Вол жабата видя и той
прилично едър ѝ се стори.
Тя, дето се побира в цял ръст в юмрука мой,
от завист се надува, напъва се и зори
говедото по ръст да изравни,
врещейки: – Сестро, погледни!
Тъй стига ли? Кажи ми, успях ли да порасна?
– Не, хич. – Така навярно? – Изобщо не. – Я пак?
– Далече си, далече. Гадинката нещастна
до пръсване изду тумбак.
Светът е пълен с хора съвсем не по-разумни:
току на мъж заможен дворец му е каприз,
току посланици проводи принц,
току на граф за паж му хрумне.
