Значение на Съботата за Бога

Думата Събота означава «почивка», и първите слова, казани в Стария Завет за Съботата показват, че съботата принадлежи на Бога. Той го назовава «святия Мой ден» (Ис. 58:13); «съботите Ми» (Изх. 31:13). «Седмият ден — събота на Господа твоя Бог» (Изх. 20:10). Съвър­шено ясно е казано, че Съботата принадлежи на Бога, и да я назоваваме «иудейска събота» значи да противоречим на Писанието. Да, тя е била сътворена за човека (виж Мар. 2:27), но не принадлежи на човека — нито на иудеина, нито на езичника. Тя принадлежи на Бога.

Следващия логически въпрос е: защо Всемогъщия Бог, Който, не се нуждае от почивка е отделил седмия ден като Свой особен ден за почивка? Отговаряйки на този въпрос, Писанието ни казва, че Бог е отделил съботния ден, като ден за почивка, за да ознаменува завършването на Своето съвършено дело на сътворение (виж Бит. 1:31; 2:1—3; Евр. 4:4). Този факт е изключително важен за нашето разбиране на Евангелието.

Ние трябва да помним, че Съботата е Божи седми ден, а не наш. В продължение на шест дни Бог сътворил цялата наша планета и всичко, което е на нея. Затова Той е отделил (осветил) седмия ден като Своя Събота (виж Изх. 20:11). Адам и Ева били сътворени в края на шестия ден (виж Бит. 1:26—31). Затова Божия седми ден — Събота — фактически е бил първия ден за човечеството. Позволете ми да обясня, защо считам това за важно, особено когато ще разглеждаме Съботата в светлината на нашето изкупление в Христос.

Бог се е трудил шест дни над сътворението на този свят. След като завършил сътворението, Той си починал (виж Бит. 2:1—3). От друга сторана, Адам и Ева започнали своя живот не с труд; те прекарали целия първи ден от своя живот, почивайки в Божията Събота. Само след като те «влезли» в Божията почивка, последвали шестте работни дни. В начало човечеството полу­чило сътвореното от Божиите ръце като съвършен, безвъзмезден дар и след това е могло да се радва на Неговото творение в течение на цялата седмица.

Подобно на сътворението, спасението започва не с някакви дела, а с покой в съвършеното завършено дело, осъществено от Исус чрез Неговата служба и смърт. Подобно на Адам и Ева, прекарващи своя първи ден в съботна почивка, преди да решим да се захванем за нашите дела, ние също можем да се радваме на благословенията от спасението, да починем в началото в съвършената праведност, дарена ни в Христос. В тази перспектива събот­ната почивка става самата основа на славната истина за о праведност чрез вяра.

Отделяйки, или освещавайки, Съботата, Бог е влезъл в отношения на вечен завет с човечеството — отношения, в които хората винаги са били зависими от Него. Следователно, когато Адам и Ева съгрешили, избирайки зависимост от себе си вместо зависимост от Бога, те нарушили този от Бога даден завет. В резултат те се лишили от истински покой, символ на който е била Съботата. «С пот на лицето си ще ядеш хляб» (Бит. 3:19). Исус дойде в този свят, за да увери хората, че желае да възстанови покоя, изгубен от човечеството след грехопадението (виж Мат 11:28). Извършвайки това, Той възродил значението на Съботата. За да приемем Благата вест за спасение, ние трябва да се върнем към този фундаментален принцип на съботната почивка, който е бил даден на нашите прародители.

В Новия Завет ясно е показано, че чрез Исус Христос, Бог е осъществил както сътворението (виж Ин. 1:3; Еф. 3:9; Кол. 1:16; Откр. 3:14), така и изкуплението (виж Ин. 3:16,17; Рим. 3:24; 1 Кор. 1:30; Гал. 3:13; Кол. 1:14; Тит. 2:14: Евр. 9:12; 1 Петр. 1:18; Откр. 5:9). Точно така, както Христос е завършил работата по сътворението в края на шестия ден и си е починал в седмия, Той е завършил работата за изкуплението в края на шестия ден и починал в гроба в седмия ден (виж Ин. 17:4; 19:30).

Освен това, Христовото дело на възстановяване, което ще бъде осъществено в края на Неговата небесна служба (виж 1 Кор. 15:24—26; Евр. 2:13), също е свързано със Съботата (виж Ис. 66:22,23). Делото на възстановяване ще бъде Неговото съвършено, завършено дело, каквито бяха сътворението и изкуплението. Затова Съботата е забележителен паметник на сътворението, изкуплението и възстановяването.

Тъй като Христос е нашия Творец, Изкупите­л и Възстановител, Той има пълно право да носи името «Господар на съботата» (виж Мар. 2:28; Лк. 6:5; Откр. 1:10). Когато иудеите отхвърлили Христос като Месия, тяхното съблюдаване на Съботата загубило смисъл. Ето защо в Посланиието към Евреите е казано: «Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка [саббатисмос, "покой съблюдаване на съботата"]» (Евр. 4:9). Ако съблюдаването на Съботата не е вдъхновено от отклика на вяра за извършеното Христово изкуп­ление на кръста, то не е нещо по различно от имитация и се отнася към категорията на старозаветното спасение чрез дела.

Бог чрез Исус Христос сътвори света за наше благо. Ние не сме участвали в сътворението, а само сме го приели като Божий дар. Макар, че Съботата, както вече видяхме, принадлежи на Бога, Той я сътвори, подобно на този свят, за наше благо (виж Изх. 31:13; Иез. 20:12; Мар. 2:27). Бог отделил, или осветил, съботната почивка, за да ни покаже, че Той е нашия любящ Пастир и че ние зависим от Него във всички наши нужди.

Знаменателно е, че Бог е сключил Своя съботен завет с човечеството до грехопадението. Ако Адам и Ева не бяха съгрешили, ние щяхме да продължим да съблюдаваме Божията Събота като ден за почивка. Тъй като, когато греха е влезъл в света, той е унищожил първоначалния Божий замисъл за съботен, покой. Грехът — това е възтание против нашата зависимост от Бога и желание да зависим само от себе си (виж Рим. 1:21; Флп. 2:21). Затова, когато грехът ни е отделил от Бога (виж Ис. 59:2), значението на Съботата не би могло да остане за нас предишното. Хората пожелали да установят собствен ден за почивка — неделя. Тъй като се различава от Божия ден за почивка човешката имитация не сочи на съвършено, завършено дело; тя не ни насочва нито на сътворе­ние, нито на изкупление. Този факт е много важен в светлината на окон­чателната разстановка на силите, която ще настъпи във великата бор­ба между спасението чрез вяра, символ на което се явява Божията Събота, и спасението чрез дела, символ на което се явява неделята, учредена от хората.

В шестия ден на кръста Исус Христос осъществи съвършено, завършено изкупление. В края на шестия ден Той завърши и съвършеното дело на сътворение (виж Лк. 23:54). По този начин Той възстанови съботната почивка, дадена от Него в Едем и нарушена от греха. Сега всички, които чрез вяра приемат Евангелието, отново влизат в Божията спасителна почивка, паметник на което се явява Съботата (виж Евр. 4:2,3; Изх. 31:13; Иез. 20:12; Ис. 58:13,14). В Своята планинска проповед Христос ясно учи, че ако първо чрез вяра търсим Божието Царство и Неговата правда, то всички наши нужди ще бъдат удовлетворени (виж Мат. 6:33).

С други думи, Евангелието ни дава възможност да избегнем зависимостта от себе си, която се явява източник на всички наши проблеми, и да приемем зависимостта от Бога, която е източник на нашите радости и щастие. Но едно се явява неприложимо — не можем да служим на двама господари: не можем да служим на себе си, и на Бога (виж Мат 6:24—34). Когато влезем в Божията почивка, Неговия ден за почивка ще стане наш ден за почивка. Такъв е външния знак на нашия избор на живот единствено чрез вяра. Само тогава съблюдаването на Съботата ще бъде истинно, когато то е вдъхновено от такива подбуди на вяра.

Закона и Съботата

Преди да разгледаме отношението на Съботата към Божия Закон, ние трябва да си спомним, че Бог никога не давал закона Си като средство за спасение (виж Рим. 3:28; Гал. 2:16). Именно така са възприемали Съботата иудеите, и в това те грешаха, грешка която завърши с печално поражение (виж Рим. 9:30—33; Евр. 8:7—11). Затова всеки, който съблюдава Божията Събота, за да бъде спасен, повтаря грешката на иудеите и изкривява самата цел на съботната почивка. Правейки съблюдаването на Съботата условие за спасение, ние никога не ще получем покой, защото не я представяме като паметник на едно завършено, съвършено спасение. Вместо това ние превръщаме Съботата в нещо, съвършено противоположно на Божието намерение, — ние я правим средство за спасение чрез дела. Такова съблюдаване на Съботата няма никакъв смисъл.

Тогава как да съблюдава Съботата християнинът, който е спасен по благодат посредством вярыа

В Новия Завет, особено в посланията на апостол Павел, ясно е казано, че Бог никога не е правил Своя закон средство за спасе­ние. Фактически преди да даде на иудеите Своя закон на планината Синай, Той провъзгласи: «Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, из дома на рабството» (виж Изх. 20:2). Бог първо е изкупил Израил, а след това дал на израилтяните Своя закон. Моисей приложил този принцип към съблюдаването на Съботата (виж Втор. 5:15). Въпреки, че Бог не дал Своя закон като средство за спасение, Той определено желае, да считаме този закон за стандарт за християнски живот (виж Рим. 13:8—10; Гал. 5:13,14; 1 Ин. 5:1—3; 2 Ин. 6).

Истинската побуда за съблюдаване на закона, по думите на Исус, се явява любовта (виж Мат. 22:36—40; Ин. 14:15). Старият Завет потвърждава това (виж Втор. 6:5; Лев. 19:18). Тъй като нашата греховна природа не в състояние да възпроизведе тази любов, защото саможертвената любов агапе изхожда единствено от Бога. По тази причина Бог ни е изпратил тази любов агапе чрез Своя Свят Дух като Свой дар (виж 1 Кор. 12:31; 13:13). Той ни подарява тази безкористна любов не за се върне тя към Него. Така Бог Сам би проявил егоцентризъм! Той ни подарява тази безкористна любов, за да я изливаме на другите хора като доказателство за спасяващата сила на Еванге­лието в нас (виж Ин. 13:34,35; Рим. 5:5; 2 Кор. 5:14,15). Това значи да имаме закона, записан в нашите сърца (виж Евр. 8:10).

От Десетте Божии Заповеди първите четири засягат нашите отношения с Бога; последните шест — отношенията с нашите ближни. Тъй като агапе «не търси своето» (1 Кор. 13:5), тогава как можем да се оправдаем за първите четири заповеди, учитащи безкористието към Бога? Ние правим това като, помним, че можем да се оправдаем единствено чрез вяра. Когато изпълним първите четири заповеди, ние преживяваме новорождение, а с тази опитност при нас идва и Божия дар на любвта агапе, който ни дава сили да съблюдаваме последните шест заповеди - любов към нашите ближни.

Новият Завет малко говори за нашето послушание към първите четири заповеди, защото единственото, което Бог очаква от нас в смисъл на нашите отношения с Него, — това е вяра (виж Ин. 6:28,29; Евр. 11:6; 1 Ин. 3:23). Той желае ние да имаме вяра, движима от признателността на сърцето за Неговия безценен дар на любов — Исус Христос (виж Гал. 5:6). Затова единст­вения начин, който е приемлив за съблюдение на четвъртата заповед, заповедта за Съботата, е вяра — ние чрез вяра влизаме в Божията почивка. В този контекст Съботата се установява като печат за праведност чрез вяра.

Противопоставяне на Съботата на неделята

Реално проблемът не се състои в противопоставянето на съблюдаването на Съботата на неделята, както ние обикновено мислим. Много искрени християни, съблюдаващи неделята, имат пълен покой в Христос и се чувстват спасени. Те съблюдават неправилния ден, ръководени от правилни подбуди. В същото време много искрени християни, пазещи Съботата, правят това защото се надяват по този начин да се спасят. Те съблюдават правилния ден, като се рководят от неправилни подбуди. И едните и другите имат нужда от промяна и ако позво­лим на Святия Дух, Той ще ни поправи точно така, както ни наставя и на всяка истина (виж Ин. 16:13).

Когато Евангелието на Царството просветли целият свят за свидетелство на всичките народи (виж. Мат 24:14), човечеството ще се раздели на два лагера — вярващи и невярващи (виж 1 Ин. 5:19). Всеки един, населяващ земята, или напълно ще си почине в Христос, или напълно ще Го отхвърли. В края на времето всички, застанали под знамето ная Христос, ще се поклонят на Господната Събота; съблюдаването на Съботата ще бъде външен знак, или печат на правед­ност, която те вече са получили чрез вяра, подобно на обрязването на Авраама, което е било «знак или печат на правдата по вяра, която имаше когато беше необрязан» (Рим. 4:11).

В края на времето всички, съзнателно отхвърлящи Божият свободен дар за спасения в Христос, ще се поклонят на змея, кой­то ще даде сила на звяра (виж Откр. 13:3, 4). Те ще възвисят установения от човеци неделен ден на почивка в противовес на Божия ден на почивка. Следователно, в окончателната борба ще сепротивопоставят един на друг не две групи християни или два дни за почивка, а два противоположни метода за спасение. Конфликтът ще бъде между седмия ден — Съботата, обозначаваща спасение единствено чрез вяра, и неделята, обозна­чаваща спасение чрез усилията на човека.

В цялото Писаниие спасението чрез вяра се противопоставя на спасението чрез дела. Спасение по благодат — това е в сърцето на библейската вест. То става наше достояние само чрез вяра (виж Авак. 2:4; Рим. 3:28; Гал. 2:16; Еф. 2:8,9; Евр. 10:38,39; 11:1—40). В центъра на всяка лъжлива религия стои спасението чрез дела. В древни времена неделята е била не само ден на физическа и душевна почивка за човека, но преди всичко той е символизирал деня на духовен покой и поклонение, основано на езически вярвания в това, че главното божество е слъннцето. Това вярване преобладавало в Римската империя в дните на Христос. Следователно, в самата основа неделната почивка — това е езическо установено поклонение, символизиращо самоправедност в противовес на Божията Събота, знак на праведността чрез вяра. Тези две противоположни концепции на спасение са били непримирими по време на грехо­падението и ще останат непримирими до края.

Когато истинското Евангелие за праведност чрез вяра бъде напълно открито и проповядвано за свидетелство по целия свят, всеки човек ще трябва да направи своя избор — за или против Христос (виж Втор. 30:19,20; Ис. Нав. 24:13— 15; Рим. 9:30—33; Флп. 3:3—9). В това време Съботата ще стане Божия печат, представляващ праведността чрез вяра. Противно на това, съблюдаването на неделята ще бъде печатът на звяра, означаващ отхвърляне на Божията спасяваща благодат в Христос (виж Откр. 14:10, 11). Когато бъде издаден закон, официално постановяващ неделята за ден на поклонение, това ще означава, че светът съзнателно и необратимо е отхвърлил изпълнения с любов Божий призив за спасение чрез Неговия Син.

Това е и «мерзостта на запустене»,за която говори Христос в (Мат 24:15). Следователно, тези, които упорито ще отстояват, че е необходимо да пазят неделята, съзнателно се съпротивляват на Божията Събота, ще изпитат върху себе си язвите на Божия гняв, непримесени с никаква милост (виж Откр. 14:9—11). Но, всички, които преданно съблюдават седмия ден — събота, ще проявят непоколебима вяра в Бога. Те ще преживеят великото време на скрб и ще изперат дрехите си в кръвта на Агнето (виж Откр. 7:14).

Тъй като още много християни са смутени по вопро­сите на спасението, истинския характер на противопоставянето между Божията Събота и човешката неделя им е също не понятно. Но когато тези два противоположни метода за спасение се откроят достатъчно ясно, тогава истинското значение на Съ­ботата ще бъде така ясно видяно. В това време съблюдаването на Съботата ще стане изпитание за вярата.

Бог да даде на всеки от нас благодат и мъжество, за да стоим твърдо за истината! «Оня, Който свидетелствува за това, казва, наистина ида скоро! Амин. Дойди, Господи Исусе! Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин» (Откр. 22:20, 21).

Ключови мисли

1. Съботата — не е само ден за почивка за тялото и ума. Тя не е само ден за поклонение на Бога. Съботата има изкупи­телно значение и определена връзка с Евангелието.

2. Бог е отделил Съботата като ден за почивка в чест на Своето съвършено и завършено дело на сътворение (виж Бит. 1:31; 2:1—3; Евр. 4:4). Бог си е починал, завършвайки Своето дело. От дру­га страна, Адам и Ева са прекарали първия ден от своя живот, почиващи в Божията Събота. Само след това те са се хванали да вършат дела.

3. Подобно на сътворението, спасението започва с почивка в съвършеното, завършено дело на Христос, а не с дела.

4. Подобно, както Христос е завършил сътворението в края на шестия ден и Си починал в седмия, така Той завършил и изкуплението на кръста в шест дни и Си починал в гроба в седмия.

5. Когато грехът влезъл в нашия свят, той унищожил първоначал-ното Божие значение на съботната почивка. Човечеството възстанало против Бога и направило център на своя живот собственото «аз». То въвело собствен ден за почивка — неделя. Но тази замя­на не би могла да сочи на завършеното, съвършено дело на Христос — нито на сътворението, нито на изкуплението.

6. Окончателната битка във великата борба ще се води между спасение по благодат приемано чрез вяра (символ на което се явява Божията Събота) и спасението чрез дела (символ на което се явява неделята, установена от хората).

7. Всички, които чрез вяра приемат Евангелието, трябва да влезат в Божията спасителна почивка, знак на която се явява Съботата (виж Евр. 4:2,3; Изх. 31:13; Иез. 20:12; Ис. 58:13,14).

8. Всеки, който съблюдава Съботата заради спасение, изкривява същността на съботната почивка. Ако съблюдаването на Съботата за нас е средство за спасение, ние не влизаме в Божията почивка. В такъв случай не уповаваме на завършеното и съвършенно дело. Така ние ще представяме Съботата като средство за спасение чрез дела, тоест бреме.

9. В окончателната борба ще бъдат противопоставени не две групи християни и не два различни почивни дни, а два противоположни метода на спасение. Конфликтът ще бъде между седмия ден — Съботата, символизираща спасение единствено по благодат приемано чрез вяра и неделята, символизираща спасение чрез човешки усилия.