Жак Секвейра вечното евангелие



страница8/9
Дата22.12.2018
Размер1.63 Mb.
#109045
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Ключови мисли

1. На пръв поглед, закона и благодатта си противоречат един на друг. Законът изисква послушание като условие за спасение (виж Рим. 10:5), в същото време когато благодатта предлага спасение във вид на безвъзмезден дар независимо от извършените дела (виж Еф. 2:8, 9).

2. Библията ни учи, че всеки новороден християнин се намира не «под закон», а «под благодат» (виж Рим. 6:14).

А. Да бъдеш «под закон» означава да бъдеш управляван от зако­на. Подразбира се, че нашето положение пред Бога се определя от нашите постъпки, изисквани от закона.

Б. Състоянието «под благодат» е напълно противоположно на състоянието «под закон». Намирайки се под благодат, ние напълно се оправдаваме на основание на това, което Христос е извършил за нас чрез Своя живот, смърт и възкресение. Да бъдем «под благодат» означава, че сме умрели «в Христа» за живот в греха и че нашия живот е скрит в Христос (виж Кол. 3:3).

3. Пребъдването под благодат не означава премахване на закона в нашия живот. Оправданието чрез вяра не унищожава закона, но утвърждава закона.

4. Когато сме били под закон, нашите проблеми не са били създадени от закона, а от нас самите. Законът е свят, праведен и добър. Ние сме плътски хора и сме продадени под робството на греха (виж. Рим. 7:12, 14).

5. Законът никога не е бил средство за спасение, той винаги е бил мярка за християнския живот. Благодатта не ни дава свобода да живеем така, както на нас ни се иска.

6. Да живеем «под благодат» означава чрез вяра да позволим на Христос да живее в нас.

7. Подбудата за послушание при живот «под закон» е страха от наказание. Подбудата за послушание при живот «под благодат» — това е любов и признателност.

8. Ако съгрешим под благодат, ние не губим нашето оправдание, но искрените християне не могат лекомислено да продължават да грешат, намирайки се «под благодат».

9. Ние трябва да се научим да ненавиждаме греха не от страх, че ще се лишим от небето, а защото нашите грехове приковаха Христос на кръста и продължават да позорят Неговото име (виж Гал. 3:13; Евр. 6:4—6).



Закон и благодат II
Една от причините, предизвикващи смущения в много християни по въпроса за спасението им по благодат, се явява неразбирането на това, че в Новия Завет става дума за два аспекта на спасението. Ние разгледахме тази тема по-рано, но тъй като много християни попадат в хитроумната клопка на законничеството, за нас е полезно отново накратко да разгледаме тези два аспекта на спасението.

Двата аспекта на спасението

Първия аспект на спасението засяга това, което Бог е извършил в Христос преди две хиляди години; втория — това, което Бог изввършва сега във всеки вярващ и ще извършва занапред до Второто пришествие. Новият Завет назовава първата фаза «вие в Христа», а втората — «Христос в вас» (виж Ин. 15:4,5). Тези два аспекта приличат на двете страни на една монета, но между тях в крайна сметка, има четири съществени различия.

1. Едното е завършено дело, другото продължава. Извършеното от Бога в Христа — обективните факти на Евангелието е дело, което е завършено. В Него ние сме съвършени, облечени с всички духовни благословения в небесните места (виж Еф. 1:3; Кол. 2:10). За разлика от този аспект на спасението това, което Бог извършва в нас, — субективния евангелски опит — продъл­жава през целия ни живот и ще продължава до Второто прише­ствие (виж Флп. 3:12— 14; Рим. 8:24,25).

2. Едното е универсално, другото индивидуално. Това, което Бог е извършил в Христа, се отнася за цялото човечество, така че в Него целия свят юридически е оправдан. Това е безусловна Блага Евангелска вест (виж Рим. 5:18; 1 Ин. 2:2). От друга страна, това, което Бог извършва в нас, се отнася към всяка личност, която откликне на Благата вест за спасение – това е новородения християнин, който чрез вяра е приел Исус Христос за свой Спасител (виж Рим. 8:9,10; Еф. 3:17).

3. Едното е Божествено, другото човешко. Спасението в Христа е извършено от Бог без каквато и да е било човешка помощ (виж Рим. 3:21; Флп. 3:9). От друга страна, Божието дело в нас предполага нашето участие. Ето защо на нас ни е дадено увещанието «да ходим по духа» (Гал. 5:16), или «облечете се с Господа... Исуса Христа» (Рим. 13:14), или да пребъдваме в Христа (виж Ин. 15:4).

4. Едното спасява, другото свидетелствува. Праведността Божия, съсредоточена в Христа за цялото човечество, — в най-висша степен е достойна праведност. Единствено тя ни дава право за небето — сега и в деня на съда (виж Еф. 2:8,9; Тит. 3:5). От друга страна, праведността, която Бог възпитава в нас, няма спасяваща ценност. Тя е само плод на оправданието чрез вяра, проявление и свидетелство за праведността, която ние вече сме приели чрез вяра в Христос (виж Еф. 2:10; Тит. 3:8).

Това различие е особено важно, защото мнозина уповават на своите дела като залог за спасение. Нашите праведни дела, макар те да са от Бога и да Му са угодни, ни в най-малка степен не ни правят по-достойни за небето. Нашите постъпки са важни, защото са най-ефективното свидетелство за Божията спасяваща сила. Както е казал някога безбожния философ Ницше, «ако вие, християните, желаете, аз да повярвам във вашия изкупител, вие трябва да изглеждате много повече като изкупени!»

Пребиваване в благодатта

Едно от най-великите преимущества, дадени на нас, християните, се явява пребиваването в благодатта (виж Рим. 5:1, 2). Какво означава това?

Това означаво, че ние не само имаме мир с Бога и пълна увереност в спасението чрез оправданието, което Христос е придобил за цялото човечество, но че сега ние по особен начин се намираме в сферата на Божията благодат. Въпреки нашата греховна природа, вътре в нас живее Святия Дух, Който може да възпроизведе в нас Христовата праведност и да ни даде сила да победим всички изкушения. Чрез Христос ние имаме достъп до самия живот на Бога, така че сега Той може да действа в нас «по Своето благоволение» (Флп. 2:13). Преди, живеейки под закон и надявали се единствено на своите сили, ние винаги сме били лишени от Божията слава (виж Рим. 3:23), но сега, когато сме под благодат, нашето положение напълно се е изменило, така че ние придобиваме надеждата да изпитаме Божията слава — Неговата жертвоготовна любов (виж 2 Кор. 3:17, 18).

Апостол Павел често е използвал думата благодат за обозначаване на Божествената сила, която го е направила способен да следва Божията воля. « Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мен Негова благодат не бе напраздно, но трудих се повече от всички тях, - не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене» (1 Кор. 15:10; виж 2 Кор. 12:7—10; Еф. 3:7,8; 1 Тим. 1:14). Ето какво значи да пребиваваме в благодатта, и това преимущество принадлежи на всички вярващи.

По време на молитвена седмица, която се проведе в християнския колеж в Етиопия един студент египтянин ме попита: «Дали е грях за християнина да носи оръжие и да убива, защитавайки своята страна?» Скоро той трябваше да се завърне в Египет, за да служи в армията и да участва във войната, която неговата страна водеше с Израил.

«А ти чувал ли си някога мъртъв египтянин да се сражава за своята страна?» — отговорих аз. Аз му напомних, че като християнин той е мъртъв и живота му е скрит в Христа (виж Кол. 3:3). За съжаление, той отказа да признае този библейски факт. Две седмици след раздялата ми с него се случи нещастие: той попадна под трактор, и в близката болница лекарите констатирали неговата смърт.

По-късно при него дошла медицинска сестра, за да покрие тялото му. Тя видяла блясък в неговите очи и закрещяла: «Той е жив!» Това е било чудо и очевиден отговор на молитвите на неговите приятели - състуденти.

Когато го посетих в болницата няколко дни по-късно, го попитах: «Как се чувстваш?»

От забинтованата уста се разнесе шепот: «Аз умрях, и живота ми е скрит в Христа».

Аз винаги си спомням за този случай като пример за проявление на силата на Божия Дух в човшкия живот. Ето какво значи да пребиваваш в Божията благодат. Павел казва, че християните са дължници не на плътта, за да живеят по плът, а Духа (виж Рим. 8:12, 13). С други думи, не е наша работа да се опитваме да живеем, даже да се опитваме да бъдем добри със своите плътски сили или способности. Духът Христов трябва да живеет в нас чрез вяра. Животът, който ние сега живеем в нашите тела, трябва да бъде живота на Христос, придобит за нас посредством вяра (виж Гал. 2:20). Това е част от Божия замисъ­л относно пребиваването на хората под благодат.

Благодатта, която ни е спасила от властта на закона, сега ще продължи да живее в нас и да възпроизведе плода на Святия Дух — «любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание» (Гал. 5:22, 23). «Против такива няма закон» (стих 23). Този плод напълно съответства на Божия Закон, така че закона, който ние не бихме могли да съблюдаваме със своите плътски сили, сега факти­чески се изпълнява от нас, намиращите се под благодат (виж Рим. 8:4).

Въпреки, че пребиваваме в сферата на Божията благодат, ние още живеем в нечестивия свят, и закона на греха още живее в нашите тела (виж Рим. 7:22). Но този закон на греха не трябва да царува в нас или господства над нас, защото сега ние живеем под благодат, а не под закон (виж Рим. 6:12—14). Със своите сили ние не можем да изпълним изискванията на закона, както обяснява Павел в 7-та глава на Посланието си към Римляните. Но благодатта е по силна от всички тъмни сили, които сатана може да пробуди в нашата греховна плът. «За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява» (Флп. 4:13).

Затова да пребиваваме под благодат — значи да се намираме под властта на Христовия живот — живот, който победи и осъди греха в плътта (виж Рим. 8:3). Законът на греха, който живее в нашите смъртни тела, винаги ще се опитва чрез плътта да ни владее. От тук идват и изкушенията (виж Иак. 1:14). Възползвайки се от нашата греховна природа, сатана обръща естествените, дадени от Бога желания на тялото в похот. Той се опитва да ни направи роби на своите желания, а не техни стопани. Но, намирайки се под благодат, ние имаме на разположение живота и силата на Бога, които да ни помогнат да избегнем «господстващото в света разтление на страстите» (2 Петр. 1:4). Чрез вяра ежедневно и ежечасно ние трябва да позволяваме на Христос да живее в нас, и «да не промишляваме за страстите на плътта» (Рим. 13:14).

Ставайки християни, ние претърпяваме корена промяна. «За туй, ако е някай в Христа, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново» (2 Кор. 5:17). Християните въобще не са праведници, греховете на които са били простени, за да ги пуснат на небето. Те са хора, на които всичко старо е праминало. Нашето старо положение под закон, нашия стар живот в греха — всичко е изчезнало на кръста Христов. Сега чрез Неговото възкресение ние сме станали нови създания в ново положение «под благодат». Ние имаме нов живот; ние ставаме участници в Божественото естество (виж 2 Петр. 1:4). Когато разберем тези истини и им позволим да се осъществят в нас и чрез нас, ние повече не ще представяме себе си, като хора принадлежащи на този свят и ръководени от «похотта на плътта, пожеланието на очите и тшеславието на живота» (1Ин. 2:16). Ние ще постъпваме като синове и дъщери на Бога. Ние ще живеем по Духа, отразявайки характера на Христа.



Закона като мерило

В светлината на всичко казано дотук как трябва ние, християните, да гледаме на закона? Продължава ли той да бъде свързан с нас?

Отговорът е решително: «Не». Законът като средство за спасение не е свързан с нас.

Но отговорът ще бъде реши­телно «Да», ако говарим за закона като за еталон на християнския живот.

Недоумение или враждебност проявяват много искрени християни, вследствие от това, че не са разбрали казаното от апостол Павел за закона. От една страна, неговите изказвания като че ли подтвърждават, че закона е бил отменен (виж Рим. 7:1—10; Гал. 2:19; 2 Кор. 3:4—17; Еф. 2:14—16). Въпреки това ние можем да цитираме други изказвания, в които сам Павел се придържа към самия закон и напълно отхвърля предположението, че вярата го отменя (виж Рим. 3:31; 7:12—22; 13:8—10; Гал. 5:13,14).

Как да разрешим това очевидно противоречие? В по-голямата си част нашето неразбиране на всичко, което е казано от апостол Павел за закона, се обяснява с нашето игнориране на факта, че в гръцкия език, на който е писал Павел, не е имало отделна дума или израз, който да обозначи това, което ние днес наричаме «законничество». Затова Павел използвал един и същи термин както за положително позоваване на Закона Божий (който, в този случай той поддържа), така и за отрицателните позовавания за закона, когато хората са го използвали за оправдание на своята самоправедност (което той осъжда).

Ако внимателно четем написаното от апостол Павел, ние ще открием че той утвърждава закона като мярка за християнски живот, но осъжда всеки, който е подменял вярата със закона и с негова помощ се е опитвал да придобие праведност, която произхожда само от Бога. Изучавайки това, което Павел е искал да каже за закона, полезно ще е да отбележим, че осъждайки «законничеството», той често е използвал израза «дела по закона» (виж Рим. 3:20; 9:30—32; Гал. 2:16; 3:1).

Отпадане от благодатта

Твърде много християни считат, че човек, който вярва, че е спасен в Христос, нищо не може да го лиши от това спасение. Това е голяма заблуда.

Действително, спасяващата ни праведност винаги пребъдва в Христос, и тъй като Той е на небето, където никакъв крадец не може да проникне, тя е неприкосновена. Вярата прави тази праведност наше достояние, а ние можем да се отречем от нея или да я изоставим. Ето защо Писанието така често ни увещава на всяка цена здраво да се държим за нашата вяра (виж Мат. 10:22; Деян. 20:24; 1 Кор. 15:58; Гал. 6:9; Евр. 3:6; 4:14; 10:23).

Всеки човек, който става християнин, изоставя сатана, княза на този свят. Доброволно сатана не ще остави ни един от своите поданици, затова той седмократно увеличава своите усилия, за да върне тази личност при себе си (виж Мат. 12:43—45). Как той прави това? Основно сатана използва три способа, изкушавайки вярващия да отпадне от благо­датта. Той се опитва да приложи един от тези способи или всичките едновременно, ако по негово мнение, това е необходимо.

1. Извращение на Евангелието. Първия метод на сатана се заклю­чава в изкривяване на някои аспекти на евангелската исти­на, така че да отклоним нашия взор от Христос и да го насочим към себе си. Той ни внушава, че спасението не се получава само чрез вяра, че то в някаква степен зависи от нашите постъпки. Той успешно е използвал този метод при галатийските хрис­тияни (виж Гал. 1:6,7; 3:1—3). Но на сатана не ще се отдаде да ни смути ако ние просто вярваме в истината, която Павел е представил на галатяните, намиращи се в опасност от отпадане от благодатта:

«Вие, които желаете да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта, защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов» (Гал. 5:4—6).

Да си под благодат означава, че Христос е нашата праведност в пълния смисъл на тази дума. Чрез Евангелието ние приемаме Христовата праведност като обективен факт (вменена праведност) и като субективен опит (придадена праведност). И едната и другата се приемат само чрез вяра, и нашата вяра не се нуждае от никакви добавки (виж Рим. 1:17). Всеки, който в каквато и малка степен се опитва да се оправдае пред Бога чрез своите собствени дела, фактически отрича, че неговата праведност е Христос. Такъв човек е отпаднал от благодатта.

Ние не можем едновременно да вървим по тези два пътя. Не можем да приемем Христос чрез вяра, признавайки собствения си пълен духовен банкрут, неспособността си да се спасим, и в същото време да заявяваме, че сме в състояние да се спасим, извършвайки добри дела за нашето спасение. Тази хитроумна форма на законничество ни подлага на опасността съвършено да изгубим Христос.

Спасението не може да происхожда от Христа и от нас самите. «Под закон» и «под благодат» — това са две състояния, които не трябва да се смесват. Или приемаме Христос чрез вяра, като наша всеобгръщаща правед­ност и в нашето положение пред Бога, и в нашия ежедневен живот, или се опитваме напълно да се оправдаем съблю­давайки закона, което фактически е невъзможно. Може да бъде или това, или другото, — комбинацията е невъзможна.

2. Любов към този свят. Това е втория сатанински способ да подведе вярващите към отпадане от благодатта. Той ни омайва със светските лъскави неща и постепенно се опитва да ни въвлече в света, отчуждавайки ни от Христос. Това се е случило с Димас. Павел пише: «Димас ме остави, като обикна сегашния свят» (2 Тим. 4:10). Жаждата за пари и високо положение, самовъз­величаване и влечения на плътта — това са само някои от сата­нинските примамки. Ние можем да ги избегнем, ако бъдем устремени към «неизследимото Христово богатство» (Еф. 3:8), изявено на кръста.

Ако и да сме придобили спасение чрез вяра в Христос, това не значи, че нашата вечна участ е вече решена. Само тези ще получат венеца на живота, вярата на които издържи до край (виж. Мк. 13:13; Иак. 1:12). Ако се държим слабо за Христос, то можем да се отбием от пътя (виж Мат. 13:22). Следователно, вярата трябва да стане подвиг, с който ние трябва да се подвизаваме до край (виж 1 Тим. 6:12).

Разбира се, докато чрез вяра сме съединени с Христос, нашето спасение е в безопасност. Но това съвсем не означава, че нашата вяра е в безопасност. Ако ние не и позволим да израстне чрез изучаване на Библията, молитва и свидетелство, то ще се окажем уязвими за сатанинските нападки. Той ще продължи да ни подкопава, за да се пуснем от ръката на Христос. Вярващият има възможността да остави Христос и Църквата и да се върне в света. Той може да отпадне от благодатта и да се окаже погинал (виж Евр. 6:4—6). Но даже и тогава Спасителя продължава да люби изгубената овца и да се стреми да я върне в стадото.

3. Преследване. Дяволът може да използова и третия способ, за да ни застави да отпаднем от благодатта. Плътта не обича страдание, и сатана добре знае това. Той може да ни навлече страдания — физически, социални или нравствени. Но сатана и тук никога не ще успее, ако вие вървим с тези, които са преживяли с Христос Неговите страдания (виж Флп. 3:10). Обиди, дискриминация или несправедливост в църквата могат да ни заставят да се разочароваме или преизпълним с жалост към себе си, така че да станем мишена за сатанинските нападки. Той ще се постарае да ни манипулира, за да се борим против църквата, след това да я оставим и да станем нейни врагове.

Сатана може да ни преследва, правейки извъредно труд­ен нашия живот. Създавайки изкушения да направим компромис с истината и в резултат постепенно да загубим нашата връзка с Христос. Ние ще можем да победим това изкушение, ако си спом­ним, че нашия Спасител също живя труден живот; Той нямаше място, къде да приклони главата Си (виж. Мат. 8:20).

Враждебността на света може да се излее даже с угрозата на смъртта. Апостол Павел предопреждаваше Тимотей: «Но и всички, които желаят да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени» (2 Тим. 3:12). А Петър дава такъв съвет на своите читатели:

«Бъдете трезвени, будни. Противникът ви дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света» (1 Петр. 5:8, 9).

Накрая Писанието предупреждава за последствията от отпадане от благодатта: «А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми» (Евр. 10:38). Обаче не е необходимо да прилагаме това предопреждение към някой от нас, тъй като по нататък в 39-тия стих е казано така: «Ние обаче не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им».

Когато се радваме на тази чудесна истина за спасение по благодат, нека сме уверени в думите на апостол Павел: «А сам Бог на мира да ви освети напълно, и дано се запазят непокътнати духа и душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призо­вава и ще извърши това... Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. Амин» (1 Сол. 5:23, 24, 28).



Ключови мисли

1. Като християни ние се намираме под благодат. Това означава, че въпреки, че нашата плът е греховна, ние имаме в себе си Божия Дух, Който може да възспроизведе в нас Христовата праведност и да ни даде сили да преодолеем всички изкушения.

2. Представата на някои християни, че са хора, греховете на които са простени и затова са получили достъп до небето, е невярна. За истинските християните всичко, отнасящо се към стария живот е било унищожено на кръста Христов.

3. Ограничава ли закона такива християни? Той не ни служи като средство за спасение, но като еталон за християнски живот.

4. Може ли човек, чрез вяра спасен в Христос, някога да изгуби това спасение? Праведността която ни спасява, е праведността на Христос, и тази праведност е неприкосновена. Тъй като само чрез вяра тази праведност става наше достояние, а ние можем да се отречем от вярата или да я изоставим.

5. Сатана използва основно три способа, за да изкуши вярващия да отпадне от благодатта:

А. Извращение на Евангелието. Сатана се опитва да ни застави да вярваме, че спасението се извършва не само чрез вяра, а зависи в някаква степен и от нашите постъпки.

Б. Любов към този свят. Сатана ни омайва със светските лъскави неща и постепенно се опитва да ни въвлече обратно в света, отделяйки ни от Христос.

В. Преследване. Плътта не обича да страда, и сатана използва това. Той ни обрича на физическо, социално и нравствено страдание, опитвайки се да прекъсне нашата връзка с Христос.

Съботна почивка
Съботата не е само ден за отдъхване на душата и тялото. Това не е само ден за поклонение на Бога. Съботата има определено изкупително значение, тя ясно е свързана с Евангелието.

Новия Завет често използва думата почивка за описание на Благата вест за спасение, въплътена в святия живот на Исус Христос (виж Мат. 11:28; Евр. 4:2,3). Още от времето на грехопадението този обещан спасителен покой в Христа е бил свързан със Съботата. Ето защо повечето от празничните дни в Стария Завет са се провеждали в дни на съботна почивка — те са сочели на бъдещия Месия и Неговата изкупителна служба.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница