Жак Секвейра вечното евангелие



страница5/9
Дата22.12.2018
Размер1.63 Mb.
#109045
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Приложение:


ОПРАВДАНИЕ

Нашето положение чрез вяра в Христос:

1. Мъртви за греха (Рим. 6:2—10; Кол. 2:10).

2. Живи за Бога (Ин. 5:24; 20:31; Рим. 6:11; 8:10; 1 Ин. 5:1).

3. Юридически праведни (Рим. 1:17; 3:21—26; 4:1,6; 5:17; 1 Кор. 1:30; Флп. З:9).

4. Осиновени от Бога (Еф. 1:5; Гал. 3:26; 1 Ин. 3:1; Рим. 8:16).



5. Провъзгласени за принадлежащи на Бога (Еф. 1:4; 2 Тим. 2:19).

6. Не от света, но граждани на небето (Ин. 15:19; 17:14— 16; 1 Ин. 5:19).

7. Разпнати за света (Гал. 1:4; 6:14.15).

8. Божии слуги (1 Кор. 7:22,23; Рим. 6:22).

9. Имаме нов живот (2 Кор. 5:17; 2 Петр. 1:14; Гал. 6:15).

10. Станали сме послушни на закона (Рим. 10:4; 3:31; Флп. 3:9).

11. Светлина на света ат. 5:14; 1Сол.5:5).

12. Очистени (Ин. 15:3; 1 Ин. 1:7,9).

13. Сътворени святи (Еф. 1:4; 1 Кор. 3:17; Евр. 3:1).

14. Свободни от властта на греха (Ин. 8:32—36; Рим. 6:18; 8:2).

15. Придобили уверенност в Христа (1 Петр. 1:5; Рим. 8:1; Ин. 10:27,28).

16. Духа пребивава в нас и ни направлява (1 Кор. 3:16; 6:19, 20; 2 Кор. 6:16; Рим. 8:9,10).

17 Духа ни дарява с дарби (Рим. 12:5,6; 1 Кор. 12:4,12; Еф. 4:7—13).

18. Придава ни сила за свидетелство (Лк. 24:49; Деян. 1:8; 2 Кор. 4:7; Еф. 3:20; 2 Тим. 1:7).

19. В сърцата ни пребивава Христовата любов (Рим. 5:5; 1 Кор. 12:31; 13:1—3; 1 Ин. 2:5; 5:1).

20. На законно основание сме «в Христа» (1 Кор. 1:30; Еф. 1:3—6,10; 2:5,6,13).


ОСВЕЩЕНИЕ

Нашия опит чрез вяра в Христа:

1. Не даваме място на греха (Рим. 6:11—15; 13:14; Кол. 3:1— 3; 1 Петр. 2:24).

2. Живеем в Бога (Рим. 14:8; 2 Кор. 5:15; Гал. 2:19, 20; Тит. 2:12).

3. Живеем праведно (2 Тим. 2:22;1 Ин. 3:7; 1 Кор. 15:34; Флп. 1:11; 1 Тим. 6:11).

4. Постъпваме като Божии деца (Еф. 5:1,8; 1 Петр. 1:13,14).

5. Подчиняваме се и се покоряваме на Бога (Рим. 12:1; 2 Тим. 2:19—21).

6. Не любим света, но живем като граждани на небето (1 Ин 5:4, 5; 2:15; Кол. 3:1,2; Иак. 1:27).

7. Избягваме светските обичаи (1 Ин. 2:15—17; Иак. 1:27; 4:4; Рим. 12:2).

8. Радостно служим на Бога (Рим. 6:17— 19; 12:11; Евр. 12:28).

9. Живеем обновен живот (Рим. 6:4; 7:6; Еф. 4:24).

10. Пребиваваме в съблюдене на закона (Рим. 8:4; 1 Ин. 5:2,3; Откр. 14:12).

11. Живеем като синове и дъщери на светлината ат. 5:15,16; Еф. 5:8).

12. Очистваме себе си (2 Кор. 7:1; Флп. 4:8).

13. Живеем свят живот (1 Ин. 3:7; 1 Петр. 1:15,16; 2 Петр. 3:14).

14. Не позволяваме греха да властва над нас (Рим. 6:22; Гал. 5:1,13,14; 2 Кор. 3:17,18).

15. Наслаждаваме се на тази увереност (2 Петр. 1:10; ­Евр. 10:19—22; 1 Сол. 1:5).

16. Покоряваме се на владичеството на Духа (Гал. 5:16,17,25; Еф. 4:30; 5:18: 1 Сол. 5:19).

17. Използваме дарбите (Рим. 12:3—8; 1 Петр. 4:11).

18. Свидетелствуваме за тази сила (1 Кор. 2:4; Еф. 6:10; Флп. 3:10; 4:13).


19. Любим, както Христос ни е възлю­бил (Ин. 13:34,35; 1 Петр. 1:22; 4:8; 1 Ин. 3:18,23; 4:7,12).

20. Радостно пребиваваме в Христос (Ин. 15:4—7; 1 Ин. 2:6,28; 3:6).


Радостният опит на спасението
В първите глави ние изучавахме различните аспекти на обектив­ното Евангелие — плана на спасението, който вече е изработен и обезпечен за цялото човечество в Исус Христос. В 10-та и 11-та теми ние видяхме, че истината на това Евангелие е лишена от сила и ще се явява като списък от идеи, докато тя не стане реалност в живота на вярващия. В тази глава ще разгледаме спасението като субективен опит. От какво се състои процеса на спасението? Каква е връзката между спасението като обективен и като субективен факт?

Определение на спасението

За мнозина спасението — това е избавление от смъртта и получаване на вечен живот, избавление от ада и живот на небето. Действително, спасението включва избавление от смъртта и ада, но то предполага и нещо много повече. В процеса на спа­сението нашето положение и нашия статус пред Бога корено се променя.

Ние сме родени «в Адам». Такова е нашето естествено състоя­ние, и то е безнадежно, защото в Адам «всички съгрешиха» (Рим. 5:12) и «всички умират» (1 Кор. 15;22). В момента на нашия искрен отклик на Евангелието ние се избавяме от положението в Адам и се съединяваме чрез вяра с Христос. Става не само радикално изменение в положението ни, но и радикална промяна в статуса. В Адам ние принадлежим на този свят, който напълно е под владичеството на сатана и е обречен на разрушение (виж Ин. 14:30; 1 Ин 5:19; 2 Петр. 3:9,10). Но сега, чрез вяра в Христос, ние повече не принадлежим на този свят (виж Ин. 15:19; 17:14,16); ние сме избавени от този настоящ нечестив свят посредством кръста Христов (виж Гал. 1:4). Павел казва:

«А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат и аз за света» (Гал. 6:14).

Затова, давайки определение на спасението като опит, може да се назове като освобождение от света, намиращ се под владичеството на сатана, и присъединяване към Църквата, намираща са под владичеството на Христос (виж 1 Ин. 5:19). Като символ на тази велика истина служи изхода на Божия народ от Египет и влизането в Ханаан: Египет е символ на греховния свят, а Ханаан представлява Църквата, предназначена да ни въведе в небето. Когато израилтяните пресекли Червеното море (символ на кръщението), те завинаги се разделили с Египет (света) и фараона (символ на сатана). Когато влезли в Ханаан, обетованата земя символизираща Църквата – това е сферата на Господното влияние (виж 1 Кор. 10:1—11).

Именно този старозаветен символизъм е побудил новозаветните писатели съзнателно да изберат думата екклесия («църква») за обозначаване на Божия народ. Тази гръцка дума се състои от две части — ек, означаваща «из», и калео, означаваща «зов». Следователно, думата екклесия определя Църквата като «призован народ». Но откъде сме призовани ние, вярващите в Христа?

Отговорът е този: ние сме призовани да излезем от света. Исус ясно показва това в Ин. 15:19: «Вие не сте от света, но Аз ви избрах от (эк) света».

Тези разсъждения ще ни помогнат да разберем в правилна светлина опитността на спасението и да видим практическата и значимост за нас, вярващите в Христа.

Първо - като християни ние повече не принадлежим на този свят; ние сме станали граждани на небето. Сатана, «князът на този свят» (Ин. 12:31), воюва с Христос, Господаря на небето, така че ние, християните, сме станали странници, живущи на вражеска територия. Ето защо, както е ка­зал Исус, светът неизбежно ще ни нинавижда и преследва (виж Ин. 15:19; 1 Ин. 3:13). Ако това не е станало, причината не е в това, че света се е променил, а в това, че света не е видял в нас Христос (2 Тим. 3:12).

Второ, всички връзки привързващи принадлежащите на Небето, към този свят, трябва да бъдат разкъсани. Всяко чувство на национално и расово превъзходство следва да се изкорени, защото в Христос «няма иудеин, нито грък». Трябва да забравим за всички класови различия, защото «няма роб, нито свободен». Няма никакво значение нашето полово различие, защото «няма мъжки пол, нито женски: защото всички ние сме едно в Христа Исуса» (Гал. 3:28).

От това следва да не участваме в делата на света, ние сме призвани да бъдем сол и светлина, за да предпазим света от разлагане и да го просветим с добрата вест за Исус Христос (виж Мат. 5:13, 14). Иаков ясно показва това:

«Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога! И тъй, който иска да бъде приятел със света, става враг на Бога» (Иак. 4:4; 1:27).

Накрая, като призован народ да излезем от света означава да се разделим с коренът на всяко зло — «сребролюбието» (1 Тим. 6:10). Парите движат този свят, и в любовта към парите е съсредоточена всяка похот. Парите сами по себе си не са зло, иначе църквата не трябва да има с тях никаква работа. Коренът на всичките злини се явява любовта към парите. Любовта към парите е равнозначна на любвта към себе си, тя ясно показва, че не сме се разделили с любовта към себе си, както това изисква кръста Христов.

Нашето отношение към парите, независимо от тяхното количество в нашия портфейл, се явява един от верните признаци за това, пребивава ме ли наистина в Христос (виж. Мат. 6:24). Именно затова Бог е въвел системата за десятъка и приношенията (виж Мал. 3:8,9). Ако ние наистина пребиваваме в Христос, то даването на десятък и участието в приношенията ще бъде за нас радост независимо от нашето финансово положение. От друга сторана, ако вярата ни в Христос не е побудена от любов, това веднага ще се прояви в задържане на десятъка и приношенията. Нашия живот ще противоречи на словата на Исус: «По блажено е да дава човек, отколкото да приема» (Деян. 20:35; 2 Кор. 5:7).

На Бог не му са нужни нашите пари; На Него сме му нужни ние. Кръста изисква да се доверим напълно на Бога, нали сме изкупени с скъпоценната кръв на Неговия Син (виж 1 Петр. 1:18,19; 1 Кор. 6:20; 2 Петр. 2:1). Как може Бог (или Неговата Църква) да узнае, че наистина Му се покоряваме, така както изисква истинската вяра? Едно от доказателствата на нашето посвещение се явява верността в десятъка и приношенията. Да не бъдем верни в това отношение, означава да крадем Бога в това, което по право принадлежи на Него, — ние не отдаваме себе си на Него. Една от причините за финансови затруднения в Църквата в настоящето време се явява егоистичната вяра на много от нейните членове. Тяхната вяра не действа чрез любов. О, ако Бог би ни отворил очите, за да се видим такива каквито сме, — окаяни, нещастни, сиромаси, сляпи и голи (виж Откр. 3:17).

Спасение и кръщение

Понякога ние, адвентистите се съсредоточаваме на правилния метод на кръщение и пропускаме значението на този важен обряд. Както Сам Исус е казал, кръщението има жизнено важна връзка със спасението. Давайки поръчение на Своите ученици да проповядват Евангелието по целия свят Той добавил: «Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен» (Мк. 16:16).

Защо Исус считал кръщението като необходима част от спасението?

Разбира се, само по себе си кръщението не ни спасява. Важно е това, на което кръщението указва. Кръста Христов прокарва грани­ца между Неговата Църква и света, в който владее сатана. Чрез кръщението посредством вяра ние се отъждествяваме със смъртта на Христос на кръста, който завинаги ни е отде­лил от обречения грешен свят. Ето защо Библията назовава спасението като измиване с вода (виж 1 Кор. 6:11; Еф. 5:26; Тит. 3:5; Откр. 1.-5).

Апостол Петър прави сравнение между водите на потопа в дните Ной и водата при кръщението. Когато дошъл потопа, само «осем души са се спасили от водата». По-нататък той отбелязва, че точно така и кръщението ни спасява (1 Петр. 3:20,21). За да разберем сравнението на Петър е нужно да се запитаме: «От какво Ной и неговото семейство се е спасло по време на потопа?» Сигурно не от обречения грешен свят?

Следвайки Божието указание, Ной построил ковчег и призовал погиващия свят да влезе в него и да се спаси. Но само Ной и неговото семейство заедно с животните са се оказали в безопасност в ковчега. С изключение на тези осем души, всички хора на земятя погинали. Водите на потопа завинаги отделили Ной и неговото семейство от нечестивия свят, в който те живяли. Ковчегъг е символ на Христовата църква. Ние влизаме в Неговата Църква чрез водно кръщения, и това завинаги ни разделя от нечестивия свят, в който сме се родили. Следователно, кръщението е врата, — отворим ли я, ние излизаме от този обречен нечестив свят и влизаме в Христовата Църква, която ни приготвя за небесната обител.

Както е казано в Рим. 6:3, 4, кръщението символизира еди­нение с Христовото разпятие, погребение и възкресение. Христос умря за греха на този свят (виж Рим. 6:10; Гал. 1:4; 6:14). Затова, приемайки чрез вяра Неговата смърт, ние също завинаги се прощаваме с греха и този свят. Симво­лично ние представяме нашето съединяване с Него в кръщението, когато се потапяме във водата.

Затова подобно на това, както Христос възкръсна от мъртвите, като остави греха в гроба, така и ние възкръсваме от водата при кръщението, за да служим на Бога чрез обновен живот (виж 2 Кор. 5:17; Рим. 6:4). С кръщението ние публично изповядваме нашата вяра, че сме умряли с Христос и приели новия живот, който скрит в Него (виж Кол. 3:3). Следователно, кръщението символизира всички страни на нашето спасение.

Само помнете, че самия акт на кръщение никога не може да ни спаси. Нас ни спасява покорността на истината, която символизира кръщението. Иудеите погрешно са се държали за акта на обрязването, като изпускали неговото значение. Ние никога не трябва да изпадаме в същата заблуда относно кръщението. Кръщението чрез потапяне представлява за нас истинска ценност само тогава, когато то символизира нашето единение чрез вяра с Христос - разпнат, погребан и възкръснал. Това е което ни спасява, а не самия акт на кръщение.

Спасени в църквата

Светът, в който сме се родили е враждебен на Бога и е осъден на гибел. Затова, за да ни спаси, кръста трябва да ни избави от света и да ни помести в Църквата — тялото на Христос. Всички други аспекти на спасението се основават на този факт. Евангелието не ни избавя от ада — за небето, не ни избавя от смъртта — за живот, то ни избавя от света — за Църквата. Като субективен опит това винаги е първата стъпка към нашето спасение. Христос никога не ще ни вземе на небето като отделни личности, но само като членове на Своята Църква.

Сега за нас е разбираемо, защо цялото внимание на Христос е съсредоточено на Църквата (виж Еф. 5:27). Енох, Моисей и Илия вече са взети на небето, но само като първенци сред тези, които принадлежат на тялото на Христос. Исус приготовя место за Своята Църква. Той обеща да дойде втори път, за да я вземе на небето. Следователно, спасението започва с избавяне от света — за Църквата.

За голямо съжаление, днешния свят все по-често прониква в Църквата. Въпреки Евангелието на Христос, Църквата приема обичате на света, неговата философия, тя зависи от него материал­но. Всичко това происхожда защото Църквата е пренебрегнала истинския смисъл на учението за спасениие. Не е за очудване, че Църквата е станала слаба и прилича на света! Когато Христос живя на земята Той беше странник и пришелец. Беше в света и свидетелстваше на света за истината, но Той не беше от света. Това се отнася и за Христовите последователи и Църквата. «Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра» (1 Ин. 5:4).

Да сме спасени — означава да сме се разделили с всичко, което при­надлежи на света, и да сме станали жива част от Църквата. Кръста на Христос не ни позволява да внасяме в Църквата нещо егоистично и светско.

В Новия Завет Църквата е назована «тялото на Христа» (виж Рим. 12:2—5; 1 Кор. 12:27; Еф. 1:19—23; Кол. 1:24). Ставайки християни, ние ставаме част от това тяло. За това е мислил Христос, когато е преломявал хляба, учредявайки Господната вечеря. «Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в един хляб участвуваме» (1 Кор. 10:17). Представата за това, че всички християни са част от едно тяло — Църквата, оказва силно влияние на нашия християнски живот. Когато принадлежим на този свят, ние можем в една или друга степен да живеем както ни е било угодно, защото света е основан на сатанинския принцип на любов към себе си. Но ставайки християни, живи части на Христовото тяло, ние повече не можем да живеем, угаждайки на себе си. По физиологически закони тялото се управлява от главата, която за Църквата е Христос (виж Еф. 5:23; Кол. 1:18). Подобно на това както главата управлява различните части на човешкото тяло, така и християните трябва да са в пълно подчинение на Христос.

Механизмът на човешкото тяло работи пределно сложно, защото всяка част от тялото не действа самостоятелно, а напълно се подчинява на главата. Тялото Христово също трябва да действа в единство и съвършена хармония, като всеки вярващ — член на Църквата не действа независимо, а живее под ръководството на Христа, главата на Църквата.

Всеки вярващ, без изключение е предназначен за важно дело в структурата на тялото. «Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба.

«Защото, чрез дадената ми благодат…, имаме различни дарби, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава, в увещанието, който раздава да раздава щедро, който управляза, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно» (Рим. 12:4, 6—8; виж също 1 Кор. 12:12—25).

Освен това, това означава, че всеки член на Църквата трябва да уважава служенето на другите вярващи, да се грижи за тяхното благо. Когато Църквата започне да действа така, както е длъжна, тогава не ще има «разделения в тялото», а всички членове ще бъдат еднакво загрижени един за друг. «за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея» (1 Кор. 12:25, 26).

Подобно на това както расте и се развива човешкото тяло, така трябва да расте и се развива Църквата. Когато Христос се възнесъл на небето, Той е дарил особени дарове за Своятя Църква.

«И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите, доколе всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота» (Еф. 4:11—13).

Около шест хиляди години светът се е развивал под владичеството на сатана. А Църквата трябва да се развива така, че «а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта» (Рим. 5:20). Колкото по-упорито сатана насажда греха и егоизма, толкова по-настойчиво Бог се стреми да прояви силата на евангелската любов чрез Своята Църква. Сатана — това е победения враг във великата борба с Христос, но Христовата победа трябва да бъде изявена чрез Църквата, и тя ще бъде изявена в края на времето.

Днес много неща в света са изкусно замаскирани; даже християните понякога не осъзнават, че «целия свят лежи в лукавия» (1 Ин. 5:19). Но ще настане време, и то почти е настало, когато всичко ще бъде ясно обозначено. «И цялата земя очудена отиде след звяра и поклони се на змея по причина, че даде властта си на звяра» (Откр. 13:3,4). В това време земята ще се освети от славата Божия, сияеща чрез Неговата Църква (виж Откр. 18:1). Това трябва да стане преди завръщането на Христа. Днес света действително се е приготовил за края; за съжаление, това не може да се каже за Църквата. Бог търпеливо ожида, кога Неговия народ ще се покае и всеки приеме Божия образ в сърцето. Ето защо е така необходимо, Божия народ отново да види светлината на истинското Евангелие. То наистина трябва да стане «сила Божия за спасение» (Рим. 1:16).



Пълнотата на спасението

Христос дойде в този свят за да ни спаси от греха напълно и окончателно. Как ще се осъществи спасението на тези, които отклик­нат на тази Блага вест? Много християни ограничено разбират обективното Евангелие — спасението, вече е приго­твено и приключено за нас в Исуса Христа. Резултатите от техния субективен опит приемайки това спасение също са ограничени. Ето защо много християни (особенно адвентисти от седмия дин) се смущават, когато им зададат простия въпрос: «Спасени ли сте?» Фактически и задаващите този въпрос често сами не си представят пълнотата на плана за спасение.

Всичко, което е необходимо за нашето спасение от греха, вече е извършено в Христос. Обаче тъй като субективния опит на нашето спасение се намира в реалността на нашето минало, настояще и бъде­ще, в Христос ние сме били спасени от вината и наказанието на греха, от неговата сила, а също и от неговото присътствие и неговото проклятие. Именно сега това е положението на всеки, който чрез вяра се е покорил на истината — истината в Исус Христос. Но какво значи да сме свободни от греха в субективния опит на нашия живот, тези аспекти на спасението не се извършват едновременно. Всички те са обещани на вярващия, който почива в Христос, но те ще се изпълнят в три етапа.

Първия етап протича при обръщането, когато чрез вяра се съединим с Христос. В този момент ние сме спасени от вината и наказанието за греха; ние сме провъзгласени за абсолютно праведни. Ето какво означава да бъдем оправдани. Това не означава, че ние на дело сме се избавили от силата или хватката на греха. Свободата от силата на греха ние ще изпитваме непрестанно, ежедневно само, ако продължаваме да живеем чрез вяра. Това е процеса на освещението и той ще продължава, докато сме живи.

След това, при Второто пришествие на Исус, всички вярващи ще бъдат спасени от проклятието и присъствието на греха. Това е «блажената надежда», която предвкусваме и така силно ожидаме (Тит. 2:13; Рим. 8:19— 25).

Затова като християни ние можем с увереност да кажем, че сме спасени. Но в същото време трябва да признаем, че ние се спасяваме и че ще бъдем спасени. Ние вече сме спасени от осъждение и затова имаме мир с Бога (виж Рим. 5:1; 8:1), но ние също се спасяваме от присътствието на греха, когато продължаваме да се подвизаваме в «доброто войнстване на вярата» (1 Тим. 6:12). И, накрая, ние предвкусваме славното явление на Христос, когато ще бъдем спасени от разтлението на греха, което е проникнало във всяка част от нашето тяло (виж Рим. 8:23—25; 1 Кор. 15:51—57; Флп. 3:20, 21).

Разглеждайки спасението в цялата му пълнота, ние виждаме, че нашата християнска надежда не е ограничена само в този живот. «Ако само в тоя живот се надяваме на Христос, — казва Павел на вярващите в Коринт, — то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление» (1 Кор. 15:19). Да мислим, че спасението ни е ограничено само в нашето минало, значи да приемаме само една трета от Евангелието. Ние трябва не само да се радваме за вечния живот на небето, — ние трябва да позволим този живот да започне още сега. «И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист» (2 Ин. 3:3; Рим. 13:14; Гал. 5:16).

Накрая, предвкусвайки този славен ден, когато ще се яви нашия Спасител, за да ни заведе у дома. Там ние ще почувстваме пълнотата на спасението, което е станало за нас възможно сега в Христа Исуса.



Ключови мисли

1. Когато откликнем на евангелската покана, в нашето положение и нашия статус пред Бога произтича коренна промяна. «В Адам» ние сме принадлежали на този свят, който е подвластен на сатана и обречен на разрушение. «В Христа» ние принадлежим на Небето и на Божията Църква, която се намира под владичеството на Христос.

2. Кръщението е публично изповядване на нашата вяра, чрез което ние сме умерли с Христос и сме придобили нов живот, скрит в Него (Кол. 3:3).

3. Христос никога не ще вземе на небето едни или други хора — Той ще вземе тези които са членове на Неговата Църква, която се явява Негово тяло.

4. Пълнотата на нашето спасение се осъществява в нашия живот в три етапа:

А. При обръщането ние се спасяваме от вината и наказанието за греха. Това наричаме оправдание.

Б. Живееки чрез вяра, ние изпитваме свободата от силата на греха. Това наричаме освещение.

В. При Второто пришествие на Исус ще бъдем спасени от проклятието и присътствието на греха. Това наричаме прославяне.

5. Следователно, християните могат да кажат: «Аз съм спасен»; «Аз се спасявам»; «Аз ще бъда спасен». Пълнотата на нашето спасение не се ограничава само в земния ни живот.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница