Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов



страница1/9
Дата11.04.2017
Размер3.4 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


Жак Секвейра


ВЕЧНОТО

ЕВАНГЕЛИЕ

Изкупителната Божия любов
Библейските текстове «Бог е любов» (1 Ин. 4:8, 16) не ни представят, че любовта се явява едно от Неговите качества. Те означават, че Самият Бог е любов, че любовта е същността на Неговото естество. В тази връзка за нас е необходимо да разбираме Бога и Неговите дела в контекста на тази любов. В същия контекст трябва да бъдат разбирани даже и Неговият закон и гняв (виж Мат. 22:36—40; Рим. 1:18—32). Божият гняв в разбирането на апостол Павел — това също е любов, която не ни принуждава, но ни позволява съзнателно да ходим по избрания от нас път (виж Рим. 1:24.26,28).

Ние трябва също да разберем, че основата на нашето спасение се заключава в Божията любов. Вън от тази любов не би имало Евангелие, Блага вест (виж Ин. 3:16; Еф. 2:4--7; Тит. 3:3--5; 1 Ин. 4:9). Следователно, за да разберем и оценим благата вест за нашето лично спасение, ние трябва да се укореним и утвърдим в Божията любов (виж Еф. 3:14 — 19).

Колкото и парадоксално да изглежда, големите камъни за препъване по пътя за разбиране на Божията любов се явява нашата човешка любов. Повечето от нас правят грешка, преписвайки на Бог нашите човешки идеали за любовта. Ние принизяваме Божията любов до човешко ниво, представяйки лъжливо Бога, като изкривяваме Евангелието и Неговата спасяваща благодат в Христос. Ето защо апостол Павел ни призовава: «да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне» (Еф. 3:19).

Проблемът с разбирането на Божията любов се усложнява и от развитието на съвременните езици. Например, в английския език, подобно на повечето съвременни езици, има само една дума за обозначаване на любовта. Затова, когато четем за Божията любов в английската Библия, трудно можем да си представим пълния спектър от значенията на тази дума. Трудно е също и да направим разлика между Божията любов и нашите човешки понятия за любовта, които изцяло са осквернени от егоизъм. Божията любов (агапе) напълно противоречи на човешката любов филиа; не можем да ги сравняваме - можем само да ги противопоставяме (виж Ис. 55:8, 9; Мат. 5:43— 48; Ин. 13:34, 35; Рим. 5:6—8).



Агапе и филиа

Новозаветните писатели са имали на разположение четири гръцки думи, обозначаващи Божията и човешката любов. Смисълът на тези четири думи е следния:



Сторге. Любовта в семейството или любовта между родственици.

Филиа. Привързаността между близки приятели - братска любов.

Ерос. С тази дума най-често се обозначава любовта между двата пола. От нея произлиза думата еротика. Обаче гръцкият философ Платон придал на думата ерос благородно духовно значение. Назовал го «небесен ерос» и го определил като отказ от чувствените материални интереси заради търсенето на Бога. По този начин, за гърците ерос по определението на Платон станал висша форма на човешката любов. Ние ще поговорим още за «платоническата любов».

Агапе. Това е чиста любов, не осквернена от никакви користни побуди. Във формата на съществително в гръцкия език тази дума не е много ясна по своето значение, тя е необичайна — възможно, поради това, че такава любов сама по себе си е необичайна.

Новозаветните писатели са писали на гръцки, затова те са използвали тези четири думи, за да покажат различието между Божията и човешката любов — даже между различните видове човешка любов. И това им се отдало. В Новия Завет за описание на човешката любов най-често се използва думата филиа. (В Новия Завет думата ерос не се среща.) За обозначение на Божията любов всички новозаветни писатели използвали рядко срещаната дума агапе. (Понякога за описание на Божията любов в Новия Завет се използва думата филиа, обаче винаги в контекста на агапе.) Тази дума в Новия Завет придобива ново значение, основано на откровението за Божията любов, изявена в живота на Исус Христос и в нейната най-висша изява — кръстната жертва (виж Рим. 5:6—10). Значението, което новозаветните писатели са влагали в тази дума говорейки за Божията любов агапе е напълно противоположно на човешката любов в три аспекта.

1. Човешката любов — била тя филиа или платонически «небесен ерос» — винаги е условна. За човек не е естествено да обича неприятните хора. Ние обичаме тези, които ни обичат и откликват на нашата любов. Божията любов агапе, напротив е безусловна. Тя произхожда от Бога произволно без никакъв повод и не зависи от нашето благочестие или нашите достойнства. Когато разберем това. Божието спасение се устано­вява като безусловна Блага вест (виж Рим. 5:6 — 10; Еф. 2:4 — 6; Тит. 3:3—5). Ето защо в Библията така ясно нееднократно се подчертава, че сме спасени по благодат, тоест незаслужена Божия милост (виж Деян. 15:11; Рим. 3:24; 5:15; 11:6; Еф. 1:7; 2:8. 9; Тит. 1:14; 2:11; 3:7).

2. Човешката любов е изменчива. Това е неустойчива и ненадеждна любов. В Ин. 21:15—17 е представен добър пример за това. В този текст е показано също, как новозаветните писатели съзнателно са използвали различни думи за обоз­начаване на любовта. Три пъти Исус пита Петър, люби ли Го и три пъти Петър отговаря, че Го люби. Съдейки по английския и някои други преводи на Библията, може да ни се стори, че въпросите на Исус и отговорите на Петър всеки път са едни и същи. Обаче в Своите първи два въпроса към Петър Исус използва думата агапе, неизменната, вечна любов. А Петър отговаря, използвайки думата филиа, означаваща човешката привързаност. Но когато Исус запитва Петър за трети път, люби ли Го, Той използва думата филиа. В действителност като че ли, Исус пита: «Петре, ти Ме любиш само с тази ненадежна, човешка любов?» Не е за очудване, че Петър е бил обезкуражен! Но сега той наистина се обръща и престава да бъде самоуверен. Със смирение той отговаря: «Господи! Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те любя (филиа)» (стих 17). Ние хората сме способни само на тази изменчива, ненадежна любов — филиа.

В пълна противоположност на нея Божията любов агапе е неизменна. Бог провъзгласи на неверните иудеи: «Възлюбих ви с вечна любов» (Иер. 31:3). В класическото описание на Божията любов, което привежда Павел, «любовта (агапе) никога не отпада» (1 Кор. 13:8). Без всякакво съмнение, Исус показа това на кръста, когато «като възлюби Своите, които бяха на света, до край ги възлюби (любовта агапе)» (Ин. 13:1).

Само когато разберем тази неизменна същност на Божията любов към нас, ще бъдем «закоренени и основани в любовта (агапе)» (Еф. 3:17). Тогава и ние ще можем да кажем заедно с апостол Павел:

«Кой ще ни отлъчи от Христовата любов (агапе) ... Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ. (Рим. 8:35, 38, 39).

3. Даже и най-възвишената човшка любов е егоцентрична. По своята природа ние сме егоисти, всички наши мисли и постъпки са осквернени от егоизъм и себелюбие. Във всяко едно отношение: социално, политическо, научно, материал­но, икономическо, даже и религиозно всички ние сме роби на собственото си себелюбие. (Ис. 53:6; ср. Фил. 2:21). Ние всички сме зачнати в «беззако­ние», тоест с наклонност към егоизъм. Следователно, всички ние, без изключение сме лишени от Божията слава — Неговата любов агапе (виж. Рим. 3:23).

Божията любов е напълно противоположна на човешката любов. Тя е себеотрицателна, готова за саможертва. Ето защо Христос не е пожелал да запази равенството си с Небесния Отец, но се отказал от всичко, като взел на себе си образ на слуга и станал послушен до смърт, даже смърт на кръст (виж Фил. 2:6 -- 8). През целия Си живот на тази Земя Исус изявяваше любовта на Своя Отец — агапе. Учениците видяли в Него «славата на единородния от Отца» (Ин. 1:14) Той живя заради другите. Той действително стана сиромах заради нас, за да можем ние да се обогатим с Неговата сиромашия (виж. 2 Кор. 8:9).

В Божията любов няма себелюбие. Тази любов, изявена в живота на християните посредством Святия Дух е най-убедителното свидетелство за преобразяващата, спасяваща сила на Евангелието (виж Ин. 13:34, 35).

Най-висша изява на Божията себепожертвувателна любов е кръстната жертва, когато Исус Христос умира с втората смърт за цялото човечество (виж Евр. 2:9). Втората смърт е пълно прекратяване на живота; това е прощаване с живота завинаги. Ясно е, че смъртта която Христос претърпя за нас е втората смърт, затова и на христяните, оправдани в Христа им предстои да заспят с първата смърт (смъртен сън), но те ще бъдат избавени от втората смърт (виж Откр. 20:6). На кръста Исус е бил готов да се лиши от живот не само за три дни, а завинаги, за да можем ние да живеем вместо Него. Тази себеотрицателна любов преобрази Неговите ученици. Преди кръстната жертва на Христа те са завладяни от егоистични амбиции (виж Лука 22:24). След кръста с готовност следват примера на Исус, жертвайки себе си заради другите. Това ще стане и с нас, ако видим себепожертвувателната любов на Исус, сияеща от кръста, тогава и ние също ще се преобразим (виж 2 Кор. 5:14, 15).

Следователно, за да обобщим, можем да кажем: човешката любов е условна, а Божията любов е безусловна. Нашата човешка любов е изменчива, а Божията любов е неизменна. Нашата човешка любов е себелюбива, а Божията любов е себеотрицателна. Докато не признаем тези три качества на Божията любов агапе Евангелието не може да стане безусловна блага вест за нас. И докато не бъдем «укоренени и утвърдени» в Неговата любов агапе, ние не можем да се избавим от страха и безкористно да Му служим (виж 1 Ин. 4:7, 12. 16—18).



Агапе и великата борба

Бунтът на сатана против Бога на небето в действителност е бил бунт против Божията любов агапе, която се явява основополагащ принцип на закона (виж Мат. 22:36— 40; Рим. 13:10; Гал. 5:13. 14). Люцифер решил, че идеята за безкористната любов агапе (1 Кор. 13:5) е прекалено ограничаваща. Той се разбунтувал и внесъл принципа на егоистичната любов, или ерос (виж Иез. 28:15; Ис. 14:12—14). От самото начало на своето падение сатана ненавиждал самото понятие безкористна любов. Когато Бог възстановил този принцип за човечеството чрез проповедта на Евангелието, сатана с всички сили започнал да се бори против него (виж Откр. 12:10—12). Първите нападки на сатана против християнската църква не били насочени към истината за Съботата и учението за състоянието на мъртвите. Той се опълчил против тези истини по-късно. Отначало той започнал борба против Божията любов агапе.

След като завършила деятелността на апостолите, ръководството на християнската църква преминало в ръцете на «светите отци». Повечето от тях гърци по произход, се чувствали оскърбени, че новозавет­ните писатели оставили без никакво внимание «платоническия ерос» — по тяхно мнение, най-висша проява на любов, като предпо­чели непонятната агапе. Те предполагали, тъй като апосто­лите на Исус (с изключение на Лука) били иудеи, че те не познавали добре гръцкия език и в текста е било нужно да се внесат поправки.

Първият, който се опитал да внесе промени, бил Маркион, умрял около 160 г. сл. Хр. После Ориген, който умрял в 254 г. сл. Хр., фактически променил възвишения израз «Бог е любов (агапе на «Бог е любов (ерос)». Обаче с това тази битка не приключила. Тя продължила и през четвъртото столетие по времето на Августин, епископ в град Гиппо в Северна Африка, един от великите «отци» на римо-католическото богословие.

Августин съзнавал, че да помени просто агапе на ерос — това е твърде малко. Вместо това той предприел по-хитър и опасен ход. Оперирайки с гръцката логика, той съчетал понятието агапе с идеята ерос и произвел синтез, който назовал по-латински каритас. (От тази дума произхожда английската дума, често използвана в превода на крал Иаков вместо думата агапе.)

Христианството приело формулировката на Августин и каритас станала ключова дума — определяща Божествената и християнската любов в римо-католическата теология. Тъй като Августин съединил агапе и ерос, Евангелието престанало да въплъщава принципа «Не аз, но Христос» (виж Гал. 2:20), а започнало да се възприема като «Аз и Христос». Тази концепция на Евангелието се котира и в настоящето време. Във времето, когато чистото значение на агапе било изкривено, Еванге­лието било осквернено със себелюбие, а християнската църква изгубила своята сила и потънала в мрак. Едва през XVI век по време на Реформацията, когато Лютер осмислил този проблем и се опитал да разчлени синтеза на Августин, църквата отново започнала да се възражда в светлината на вечното Евангелие. За съжале­ние и днес християнската църква в значителна мярка продължава да блуждае в тъмнина, опитваща се да разбере истинското значение на агапе и следователно, Евангелието.



Три евангелия

И така, ние видяхме, че съществуват три концепции за любовта: ерос — или себелюбие; агапе — или себеотрицателна любов, и каритас — съединение на себелюбие и себеотрицателна любов. Всяка една от тези концепции за любвта е произвела и свое собствено евангелие.

Различните езически религии, които са се потопили в ерос, или себелюбие са основани на евангелието на делата. Подобно на гръцкия философ Аристотел, който писал: «Спасението — това е движение на творението към Бога», Платон също вярвал, че Бог спасява само достойните хора. Евангелието, основано на ерос учи, че хората трябва да се спасяват, като угаждат на Бога чрез жертви и добри дела. Това е законничество, или спасение посредством дела. То е залегнало в основата на всички нехристиянски религии.

Евангелието, основано на концепцията каритас учи, че в начало чрез нашите добри дела ние трябва да докажем желанието си да бъдем спасени. После, когато Бог види и се убеди в това, Той ще дойде към нас и ще ни спаси. С други думи, ние трябва да направим всичко възможно от наша страна, за да съответстваме на Божия идеал, а Христос ще допълни това, което не ни достига. Християните-галатяни попаднали в този хитро скроен капан (виж Гал. 3:1—3), в който попадат и много християни в наши дни. Евангелието вяра плюс дела или оправдание плюс освещение се явява в центъра на римо-католическото бого­словие. Това е тънка форма на законничество.

Обаче Евангелието в Писанието — това не е Евангелие, в основата на което лежи любовта — ерос или каритас. В пълна противоположност с тези и с други евангелия апостолите учили, че когато сме били безпомощни, нечестиви грешници — даже «врагове». Бог е явил Своята любов, агапе, към нас чрез смъртта на Своя Син Исус Христос и е показал, че смъртта Му напълно ни е примирила с Него (виж Рим. 5:6 10). Това е ясното евангелско учение на Новия завет (виж Ин. 3:16; Еф. 2:1 — 6; 1 Тим. 1:15; Тит. 3:3 5). В приведената по-долу таблица са показани тези три противопоставящи се евангелия.

Ерос

спасение чрез дела

Ин.9:31; Мат.5:43

Каритас

спасение чрез вяра и дела Гал.1:6,7; Мат.9:16 - 26



Агапе

спасение единствено чрез вяра Ин.3:16; Еф.2:1-6 1Тим.1:15; Тит.3:3-5






Евангелията, в основата на които лежи ерос и каритас, може да се назоват само условни благи вести. В двата случая Бог изявява Своята благодат само след като ние изпълним определени условия. Единствено Евангелието, основано на агапе, се явява безусловна Блага вест, основаваща се изключително на Божията незаслужена милост. Ето защо Евангелието е преобърнало света с главата надолу, когато апостолите започнали да прогласяват славната вест за спасение в Исус Христос (виж Деян. 17:6). Това е истинското Евангелие, от което света така отчаяно се нуждае днес. Именно това Евангелие ще освети земята с Божията слава преди да настъпи края (виж Мат. 24:14: Откр. 14:6—15; 18:1).



Агапе и чувството ни за самооценка

Едно от пагубните последствия на греха е унижението в човека на чувството за собствено достойнство. Нашият съвременен сложен свят с неговата конкуренция във всяко отношение е усложнил този проблем. В резултат, както никога, много хора се обръщат за съвети към специалисти. Не отричаме ценността на съветите при определени обстоятелства, но много по-добре е да се запознаем с удивителния «Съветник» (Ис. 9:6), Който единствен може да разреши, проблема с недостатъчната самооценка.

Библията не оценява високо греховното човешко естество. Исус казва на Никодим, за религията, която била основана главно на човешките постижения: «Роденото от плът е плът» (Ин. 3:6). Исус е имал предвид, че нашата човешка природа сама по себе си е неспособна на нещо, което е добро и заслужа­ва награда в Божиите очи (виж Рим. 7:18). Всички наши дела и помисли са осквернени от себелюбие. Ето защо вън от Исус Христос няма ни един добър, ни един праведен човек (виж Рим. 3:10, 12).

Именно по тази причина апостол Павел предупреждава християните от Филипи да не уповават на плътта (виж Флп. 3:3). Естествено, това е отчаяния опит на човешкото «аз». Тежко е да се окажем лице в лице с самия себе си, а колко повече — с Бога. Резултатът е отслабване на чувството за собственото ни достойн­ство, ниска самооценка. Но в Библията се съдържа добра вест за нас и тази вест е за безусловната Божия любов — агапе. Проблемът с ниската самооценка има единствено неизменно разрешение и то се заключава в ясното разбиране на безусловната Божия любов и Неговата спасяваща благодат в Исус Христос. Чрез пророк Исаия Господ прогласява, че няма да гледа на нашата греховност. Той ще ни направи по-ценни от чистото офирско злато (виж Ис. 13:12). И Той извърши това в Исуса Христа.



Ключови мисли

1. Любовта — това не е просто едно от Божиите качества, а същността на Неговото естество. Бог е любов (виж 1 Ин. 4:8, 16).

2. Всичко, което се отнася до Бога, — даже Неговия закон и Неговия гняв, трябва да се разбира в контекста на Неговата любов (виж Мат. 22:36—40; Рим. 1:18—32).

3. Нашето спасение е основано на Божието естество, същността на което е любов (виж Ин. 3:16; Еф. 2:4—7; Тит. 3:3—5).

4. За описание на Божията любов Новия Завет използва гръцката дума агапе. Божията любов, агапе е различна от човешката любов, в крайна сметка, в три аспекта:

А. Човешската любов е условна; Божията любов е без­условна. Тя изхожда от Него независимо от нашето благо­честие или чувство за самооценка (виж Деян. 15:11; Еф. 1:7; 2:8, 9; Тит. 1:14).

Б. Човешката любов е изменчива. Божията любов е неиз­менна. Неговата любов никога не престава ( Иер. 31:3; Рим. 8:35—39: 1 Кор. 13:8).

В. Човешката любов търси своето; Божията любов е безкористна (виж Фил. 2:68).

5. Бог е изявил Своята безусловна, непроменима, себеотрицателна любов в най-висш образ, когато Исус умря с втората смърт на кръста за цялото човечество (виж Рим. 5:8: Евр. 2:9).

6. Трите концепции за любвта водят до три концепции на Евангелието:

А. Спасение чрез дела. Това «Евангелие» е основано на себе­любие, тоест хората трябва да се спасят, угаждайки на Бога чрез добри дела. Това е законничество, и то лежи в основата на всички нехристиянски религии.

Б. Спасение чрез вяра и дела. Това «Евангелие» е основано на съчетанието на себелюбие и безкористна любов, тоест, първо ние трябва да покажем своите добри дела, че желаем да бъдем спасени, след това Бог ще ни срещне и спаси. Това «Евангелие» на вяра и дела съставлява същността на римо-католическото богословие; то е една тънка форма на законничество.

В. Спасение единствено чрез вяра. Това Евангелие е основано на себеотрицателната любов (агапе). Подразбира се, че когато сме били безпомощни нечестиви грешници Бог ни е изявил Своята любов посредством смъртта на Исус Христос и тази смърт напълно ни е примирила с Него. Тава е ясното учение на Новия Завет (виж Ин. 3:16; Рим. 5:6—10; Еф. 1:1—6: 1 Тим. 1;15).

Проблемът с греха
Евангелието — това е Божието разрешение на проблемът с греха. Затова нашето изучаване на Евангелието, следва да започне с разбирането на това, какво представлява грехът. Много често ние се опитваме да осмис­лим разрешението на проблема, който Бог е приготовил за нас в Христос (Евангелието), не осъзнавайки в пълна степен самия проблем (грях). А това влошава въздействието на Евангелието. Само ако наистина разберем пълната греховност на нашето естество и нашите постъпки, ние действително ще можем да постигнем Божието разрешение на проблема с греха. Избавяйки се от цялата наша самоувереност и обръщайки се към Христос като наша единствена праведност ние ще можем да разберем същността на греха. Евангелието придобива смисъл за човека, само когато той в пълнота осъз­нае, какво представлява греха.

Произход на греха

Грехът възниква на небето в ума на Люцифер — вожда на ангелите (виж Иез. 28:14, 15). Библията не ни обяснява, как в едно съвършено същество може да се появи грях, защото грехът е необясним. Ето защо за грехът се споменава като за «тайната на беззаконието» (2 Сол. 2:7).

Грехът на Люцифер се е състоял в себевъзвишение (виж Ис. 14:12— 14). В основата на всеки грях лежи егоцентризъм - любов към себе си. Той е напълно противоположен на принципа на безкористната, жертвоготовна любов — основата на Божията същност и управление (виж 1Ин. 4:7, 8, 16). Следователно, грехът в основата си — това е бунт против Бога и Неговата себеотрицателна любов.

В крайна сметка, грехът на Люцифер довел към открита война на небето. Заедно с ангелите, които застанали на негова страна, той претърпял поражение и бил изхвърлен от там (виж Откр. 12:7—9). Въпреки, че грехът е възникнал на небето в ума на Люцифер, Бог не е позволил той да се развива там. Грехът е получил своето развитие тук, на земята, след като Люцифер и неговите ангели били изгонени от небето. Да видим как е станало това.



Развитие на греха

Бог сътворил тази земя за човека, като е поверил на него да е владее. Всичко било съвършено - цялото Божие творение било без грях (виж Бит. 1:26. 28, 31). Грехът влезъл в съвършения Божий свят чрез Люцифер, станал сатана. Той съблазнил нашите прародители Адам и Ева да съгрешат и те изгубили съвършенството, с което Бог ги сътворил (виж Бит. 3:1—24; Лк. 4:5,6). По този начин, сатана завладял този свят ръководен от принципа: «победените са роби на победителя» (2 Петр. 2:19).

При изкушенията в пустинята сатана казал на Исус, че властта над този свят и неговата слава е «предадена» на него, сатана, и той «комуто иска на него я дава» (Лк. 4:6). Обърнете внимание, че Исус не обсъжда претенциите на сатана. От времето на падението на Адам и Ева сатана станал «князът на този свят» (Ин. 14:30). Апостол Павел фактически го назовава «богът на тоя свят» (2 Кор. 4:4). Като потомци на Адам и Ева ние сме попаднали в робството на греха и сатана (виж Ин. 8:34; Рим. 6:17; 2 Петр. 2:19). Ние сме се родили егоисти; нашето естествено желание е да живеем независимо от Бога (виж Рим. 1:20 —23). Целият свят се намира под властта на сатана, с изключение на тези, които са отдали себе си на Христос (виж 1 Ин. 5:19).

Използвайки в качество на свои оръдия падналите човешки същества, сатана образувал царство, основано на себелюбието; Библията го назовава «Световното царство» (Откр. 11:15). То е напълно противоположно на «Небесното царство» ат. 3:2), основано на саможертвената любов. Всичко, от което е създадена тази световна система, било то политика, образование, комерсиализация, развлечения, спорт, обществени обединения, технология, национализъм, — всичко е основано на сатанинския принцип на любов към себе си. Понякога този принцип не се проявява явно в обкръжаващия ни живот, но така или иначе «всичко, що е в света... не е от Отца, но от света» (1 Ин. 2:16). Всичко без изключение, което принадлежи на този свят е основано на «похотта» или на принципа на себелюбието.

Тъй като сатана е лъжец и измамник, много неща в този свят изглеждат привлекателни. Но в края на времето сатана ще бъде напълно разобличен и всички ще видят, че той е измамил всички — както в явно изразеното зло, така и в това, което изглежда добро (виж Откр. 12:9; 13:3. 4). Всичко в този свят се явява част от сатанинското царство, основано на себелюбие. Около шест хиляди години Бог е позволявал на сатана да твори зло на тази земя. Но идва време, когато сатана и неговото царство ще бъдат разобличени и унищожени завинаги (виж 2 Петр. 3:10—13; Пс. 91:7—9).

Сатана и неговото царство ще бъдат унищожени, обаче Бог е предвидил път за избавление за падналото човечество, намиращо се в плен на сатана (виж 2 Петр. 3:9). Тази вест се явява Блага вест — Евангелие и Бог желае, всеки да го разбере и приеме. Още от времето на създаването на света Бог е приготовил Своето Небесно Царство за нас (виж Мат. 25:34); унищожаващият огън е предназначен само за «дявола и неговите ангели» (стих 41). «Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот» (Ин. 3:16). Всеки, който откликне с вяра на Божията любов, изявена в отдаване на Неговия Син, ще бъде избавен от осъждението, под което се намира сатана и неговото царство (виж Рим. 8:1; Ин. 5:24).



Определение на греха

За формулиране на греха в Библията се използват около дванадесет различни думи на еврейски език (Стария Завет) и около пет думи на гръцки (Новия Завет). Всички тези думи можем да ги обединим в три основни групи, дадени в 2-я и 3-я стихове на 51-я псалм: «Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми, защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене».



Беззаконие. Коренът на тази дума означава «изкривен», или «огънат». В Свещеното Писание тази дума се използва, за да изобрази нашето естествено духовно състояние. Думата беззаконие се отнася не към самото извършване на греха, а към греховното състояние. В резултат на грехопадението хората са станали по природа духовно «изкривени». Движещата сила в нашето естество е станала егоистичната любов към себе си. Апостол Павел назовава това състояние «закон на греха и смъртта», действащ в нашия живот (Рим. 8:2; ср. 7:23). Именно това състояние се явява основата на всички наши съгрешавания и ни прави роби на греха (виж. Рим. 3:9—12; 7:14). Цитираните по-долу текстове описват нашето духовно изкривено състояние:

Пс. 51:7. «Ето, родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми». Въпреки, че Давид е имал привлекателна външност (виж. 1 Цар. 16:12), разбираме, че тук той говори за своето духовно състояние. От самото зачатие и рождение той носи в себе си беззаконие. Раждаме се с естество, което е склонно към греха и удовлетворяване на своето «аз».

Ис. 53:6. «Всички ние се заблудихме като овце; отбихме се всеки в своя си път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни». В този стих се съдържат две ключови мисли. Първата, всички ние се заблуждаваме, затова всеки от нас се отбива в «своя си път». Втората, тази склонност да блуждаем в собствените си пътища, този егоцентризъм се явява беззаконие, което е било възложено на Христос, понесъл нашите грехове. «Осъдил» на кръста «греха в плътта» (Рим. 8:3), Христос е осъдил фактически склонността към греха. Следова­телно, независимо от нашето греховно състояние, «няма... никакво осъждане за тези, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух» (Рим. 8:1).

Ис. 64:6. «Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист, и нашите беззакония ни завличат както вятъра». Тъй като сме «заченати в беззаконие» (Пс. 51:7), всяка праведност, постигната от нас посредством собствените ни усилия е подобна на омърсена дреха пред Бога; тя е осквернена от себелюбие. В замяна на омърсената дреха на нашата праведност (виж Зах. 3:3, 4) Христос ни предлага бялата одежда на Своята праведност, за да можем наистина да бъдем облечени «та да не се яви срамотата на твоята голота [нашата]» (Откр. 3:18).

Мат. 7:22,23. «В онзи ден, мнозина ще Ми рекат: "Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?" Но тогава ще им заявя: "Аз никога не съм ви позналвал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие"». В съда ще се разкрие също и беззаконието на нашите себеправедни постъп­ки — даже, ако по наше убеждение, са били извършени в името на Христос. Движещата сила при тези дела се явява любовта към себе си и Исус ги назовава дела на беззаконие. Произхождат ли нашите постъпки от Христос и движими ли сме от безкористна любов? Или ние ги създаваме като дела на «плътта» (Гал. 6:12)? Явяват ли се те дела на вяра и плодове на истински взаимоотношения с Христос? Или ние действаме в Негово име, но без да Го познаваме?

Само когато разберем, какво е беззаконие, ще видим, че не живее в нас нищо добро (виж Рим. 7:18). Тогава ще започнем да скърбим и да жадуваме за Христовата праведност, даром предлагана ни чрез Евангелието.

Следователно, беззаконие — това е просто желанието ни да ходим в своите си пътища. С тази наклонност сме се родили. Намирайки се в това състояние, ние не можем без Христос да бъдем наистина праведни, защото Божия закон изисква чистота и безкористност даже и на нашите подбуди (виж Мат. 5:20—22,27,28).

Грях. Това е втората дума, използвана в Библията за описание на нашето падение. Фактически тази дума означава «не попадане в целта». В духовен смисъл — «лишаване от славата Божия» (Рим. 3:23) или не съответствие с Неговия идеал на себеотрицателна любов.

Доколко всички ние се раждаме духовно «изкривени», не е трудно да се разбере, защото «няма праведен ни един» и защото «няма кой да прави добро, няма ни един» (Рим. 3:10, 12). Поради нашето греховно състояние (беззаконие) ние не можем без Спасител да вършим нищо друго, освен грехове, тоест без Него не отговаряме на Божия идеал. Ето защо е необходимо Евангелието — това е нашата единствена надежда за спасение. Ако ние имаме избор да приемем Христовата праведност или да я отхвърлим, то ние не можем да избираме да грешим или да бъдем праведни. Ние сме се родили в робството на греха, и колкото и усърдно да се стараем да постъпваме праведно, няма да ни се отдаде да сме в хармония с Божията цел (виж Рим. 7:15—24). За по-задълбочено изследване на този въпрос прочетете Иов 15:14—16: Пс. 13:2, 3; Ис. 1:4—6; Иер. 17:9; Мк. 7:23.



Престъпление. Тази дума означава преднамерено нару­шение на закона, съзнателно действие на непослушание. Това предполага, че ние познаваме изискванията на закона. От духовна гледна точка, престъпление — това е умишлено нарушение на нравствения Божий закон, явяващ се Божия мярка за праведност (виж 1 Ин. 3:4). Именно познанието на Божия закон обръща греха (непопадането в целта) в престъпле­ние (съзнателно непослушание). Обърнете внимание на следващите текстове:

Гал. 3:19. Законът е бил даден, за да направи греха престъпление.

Иак. 2:9. Законът ни убеждава, че сме престъпници.

Рим. 3:20. Грехът може да бъде познат посредством закона.

Рим. 5:20. Законът не разрешава проблема с греха, а още повече го усложнява.

Рим. 7:7—13. Законът разкрива нашата греховност и показва нашата пълна несъстоятелност там, където делото се отнася до праведността.

Тъй като грехът е измамлив, ние не можем, като грешници, напълно да разберем своето състояние, ако Бог не ни го открие. Именно това Той е направил, като ни е дал Своя закон. Бог никога не е възнамерявал да направи Своя закон средство за нашето спасе­ние или с него да разреши проблема с греха. Поради нашето греховно състояние закона не може да ни направи праведни (виж Рим. 8:3). Ние сме предадени под робството на греха и Христос е единствения път, чрез който можем да бъдем спасени. «Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона» (Рим. 3:20; ср. Гал. 2:16; 3:21, 22; 5:4). Законът, даден от Бога на нас, намиращите се в греха, се явява «детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра» (Гал. 3:24).

Оправданието чрез вяра ще бъде следващата тема.

Ключови мисли

1. Грехът е възникнал на небето в мислите на Люцифер, вожда на ангелите (виж Иез. 28:14. 15).

2. Съблазнявайки Адам и Ева към грях, Люцифер (сатана) завладя този свят (виж Бит. 3:1—24; Лк. 4:5. 6; 2 Петр. 2:19).

3. Като потомци на Адам и Ева, ние всички сме под робството на греха. Родили сме се егоисти, и естественото ни желание е да живеем независимо от Бога (виж Ин 8:34; Рим. 1:20—23; 6:17).

4. Библията обозначава греха посредством три думи или понятия:

А. Беззаконие.Това понятие не се отнася към погрешните действия, а към състоянието на греховност; по природа ние сме духовно «изкривени» (виж Пс. 50:7; Ис. 53:6: Ис. 64:6).

Б. Грях. Буквално — «непопадане в целта». Тази дума се отнася към нашата неспособност да отговорим на Божия идеал (виж Рим. 3:23; 7:15—24; Ис. 1:4—6).

В. Престъпление. Това е преднамерено нарушение на Божия закон, доброволно действие на непослушание (виж 1 Ин. 3:4; Рим. 7:7— 13).

5. Бог е дал Своя закон, за да ни открие нашето греховно състояние. Той никога не е възнамерявал да направи закона средст­во за спасение или разрешение на проблема с греха (виж Рим. 3:20; Гал. 2:16; 3:21, 22; 5:4).

6. Законът трябва да ни доведе при Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра (виж Гал. 3:24).



  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница