Жаба и жабчета Измежду всички твари живи



Дата01.08.2018
Размер43.66 Kb.
Жаба и жабчета
Измежду всички твари живи
кои са най-красиви? –
запита гущер жабата... Тя отговори:
– По тоз въпрос не може да се спори –
това са мойте жабчета обични!
Във разговори
за хубост – много майки са на жабчета прилични...
Секира и търнокоп
Един ръждясал търнокоп, не знам къде забравен,
попитал лъскава една секира: – Що блести
всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
защо не съм кат тебе гладък, чист,
лъчист?
Отгде изхожда между нас
подобна разлика?... Секирата тогаз
отвърнала: – Аз всеки ден отивам на гората,
сека дърва... Лъскавината
в труда намирам аз,
в труда стои, другарю мой, хубавината...

Орел и птици

Еднъж орелът пожелал
да чества не знам кой празник и на всички
птички
гощавка да даде... И призовал
стотина-двеста гълъби, врабци и лястовички,
като има обещал,
че ще ги нахрани
със ястия отбрани...
В определения ден и час
поканените птици, жадни, гладни,
вестили се пред гощавача благодатни...
Той тогаз,
той, душегубец хвърковат,
той, зъл и кръвожаден тат*,
забулен под титлата цар на небето,
над гостите си люто се изсмял
и ги изял...
Таквоз е то, другарството със големците, ето!

Свиня и лъвица

– Дванадесет прасци родих –
стопана си обогатих!...
(Тъй бъбрела една свиня,
от много плодовитост изумяла...)
Благословени са онез поля,
онез гори,
където желъди съм яла
и динени кори!...
Дванадесет прасци –
и хубавички кат орли;
да имаха криле,
изпълнили би светлото небе...
Но само Бог е съвършен!
Все пак блазе, блазе на мен!
Туй село ако изгори
в един прекрасен ден,
мор ако го опустоши –
от мен само би могло да се насели,
единствено чрез мен!
Елате се чудете,
елате се дивете!
Свинчета – като херувими!
Ето ги – сучат!
Шопари – като серафими!
Ей ги – да квичат учат!
Да ти е мило, да ти е драго
да ги погледнеш само!...
И тоз рой*, и таз чета,
и тоз сонм**, и таз войска,
и туй прекрасно стадо –
е плод на моята утробица!...
– Пък аз,
отвърнала тогаз
могъщата лъвица –
едничка рожба аз родих, но лъв се тя нарича!

Бухал и светулка

Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...
 
– Какво ти сторих?... – Ти ми пречиш!
Умри! – Че как ти преча? – Светиш!...
 
След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи –
в търбуха
на бухля!...

Паун и лястовичка

Паун запитал лястовичка:
– Какво приказват зарад мене
между небесното крилато населенье? –
– За тебе – възразила мъничката птичка, –
откак се щурам аз из сините простори,
едно и също се говори!...
– Че съм най-драголюбен хубавец,
нали? – Че си богато пременен глупец!

Слънцето и прахът

– О слънце жалко, слънце клето,
от мене помрачено,
от мене обсадено,
от мене поразено,
черней, топи се там в небето,
гасни, светилко, угасни
и изчезни!
 
Със царя на звездите тъй се подигравал горко
нечистий прах, синът на каловете,
от вятъра издигнат нависоко
през мараните лете...
 
– Това е съвършено вярно! –
отвърнало слънцето, без да се чуди... –
От тебе аз съм затъмнено,
от тебе аз съм обградено –
но туй е за двадесет само минути!...
Щом вятърът утихне, ти отново ще се върнеш
при локвите вонещи, пак на смет ще се обърнеш!

Пиявица и ехидна*

– Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми,
пиявице, другарко?...
Защо са толкоз те добри към теб, обади ми?
Не хапем ли еднакво
и аз, и ти?

И моята храна,


и твоята – не е ли все една?
Не сме ли две сестри? –

Тъй се оплаквала омразната ехидна,


кръвницата безстидна**...

А добротворната онази животинка,


пиявицата церовита,
тоз отговор дала:
– И ази хапя като тебе, туй истина е цяла!
Но мойто хапене, другарко, изцерява,
а твойто усмъртява!...

* В народния фолклор ехидната е отровна змия (пепелянка или усойница).
** Безстидна – безсрамна (остар.).

Орел и охлюв

На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
– Какво ли е туй нещо тука? –
извикал царят на въздуха. –
А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на божеството...
– Кажи ми, жалко ти творенье,
как се покачи тъй високо?
– С пълзенье! –
извика
рогатата гадинка.

Плъх и костенурка

Дърт някой плъх, в грабежи затлъстял,
еднъжки срещнал костенурка
и тъй й се присмял:
– От тази костена чепурка
кога ще се освободиш!
Докрай ли ще седиш
във тази черна дупка,
в студений тоз затвор?
Защо търпиш
туй дълго робство, тоз позор!...
Виж мойто жилище... На, онзи там дворец –
богато украсен, потънал в светлини...

Там на живейме ний –


аз – тоест – и един дължавен големец.

– Не, от съдбите си не се оплаквам аз! –


отвърнала тогаз
суховодната гадинка... –
Аз съм свободна домакинка
във сиромашки дом – но в дома си живея аз, гризане!
А твойте палати са людско стежане*,
а твойте богатства са хорско имане!

Ехидна и орел

– Къде се скиташ там из небесата! –
попитала ехидната орела... –
Защо си изтощаваш тъй крилата
и мирен не седиш на наший свът в предела?
В безвестните* онез пространства, птицо смела,
каква намярваш** тайна благост?
Орелът отговорил: – Аз, сещам,
в безкрайното си хвъркане, една безкрайна радост:
Пълзящи гадове не срещам! ...

                ***

Така и ваший дух, поети,
лети към идеалните височини, където
изкуството всевечно свети;
Там вий не виждате на злобата лицето.

* безвестните – неизвестни (остар.).
** намярваш – намираш (остар.).

Кираджийски* кон

Куц, крантав кираджийски кон съгледал угоена
свиня, лежаща сред една смрадлива, кална бара...
– Кажи ми, я попитал той, от свяст** ли си лишена?
Да киснеш в мръсота и да се цапаш, кой те кара?

Свинята отговорила: Тъз локва е гнуснава;


но в тъзи локва, друже, аз добрувам, дебеля!
Аз не ламтя за почести и за световна слава
и предпочитам в тинята, ей тъй, да си живея!

Ти, както виждам, работиш, потиш се, коньо простий;


затуй ти мязаш*** на една торба със кости...!
Ще те похвалят, знам; но пак ще си останеш кранта.

Легни при мен!... Покоят е по сладък от таланта!...


– Не! – рекъл конят, – сбогом! По добре да пусталея****
в почтенно званье, нежели в позора да тлъстея!

* тур. – наемен кон, от „кирия” – наем.
** свяст – разум (остар.).
*** мязаш – приличаш (остар.).
**** пусталея – слабея (остар.).

Бог и добродeтелта



Яви се Добродeтелта
пред Бога
и каза му: – Напразно ходя, Боже, по света,
напразно проповядвам обновление; не мога
души заспали да пробудя, мрачни умове
да осветля! И мойте трудове,
за да не сгинат* без следа, на мене
е нужно мощно подкрепленье!
– Върни се между земни племена и родове –
Отвърна Господ... – Давам ти другар. Той се зове
търпенье!

* сгинат – загина (остар.).


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница