията трябва да се охраняват от водачи, които са сложени на това място от Бог, и които не се боят да се изправят, когато дойде времето. Такива са били Уесли, Буут, Фини и др. Всички те са били силни водачи. И апостолите бяха такива. Съживление и силно водачество вървят ръка за ръка. Книгата на Деянията е пълна с водачи, които ДЕЙСТВАХА КАТО ВОДАЧИ. Те бяха слуги – да. Но те бяха също и ИСТИНСКИ ЛИДЕРИ. Без тях нямаше да има книга на Деянията. Чудя се колко време ще им трябва на християните „извън църквата” да приемат този прост факт? (На мен ми отне доста дълго време.) Трябва да задам тези въпроси: Днешните християни „извън църквата” готови ли са да помогнат като ВОДЯТ едно ново движение на Бог? Или много от тях всъщност се страхуват да „водят”? Готови ли са да приемат отговорност и авторитет, когато това се изисква? Или те вярват в съживление „без лидери”? Готови ли са да станат „присъединяващи” се в истинския смисъл на думата? Или подозрението и резервираността сега са голяма част от техния характер? Готови ли са наистина да бъдат вплетени в едно Тяло? Или те ще намерят някакво извинение, за да останат настрана необвързани? Това са наистина съществени въпроси. И това ще бъдат нещата, които ще бъдат изпитани, когато дойде времето. Тези хора ОТРЕКЛИ ЛИ СА СЕ от всички неща, от които трябва да отрекат? ПОКАЯНИЕ ЩЕ ПОМЕТЕ ЦЪРКВАТА Очевидно е, че въпреки, че има много проблеми относно „структурата”, с която трябва да се справим днес, ИСТИНСКИТЕ проблеми (тези, които наистина са съществени), са проблемите на СЪРЦЕТО. Църквата е болна, защото сърцето й боледува. Вече не става въпрос толкова за „кутиите”, в които тя живее или за стила на събранията, които тя има. Те са второстепенни фактори. СЪРЦАТА на хората имат нужда от работа. И това първо трябва да направи Съживлението – да изчисти сърцата на Неговия народ. Поправянето на „структурните” неща ще дойде по-късно. Това, което е съществено сега, е сърцето. Затова първо ще дойде голяма вълна на ПОКАЯНИЕ. (Както и при всяко друго съживление в историята.) Познавам доста хора в движението за домашни църкви, които вярват, че ако възприемеш правилната структура, базирана на събирания по домовете, то всичко останало ще последва само. Някои прекарват часове в дискутиране на „множествеността на стареите”, формите на домашните църкви и т.н. Те изглежда вярват, че ако смениш „кутиите”, то всичко ще е наред. Съжалявам, но не мога да се съглася. Нужна е промяна в СЪРЦЕТО – най-вече и преди всичко. И Съживлението ще я донесе. Спомнете си, че в ранната църква първо дойде ИЗЛИВАНЕТО на Петдесятница, а след това се изградиха структурите. Първо трябва да дойде Съживление и да трансформира сърцата на Божия народ. Да се опитаме да формираме „нов мех” без новото вино е същото като да сложим каруцата преди коня. Както много други хора, аз съм убеден, че идва голямо Съживление – прилив на Божия Дух, който ще доведе църквата на колене в дълбоко покаяние и трансформация. И чрез това ще дойде „нов мех” с огромна жетва – с много издигнати от Бог водачи. Дали много от днешните християни „извън църквата” ще бъдат измежду тези водачи? Не се и съмнявам в това. Бог не ги е поставил в това обучение без причина. Но времето е ключът. Понякога са необходими „кризи” , за да се позволи издигането на новите водачи. Както казва поговорката: „Идва часът, идва човекът”. И това е повече от вярно за времената на Реформация или Съживление. Изведнъж идват новите водачи, като че от нищото – подготвяни с години на тайно място от Бог. Така винаги е било с най-големите съживления. Времето е всичко. Както видяхме в тази глава – а и в цялата книга – има група християни в света днес, които са напуснали удобството на рутината, приятелите и познатата обстановка, за да тръгнат напред към нещо ново, не знаейки точно накъде отиват и как ще стигнат до там. Само знаейки, че трябва да отидат. Те са чули призив, видяли са видение и са тръгнали. Много смело от тяхна страна, искрено им се възхищавам. Ако се справят с пустинята, нищо не е по-сигурно от това, че ще станат чудесни водачи на Божия народ. Но ключовият момент е излизане от мирогледа на „пустинята”. Аз лично вярвам, че много от тях ще се справят. Живеем в забележителни дни. Дали това огромно движение „извън църквата” е знак за нещо, което тепърва предстои? Дали тази масова вълна на „недоволство” между християнските множества е доказателство за драматичната промяна, която е точно зад ъгъла? Със сигурност трябва да признаем, че нещо голямо се случва. То е прекалено голямо, за да е просто съвпадение. Нещо много необичайно се случва – по целия свят, което само Бог може да дирижира. Така че дали ще видим нов вид водачи, идващи от пустинята – подготвяни години наред за тези времена – готови да въведат новото движение на Божия Дух? Приближава ли ново голямо съживление на улицата? Едно нещо е сигурно: със сигурност имаме нужда от него. Само времето ще каже. Но знаци показват, че нещо голямо се гради. И извън съмнение е, че Бог носи нещо ново за това поколение. И Той прави нещо радикално. Или нещо толкова старо, че само изглежда радикално – защото никога не сме виждали нещо подобно на него преди. 
Може да запишете, разпечатате или да фотокопирате тази книга, за да я раздадете на хората около вас. Но ако искате да публикувате части от нея, или цялата книга, под друга форма или публикация, моля обърнете се първо към автора за разрешение: Andrew Strom, prophetic@revivalschool.com Може да намерите тази книга на английски език на интернет адрес: http://www.revivalschool.com На български език на интернет адрес: http://topmount.dir.bg Този превод и публикацията на материала на посочената страница е направен с изричното съгласие на автора. Превод: Ивет Кънчева, 2005 г. , topmount@abv.bg
TO VISIT OUR WEBSITE:http://www.revivalschool.com TO JOIN OUR 'PROPHETIC'/ REVIVAL EMAIL LIST: Send ANY email to: anzac-subscribe@welovegod.org _________________________________________________ Copyright (c) Andrew Strom, 2003/2004. All rights reserved.
Каталог: userfiles -> statii userfiles -> Седмичен информационен бюлетин userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004 userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс statii -> Живота на Новозаветната църква от Франк А. Виола Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|