Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма
Изтегляне 89.14 Kb.
|
| Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма
През миналия час говорихте за епохата на Класицизма като продължител на ренесансовите идеи, но вече с оглед укрепването на държавния авторитет, за да се възстановят европейските общества след социалната и политическа криза в края на 16 и началото на 17 век. Припомнете кои са водещите определения на класицистичната философия и естетика (коя същност е в центъра на света? кои са ценностите на съществуването и как те се проявяват в изкуството?) – докато през Ренесанса човекът е основният обект на мисленето и изразяването на това мислене в изкуството, Класицизмът гледа на държавата като на най-важната институция, от която зависи животът и на обществото, и на всеки отделен индивид. Затова и ценностите, чрез които се гарантира нейната стабилност и сигурност, са ред, истина, справедливост. Според Рене Декарт тези ценности са резултат от превеса на разума над другите начини на преживяване и осмисляне на битието. Чрез кои литературни жанрове се утвърждава тази социална философия и защо? – трагедията, одата, дидактическата поема, баснята. В тях се представят герои, които могат да служат за пример на останалите – те са или благородници – крале, аристократи - или антични герои. С какво се свързват представите за красота в изкуството като следствие от идеите за ред и истинност? – мяра, пропорция, симетрия. Това са определенията на хармонията. Но тя не изключва истинността. Боало в своя трактат “За поетическото изкуство” говори за правдивостта при създаването на художествените образи: “Не би ме възхитил абсурдният герой:/ не му ли вярвам, с труд ще ме затрогне той”. Какво е мястото и ролята на комедията в този културен контекст? – тя спада към низшите жанрове, служи за развлечение на простолюдието и не е особено на почит сред висшите обществени кръгове. Но френският комедиограф Жан Батист Молиер променя тази нейна функция, като й придава значението на висок литературен жанр, чиято цел е “да развлича хората, като ги поправя”. Този час ще започнем разговора за неговата най-популярна комедия “Тартюф”, като първоначално определим кои са тези нейни качества, които я превръщат в подкрепа на класицистичните идеали за човека и обществото. Запишете темата за часа: Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма Молиер е един от най-популярните за времето си придворни драматурзи, но това не означава, че му е било лесно да осъществява намеренията си да ‘лекува’ обществото от недъзите му с един от най-критичните жанрове. Какво знаете за Франция от началото на 17 век, когато живее и твори известният комедиограф? (изслушвате отговорите на учениците и допълвате най-важното за владетелството на Краля Слънце – Луи 14). Може да се постави предварително задача на определен ученик да подготви кратко представяне на биографията на Молиер. Кой е Жан Батист Молиер и как се включва в културния живот на кралството? – изслушва се ученикът или се разказва от учителя и след това се записват на дъската основните факти, които имат отношение към творчеството му:
Комедията “Тартюф” е не само най-известната комедия на Молиер, но и най-трудно получила правото да бъде играна на сцена. Кои са причините за първоначалното решение на краля да забрани публичното представяне на пиесата? (припомнете накратко съдържанието й и помислете какво в него е смутило тези, които са преценявали качествата на художествените творби) – някой от учениците преразказва сбито основните моменти от комедията, учителят допълва или сам преразказва, ако никой не е дочел текста. Очевидно цензурата е била наложена заради основния персонаж – свещеник, който проявява качества, обидни за неговото съсловие. Църквата е една от опорите на държавата и на добродетелите, в които властта се опитва да възпитава поданиците си – смирение, християнска отдаденост, вяра в семейните ценности. Представянето на един от служителите й като лицемер и прелюбодеец би разклатило доверието в нейната сила и това вероятно е довело до отричането на текста на Молиер. В двете прошения към краля, поместени в началото на комедията, виждаме не само причините, но и начина, по който творецът се опитва да защити правото да се казва истината за хората и обществото чрез изкуството. Нека коментираме тази авторска самозащита. Какви аргументи за написването на “Тартюф” изтъква Молиер в началото на първото прошение? (прочит) Тъй като задължението на комедията се състои в това да поправя хората, като ги забавлява, аз мислех, че съобразно с длъжността, която заемам[1], мен особено се полага да бичувам пороците на своето време, давайки ги в смешен вид; и тъй като лицемерната набожност представя без съмнение един от най-разпространените, най-досадните и най-опасни пороци, у мен възниква мисълта, че ще окажа немалка услуга на всички честни люде в държавата на Ваше Величество, ако съчиня комедия, която би опозорила лицемерните набожници и по този начин би изнесла наяве, както е редно, преструвките на всички тия мнимо честни люде, тайните мошеничества на всички тия фалшификатори на благочестието, които искат да измамят хората с престорената си ревност и лъжливо милосърдие. Аз съчиних тази комедия, Ваше Величество, както мен се струва, с всичкото си старание и всичката си предпазливост, която изисква деликатността на сюжета. И за да изразя по-добре почитта, с която трябва да се отнасяме към истински набожните люде, очертах колкото се може по-ярко характера на главното лице; не оставих освен това място за никакво недоразумение и премахнах всичко, що би довело до смесване на доброто със злото. В изображението си послужих с ярки краски и със съществени черти, чрез които може да се познае веднага един истински лицемерен набожник. Назовете първото основание за автора за необходимостта да създаде комедията? – ‘задължението на комедията’ като жанр – следователно Молиер дава и определение на този вид драма, чиято цел е да възпитава, като критикува пороците, представяйки ги в смешен вид; как разбирате ‘съобразно длъжността, която заемам’? – ролята на кралски комедиограф е важен пост в общество, където театърът продължава да бъде важен коректив в отстояването на ценностите – т.е. авторът има самочувствието на човек, който може да си разреши да казва кое е добро и кое не; как е формулиран замисълът на комедията? – като желание за разобличаване на маските, които си поставят много служители на църквата и по тоя начин заблуждават истински честните хора и им нанасят вреди. Следователно началото на прошението е и своеобразна теория на комедията, която според Молиер не е само средство за забавление, а и отстоява принципите на класицистичния морал и художественост. По-нататък в изложението си Молиер разобличава още един лицемер - появи се книга, съставена от свещеник[3], който високо опровергава всичките тия августейши свидетелства. Каквото и да бе заявено от Ваше Величество и каквото да казаха господин легатът и господа прелатите, моята комедия според тоя човек, който не я е видял, била дяволска и моят мозък — дяволски; аз съм бил дявол, въплътен в човешки образ, развратник, нечестивец, заслужаващ примерно наказание. Публичното изгаряне на моята престъпна комедия й било малко. Милосърдната загриженост на тоя любезен човек на доброто не се ограничава само с това: той не желае аз да придобия милостта божия и безусловно иска да бъда предаден на проклятие. Става ясно, че отричането на пиесата е под влияние на текст, създаден от подобен човек, какъвто е представен в “Тартюф” – свещеник, който без да е чел текста, изказва отрицателното си мнение за автора й, само защото е създал герой от неговата обществена група. Първата молба към краля обаче не дава резултат. Второто прошение към него назовава компромисите, които е принуден да направи Молиер, за да се реализират идеите му. Коментирайте каква допълнителна информация за обществото дава авторът с начина, по който описва преработката на пиеста си: Напразно я поставих на сцената под названието «Измамник» и замаскирах главното действуващо лице под вида на светски човек; напразно му дадох малка шапка, големи коси, широка яка, меч и дантелени гарнитури по целия костюм; напразно смекчих много места от текста и грижливо премахнах всичко, което смятах, че е от естество да даде на знаменитите първообрази на портрета макар и сянка от повод за оплакване — нищо не помогна. Коварството възникна просто от догадки върху комедията. Тези първообрази са намерили средство да повлияят и на такива люде, които във всяко друго отношение високо заявяват, че скъпят независимостта на съжденията си. Какъв е смисълът на описанието на ‘измамника’? – той представя образа на светския (обикновения) човек – става ясно как изглеждат, с какво са облечени хората, които не служат на църквата (разкрива се ‘модата’ на средното общество); оттам пък се досещаме за по-строгите изисквания към служителите на църквата – явно техните коси са подстригани, дрехите им са по-семпли и нямат украсителни допълнения. Въпреки смегчаването на текста обаче истинските първообрази явно са се разпознали в героя на комедията и отново са повлияли на кралското решение. От какво е породен страхът на тези, които са направили всичко възможно да спрат представянето на “Тартюф”? Никак не се съмнявам, Ваше Величество, че людете, които изобразявам в комедията си, ще пуснат в ход всички средства, за да Ви повлияят, и ще привлекат на своя страна, както вече са го правили, люде наистина почтени, които толкоз по-лесно могат да изпаднат в грешка, че съдят за другите по себе си. Те умеят да придават хубав вид на всичките си намерения, ала колкото и да се преструват, вярно е, че интересите на религията са техни двигатели. Това те достатъчно доказаха, щом не възразиха нито думица против толкова често публично играни комедии от други автори. Тия комедии бичуваха самото благочестие и религията, за които тези господа съвсем малко се интересуват, моята пък комедия бичува самите тях — и тъкмо затова не могат да я търпят. Молиер разкрива нещо много важно за истинския характер на служителите на църквата по времето на Луи 14 – те не се интересуват от добродетелите, които проповядва религията, а единствено от начина, по който те самите са поставени в обществото, властта, която им е дадена заради служенето на Бога. Какво научаваме за самия Молиер от тези обяснения? – творецът е наблюдателен и умее да разпознава истинската същност на хората, дори когато те се опитват да я скрият под маските на думите за справедличост и честност. Оказва се, че не всичко е било толкова хармонично и справедливо във времето на Краля Слънце. А Молиер се е надявал с пиесите си да отвори очите на заблудените и да ги подтикне да се борят за отстраняването на тези, които опорочават идеите за ред, законност, добродетелност. Можете ли вече въз основа на коментарите върху замисъла на “Тартюф” да предположите защо комедията на Молиер се определя като ‘висша’? (с какво тя потвърждава принципите на класицизма за човека и изкуството – помислете за коя част на обществото пише авторът, какви са героите – вижте листа с актьорите, какви цели преследват) – за разлика от ‘низшите’ комедии, създавани за простолюдието най-вече с цел развлечение и с герои, които не са носители на значими човешки ценности, комедиите на Молиер разкриват недостатъците на висшето общество с цел да го излекуват от тях, а не само да му се подиграват; герои на пиесите му са благородници (като Оргон и семейството му), които въпреки заблужденията си са хора, вярващи в най-важните човешки и семейни добродетели; уважаващи държавата в лицето на краля и с надеждата за неговите справедливи решения; от прочетените думи на Молиер в прошенията му се вижда, че той говори на един доста изискан език, в комедията също не се употребяват вулгаризми (дори езикът на Дорина излъчва някаква природна интелигентност) – самият факт, че пиесите се играят в кралския театър поставя пред тях изискванията на публиката, която има достъп до него. Освен това, в първото прошение се казва, че творбата е съчинена ‘със старание и предпазливост’, каквито изисква деликатността на сюжета – т.е. авторът е спазвал правилото за ‘мяра’, без да пресилва излишно нищо, придържайки се към истината. Следователно комедията на Молиер се вписва сред висшите жанрове, които утвърждават идеалите на класицизма за държавата като модел на ред и справедливост, а структурата й следва триединството на време, място и действие. Но в това ще се убедите при работата със самия текст. Знаете ли какво означава на френски “тартюф”? – лицемер, лъжец. Споменахме, че за да омилостиви враговете си, Молиер преработва комедията и я поставя със заглавие “Измамник”. Но все пак настоява на избраното първоначално заглавие. Каква според вас е разликата между двете заглавия и защо “Тартюф” е по-съответно на героя в комедията? (учениците ще дадат някакви обяснения – напр. че измамникът е по-безобиден или по-лесно разпознаваем, той може да върши измами, без да се преструва на такъв, какъвто не е – един играч на покер, който блъфира, не значи, че е лош човек; лицемерът е човек, който винаги се представя не като себе си, а такъв, какъвто другите очакват да е – ‘лице-мер’, т.е. мери си лицето по някакъв шаблон - и това е по-голям порок, защото заменя истинската същност с точно противоположната) – на този въпрос ще търсите още отговори и потвърждения в следващите часове, когато наблюдавате поведението на героите в действието на комедията. Каталог: upload -> metodika metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството? metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ metodika -> Тартюф” – комедия на характерите Изтегляне 89.14 Kb. Сподели с приятели:
|